Р Е
Ш Е Н
И Е № 172
27.04.2022г., гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд- Стара Загора, седми състав в открито съдебно заседание
на двадесет и осми март през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря Албена Ангелова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдия КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм.д. №636 по описа на съда за 2019г.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните
работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба от И.А.И. ***, чрез адв. Т.В. против Заповед №
349з-3262/29.09.2021г. на Директора на ОДМВР Стара Загора, като се твърди, че
същата била издадена в противоречие със закона, основание за отмяна по чл.146,
т.4 от АПК.
Оспорващият
се противопоставя на фактическите основания, изложени в заповедта, тъй като не
кореспондирали с доказателствата, събрани по делото. Установените в хода на
административното производство факти били съвсем други, като подробно се
излагат обстоятелствата от дежурството на 28.03.2021г. на екип от трима
полицейски служители, сред които бил и жалбоподателя. Сочи се, че било налице
противоречие в показанията на полицейските служители от наряда и свидетелите
очевидци на инцидента Я.В. и С.П.. До идването на полицаи от сектор „ПП“
взаимоотношенията между полицаите били спокойни, като първите не дали показания
да установили следи от насилие, нито за такъв конфликт им било споменавано. В
същия смисъл били и показанията на други полицейски служители, които
присъствали на вечерния отвод на отряда.
Твърди се, че органът чрез дисциплинарно –
разследващия такъв прогласил за съществуващи обстоятелства, които не се
съдържали в материалите по преписката, като третирал показанията на св. П. и В.
за непълни и поради ангажирането им с други дейности и поради това приемал за
неверни. Следвало да се има предвид, че в случая не ставало въпрос за
недоказаност на твърдението, че пол. И. бил ударен с бутилка минерална вода в
гърдите, а се доказвало точно обратното, че пол. И. изобщо не бил удрян с
бутилка, че той заявявал неистини, но това не се възприемало от ДРО, съотв. от
дисциплинарно – наказващия орган /ДНО/.
Иска се
тези факти да бъдели установени от безпристрастен и обективен съд, за да се
изясни фактическата обстановка и да се установи, че заповедта била издадена в
нарушение на закона и в резултат на това да се отмени.
Оспорващият,
редовно призован в с.з., се явява лично и с адв. В., като се поддържа жалбата и
се иска отмяна на атакуваната заповед на Директора на ОДМВР Стара Загора като
неправилна и незаконосъобразна. В хода по същество се излагат доводи и се
обосновават извод.
Ответникът,
Директор ОДМВР Стара Загора, редовно призован в с.з., се представлява от орк. А.,
който оспорва жалбата. В пода по същество пледира, че от събрания
доказателствен материал по делото се доказало извършено дисциплинарно нарушение
от наказания служител, което
правилно било квалифицирано от наказващия орган като тежко такова и поради
правилно било наложено процесното наказание. Претендира се за присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът
въз основа на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено
от фактическа страна следното:
Видно от
кадрова справка /л.162/ мл. Инспектор И. А. И., заемал
длъжност „ст. полицай в гр. „ООР“ на сектор „ОП“ към Второ РУ – Стара Загора
при ОДМВР Стара Загора. Съгласно представена ежедневна ведомост за разстановка
на силите и средствата за 28/29.03.2021г. /л.175/ жалбоподателят И.А.И. бил
определен за старши на автопатрул АП Р/С413 за времето от 8,15ч. до 20,15ч. с
определения във ведомостта участък на обслужване /УО-2 – УО-1/. Видно от ведомостта,
в графата „подпис на инструктирания“ има положени такива от целия състав на
автопатрула. Ведно с пол. И. в същия патрул били разпределени и пол. И.Н.И. и
пол. Д.С..
Под рег.
№ УРИ 8245р-4829 от 29.03.2021г. от ст. полицай И.А.И. било подадено сведение
/л.115/, в което се описвало станали събития по време на наряд на автопатрул в
състав Ив. И., пол. И. Н. И. и Д.С.. До началника на Второ РУ Стара Загора била
подадена от началник гр. „ООР“ докладна записка рег. № УРИ
8245р-4827/29.03.2021г., в която били сведени данни, че полицейски служители
мл. инсп. И.А.И. и мл. инсп. И.Н. се скарали по време на назначаването им на
наряд с ПАР/С 413 и по време на обход по сигнал в с. Михайлово /л.170/. Същата
била резолирана на 29.03.2021г. „ н-к гр. ООР, за отговор и докладна“. Под рег.
№ УРИ 8245р-5403 от 06.04.2021г. до Началника на Второ РУ Стара Загора била
подадена Справка от Началник на гр. „ООР“ относно извършена проверка по
докладна записка рег. № УРИ 8245р-4827/29.03.2021г. /л.167-169/. Справката била
приложена със съпроводително писмо рег. № УРИ 8245р-5427/06.04.2021г. и до
Директора на ОДМВР Стара Загора /л.166/, върху което се установява положена
резолюция „КАОПОЧР За изготвяне на заповед по чл.207 от ЗМВР. Комисия :
председател н-к 02РУ, членове: н-к сектор ОП 02 РУ, юрисконсулт при ОДМВР Стара
Загора, СТ експерт ЧР“.
Под рег.
№ 349з-1170 от 12.04.2021г. била издадена заповед от Директор на ОДМВР Стара
Загора за образуване на дисциплинарно производство по реда на чл.207, ал.1, т.1
от ЗМВР против пол. И. Ат. И., с която бил определен и състав на ДРО /л.20-23/,
връчен на служителя на 12.04.2021г., която била поправена със Заповед за
поправка на ОФГ № 349р-1262/26.05.2021г. /л.23/, връчена на служителя на
26.05.2021г. Със Заповед № 349з-2082/30.06.2021г. била изменена заповедта от
12.04.2021г., като срокът на образуваното ДП бил удължен до 30.07.2021г.
/л.24-25/, която била връчена на служителя И. на 08.07.2021г.
Под рег.
№ УРИ 349р-12134/14.04.2021г. на Директор ОДМВР Стара Загора до мл.инсп. И. Ат.
И. била представена покана за даване на писмени обяснения /л.101-102/, които
били връчени на служителя на 15.04.2021г. Под рег. № УРИ 349000-9167 от
16.04.2021г. до Директора на ОДМВР Стара Загора от пол. И. Ат. И. било дадено
обяснение във връзка с образуваното против него ДП, което, съгласно поставена
резолюция, било прието на 30.07.2021г. /л.114/. Видно от л.112 от делото пол. И. бил представляван в ДП
от пълномощник адв. Т. В., като съгласно л.111 от делото същият бил поканен в
качеството му на представляващ пол. И. да се яви на 26.05.2021г. в сградата на
Второ РУ за запознаване с материалите по ДП. За това обстоятелство бил съставен
протокол рег. № 8245р-7651 от 26.05.2021г. /л.110/, подписан от адв. В. и пол. И.,
и от членовете на ДРО. Съгласно Протокол рег. № УРИ 8245р-7632/26.05.2021г.
/л.165/ в дисциплинарното производството били
приобщени като доказателства писмени материали, събрани при
предварителната проверка, съгласно Справка №8245р-5403/06.04.2021г.
До
Директор на ОДМВР Стара Загора от Председателя на дисциплинарно разследващия
орган била подадена докладна записка от 30.06.2021г. /л.163-164/ за удължаване
срока на дисциплинарното производство /ДП/. Под рег. №
8245р-11014/27.07.2021г. била съставена и подадена до Директора на ОДМВР Стара
Загора обобщена справка /ОС/ относно проведено ДП срещу държавен служител мл.
инсп. И. Ат. И. /л.84-94/, с което на ДНО било предложено от ДРО налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на служебното
правоотношение. На 28.07.2021г. до пол. И. било отправена Покана за запознаване
с обобщена справка и даване на допълнителни обяснения или възражения /л.100/,
която била подписана от него и адв. В. и членовете на ДРО. Пол. И. се запознал
с ОС и всички материали от проведеното ДП на 27.07.2021г., като получил и препис
от ОС, а адв. В. се запознал с нея на 28.07.2021г. По предявената му обобщена
справка било подадено възражение рег. № 8245000-14313/29.07.2021г. /л.59-62,
като видно от отбелязване възражението било прието на 30.07.2021г. и подписано
от приелия го. На същата дата и под рег. № УРИ 349р-24052 до Директор на ОДМВР
Стара Загора било подадено от ДРО Становище /л.47-58/ относно наличие на
основание за реализиране на дисциплинарна отговорност от пол. И., като върху
него се удостоверява резолюция „запознат КАПОЧР за становище по ИДДП
-30.07.2021г. и подпис“.
Под рег.
№ УРИ 349р-24834 от 05.08.2021г. било подадено становище на н-к сектор КАПОЧР за
необходимост от допълнително разследване по ДП против И.А.И. и връщане на
дисциплинарното дело за доразследване във връзка с данни, изложени във
възражението. От Директор на ОДМВР била издадена Заповед № УРИ
349р-2604/06.08.2021г. за събиране на допълнителни доказателства и връщане на
ДП по чл.207 от ЗМВР /л. 42/, с която заповед пол. И. бил запознат на
10.08.2021г. и получил копие от нея. Съгласно Покана за даване на писмени
обяснения рег. № 349р-26099/18.08.2021г., връчена на 19.08.2021г. от пол. И.
било поискано в срок до 20.08.2021г. да предостави копие от съобщение, получено
по личен част от пол. С., както и други доказателства. Покана за даване на
обяснения била изпратена и до ст. иснп. г. Н. /л.98/, до мл. пол. Д.С. /л.97/.
На
09.09.2021г. до пол. И. Ат. И. било подадена покана за запознаване с обобщена
справка /ОС/ и даване на допълнителни обяснения рег. № 8245р-13029, връчена на
същата дата, за запознаване с ОС рег. № 8245р-13028/09.09.2021г., която била
подадена до Директор на ОДМВР под този номер /л.69-83/. Втората ОС била
представена за запознаване на пол. И. на 09.09.2021г., който получил копие от
нея, като му бил указан и срок от 1 ден за даване на допълнителни обяснения и
възражения, като върху ОС се съдържа резолюция „запознат 16.09.2021г.
Под рег.
№ 8245р-13127/10.09.2021г. до Директора на ОДМВР Стара Загора било подадено
възражение от ст.пол. И. против ОС от 09.09.2021г. /л.66-68/.и подпис“. До
Директор на ОДМВР под рег. № УРИ 349р-13521/15.09.2021г. било подадено от ДРО
Становище /л.29-46/ относно наличие на основание за реализиране на
дисциплинарна отговорност от пол. И., като върху него се удостоверява резолюция
„запознат, 16.09.2021г. и подпис“. От н-к сектор КАПОЧР до Директор на ОДМВР
Стара Загора било подадено становище рег. № УРИ 349р-29043/16.09.2021г., в
което било дадено такова за налагане на дисциплинарно наказание по отношение на
държавен служител в МВР мл. инсп. И.А.И. „уволнение“ и прекратяване на
служебното правоотношение. /л.138-140/.
На
29.09.2021г. била издадена Заповед № 349р-3262 от Директор на ОДМВР Стара
Загора, с която било разпоредено налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ по отношение на мл. инсп. И.А.И. и прекратяване на служебното му правоотношение.
Заповедта била връчена на служителя на 30.09.2021г. Жалбата против нея била
подадена чрез органа и входирана под № УРИ 349000-24344 на 13.10.2021г.
По
делото се прилагат още: сведения от пол. С., ст.инсп. г. Н., пол. г. Вл. г.ев,
пол. И.Н.И., пол. С. С.ов, пол. С. С., пол. К. К., пол. Д.С., пол. Б. Б.-Г., С.П.Я.В.
/л. 116-137/; разпореждане за
разстановка на силите и средствата за изпълнение на ППД от гр. „ООР“ на
територията, обслужвана от Второ РУ за денонощието на 28.03.2021г. /л.
177-182/; месечен график /173-174/; информационна карта за дейността на наряд
рег. № 7186-П /л.172/ за дата 28.03.2021г.; информационна карта за дейността на
наряд рег. № 7188-П за наряд в състав, И. Ат. И., И. Н. И., Д.С. /л.171/ за
дата 28.03.2021г.; писма /л. 148-153/; пътен лист /2бр./, л.154-155/; копие от
телефонен чат /л.64/;
По
искане на страните по делото Съдът допусна и събиране на гласни доказателствени
средства от лицата очевидци на релевираните в заповедта факти и обстоятелства.
СВ. Я.В.В.
посочва, че познавал
С.П.. Отишъл в къщата на Ж.
да вземе лекарствата на майка му, а С.
слизала с моторчето по улицата. Свидетелят бил седнал на пейката
пред къщата на Ж. К.. Като слязла с моторчето, С. дошла при свидетеля да
го види. След това дошла
една полицейска кола, спряла пред
моторчето и изискала документи за правоуправление, а С. си
била забравила документите и им
казала, че ще отиде да ги
взема. Полицаите обаче и каза, че ще
я проверят и започнали
да я проверяват, както и да съставят акт. Казали,
че трябвало да изчакат кола
на КАТ, защото установили, че била изтекла
застраховката на моторчето. Свидетелят също изчакал със С., за да й прави
компания. Двамата били седнали на скамейката, а полицаите
били спрели отстрани и
чакали катаджийската кола. В полицейската кола били
трима - един висок, един по нисък, който карал колата
и един седнал отзад. Свидетелят видял, че те
си говорили. Двама полицаи били
отвън, а този, който бил седнал отзад, стоял в автомобила. Полицаите отвън
говорили с този вътре, но свидетелят не чувал какво си говорили, защото не било на
висок глас. Този, който бил отзад,
както пиел вода, хвърлил
бутилката от колата. После отишъл да си я вземе.
Изчакали катаджийската кола.
Освен
свидетелят и С. нямало други
хора от селото. Бутилката не ударила
никого, когато паднала и свидетелят не чул
размяна на обиди между полицаите, не видял
някой полицай да упражнява насилие към друг полицай. Няколко пъти писал вече в
полицията. Такова нещо не видял и не чул.
На
въпрос на адв. В. „Виждате ли някой от тримата полицаи в залата?“, свидетелят разпознава
жалбоподателя. Допълнително дава показания, че полицаите,
които били извън колата, единият бил
на около метър и половина-два, а по високият, на три
метра от нея и този си
говорел по телефона. Бутилката била
пластмасова и нямало
нищо в нея. Полицейската кола била
спряна пред тях и през цялото време погледът на свидетеля бил към тях, но не
видял физически контакт между полицаите, а и
не чул какво си говорили.
Св. С.Н.П.
посочва, че помнила случая
през миналата година, когато я глобили.
Спрели я със
скутера в с. Михайлово, където живеела. Било краят на
месец март. Свидетелката спряла със
скутера при приятели, които стояли отвън.
След това спряла полицейска кола зад нея
и й поискали документи. Моторът бил изряден
с изключение на това, че нямал сключена застраховка „ГО“.
В колата били трима полицаи.
На въпрос на съда : някой
от тези трима полицаи разпознавате ли в залата? Има ли присъстващ от тези
полицаи тук?, св. П. отговаря, че разпознава един от тях /жалбоподателят/.
Св. П. посочва още, че жалбоподателят
стоял отзад на седалката в патрулката. Не било
имало разговори между този господин и другите полицаи. Свидетелката била на 20 м. от
полицейската кола и с нея бил Я. /св. В./, стоели на пейката с него. Полицаите спрели зад свидетелката и стояли
в колата. Извикали я и й поискали
документите за проверка в патрулката. И тримата били вътре, после и
тримата излезли. Те стояли зад колата, която
не била спряна на самата улица, а била
в лек завой. Полицаите си приказвали
нещо, но свидетлекта не чула какво си приказвали. Чула обаче,
че се говорило леко на висок тон, след което една
бутилка от минерална вода паднала на другия тротоар
на улицата. Не видяла от къде се появила,
но видяла, че една бутилка се намирала
на другия край на тротоара. Не видяла кой я хвърлил.
Полицаите се прибрали в патрулката. Дошли други
полицаи и й направили акт. Не видяла някой от тримата
полицаи да наранява физически друг полицай. Полицаите от сектор КАТ й
съставили акт, че нямала гражданска отговорност, а не,
че номерът на ППС бил замърсен.
Св. И.Н.И. посочва, че работи във Второ РУ
Стара Загора, като старши полицаи. Към момента вече не били колеги
с жалбоподателя. Миналата година /2021г./ били в екип
с жалбоподателя и били на проверка в с. Михайлово. На 28.03.2021
г. били назначени с колегата И. и Д.С.. По време
на това дежурство били изпратени на сигнал в село Михайлово, който сигнал бил
подаден на тел. 112 и бил за лица, които режат
незаконно дървесина. Отишли в
селото и след като обслужили сигнала,
тръгнали към гр. Стара Загора. По време на
придвижването в селото забелязали жена, която
управлявала мотор и в
далечината им се сторило, че моторът
бил без регистрационни табели. След което
предприели действия по установяване на жената и я спрели
за проверка. Установили, че моторът се управлявал
от жена, но не си спомнял за самоличността й.
Излезнали от автомобила всичките трима колеги.
Установили, че моторът нямал
застраховка „ГО“. Проверката отнела от 5
до 10 минути. Възникнал скандал между свидетеля
и колегата И.И., защото, според свидетеля колегата не бил
съгласен с желанието да бъде санкционирана проверяваната. Свидетелят
докладвал по надлежния ред, но старшият на групата
бил
И.И. /жалбоподателят/. Веднага
докладвали в дежурната част и поискали
съдействие от Пътен контрол. След това жалбоподателят започнал да ги
упреква, че били поискали съдействие за санкциониране на
водачката. Отправял
упреци. Освен тримата полицаи, на място били
спряната за проверка жена и още трима граждани. Проверяваната била
пред патрулния автомобил.
Конфликтът и спорът започнал
в патрулния автомобил, докато чакали да
дойдат колегите от Пътна полиция. Той /жалбоподателят/ през цялото време ги
упреквал, че това не било добре.
Бил против изобщо да се викат колеги и да се санкционира водачката, агресирал
спрямо свидетеля и го наричал с
обидни думи, казани с нормален глас в автомобила. После свидетелят
излязъл от патрулния автомобил, за да не слуша
повече тези упреци и обиди. Излезли с колегата С. и минали
отзад, зад задната страна на автомобила и запалили по
цигара. Колегата И. /жалбопозателят/ се намирал
на задната дясна страна в автомобила, след което и той излязъл и
казал, че щели да чакат супер
много време да дойдат от КАТ и щял да поиска от ръководството
повече да не бъдели заедно в наряд. След което казал, че така щяло да бъде
най-добре щом имали претенции и не се разбирали.
И. /жалбоподателят/ агресирал
по незнайни причини и като пиел вода,
замерил свидетеля с бутилката, траекторията била
насочена към него и попаднала в
гърдите му. Бутилката била
литър и половина минерална вода. Свидетелят не си
спомнял дали била пълна или празна, но със
сигурност имало вода в нея. Не знаел
дали това било видяно
от другите граждани, но със сигурност било видяно
от колегата С.. След като хвърлил
бутилката, жалбоподателят тръгнал
агресивно към него и му
ударил един силен шамар
в лицето. За това свидетелят подал сигнал в
прокуратурата.
Бутилката
ударила свидетеля в гърдите и те го заболяли.
Бутилката попаднала първо в гърдите му, а след това някъде
назад зад него. Проверяваната гражданка
тогава се намирала пред автомобила. В момента, когато
бутилката го ударила,
проверяваната била пред автомобила. Свидетелят бил до
багажното отделение на автомобила. Не знае на колко метра била П.
от него. Другите лица, които присъствали също не
знаел на колко метра били
от него, според свидетеля на
около 10 метра. Те били на скамейката. Колата не била спряна до скамейката, а
близо до нея. Били спрели
на кръстовището на две улици. Лицата били на
една скамейка пред една къща. И. го
ударил от дясната страна по лицето. Свидетелят
не очаквал, че ще го удари.
След удара се намесил колегата С., който
хванал жалбопадетеля и му казал
да се успокои. С. бил от дясната страна на свидетеля, а И. го ударил
с лявата ръка. Със С. били в нормални колегиални отношения, познавали
се от службата. Допълнително на
въпроси на страната, свидетелят отговаря, че след сигнала имали
престой в центъра на селото, докато си обслужвали информационната
карта и обслужат
сигнала, някъде около 5-10 мин. Нарядът
се командвал от старшия на наряда, той вземал
решения. След като забелязали мотора,
тръгнали след него. Не
го подминали, спряли зад него. Номерът бил
регистриран, но замърсен. В далечината мислели, че не
би регистриран, тъй като номерът бил
силно замърсен. След като спрели, установили, че бил
регистриран, но номерът беше силно замърсен.
На въпрос на жалбоподателя: казахте, че докато съм пиел вода съм хвърлил
бутилката по вас, така ли е, свидетелят И. отговаря: Да. На въпроса: Докладвахте ли по надлежния ред за тази случка,
свидетелят отговори, че написал сведения на следващия ден след
дежурството, но не и същата вечер, т.е. на 29-ти. Неговото дежурство
било от 08-20,00 ч. След като свършило
дежурството, се прибирали в районното да се отвеждат. Пишели
докладни за сигналите, които били посетили. Не
знае защо не написал докладната същата вечер. Бил объркан
от създалата се ситуация и не написал
докладна до ръководството, а на 13 август подал тъжбата до прокуратурата. В момента
имало образувано досъдебно производство.
На въпрос на жалбоподателя: Казахте, че съм Ви ударил със силен
шамар с лявата ръка по дясната буза, тя зачерви ли се, свидетелят отговаря, че имал зачервяване, но не си извадил медицинско свидетелство. Колегите от КАТ дошли след
около 30-40 мин., като свидетелят не казал на никой от
КАТ какво се било случило. След като съставили
акта на водачката,
тръгнали
и тримата /от наряда/ за се
прибират в
Стара Загора. На влизане в Стара Загора жалбоподетелят
помолил
да го оставят в
районното.
Св. Д.В.С., посочва, че работи в ОД на МВР СТАРА ЗАГОРА като полицай, в сектор
Охранителна полиция. Работил заедно с И.А.И. миналата
година. Под „заедно“ означавало, че били в един екип. В края на март миналата година били
заедно. Бил в наряд с И.Н. и И.А. в с.
Михайлово. Някъде следобед били изпратени по
сигнал в селото от оперативния дежурен на неизвестна дата, по спомен, за
незаконна сеч на дърва. За с. Михайлово заминал заедно с
И.Н.И. и И.А.И.. Отработили
сигнала и тръгнали към Стара Загора, след
което забелязали в селото МПС, движещо се по пътя и решили да му
извършат рутинна проверка. Колегата И.Н.И. казал,
че трябвало да направят
проверка на мотопеда. Старши на наряда бил И.А.И.,
т.е. жалбоподателят. По спомен, свидетелят
сочи, че И.А.И. нищо не казал по предложението
на колегата И. Н. И.. Спрели
въпросното МПС. Водачът бил жена. Полицейската кола спрели на улицата
пред една къща. До мястото, където спрели автомобила,
имало хора, които седяли
на пейка. Според свидетеля, били
двама мъже. Проверката я извършили,
като слезли от автомобила. Проверили
документите, но установи, че МПС нямало
гражданска отговорност, а било в движение.
След като установили това нарушение, докладвали
на оперативния дежурен, за да поискат
съдействие от сектор Пътна полиция, които да
осигурят колеги за санкционирането на водача. Проверката, която
извършили на водачката, траела около
10-15 мин. През тези 10-15 мин. в присъствието на водачката и другите свидетели възникнал
спор между другите двама колеги, като свидетелят сочи, че бил малко по встрани
на тях. Между другите му двама колеги имало
диалог, но от какво естество не знаел. Диалогът се
водел зад автомобилния патрул в близост до
багажното отделение на колата. Тогава свидетелят се намирал на
около 3-4 м. отстрани от тях и чул, че спорели,
затворил телефона си, по който
говорел и
се насочил към тях. Голегите му водили
спор зад задната част на автомобила. Спорът
имал и развитие, тъй като жалбоподателят тръгнал
към И.Н.И., посегнал към
лицето му, но къде попаднал удара
и колко бил силен, не знаел.
Жалбоподателят направил замах за удар към колегата си със шамар. Свидетелят
нямал спомен преди шамара да имало и друго
действие. След шамара, прегърнал
жалбоподателя, за да може да се успокоят нещата. И.Н.И. след шамара нищо не
казал. Свидетелят нямал
спомен дали някой от другите видял това, тъй като не гледал към тях. Знаел, че И.Н.И.
докладвал за случая. Видял, че жалбоподателят ударил И. Н. И.
в областта на главата. Когато се развили това действие, другите лица били
на пейката пред къщата. Колата все пак била
паркирана близко до тротоара, така че видимостта на гражданите била
на около 4-5 метра.
Свидетелят разбрал, че имало и хвърляне на шише преди удара. Това станало,
когато говорил по телефона и за това не видял кой
към кого било насочено. Само видял
как хвърчи едно шише. Само предполагал, че
било от жалбоподателя към И.Н.И.. С периферното си зрение видял
шише с вода, което хвърчи и тогава разбрал, че
имало скандал между лицата и се обърнал, и
тръгнал към тях. Секунди след това, след като тръгнал
към тях, станал и ударът. Отношенията
му с И.Н.И. били служебни. Извън работно
време нямал приятелски отношения с този човек, но се чували по
телефона. Познавал се с него и преди да постъпи в МВР, но
не били приятели.
Свидетелят допълва, че след като отразили
сигнала, останали в центъра на селото, но не помни защо.
Нямал
спомен дали старшият на наряда разпоредил да се прибират.
По устав разпорежданията били на старшия на наряда и трябвало
да се изпълняват. Моторът проверили по решение на И.Н.И..
Видимо нарушение обаче свидетелят не си спомнял да имало.
Свидетелят отново
заявява, че не
видял удара със шишето, но шишето било хвърлено. По месторазположението на
шишето, след като го видял на земята, приемал,
че то не успяло да
удари И.Н.. Свидетелят
бил на около 3-4 метра от И.Н. и И.А., защото
водел личен разговор по телефона. След
като видял шишето, тръгнал към тях двамата. Нямал
спомен с коя ръка бил нанесен шамарът от И.А. и не можел
да каже дали колегата бил зачервен след удара.
При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът намира
следното:
По
допустимостта на оспорването: същото се явява процесуално допустимо, като
направено от активно легитимирано лице, против административен акт, годен за
съдебен контрол и в установения в закона преклузивен срок по чл.149, ал.1 от АПК, вр. с чл.211 от ЗМВР, пред местно
компетентния административен съд. Не се установяват други обстоятелства по см.
на чл.159 от АПК за оставяне на жалбата без разглеждане и за прекратяване на
производството.
Съдът
намира оспорването за неоснователно:
Относно валидността
на акта – процесната заповед е издадена от Директор на ОДМВР Стара Загора, който е и материално
компетентентния орган. Съгласно чл.204, т.3 от ЗМВР
за всички дисциплинарни наказания по чл. 197 от ЗМВР /т.е. и процесното такова/ се налагат от ръководителя на структура по
чл.37 от ЗМВР /каквато се явява ОДМВР Стара Загора/ и това по отношение на служителите
на младши изпълнителски длъжности, каквато заема
жалбопадателя. Директорът на конкретната
областна дирекция на МВР е ръководител на структура по чл.37, ал.1, т.2 от ЗМВР. Ето защо, ответникът притежава материална
компетентост да налага дисциплинарното наказание "уволнение" по
чл.197, ал.1, т. 6 от закона и съответно не е налице основанието по чл. 146, т. 1 от АПК за обявяване на заповедта за нищожна.
Съдът намира за
спазено изискването за писмена формата на властническото волеизявление, тъй
като заповедта се обективира в такава форма. Съгласно императива
на чл.210, ал.1 от ЗМВР, наказващият орган е длъжен в акта, с
който налага съотв. дисциплинарно наказание, да сочи ясно следните
обстоятелства: кой е извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при
които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени,
доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и
наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв
срок може да се обжалва заповедта. В
случая тези реквизити изцяло намират обективно
изражение в процесната заповед, а и на тази плоскост липсват оплаквания от
страна на жалбоподателя. Видно от съдържанието на заповедта, наказващият орган
приема, че на 28.03.2021г. пол. И. отправя обидни думи спрямо колегите си пол. И.
Н. И., хвърля бутилка с минерална вода по пол. И.. Н.И. и му нанася удар по
лицето. На тези факти се дава и конкретна правна обосновка, като дисциплинарно
наказващият орган /ДНО/ приема, че те
осъществяват състав на дисциплинарно нарушение по чл.194,
ал.2, т.4, вр. с чл.203,
ал.1, т.13 от
ЗМВР, вр. с т.19, т. 20 и т.67 от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР. Чрез позоваване в заповедта, дисциплинарно-наказващият
орган се позовава и на данните от изготвените две
обобщени справки от 27.07.2021г. и
от 029.09.2021г., като така се препраща
и към доказателствата, въз основа на които твърдяното нарушение се сочи да е
установено - в случая посочени в тази справка извършени процесуални действия,
събрани и приложени документи. Въпрос
по същество е дали действително тези доказателства обуславят извод, че
служителят е извършил вмененото му тежко дисциплинарно
нарушение (в каквато насока са доводите в жалбата, че
неправилно наказващият
орган приема, че оспорващият
умишлено извършва нарушение на Етичния кодекс).
Горното
обосновава извод за липса на нарушение на изискването за форма и съдържание на
заповедта и не е налице основанието по чл.146, т.2 от АПК за обявяването й за
незаконосъобразна.
Относно
основанието по чл.146, т.3 от АПК, Съдът намира за спазени всички императивни
изисквания на специалните процесуални правила, установени в ЗМВР и приложимата към
случая Инструкция № 8121з-877/06.07.2021г. /вж. §4 от ПЗР на
инструкцията/.
На първо място, не е налице нарушение на чл.195, ал.2
от ЗМВР, според който
дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението
и не по-късно от две години от извършването
му. Съгласно чл.196, ал.1
от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за
открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, установи
от обективна страна извършено конкретно
нарушение и самоличността на извършителя /дееца/. В конкретния случай заповедта е издадена на 29.09.2021г. и това е в
двумесечния срок по чл.195, ал.2, вр. с чл.196, ал.1 от ЗМВР, който конкретно
тече от постъпване на втората обобщена справка пред наказващия срок, а именно
от 09.09.2021г. /л.69/, макар и
последният да я резюлира едва на 16.09.2021г.
Именно с втората
справка от 09.09.2021г.
дисциплинарно наказващият орган установява в пълнота
обективните и субективни предели на допуснато нарушение от страна на служителя пол. И. Ат. И. от сектор „Охранителна полиция“ към Второ РУ Стара Загора при ОД на МВР –Стара Загора. Двумесечният срок не следва да се счита, че тече от датата на постъпване
пред наказващия орган на първата обобщена справка, тъй като дисциплинарното
производство е върнато за доразследване на факти и обстоятелства, навеждани във
възражението против нея от оспопващия и съотв. събирането на допълнителни
доказателства и данни за тя, като едва в справката от 09.09.2021г. се съдържат
всички фактически установявания на ДРО, които той свежда до ДНО, както и събраните
доказателства за тях. И двете обобощени справки са изключително подробни от към
фактически установявания и събрания доказателствен материал в проведеното
особено дисциплинарно производство. Към датата на заповедта не изтекъл и
двугодишният срок от извършване на нарушението, което се претендира.
Съдът не
установява и нарушение на специфичните производствени правила, които установява
ЗМВР и издадената на осн. чл.215а от него инструкция.
Според чл.207,
ал.1, т.2 от ЗМВР при
наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 2
– 15 /тук т.13/, дисциплинарното производство се
образува с писмена заповед на ръководителя на структура по
чл.37 от ЗМВР. От данните по преписката се удстановява по несъмнен начин
издадена такава заповед от 12.04.2021г., /л.20-23/, като в нея е определен
състав на ДРО и срок за извършване на дисциплинарното производство, същата е
със съдържанието по чл.44, ал.2 от Инструкция №8121з-877/06.07.2021г.,
приложима на осн. §4 от ПЗР. Не се установяват данни за заинтересованост на
членовете на ДРО. Същите обективно и всестранно извършват действия по
установяване в пълната на релевантната фактическа обстановка по извършване на
нарушението на ЕК от страна на служителя И., не се установява намеса при
изпълнение на вменяваните им задължения. И двете обобщени справки се изготвят
от ДРО, като се установява, че те, ведно с целокупния доказателствен материла
се предоставят на служителя и неговия процесуален представител, като им е дадена
реална възможност за участие в особеното производтво по установяване на фактите
от значение за случая, вземане на отношение по тях, чрез упражняване на правото
на възражения и даване на писмени обяснения. Такива се установява да са давани
още в хода на предварителната проверка, както и след всяка обобщена справка.
Същите са възприети от ДНО и това е преди издаване на процесната заповед, с
която се налага и дисциплинарното наказание. Ето защо съдът приема, че е
налице изпълнение на императивите на
чл.207, ал.8-11 от ЗМВР. Не е налице нарушение на чл.207, ал.12 от ЗМВР, тъй
като производтво е приключено в определения в заповедта от 30.06.2021г. /л.24-25/
срок.
Спазени са и
изискванията на подзаконовия норматив, издаден на осн. чл.215а от ЗМВР. Налице
са данни за спазване на чл.40, ал.1, чл.42, ал.2, чл.44, ал.4-5, чл.47, ал.2, чл.49, чл.50,
ал.1-4, чл.52, ал.2, чл.53, чл.57, т.5, вр. с чл.58, чл.62, ал.3. Т.е. данните
от преписката еднопосочно сочат, че дисциплинарното производство е
проведено при съобразяване на реда, регламентиран в раздел I и раздел ІІ от Глава Втора на Инструкция № 8121з-877/06.07.2021г.
Тези обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя нито в жалбата
му, нито в с.з.
Жалбоподателят
главно оспорва фактите от обективна страна на деянието, определено от ДНО като
тежко дисциплинарно нарушение по см. на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР. Съгласно
тази норма, законодателят приема, че е налице „Тежко“ дисциплинарно нарушение,
когато поведението на служителя на МВР е несъвместимо с
етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа
на службата.
Съдът приема,
обоснован от данните от целокупния доказателствен материал, събран в особеното
производство и в съдебното такова, че пред него се доказва от обективна страна
претендираното от ДНО поведение на жалбоподателя, изразяващо се в това, че на
28.03.2021г. по време на дежурство на пол. И. Ат. И., пол. И. Н. И. и пол. Д.С. при
обработване на сигнал в с. Михайлово, жалбоподателят в присъствието на цивилни
лица, т.е. такива извън системата на МВР, влиза в словесно пререкание с колегата
си пол. И. Н.И., хвърля към него бутилка от минерална вода от 1,5 л. и му
нанася удар в лицето /шамар/. Оспорващият не твърди, че не е запознат с
въпросния Етичен кодекс за поведение на държавни служители от МВР, което
обосновава извода, че същият познава неговото съдържание и
това преди датата на дисциплинарното нарушение, поради което същият има
знанието, че е длъжен да синхронизира и ръководи поведението си с неговите
постановки. Част от ЕК са и заложените в т.13 принцпи, на които следва да се
основава поведението на служителя на МВР, сред които тези за лоялност – поведение,
насочено към утвърждаване и подобряване на авторитета и доброто име на
институцията, изразяващо се в коректно и почтено отношение към колегите и
уважение на мнението и личния им живот и недопускане
тормоз на работното място – не допуска и не толерира деяния спрямо колеги,
с които се причинява физическа и/или психическа болка, заплаха, причиняване на
уплах и/или страдание. Конкретен израз на тези принципи се явяват установените
в Глава втора от ЕК правила за поведение на служителя. Така в Раздел първи, т.19
от него се прогласява, че държавният служител пази доброто име на институцията,
която представлява, а в т.20, че държавният
служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с
поведението си. В Раздел пети се установяват правилата, на които следва
да се подчинява служителят във взаимоотношенията си с колегите, като съгласно
т.67 в отношенията
между държавните служители не се допуска поведение, окачествено като тормоз от
психически, физически, сексуален и всякакъв друг характер.
Конкретните форми на неспазване на правилата
се проявяват чрез три отделни изпълнителни основания, като едното от тях дори е
повод за образуване и на наказателно преследване по тъжба на острадалото лице
/л.207/ за престъпление по чл.131, ал.2, т.4, вр. с чл.130, ал.2 от НК, като
образуваното ДП не е приключило до момета на приключване на съдебното дирене по
това дело.
С оглед правилото на чл.194, ал.3
от ЗМВР дисциплинарната отговорност се носи отделно и независимо от
всеки друг вид отговорност, като едно и също деяние може да обуславя търсенето
на дисциплинарна и на наказателна отговорност едновременно. Всички обаче действия се доказва да са извършени от наказаното лице и в
тази насока са както обясненията, давани от преките очевидци на случилото се
между служителите на МВР, така и от обясненията на последните. Всички
еднопосочно признават, че между наказаният и пол. И. Н. И. възниква първо
словесен конфликт, който провокира у жалбоподетеля други умишлено целени от
него действия, имащи за последица хвърляне срещу колегата му на бутилка от
минерална вода от 1,5 л., а след това и да пристъпи и да удари по лицето, т.е.
да зашлеви шамар на пол. И. Н. И.. Дори и от показанията на св. П. и св. В. се
удостоверява, че двамата полицаи са имали словесно пререкание. Не се установява
по несъмнен начин, фактът на ударения шамар и на хвърлената бутилка /освен от
показанията на св. В./, но това според Съда се дължи на нежеланието на въпросните
свидетели да дадат показания в тази насока /вкл. и пред съда/, а не на факта,
че не са непосредствени свидетели, защото същите са се намирали на изключително
близко разстояние от полицейската кола и с пряка видимост към ставащото около
нея /вж. обсяненията на П. на л.132 и сведението на В. на л.133/. Едно от най-
съществените и безспорно установени неща в случая е, че цялата ситуация между
двамата служители на МВР се разиграва непосредствено пред погледа на цивилни
лица, двамата свидетели П. и Я. и още двама граждани, които са стояли на пейка
пред къщата, където в близост е бил спрял полицейският патрул. Т.е. деянието
става достояние на лица извън системата на МВР,
което несъмнено и води до уронване престижа на службата и пораждане на
негативно мнение у гражданите към полицейските служители.
Ето защо,
Съдът приема извод, че по несъмнен начин, въз
основа на целокупния дазателствен материал
се установява, че жалбоподателят умишлено извършва деяния, с които нарушава визираните постановки от ЕК, което сочи на
доказаност от обективна страна на описаното в заповедта тежко нарушение на
служебната дисциплина, което правилно се подвежда
като нарушение на т. 19-20
и т. 67 от
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Така се изпълва и
състава на дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР,
което несъмнено се явява основание за
реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Предвид тежестта на извършеното нарушение, тъй като се стига до уронване
престижа на службата, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР,
органът правилно приима извод за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание
"уволнение".
Заповедта е издадена при правилно приложение на
закона и неговата цел, и не е налице основание за отмяната й като
незаконосоъобрзна на осн. чл.146, т.5-6 от АПК. Жалбата се явява неоснователна
и следва да се отхвърли. При този изход на спора основателно, като заявено
своевременно, се явява искането на процесуалния представител на ответника за
присъждане в полза на страната на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като
съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и прояваната
процесуална активност на пълномощника на отвентика, намира, че справедливо се
явява възнаграждение в размер на 150 лева, определено на осн. чл.24 от НЗПП.
Водим
от горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на И.А.И. ***, против
Заповед № 349з-3262/29.09.2021г. на Директора на ОДМВР Стара Загора, с която ме
у наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му
правоотношение.
ОСЪЖДА И.А.И. ***, егн ********** да заплати на ОДМВР Стара Загора юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението му пред ВАС на
Р. България.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: