Протокол по дело №376/2020 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 45
Дата: 22 февруари 2021 г. (в сила от 22 февруари 2021 г.)
Съдия: Емил Димитров Стоев
Дело: 20203300600376
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 45
гр. Разград , 22.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев

Пламен М. Драганов
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
и прокурора Веселин Якимов Минков (ОП-Разград)
Сложи за разглеждане докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20203300600376 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА-РАЗГРАД се явява ПРОКУРОР ВЕСЕЛИН ЯКИМОВ.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ-ПОДСЪДИМ С. В. М. се явява лично и със защитник
адв.СЪБЕВА.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Л. А. А., редовно призован, не се явява. В залата се явява
защитника му адв.ЙОРДАНОВ.
Адв.ЙОРДАНОВ: Въззиваемият Л.А. в момента се намира в гр.София, снощи ми се
обади по телефона и ми каза, че не може да присъства на делото днес. Имал някакви
здравословни проблеми със сина му, но нямам никакви документи за извинителна причина.
Каза, че иска делото да се гледа в негово отсъствие.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв.СЪБЕВА: Да се даде ход на делото.
Адв.ЙОРДАНОВ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намери, че не са налице процесуални пречки по хода на делото
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
ДОКЛАДВА се делото от съдия-докладчика, съдия СТОЕВ:
Въззивното производство е образувано по жалба подсъдимия С. В. М., ЕГН
********** против присъда №402/29.09.2020 г. по нохд №65/2020 г. на РС Разград.
С обжалваната присъда РС Разград признал подсъдимите С. В. М. и Л. А. А. с ЕГН
********** за виновни в това, че на 04.05.2019 г. в с. Костанденец, в съучастие, като
съизвършители, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез
използване на МПС, отнели чужди движими вещи, на обща стойност 232, 20 лв. от
владението на Д.И.С. от гр. Разград, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвоят, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционният съд,
откраднатите вещи са били върнати – престъпление по чл. 197, т.3 НК във вр. с чл. 195, ал.1,
т. 3 и т. 4, във вр. с чл. 194, ал.1 НК и чл. 20, ал. 2 НК, поради което и на основание чл. 55,
ал. 1, т. 2 , б. „б“ НК наложил наказание пробация със срок 6 месеца, с мерки задължителна
регистрация по настоящ адрес, задължителни периодични срещи с пробационен служител и
безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа годишно. Признал
подсъдимите за невиновни и ги оправдал за част от движимите вещи, предмет на
обвинението, на стойност 240 лв. Присъдени са и разноски в тежест на подсъдимите.
Подсъдимите С. В. М. и Л. А. А. са се явили в съдебно заседание и са дали обяснения.
Оплакванията са, че присъдата е незаконосъобразна, тъй като няма безспорни
доказателства, които да доказват по категоричен начин обвинението и присъдата почива на
предположения. Не са направени доказателствени искания.
Съдебният състав намира, че не се налага повторен разпит на подсъдимия, но негово
право е да дава обяснения по всяко време.
За изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит, при условията на чл.
327, ал. 3 НПК, на свидетелите и вещите лица.
Налице са предпоставки за разглеждане на делото в открито съдебно заседание.
Адв.СЪБЕВА: Поддържаме жалбата, няма да сочим доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Жалбата е допустима, няма да соча доказателства.
Адв.ЙОРДАНОВ: Присъединявам се към подадената жалба от колежката и
подсъдимия, няма да сочим доказателства.
С оглед становищата на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
2
Адв.СЪБЕВА: Моля да постановите решение, с което да отмените присъдата и
постановите оправдателна такава. Поддържам изложеното, че няма безспорни доказателства,
които да подкрепят обвинението, както от обективна, така и от субективна страна.
Съображенията ми са в няколко насоки. На първо място съда в мотивите си е приел, че
подсъдимите са извършили деянието на първо място като са разрушили преграда, като съда
е приел, че става въпрос за входна врата, която е била подпряна с два полупразни или
полупълни според виждането варела. По делото няма никакви доказателства тази входна
врата да е била на първо място здрава, на второ място да е била заключена или укрепена, че
да не позволява достъп на външни лица. Факта, че имало два полупразни варела, които не са
били подпрели тази входна врата, а са били в близост до нея, също не доказва обвинението,
но дори да допуснем, че тези варели са били там някъде, не може да се приеме, че една
входна, дървена, полуразрушена дървена врата, порта по-скоро може да се приеме, че е била
разрушена, че е била здраво направена за защита на имот. За това считам, че първо
обвинението не е доказано. На следващо място съда приема, че самите вещи са били отнети
от някаква стая до гаража. Няма никакви доказателства за това, какво представлява тази
стая. Дали тази стая е била заключена, дали тази стая, за да се отнемат тези вещи е била
отключена, разрушена по някакъв начин. Въпреки това съдът приема, че са отнети вещите.
На следващо място липсват доказателства за това как тези двама подсъдими са узнали, че
точно в този имот се намират тези вещи първо и се намират точно на това място. Техните
обяснения в РС, како и от показанията на лицето, което им е посочило се установява, че не
те, а именно това лице се е представило като човек, чиито дядо е собственик на този имот, а
за вещите, че са негова собственост. Именно той е бил човека, който е посочил имота, който
е отворил тази входна врата и им е показал къде се намират вещите, като заявил, че са
негови. И именно за това, че е твърдял, че са негови и подсъдимите са му заплатили
съответната сума. Тази сума, която никой не отрича, че е дадена и получена, тази сума не е
за нещо друго, а именно представлява цената на тези вещи. Това се потвърждава и от
последвалата сделка в пункта за цветни метали, където се вижда, че тези вещи, заедно с
други долу, горе цената им е тази, която те са заплатили на според тях предполагаемия
собственик. За това считам, че и в тази част обвинението не е доказано. Липсва по какъвто и
да е начин субективната страна на деянието. Само обърнете внимание, че това е станало
посред бял ден, в населено място, където по принцип всички се познават, където лицето,
който се представя като собственик на тези вещи ги е закарал и посочил къде се намират
тези вещи, по никакъв начин те не са нито разрушили, нито отнели, без съгласието на
собственика тези вещи.
На следващо място от стойността на отнетото според експертизата приета по делото
става дума за стойност далеч от минималната работна заплата за страната, т.е. по делото не е
обсъждан въпроса, че става въпрос за маловажен случай. Дори, ако приемем, че има
някакво деяние, то по-скоро ще е маловажен случай, от една страна, поради ниската
стойност, от друга страна, поради значимостта и вида на отнетото. В никакъв случай не
може да се твърди, че МПС-то е било използвано, напротив, по делото има събрани
3
безспорни доказателства, че те с това МПС всъщност са осъществявали търговска дейност, а
не точно на деня и часа да са отишли именно с такава цел. За това считам, че обвинението е
останало недоказано и следва да постановите оправдателна присъда. Ако счетете, че са
налице, да приемете, че е маловажен. Ако въпреки това приемете, че не са налице
алтернативно нито едно от основанията, аз ще взема отношение по самото наказание. Съда
приемайки, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства е определил
наказание пробация. Действително общоприето е, че това едва ли не е по-леко по вид
наказание в сравнение с условното осъждане, но на практика излиза точно обратното. От
друга страна е видно, че представителя на обвинението е искал условно осъждане, същото е
искал и самият подсъдим. Налагайки пробация, в стремежа да определи по-леко наказание
се получава обратното, поради факта, че налагайки пробация всъщност подсъдимия се
лишава от възможността да работи на пълно работно време. Това от друга страна води до
лишаване, както на него, така и на семейството му от едни постоянни доходи, тъй като
пробацията е свързана с явяване пред пробационния служител два пъти в седмицата. Никой
работодател няма да се съгласи отсъствие на работника му дълъг период от време. От друга
страна това е пречка и за свободното предвижване на лицето, както в страната, така и в
чужбина именно поради факта, че трябва да се явява дълъг период от време. За това считам,
че действително, ако приемете, че са налице предпоставките за осъдителна, то в негов
интерес ще е да се определи наказание лишаване от свобода, което да бъде отложено по реда
на чл.66, каквото е било неговото искане пред РС. В този смисъл, моля за вашия съдебен
акт.
ПРОКУРОРЪТ: Считам жалбата за неоснователна, а присъдата на
първоинстанционния съд за правилна и законосъобразна. Считам, че в мотивите си
първоинстанционния съд е извършил проверка на всички събрани гласни доказателства,
разпити на свидетелите, частично обясненията на подсъдимите е приел, както и на
събраните писмени такива и на база на тях е достигнал и е изградил ясна фактическа
обстановка и на базата на която е достигнал до единствения правилен извод, че двамата
подсъдими са извършили престъплението, за което им е повдигнато обвинение, а именно
кражба, която е осъществена чрез разрушаване на прегради, събаряйки входната врата на
имота, чрез използване на МПС. На база на това, същият е наложил на подсъдимите
наказание при условията на чл.55, като е заменил наказанието лишаване от свобода с
пробация. По отношение на искането на защитата за изменение на наказанието, не се
противопоставям, тъй като лишаването от свобода се явява по-тежко наказание от
пробацията. В този смисъл срещу това искане не се противопоставям. В останалата част
считам, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а присъдата на
първоинстанционния съд потвърдена.
Адв.ЙОРДАНОВ: Изцяло поддържам казаното от колежката ми и моля съвсем
накратко ще обърна внимание в следната насока. Очевидно става въпрос за грешка по
отношение собствеността на претендираните вещи. Подсъдимите са мислили, че са
собственост на Г.Т., освен това същите са му заплатили вещите, които са натоварили в
4
микробуса. Фактически излиза така, че липсва умисъл за извършване на престъплението,
поради което, моля да оправдаете двамата подсъдими.
ПОДСЪДИМИЯТ М.: Поддържам казаното от адв.Събева. Нямам какво да добавя.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ М.: Искам да бъда оправдан.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
След тайно съвещание, заседанието продължи в 10:20ч. с участието на явилите се
страни.
След тайно съвещание, съдът обяви, че ще се произнесе с решение в срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което завърши в 10:22 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5