Р Е Ш Е Н И Е № ……….
гр. Плевен,05.01.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД търговско отделение,
на седемнадесети декември през ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАДЕСЕТА
година, в публично заседание ,в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪРБИНА МЪЛЧИНИКОЛОВА
СЕКРЕТАР: Ивайло
Цветков
като разгледа докладваното от съдията В. Мълчиниколова
т.д. № 42 по описа за 2020 година , за да се
произнесе взе предвид следното :
Субективно съединени искове
с правно основание по чл.226 от КЗ(отменен на 01.01.2016г), и чл.86 ЗЗД.
Постъпила
е Искова молба по Вх. рег.№ 2786 / 25.02.2020 г., подадена
от: 1. М.Ю.Р.. ЕГН
********** и Б.Ю.Л.,
ЕГН ********** *** , ЧРЕЗ:
адв. С. Ч.,***“ АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, 1202, район Л. , бул. „Д.Б. “ № **, представлявано от С. С.П. и К.Д.К.
Цена: 240 000 лв. - по 120 000 лв. за всеки от ищците
Иска се осъждане на
ответното застрахователно дружество да заплати на ищците обезщетение за
неимуществени вреди в размер на по 120 000 /сто и двадесет хиляди/ лв. за всеки
един от тях,настъпили вследствие виновно причиняване на смъртта на Ш. Ю.Р. при
пътно транспортно произшествие(ПТП) станало на 16.08.2015г., от водач
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Моли съда, върху така определената като обезщетение сума
да се присъди и законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от деня на увреждането -
16.08.2015 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и направените
деловодни разноски.
Предвид заявения от ищеца
предмет на иска, съдът намира, че се касае за търговски спор по чл.365, т.1 от ГПК, след като са предявени преки искове
срещу застрахователя на основание
застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ , страна по който е ответното дружество ЗД „Бул Инс “АД.
С определение№ 187/
13.03.2020г. постановено в з.с.з.. съдът на основание чл. 83,ал.2 от ГПК
ОСВОБОЖДАВА ищците М.Ю.Р. и Б.Ю.Л. *** ЕГН от заплащането на следващата
се държавна такса в размер на 4800лв. за производството по настоящето
т.д.№42/2020г., както и от разноски в производството.
Твърденията на страните:
Твърди се в исковата молба
(ИМ), че на 16.08.2015г. Б.Е.Р. , при управление на лек автомобил „О.В. “
с Рег. № *********в пътния участък гр. Т.
– с. **** е нарушил правилата за движение по пътищата. Като се движел с
несъобразена пътните условия скорост,
навлязъл в завой, в резултат на което изгубил контрол върху автомобила и
навлязъл в лентата за насрещно движение, като се ударил в правилно движещия се
лек автомобил „Ф.П> “ д.к. № *******. В резултат на удара настъпила смъртта
на пътника в л. а „О. - Ш. Ю. Р. – брат на ищците. Посочва се също така в ИМ, че по случая било образувано досъдебно
производство по описа на Окръжна прокуратура – Плевен, което е прекратено
поради смъртта на водача, виновен за
настъпилото ПТП.
Твърди се от ищеца ,че
посоченото ПТП е резултат от виновното поведение на водача на л.а.“О.“,който е нарушил правилата
за движение по пътищата, при форма на вината непредпазливост.
Сочи се също така,че е налице пряка причинна връзка между настъпилото
транспортно произшествие и последвалата смърт на Ш. Р., която е резултат на причинените при
катастрофата тежки , несъвместими с живота травми.
Твърди се в ИМ, че ищците
преживели тежко смъртта на своя брат, който бил възпитан, любящ младеж, с
когото ги свързвали топли братски чувства, основани на обич, взаимно
разбирателство и с когото поддържали
трайни връзки. Причинила им неописуема мъка, душевни болки и страдания, които
продължават и в резултат, на които развили
остра стресова реакция и душевно разстройство. Посочва се също така в исковата молба, че
преживеният емоционален шок, от смъртта на техния брат Ш., прераствал в
депресия . М.Р. не можел да мисли
да говори за нищо друго, затворил се в себе си . Ищцата Б. била напълно
съкрушена от загубата на по- малкия си брат, с когото се обичали
безпрекословно. Ищците не спирали да
плачат за своя трагично загинал брат, с когото са израснали и живели заедно,
подкрепяли се материално и морално в трудните моменти. Нарушен бил сънят на ищците.
Като основание за
предявените срещу ответното дружество претенции, в ИМ се посочва сключената
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за л.а.“О.В. с д.к.
№ *****, по полица 02115000202617 валидна от 06.01.2015г. до 21.10.2015г.,
което застрахователно правоотношение ангажира отговорността на ЗД“Бул Инс“ АД,
за обезщетяване неимуществените вреди ,причинени на ищците, вследствие виновно
причиняване смъртта на техния брат , в резултат на посоченото пътно
произшествие. Тези вреди ищците оценяват
на 120 000 за всеки един от тях.
Към исковата молба са представени като писмени доказателства, следните
документи, в заверени от ищците копия от: Констативен протокол; Протокол за оглед на ПТП; Съдебномедицинска
експертиза на труп; Съдебна автотехническа експертиза; Постановление за
прекратяване на наказателното производство;Препис-извлечение от акт за смърт;
Удостоверение за родствени връзки на М.Ю.Р.; Удостоверение за родствени връзки
на Б.Ю.Л.; два бр. Удостоверения за банкова сметка
В срока по чл. 367,ал.1 от ГПК от
ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба, чрез
пълномощника адвокат М.Г. – САК.
С отговора на исковата молба ( ОИМ) ответникът не оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите за процесния автомобил „О.В. “, с peг. № *****,
по времето, когато е станало посоченото транспортно произшествие.
Оспорват се от
ответника изложените от ищеца твърдения
относно механизма на ПТП, с възражение, че те не намират опора в
доказателствения материал. Сочи също така, че представените по делото
доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на
ПТП, тъй като констативният протокол за
ПТП, не се ползва материална
доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП", доколкото
няма данни длъжностното лице да е възприело лично настъпването на инцидента.
Оспорва се от
ответника, да е налице осъществен
деликтен фактически състав по отношение на всеки от неговите елементи, в това
число противоправност и вина в поведението на водача на МПС, предвид функционалната обвързаност между
отговорността за вреди на водача на МПС и неговият застраховател по полица
„Гражданска отговорност",
Твърди се ОИМ, че събитието е случайно
по смисъла на чл.15 НК за водача на МПС, като за него не е била
налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите.
Оспорват се с отговора
правните доводи изложени в ИМ за допуснати от водача на МПС нарушения на
правилата за движение по чл. 20 от ЗДвП. Посочва, че с оглед липсата на влязъл
в сила съдебен акт по чл. 300 ГПК твърденията на ищеца за търпени вреди,
произтекли от непозволено увреждане подлежат на пълно и главно доказване.
Възразява се с отговора ИМ, че е налице
съпричиняване на вредите – чл. 51, ал.2 ЗЗД, с твърдение ,че настъпилата смърт на Ш. Ю.Р. не е
резултат единствено на виновното поведение на водача на лек автомобил „О.В. “,
с per. № *****.
Сочи се в ОИМ ,че е налице съпричиняване от страна на починалия, който е
пътувал в л. а. без поставен предпазен колан, в противоречие с императивните
изисквания на ЗДвП, като степента на приноса на починалия е поне 90 % .
Твърди се от ответника, че е налице
обективна причинно-следствена връзка между поведението на самия починал от една
страна и настъпилият вредоносен резултат, като същия произтича по вид и степен
и от собственото му противоправно поведение. При правилно поставен предпазен
колан вредите или не биха настъпили или щяха да бъдат в значително по-лека
степен.
С
отговора се оспорва, че: твърдяната
от ищците смърт да се намира в причинна връзка и да е следствие от процесното
ПТП; твърденията на ищците за претърпени от тях неимуществени вреди под формата на изживян стрес и душевни
страдания в резултат на загубата на сродника им; че приживе между тях са били налице
отношения на близост, които да обуславят твърдените вреди.
Възразява се също така с отговора на ИМ, че към датата на ПТП отношенията между ищците
и починалия техен брат са били на
практика прекъснати.
Оспорват се твърденията на
ищците, относно наличието на „...особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди",
по смисъла на ТР № 1/2016 година на ОСНГТК на ВКС, което има предвид само
случаи, на „особени" изключения, а не всяко страдание свързано със
загубата на роднина, то трябва да е „особено" и „изключително"..
Оспорва
се от ответника предявеният иск и по размер.
Възразява се в отговора на ИМ, че претендираната с
исковата молба сума в размер на 240 000 лева е силно завишена и не отговаря на
трайно установената практика на съдилищата за обезщетения за подобен род вреди
и на принципа на справедливостта, заложен в чл, 52 от ЗЗД. Сочи се също така от ответника ,че
отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" е
функционално обусловена от отговорността на деликвента по чл. 45 ЗЗД, защото тя
има определени граници. Именно с оглед на тези граници са определените
застрахователни лимити. Сочи се от
ответника, че застрахователят отговаря само до размера на съответния лимит и съдът
е обвързан със застрахователните лимити единствено, доколкото застрахователя не
отговаря над лимита.
Моли съда да отхвърли предявените искове.
Направено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, с молба да бъде намалено на
основание чл. 78,ал.5 от ГПК.
В срока по чл. 372,ал.1
от ГПК от ищците е подадена допълнителна искова молба (ДИМ).
С
допълнителната искова молба се поддържат
всички фактически твърдения в ИМ , правят се допълнения и пояснения, като се
оспорват изцяло всички направени с ОИМ възражения.
С ДИМ не
се възразява по доказателствените искания , направени от ответника, като се
формулират допълнителни въпроси към поисканите съдебна и автотехническа
експертиза.
Направено е от ищците възражение за
прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.
С молба Вх. рег. №
8085/30.07.2020г. ответникът уведомява
съда,че оттегля упълномощаването на адвокатско дружество „А.Х.и партньори.
Представя се пълномощно за процесуално представителство по делото за адвокат М.
Б. - САК.
В срока по чл. 373,ал.1 т ГПК по делото е
постъпил отговор на допълнителната
искова молба (ОДИМ),чрез пълномощника адвокат И.Ж. ***.
С
допълнителния отговор ответникът поддържа всички възражения, оспорвания и твърдения направени
с отговора на ИМ.
Не се възразява от ответника срещу формулираните допълнителни въпроси към
поисканите експертизи.
С определение по реда на чл. 374 от ГПК , съдът се е произнесъл по
допустимостта на предявените искове, по възраженията и доказателствените
искания на страните. Изготвил е проект за доклад по делото, който им е връчен,
като съдът е дал на страните възможност в седмодневен срок да представят
писмени становища по проекта за доклад. Определил е безспорните по делото
обстоятелства и е указал на страните разпределението на доказателствената
тежест между тях.В дадения от съда срок , не са постъпили писмени становища по проекта
за доклад.
В първото
по делото заседание,ищците чрез пълномощника си – адв. А.Т. - САК, поддържат
предявените искове по основание и размер. Съдът е допуснал поправка на
техническа грешка и е приел проекта за
доклад по делото за окончателен.
Ответникът,
чрез пълномощника си - адв. Ж. е
заявил,че поддържа всички становища и възражения, съгласно подадените отговори
на исковата молба.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, приети са заключения
на съдебно медицинската и автотехническата експертизи; приети като
доказателство по делото са материалите в прекратеното досъдебно
производство ДП № 176/ 2015г. по описа на Окръжна прокуратура – Плевен.
Съдът, като прецени по отделно и в
съвкупност представените от страните
доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, приема за
установено следното от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
По делото не са спорни и не се нуждаят от доказване обстоятелствата че на
16.08.2020г. в гр. Плевен е станало пътно транспортно произшествие, състоящо се в удар между л.а.“О.В. “ с рег. №
ЕН*****, управляван от Б.Е.Р. и л.а.“Ф.П> “ с рег. № *******, управляван
от Й.В.Д> . В това
транспортно произшествие е загинал на място Ш. Ю.Р. ЕГН ********** пътник в л.а
„О.В. “, а два дни по - късно и водачът на лекия автомобил „О.“– Б.Р. .
Във връзка с това ПТП в Окръжна
прокуратура – Плевен е образувано на основани чл.212,ал.3 от НПК досъдебно
производство № Д-176/2015г. ,с оглед на престъпление по чл. 343,ал.4 вр.с ал.3 б.“б“, от НК,във връзка със
съставен протокол за оглед на местопроизшествие
от 16.08.2015г. и приложен към
него фотоалбум. С постановление от 19.04.2016г. на наблюдаващия прокурор Н.
Пачевски, наказателното производство е прекратено , на основание чл. 243,ал.1
т.1 ,вр. с чл.24,ал.1 т.4 от НПК , поради смъртта на водача на л.а „О.В. “ - Б.Е.Р.
.
Постановлението за прекратяването на наказателното производство е влязло
в сила на 02.05.2018г, като необжалвано.
Безспорно е също така и обстоятелството ,че отговорността на водача
на лекия автомобил „О.В. “, с per. № ***** е застрахована при ответното дружество по
застраховка „Гражданска отговорност“ - полица 02115000202617 валидна от
06.01.2015 г. до 21.10.2015г ,което се установява от
представения с ИМ документ , изходящ от Гаранционния фонд.
Безспорно
е също така и се установява от представянето с ИМ и приети ,като писмени
доказателства по делото удостоверения за
родствени връзки на ищците с починалия Ш. Ю.Р. , които са негови родни брат и сестра.
Оспорва
се от ответника механизма на пътното произшествие, описан в исковата
молба. Възразява се, че настъпилата в посоченото ПТП смърт на Ш. Р. не е
резултат единствено от виновното поведение на водача на лекия автомобил „О.В. “,
а е налице съпричиняване 90% от страна
на починалия, който е пътувал без поставен предпазен колан, в нарушение
императивни разпоредби на ЗДвП. Спори се
също така , че не няма пряка причинна връзка между допуснатите
от водача на л.а. „О.В. “ нарушения на правилата за движение по
пътищата и настъпилото на 16.08.2015г.
процесното ПТП. Оспорва се от ответника наличието на особено близка връзка между
ищците и починалия им брат Ш. Р.. Оспорват се от ответника твърденията на ищците за претърпени от тях
неимуществени вреди по вид и интензивност, както и размера на предявените
искове, които счита за силно завишени.
По
механизма на транспортното произшествие:
От
протокола за оглед на местопроизшествие и изготвения към него
фотоалбум,находящи се приложеното като доказателство прекратено досъдебно
производство ДП № С- 176/ 2015 г. по описа на Окръжна прокуратура – Плевен, се
установява ,че ПТП е станало на
16.08.2015г. около 20:00 ч. на път ІІІ-3004 , км. 19-080, гр. Т. – с. ****,
състоящо се в удар между лек автомобил „О.В. “ с рег. № ЕН *****, управляван от
Б.Е.Р. , който се движел в посока към с. **** и л.а „Ф.П> “ рег. № *******,
управляван от Й.В.Д. , движещ се в посока от с. **** към гр. Т.. В резултат на удара между двата автомобила е
починал на място Ш. Р. – пътник в л.а“ О.В. „ а на 18.08.2015г в КАИЛ и водачът Б.Р. . Починала е Е.А.Д. , пътник в л.а“Ф.П> “.
В протокола за оглед на местопроизшествието е
отбелязано следното разположение на двата автомобила и съС.ието им след удара,
както следва:
„1. Лек автомобил "О.В. "
с рег.№ *********(сив металик), с предна част насочена на юг, западно от ПОЛ,
на 1,0 м. и задна част на 2,0 м на запад от ПОЛ. Лявата част е измерена с
дължина 4,25 м. Между двете леви колела е измерено 2,65 м. От задна част до
задна ос е измерено 0,95 м. Дясна страна е измерена 2,9 м. Задна страна е намерена южно от средната разделителна линия
на 1,6 м. Задна дясна част (броня) е намерена на 1,9 от средната линия“.
Оглед
на МПС: Деформирана предна част, по- силно видимо в дясно, с потъване
от пред назад. Разрушена предна броня; фарове; решетка; калници; преден капак;
радиатор; челно стъкло; арматурно табло; предна дясна ъглова колона на вратата
назад към дясна седалка, която е деформирана; таван отрязан; автомобила
опожарен, прах от гасене; свободно движение на лоста; гуми напомнени; дясна
врата, деформирана с изпъкване навън; десен калник притиснат към двигателя. На предна дясна седалка в
л.а.“О.В. “ е намерен легнал на дясно
трупа на Ш. Ю.Р..
„2. Лек автомобил "Ф.П> " с
рег.№ ******* - автомобилът
намерен западно от ПОЛ (с предна част).
Дължина на лява странична част е измерена 3,75 м. Между леви колела е измерено
2,65 м. Дължината на задна дясна част е измерена 3,5 м. Междуосието на десните
колела е измерено 2,3 м. Задна лява ъглова част е намерена западно от ПОЛ на
4,85 м. Задна лява ъглова част е намерена на 2,10 м. от
средна линия, задна дясна на 2,6 м.“
ОтС. ие между задните части на двата
автомобила е измерено 1,5 м. Същите са почти успоредни един на друг. Предните
им части (и на двата) са намерени в южен край на крайпътна канавка“
Характерна находка върху
пътната настилка за промяна на направлението на процесният автомобил "О.В.
" с рег.№ *********е описаната в протокола за оглед - отложената следа
в южната пътна лента . Върху асфалтовата настилка на южната пътна лента,
съобразно протокола за оглед и фотоалбума на ПТП има ясно изразена следа от
отлагане на ходова гума на автомобил "О.В. " с рег.№ ЕН *****.
Отпечатъка на следата е косо разположен и присъщ на отпечатък на занасяне с
по-светла лява част и по тъмна дясна. Промяната на направлението на следата е
под ъгъл по-голям 0Т| 6-7 градуса спрямо направлението на
осевата линия. Вещото лице посочва в
заключението си ,че“ такава ъглова
промяна е присъща към момента, в който задна дясна част на автомобил О.,
започва да изпреварва предната дясна част на МПС (занасяне)“.
Протоколът за оглед на
местопроизшествие е последващо съставен след инцидента, но се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените и пряко
възприети от длъжностното лице факти при огледа, относими за определяне
на механизма на ПТП, като: местоположението на МПС, участници в ПТП, характера
и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието, както и, че при посещението на разследващите органи открит труп
на човек. В този смисъл решение № 71 от
16.08.2017 г. на ВКС по т. д. 60343/2016 г. на ВКС/.
По делото е изслушано
и прието заключението на назначената от съда и неоспорена Автотехническа експертиза /АТЕ/, изготвено от
вещото лице инж.А.П.(л.134-157).
Относно
механизма на пътното произшествие, в което е загинал Ш. Р., вещото лица
дава заключение, че то е настъпило около 20:30ч. на 16.08.2015г. в тъмната част
на денонощието на път на пътШ-3004, км 19+080/ гр. Т. – c. ****. Произшествието
се състои в сблъсък на два автомобила, което е протекло по следния начин:
движение на автомобил "О.В. " с рег.№ *********от полагащата му се
лента за движение към лентата за насрещно движение, сблъсък с насрещно движещ
се автомобил „Ф.П> " с рег.№ ******* и последващо движение на двата
автомобила след удара до установяването им в покой на мястото, където са
намерени. До сблъсъка между двата
автомобила л.а.
"О.В. " с рег.№ *********се е движел със скорост 35,92 м/сек = 129,3 км/час и посока на
движение от гр. Т. към с.****. В противоположна посока, от с. **** към гр. Т. в
същото време се е движел автомобил "Ф.П> " с рег.№
******* със скорост 22,07 м/:сек = 79,4
км/ч. Разрешената скорост в този пътен участък
е 90 км/ч. В определен момент от движението си автомобил "О.",
загубил напречна устойчивост, променя направлението и се насочва към насрещната
пътна лента. Когато двата автомобила са били на разС. ие 120,72 м. един от
друг, автомобил „О.В. “ пресича осевата линия, Към този момент двете МПС са
били на различни разС. ия до мястото на удара. Автомобилът "О.В. " се
е намирал на 74,37 м. от мястото на
контакт, а "Ф. " на 46,35 м. Така движейки се закъснително един към
друг, двата автомобила достигат мястото на контакт, с което започва ударът
между тях. Последвал е е челен кос удар, като положението на двете
МПС към първоначалния контакт при удара е отразено с позиция № 9 в приложение №1.
Непосредствено преди удара скоростта на л.а „О.В. „ е била 115.3 км/ч, а на л.а“Ф.П> “ – 56
км/ч. В
т.3 от заключението на АТЕ, вещото
лице посочил ,че при скоростта на движение 129.3км/ч на л.а“ О.В. “,
техническите характеристики на автомобила и съС. ието на пътя, дължината
на опасната зона за спиране е 137.01 м. При
движение с разрешената скорост 90 км/ч, дължината на опасната зона за спиране е
75.49 м. Поради това при движението със скорост 129.30 км/час , водачът на л.а“
О.В. “ не е имал техническа възможност
да спре преди мястото на удара.
В т.4 от заключението, вещото лице е посочил, че при скорост на движение
на л.а “О.“ 89.16 км/ч към момента, когато пресича осевата линия с предната
лява ъглова част на МПС и своевременни действа за спиране ,чрез натиск върху
спирачния педал, произшествието е било предотвратимо
чрез спиране до мястото на удара.
В т.5,т.13 от заключението , вещото лице посочва,
че двата автомобила са били видими от водачите от достатъчно голямо разС. ие, като към момента на
пресичане осевата линия от л.а“О.“, автомобилите са се намирали на разС. ие 120.72 м. един от друг.
Асфалтовата настилка е с широчина 6.6 м. и
разминаването между тях е било
безпрепятствено при движение на
всеки автомобил в полагащата му се лента.
В.л. инж. А. П. дава
заключение ,че причината за последвалия
удар между двата насрещно движещи се автомобила се дължи на поведението на водача на л.а“О.В. “ рег. № *****,
който се е движел със скорост 129.3 км/час,
която е значително по- висока от
максимално разрешената за движение на този вид МПС – 90 км/ча9 и несъобразена
с оглед конкретните пътни условия. В резултат на това, л.а“О.В. „ е загубил напречна устойчивост, занесъл се е странично и навлязъл в насрещната
лента за движение на л.а.“Ф.П> “. При
движение с максимално разрешената скорост, водачът на л.а“О.“ е имал техническа
възможност чрез използване на спирачния
педал, скоростния лост и въртене на волана
плавно да измени посоката на движение и да се върне в своята лента за
движение преди да настъпи удар.
В т.7 от заключението ,вещото лице е
приел ,че л.а “О.В. „ е оборудван с триточкови обезопасителни колани. При
внезапно или рязко спиране или по време на силно ускорение и забавяне,
предпазният колан блокира автоматично за да възпре тялото. Диагоналната част на колана преминава през средата рамо и гръдния кош. Тази зона на колана е над
масовия център на тялото и при инерционно натоварване не позволява изместването
на горната част на тялото напред. Долната зона на колана е в областта на
хълбоците и е под масовия център на тялото. Тя осигурява избягване изместване
на тялото напред и нагоре при процеса на удара. В конкретния случай При
удара между МПС на телата в купето на автомобил "О. и последващото
движение след удара ще действат преносни инерционни сили и кориолисови.
Преносните инерционни сили действат в посока обратна на ударния импулс.Т.е
посоката на телата е отзад напред спрямо посоката на движение на МПС. Кориолисовите
сили действат съобразно ротацията (завъртането) на МПС след момента на отделяне
на МПС едно от друго. Предвид тези обстоятелства, телата в купето на
автомобил „О.“ към момента на удара и след него ще се преместят напред и
надясно спрямо купето на МПС. Надлъжното преместване на телата напред ще
бъде ограничено от предпазния колан, но е възможно напречно преместване на
тялото. По време на удара между двата автомобила, тялото на седящият на предна
дясна седалка в л.а „О. В. “ Ш. Р. следствие на инерционните и кориолисови сили
се е преместило в горната си част – глава и крайници напред и надясно към вътрешната стена на
предната дясна врата и предна дясна колона.
Съдът е изслушал доклада
на в.л. инж.А. П., който го поддържа. Вещото лице пояснява, че при така
установения механизъм на удара между двата леки автомобила дори и с поставен
предпазен колан е възможно тялото в горната си част – глава и крайници да се
премести напречно към дясната част на главата и да се получат травми.
Съдът е приема заключението на в.л. изготвил
автотехническата експертиза, тъй като е основано на доказателствата по делото,
компетентно, пълно и разбираемо и добре обосновано с оглед специалните знания
на експерта .
По делото е изслушано и прието ,като неоспорено от страните заключението на
назначената съдебно медицинска експертиза, изготвено от в.л. д-р С.К. по
документи от ДП № С-176/ 2015г.(л. 127-130)
Видно от обстоятелствената част от заключението на СМА, на основание
доказателствата по делото в т. ч. протокол за оглед на местопроизшествието,
аутопсия и СМЕ - за изследване на труп( Ш. Р. с приложен CD , съдържащ фотоснимки от аутопсията, находящи се в приложеното като
доказателство ДП № С- 176/2015г. на ОП –
Плевен, вещото лице д-р С. К. е описал ,че в резултат на процесното ПТП , Ш. Р.
е получил съчетана механична
травма - Глава (охлузвания, отоци,
кръвонасядания, разкъсно-контузни рани; счупване на носните кости, горната и
долната челюст, черепната основа /лявата среда а черепна ямка/; избИ.е на първи
горен десен зъб; дискретен излив на кръв между меките мозъчни обвивки), Шия (охлузвания),
Гръден кош (охлузвания; счупване на гръдната кост, пукване на 3-5 десни
ребра, счупване на 1-9 леви ребра; разкъсване на пристенната плевра,
околосърцевата торбичка и сърцето, масивна кръвозагуба в гръдната кухина с
колапс на белите дробове; контузия на белите дробове), Корем (напукване
на слезката, напукване и размачкване на черния дроб, разкъсване на
чреводържателя и контузия на червата), Таз (разкъсване на
кръстно-хълбочните стави и лонното съчленение), Крайници (охлузвания,
кръвонасядания, разкъсно-контузни рани по десния горен крайник; счупване на
десните лакътна и бедрена кост); - липса на етилов алкохол в кръвта. Също така в.л. е посочил ,че липсват данни, Ш.
Р. да е бил с поставен предпазен колан.
В заключение ,в.л.д-р К. е стигнал до извод ,че смъртта
на Р. се дължи на несъвместима с живота, съчетана механична травма, която е
настъпила моментално. Уврежданията са
резултат на тъпа травма, в условията на станалото ПТП (пътник на предна седалка
в лек автомобил, челен удар в друг лек автомобил) са резултат от удар върху
прилежащите вътрешни части от купето, сътресение на тялото, притискане от
деформираните части на автомобила. Не са установени увреждания, които да не
могат да се обяснят с посочения механизъм .
Изслушан е докладът на в.л д-р С. К., който
поддържа заключението си и пояснява, че при конкретния механизъм на настъпилото
ПТП, дори при поставен обезопасителен колан биха се получили други, но вероятно
достатъчно тежки травми, тъй като при такова тежко произшествие, поставеният
обезопасителен колан не изключва възможността от тежки, застрашаващи живота
травми, включително и смърт.
Съдът
е приел заключението на изготвената съдебно медицинска експертиза, което
страните не са оспорени. Заключението е компетентно, обосновано на
доказателствата по делото, пълно и
разбираемо.
Въз основа на писмените доказателства по делото и
заключенията на допуснатите и приети съдебна автотехническа и съдебно
медицинска експертиза, съдът приема за безспорно доказан по делото следният механизъм
на процесното ПТП:
На 16.08.2015г. около 20:00 ч. по двупосочния републикански път ІІІ – 3004 от гр. Т. в
посока с. **** се движел л.а.“О.В. “ Рег. № *****, управляван от Б.Е.Р. . На
предната дясна седалка да водача седял Ш. Ю.Р., а на задната дясна седалка И.З.
. По същото време в противоположна посока от с. **** към гр. Т. се движел л.а.
„Ф.П> “ Рег № *****,управляван от Й.В.Д. .
В лекия автомобил се возели още двама пътници – в дясно до водача А.Д. и
на задна дясна седалка Е.Д. . Пътното
платно в участък км.19+080 е широко 6.6
м. с маркирана осева линия.От километричния знак 19 започва ляв завой спрямо
посоката към с. **** с наклон на спускане. Максимално разрешената скорост за
движение в този участък на пътя е 90 км/ча9. При навлизане в левия завой л.а.“О.В.
“ се движел със скорост около 129.3 км/час. Лекият автомобил „Ф.П> “ се
движел със разрешена скорост от 79,4 км/час . В определен момент , л.а.“О.В. “
„изгубил странична устойчивост, занесъл се наляво и когато двата
автомобила се намирали на разС. ие от около 120.72 м. един от друг, пресякъл
осевата линия, навлизайки в лентата за насрещно движение на л.а.“Ф.П> “. В
резултат на това в лентата за движение на „Ф.П> „е настъпил челен кос удар между двата автомобила(П. 9 в Прил.1 л.155) при който л.а.“О.В. “ с
предната си дясна част се е ударил в предна част на л.а.“Ф.П. “. В първата фаза на удара са се получили
еластични и пластични деформации между контактуващите повърхностни части на автомобилите, като по -
силна деформация за л.а. „О.“ настъпила в предната му дясна част, с потъване в
посока отпред – назад. С нарастване
силата на удара и загубата на енергия, възникналите тангенциални ударни сили се
стремят да отделят двете МПС. Във втората фаза на удара, автомобилите са се
завъртали с предните си части и са излезли върху банкета , като е продължил
контакт между предната част на „Ф.П> “ със страничната дясна част на „О.В. “.
В процеса на това движение от двата автомобила са се отделили части, които са
намерени при огледа. В резултат на удара л.а. „О.В. “ е напълно разрушен: деформирана е предна част, по- силно видимо в дясно;
Разрушена предна броня; фарове; решетка; калници; преден капак; радиатор; челно
стъкло; арматурно табло; предна дясна ъглова колона на вратата назад към дясна
седалка, която е деформирана; таван отрязан; автомобилът е опожарен; свободно
движение на лоста; гуми напомнени; дясна врата, деформирана с изпъкване навън;
десен калник притиснат към двигателя( Протокол за оглед и фотоалбум към него –
ДП 176/ 2015 л. 2-13)
От заключението на
изслушаната съдебно-медицинска експертиза(л. 127-130) ,неоспорено от страните и
прието от съда , се установява ,че в резултат на посочения удар, пътуващия на предна дясна седалка до водача
на л.а.“О.В. “ Ш. Р.
получил тежка съчетана механична травма: Глава (охлузвания, отоци, кръвонасядания,
разкъсно-контузни рани; счупване на носните кости, горната и долната челюст,
черепната основа /лявата среда а черепна ямка/; избиване на първи горен десен
зъб; дискретен излив на кръв между меките мозъчни обвивки), Шия (охлузвания),
Гръден кош (охлузвания; счупване на гръдната кост, пукване на 3-5 десни
ребра, счупване на 1-9 леви ребра; разкъсване на пристенната плевра,
околосърцевата торбичка и сърцето, масивна кръвозагуба в гръдната кухина с
колапс на белите дробове; контузия на белите дробове), Корем (напукване
на слезката, напукване и размачкване на черния дроб, разкъсване на
чреводържателя и контузия на червата), Таз (разкъсване на
кръстно-хълбочните стави и лонното съчленение), Крайници (охлузвания,
кръвонасядания, разкъсно-контузни рани по десния горен крайник; счупване на десните
лакътна и бедрена кост);
Вещото лице д-р С. К.,
изготвил СМА, дава заключение, че причината за смъртта на Ш. Р. е грубо анатомично несъвместимо с живота увреждания
– гръдна и коремна травма, като гръдната травма е довела до моментално
настъпване на смъртта. Също така ,потенциално опасни за живота са причинените
на Ш. черепно- мозъчна травма и комплекса от счупени кости – таз и бедрена
кост, протичащи с масивна кръвозагуба и развитие на травматично хеморагичен
шок.
Относно механизма на причиняване
констатираните травматични увреждания, вещото лице дава заключение ,че те са получени при процесното ПТП около 20:30 ч.
на 16.08.2015г, при което Р. е пострадал ,като пътник на предна дясна седалка в
л.а.“О.В. “, навлязъл в насрещната лента за движение и последвали удар в
насрещно движещия се лек автомобил, като е налице пряка причинна връзка
между реализираното транспортно произшествие и получените от него описани
травматични увреждания и смъртта на Ш. Р..
В раздел ІІ, т.1 от заключението на СМЕ, в.л. д-р С.К. е направил извод, че
при аутопсията на Ш. Р. не са установени увреждания с характеристиката на
контактни отпечатъци( охлузвания и кръвонасядания) от действието на
обезопасителния колен.
В т.3 от заключението на СМЕ, както и при доклада в съдебно заседание, в.л д-р
К. е посочил, че при този механизъм на ПТП
силен челно страничен удар в дясно на л.а. „О.В. “, поставеният
обезопасителен колан би предотвратил преместване на тялото напред и нагоре, но
не и надясно, както в конкретния случай и той не изключва възможността от
получаване на опасни и несъвместими с
живота увреждания тежка съчетана механична травма с увреждане на жизненоважните
органи : глава ,гръден кош, корем, таз и крайници и смъртен изход.
С цел установяване вида и интензитета на претърпените от ищците М.Ю.Р. и Б.Ю.Л.
неимуществени вреди – болки и страдания
в резултат от смъртта на техния брат Ш. Р. са допуснати свидетелски показания.
Св.О.А. (л. 116-гръб- 117) дава показания ,че познава ищците и починалия
им брат Ш. още от деца и общува непрекъснато със семейството им. Свидетелства,
че трите деца са израствали задружно, обичали са се, са живели сплотени заедно
с родителите си до смъртта на Ш.. Твърди
,че смъртта на Ш. ищците са преживели много тежко и до ден днешен не са
превъзмогнали скръбта си. Всяка неделя и до сега ходят на гроба му, оставят
цветя , плодове и плачат всеки път,
когато споменат името му.
Св. И.А. дава показания, че е съседка на ищците и от четиридесет години
познава семейството, а трите децъ – ищците и починалия Ш. , от самото им
раждане. Трите деца много се обичали, споделяли си всичко. Ходели заедно на
училище. Тримат били много близки. Като поотраснали М. и Ш. ходели заедно на
дискотеки
Когато вечерта се обадили ,че Ш. е
катастрофирал, тя заедно с баща му и съпруга си се върнали от София за да го
търсят в коя болница е. Като научила за
смъртта на Ш. ,сестрата Б. припаднала и я заливали с вода . До смъртта на Ш., живеели всички заедно в дома
на родителите си. Ищците и родителите и до сега ходели всяка неделя на
гробищата, правели некролози и подавки, оставали там по един- два часа. Ищците
вече имали собствени семейства и деца, които кръстили на починалия си брат, но
въпреки това поведението им се
променило - били умислени и плачели, споделяли колко им липсва и им тежко,че(Ш.)
го няма. От една година М. живеел отделно с жена си и детето си, което кръстил
на починалия Ш.. Б., заедно със съпруга
си и двете им деца и в момента живее с
родителите си. Ищците след смъртта на брат си
станали затворени, отказвали да посещават увеселения и празнуване на
рождени дни. Вместо това пращали дъщерята на ищцата Б. да занесе подарък за
рождения ден на някое дете, за да не ходят те.
Св. Ф.Д. дава показания ,че познава от седемнадесет години ищците и починалия им
брат Ш.. Твърди ,че Ш. е бил добро и работливо дете, като до смъртта си живял
заедно с брата и сестра си в дома на родителите им в гр. Т.. Семейството било
задружно, никога не са се делили или
карали помежду си или с други хора. Преди пет години, когато починал Ш.
всички живеели заедно. Ищците преживели много тежко неговата смърт. На
погребението му Б. припаднала, искала да влиза в гроба при „малкия“. Направили
са му голяма гробница и всяка седмица посещават гроба и го поддържат.
Свидетелят твърди,че и до ден днешен ищците тъгуват, милеят и тъжат за своя
брат. Поставили са снимка на покойния, край която денонощно горят свещи и
лампи. И досега тъжат , поС. но говорят и мислят за него.В момента Б. живеела
все още с родителите си и има две деца.
Св. М.Е. дава показания ,че ищците и
покойния им брат са израснали заедно с неговите деца в гр. Т.. Ш. ходел на
училище, а през лятото си намирал работа. Отношенията с брата и сестра му били
близки и не знае да са се карали. Смъртта му приели много тежко. На
погребението Б. припаднала. М. също приел смъртта на Ш. тежко. Наскоро се оженил
и имал дете, с жена си имали къща
отделно, но всички – родителите и сестра му и до сега ходели на гроба всяка
неделя. Често идвали в дома му и плачели.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Съгласно разпоредбата
на чл. 226,ал.1 от КЗ(отменен) действал към
16.08.2015г., когато е станало процесното ПТП, увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Поради това, отговорността на застрахователя по прекия иск с правно
основание чл. 226 от КЗ(отм.) е функционално обусловена от отговорността на
застрахования водач на моторно превозно средство, по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност". Отговорността на водача е за непозволено
увреждане и фактическият й състав включва действие или бездействие, което е
противоправно, извършено е виновно и в резултат от което са настъпили вреди.
Съгласно установената
съдебна практика - задължителното за
съдилищата ТР № 1/ 2016г. от 21.06.2018г. на ОСНКТК на ВКС, обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на близък се дължи, освен на посочените
в Постановление № 4/61г. и Пост. №5/69 на ПлВС и на всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от
неговата смърт. Предвид безспорния по
делото факт ,че ищците и починалия Ш. Р.
са родни брат и сестра, ищците са
доказали, че попадат в кръга на лицата, които имат право да претендират
застрахователно обезщетение от ответното дружество.
В тази връзка за успешното провеждане на
прекия иск срещу застрахователя по 226,ал.1 от КЗ(отм ), действал в сила
към момента на процесното ПТП,
в тежест на ищците е да установят при условията на пълно и главно доказване,
наличието на следните предпоставки: съществувалата особено близка връзка между
починалия Ш. Р. и ищците – негови брат и сестра; валидно сключен договор за застраховка
"Гражданска отговорност на водача на л.а.“О.В. “ с ответника по делото;
настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования водач на МПС, причинна връзка между деянието и вредоносния
резултат; действително претърпени от ищците
по вид неимуществени вреди, надхвърлящи по интензитет и времетраене
обичайно присъщите за съответната родствена връзка.
Между
страните по делото не е налице спор, че към датата на настъпилото ПТП е било
налице валидно застрахователно правоотношение на основание договор за
задължителна застраховката "Гражданска отговорност" на водача на
л.а.“О.В. “ рег.№ ЕН *****, сключен с ответника ЗД“БУЛ ИНС“ АД - застрахователна полица №
02115000202617, валидна от 06.01.2015г до 21.10.2015г. ,за обезщетяване на причинени виновно при управлението на л.а. имуществени и
неимуществени вреди.
От анализа на доказателствата по
делото, безспорно се установява, че в
пряка причинна връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие са виновно
допуснатите от водача на лекия автомобил „О.В. “, груби нарушения на правилата
за движение по пътищата – чл.21,ал.1 от ЗДвП, и чл. 20,ал.2 от ЗДвП, тъй като е
управлявал лекия автомобил със скорост 129.30 км/час, съществено надвишаваща
максимално разрешената за този пътен участък скорост от 90 км/час. Водачът на
л.а.“О.В. “ не е съобразил скоростта си на движение и с конкретните пътни
условия – наклон, навлизане в ляв завой и насрещно движещ се лек автомобил.
В резултат на това нарушение, лекият автомобил
е загубил страничната си устойчивост, станал неуправляем и е навлязъл в лентата
за насрещно движения, в която правомерно се е движел л.а. „Ф.П> “. При тази
скорост, ударът в насрещно движещия се лек автомобил за него е бил непредотвратим, защото при тази скорост опасната зона за
спиране е значително по – голяма от разС. ието на което са се намирали двете
МПС едно от друго към момента на възникналата опасност – пресичането на осевата
линия от л.а „О.В. “ с предната дясна част.
При движение с разрешената скорост от около 90 км/ч/. и по- ниска, водачът на л.а“О.В. “ е
имал техническа възможност да предотврати удара, чрез употреба на спирачния
педал и движение на волана, тъй като той
е имал добра видимост към
насрещно движещия се лек автомобил „Ф. “ от разС. ие повече от 120 м. Това
нарушение на правилата за движение допуснато от водача на л.а“О.В. “ е в пряка
причинна връзка с настъпването на пътното произшествие, в резултат на което е
загинал Ш. Р.. С тези
неправомерни действия при управлението
на лекия автомобил, водачът на л.а“О.В. е допринесъл пряко и непосредствено за
настъпването на процесното ПТП, причинило фаталните последици – смъртта на Ш. Р.
и на водача Б.Р. .
Съдът приема за установено ,че опасността за движението е възникнала в
момента ,в който л.а.“О.В. “ с предната лява част е пресякъл осевата линия на
пътното платно. Към момента на възникване опасността за движение, лекият
автомобил „Ф.П> “ се е движил правомерно в своята лента и със скорост 79,4
км/час, която е била в рамките на максимално разрешената и съобразена с
конкретната пътна обстановка. Водачът на „Ф. “, към момента на възникване опасността за
движение, не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара,
въпреки своевременно употреба на спирачки,тъй като опасната зона за спиране при
скоростта, с която се е движил е по- голяма от разС. ието на което се е намирал
до мястото на удара.
С оглед така установените
обстоятелства, съдът намира ,че водачът на л.а.“Ф.П> “ Рег. № ****** не е
нарушил правила за движението по пътищата и не е допринесъл с поведението си за
настъпилото ПТП.
Доказано е безспорно по делото ,че смъртта на Ш. Р. – пътник в л.а.“О.В. “
е настъпила моментално в пряка и непосредствена
причинна връзка от челния
кос удар между двата леки автомобила,
настъпил ,като резултат на противоправното поведение на водача на този лек
автомобил при управлението му.
Възраженията на ответника за съпричиняване от страна на починалия са
недоказани.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Приносът на
увредения, като обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в
действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и
да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
Съдът намира за безспорно доказано по
делото ,че загиналият Ш. Р. към момента на удара между двата леки автомобила не
е бил с поставен обезопасителен колан. Това се установява от протокола за оглед на местопроизшествието, снимки № 19
и № 20 от фотоалбума към него и опитен диск със снимките от аутопсията ( ДП №
176/2015г), както и от заключението на
съдебно медицинската и автотехническата експертиза. Пътникът на предната дясна
седалка е бил задължен да пътува с поставен обезопасителен колан, но по делото
следва да е доказано пълно и главно от ответника, че това нарушение е в пряка и
непосредствена причинна връзка с последвалата смърт, както и ,че този резултат
нямаше да настъпи при поставен обезопасителен колан.
Видно от заключенията на експертизите, в конкретният случай ,
липсата на поставен обезопасителен колан, при установения механизъм на ПТП не е
бил в съС. ие да предотврати причиняване на тежки, несъвместими с живота травми
на Ш. Р.. Вещите лица са категорични,
че при такъв челен кос удар, и с такава сила, довел до пълното разрушаване на
двата автомобила, дори с поставен
предпазен колан, той не е в съС. ие да предотврати преместването на тялото и крайниците странично в дясно напред, нито последващ удар на главата,
горната част и крайниците във вътрешните
части на купето, както всъщност е открито при огледа тялото на Ш. Р.- видно от
протокола за оглед и фотоалбума към него( ДП № С-176/2015г) Ето защо, съдът намира за недоказано
възражението на ответника ,че с поведението си Ш. Р., който е бил без поставен
обезопасителен колан към момента на удара, е
допринесъл за последвалия
вредоносен резултат –неговата смърт.
При съвкупна преценка на събраните по делото гласни и
писмени доказателства,съдът приема,че в конкретната хипотеза са налице
предпоставките на чл. 226, ал. 1 КЗ(отм) и следва да бъде ангажирана отговорността на ответното
дружество –ЗД“ Бул Инс“ АД гр.София.За периода от 06.01.2015 г. – 21.10.2015г-
е налице валидно сключена застраховка
“Гражданска отговорност“ между ответното дружество –застраховател и собственикът на лекия автомобил,марка „О.В.
“ с рег.№*********с който виновно е причинено процесното ПТП на 16.08.2015г. По
силата на застрахователния договор дружеството се е задължило да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл.257 ал. 1 КЗ(отм) обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата
Според ал.2 на
чл.257 КЗ(отм) застраховани лица са собственикът на моторното превозно
средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и
всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание. В
конкретната хипотеза от данните по нак.дело е безспорно,че при станалото на
16.08.2015г.ПТП лекият автомобил „О.В. “ е управляван от Б.Е.Р. на законно основание.
Относно основанието и размера на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди:
С оглед правилата на чл. 52 от ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат
предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай, а
именно: видът, характера и степента на констатираното увреждане и съС. ието на
пострадалия; начинът на извършване на увреждането; видът и начинът на
провежданото лечение, неговата продължителност; болките и страданията,
претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при провеждане на
лечението през всичките му етапи.
В настоящия случай от
показанията на разпитаните свидетели се установи, че между ищците и загиналия
при произшествието техен брат е съществувала дълбока емоционална особено силна
връзка. Съдът отчита, че
починалият Ш. Р. и ищците
– негови родни брат и сестра, са били в отношения на
изключителна близост и привързаност. От раждането им до момента на
неговата смърт, те са живели заедно в дома на родителите си в гр. Т.. Помагали си, споделяли си всичко, прекарвали са заедно свободното си време.
Подкрепяли се в трудни моменти. Разчитали
за всичко един на друг. Между тях е
съществувала силна братска и сестринска
обич, разбирателство и грижа един за друг.
Смъртта на Ш. Р. причинила на ищците, силни и продължителни във времето душевни болки и
страдания, надхвърлящи по интензивност и времетраене обичайните за този вид
родствени връзки. На погребението на Ш.
ищцата Б. припаднала и се наложило да я свестяват. Видно от показанията на свидетелите, след
смъртта на брат си ищците се затворили в себе си, продължително време отказвали
да се срещат с приятели и да посещават организирани от близки и приятели
тържества, ограничили социалните си контакти. Споделяли колко им е мъчно и ,че
много им липсва и до момента възприемат неговата смърт ,като огромна и
незаслужена справедливост. Когато пък
общували със съседи и познати, често връщали разговорите все към случилото се с
техния брат, страдали от внезапната му
и нелепа смърт, просълзявали се ,когато го споменават. Не можели да се примирят, че това се е
случило точно с техния малък брат и до ден днешен, поставили са портрет в дома
на родителите си, пред който горят свещи.
От показанията на свидетелите се установява ,че
и до настоящия момент, всяка седмица през почивните дни, ищците посещават гроба
на Ш., поддържат го подреден и украсен.
Посочват също така в показанията си, че ищците вече имат семейства и
всеки от тях е кръстил дете на името на загиналия им брат Ш., но се станали по- затворени и не са
преживели смъртта на своя малък брат.
Не се доказа , обаче ищците да са
претърпели по обем и интензивност,
такива душевни и психически травми,
които да обосновават претендирания в ИМ размер на обезщетението. По делото не се
доказа от ищците пълно и главно, че в резултат от смъртта на техния брат, е пострадала
съществено психиката им, изразяваща се в апатия, асоциално поведение , трайно
нарушаване на съня на всеки от тях и депресия. В тази насока не е представена каквато и да
било медицинска документация изготвена
непосредствено след смъртта на Ш., съдържаща поставена диагноза на Б. и М..
Липсват доказателства, относно твърденията в исковата молба, че след смъртта на
Ш. ищците са развили остра стресова
реакция и душевно разстройство. По делото не са представени медицински
документи установяващи преглед при лекар специалист, който да е поставил такава
диагноза, нито писмени доказателства, от
които да е видно ,че са им предписвани лекарства и са провеждали
продължително лечение на депресия или друго психично разстройство. Разпитаните по делото свидетели нямат лични
възприятия от посещения при психиатър, нито от проведено психиатрично лечение,
а възпроизвеждат само какво са им споделили ищците при епизодичните си срещи
през годините . В показанията им не се съдържат факти, сочещи, че М. и Б. в
поведението си са проявявали симптоми на психично заболяване.
При определяне справедливия размер на
дължимото на ищците обезщетение, съдът взе предвид всички изложени
обстоятелства: моментът на настъпване на
вредите - м. август 2015 г., отчете на стандарта на живот в страната и средностатистическите показатели за
доходи по време на възникване на увреждането; възприетото в обществото разбиране за справедливо обезщетяване на неимуществени вреди от
един и същи вид, намерили израз в съдебната практика при сходни хипотези, включително и завишените лимити на застрахователните покрития по
застраховка "Гражданска отговорност" след 01.01.2012 г. Настоящият състав освен това счита ,че
загубата на роден брат или сестра , колкото и близки да са отношенията между
тях, е несъпоставима по интензивност и продължителност с причинените душевни
болки и страдания , които родител търпи при загубата на дете. Посочените съображения, дават
основание настоящият състав да приеме, че сумата от по 40
000 лева на всеки от ищците е адекватна на понесени от М.Р. и Б.Л.
неимуществени вреди.
На основание чл.86 от ЗЗД, на На ищците следва да се присъдят и законните
лихви върху сумата на всяко обезщетение , считано от деня на увреждането 16.08.2015г.
до окончателното им изплащане. Разпоредбата на чл. 226, ал. 2 КЗ (отм.); , която урежда
отговорността на застрахователя пред третото лице, изключва възможността
застрахователят да прави възражение на увреденото лице по прекия иск за
неуведомяване по чл. 224, ал. 1 КЗ (отм.) и недължимост на лихвата до датата на
съобщаване.
За разликата над уважения
размер на исковете по 40 000 лева –
общо 80 000 лв. до претендирания
размер от 120 000 лева на всеки от ищците- общо 240 000 лева, предявените искове се явявате неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени, като прекомерно завишени.
В съдебното заседание на
17.12.2020 г.,на което бе даден ход по същество, процесуалните представители на страните по
делото направиха възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на ищците и на ответника, на основание чл.78 ал.5 ГПК.
От представения договор за
правна помощ/л.195/ сключен между ищците, представлявани от адвокат С.Ч. и адв.
А.Д. и приложените по делото пълномощни(л. 44, л.114, л.132,л.196) видно,че адв. А. Д. се е задължила да окаже на ищците
правна помощ и съдействие по делото пред всички инстанции, безплатно, на
основание чл.38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата. Ищците са освободени от
заплащане на такси и разноски по делото, поради което съдът следва да определи
размера на възнаграждението на процесуалния представител на ищците, по реда на
чл. 7,ал.2 от Наредба № 1/ 2004г, върху
уважения размер на исковете, което ответникът следва да заплати.
Делото представлява
фактическа и правна сложност. Съдът е
допуснал съдебномедицинска и автотехническа експертиза, изслушани са
показанията на четирима свидетели, като процесуалният представител на ищците е
взела участие във всички съдебни заседания, в които са изслушани докладите на
вещите лица и са проведени разпитите на свидетелите. С оглед на това, съдът определя адвокатско
възнаграждение за всеки от ищците по
Наредба № 1/2004г - по 3300 лв. или общо 6600 лева за двамата ищци за
оказаната им по делото правна помощ и съдействие.
Искането на ответника по чл.
78, ал.5 от ГПК за намаляване на заплатеното от ищците възнаграждение за
адвокат, като прекомерно и за неговото намаление, следва да се остави без уважение, доколкото в
случая такова възнаграждение не е платено и делото представлява фактическа и
правна сложност. Ето защо, ответникът следва да заплати на адвокат А.Х.Д.
от САК ,с личен №. ********** определеното от съда, на основани чл. 38,ал.2
от ЗА, възнаграждение за тази инстанция в размер на 6 600 лева.
На основание
чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на Окръжния съд - Плевен сумата от 3 200 лева за държавна такса, върху уважения размер на
предявените искове както и – депозит за вещи лица,
платен от бюджета на съда, съобразно уважения размер на претенцията 41.66лв. или общо 3 241.66 лева.
На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски съразмерно на отхвърлената
част от исковете. Общият размер на разноските се установява в размер на 8448.60 лева, видно от
представените списък и писмени доказателства, от
които : 7680 лева - адвокатско възнаграждение с ДДС,
по договор за правна помощ от 13.08.2020 г.(л110) и 768.60 лева – внесени
депозити за вещи лица.
Предвид фактическата и правна сложност
на делото, съдът намира, че адвокатското възнаграждение в размер на 6400 лева
без ДДС , заплатено от ответника не е
прекомерно, поради което не следва да се намалява. На основание чл.78,ал.3 от ГПК, на ответника се дължат деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част
от исковете в размер на 5632.40 лева, които ответниците следва да му заплатят.
Мотивиран от горното,
Плевенският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.226,ал.1 от КЗ (отм.)
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ
ИНС“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Д.Б. “
87, представлявано от изпълнителните директори С. С.П. и К.Д.К. , ДА ЗАПЛАТИ на всеки
един от ищците М.Ю.Р.. ЕГН ********** и Б.Ю.Л.. ЕГН ********** *** суми:
по 40 000 лева(четиридесет хиляди лв.) представляващи ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ
за претърпени от всеки ищец НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ , по повод смъртта на
техния брат Ш. Ю.Р., настъпила в резултат на ПТП, станало на 16.08.2015г.,на
пътния участък гр. Т. – с. ****, по републикански път ІІІ-3004, причинено от виновното поведение на Б.Е.Р. при управление на лек автомобил, марка “О.В. “ Рег. № ЕН*****
ВС, застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“, полица № 02115000202617, валидна за периода 06.01.2015 –
21.10.2015 г., ведно със ЗАКОННА ЛИХВА върху сумата на всяко обезщетение, считано
от датата на увреждането 16.08.2015 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за разликата над 40000 лева за всеки
ищец, до размера
на претендираните обезщетения по 120 000 лв. за всеки ищец, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, ЗД „БУЛ ИНС“ АД гр.София, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Д.Б. “ 87 , ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски окръжен съд, дължимата ДЪРЖАВНА ТАКСА в размер на 3 200 лева (Три хиляди и двеста лв.),върху размера на уважените
искове, за производството в тази инстанция , от заплащането на която ищците са били освободени на
основание чл. 83, ал.2 от ГПК, както и СУМАТА 41.66 лв.(четиридесет
и един лв. и 66 ст.) платени
от бюджета на съда депозити за вещи лица,
съобразно уважения размер на предявените искове.
ОСЪЖДА ,на
основание чл. 38, ал.2 от ЗА, ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ
ИНС“ АД, ЕИК *****,гр. София, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А.Х.Д. от САК възнаграждение в
размер на 6 600 лева(Шест
хиляди и шестстотин лв.) за осъщественото от нея в хипотезата на чл. 38, ал.1,
т.2 от ЗА безплатно представителство, правна защита и съдействие на ищците М.Ю.Р.
и Б.Ю. Л. в производството по т.д. № 42/
2020г. на ОС- Плевен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78,ал.3 от ГПК, М.Ю.Р.. ЕГН ********** и Б.Ю.Л., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *****,гр. София, направените в това
производство ДЕЛОВОДНИ РАЗНОСКИ в размер на 5632.40 лева( Пет хиляди
шестстотин тридесет и два лв. и 40 ст.), съразмерно на отхвърлената част от предявените
искове.
Решението подлежи на обжалване
пред Великотърновски Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД:
.