№ 161
гр. Варна, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иваничка Д. Славкова
Членове:Светлозар Г. Георгиев
Стоян К. Попов
при участието на секретаря Родина Б. П.
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - Варна Ал. К. Ат.
като разгледа докладваното от Иваничка Д. Славкова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223100600178 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХI НПК и е образувано по жалба на подсъдимия
чрез неговия процесуален представител срещу присъда № 260031/10.02.2021 г., постановена
по НОХД № 1099/2020г. по описа на Районен съд - гр. Русе, IX състав. С обжалвания
съдебен акт подс. В. Б. М., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 10.03.2020г.
в град Русе, управлявал лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Поло", с peг. № *******
в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство. На основание чл.343в, ал. 3,
вр. ал. 1 НК и чл. 54 НК съдът му е наложил наказание „лишаване от свобода" за срок от
една година и четири месеца при първоначален „строг" режим и наказание „глоба" в размер
на 200 (двеста) лева. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е постановил подсъдимия да изтърпи
отделно отложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца. Разноските по
делото са възложени на подс. М..
С депозираната въззивна жалба наказателното производство е пренесено пред
Окръжен съд гр. Русе, но поради невъзможност да бъде формиран тричленен състав заради
направени отводи от всички съдии, на основание чл. 43, т. 3 от НПК, ВКС е определил за
компетентен да разгледа делото като втора инстанция Варненския окръжен съд.
В жалбата по същество се моли да бъде отменена атакувана присъда като
необоснована, незаконосъобразна и постановена при съществени процесуални нарушения,
като се постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по възведеното
1
му обвинение. Алтернативно, се прави искане наказанието на подсъдимия да бъде изменено
по вид и размер, с приложение на разпоредбите на чл. 55 от НК.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция представителят на прокуратурата
предлага присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, а въззивната
жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Пред въззивната инстанция подсъдимият В.М. се явява лично и чрез процесуалния си
представител - адв. Б. Ж. поддържа становище, че в първоинстанционното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото му на защита. На
първо място се твърди, че поради нередовно призоваване за открито съдебно заседание,
проведено на 30.09.2020 г., в което ход на делото е дадено без посочване на конкретна
хипотеза от разпоредбата на чл. 269 от НПК, за подсъдимия не е съществувала
възможността да изрази становище относно реда, по който да продължи производството,
както и по всички останали въпроси на чл. 248 от НПК. На следващо място, се сочи, че
липсата на конкретика по отношение на време и място на твърдяното престъпление, също се
явява отстранимо съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на
подсъдимия. Поради изложеното, защитата моли присъдата на РРС да се отмени и делото да
се върне за ново разглеждане.
Подс. М. изразява съгласие с изложеното от защитника му и моли да бъдат уважени
направените искания. В допълнение към изложеното от защитника си, подсъдимият счита,
че му е нарушено правото на защита, тъй като не са допуснати повторни разпити на всички
свидетели.
В последната си дума подсъдимият моли съда да върне делото за ново разглеждане.
Съдът, намира въззивната жалба за допустима - подадена от легитимирано лице,
съгласно чл.318 ал.6 от НПК, и в срока по чл.319 ал.1 от НПК, по същество - неоснователна.
Въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
постановения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му,
съобразно изискванията на чл.314 от НПК, съдът прие следните факти и правни изводи.
Подсъдимият В. Б. М. е роден па ******** в град Русе, български гражданин,
българин, живущ в *************, със средно образование, неженен, безработен, ЕГН
**********, осъждан. Бил правоспособен водач на МПС и многократно санкциониран за
извършени от него нарушения на правилата за движение по пътищата.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1085-
000131/12.02.2020г. на Началник Сектор „Пътна полиция" при ОДМВР - Русе, (лист 69 от
ДП), влязла в сила на 27.02.2020г. на подсъдимия е била наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б" ЗДвП - Временно отнемане на свидетелството
за управление на МПС, за срок до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца, във връзка с нарушение но чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП - отказ на лицето да му бъде
извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози и неизпълнение на предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване
2
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1085-
000132/12.02.2020г. па Началник Сектор „Пътна полиция" при ОДМВР - Русе, (лист 71 от
ДП), влязла в сила па 27.02.2020г. на подсъдимия е била наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „д" ЗДвП - Временно отнемане на свидетелството
за управление на МПС до заплащане на глобата, във връзка с нарушение по чл. 150А, ал. 1
от ЗДвП - управление на МПС, след като СУМПС му е било отнето по реда на чл. 171, т. 1
от ЗДвП в срока на изтърпяване на ПАМ, наложена му със ЗППАМ № 19-1085-001299 от
10.12.2019г. и във връзка с нарушение по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП - управление на МПС с
наложено наказание с наказателно постановление и/или електронен фиш „глоба",
незаплатена в срока за доброволно плащане.
Двете заповеди били връчени лично на подсъдимия М. на 12.02.2020г., което
обстоятелство, последният удостоверил с подписа си. Същите не били обжалвани от
подсъдимия и влезли в сила на 27.02.2020 г.
Въпреки, влезлите в сила на 27.02.2020г. Заповеди за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-1085-000131/12.02.2020г. и № 20- 1085-000132/12.02.2020г.,
двете на Началник Сектор „Пътна полиция" при ОДМВР - Русе, на 09.03.2020г.
подсъдимият М. привел в движение и управлявал лек автомобил „Фолксваген", модел
„Поло", с peг. № *******, собственост на майката на свидетелката Йон. П. Йор. – Ив. Н.
Йор.. В управлявания от подсъдимия автомобил, освен него били свидетелката Йон. П. Йор.
и свидетелят В. Р. М.. С автомобила, управляван от подсъдимия, всички първо отишли до
бензиностанция „Бенита" в град Русе, където заредили гориво, след което се отправили към
кв. „Чародейка" в гр. Русе, от където към тях се присъединил и свид. М. Ив. М. и четиримата
потеглили в посока град Велико Търново.
След като посетили населеното място в област Велико Тьрново, в ранните часове
на 10.03.2020г. отново с управлявания от подсъдимия лек автомобил се върнали в град Русе.
При навлизането им в града най-напред закарали свидетеля В.М. до дома му на ул. „Антим
1", след което подсъдимият продължил да управлява автомобила по ул. „Николаевска".
По същото време на ул. „Николаевска" в близост до спирка „Чайка" бил
разположен полицейски екип на Първо РУ при ОДМВР - Русе, в състав свидетелите Д. Ст.
Д., Св. Н. Ив. и М. В. Ал., които изпълнявали служебните си задължения във връзка с
осъществяване па пътен контрол. Когато подсъдимият М., управлявайки горепосочения
автомобил, наближил полицейските служители, свидетелят Д. Д. подал сигнал със „стоп-
палка" за спиране на автомобила, с цел извършване на проверка. Същият възприел, че водач
на автомобила е именно подсъдимият М., когото свидетелят познавал във връзка с работата
си. Останалите свидетели М. Ал. и Св. Ив. също възприели мъжка фигура на шофьорското
място. Вместо да спре на подадения му сигнал от полицейския служител, подсъдимият
ускорил скоростта на автомобила и продължил движението си по ул. „Николаевска".
Полицейските служители се качили в патрулния автомобил и с включен светлинен и звуков
сигнал потеглили след автомобила, управляван от подсъдимия. Последният навлязъл срещу
3
забранителен знак в посока пл. „Батенберг“, след което завил по ул. „Иван Вазов", където
спрял автомобила пред заведение „Плей клуб" и се разменил със свидетелката Йон. Йор.,
която била на предната дясна седалка. В този момент полицейският автомобил, управляван
от свидетеля М. Ал., настигнал спрялото МПС „Фолксваген Поло“ с рег. № *******, в който
били лицата и преустановили движение до него. Първоначално свидетелката Йон. Йор.
заявила, че тя е управлявала автомобила и не спряла на подадения сигнал, тъй като била
млад и неопитен водач и се притеснила. На място за оказване на съдействие бил извикан
полицейски екип от Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР Русе, в състава на който били
свидетелите Ад. Дж. и Ст. Г., като след пристигането им, проверката продължила под тяхно
ръководство.
При проведеното събеседване свидетелката Йор. се отказала от първоначално
заявеното от нея, че тя е управлявала автомобила и признала пред полицейските служители,
че цялата вечер автомобилът бил управляван от подсъдимия М.. С оглед данните от свид.
Йор. и останалите полицейски служители-очевидци, на подсъдимия били съставени АУАН
№ 722073/10.03.2020г., АУАН № 722074/10.03.2020г., АУАН № 632823/10.03.2020г. и
АУАН № 632824/10.03.2020г., които последният отказал да подпише и получи. Били му
издадени и връчени талони за изследване бл. № 0038854 и бл. № 0038855, съответно за
употреба на алкохол и на наркотични вещества или техни аналози, връчени в 03.10 часа на
10.03.2020 г., които също отказал да получи и изпълни.
Видно от заключението на назначената и изготвена в хода на ДП съдебно -
почеркова експертиза, приета и неоспорена от страните в първоинстанционното съдебно
производство се установява, че ръкописният текст „В.М." и „12.02.2020г.", както и
подписите положени в частта „разписка" на Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-1085-000131/12.02.2020г. на Началник Сектор „Пътна
полиция" при ОДМВР - Русе и Заповед за прилагане па принудителна административна
мярка № 20-1085-000132/12.02.2020г. на Началник Сектор „Пътна полиция" при ОДМВР -
Русе, са изпълнени от подсъдимия В.М., чието заключение съдът кредитира като
компетентно и обосновано.
В хода на ДП са иззети видеозаписи като веществени доказателства от камери за
наблюдение, монтирани в гр. Русе – „Паркинг стара поща“ и бензиностанция „Бенита“ гр.
Русе, които са били изследвани от две технически експертизи, като техническата годност и
автентичност на веществените доказателства – видеозаписите е потвърдена от заключенията
на така изготвените експертни заключения.
Обект на едната техническа експертиза, приета и неоспорена от страните, бил
оптичен носител CD-R, марка „Verbatim", с капацитет 700 MB, съдържащ видеозаписи от
камери за наблюдение, монтирани в град Русе - „Паркинг стара поща" от дата 10.03.2020г. за
времето от 01:37:00 часа до 01:42:00 часа, с които са фиксирани кадри от създадените записи
във връзка със събитията, предмет на наказателното производство.
Също така кадри относно движението на лицата и процесния автомобил са
4
установени и изследвани в изготвената в ДП и приета в СП Техническа и лицево-
идентификационна експертиза, която изследва видеозаписи от камера за наблюдение,
монтирана на бензиностанция „Бенита" в град Русе от дата 09.03.2020г. за времето от
21:52:49 часа до 22:10:02 часа. В лицево-идентификационна част на заключението експертът
е достигнал до извода, че лицето на изследваните видеозаписи категорично е В. Б. М., ЕГН
**********.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен
начин въз основа на извършената оценка на събраните по делото гласни доказателства и
писмени доказателства и доказателствени средства, които изрично са посочени: обясненията
па подсъдимия В. Б. М. и показанията на свидетелите Йон. П. Йор., М. Ив. М. /вкл. и
показанията му, дадени в ДП, л.59, приобщени и прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.
1, т. 1 от НПК/, В. Р. М. /вкл. и показанията му, дадени в ДП, л.60, приобщени и прочетени
по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК/, Ст. Л. Г., Д. Ст. Д., М. В. Ал., Св. Н. Ив. и
Ад. Н. Дж., а така също и от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК -
копие на АУАН № 722073/10.03.2020г., талон за изследване № 0038854, АУАН №
722074/10.03.2020г., талон за изследване № 0038855, АУАН № 632823/10.03.2020г.,
докладни записки, справка за нарушител-водач, АУАН № 632824/10.03.2020г., ЗППАМ №
19-1085-001299/10.12.201 г., Декларация по чл. 17, ал. 1 ПИБЛД, писмо до Административен
съд - Русе, Жалба до Административен съд - Русе от В.М., АУАН № 377812/09.12.2019г.,
Определение от 15.01.2020г. на Административен съд - Русе, Протокол от заседание на
Административен съд - Русе от 13.02.2020г., справка за собственост на лек автомобил,
справка за съдимост па подсъдимия, биографична справка, декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, Заповед за прилагане па принудителна
административна мярка № 20-1085-000131/12.02.2020г. на Началник Сектор „Пътна
полиция" при ОДМВР - Русе, АУАН № 632714/12.02.2020г., Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-1085-000132/12.02.2020г. на Началник Сектор
„Пътна полиция" при ОДМВР - Русе, АУАН № 722010/12.02.2020г., както и от
заключенията нпа изготвените и приобщени по реда на чл. 282 НПК съдебно - почеркова
експертизи, съдебно- технически и лицево идентификационна експертизи и от приобщените
и предявени на страните но реда на чл. 284 НПК веществени доказателства - CD-R, марка
„Verbatim", с капацитет 700 MB, съдържащ видеозаписи от камери за наблюдение
монтирани в грач Русе - „Паркинг стара поща" от дата 10.03.2020г. и CD-R, марка „Maxell",
с капацитет 700 MB, съдържащ видеозаписи от камера за наблюдение монтирана на
бензиностанция „Бенита" в град Русе от дата 09.03.2020г.
Съдът счита, че при постановяване на присъдата си, първата инстанция е провела
прецизно съдебно следствие, в хода на което е изяснила всички правно значими
обстоятелства, свързани с извършване на деянието. Първостепенният съд е направил пълен,
обстоятелствен и пространен доказателствен анализ, което позволява на настоящата
инстанция да проследи съображенията му относно това защо и кои доказателства кредитира,
основавайки постановения си съдебен акт. ВОС напълно споделя тези съждения и изводи
5
по събрания доказателствен материал.
С нужното внимание районният съд е оценил събраните гласни доказателства,
подлагайки ги на подробно, задълбочено и логическо изследване и съпоставяне с останалия
доказателствен материал, което е спомогнало до достигането на еднозначни правни изводи.
Показанията на свид. Йон. П. Йор., свид. Ст. Л. Г., свид. Д. Ст. Д., свид. М. В. Ал., свид. Св.
Н. Ив. и свид. Ад. Н. Дж. са детайлно анализирани, който анализ води до разбираемия и
обоснован извод за определянето и приемането им като достоверни и непротиворечиви. От
тази група свидетелски показания се извлича по категоричен начин най-същественият факт
от обективната действителност от значение за предмета на делото, а именно, че свидетелите
са възприели и сочат за водач на МПС „Фолксваген Поло“ с рег. № ******* през цялата нощ
на 09/10.03.2020 г. единствено и само подсъдимия.
Свидетелските показания на свид. М. Ив. М. /вкл. и показанията му, дадени в ДП,
л.59, приобщени и прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК/ и свид. В. Р. М.
/вкл. и показанията му, дадени в ДП, л.60, приобщени и прочетени по реда на чл. 281, ал. 4,
вр. ал. 1, т. 2 от НПК/ са отчасти в корелация с останалия доказателствен материал по
отношение на пътуването и маршрута, но в частта относно обстоятелството кой е
управлявал лекия автомобил, настоящият съдебен състав също ги намира за недостоверни,
противоречиви и незащитими. Техните опити да избегнат изразяване на знание относно
обстоятелството кой е шофирал се крият зад твърденията за прекарване на пътуването в
спане и загуба на спомени кой е бил зад волана. Тъй като остават изолирани от съвкупния
доказателствен материал, те очевидно се явяват само и единствено една пристрастна
подкрепа на защитната теза на подсъдимия и не представляват вярно пресъздаване на
фактите от обективната действителност.
Оценката на обясненията, дадени от подсъдимия, направена от РРС, се споделя от
въззивната инстанция и определено в частта относно обстоятелството кой е бил водачът на
процесното МПС, тези гласни доказателства се ценят единствено и само като проявление на
защитната им функция, поради което не могат да бъдат кредитирани и приети за
достоверни.
Веществените доказателства видеозаписи от охранителни камери съставът на ВОС
счита, че са приобщени към материалите по делото законосъобразно. В съдебната практика
не съществува спор, че когато записите са направени от видеокамери, чрез които се
осъществява видеонаблюдение, на предвидено в закона основание от оправомощен за това
субект, както и когато гражданите са известени за това, записите от тези камери могат да
бъдат ползвани в процеса на доказване, като се третират като веществени доказателства.
Съдебната практика е последователна в посочения смисъл, приемайки, че информацията,
записана чрез охранителни камери и имаща отношение към предмета на производството,
представлява годно доказателство, което не е събрано в нарушение на чл. 32 от КРБ. В
същата насока е и Решение № 180 от 9.12.2020 г. по н. д. № 834/2020 г.на II н. о. – „Записите
/фото, кино, видео и т. н., т. нар. случайни записи/ се охарактеризират като веществено
доказателство по смисъла на чл. 109, ал. 1 НПК, с всички произхождащи в тази връзка
последици, в случай на неустановяване по съответен доказателствен начин на манипулация
6
спрямо тях. Те не са веществени доказателствени средства, за които да се прилага
регламентацията на чл. 125 и сл. от процесуалния закон.“. В този смисъл са и Решение №
116/2010г. на Трето Н.О, В Решение № 447/2013г. на Трето Н.О. и Решение № 170/2013г. на
Трето Н.О., при които е ценен запис, направен с охранителна камера, като съдът е приел, че
той представлява годно доказателство, неговото приемане е законосъобразно и е посочено,
че то може да бъде ползвано за изясняване на релевантните за изхода на наказателното
производство факти. В практиката си ВКС нееднократно е приемал, че направени снимки от
охранителни камери, съдържащи информация за инкриминираното деяние, представляват
годно веществено доказателство и трябва да бъдат ценени от решаващите съдилища. Тези
снимки са т. нар. "случайни"- не са създадени с цел да обслужват наказателното
производство или да заместят извършени, при нарушения на съответната разпоредба на
процесуалния закон, действия по разследването. Доколкото същите съдържат съществена за
изхода на производството информация и достоверността им може да бъде проверена чрез
различни легални процесуални способи те не могат, а и не бива да бъдат изключвани от
доказателствената съвкупност. Изложеното сочи, че не съществува пречка като веществени
доказателства да се използват видеозаписи от камери, поставени и действащи съобразно
законовия регламент.
Относно приетите и приобщени съдебно-графологична, технически и лицево-
идентификационна експертизи, ВОС споделя приемането им за обосновани, тъй като са
изготвени съобразно нормативно установените правила и отговарят на поставените им
задачи, като са приети и приобщени към материалите по делото без възражения на страните.
Експертизите заедно със събраните веществени и писмени доказателства са в унисон с
кредитираните свидетелски показания и допринасят за пълно изясняване на обективната
истина.
От тях се установяват следните факти от обективната действителност,
осъществяващи съставомерни признаци на престъплението: На първо място,
обстоятелството, че към момента на инкриминираното деяние, подс. М. е бил лишен от
право да управлява МПС, видно от Заповедите за прилагане на ПАМ. На второ място, чрез
изготвената графологична експертиза се потвърждава знанието на подсъдимия за тази
негова временна неправоспособност, считано от датата на връчването на Заповедите за ПАМ
/12.02.2020 г./, продължаващо и до момента на инкриминираното деяние. На следващо
място – от писмените материали по делото, както и от техническата експертиза и лицево-
идентификационна е видно, че в процесната вечер подсъдимият е управлявал сочения лек
автомобил, а свидетелските показания затвърждават това и същевременно част от тях
доразвиват данните за продължителността на това противоправно деяние.
В съдебното следствие, проведено от настоящата инстанция, по инициатива на
подсъдимия във връзка с възражението му за нарушение на принципа “Non bis in idem”, се
събра информация относно издадени 4 бр. наказателни постановления, които ангажират
административно-наказателната му отговорност за извършени от него нарушения по
правилата за движение по пътищата. Прави се искане и за спиране на наказателното
7
производство с оглед развиване на процедура за възобновяване пред съответния
административен съд. В тази връзка изискани и приобщени към материалите по делото
бяха: НП № 20-1085-000990, НП № 20-1085-000991, НП № 20-1085-000994, влезли в сила на
30.03.2020 г. и НП № 10-1085-002819, влязло в сила на 17.09.2020 г., всички издадени от
Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Русе, ведно с доказателства за
тяхното връчване и влизане в законна сила. Описаните наказателни постановления
санкционират нарушения, касаещи съответно: отказ от проверка и изследване за
установяване на употреба на наркотични вещества и техните аналози; отказ от проверка и
изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта; неспиране на
управлението на МПС при подаден сигнал за спиране със стоп палка от контролен орган, и
трите описани и санкционирани правонарушения са извършени на 10.03.2020 г. A
четвъртото НП e за нарушение за управление на МПС, след като водачът е лишен от това
право по съдебен или административен ред, извършено на 12.02.2020г.
Очевидно нито едно от наказателните постановления не ангажира
административно-наказателната отговорност на подсъдимия за нарушение, идентично с
предмета на обвинението по настоящото наказателно производство, поради което случаят не
попада в хипотезата на повторно наказателно преследване на едно и също лице за същото
деяние, за което спрямо него е било проведено и приключило с влязъл в сила акт
административнонаказателно производство с наказателен характер. Не се нарушава
принципа “Non bis in idem”, тъй като престъплението по чл. 343в, ал.3, вр. ал. 1 от НК е
различно деяние, чието проявление има различни признаци от посочените четири
нарушения и касае друго поведение, ангажиращо правни норми от НК. Поради изложеното
и липса на предпоставките по чл. 25 от НПК, въззивният съдебен състав остави без
уважение искането на подсъдимия и неговия защитник за спиране на производството по
делото.
Изложеният прочит на събрания доказателствен материал по делото допринася в
пълна степен за обосноваване на направените от РРС и споделени от настоящата инстанция
правни изводи, съотнесени към фактологията, приета за отговаряща на обективната
действителност. РРС е взел законосъобразно решение за установеност на деянието, а
именно, че на посочената дата и място подсъдимият В. Б. М., ЕГН **********, е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343в, ал. 3,
вр. ал. 1 НК, като е управлявал МПС в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС.
За съставомерността на деянието по чл.343в, ал.3 вр. ал.1 от НК е необходимо
кумулативното наличие на следните два обективни признака от състава на престъплението:
Спрямо деецът да е била приложена принудителна административна мярка, с която
временно да му е било отнето СУМПС по реда на чл.171 от ЗДвП и преди изтичане на срока
на тази мярка, той да е управлявал МПС.
В конкретния случай, съдът намира за безспорно установено, че със ЗППАМ № 20-
1085-000131/12.02.2020г. и № 20- 1085-000132/12.02.2020г., и двете на Началник Сектор
8
„Пътна полиция" при ОДМВР - Русе, влезли в сила на 27.02.2020г., СУМПС на подсъдимия
е било временно отнето. Тази принудителна мярка е била със срок - до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедите му са били връчени лично на
12.02.2020 г., видно от разписките в процесните ЗППАМ, като автентичността на подписа
на адресата им се потвърди и от изготвеното експертно заключение по съдебно-почерковата
експертиза.
На следващо място, въпреки опита на подсъдимия да прикрие обстоятелството, че е
бил водач на лекия автомобил, то събраният доказателствен материал категорично
опроверга тази защитна теза и несъмнено се установи, че на 10.03.2020г. именно
подсъдимият В. Б. М. е управлявал лекия автомобил, знаейки, че е временно
неправоспособен.
Съчетанието на тези два елемента намират израз в осъществяване признаците на
състава на престъплението по чл. 343в, ал.3, вр. ал. 1 от НК, а именно за това, че на
10.03.2020г. в гр. Русе подс. В. Б. М. е управлявал лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег.
№ ******* в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена със
ЗППАМ № 20-1085-000131/12.02.2020г. и ЗППАМ № 20- 1085-000132/12.02.2020г., и двете
на Началник Сектор „Пътна полиция" при ОДМВР - Русе, в сила от 27.02.2020г.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, като
няма как да се постави под съмнение знанието от страна на подсъдимия за това, че е бил
лишен от правото да управлява МПС, тъй като доказателствената обезпеченост на делото
говори за личното му и непосредствено уведомяване. Въпреки осъзнаваната забрана
подсъдимият е привел в движение и е управлявал моторно превозно средство в срока, в
който е следвало да се въздържа от това незконосъобразно поведение.
Видът и размерът на наказанията, наложени на подсъдимия от РРС, въззивната
инстанция намира за определени в законосъобразните граници при отчитане на
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, гарантирайки постигане на целите на
наказанието - специалната и генералната превенция. С оглед обсъждане на всеки един от
елементите, значими за определяне на наказанията, първоинстанционният съд е наложил
съответни по вид и размер наказания, събразявайки разпоредбите на чл. 54 от НК, като от
настоящия състав не се намериха основания за изменение на вида или размера на
наложеното наказание. Не са налице и предпоставките за приложението на чл. 55 от НК, тъй
като не се установиха изключително или многобройни смекчаващи обястоятелства,
налагащи това, поради което според преценката на проверяващия състав, санкцията е
отмерена законосъобразно.
По жалбата:
Възраженията, направени от страна на подсъдимия, настоящият съдебен състав не
намира за състоятелни и основателни, като съображенията за всяко едно от тях са изложени
по-долу.
9
На първо място защитата на подсъдимия пледира, че в първоинстанционното
производство са допуснати процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на
подсъдимия, които са неотстраними от въззивната инстанция, изразяващи се в това, че в
разпоредителното заседание пред РРС е даден ход на делото, след като подсъдимият не е
бил редовно призован за съдебните заседания, насрочени за 30.09.2020 г. и 04.11.2020 г.
Настоящият съдебен състав не споделя възражението за визираното допуснато
процесуално нарушение, тъй като съдебното производство пред първата инстанция се е
развило по следния начин:
С разпореждане от 03.07.2020 г. по НОХД № 1099/2020 г. по описа на РС гр. Русе
съдът е насрочил разглеждането на делото в разпоредително заседание, което да се проведе
на 12.08.2020 г. от 10,00 часа. Изпратено е съобщение до подсъдимия, ведно с
разпореждането и обвинителния акт, като му е съобщено за насрочването на
разпоредителното заседание, както и за предстоящото обсъждане на въпросите по чл. 248,
ал.1 от НПК, за правото му да се яви със защитник и възможността да му бъде назначен
служебен защитник в случаите по чл. 94, ал. 1 от НПК, като изрично му е указано, че в
случай на неявяването му, делото може да бъде разгледано и решено във негово отсъствие
при условията на чл. 269 от НПК.
Съобщението заедно с приложенията е връчено на бащата на подсъдимия на
08.07.2022 г., който е приел със задължение да ги предаде, поради което уведомяването се
счита за редовно. В откритото съдебно заседание бащата на подсъдимия Б.М. се явява и
заявява, че е изпълнил задължението си да предаде на сина си за образуваното съдебно
производство и призоваването му в открито съдебно заседание, но тъй като последният е в
чужбина и поради епидемичната обстановка, вероятно няма да може да се яви. Очаквал
получаване на пълномощно, за да може да го представлява, каквото за момента нямал. Не са
представени доказателства за това твърдение.
Обвинението по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК не касае тежко престъпление и в
случай, че отсъствието на подсъдимия няма да попречи за разкриване на обективната
истина, делото може да бъде разгледано и без неговото присъствие при наличие на някоя от
хипотезите по чл. 269, ал. 3 от НПК. В настоящия случай, както и първоинстанционният съд
е отбелязал, са налице предпоставките за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия,
визирани в чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК, доколкото той е бил редовно призован, не посочва
уважителни причини за неявяването си и е била изпълнена процедурата по чл. 247в, ал. 1 от
НПК.
Ход на делото е можело да бъде даден още на 12.08.2020 г., в случай, че
подсъдимият бе организирал защитата си, но с оглед спазване на изискванията по чл. 94, ал.
1, т. 8 от НПК, а именно осигуряване на задължителна защита на подсъдимия при
разгледане на делото в негово отсъствие, РРС е предоставил правна помощ във вид на
процесуално представителство и отложил делото за нова дата и час. След това съдебно
заседание, въпреки погрешно отразеното в протокол от съдебно заседание от 30.09.2020 г.,
подсъдимият е отново редовно призован чрез своя баща Б.М., като последният отново се
10
явява и дава сведение, че все още очаква пълномощното, изпратено от сина му, да
пристигне. Съдебното заседание е проведено при назначен служебен защитник за
подсъдимия и са коментирани въпросите по чл. 248 от НПК, като делото е отложено за
разглеждане по общия ред за 04.11.2020 г. За това следващо съдебно заседане подсъдимият е
нередовно призован, след като баща му е отказал да получи призовката и по негови данни
лицето е в чужбина. На 04.11.2020 г. откритото съдебно заседание е проведено при
отсъствието на подсъдимия, представляван от адв. Елеонора Караиванова, назначена за
служебен защитник. В по-нататъшните съдебни заседание, подс. М. е взел лично участие, с
упълномощени защитници – неговият баща и с адв. Н.Б..
Видно от Справка към УРИ 1085р-8391/28.10.2020 г. от Второ РУ при ОД на МВР
Русе /на л.47 от ВНОХД № 178/2022 г. по описа на ВОС/ за лицето В. Б. М., ЕГН **********
е направена проверка в АИС „Граничен контрол“, при която е било установено, че той е
напуснал територията на Република България на 30.06.2020 г. през ГКПП „Аерогара –
София“, полет FB469 за Малага, Испания и няма регистрирано връщане в страната към
датата на справката. Т.е. около месец след предяването на разследването (21.05.2020 г.) и 2
дни преди образуване на съдебното първоинстанционно производство, подсъдимият е
напуснал страната, без при това да се съобрази с наложените му ограничения,последица от
определената мярка за неотклонение“подписка“/ постановление от 11.05.2020 г., л. 38 от
ДП/.
Процесуалното развитие на делото и визираните обстоятелства дават основание на
настоящия състав да счита, че подсъдимият не само е знаел за започналото срещу него
наказателно преследване, но и лично е взел участие, както на досъдебното, така и в
последствие в съдебното производство - пред първоинстанционния и пред въззивния съд.
Действително съдебното заседание на 04.11.2020 г. е проведено в негово отсъствие, но това
се дължи единствено и само на собственото му недобросъвестно поведение. След като РРС
стриктно е изпълнил процедурата по чл. 247в, ал. 1 от НПК, подсъдимият не се явил на
проведените на 12.08.2020 г., 30.09.2020 г. и 04.11.2020 г. съдебни заседания, като не е
посочил уважителна причина, както и доказателства за неявяването си, затова районният съд
е разгледал делото в негово отсъствие /на основание чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК/. Именно
това недобросъвестно процесуално поведение на подсъдимия, от което той не би могъл да
черпи права, го е лишило от възможността на участва лично изцяло в производството пред
първоинстанционния съд, за което той безспорно е знаел.
Съгласно трайно установената съдебна практика, закрепена в редица решения на
ВКС /сред които Решение № 26 от 15.03.2022 г. на ВКС по н. д. № 52/2022 г., I н. о., НК,
докладчик председателят Румен Петров, Решение № 42 от 25.02.2020 г. на ВКС по н. д. №
100/2020 г., II н. о., НК, докладчик съдията Бисер Троянов, Решение № 516 от 7.01.2015 г. на
ВКС по н. д. № 1525/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова, Решение № 382
от 13.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1870/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка
Пенева, Решение № 322 от 28.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1721/2011 г., I н. о., НК,
докладчик председателят Елена Величкова/ правото на подсъдимия за лично участие в
11
процеса следва да бъде гарантирано, но това е субективно право, което се упражнява по
преценка на носителя му. След като на подсъдимия е осигурена възможността да участва в
съдебното производство, като са спазени процесуалните гаранции за това и той самият,
знаейки, че спрямо него е налице висящо наказателно производство, е напуснал страната и
се е поставил в положение, в което да остане безучастен, то неговият избор не може да се
тълкува като нарушение на правата му от страна на районния съд. В същия дух е и
практиката на ЕСПЧ /решение Kolozza v. Italy A 76,F. C. B и др./, която гласи, че правото на
подсъдимия да участва лично в производството е гаранция за справедлив процес и
задочното производство е съобразено с правилата по чл. 6, т. 1 от ЕКПЧОС, когато фактите
по делото сочат на несъмнен отказ на подсъдимия да се яви по делото и да организира
защитата си.
По отношение на възражението на подсъдимия, че с оглед защита на правата му е
следвало да се извърши повторен рапит на всички свидетели в негово присъствие, което му
било отказано - съдът вече подробно изложи защо приема, че подсъдимият сам се е лишил
от възможността да присъства и участва активно в съдебното следствие пред РРС, поради
това този негов отказ за участие не може да става причина за повтаряне на процесуални
действия и излишно удължаване на производството. Когато подсъдимият сам е решил да се
откаже от правата си, законът не му предоставя възможност за повторно разглеждане на
делото, поради което и това възражение настоящият състав намира за неоснователно.
На следващо място, защитата на подсъдимия сочи, че липсата на конкретика в
обвинението по отношение на време и място (точен час и улица) на твърдяното
престъпление се явява отстранимо съществено процесуално нарушение, накърняващо
правото на защита на подсъдимия. ВОС намира, че тази теза на защитата не може да бъде
споделена, защото не държи сметка за законовата регламентация на съдържанието на
съдебните актове, съдържаща се в чл. 34 от НПК. В цитираната процесуална норма изрично
са записани задължителните реквизити за всеки акт на съда, като неговото съдържание е
единство от всички тях. Отнесено към правилата за изготвяне на присъда (чл. 305 от НПК),
тези реквизити са обособени в уводна част, мотиви и диспозитив, които в своето единство
формират съдържанието й. Указанието в диспозитива на присъдата да бъде изложено
решението на съда по въпросите, посочени в чл. 301 от НПК съвсем не означава в тази част
на присъдата да бъде преразказана фактологията на инкриминираното деяние. Изискването
към съдържанието на диспозитива е максимално ясно и конкретно да посочи самоличността
на подсъдимия, решението си по въпроса за вината му, конкретното престъпление, за
извършване на което го признава за виновен или невиновен, като възпроизведе състава на
престъплението по текста от наказателния кодекс, индивидуализирано по време и място, и в
зависимост от конкретния изход на делото – решенията си по останалите въпроси по чл.301
от НПК. За индивидуализация на деянието по време е напълно достатъчно посочване на
датата на извършването му, а дори в зависимост от конкретиката на казуса – и посочване на
относително определен времеви период. Данни за конкретен час, в който определени
съставомерни действия са били извършени не само не са задължителен реквизит на
12
диспозитива на присъдата, но тяхното отразяване ненужно би затруднило установяване
действителната воля на съда по въпросите, на които дължи отговор със съдебния си акт.
Аналогично стои въпросът и за конкретното място – имот, улица, площад и пр. Мястото на
детайлите относно всички относими към предмета на доказване обстоятелства е в мотивите
на присъдата, където въз основа на доказателствения анализ съдът излага съображенията си
кои приема за установени и кои не, въз основа на кои доказателствени материали и до какви
правни изводи е стигнал, мотивирали решението му в диспозитива. В първоинстанционния
съдебен акт са обсъдени конкретните време и място, които са изводими от събрания
доказателствен материал.
По отношение на твърдението, че понеже експертизата сочи дата 09.03.2020 г., а
обвинението касае дата 10.03.2020 г., то тя не можела да бъде в доказателствена подкрепа на
производството, ВОС намира това за тълкуване извън целия контекст, което е несподеляемо.
Делото е низ от взаимнообвързани факти, установени със съответните доказателства и
всички те следва да се тълкуват в контекста на връзката помежду им, на фона на цялостната
картина. Изваждането на конкретно доказателство и неговия изолиран анализ би могло да
бъде преценка само за неговата процесуална допустимост, но не и за фактите, за които носи
то информация, а то в действителност допринася за доказателствената обезпеченост на
делото. Безспорно и категорично се установи, че пътуването на свидетелите и подсъдимия е
започнало вечерта на 09.03.2020 г. и е завършило след 24,00 часа, което календарно изразено
е 10.03.2020 г. Обвинението касае датата, в която е установено и фиксирано
инкриминираното деяние от полицейските служители, а експертизата подкрепя показанията
на свидетелите за началния му момент и за обстоятелството, че подсъдимият в
действителност не се въздържа от управление на МПС.
С оглед изложеното и след цялостната служебна проверка на първоинстанционния
съдебен акт въззивният съд намира, че присъдата е постановена при безспорно и коректно
изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила
и на материалния закон, даващи основание за нейната отмяна или изменение, поради което
настоящият състав намира, че същата следва да бъде потвърдена.
По изложените съображения и на основание чл.338, вр. чл.334, т.6 НПК, съставът
на Окръжния съд гр. Варна, като въззивна инстанция,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 260031/10.02.2021 г., постановена по НОХД №
1099/2020г. по описа на Районен съд - гр. Русе, IХ състав.
Решението не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
Членове:
13
1._______________________
2._______________________
14