Р Е Ш Е Н И Е
№: 1573 22.10.2021г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти състав
На тридесети септември, две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен
Йосифов
Членове: 1. Даниела Драгнева
2. Димитър Гальов
Секретаря: К.Л.
Прокурор: Росица Дапчева
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 2101 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния
кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба подадена от „Българска телекомуникационна
компания“ЕАД (БТК), ЕИК-*********, с адрес: гр.София, бул.Цариградско шосе №
115и, чрез пълномощника адвокат Б.В. ***, против решение № 260902/22.07.2021г.,
постановено по НАХД № 4428/2020г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е
потвърдено наказателно постановление (НП) № 477905-F486939/12.11.2019г.,
издадено от началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас, в Централно управление
(ЦУ) на Национална агенция по приходите (НАП), с което за нарушение на чл.25,
ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министерството на финансите за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства (Наредба Н-18), във връзка с чл.118, ал.1 от Закона за данъка
добавена стойност (ЗДДС), на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, му е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева.
От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания съдебен акт и да
отмени НП. Излагат се възражения, че районният съд е постановил решението си в
нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните
правила. Игнорирал е писмените доказателства и извършената експертиза от които
се установява, че БТК не е извършило продажба/доставка на услуги на сочената
дата. Счита се, че наложеното наказание е несправедливо. Твърди се наличието на
предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно
решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията не са ангажирани нови
доказателства.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адвокат
В., която поддържа жалбата на изложените в нея основания. Претендира присъждане
на разноски, като представя нарочен списък.
Ответникът по касация – ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрисконсулт Д.Ч.,
представя писмено становище в което оспорва жалбата и пледира за потвърждаване
на атакувания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на обжалваното
съдебно решение, поради което пледира същото да бъде оставено в сила.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Административен съд - Бургас в настоящия си състав
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е
неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд - Бургас е потвърдил НП №
477905-F486939/12.11.2019г. на началник-отдел „Оперативни дейности“-Бургас при
ЦУ на НАП, с което на касатора за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18,
вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция от 500 лева. Наказанието е за това, че при извършена проверка
на 25.04.2019г. в търговски обект – магазин 5116, находящ се в гр.Бургас, ул.Александровска
№114, стопанисван от „БТК“ЕАД, била извършена контролна покупка на месечен
абонамент за стационарен телефон на обща стойност 9,98 лева, заплатена чрез
безконтактна дебитна карта през ПОС терминал, за която не била издадена фискална
касова бележка от въведеното в експлоатация и работеща в обекта фискално
устройство, нито касова бележка от кочан с ръчни касови бележки. Плащането било
регистрирано на ПОС терминала от Тина Лъчезарова Перникова, в качеството й сътрудник
продажби. Неиздаването се потвърждава също от междинния отчет, отпечатан към
момента на легитимиране на органите на приходите, в който не е отбелязана
такава продажба, така и от разпечатката на ПОС терминала, в който тя присъства.
За да постанови решението си районният съд, след обсъждане на възраженията
на жалбоподателя, е приел, че извършването на нарушението е доказано по
безспорен начин и е обосновал извод, че търговецът е осъществил състава му,
поради което законосъобразно е санкциониран по приложимата правна норма, а при
съставянето на акта са установяване на административно нарушение (АУАН) и при
издаване на атакуваното НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила.
Районният съд е изложил мотиви и по възражение на жалбоподателя за основания по
приложение на чл.28 от ЗАНН.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Възраженията на касатора са неоснователни.
Настоящият съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа
обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи. Съдът е
проявил процесуална активност, събирайки необходимия за установяване на
обективната истина доказателствен материал, който впоследствие е подложил на анализ,
достигайки до извод за безспорната установеност на вмененото на търговеца нарушение.
Съдът не споделя доводите на касатора, че в случая липсва състав на
административно нарушение.
Прилагането на чл.118 от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални
касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се
определят с Наредба Н-18. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от нея, всяко
лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит
или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга, като за
целите на тази наредба „фискално устройство”, „търговски обекти” и „фискална
касова бележка/фискален бон/” са тези по § 1, т.40 и т.41 от ДР и чл.118, ал.3
от ЗДДС, съгласно чл.2, ал.1 от същата.
Текстът на чл.118, ал.1 от ЗДДС е възпроизведен и доразвит в чл.25 от
наредбата, ал.1 на която гласи, че независимо от документирането с първичен
счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба, а по чл.3, ал.1 – за всяко плащане
с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод. От анализа на цитираните разпоредби
на ЗДДС и наредбата се налага изводът, че за да възникне задължение за издаване
на фискална касова бележка, следва да е налице извършена продажба на стоки или
доставени услуги. А ал.6 от чл.25 от наредбата е категорична: Фискалната касова
бележка в случаите по ал.1 се издава при извършване на плащането. Лицата по
чл.3 (какъвто несъмнено е търговецът-жалбоподател) са длъжни едновременно с
получаването на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова
бележка.
В наредбата не се съдържа дефиниция на понятието доставка/продажба на стоки
или услуги, но тъй като тя е издадена въз основа на пряката законова делегация
на чл.118, ал.4 от ЗДДС и по прилагане на посочения член от закона (чл.12 от
Закона за нормативните актове), следва да се ползват съществуващите в ЗДДС
легални дефиниции. В чл.6 и чл.9 от ЗДДС е дадено легално определение на
термините „доставки на стоки” и „доставка на услуги”, а датата на възникване на
облагаемите доставки на стоки или услуги като данъчно събитие се определя от
чл.25 от ЗДДС. В ал.2 на този текст се
съдържа основното правило за възникване на доставките като данъчно събитие,
съгласно което данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността
върху стоката е прехвърлена или услугата е завършена, а в ал.4 е посочено, че при
доставка с периодично или непрекъснато изпълнение, както е в случая всеки
период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното
събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо.
В случая се установи, че се касае да доставка на услуга – стационарен
телефон, за което се заплаща месечен абонамент. Следователно по силата на
чл.25, ал.4 от ЗДДС, за всеки месец е била налице отделна доставка на услуга и
при нейното заплащане по силата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18, е следвало
да бъде издаден фискален бон, което не е било извършено. С това е бил
осъществен визирания състав на административно нарушение, както правилно са
приели административно-наказващият орган и първостепенният съд.
С оглед значимостта на охраняваните обществени отношения, обезпечаващи
фискалната дисциплина, нарушението не би могло да бъде квалифицирано като
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Липсват и основания да се приеме,
че наложеното наказание е несправедливо, тъй като същото е в предвидения от
закона минимален размер.
По изложените съображения и при липса на отменителни основания, касационният
състав приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие с
действащите правни норми и следва да бъде оставено в сила.
По делото е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
от ответника. Съгласно действащата все още редакция на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в
съдебните производства по оспорване на НП страните имат право на разноски по
реда на АПК. Нормата на чл.228 от АПК предвижда, че за неуредените в тази глава
въпроси се прилагат съответно разпоредбите за първоинстанционното производство.
Според чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на
жалбата оттегли същата, страната за която административният акт е благоприятен
има право на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, определено
съгласно чл.37 от Закона за правната помощ. Това предвижда и разпоредбата на
чл.63, ал.5 от ЗАНН. Като съобрази приложението на посочените норми и изхода на
спора, настоящият съдебен състав намира, че в полза на НАП следва да се присъди
сумата от 80 лева като юрисконсултско възнаграждение, определена във връзка с
чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с
чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, Административен съд – Бургас ХІІІ-ти
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 260902/22.07.2021г., постановено
по НАХД № 4428/2020г. по описа на Районен съд - Бургас.
ОСЪЖДА „Българска
телекомуникационна компания“ЕАД (БТК), ЕИК-*********, с адрес: гр.София,
бул.Цариградско шосе № 115и, да заплати
в полза на Национална агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.