МОТИВИ: към присъдата по НОХД № 17/2012 год. на РОС.

 

Против подс. А.С.И. ***, е предявено обвинение по чл. 354а ал.1 пр. 4 и пр. 5, вр. с чл. 26 ал.1 от НК - за това, че през периода от *** год. до *** год. в гр. Р., в условията на продължавано престъпление - на два пъти, без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – 445.06 грама амфетамин, а именно 440.67 гр. наркотично вещество амфетамин със съдържание на активен компонент 14 тегловни процента на стойност 13 220.10 лв. и 4.39 гр. амфетамин с активен наркотично действащ компонент - 18 тегловни процента на стойност 131.70 лв., всичко на обща стойност 13 351.80 лв., от които е разпространил на П.А.А. високорискови наркотични вещества - 4.39 гр. амфетамин с активен наркотично действащ компонент - 18 тегловни процента на стойност 131.70 лв.

Против същият подсъдим е предявено и обвинение по чл. 234 ал.1 от НК - за това, че на *** год. в гр. Р. е държал акцизни стоки без бандерол - 38 кутии цигари без български акцизен бандерол марка „M.”, 74 кутии цигари без български акцизен бандерол марка „T.”, 72 кутии цигари без български акцизен бандерол марка „W.”, 11 кутии цигари без български акцизен бандерол марка „E. S.”, 13 кутии цигари без български акцизен бандерол марка „B.”, когато такъв се изисква по закон - чл.25 ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия - „Тютюневите изделия от местно производство и от внос се продават на вътрешния пазар с поставен върху потребителската опаковка бандерол, по начин, който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване” и по силата на чл. 100 ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове, че - „…тютюневите изделия, предназначени за местния пазар, се продават само облепени с бандерол.”, всичко на обща стойност 1 560 лв., като случаят е немаловажен.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Русе, в съдебно заседание поддържа двете обвинения така както са предявени, като в тази насока излага подробни съображения. Същият предлага на съда след като признае подс. И. за виновен по тях, да му бъдат наложени наказания по вид лишаване от свобода около средата, и след като ги групира на основание чл. 23 ал.1 от НК да му определи най-тежкото измежду тях наказание, което да изтърпи ефективно, при ОБЩ първоначален режим в затворническо заведение от ОТКРИТ тип, като същевременно му бъде наложено и допълнителното наказание глоба в размер също около средата, платима в полза на Държавата. Освен това на основание чл. 354а ал.6 от НК се иска предмета на престъплението - наркотичното вещество да бъде отнето в полза на Държавата и след приключване на делото да бъде надлежно унищожено. Настоява също така на основание чл. 234 ал. 3, вр. с чл. 53 ал. 1 б. „а” от НК предмета на престъплението да бъде отнет в полза на Държавата, на основание чл. 53 от НК останалите веществени доказателства, послужили за извършване на деянието да бъдат отнети в полза на Държавата, а останалите такива да бъдат върнати на техните собственици. На основание чл. 59 ал.1 от НК се иска зачитане и приспадане на срока на предварителното му задържане.

Подсъдимият А.С.И., в съдебно заседание не желае да дава обяснения по предявените му обвинения, не осъзнава виновното си поведение, не се разкайва, но на предоставеното му право на лична защита и в последната си дума, моли да бъде оправдан, но същевременно алтернативно настоява да му бъде наложено минимално наказание, чието изтърпяване на основание чл. 66 ал.1 от НК да бъде отложено за подходящ изпитателен срок.

Неговият договорен защитник адв. В.В. от РАК, принципно оспорва съставомерността и доказаността на предявените на неговия подзащитен две обвинения, поради което настоява същият да бъде признат за невинен по тях и да бъде оправдан. Алтернативно пледира и за налагане на минимално наказание лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66 ал.1 от НК да бъде отложено за определен от съда изпитателен срок.

Окръжният съд, след като подложи на преценка по отделно и в съвкупност всички събрани в хода на делото писмени и гласни доказателства, както и становищата на страните в съдебно заседание, прие за установено следното:

По фактите.

Подсъдимият А.С.И. ***. Има завършено средно специално образование. Не е семеен. Безработен с неустановени доходи. Към момента е бил осъждан един път с присъда № 252/26.11.1998 год., постановена по НОХД № 1096/1998 год. по описа на РРС за престъпление по чл. 197 т.1, вр. с чл. 194 ал.1, вр. с чл. 63 ал.1 т.4 от НК, като му е било наложено наказание ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено на основание чл.69 ал.1, вр. с чл. 66 ал.1 от НК за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Същата е влязла в сила на 28.12.1998 год. и тъй като е изтекъл изискуемия от закона срок, И. е реабилитиран по право, което заличава неговото осъждане.

Подсъдимият А.И. ***, а на същата улица, но на № 2 живее неговата братовчедка - св. С.Р.. В този район на квартала се намират няколко бараки, всяка от които с отделен номер, разположени близо една до друга.

Относно престъплението по чл. 354а ал.1 пр.4 и 5, вр. с чл. 26 ал.1 от НК.

При такива предпоставки през м. април 2011 год. подс. А.И. се е снабдил с голямо количество наркотично вещество - амфетамин, което е било доставено от неустановено по делото лице от К. Х. Преди това през 2008 год. той временно се е занимавал с разпространението на наркотични вещества от същия вид, но впоследствие е преустановил тази си дейност. След осъществявянето на тази доставка подс. И. отново решил да започне продажбата на наркотични вещества, като по този начин да се снабдява с парични средства и да се облагодетелства от това. За целта той е укрил цялото количество амфетамин в хладилник, находящ се в дома на св. С. Р., която се явява негова братовчедка. Периодично от там И. вземал определени количества и ги е предоставял на неустановено лице, което от негово име ги е продавало на лицата, употребяващи наркотични вещества. От своя страна подсъдимият същевременно е извършвал и директни продажби, но само на доверен кръг от наркозависимите лица. Един грам наркотично вещество той продавал на цена от 10 лв., като този наркотик е бил с консистенция наподобяваща „пластилин” и на жаргон тези зависими лица са го наричали „паста”.

По този начин подс. И. е процедирал със св. П.А., на когото му е продавал седмично по 20 гр. амфетамин, които св. А. от своя страна препродавал на различни лица в гр. Р. Впоследствие подс. И. започнал да предоставя наркотика на трето неустановено лице, с което св. А. се е свързвал и от което е вземал наркотика. Така на *** год. същият свидетел е осъществил контакт с подс. И., от когото закупил 4.39 гр. амфетамин с активен наркотично действащ компонент - 18 тегловни % на стойност 131.70 лв. съгласно ПМС № 23/1998 год. Същият го взел и държал до 19.05.2011 год., когато е бил установен от полицейските служители. Свидетелят А. е предал намиращото се в него наркотично вещество, като е обяснил от къде и от кого го е получил и какъв е неговия произход.

По отношение престъпната дейност на св. П.А. наказателното производство е приключило с влязло в сила определение на РОС от 21.12.2011 год. постановено по НОХД № 667/2011 год., с което съдът е одобрил споразумение между страните за решаване на делото. Същото веднага е влязло в сила и в момента А. изтърпява наложеното му наказание. След това материалите по делото, относно престъпната дейност на подс. И. са били отделени и е образувано настоящото НОХД № 17/2012 год.

В края на м. юни и началото на м. юли 2011 год. подс. И. се е снабдил с ново допълнително количество наркотично вещество, което е укрил в хладилника, намиращ се в дома на св. Р., без да й казва какво е неговото съдържание. Тогава се е уговорил с нея, че когато той й се обади по телефона и поиска „малки домати”, следва да взема малко пакетче от хладилника и да му го предава, а като й поиска „големи домати” по същия начин да му предава голямо пакетче. От своя страна св. Р. му е обяснила, че нищо не разбира от това, поради което му е казала да влиза сам и от там да си взема неговите си неща, като по този начин тя му е предоставила неограничен достъп до дома си.

Независимо от това подс. И. е провел разговори с описаното съдържание със св. Р., като й се обаждал на телефон с № *** от телефон с № ***. След това при извършени в домовете на обв. И. и св. Р. претърсвания и изземвания са били намерени и иззети мобилен телефон „Z.” модел *** с IMEI № ***, в който е била поставена СИМ карта с № ***, който е бил ползван от подс. И. и мобилен телефон марка „N.” с IMEI № *** в който е била поставена СИМ карта с № ***, ползван от св. Р.. По описания начин подс. И. многократно е вземал от дома на св. Р. определени количества наркотично вещество, които впоследствие предоставял за пласиране на други лица.

По този начин подс. И. е осъществявал фактическата си власт върху наркотичното вещество до *** год., когато в дома му, както и в този на св. Р. са били извършени претърсвания, при които в хладилника собственост на св. Р. е било намерено 440.67 гр. наркотично вещество – амфетамин, което съобразно заключенията на изготвените химически експертизи е със съдържание на активен компонент 14 тегловни % на стойност 13 220.10 лв.

Общото количество на държаните от подс. И. наркотични вещества са 445.06 гр. и съгласно установените цени в ПМС № 23/29.01.1998 год., обнародвано в ДВ бр. 15/16.02.1998 год. възлиза на обща стойност 13 351.80 лв., а на продаденото от общото тегло амфетамин на св. А. количеството е 4.39 гр. на стойност 131.70 лв.

По оперативен път органите на МВР са се сдобили с информация, относно извършваната от подс. И. престъпна дейност, свързана с разпространението на наркотичните вещества. По този повод 13.07.2011 год. служителите на Териториално звено „Борба с организираната престъпност” (ТЗ „БОП”) гр. Русе, в лицето на А. Й. и Н. М. са извършили претърстване и изземване в дома на св. Р. в присъствието на съответните поемни лица. При провеждането му те намерили притежаваното от подс. А.И. към този момент наркотично вещество - амфетамин.

В хода на досъдебното производство след извършване на химичната експертиза, намереното количество наркотично вещество, на основание чл. 91 от ЗКНВП, вр. с чл. 9 от НУРИСУПНДНВРВППТ е било изпратено по предназначение за съхранение в Агенция „Митници” гр. София, където се намира и в момента, с оглед унищожаването му след приключване на делото.

По отношение второто престъпление по чл. 234 ал.1 от НК.

Предварително подс. А.И. много добре е бил запознат и е знаел, че всички акцизни стоки трябва да имат поставен български акцизен бандерол на потребителската опаковка, който доказвал, че за тях е внесен дължимия акциз.

Въпреки това, на *** год. по неустановен по делото начин се е снабдил с акцизни стоки без български акцизен бандерол, които държал и съхранявал в дома си. Същевременно на тази дата в дома му е било извършено претърсване, по време на което са били иззети 38 броя кутии цигари без български акцизен бандерол марка „M.”, 74 броя кутии цигари без български акцизен бандерол марка „T.”, 72 броя кутии цигари без български акцизен бандерол марка „W.”, 11 броя кутии цигари без български акцизен бандерол марка „E. S.”, както и 13 броя кутии цигари без български акцизен бандерол марка „B.”, всичко на обща стойност 1 560 лв., за които подс. И. собственоръчно е написал в протокола, че са лично негови.

В хода на досъдебното производство е била назначена икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че стойността на всички цигарите, иззети от подс. И., възлиза на сумата от 1 560 лв. Същите цигари, предмет на престъплението по чл. 234 ал.1 от НК, са оставени на съхранение в склад в ОДМВР гр. Русе.

По доказателствата.

Така изложената фактическа обстановка съдът приема за доказана по безспорен и категоричен начин, от събрания по делото съвкупен доказателствен материал. От гласните доказателства, а именно от свидетелските показания на св. М.Т., св. П.А., св. М.К., св. А.Р., св. С.Р. и св. В.К., а също така и от кратката защитна теза на подсъдимия, дадени от тях в съдебно заседание пред съдебния състав. В хода на досъдебното производство подс. И. дава кратки обяснения, които принципно не са свързани с предмета на делото, а имат характера на искания за събиране на допълнителни гласни доказателства. В съдебната фаза на процеса същият подсъдим се възползва от правото си да не дава обяснения, като при даденото му право на лична защита заявява, че никога не се е занимавал с разпространение на наркотици, а намерените в дома му кутии с цигари са били на неговия баща.

В подкрепа на възприетите от настоящата инстанция фактически положения са и приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства – протоколи за изрършени процесуално-следствени действия, вкл. протоколите за доброволно предаване, протоколи за претърсване и изземване, протокол за оглед на местопроизшествие, свидетелство за съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, писмена кореспонденция, справка за ползвани телефони от подс. И. и св. Р., справки за абонати и за проведени разговори от „М-Тел” и „Глобул”, три съдебно-технически експертизи на мобилни телефони и на записващо устройство, изготвени от вещото лице А.И., съдебно-икономическа експертиза, изготвена от съд. експерт Г. Г., дактилоскопна експертиза, изготвена от съд. експерт К.Р., съдебно химическа експертиза, изготвена от съд. експерт А.С., както и тази изготвена от Д.Д. от ЦЕКИИ към НИКК, класифициран том, съдържащ информация от изготвени ВДС за придобита информация чрез СРС, както и от веществените доказателства по делото: - наркотични вещества са 445.06 гр. и съгласно установените цени в ПМС № 23/29.01.1998 год., обнародвано в ДВ бр. 15/16.02.1998 год. възлиза на обща стойност 13 351.80 лв., електроннна везна, както и мобилен телефон „Z.” модел *** с IMEI № ***, със СИМ карта на № ***, който е бил ползван от подс. И. и мобилен телефон марка „N.” с IMEI № ***, в който е била поставена СИМ карта с № ***, ползван от св. Р.. Освен това като веществени доказателства са били иззети и 38 броя кутии цигари без български акцизен бандерол марка „M.”, 74 броя кутии цигари без български акцизен бандерол марка „T.”, 72 броя кутии цигари без български акцизен бандерол марка „W.”, 11 броя кутии цигари без български акцизен бандерол марка „E. S.”, както и 13 броя кутии цигари без български акцизен бандерол марка „B.”.

При изграждане на своите изводи съдът кредитира изцяло показанията на св. М.М. полицейски служител в ОДМВР гр. Русе в група „Наркотици”, тъй като са напълно достоверни, последователни и логични. От тях се установява, че през м. май 2011 год. М. е участвал в залавянето на св. П.А. в момент на разпространяване на наркотични вещества в кв. „*** в гр. Р. В съдебно заседание същият подробно описва по какъв начин той е бил заловен, какво количество амфетамин е намрен у него, как доброволно го е предал на полицаите, освен това А. е заявил пред тях от кого го е закупил, а именно от подс. А.И.. Този свидетел обяснява в детайли точно какви действия са били предприети от органите на полицията по отношение на този подсъдим, включително използването на СРС, чрез провеждането на съответните технически мероприятия, а също така за извършените претърсвания и изземвания на половин килограм амфетамин от хладилника, находящ се в дома на неговата братовчедка - св. С.Р., която пред тях е заявила, че това наркотично вещество е на подс. И.. Веднага след това той е бил задържан и срещу него е било образувано досъдебно производство от разследващите органи.

В тази насока са и показанията на св. П.А., който в съдебно заседание в стремежа си да прикрие престъпната дейност на подс. И. дава противоречиви показания. След прочитането на основание чл. 281 ал.2, вр. с ал.1 т.1 от НПК на показанията дадени от него пред съдия в хода на досъдебното производство, същият заяви, че поддържа последните, в които подробно, достоверно, непротиворечиво и логично описва от кога разпространява наркотичните вещества, които му е предоставял подс. И., сред няркозависимите лица в гр. Р. От него той е разбрал, че амфетамина е бил доставян от Х., като след продажбата му е предавал парите на подсъдимия. За тази цел той му го е предавал, чрез неустановено по делото лице, използващо велосипед марка „Б.”. Нещо повече от показанията на св. А. се установява, че от 3 кг. доброкачествен амфетамин подс. И. е добавял и други примеси, като по този начин количеството се е увеличавало на 10 кг. и 1 гр. продавал за 10 лв. Поради това съдът дава вяра и на неговите показания.

По идентичен и правдоподобен начин от показанията на св. С.Р. се установява на кое място в нейния хладилник, подс. И. е поставил пакетираните разфасовки с наркотично вещество. Същата заявава, че периодично той се е обаждал на нейния мобилен телефон и е нареждал да предава „малки домати” или „големи домати”, с каквито изрази са били определяни малките и големи разфасовки. Въпреки твърденията й, че не е знаела какво е съдържанието на тези пакетчета, съдът счита, че в тази си част нейните показания са недостоверни.

Независимо от това гласните доказателства на тези трима свидетели се подкрепят изцяло, както от доказателствата от експертен порядък, така и от проведените в периода от *** год. между подс. И. и вторите двама свидетели А. и Р. общо 33 броя телефонни разговори, които ВДС са придобити, чрез СРС и се съдържат в класифицираната информация, обособени в отделен класифициран том, внесен в съда по реда на ЗЗКИ.

От показанията на св. А.Р. – съпруг на св. Р., също се установява, че той е видял тази пакети в хлдилника, но не е питал какво е тяхното съдържание, тъй като не го е интересувало. Несъществени са показанията на св. В.К., която познавала подс. И., който е ползвал сим карта на нейно име, за което тя не е знаела. Същевременно тя твърди, че не е знаела през последните години дали подсъдимия се е занимавал с разпространението на наркотични вещества и тъй като той не разполагал с парични средства периодично тя му е давала от по 50, 100 и 200 лв. в заем. От показанията на св. М.К. се установява, че двамата с подс. И. преди известно време през м. април 2011 год. са ходили в Х. да търсят работа, но тъй като не могли да си номерят са се върнали обратно в страната, където двамата са били безработни. Често са се срещали в едно барче, находящо се в квартала, където от време на време е чувал, че подс. И. се е занимавал с продажба на наркотици, но същевременно твърди, че никога не го е виждал да разполага с големи парични суми, макар, че се е говорело, че той има много пари. В общи линии тези гласни доказателства установяват характеристичните данни за подс. А.И., като от части косвено подкрепят обвинителната теза.

Досежно обстоятелствата, свързани със залавянето на св. А. и неговото залавяне са налице както гласните доказателства на св. М.М., така и писмени такива, от които е видно къде са намерени съхраняваните от него наркотични вещества, в какво са били опаковани, как и по какъв начин са били дозирани в „малки и големи домати”, с цел тяхното разпространение. Изготвените в хода на досъдебното производство протоколи за извършени процесуално-следствени действия в съчитание с цитираните гласни доказателства дават пълна информация за релевантните факти и обстоятелства свързани с предмета на делото, като по този начин допринасят за изясняване на действителните фактически положения.

В съдебно заседание неговият защитник в лицето на адв. В. В. от РАК прави възражение, че както относно притежаването, така и досежно разпространението на наркотичното вещество от страна на подс. И. е останало недоказано, тъй като липсват каквито и да са доказателства в този смисъл. Твърди се също така, че предназначението на намерените в дома му цигари са били собственост на баща му, без да се сочат конкретни доказателства, независимо от това, че самия подс. И. собственоръчно е потвърдил обстоятелството, че те са били лично негови за лична употреба. Тази защитна теза изцяло се опровергава от събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства в която доказателствена стойност няма никакво съмнение. Поради това съдът намира тези възражения за недоказани и необосновани.

Освен това за да приеме тази фактическа обстановка за доказана по безспорен и категоричен начин съдът инкорпорира в доказателствения материал събраните и приложени по делото писмени доказателства - декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, автобиография, протокол за доброволно предаване, протокол за претърсване и изземване, справка за съдимост, химична експертиза, приемо-предавателен протокол между служители на ОД на МВР гр. Русе и Агенция „Митници” гр. София, от ВДС, придобити чрез СРС, от справката за ползвани телефони от подс. И. и св. Р., справки за абонати и за проведени разговори от „М-Тел” и „Глобул”, три съдебно-технически експертизи на мобилни телефони и на записващо устройство, съдебно-икономическа експертиза, съдебно химическа експертиза, изготвена от съд. експерт А.С., както и тази изготвена от Д.Д. ***, а също така и от намерените веществени доказателства – наркотични вещества са 445.06 гр. и съгласно установените цени в ПМС № 23/29.01.1998 год., обнародвано в ДВ бр. 15/16.02.1998 год. възлиза на обща стойност 13 351.80 лв., електронна везна, както и мобилен телефон „Z.” модел S. с IMEI № *** със СИМ карта на № , който е бил ползван от подс. И. и мобилен телефон марка „N.” с IMEI № ***, в който е била поставена СИМ карта с № ***, ползван от св. Р.. Освен това като веществени доказателства са били иззети и 38 броя кутии цигари без български акцизен бандерол марка „M., 74 броя кутии цигари без български акцизен бандерол марка „T.”, 72 броя кутии цигари без български акцизен бандерол марка „W.”, 11 броя кутии цигари без български акцизен бандерол марка „E.S.”, както и 13 броя кутии цигари без български акцизен бандерол марка „B.”.

В хода на досъдебното производство е била назначена съдебно-химична експертиза в лабораторията за анализ на наркотици при ЦЕКИИ към НИКК гр. София. Съгласно изготвеното от вещото лице Д.Д. заключение се установява, че намереното във фактическата власт на подс. А.И. количество наркотично вещество представлява високорисково наркотично вещество – амфетамин с общо нетно 445.06 гр. а именно 440.67 гр. наркотично вещество амфетамин със съдържание на активен компонент 14 тегловни % на стойност 13 220.10 лв. и 4.39 гр. амфетамин с активен наркотично действащ компонент - 18 тегловни % на стойност 131.70 лв., което съгласно установените цени в ПМС № 23/29.01.1998 год., обнародвано в ДВ бр. 15/16.02.1998 год. възлиза на обща стойност 13 351.80 лв.

По отношение на това заключение е възразено от защитника на подс. И., който счита, че неправилно е оценено намереното у него количество наркотично вещество, което следввало да са редуцира в чистата му консистенция. Съдът не споределя това становище, тъй като в Приложение № 2 към ПМС № 23/29.01.1998 год. изрично е посочено, че цените са без изискване за процентно съдържание, т.е такова каквото е намерено у подсъдимия и е посочено в заключението на вещото лице.

От правна страна.

Съдът след като анализира събраните по делото доказателства и въз основа на възприетата фактическа обстановка, намира, че повдигнатите на подс. А.И. две обвинения са доказани по безспорен и категоричен начин. Поради това същият подсъдим следва да бъде признат за виновен по тях, като в този смисъл се налагат следните правни изводи:

От данните по делото е видно, че по отношение на двете обвинения подс. А.И. *** като субект на двете престъпления е наказателноотговорно лице по смисъла на чл. 31 ал.1 от НК.

Относно престъплението по чл. 354а ал.1 пр.4 и 5, вр. с чл. 26 ал.1 от НК.

От обективна страна със своите последователни действия подс. А.И. е осъществил всички признаци на изпълнителното деяние, визирано в чл. 354а ал.1 пр.4 и 5, вр. с чл. 26 ал.1 от НК, тъй като през периода от 17.05.2011 год. до 13.07.2011 год. - на два пъти, без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества- 445.06 гр. амфетамин на обща стойност 13 351.80 лв., от които е разпространил на П.А. 4.39 гр. амфетамин на стойност 131.70 лв.

Обективно с тези си действия подс. И. първоначално е придобил наркотичното вещество изразяващи се в закупуването му от неустановено по делото лице от Х. По този начин и при двете деяния той е реализирал и упражнявал трайната фактическа власт върху тези 445.06 гр. амфетамин на обща стойност 13 351.80 лв., с което от обективна страна е осъществил една от четирите форми на изпълнителното деяние на престъплението, визирано в чл. 354а, ал.1 от НК. Държането, само по себе си представлява отделна форма на изпълнителното деяние по чл. 354а ал.1 от НК, съдържащо всички основни обективни признаци от фактическия състав на престъплението, както и възможността по всяко време да се разпорежда с тях. Това негово обективирано поведение е в противовес с нормативно установените в страната правила, тъй като за тази си дейност той не е притежавал надлежно издадена от министъра на здравеопазването лицензия, което екс леге (по силата на закона) представлява престъпление. В конкретният случай държането се изразява в установяването на фактическата власт върху пакетите в различни разфасовки, претгляни от него с намерената в дома му електронна везна, съдържащи амфетамина и владението, което подсъдимия е осъществявал за определен период от време.

Същевременно при първото деяние, относно продажбата на наркотика на св.А., подсъдимият е осъществил и другата форма на изпълнително деяние, а именно разпространението на същите наркотични вещества.

По делото не се установи, подс. И. да е държал и разпространявал това високорисково наркотично вещество въз основа на лицензия, издадена по надлежния ред и условия по чл. 32 и чл. 35 от ЗКНВП от надлежните органи, визирани в чл. 16 и чл. 18 от с.з., от което следва, че обективно с действията си той ги е осъществил незаконно без надлежно разрешително.

В хода на делото по безспорен начин е установен характера на наркотичното вещество – амфетамин, който съгласно „Конвенцията за психотропните вещества” на ООН от 1971 год., списък І, ратифицирана от Р. България през 1995 год., публикувана в ДВ бр. № 40/1995 год. го поставя под особен контрол. В този смисъл наркотичното действие на амфетамина като високорисково наркотично вещество е дефинирано и в Закона за контрола на наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), публикуван в ДВ бр. 30/1999 год., съгласно който това наркотично вещество визирано в Приложение № 1 на чл. 3 ал.2, където е посочено, че „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях са забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина”.

Налице е и предвидената в състава на това престъпление специална цел, а именно да разпространява наркотични вещества. В конкретният случай това е ставало чрез продажбата им на други наркозависими лица от гр. Р. На този извод навеждат намерените в дома на подс. И. и впоследствие иззети сравнително значително количество амфетамин, начина по който същия е бил разпределен, чрез електронната везна в „малки и големи домати” (малки и големи дози), с оглед реализация на печалба в своя полза.

Двете деяния са извършени през непродължителен период от време, при една и съща фактическа обстановка, при еднородност на вината, като всяко следващо деяние е логическо продължение на предходното, с оглед на което са налице основания за приложението на института на продължаваното престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК.

Периодът на престъплението е определен от датите на продажбата на наркотика на св. А. и на изземването от дома на подс. И. респ. от св. Р., тъй като на тези дати са събрани безспорни доказателства за вида, количеството и стойността на наркотичното вещество. По отношение на останалата престъпна дейност не са налице правнорелевантни такива доказателства. Поради това същите следва да бъдат преценявани само при индивидуализацията на наказанието.

От субективна страна престъплението е извършено от подс. А.И. с пряк умисъл, тъй като е съзнавал високата степен на обществена опасност на деянието и предварително е знаел, че придобиването на амфетамина, държането и разпространието на такива вещества е противоправно, защото е забранено от закона, съзнавайки че няма разрешение за това. Умисълът на дееца е обхващал както обстоятелствата, че е установил и упражнявал трайно фактическата власт върху наркотично вещество от вид и със съдържание описани по-горе, така и че същите действия е извършвал по отношение на високорисково такова, а също така че е действал без надлежно издадено разрешение за това. Въпреки това той е искал настъпването на този отрицателен резултат. Освен това същият обхваща както упражняването на фактическата власт върху амфетамина така и действията по незаконното му придобиване, притежаване и разпространяване, но воден от желанието си да се снабди с това наркотично вещество с цел да го продаде на други лица е замислил и осъществил това престъпление. Между неговите действия, тяхната противоправност, виновното му поведение и настъпилите вредоносни последици съществува пряка причинна връзка.

Причини за извършване на престъплението са пренебрежителното му отношение към установения в страната правов ред, ниското му правно съзнание и незачитането на установените в страната нормативни разпоредби, свързани с контрола над наркотичните вещества, както и стремежа му за лично облагодетелстване по незаконен начин.

Мотиви за извършване на престъплението е предварително осъзнатата от него потребност да държи и да разпространява такива високорискови наркотични вещеста, с оглед придобиването на значителни парични средства.

Независимо от факта, че в хода на досъдебното производство за това престъпление по отношение на подс. И. е било повдигнато обвинение само за държането на общото количество наркотично вещество, съдът намира, че с обвинителния акт съобразно т.2 от Тълкувателно решение № 2/07.10.2002 год. по н.д. № 2/2002 год. на ВКС се конкретизира държането за двете отделни деяния с неговите количества, съдържание на наркотично вещество и съответната стойност. В случая са налице само основания за изменение на обвинението, с приложението на закон за същото наказуемо престъпление, само досежно индивидуализация предмета на престъплението. С тези действия не се нарушат правата на процесуална защита но подс. И., който по време на досъдебното производство се е защитавал по идентични факти, касаещи общото количество и за цялата стойност на наркотичното вещество, като това обвинение не обуславя по-тежка наказателна отговорност за него. Процесуално допустимо е с обвинителния акт да се определи предмета на доказване, като повдигнатото на досъдебното производство обвинение е предназначено само да определи в най-общ вид предмета на доказване по делото.

По отношение второто престъпление по чл. 234 ал.1 от НК.

От обективна страна със своите последователни действия подс. А.И. е осъществил всички признаци на изпълнителното деяние, визирани в състава на престъплението по 234 ал.1 от НК, тъй като на 13.07.2011 год. е държал акцизни стоки без бандерол 38 броя кутии цигари без български акцизен бандерол марка „M., 74 броя кутии цигари без български акцизен бандерол марка „T.”, 72 броя кутии цигари без български акцизен бандерол марка „W.”, 11 броя кутии цигари без български акцизен бандерол марка „E. S.”, както и 13 броя кутии цигари без български акцизен бандерол марка „B.” на обща стойност 1 560 лв.

Съществен обективен признак от състава на това престъпление е наличието на такъв бандерол, който е изискуем по силата на чл. 25 ал.1 от ЗТТИ (Закона за тютюна и тютюневите изделия) съобразно който „Тютюневите изделия от местно производство и от внос се продават на вътрешния пазар с поставен върху потребителската опаковка бандерол, по начин, който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване”, а също така и съобразно чл. 100 ал.1 от ЗАДС (Закона за акцизите и данъчните складове), а именно, че „…тютюневите изделия, предназначени за местния пазар, се продават само облепени с бандерол”.

Обективно подс. И. е осъществил една от формите на изпълнителното деяние по чл. 234 ал. 1 от НК, а именно „държането”, тъй като е установил трайна фактическа власт върху предмета на престъплението (акцизни стоки с търговско предназначение), чрез действие, а именно съхраняването им в своя дом, а не в дома на баща му, както твърди в съдебно заседание. От материалите по делото е установено, че той именно той е съхранявал процесните цигари за да запази тяхната цялост, да ги предпази от погиване или повреждане и същевременно да му даде възможност в един последващ момент да извърши разпоредителни действия с тях. По този начин стоките с търговско предназначение са му били на разположение във всеки един момент, в който пожелае да има достъп до тях, като същевременно той е осъществявал фактическата си власт върху цигарите.

Държаните от него тютюневи изделия са акцизни стоки съгласно ЗАДС са били без изискуемия в страната акцизен бандерол, който представлява държавна ценна книга, намираща се под специален законодателен режим.

Тъй като количество на държаните акцизни стоки без бандерол е значително голямо, предвид високата им стойност, многократно надхвърляща размера на определената за страната минимална работна заплата, степента на засягане на обществените отношения, свързани с нормалното функциониране на данъчната система, както и завишената степен на обществена опасност на подс. И., съобразно цялостната му престъпна дейност, то извършеното престъпление не се явява маловажен случай по смисъла на чл. 93 т. 9 от НК.

От субективна страна и това престъпление подс. И. е действал с пряк умисъл, с ясното съзнание за противоправността на своето деяние и произтичащите от това обществено опасни последици, като същевременно е искал настъпването на общественоопасния резултат. Същият много добре е съзнавал, че противозаконно държи тези акцизни стоки без бандерол, какъвто се изисква по закон. Между неговите действия, тяхната противоправност, виновното му поведение и настъпилите вредоносни последици съществува пряка причинна връзка.

Причини за извършване на престъплението са пренебрежителното му отношение към установения в страната правов ред, незачитането на установените в страната нормативни разпоредби, свързани с данъчната система, както и стремежа му за лично облагодетелстване по незаконен начин.

Мотиви за извършване на престъплението е предварително осъзнатата от него потребност да държи и да разпространява такива акцизни стоки, с оглед придобиването на значителни парични средства.

По вида и размера на наложеното наказание.

В съответствие с принципа на законоустановеност на наказанието, съдът счита, че следва да съобрази вида и размера на предвидената в наказателния закон санкция за извършените от него две престъпления. При тяхната индивидуализация, съдът взе предвид гореизложеното и отчете по отношение на подс. А.И., като смекчаващи вината обстоятелства само чистото му съдебно минало и семейното му положение – неженен, неполучаващ никакви доходи, а като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете продължителната престъпна дейност, голямото количество на наркотичните вещества и цигарите.

След като взе предвид високата степен на обществена опасност на деянието по чл. 354а ал.1 от НК и тази на личността на подс. И., на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както на мотивите и причините за извършване на престъплението, съдът пристъпи към определяне на това наказание. След като намери, че е налице лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства счита, че на основание чл. 54 ал.1 от НК, следва да му бъде наложено наказание от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

При същите условия на подс. И. следва да му бъде наложено и кумулативно предвиденото в закона наказание ГЛОБА в размер на ОСЕМ ХИЛЯДИ лв., която да заплати в полза на Държавата.

Като взе предвид завишената степен на обществена опасност на деянието по чл. 234 ал.1 от НК и тази на личността на дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както на мотивите и причините за извършване на престъплението, съдът пристъпи към определяне и на това наказание. Намирайки, че е налице лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, счита, че на основание чл. 54 ал.1 от НК, следва да му бъде наложено наказание от ДВе ГОДИНИ лишаване от свобода.

При същите предпоставки на подс. И. следва да му бъде наложено и кумулативно предвиденото в закона наказание ГЛОБА в четири-кратния размер на пазарната цена на цигарите от ШЕСТ ХИЛЯДИ ДВЕСТА И ЧЕТИРИДЕСЕТ лв., която да заплати в полза на Държавата.

При това положение след групиране на така наложените му наказания на основание чл. 23 ал.1 от НК съдът счита, че на подс. А.И. следва да му бъде ОПРЕДЕЛЕНО И НАЛОЖЕНО наказание от ТРИ ГОДИНИ ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при ОБЩ първоначален режим в затворническо общежитие от ОТКРИТ тип.

Освен това на основание чл. 23 ал.3 от НК съдът намира, че следва да ПРИСЪЕДИНИ към основното наказание и групираното наказание ГЛОБА в размер на ОСЕМ ХИЛЯДИ лв., платими в полза на Държавата.

Обсъждайки разпоредбата на чл. 66 ал.1 от НК, съдът взе предвид наличието на предходното му осъждане, макар и реабилитиран по право, лошите му характеристични даннни, това, че наказанието е над три години лишаване от свобода, поради което счита, че не са налице положителните предпоставки предвидени в закона за приложение института на условното осъждане. Ефективното изтърпяване на същото е наложително, тъй като само в този си вид и размер наложеното на подс. А.И. наказание, ще изиграе своята превантивна, възпираща и възпитателна роля. По този начин ще се постигнат предвидените в разпоредбата на чл. 36 от НК цели на наказанието за индивидуална и генерална превенция.

В хода на досъдебното производство по отношение на подс. А.И. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража” на 13.07.2011 год., която продължава и в момента. Поради това и на основание чл. 59 ал.1 от НК срока на предварителното му задържане следва да бъде зачетено, считано от 13.07.2011 год. до момента на влизане на присъдата в сила, който период от време да му се приспадне при изтърпяване на така наложеното му наказание.

По въпроса за веществените доказателства.

Предвид императивният характер на разпоредбите визирани в чл. 354а ал. 6 от НК съдът счита, че предмета на престъплението – високорискови наркотични вещества – амфетамин - 440.67 гр. със съдържание на активен компонент 14 тегловни % на стойност 13 220.10 лв., което в момента се намира на съхранение в Агенция „Митници”, следва да бъде ОТНЕТО в полза на Държавата, тъй като същото принадлежи на подсъдимия и е послужило за извършването на умишленото престъпление, а след приключване на делото същото следва да бъде унищожено по надлежния законов ред.

Също така на основание чл. 53 ал. 1 б. „а” от НК намерените в дома на подсъдимия веществени доказателства - електронна везна и опаковки от наркотични вещества, които са послужили за извършване на престъплението, следва да бъдат отнети в полза на Държавата.

Предвид императивния характер на разпоредбата на чл. 234 ал. 3, вр. с чл. 53 ал. 1 б. „а” от НК съдът счита, че предмета на престъплението – 38 кутии цигари без български акцизен бандерол марка „M.” 74 кутии цигари без български акцизен бандерол марка „T.”, 72 кутии цигари без български акцизен бандерол марка „W.”, 11 кутии цигари без български акцизен бандерол марка „E. S.” и 13 кутии цигари без български акцизен бандерол марка „B.”, които са послужили за извършване на престъплението, също следва да бъдат отнети в полза на Държавата.

Освен това на основание чл. 301 ал.1 т.11 от НПК съдът намира, че останалите веществени доказателства - бележник с твърди корици „Железопътна станция- Русе” и бележник с твърди корици, иззети от М.К., един бр. мобилен телефон с ИМЕЙ ***  СИМ карта на „М-тел” и един бр. мобилен телефон „Н.” с ИМЕЙ *** с СИМ карта на „Глобул”, иззети от А.И., както и един бр. мобилен телефон „Н.” с ИМЕЙ *** със СИМ карта на „М-тел”, иззет от С.Р., следва да бъдат върнати на техните собственици, след влизане на присъдата в законна сила.

По направените по делото разноски.

При този изход на делото съдът счита, че подс. А.С.И. ***, със снета по делото самоличност следва да заплати в полза на на ОД на МВР гр. Русе сумата от 426.71 лв., представляващи направени разноски в хода на досъдебното производство както и сумата от 250 лв. в полза на Окръжен съд гр. Русе, представляващи направени разноски в съдебно заседание за вещи лица.

Мотивиран така, съдът постанови присъдата си.

 

 

Председател: