Р Е Ш Е Н И Е  № 260142

 

гр. Сливен, 20.11.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение - ІV-ти наказателен състав, в публично заседание на пети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦАНКА НЕДЕЛЧЕВА,

 

при секретаря ГАЛИНА ПЕНЕВА като разгледа докладваното от председателя АНД № 1361 по описа на съда за 2020 год. за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по повод жалба от А.Д.Д. с ЕГН ********** ***, подадена чрез процесуален представител, против НП № 20-0804-000867 от 01.04.2020 год., издадено от Началник Сектор „ПП” към ОД на МВР - Сливен, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000,00 лева на основание чл. 178, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата, моли издаденото НП да бъде отменено и претендира направените по делото разноски.

В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител, който да изрази становище по жалбата.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 22.02.2020 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 24297 против жалбоподателя за това, че на 22.02.2020 год. в 14,02 часа в гр. Сливен, бул. „Цар Симеон” управлява лек автомобил „Опел Астра” с рег. № СН **** АК с изменена конструкция, като на МПС е поставена газова уредба, неодобрена по съответния ред и неотразена в СРМПС, както и в ГТП. В акта било посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил връчен при отказ на жалбоподателя на 22.02.2020 год., което обстоятелство било удостоверено с трите имена и подпис на един свидетел (л. 8 от делото).

Въз основа на акта било издадено процесното НП № 20-0804-000867 от 01.04.2020 год., издадено от Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР – Сливен, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000,00 лева на основание чл. 178, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП. НП било връчено лично на жалбоподателя на 25.09.2020 год. (л. 7 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.

Тъй като съдът констатира нарушения на процесуалните правила и то от категорията на съществените, които са основание за отмяна на НП, няма да се спира на това дали е доказано извършването на описаното в АУАН и НП нарушение от жалбоподателя или не.

Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В НП следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби, които са били нарушени, т.е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. Следва съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН да има единство между описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и законните разпоредби, които са били нарушени. В конкретния случай и в акта, и в НП е посочено, че нарушението се изразява в това, че автомобилът бил с изменена конструкция, като на МПС била поставена газова уредба, неодобрена по съответния ред и неотразена в СРМПС, както и в ГТП, което е квалифицирано, като нарушение на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се извършват при условия и по ред, определен с наредба от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Следователно тази разпоредба е бланкетна и същата препраща към разпоредбите на Наредба № Н-3 от 18.02.2013 год. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (обн., ДВ, бр. 21/2013 год.). Разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП не съдържа състав на нарушение и същата не забранява изменението на конструкцията на регистрирани ППС, а го допуска при спазване на условия и ред определени в наредбата (в този смисъл Решение № 188/11.12.2019 год. по КАНД № 183/2019 год. по описа на СлАС). Ето защо съдът намира, че дадената квалификация на нарушението в акта и в НП е непълна, доколкото не са посочени конкретните нарушени от жалбоподателя разпоредби на посочената наредба, което води до неяснота относно приетото от административнонаказващия орган нарушение. Липсата на посочване на конкретната правна норма нарушена от жалбоподателя, води до незаконосъобразност на издаденото НП, тъй като се нарушава правото на жалбоподателя да знае основанието за наложеното му наказание и да организира спрямо това адекватно своята защита.

Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил и в какво качество, за да може да организира защитата си в пълен обем. Административнонаказващият орган следвало да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество.

В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноските във вид на адвокатско възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). В чл. 36, ал. 2 от ЗА е посочено, че размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, както и че този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес от 1 000,00 до 5 000,00 лева възнаграждението е в размер на 300,00 лева + 7 % за горницата над 1 000,00 лева, което в настоящия случай, тъй като се обжалва наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000,00 лева, то минималния размер на адвокатското възнаграждение е 370,00 лева. В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя претендира да им бъдат присъдени разноски, като съгласно представения по делото Договор за правна защита и съдействие (л. 6 от делото) те са в размер на 500,00 лева, поради което съдът намира, че възражението на въззиваемата страна срещу размера на разноските, посочено в придружителното писмо (л. 2 от делото), е основателно. Ето защо съдът следва да присъди разноски в размер на 370,00 лева, като до претендирания размер от 500,00 лева, следва да се отхвърли, като неоснователно.

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0804-000867 от 01.04.2020 год., издадено от Началник Сектор „ПП” към ОД на МВР - Сливен, с което на А.Д.Д. с ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000,00 лева на основание чл. 178, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Сливен да заплати в полза на А.Д.Д. с ЕГН ********** *** разноски в размер на 370,00 (триста и седемдесет) лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ до претендирания размер от 500,00 (петстотин) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: