№ 108
гр. гр.Велинград, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Лилия Г. Терзиева Владимирова
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Лилия Г. Терзиева Владимирова Гражданско
дело № 20215210100996 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 410 КЗ.
Образувано е по предявени от „ЗД Евроинс” АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.’"Христофор Колумб" № 43,
представлявано от Й.Ц. и Р.Б. - изпълнителни директори, чрез юрисконсулт -Я.Н.-
Ц., против ЮР. Р. Ч. с ЕГН: **********, адрес: гр. Велинград, ул. „*****“ № 12,
иск с правно основание чл. 410, ал.1 КЗ, с който се иска ответникът да бъде
осъден, да заплати на ищцовото дружество сума в размер на 7890.85 лева,
представляваща изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение
по щета № **********/24.09.2019г., за ПТП настъпило на 22.09.2019 г., на пътен
участък село Варвара -гр. Велинград, в района на Варварски минерални бани,
вследствие на виновно и противоправно деяние на ответника, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба-
07.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищцовото дружество „ЗД Евроинс” АД излага, че е страна застраховател по
договор за застраховка „Каско” на автомобил марка „БМВ 320“, с ДК№ РА 5969
КК, по застрахователна полица № 00500100300932 от 08.04.2019г., със срок на
валидност през процесния период. Излага се, че на 22.09.2019г., на пътен участък
село Варвара- гр. Велинград в района на Варварски минерални бани в срока на
действие на застрахователния договор, водачът и ответник по настоящото дело на
автомобил „Пежо 806” с ДК№ ***** е реализирал ПТП с л.а. БМВ. Според
съставения Протокол за ПТП вина за настъпилото ПТП има водача на л.а. Пежо
806. В рамките на поетия от ищеца застрахователен риск при условията на
сключения договор по застраховка „Каско на МПС”, собственикът на увреденото
МГ1С завежда пред „ЗК Евроинс“ АД щета № **********/24.09.2019г.
Извършени са и огледи на застрахованото при ищеца МПС и е определено
1
обезщетение в размер на 7890.85 лева. „ЗД Евроинс” АД изплаща
застрахователното обезщетение на собственика на застрахования автомобил на
20.02.2020г. След справка в Гаранционен фонд е било установено, че към датата
на ПТП за л.а. Пежо 806 с ДК№ ***** няма валидна застраховка Гражданска
отговорност. Излага се, че е предявена извънсъдебно претенция към ответника за
изплащане на застрахователното обезщетение, като до настоящият момент същият
не е изплатил претендираната сума. Счита, че на основание чл. 411, ал.1 от
Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 ЗЗД. с плащането на
застрахователното обезщетение „ЗД Евроинс” АД, като застраховател по
имуществена застраховка „Каско на МПС” и като увреден, има право на регрес
към водача на л.а. Пежо 806, тъй като същата е виновна за настъпването на ПТП,
като същевременно за управляваното от него МПС е нямала действаща
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към
датата на ПТП. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответника не депозира отговор. В съдебно
заседание оспорва иска по основание и размер.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 411 КЗ
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие, на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на ответника, като водач на МПС,
да е настъпило събитие, за което ищецът носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл.
154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
От събраните по делото писмени доказателства– застрахователна полица
№ 00500100300932 от 08.04.2019г., протокол за ПТП № 1585811/ 22.09.2019
г., уведомление за щета, доклад по щета, възлагателно писмо, фактура,
приемо- предавателен протокол, платежно нареждане, безспорно се
установява, че към процесния период е съществувало валидно застрахователно
правоотношение между ищцовото дружество и увреденото лице, като ищцовото
дружество във връзка с процесното ПТП е платило застрахователно обезщетение в
размер на 7890.85 лв. на увредения. При това положение спорни между страните
остават обстоятелствата дали застрахователното събитие е настъпило вследствие
на виновното и противоправно поведение на ответника- водач на МПС и дали
изплатеното от ищеца обезщетение отговаря на действителната стойност на
претърпените вреди.
От събраните по делото писмени доказателства и заключението на приетите
съдебно автотехническа експертизи (основна и допълнителна) се установява, че
на 22.09.2019 г., е било реализирано ПТП между застрахования при ищеца
автомобил „БМВ 320“, с ДК№ РА 5969 и лек автомобил „Пежо 806” с ДК№ *****,
2
представляващо покрит риск по застрахователното правоотношение. Събитието е
настъпило около 17 ч., на път II – 34 ( с.Варвара- гр. Велинград), при движение в
посока гр. Велинград, като водачът на л.а. „Пежо 806”, е реализирал ПТП с
движещия се пред него л.а. „БМВ 320“, застрахован при ищеца, като го удря
отзад, поради неспазване на безопасна дистанция. Така описаният механизъм на
ПТП се установява от събраните писмени доказателства, а именно приетият по
делото протокол за ПТП № 1585811/ 22.09.2019 г., който макар и като частен
свидетелстващ документ да не се ползва с материална доказателствена сила, е
подписан от виновния водач и отразява съгласието на последния със съдържащите
се в документа неизгодни факти (удар в задната част на друго превозно средство
при движение в една посока и в същата лента). При съпоставка на констатираните
щети на л.а. „БМВ 320“ и на л.а. „Пежо 806”, и при съобразяване на извода на
вещото лице по САТЕ за наличие на причинно следствена връзка между тях и
посочения механизъм на ПТП, се налага еднозначен извод, че застрахователното
събитие е настъпило при описания в протокола механизъм. Водачът на л.а. „Пежо
806” е нарушил разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, като е избрал да се движи на
такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че не е
могъл да избегне удар в него, когато то е намалило скоростта и спряло, като
едновременно с това е нарушил и разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като не е
избрал такава скорост на движение, която е била съобразена характера на
движението, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие.
От всичко изложено, при съвкупна преценка на събрания доказателствен
материал следва да се приеме, че процесното ПТП е било реализирано
противоправно и виновно (съобразно презумпцията, регламентирана в
разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД) от ответника, като водач на л.а. „Пежо 806”,
поради което същият носи отговорността за репариране причинени при
процесното ПТП вреди, респ. за възстановяване на платеното от застрахователя по
имуществена застраховка на пострадалия обезщетение в пълен размер.
Съгласно заключението на приетите по делото основана и допълнителна
САТЕ, неоспорени от страните, описаните от ищеца щети на застрахования при
него автомобил съответстват на механизма на ПТП и са в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. Съдът кредитира
изцяло депозираните заключения като пълни и компетентно изготвени. Вещото
лице установява, че към момента на настъпване на процесното ПТП за
отстраняването на причинените вреди на база средни пазарни цени са били
необходими 7890,85 лв.. Следователно искът по чл. 411 КЗ се явява доказан
изцяло по основание и размер и като такъв трябва да бъде уважен.
По разноските
При този изход на делото съдът приема, че ответникът дължи на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК заплащане на сторените от ищеца в настоящото производство
разноски в общ размер на 766,03 лв., за заплатени държавна такса, депозит за
възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЮР. Р. Ч. с ЕГН: **********, адрес: гр. Велинград, ул. „*****“ № 12
3
ДА ЗАПЛАТИ на „ЗД Евроинс” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.’"Христофор Колумб" № 43, представлявано от Й.Ц. и
Р.Б. - изпълнителни директори, на основание чл. 410 КЗ, сума в размер на 7890.85
лева, представляваща изплатено от ищцовото дружество застрахователно
обезщетение по щета № **********/24.09.2019г., за ПТП настъпило на 22.09.2019
г., на пътен участък село Варвара -гр. Велинград, в района на Варварски
минерални бани, вследствие на виновно и противоправно деяние на ответника,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба- 07.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 766,03 лева, представляваща
сторените от ищеца разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Пазарджик
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
4