№ 14092
гр. София, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. П.
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20231110167490 по описа за 2023 година
Производството по настоящето дело е образувано по подадена искова молба от
ищеца ЗД „....“ АД, с ЕИК: ....., която е насочена срещи ответника „......“ АД, с ЕИК: .........., с
която са предявени обективно кумулативно съединени искова на основание чл. 410, ал. 1, т. 1
от Кодекса на застраховането и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, с искане да
се постанови решение, с което да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 277,72
лв., представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по
договор за застраховане „Товари по време на превоз“ с „...........“ ЕООД, като ищецът твърди,
че е настъпило застрахователно събитие, при което застрахованото лице е претърпяло вреди
от неизпълнение на договор между застрахованото лице „...........“ ЕООД и ответника, както и
законна лихва върху главницата за периода от 13.05.2023 г. до 07.12.2023 г., ведно със
законна лихва за забава, считана от датата на предявяване на исковата молба до окончателно
изплащане на сумата.
Ищецът претендира, че се е суброгирал в правата на застрахованото лице и е
възникнало в негова ползва вземане срещу ответника при следната фактическа обстановка:
На 25.01.2023 г. между него и „...........“ ЕООД е сключен договор за застраховане
„Товари по време на превоз“, с който между страните е възникнало застрахователно
правоотношение с номер на полицата 20700100019402/2023. На 16.03.2023 г. „...........“ ЕООД
е заявило щета с вх. номер **********, в която се посочва, че между застрахованото лице и
ответника е имало налице сключен договор за международен превоз на стока, при което
пратката е била предадена в България и е следвало да бъде доставена до „Биотренд Плюс“
ООД, Букурещ, Румъния. Доставката не е била извършена, с което ответникът е изпаднал в
неизпълнение. Твърди се, че пратката е била увредена при обработката в склад в Румъния и
не може да бъде доставена или върната и затова е пусната за унищожение.
Застрахованото лице заявява пред ищеца по застрахователното правоотношение за
1
претърпените вреди, като претендираният размер на вредите възлиза на 277,72 лв. Ищецът е
изплатил застрахователно обезщетение в искания от застрахованото лице размер. Следствие
на което твърди, че се е появило в негова ползва регресно вземане към длъжника по
договора за доставка в Румъния, а именно ответника. Твърди, че на основание чл. 17, ал. 1
от Конвенцията за договора за международния автомобилен превоз (CMR), превозвачът
отговаря за цялостната частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й
за превоз до този на доставянето й.
Претендира и разноски по делото.
С разпореждане № 156121 е указано на ответника да вземане отношение по
постъпилата искова молба. На 19.01.2024 г. е постъпил отговор на исковата молба, с която
ответната страна възразява, че претендираното от ищеца субективно право е погасено с
изпълнение към застрахованото лице. Твърди, че е било изплатено обезщетение към
застрахованото лице съгласно общите условия към договора. Твърди, че съгласно т. 71.5 от
общите условия на договор отговорността на ответника е ограничена. Между страните не е
договорена допълнителна услуга „Обявена стойност“, поради това следва да се ограничи
отговорността на ответника съгласно общите условия на ответника към договора.
Възразява още, че Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на
стоки (CMR) не следва да намери приложение към процесния договор, а следва да се
приложи Всемирната пощенска конвенция и нейните правилници по отношение на размера
на обезщетението.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира и разноски по делото.
Съдът като съобрази становищата на страните, представените доказателства и закона,
счита за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ:
В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че: 1) между него и
застрахованото лице е било налично валидно застрахователно правоотношение, породено от
сключен договор за застраховане; 2) в срока на действие на договора е настъпило
застрахователно събитие, което е довело до претърпяване на вреди от застрахованото лице,
вследствие виновно и противоправно деяние на ответника и по-точно служителите на
ответника при или по повод изпълняваната от тях длъжност в предприятията на ответника;
3) в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните и изискуеми спрямо ответника
вреди.
Съгласно приложените доказателства по делото на 25.01.2023 г. е сключен договор за
застраховане между ищеца и „...........“ ЕООД, от който е възникнало задължението на
застрахователя да изплаща във формата на застрахователно обезщетение, действително
претърпени и изискуеми вреди от застрахованото лице при настъпило застрахователно
събитие. На 16.03.2023 г. е подадено заявление за щета и е съставен доклад № **********, в
който се твърди, че между него и ответника е бил сключен договор за международен превоз
на стока, от неизпълнението на който за застрахованото лице са настъпили вреди в размер на
277,72 лв. Ищецът е уважил претенцията и от приложено платежно нареждане на стр. 30 от
преписката се доказва, че на 12.04.2023 г. е изплатено на застрахованото лице,
застрахователно обезщетение в размер на 277,72 лв.
2
Ищецът основава регресното си вземане на отношенията между застрахованото лице
и ответника. Следователно е необходимо да се докаже 1) възникването на това
правоотношение, 2) настъпването на вреди от виновното неизпълнение на ответника и 3)
размерът на дължимото обезщетение.
Съдът установява, а и страните не спорят, че между „...........“ ЕООД и ответника
съществува валидно правоотношение за услуги за транспорт на стоки по договор №
61266/18.02.2022. Процесната услугата за доставка е възложена по посочения договор, за
което е издадена товарителница с № 62044979215/24.01.2023. Ответникът е поел задължение
да извърши доставка на стока съгласно посочения договор от България до Румъния. При
обработка на стоката в склад в Румъния служителите на ответника са увредили пратката,
като са я направили негодна за доставка или връщане обратно на „...........“ ЕООД, с което
ответникът не е изпълнил задължението си по договора. От виновното неизпълнение на
ответника са произтекли преки вреди, които се твърди, че са в размер на 277,72 лв., а именно
стойността на стоката. Поради пълното неизпълнение и съгласно т. 71.5 от общите условия
по договора ответникът е уважил рекламацията на застрахованото лице е изплатил
компенсаторно обезщетение в размер на 15 лв.
Между страните се спори, че размерът на обезщетението, който ответникът дължи
към застрахованото лице е в размер на действително претърпените вреди, а не е ограничен
до размера посочен в общите условия на договора.
Служебно задължение е на правораздаващия съд е да опредeли материалния закон и
да субсумира фактите под съответната правна норма за правилното решаване на спора.
Настоящия съд намира, че размера на настоящото спорно право се урежда от
специалните правила на Закона за пощенските услуги, тълкуван в светлината на
наднационалното право, приложимо на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията с
предимство, а именно Всемирната пощенска конвенция.
Не може да приеме твърдението на ищеца, че приложима норма към спора е
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR). По изрична
регламентация, която е намерила изражение в чл. 1 пар. 4, б. „а“ от посочената Конвенция,
същата не се прилага за превози, извършвани в обсега на международните пощенски
конвенции. Съгласно предмета на договор № 61266/18.02.2022 ответника е приел да
изпълнява пощенски услуги срещу възнаграждение следователно следва да се счете, че
приложимост намират правилата за пощенските услуги.
Отговорността на ответника в настоящия случай се определя от специалните правила
на Всемирната пощенска конвенция, в сила за България, защото претенцията за регресен иск
към ответника се основава на договор за пощенски услуги, доставка като неуниверсална
услуга тип куриерска услуга между две държави, които са страни по цитираната конвенция.
Съгласно чл. 3 във връзка с чл. 38 и пар. 1, т. 18 от Закона за пощенските услуги,
куриерските услуги представляват неуниверсални пощенски услуги, извършвани от
пощенски оператори, с добавена стойност над универсалната пощенска услуга. Сключеният
договор между застрахованото лице и ответника следва да се оприличи като договор за
куриерска услуга, следователно отговорността на ответника за неизпълнение на договора
следва да се определя по специалните разпоредби от Закона за пощенските услуги и
валидните и действащи на територията на Република България международни пощенски
конвенции в конкретика Всемирната пощенска конвенция и Правилниците към нея.
Съгласно чл. 85, ал. 4 е от Закона за пощенските услуги, обезщетенията, дължими от
пощенските оператори със задължение за извършване на универсални пощенски услуги за
международни пощенски пратки, се определя в съответствие с актовете на Всемирния
пощенски съюз. Съгласно чл. 22 т. 1.5. сумите на обезщетение, което се заплаща, не може да
бъдат по-високи от сумите посочени в Правилниците.
3
В случая е налице основание да се приложи специалната уредба на договорна
отговорност, уредена във Всемирната пощенска конвенция, предвиждаща ограничена
имуществена отговорност за оператора на пощенски услуги при неизпълнение или неточно
изпълнение на задълженията му по доставяне на обикновените колети.
Не може да се приемат аргументите на ответника, че отговорността на доставчика
може да бъде ограничена посредством общи условия към договор. Съгласно чл. 1.7 от
Всемирната пощенска конвенция, всички разпоредби, уреждащи отговорността са стриктни,
задължителни и изчерпателни. Това означава, че нормите на определяне на размера на
обезщетението не са диспозитивни и страните не могат да се позоват на свободата на
договаряне и да се отклонят от тях. Принципно положение в правото е, че пределите на
свободата на договаряне е до императивните разпоредби на закона. Съгласно посоченото,
определянето на размера на обезщетението е изразено посредством императивни
разпоредби.
Установява се, че между страните няма договорена допълнителна услуга за „Обявена
стойност“, поради което правилата за тази услуга няма да намерят приложение към
настоящия спор.
Отговорността на ответника в настоящия случай се определя от специалните правила
на Всемирната пощенска конвенция, в сила за България от 1.01.2006 г., защото претенциите
се основават на пощенска пратка, доставена като неуниверсална пощенска услуга между две
държави, които са страни по цитираната конвенция. Съгласно чл. 3 във връзка с чл. 38 и пар.
1, т. 18 от Закон за пощенските услуги, куриерските услуги представляват неуниверсални
пощенски услуги, извършвани от пощенски оператори, с добавена стойност над
универсалната пощенска услуга. Процесният договор, сключен между застрахованото лице и
ответника, разкрива особеностите на договор за куриерска услуга следователно обемът на
отговорността на ответника следва да се определя по специалните правила на националното
право, обективирано в Закона за пощенските услуги и наднационалните източници, в това
число Всемирната пощенска конвенция, в сила за България от 1.01.2006 г. и Правилниците
към същата.
Съгласно чл. 85, ал. 3 от Закона за пощенските услуги, обезщетенията, дължими от
пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга за
международни пощенски пратки, се определят в съответствие с актовете на Всемирния
пощенски съюз.
В случая е налице основание да се приложи специалната уредба на договорната
отговорност, уредена във Всемирната пощенска конвенция, предвиждаща ограничена
имуществена отговорност за оператора на пощенски услуги при неизпълнение или неточно
изпълнение на задълженията му по доставянето на обикновени колети без обявена стойност.
Всички разпоредби, уреждащи отговорността, съгласно чл. 1. 7. ВПК следва да се
разглеждат като стриктни, задължителни и изчерпателни.
Пощенските оператори носят отговорност за изгубени колети, за какъвто е признат
процесният, пред изпращачите им.
Обезщетението за загубени обикновени колети, какъвто е бил процесният, не може да
надвиши сумите, изчислени като се комбинира цената от 40 СПТ за колет и цената от 4, 50
СПТ за килограм, гласи разпоредбата на чл. RC 149, т. 2. 1 към която препраща чл. 21, т. 4. 1
от Конвенцията. Следователно обезщетението се определя по реда на чл. 21, т. 8 от
Конвенцията, но при обикновени пратки размерът му не може да надвишава размерите
по чл. RC 149, т. 2. 1 от Правилника.
В този смисъл константната практика - Решение № 3981 от 18.07.2023 г. по
Въззивно гражданско дело № 20231100500347/2023 г. на СГС.
Съобразно приетото за установено относно стойността на загубената вещ,
4
обезщетението следва да се дължи в максималния предвиден във ВПК и ППК размер.
Между страните е обявено за безспорно обстоятелството, че ответникът е заплатил сумата
от 15 лв. на ответника в изпълнение на отправената срещу него претенция от
застрахователя.
Използвайки наличен в интернет на адрес: bg. coinmill. com/SDR_calculator. html
калкулатор, настоящият състав установи, че стойността на дължимото обезщетение е в
размер на 105, 64лв. При тегло на товара 0.8 кг., като от тази сума следва да се приспадне
вече платените 15 лв. от ответинка
Следователно ответникът дължи сума в размер на още 90,64 лв.
С оглед размера на главницата, на редуциране подлежи и размера на обезщетението
за забава върху същата до сумата от 6, 65 лв. за периода от 13.05.2023 г. до 07.12.2013 г.
Предвид изложеното, съдът намира, че искът на ищеца по чл. 410 КЗ следва да се
уважи за сумата от 90,64 лв., а в останалата част следва да бъде отхвърлен, а искът по чл. 86
ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 6, 65 лв., а за горницата следва да бъде отхвърлен.
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД „......“ АД, с ЕИК: ..........,
със седалище и адрес на управление: гр. София 1138, р-н Младост, ул. „Абагар“ № 22, София
Лоджистик парк, Административна сграда, ет. 5, да заплати на „......... ....“ АД, с ЕИК .....,
със седалище и адрес на управление: град София 1592, район Искър, бул. „Христофор
Колумб“ № 43, сумата от 90,64 лв. представляващо регресно вземане за заплатено
обезщетение по застраховка „Товари по време на превоз“, както и сумата от 6, 65 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 13.05.2023 г. –
07.12.2023 г., като ОТХЪРЛЯ исковете за останалата част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ГПК „......“ АД с ЕИК: .........., със седалище и адрес на
управление: гр. София 1138, р-н Младост, ул. „Абагар“ № да заплати на „......... ....“ АД с
ЕИК ....., сумата от 300 лв., представляваща разноски по настоящото дело.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от уведомяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5