РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Силистра, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Теодора В. Василева
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско
дело № 20213400500361 по описа за 2021 година
на СОС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274 и сл. от ГПК.
С решение /имащо характер на определение/ № 260043 от 13.08.2021г.,
постановено по гр.д. № 190/2020г. по описа на ДРС, е прекратено производството по
делото поради недопустимост на предявените искове, като са осъдени И. Е. С., Г. Е. Х.,
Г. Е. Т.с и Г.Е. Х. да заплатят на С. А. И. направените от нея разноски по делото.
Недоволни от този съдебен акт, са останали И. Е. С., Г. Е. Х., Г. Е. Т.с и Г.Е. Х.,
които чрез процесуалния си представител го обжалват в законоустановения срок.
Счита, че същият е неправилен и незаконосъобразен и молят съда да го отмени, като
върне делото на ДРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
СОС, като се запозна с делото, с депозираната жалба и писмен отговор, прие за
установено следното:
Жалбата е основателна.
Производството по делото е образувано по предявен от И. Е. С.с, Г. Е. Х., Г.Е. Х. и
Г. Е. Т.с против С. А. И. положителен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между ищците и ответника, че
ищците, като наследници на Е Е Х./ Е Н Н /, поч. на 26.04.1999 г., са собственици по
наследство на 305 кв.м., с които УПИ VI-196 участва в УПИ XXI-197, заедно с
построената в тези 305 кв.м. жилищна сграда, състояща се от три стаи и кухня. Като
последица от положителния за ищците изход на спора, същите молят за постановяване
на решение, с което бъде отменен, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, съставеният
Констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
1
давностно владение, № 119/14.08.2014 г. по описа на нотариус Константин Костов с
район на действие ДРС, с който ответника С. А. И. е признат за собственик по
давностно владение на 305 кв.м., с които УПИ VI-196 участва в УПИ ХХЗ-197.
ДРС е приел, че предявените искове са недопустими, тъй като в производство пред
него ищците не са доказали по безспорен начин, че баща им Е Н Н е наследник на Е А
Х., както и че те са негови наследници по право на заместване, както и че на това
основание се явяват собственици на УПИ XXI-197 и на спорните 305 кв.м., за които
ответника се е снабдил с констативен нотариален акт/предмет на иска по чл. 537, ал.2
от ГПК/. Посочил е, че за ищците, предявили установителен иск за установяване право
на собственост върху целия имот или за отделни части от него, би бил налице правен
интерес и те биха били процесуално легитимирани да предявят този иск, когато
твърдят и представят доказателства, че са собственици, но когато обаче, както е в
случая, от доказателствата по делото се установява, че ищците не са собственици на
имота, тъй като не са наследници на собственика Е А Х., предвид принципната
процесуална забрана по чл. 26, ал. 2 ГПК да не се предявяват пред съда чужди права от
свое име (освен в изрично предвидените от закона случаи на процесуална
субституция), тези ищци не са процесуално легитимирани и нямат правен интерес да
водят установителен иск за своето право на собственост, чиято защита търсят по
съдебен ред.
Това е мотивирало първоинстанционния съд да приеме, че двата иска са
недопустими, като предявени в нарушение на императивната процесуална забрана по
чл. 26, ал. 2 от ГПК, а следователно - и поради липса на признат от закона правен
интерес.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ГПК никой не може да предявява от свое
име чужди права пред съд, освен в предвидените от закона случаи, т.е. искът може да
се предяви от носителя на материалното право, нуждаещо се от защита. Безспорно за
предявяване на установителен иск по чл. 124 ГПК е необходим правен интерес. Такъв
има лицето, което твърди, че е носител на спорното право или чието право е засегнато
от действията на друго лице, оспорващо неговото право, т.е. правен интерес от
установителен иск за собственост и други вещни права ще е налице, когато ищецът
твърди, че притежава самостоятелно право, което се оспорва. Доказването, че спорното
право му принадлежи, т. е. че е придобил собствеността върху процесния имот, е
въпрос не на процесуалноправна, а на материалноправна легитимация и следователно
при недоказване искът подлежи на отхвърляне. От твърденията в исковата молба и
данните по делото следва, че ищците, чиято е доказателствената тежест да установят
наличие на правен интерес от водене на установителен иск, поддържат, че са
собственици на процесния имот, в качеството на наследници на Е А Х., твърдейки че
имотът е записан в разписната книга на селото на името на Е А Х., чиито наследници
са те. При това положение не може да се направи извод, че същите предявяват чужди
права.
Както са посочили в жалбата си ищците, жалбоподатели в настоящото
производство, това дали в действителност са собственици или не на претендиралата
площ, е въпрос по същество на спора и няма отношение към извод за недопустимост на
производството с мотив, че претендират чужди права. В исковата си молба те твърдят,
че претендират собствените си права, като наследници на прекия им наследодател, и
позовавайки се и на давност. С тази искова молба ангажират и доказателства за
наследствените си права /удостоверения за наследници/, като съдът има задължението
да анализира всички относими твърдения и доказателствата в тяхна подкрепа, след
което да изрази становище по основателността на исковете, съобразно ангажираните
доказателства, посредством своя съдебен акт по същество.
2
Като не е направил това, а е прекратил производството по делото, приемайки че
исковете са недопустими, ДРС е постановил неправилно определение, което следва да
се отмени, като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия и постановяване на съдебен акт по съществото на
спора.
Мотивиран от гореизложеното, СОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение /имащо характер на определение/ № 260043 от 13.08.2021г.,
постановено по гр.д. № 190/2020г. по описа на ДРС и ВРЪЩА делото на ДРС за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3