Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260131
гр.Бургас, 17.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 4580 по описа на БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на Р.Д.Д. с ЕГН: ***********, с посочен адрес: гр. ************** срещу Наказателно постановление № 20-0431-000131/05.10.2020г., издадено от Д.Ч. – Началник сектор в
01 РУ-Бургас, към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП и
на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
наказание „Глоба“ в размер на 300 лева и наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 8 месеца, а за нарушение по чл. 98, ал.1, т. 5 ЗДвП и
на основание чл. 183, ал.4, т. 8 ЗДвП, му е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 50 лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. На първо място
се застъпва, че жалбоподателят не е знаел, че регистрацията на автомобила е
била прекратена, поради което и не е действал виновно. Отделно от това се
застъпва, че не става ясно дали Д. е наказан за пълна липса на регистрация или
за това, че табелите не са били поставени на предвидените за това места. По
отношение на второ нарушение се застъпва, че е налице противоречие доколкото е
невъзможно едновременно жалбоподателят да е управлявал МПС-то /както се приема,
за да се ангажира отговорността му за нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП/ и
същевременно да го е паркирал в нарушение на правилата. Посочва се също така,
че жалбоподателят не е паркирал автомобила, а само е пренасял вещи в близката
сграда. Под евентуалност се пледира за квалифициране на нарушенията като
маловажни по смисъла на чл. 28 ЗАНН, като се излагат подробни доводи в подкрепа
на тази теза.
В открито съдебно заседание жалбоподателят
се явява лично и с пълномощник – адв. Б.В. – БАК, която заявява, че поддържа
жалбата по изложените в нея доводи и моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган не
изпраща представител и не взима отношение по жалбата.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Видно от разписката на л. 6 НП е връчено на
жалбоподателя на 19.10.2020 г., а жалбата е депозирана на 26.10.2020г.,
следобед. До този извод съдът стига на база на показанията на полицейския
служител В.И., който де факто е приел жалбата и който е категоричен, че това е
станало именно на 26.10.2020г. около 16.00-16.30 часа. Свидетелят обяснява
какъв е механизмът за завеждане на жалбите в деловодството на 01 РУ-Бургас,
като посочва, че жалбите първо се докладват на Ръководството /около 17.00 часа
всеки ден/ и едва след това се завеждат в деловодството, като е възможно това
да се случи и на следващия ден. Именно поради това съдът не приема за меродавна
датата, отбелязана върху входящия печат на жалбата – 27.10.2020г., доколкото
както стана ясно това е датата, на която жалбата е била заведена в
деловодството на Районното управление (видно от справката на л. 35 – това е
станало в 14:49:07 часа), а не датата, на която жалбата реално е постъпила там.
В случая от показанията на св. И. се установява, че срокът за обжалване е бил
спазен, поради което и жалбата не е просрочена. Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото
и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено следното:
На 02.09.2020г. около
09.45 часа св. Ц.Ц. – полицейски инспектор в 01 РУ-Бургас, изпълнявал
служебните си задължения на територията на града. На ул. „Славянска“ до № 36
той забелязал лек автомобил „Пежо 806“ с рег. № А****М, собственост на Д.Д.
(син на жалбоподателя), който бил спрян преди пешеходна пътека. Свидетелят
преценил, че от една страна начинът на спиране затруднява движението, а от
друга, че спирането там е забранено, поради което и пристъпил към взимане на
съответното отношение. Направил справка за автомобила и установил, че
регистрацията му е била служебно прекратена на 25.06.2020г., защото
собственикът не е изпълнил задължението си да го регистрира на свое име в
законовия срок. Свидетелят установил водача на автомобила в лицето на
жалбоподателя Д., като констатирал, че той извършва товарно-разтоварни дейности
по автомобила.
Полицейският
служител решил да състави на място АУАН срещу Д., в който описал, че
автомобилът е паркиран (въпреки уточненията му в съдебно заседание, че в
действителност се касае за „престой“, а не за „паркиране“) на по-малко от 5
метра преди пешеходната пътека (но без изрично да измери това разстояние),
както и че водачът управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред,
квалифицирайки двете нарушения като такива по чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗДвП и чл.
140, ал. 1 ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал и
получил копие от него, без да направи възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН
писмени възражения не били депозирани.
Въз основа на АУАН-а, на 05.10.2020г. било издадено и процесното
наказателно постановление, в което била пресъздадена фактическата обстановка от
АУАН. Административнонаказващият орган счел,
че горните факти, представляват нарушение по 1. чл. 140, ал. 1 ЗДвП, поради
което и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП наложил на Д. административно
наказание „Глоба“ в размер на 300 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 8 месеца, както и по 2. чл. 98, ал.1, т.5 ЗДвП, поради което и
на основание чл. 183, ал.4, т. 8 ЗДвП му наложил административно наказание „Глоба”
в размер на 50 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № 8121з-515/14.05.2018. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай са допуснати съществени нарушения на закона, които са довели до издаване на незаконосъобразно наказателно постановление по следните причини:
По отношение на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП – по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна, съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.15 ЗДвП (в сила от 27.12.2017г.) – служебното прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок от датата на покупко-продажбата да пререгистрира автомобила на свое име.
В конкретния случай покупко-продажбата е извършена на 01.04.2020г (видно от справката на л. 39) като собствеността върху автомобила е преминала у купувача още на същия ден и от тази дата той е станал собственик на автомобила, като съгласно чл. 143, ал.15 ЗДвП - регистрацията служебно се прекратява в двумесечен срок от прехвърлянето, т.е. регистрацията правилно е прекратена служебно (макар че това е следвало да стане на 01.06.2020г., а не на 25.06.2020г., но това в случая е ирелевантно).
За да е налице административно нарушение обаче от субективна страна, следва деянието да е било извършено виновно - т.е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/. В конкретния случай АНО не е ангажирал никакви доказателства, от които да се направи извод, че към датата на управление на МПС - 02.09.2020г. жалбоподателят е бил наясно с това, че регистрацията на предоставения му автомобил е била служебно прекратена от Сектор „ПП“-Бургас на 25.06.2020г. Тъкмо напротив – автомобилът е бил с регистрационни табели, със сключена Застраховка „ГО“, талон за преминат ГТП, ключове и Свидетелство за регистрация. Собственикът не е информирал жалбоподателя, че регистрацията на автомобила е прекратена (видно от изявленията на самия Д.). При тези факти не остава никакво съмнение, че реално жалбоподателят не само че не е знаел за служебната дерегистрация, а и обективно не е имал възможност да разбере за това. Следва да се подчертае, че са възможни множество хипотези, при които един автомобил съвсем правомерно се ползва от едно лице (юридическо или физическо), а по документи той е собственост на друго – лизинг, заем и т.н., поради което и само това, че в документите за собственост е било посочено друго лице, няма как да се тълкува в смисъл, че водачът обезателно е знаел или поне е предполагал за евентуалната дерегистрация. Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателят не е действал виновно, а от там извършеното от него не съставлява административно нарушение.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновното извършване на вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени в тази му част.
По отношение на нарушението по чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗДвП.
Въпросната разпоредба забранява престой и паркиране на пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние, по-малко от 5 метра преди тях. За да бъде законосъобразно ангажирана отговорността на виновното лице по този текст следва категорично да се докаже, че автомобилът се е намирал на по-малко от 5 метра от пътеката (доколкото няма твърдения той да се е намирал на /върху/ пътеката). Законът не забранява паркирането преди пешеходна пътека въобще, а само въздига като условие за законосъобразност – това да е сторено на пет или повече метра от тях. В случая видно от показанията на актосъставителя – той въобще не е измерил разстоянието, на което се е намирал автомобилът, поради което и заключението му, че това разстояние е по-малко от пет метра е недоказано. Между другото в съдебното заседание св. Ц. заяви, че причината за съставяне на АУАН е това, че автомобилът е пречел на останалите участници в движението (евентуално нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП, а не по т. 5 от същата разпоредба), като самият той не беше сигурен за какво точно е бил съставен акта. При тези факти съдът счита, че твърденията на АНО, че се касае за паркиране на разстояние по-малко от пет метра от пешеходна пътека, са недоказани (предвид липсата на измерване), поради което и НП се явява незаконосъобразно и в тази му част.
С оглед всичко изложено по-горе съдът счита, че в конкретния случай издаденото НП е незаконосъобразно и следва да се отмени без да е необходимо да се обсъждат другите доводи за порочност.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН ( ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските ако съответната страна е направила искане за присъждането им и е представила доказателства за техния размер. В конкретния случай принципно разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който обаче не е поискал присъждането им, поради което и съдът няма как служебно да му ги възложи.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
20-0431-000131/05.10.2020г., издадено от Д.Ч. – Началник сектор в 01 РУ-Бургас,
към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП и на основание
чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на Р.Д.Д. с ЕГН: ********** е наложено наказание
„Глоба“ в размер на 300 лева и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 8 месеца, а за нарушение по чл. 98, ал.1, т. 5 ЗДвП и на основание
чл. 183, ал.4, т. 8 ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 50 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: