РЕШЕНИЕ
№ 633
гр. Благоевград, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Македонка Ст. С.
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20231210200283 по описа за 2023 година
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН .
Образувано е по жалба на “М “ЕООД, със седалище и адрес на
управление в Гр.Б , представлявано от управителя В С , против НП№42-
0004456/12.12.2022г., издадено от Директора на РД „Автомобилна
администрация“-гр.София, с което на дружеството-жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 2000лв, във връзка с нарушение по чл.91в,
т.2 , предл.2 от Закона за автомобилните превози.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваният
административен акт. Поддържа се, че НП е издадено в нарушение на редица
процесуални правила по ЗАНН, като вмененото нарушение е и недоказано
такова.Иска се отмяна на обжалваният акт .
Административно-наказващият орган, редовно и своевременно призован
не ангажира процесуален представител по делото и становище по жалбата. В
придружителното за преписката писмо до съда, тази страна материализира
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.63д, ал.2
от ЗАНН, претендирано от жалбоподателя и се прави искане за
редуцирането му до минималните размери по НАРЕДБА № 1 за
1
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Заинтересованата страна по аргумент на чл. 63д от ЗАНН-РД
„Автомобилна администрация“ –гр.София, редовно и своевременно
призована, не ангажира свой процесуален и законен представител. /В тази
насока съдът отчете ТР№3/28.04.2023г., постановено по т.д.№5/2022г. на
ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, във връзка с приложението на
чл.61, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.153, ал.1 от АПК. Същевременно настоящият
състав съобрази и въведената категорична и обилна практика на БлАС и
ВАС, съгласно която, страна в процеса може и следва да бъде правният
субект, за когото е възможно крайният съдебен акт да има пряк
неблагоприятен ефект, в каквато хипотеза при такъв развой на процеса
може да му се гарантира и право на жалба по АПК и Конституцията на
РБългария. В тази насока са :Определение №3233 от 22.03.2016г. на ВАС по
адм.д.№2329 от 2016г., Определение №12261 от 30.11.2021г. на ВАС по
адм.д.№11328/2021г., Определение №11984 от 24.11.2021г. на ВАС по адм.д.
№11324 от 20221г., Определение №608/25.01.2022г. на ВАС по адм.д.
№1219/2021г. В светлината на тази съдебна практика съдът съобрази
обстоятелството, че в дело като настоящото, такива негативно имуществени
последици несъмнено могат да настъпят при евентуално отмяна на
обжалваното НП и уважаване искането на жалбоподателя за присъждане на
съдебни разноски, заради липса на самостоятелен бюджет на ФЛ-издател на
обжалваният акт, макар и в качеството му на административно-санкционен
орган, защото тези съдебни разноски евентуално следва да се заплатят
именно от бюджета заинтересованата по делото страна. Ето защо, съдът
счита, че участието на посочената заинтересована страна в случая е
необходимо и задължително, тъй като това е единствената процесуална
гаранция, че субекта, комуто при евентуална отмяна на обжалваният
административен акт, ще се възложат по чл.63д, ал.1 от ЗАНН, сторени
разноски от страна на жалбоподателя в производството, ще може да упражни
правомощията си по чл. 63д, ал.2 и 4 от ЗАНН, в това число и правото на
възражение за прекомерност на тези разноски, както и правото на касационно
обжалване на присъдените разноски, ако счете, че неоснователно са
определени от съда. При различно тълкуване на нормата на чл. 61, ал.1 от
ЗАНН и извън контекста на последиците по чл. 63д, ал.2 и ал.4 вр. с ал.1 от
ЗАНН за това, кои следва да са страните в процеса, би се стигнало до
2
недопустимата и неоправдана от никое законово правило ситуация, а именно :
или едно физическо лице / длъжностно лице, което е издател на обжалваният
акт/, да поеме с личният си патримониум негативни последици от воден
съдебен процес в негово длъжностно качество /възложени съдебни разноски
при отмяна на обжалвания акт/ или такива неблагоприятни последици
/разноски/ да се възложат на въобще неучаствала в производството страна
/учреждение или организацията, към която е назначено съответното
длъжностно лице- издател на обжалваният акт/ и респ. на субект, на който не
е предоставено никакво право на становище и обжалване при преценка дори
на този пряк финансов негатив за него. /
Районна прокуратура-Благоевград, редовно и своевременно призовани, не
ангажират представител и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира
събраният по делото доказателствен материал и приложимото право , намира
за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от лице с право
да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. / НП е
връчено на законният представител на жалбоподателя по седалище на
фирмата на 06.02.2023г. и в срока по ЗАНН срещу НП е подадена жалбата
по делото – на 17.02.2023г./
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните
фактически и правни аргументи:
С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства се установи по
категоричен и безпротиворечив начин, че на 03.11.2022г. , в сградата на
ОО“АА“-Благоевград, а именно на бул.“С “№7 , св.Г. /инспектор при
санкциониращият орган/, в присъствието на колегата си-св.Р., е съставил на
жалбоподателя АУАН №330762 за това, че при извършена тематична
проверка на дейността му, в качеството му на превозвач, притежаващ Лиценз
на общността за извършване на международен автомобилен превоз на товари
№3178/02.09.2014г., не представил за нуждите на тази проверка
информацията, извлечена от карта за дигитален тахограф на водача М Г Х ,
който в периода 01.11.2021г.-01.11.2022г. е управлявал МПС от категория
N3, влекач „С “ с рег.№ , оборудван с дигитален тахограф Simens AG-SV
1381, ********* с №1456575. В акта е отразено също, че тази информация е
3
изискана от превозвача с известие № 81-00-56-877/19.10.2022г. Описаното
деяние за жалбоподателя с издаденият му АУАН е квалифицирано като
административно нарушение по чл. 91в, т.2, предл.2 от Закона за
автомобилните превози. АУАН е връчен на упълномощено от
жалбоподателя лице-С. С. К. на 03.11.2022г. /За С. К. в преписката е
приложено и изрично пълномощно, издадено й от процесното дружество с
нотариална заверка на 27.08.2019г., с което са й делегирани правомощия да
представлява пред санкционният орган жалбоподателя, включително и да
подписва и получава АУАН и НП за него./
Проверката е възложена на св.Г. и св. Р. с нарочна Заповед № РД-12-
318/03.11.2022г. на Директора на РС“АА“-гр. София, а за извършването й е
изготвен от свидетелите по акта и нарочен Констативен протокол, който
съдържа същите фактически твърдения като самият АУАН.
Установи се, че извършената тематична проверка на процесното
дружество е предшествана и от изготвянето на известие за същата до
жалбоподателя с Изх.№81-00-56-877/19.10.2022г., в което е посочено, че то е
получено от пълномощника С. К. на 25.10.2022г. В това известие е отразено,
че за нуждите на тематичната проверка относно превозваческата дейност на
процесното дружество, жалбоподателят е следвало да представи на
контролните органи на „Автомобилна администрация“, редица документи за
периода 01.11.2021г.-01.11.2022г., в това число и информация, извлечена от
дигитални карти на водачите /т.3.4 от известието/, като не е конкретизиран
водач за такива карти.
Въз основа на АУАН, на 12.12.2022г., Директора на РД“АА“-гр.София,
е издал обжалваното НП№42-000456, с което на основание чл.104, ал.7,
предл. последно от Закона за автомобилните превози, на дружеството-
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв., във
връзка с нарушение по чл.91в, т.2, предл.2 от същият Закон. НП е връчено на
законният представител на дружеството на 06.02.2023г.
При разпита на свидетелите по акта Г. и Р., двамата установяват, че
извършили тематичната проверка по случая във връзка с превозваческата
дейност на процесното дружество /извършвани от него международни
превози на товари./ Нарушението на жалбоподателя в казуса се изразило в
това, че той не представил на проверяващите лица, информация-извлечение
4
от дигитална карта на водача М Х /в периода: 24.11.2021г.-09.12.2021г.,
според св.Г. и респ. в периода 01.11.2021г.-01.11.2022г., според св.Р./,
изискана с нарочно известие , изпратено до жалбоподателя. Акта е съставен
на мястото на проверката и връчен на упълномощено за жалбоподателя лице.
От направена проверка за описаното в НП превозно средство на
09.02.2021г. е констатирано, че то е ползвано от процесното дружество за
извършване на международен превоз и в тази насока е прието като
доказателство Протокол от проверка. От предоставена информация от
дигитален тахограф, монтиран на същото МПС е видно, че с него е
извършван международен превоз в периода 09.11.2021г.-09.12.2021г. в
Германия , а като негов водач е посочено лицето М Х Същевременно от
представена справка на регистрираните трудови договори в НАП, се
констатира, че трудовият договор между жалбоподателя и водача М Х е
сключен на 24.11.2021г. и е прекратен на 09.12.2021г. В тази насока е и
уведомление до НАП от 14.12.2021г.
Приложена и приета като доказателство по делото е и Заповед №РД-08-30
от 24.02.2020г. на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, както и длъжностна характеристика за длъжността „Директор
РД“АА“ и Заповед №355/19.09.2022г. на Изпълнителният директор на
ИА“АА“-гр.София, с които се удостоверява материалната компетентност на
издателя на атакуваното НП в настоящото дело при констатирани нарушения
по Закона за автомобилните превози .
При така направените фактически констатации съдът счита, че с
обжалваното НП незаконосъобразно е ангажирана имуществената
отговорност на жалбоподателя за вмененото му нарушение по чл.91в, т.2,
предл.2 от Закона за автомобилните превози.
Обжалваното НП е издадено от компетентен за това орган и в тази
насока се представиха заповеди за делегирани правомощия на процесният
издател, ведно с длъжностна характеристика. Спазени са и сроковете на чл.34
от ЗАНН за издаване на АУАН и за съставяне на НП и те са надлежно
връчени на жалбоподателя. В двата документа ясно и конкретно е посочена
датата и място на извършената проверка по случая, проверяващите лица,
правна квалификация на деянието и санкционна норма. Отразени са и
доказателствата, с които се твърди от санкционният орган, че се установява
5
вменяваното на жалбоподателя нарушение /свидетели, известие за проверка .
/
Независимо от изложеното, съдът констатира, че обжалваното НП и
АУАН, който го обосновава, са издадени при допуснато съществено
процесуално нарушение и на практика липсващ основен и задължителен
реквизит, а именно дата на твърдяното административно нарушение.
Тази дата не може да се извлече по никакъв начин от съдържанието на тези
два документа, което означава, че е налице пълна липса на този
задължителен реквизит по смисъла на чл. 42, ал.1 т.3 от ЗАНН /за
АУАН/ и респ. по чл. 57, ал.1 т.5 от ЗАНН /за НП/, а това винаги
съществено засяга и ограничава правото на защита, поради което и се
квалифицира като съществено процесуално нарушение и достатъчно
основание за отмяна на НП заради неговата процесуална
незаконосъобразност.
Съдът констатира и друг процесуален порок в НП и АУАН, а именно
липса на достатъчно яснота и фактически обстоятелства за описване
начина на извършване на твърдяното нарушение. В казуса вмененото на
жалбоподателя нарушение е описано фактически с НП и АУАН както
следва:“непредставяне за проверката на информация, извлечена от дигитална
карта на водача М Г Х за периода 01.11.2021г.-01.11.2022г., изискани с
известие рег.№81-00-56-877/19.10.2022г.“ В това описание на практика липсва
каквато и да е конкретика относно основното обстоятелство, заради което е
извършвана процесната проверка, а именно за какъв международен превоз
е проверката, в какъв период е осъществен той и с какви превозни
документи /ЧМР/. Тази информация не е посочена и в известието, изпратено
до процесното дружество, в което конкретно за водача Христов дори липсва
конкретно изискване на извлечение от дигиталната му карта по повод на
конкретен международен превоз, осъществяван по лиценза на процесното
дружество. /При разпита пък на свидетелите по акта , от тях св.Г., твърди, че
изискали информация за превози с водача Х не за посоченият в АУАНТ
период, а в периода :24.11.2021г.-09.12.2021г., което не е отразено и в
известието на проверката. От своя страна, св. Р. навежда като период, който
сочи, че бил проверяван за международни превози на жалбоподателя,
извършвани с водач М Х 01.11.2021г.-91.11.2022г./ Така за жалбоподателя е
останало неясно във връзка с какъв международен превоз в посоченият
6
период , къде , кога , между кои държави , е следвало да съхранява и
съответно представи за нуждите на проверката изисканата от него
информация от дигитална карта на водача Х . С тази непълнота в описанието
на вменяваното нарушение и начина на извършването му, съдът приема, че
също е засегнато в значима степен правото на защита поради липсата и
на друг основен реквизит за тези два документа, а именно такъв по чл.
42, ал.1 т.4 от ЗАНН /за АУАН/ и по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН/ за НП/,
което също обосновава отмяната на обжалваният акт заради неговата
процесуална незаконосъобразност. В тази насока е и съдебната практика–
Решение №427/02.07.2020г., постановено по кнахд №32/2020г. по описа на
Административен съд –Благоевград и Решение № 1863/11.06.2020г.,
постановено по кнахд № 335/2020г. по описа на Административен съд –
Благоевград.
За пълнота следва да се посочи, че според представеното извлечение от
дигиталният тахограф на процесното МПС с водач М Х е видно, че той не е
извършвал от името на жалбоподателя международни превози в целият
проверяван период и за който е изискана процесната информация от
контролните органи, а именно :01.11.2021г.-01.11.2022г. От това извлечение
се констатира, че Х е бил водач в рамките на такъв превоз, реализиран
от процесният рпевозвач в Г , но само за времето от 09.11.2021г.-
09.12.2021г., което прави и недоказано от обективна страна
извършването на вмененото административно нарушение по чл.91в, т.2
от Закона за автомобилните превози, след като се установи, че
проверяващите лица са изискали на практика информация за
неосъществени в по-голямата част от процесният период международен
превоз от жалбоподателя с процесното МПС и водач М Х и именно за
непредставянето на информация от такъв неосъществен международен
превоз е ангажирана имуществената отговорност на процесното
дружество в нарушение на цитираната материална норма. В тази насока е
и справката с регистрирани трудови договори на НАП , от която се
установява, че М Х не е бил и вече служител н процесното дружество
след 09.11.2021г. за да може да реализира като такъв превози
включително и до 01.12.2022г. в полза на жалбоподателя.
Изложеното обуславя и материалната назаконосъобразност на НП,
както и неговата отмяна и на това основание.
7
Отмяната на НП по аргумент на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН обосновава и
искането на жалбоподателя за присъждане на сторените от него съдебни
разноски по настоящото съдебно дело.
Видно от представеният в хода на процеса и към 11.04.2023г., договор
за правна помощ, сключен между жалбоподателя и адв.Б., процесното
дружество е заплатило на този негов защитник възнаграждение в размер на
600.00лв. за процесуално представителство и защита по нахд №283/2023г. по
описа на БлРС. Съдът съобрази последното, както и обстоятелството, че
адв.Б. е участвала лично и упражнила процесуално представителство по
делото в полза на жалбоподателя в рамките на четири съдебни заседания.
От друга страна, съгласно чл. 7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в сила при
заплащане на въпросното адвокатско възнаграждение за делото, в хипотеза
като процесната и за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела при интерес от 1000 до 10000лв. , минималното адвокатско
възнаграждение е в размер на 400 лв. + 10 % за горницата над 1000 лв или в
казуса това е сумата от 500.00лв. Отчитайки тези обстоятелства и 4 кратното
явяване на адв.Б. в процеса като процесуален представител на
жалбоподателя , както и нормата на чл. 7, ал.9 от Наредбата, съгласно която,
при защита по дело с повече от две съдебни заседания, за всяко следващо
заседание се заплаща допълнително по 250.00лв. на адвоката, съдът приема,
че заплатената на адв.Б. сума от жалбоподателя за адвокатско възнаграждение
в размер на 600.00лв. за настоящото дело, не се явява прекомерно такова по
смисъла на чл.63д, ал.2 от ЗАНН и възражението на санкционният орган в
тази насока е неоснователно. Ето защо на жалбоподателя следва да се
присъди заплащането на тези разноски в пълен размер .
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.3, т.2, вр. с ал. 2 , т.1 и чл.
63д, ал.1 от ЗАНН, Благоевградският районен сьд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление
№42-0004456/12.12.2022г., издадено от Директора на РД“АА“-гр.София, с
което на „М “ЕООД, със седалище и адрес на управление: Благоевград, ул.“Д
“№ , представлявано от управителя В С , е наложена имуществена санкция
8
в размер на 2000лв/две хиляди лева/, във връзка с нарушение по чл.91в, т.2,
предл.2 от Закона за автомобилните превози.
ОСЪЖДА РД“АА“-гр.София, да заплати на „М “ЕООД, с Булстат , със
седалище и адрес на управление: Б ул.“Д “№, представлявано от управителя
В С , сумата от 600.00лв. /шестстотин лева/, представляваща направени
съдебни разноски за участието на адв.Б. в съдебното производство по нахд
№283/2023г. по описа на Районен съд –Благоевград .
Решението може да се обжалва пред Административен съд –Благоевград в
14- дневен срок, считано от съобщението за изготвянето му, ведно с
мотивите, за всяка от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9