Р Е Ш Е Н И Е
№
261444/26.04.2021 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на тридесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Валентина Милчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 6036 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по постъпила
искова молба, с която са предявени по
реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове от „А.Л.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
срещу А.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***, за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумите в общ размер от 10 476,81 лв., за които са издадени 12 бр. фактури
във връзка със сключен Договор за финансов лизинг № 02000757/0001/20.09.2018 г.
за периода 10.10.2018 г. – 10.09.2019 г., а именно:
1/ сумата от 8 000,01 лв. /осем хиляди лева и
една стотинка/, сбор от главници за дължими лизингови вноски по Договора, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение /13.01.2020 г./ до окончателното изплащане на задължението;
2/ сумата от 1 119,63 лв. /хиляда сто и
деветнадесет лева и шестдесет и три стотинки/, сбор от възнаградителните лихви
върху лизинговите вноски;
3/ сумата от 677,28 лв. /шестстотин седемдесет и
седем лева и двадесет и осем стотинки/ сбор от заплатените от лизингодателя
застрахователни премии и сумата от 2,45 лв. /два лева и четиридесет и пет
стотинки/ данък върху тях, всички във връзка със сключена за лизинговия
автомобил застраховка КАСКО;
4/ сумата от 91,52 лв. /деветдесет и един лева и
петдесет и две стотинки/ заплатен от лизингодателя данък върху превозното
средство за 2019 г.;
5/ 548,65 лв. /петстотин четиридесет и осем лева и
шестдесет и пет стотинки/ сбор от заплатените от лизингодателя застрахователни
премии, сумата от 10,97 лв. /десет лева и деветдесет и седем стотинки/ данък
върху тях и сумата от 26,30 лв. /двадесет и шест лева и тридесет стотинки/
платена сума на Гаранционния фонд и стикер, всички във връзка със сключена за
лизинговия автомобил застраховка Гражданска отговорност,
за
които суми е издадена Заповед № 560/05.02.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 278/2020 г. на ВРС.
В исковата молба ищецът „А.Л.“ ЕАД твърди, че на
20.09.2018 г. между него (чрез клона му в гр. Варна) и * /лизингополучател/ е сключен Договор за финансов лизинг № 02000757/0001,
по силата на който ищецът е предоставил МПС марка и модел „Mercedes
B 180”, като ответникът А.И.А. е подписал договора в качеството му на солидарен
длъжник на страната на лизингополучателя. Сочи, че договорът е сключен за срок
от 12 месеца, като лизингополучателят и солидарният длъжник са се задължили да
заплащат лизингови вноски, възнаградителни лихви, застрахователни премии за
застраховки КАСКО и Гражданска отговорност, годишен данък на МПС и други, част
от тях авансово заплатени от лизингодателя, които вземания са разсрочени на
месечни вноски съобразно погасителен план. Излага, че длъжниците са заплатили
само първоначалните такси по договора, след което са преустановили всички
плащания, като падежът на последната вноска е изтекъл на 10.09.2019 г. Твърди,
че общият сбор на дължимите във връзка с Договора за финансов лизинг вземания е
10 476,81 лв., за която сума му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
278/2020 г. на ВРС. Излага, че по тази заповед лизингополучателят не е подал
възражение, а солидарният длъжник /ответникът по делото/ е уведомен по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК, което е обосновало и интереса на кредитора да предяви
установителни искове за вземанията си по реда на чл. 422 ГПК само срещу
солидарния длъжник. Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.
Ответникът А.И.А. е подал отговор на исковата молба,
с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Твърди, че ищецът няма
активна легитимация да предявява процесните искове, защото не е страна по
договора за финансов лизинг, който е сключен от клона му. Релевира възражение
за наличието на неравноправни клаузи в договора за финансов лизинг, както и
възражение за неспазен срок по чл. 147 ЗЗД, който води до погасяване на
поръчителството, доколкото твърди, че има това качество по договора. Моли за
отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
С молба за съдебно заседание ищецът поддържа
исковата молба.
В съдебно заседание ответникът поддържа отговора на
исковата молба. Представя писмена защита по съществото на спора.
Настоящият състав на
съда, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
От
представените от ищеца писмени доказателства се установява, че на 20.09.2018 г.
между „*“ ЕАД /чрез
регистрирания му клон в гр. Варна/, в качеството му на лизингодател,
*, в качеството му
на лизингополучател и А.И.А., в качеството му на солидарен длъжник, е сключен
договор за финансов лизинг, с който ищецът е предоставил за ползване на
лизингодателя за срок от 12 месеца лек автомобил при обща дължима сума по
Договора в размер на 9 992,49 лв. Страните са уговорили лизингополучателят да
заплати и други разходи по договора – такса ангажимент, разходи за регистрация,
такса ЦРОЗ, разходи за застраховка „КАСКО на МПС“ и застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, съответните данъци върху разходите, за които
се начисляват такива, както и възнаградителна лихва в размер на 24,90 % за
целия срок на Договора. Към Договора е приложен и погасителен план. Представен
е приемо-предавателен протокол от 26.09.2018 г., от който е видно, че
лизинговата вещ е предадена на представител на лизингополучателя, заедно със
съответната документация, като протоколът е подписан от самия лизингополучател
и от представителя.
Представени
са издадени фактури за дължимите суми по договора за лизинг, както и сключените
застрахователни полици, заедно с доказателства за заплащане на съответните
премии.
По
делото е изслушана ССЕ, вещото лице по която е дало становище, че общата
дължима сума по договора за лизинг съобразно счетоводните записвания на
дружеството ищец е 10 476,79 лв., като подробно са описани различни видове
вземания.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на съда формира следните правни
изводи:
Предявени
са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на
чл. 422 ГПК за установяване на дължими вземания по Договор за финансов лизинг.
Съобразно разпределената в
процеса доказателствена тежест ищецът е
следвало да установи, че страните са сключили валиден договор за финансов
лизинг, по който е изпълнил задълженията си, както и основанията и размерите на
претендираните вземания за главници, възнаградителни лихви, застрахователни
премии, данъци и др. Ответникът е следвало да установи, че е заплатил дължимите
суми, както и възражението си, че е поръчител и е изтекъл срока по чл. 147 ЗЗД.
Настоящият
състав приема, че сключеният между страните договор за лизинг валидно ги
обвърза. Не са налице неравноправни клаузи, които да създават съществено
неравновесие между правата и задълженията на страните по отношение на
претендираните с настоящото производство вземания. Видно от представените
писмени доказателства и заключението на вещото лице лизингодателят
е изпълнил задълженията си по договора, като доказва и основанието и размера на
претендираните вземания, които са изискуеми.
Ответникът
не твърди, че е заплатил дължимите суми. Единствено релевира възражения, че
ищецът не е легитимиран да претендира сумите от него, че са налице неравноправни
клаузи и че същият не е солидарен длъжник, а поръчител, поради което и счита,
че спрямо него се прилага разпоредбата на чл. 147 ЗЗД.
Всички
възражения на ответника са неоснователни. На първо място, както беше посочено
по-горе, от служебната проверка на съда не са установяват неравноправни клаузи,
от които да произтичат претендираните вземания. Ответникът и не сочи конкретно
такива. На следващо място ищецът е търговец, който е сключил договор за лизинг
от свое име чрез регистрирания му клон в гр. Варна, като страна по договора е
самото юридическо лице, а не клонът, който няма самостоятелна самосубектност. Исковете са предявени от търговеца, поради
което и същият е активно материалноправно легитимиран да претендира вземанията.
На трето място ответникът А.И.А.
има качеството на солидарен длъжник по договора за лизинг, а не на поръчител.
Този недвусмислено се налага тълкувайки текста на договора. А. в заглавната
част е посочен като „СОЛИДАРЕН ДЛЪЖНИК“ и се е подписал в същото качество на
последната страница. Договор за поръчителство не е сключван между страните. Не
са и уговаряни клаузи, които да уреждат отношения между кредитор и поръчител.
Обстоятелството дали солидарният длъжник ползва вещта е без значение за
поемането на задължението му да обезпечава лично задължението на главния
длъжник, който в случая се явява лизингополучателят. Солидарният длъжник не е
необходимо да има някакви конкретни права или да получава облага от договора,
като липсата на такива не води до извода, че е поръчител. Доколкото ответникът
няма качеството на поръчител то и спрямо същия не се прилага разпоредбата на
чл. 147 ЗЗД, като всички възражения в тази връзка не следва да се обсъждат.
Останалата част от
възраженията са релевирани за първи път с писмената
защита, поради което и не подлежат на обсъждане, но за пълнота на изложението
съдът ще посочи, че също са неоснователни. Установява се, че лизинговата вещ е
получена от лизингополучателя, чрез пълнолетно лице, което не е в противоречие
с ОУ. Не е налице нищожност на договора поради невъзможен предмет.
Неполучаването от ответника на екземпляр от общите условия не води до
освобождаването му от задълженията му по договора. Претенцията е за реално
изпълнение по договора за лизинг на вземания, които са изискуеми, поради което
и няма нужда ищецът да отправя изявление, че е развалил договора.
Предвид всичко изложено
предявените искове са изцяло основателни, като съдът възприема общия размер на
посочената сума от 10 476,81 лв.,
независимо, че експертизата посочва сумата от 10 476,79 лв.,
доколкото се касае за разминаване от 2 стотинки в счетоводната система на
дружеството, поради преобразуване на сумите от евро в лева, както е посочено в
уточняващата молба по делото /л. 89/. С оглед вече издадената заповед за изпълнение
за пълната сума и изпълнителен лист спрямо другия длъжник, то с цел процесуална
икономия, съвпадане на задълженията на двамата длъжници и превенция против
възможността за грешки исковете не следва да се отхвърлят за 2 стотинки, а да
се уважат изцяло за сумата в общ размер от 10 476,81 лв.
С
оглед изхода на спора разноските следва да се присъдят в полза на ищеца, който
не е представил списък, но е отправил такова искане. В заповедното производство
е заплатена държавна такса в размер на 209,54 лв. и са присъдени разноски в
размер на 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. В исковото производство ищецът
е заплатил държавна такса в общ размер от 460,54 лв. и 150 лв. за депозит за
вещо лице. Доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство
не се представят. Съдът е приел, че предявените искове са пет на брой, като
общата дължима държавна такса по тях е 520 лв. В хода на заповедното и на
исковото производство ищецът е заплатил общо сумата от 670,08 лв. за държавна
такса, поради което сумата от 150,08 лв. за държавна такса е надвнесена и не
следва да се възлага в тежест на ответника. В заключение ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца за разноски по делото сумата от 259,54 лв. за
заповедното производство и 460,46 лв. за исковото производство.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между
страните, че ответникът А.И.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на ищеца „А.Л.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
сумите в общ размер от 10 476,81
лв., за които са издадени 12 бр. фактури във връзка със сключен Договор за
финансов лизинг № 02000757/0001/20.09.2018 г. за периода 10.10.2018
г. – 10.09.2019 г., а именно:
1/ сумата от 8 000,01 лв. /осем хиляди лева и
една стотинка/, сбор от главници за дължими лизингови вноски по Договора, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение /13.01.2020 г./ до окончателното изплащане на задължението;
2/ сумата от 1 119,63 лв. /хиляда сто и
деветнадесет лева и шестдесет и три стотинки/, сбор от възнаградителните лихви
върху лизинговите вноски;
3/ сумата от 677,28 лв. /шестстотин седемдесет и
седем лева и двадесет и осем стотинки/ сбор от заплатените от лизингодателя
застрахователни премии и сумата от 2,45 лв. /два лева и четиридесет и пет
стотинки/ данък върху тях, всички във връзка със сключена за лизинговия
автомобил застраховка КАСКО;
4/ сумата от 91,52 лв. /деветдесет и един лева и
петдесет и две стотинки/ заплатен от лизингодателя данък върху превозното
средство за 2019 г.;
5/ 548,65 лв. /петстотин четиридесет и осем лева и
шестдесет и пет стотинки/ сбор от заплатените от лизингодателя застрахователни
премии, сумата от 10,97 лв. /десет лева и деветдесет и седем стотинки/ данък
върху тях и сумата от 26,30 лв. /двадесет и шест лева и тридесет стотинки/
платена сума на Гаранционния фонд и стикер, всички във връзка със сключена за
лизинговия автомобил застраховка Гражданска отговорност,
за
които суми е издадена Заповед № 560/05.02.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 278/2020 г. на ВРС.
ОСЪЖДА А.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „А.Л.“
ЕАД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:***, сумата от 259,54
лв. /двеста петдесет и девет лева и петдесет и четири стотинки/,
представляваща дължими разноски в заповедното производство и сумата от 460,46 лв. /четиристотин и шестдесет
лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща дължими разноски в исковото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: