Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2400
гр. Русе , 27.12.2011
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд IV граждански състав
в
публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и единадесета година
в състав :
Председател : Виржиния Караджова
при секретаря В.Ж.
в присъствието на прокурора …………………………….
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело
№ 8412 по
описа за 2011 г. , за да се произнесе
, взе предвид следното :
Предявен е иск
с правно основание чл. 2 ал.1 т.2
от ЗОДВПГ .
Ищецът Н.Б.Р. твърди , че
през
2004 г. срещу него
било образувано Дознание № 501 по описа на РДВР , по което той бил привлечен
като обвиняем по обвинение за държане на две ловни пушки , без да има надлежно
разрешение . Обвинението се базирало на факта , че
срокът на разрешението , което притежавал за това оръжие , бил изтекъл през
м.март 2003 г. Ищецът бил в
забава относно подаването на заявление за подновяване на разрешението
, поради необходимост от набавяне на всички необходими документи . Твърди , че наказателното производство срещу него било
образувано вече след като разрешителното му било подновено / продължено / . В
хода на разследването се събрали доказателства , от които се установило
, че по-голямата част от забавата не била по негова вина и че издаденото /
продълженото / впоследствие разрешение за оръжията има обратно действие .
Независимо от
така установените обстоятелства , дознанието приключи
със заключително постановление от 10.02.2005 г. за извършено престъпление по
чл.339 ал.1 от НК и с мнение за повдигане на обвинение
и за предаване на ищеца на съд .
На 25.02.2005
г. РРП внесла обвинителен акт срещу ищеца , за това ,
че в периода 31.03.2003 г. – 09.09.2004 г. , в гр.Русе , държал
огнестрелни оръжия – нарезна ловна карабина модел “RODOPA-BLAZER” с калибър
30-06 SТ с фабр. № R/А 0019 и гладкоцевна
пушка “ИЖ 18”, кат. 410, с фабр. № К 08754, без
да има надлежно разрешение за това – престъпление по чл. 339 ал. 1 НК . В тази
връзка било образувано НОХД № 635 / 2005 г. по описа на РРС , по което на
07.04.2005 г. била постановена оправдателна присъда . В мотивите си съдът приел , че забавянето в издаването на разрешението се дължи
в по-голяма степен на прекомерната натовареност на служба КОС при РДВР-Русе ,
че издаденото през 2004 г. разрешение е
за тригодишен срок , считан от момента на изтичане на предходното разрешение и
поради това от субективна страна не е налице пряк умисъл за извършване на
престъпление по чл.339 ал.1 от НК , както и че
забавянето от Р. , макар и формално да осъществява признаците на състава , има
явно незначителна обществена опасност . Срещу съдебния акт бил внесен протест
от РОП и образувано ВНОХД № 264 / 2005 г. по описа на РОС . С присъда № 264 от 29.09.2005 г. ищецът бил признат за
виновен в извършването на престъпление по чл.339 ал. 1
от НК и му било
наложено наказание “ пробация ” за срок от 6 месеца , като било постановено и отнемане на огнестрелните
оръжия .
С влязло в
сила решение по КНОХД № 1117 / 2005 г. по описа на
ВКС осъдителната присъда на РОС била отменена изцяло .
Ищецът сочи , че незаконните действия спрямо него по смисъла на
чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ са извършени , както от дознателя
, така и от съответните прокурори от РРП и РОП и от тях той търпи морални вреди
, изразяващи се в накърняване на името и достойнството му , създаване за
продължително време на психологически и социален дискомфорт
, свързан с неблагоприятните за него последици от водените наказателни
производства . Отнемане на оръжието за периода 19.01.2005 г. – 11.2006 г. го лишило от
възможността пълноценно да участвам в ловния живот . Фактът на повдигнато и
водено срещу него наказателно
производство станал публично известен на най-малко 1500 ловци в гр.Русе ,
включително и поради публикация в местния печат. Поради повдигнатото му обвинение , ищецът се оттеглил и от заеманата от него
позиция на Председател на Ловно-рибарска дружина – с.... . Счита , че
изложените факти ангажират отговорността на ответника да му заплати обезщетение
за претърпените от него вреди от незаконното обвинение за престъпление от общ
характер и претендира такова в размер на 15 000 лв. , ведно със законната
лихва от 30.05.2006 г. , както и направените по делото разноски.
Ответникът
оспорва иска . Счита , че част от сочените от ищеца неимуществени вреди не са в
пряка връзка с повдигнатото обвинение , тъй като не се касае за отстраняване от
длъжност по искане на прокуратурата или друг орган да е действал при условията
на обвързана компетентност . Наведени са доводи за съпричиняване
на вредоносния резултат. Оспорва се размера на търсеното обезщетение .
След преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за
установено следното :
По делото няма
спор , че срещу ищеца било образувано Дознание № 501 / 2004 г. по описа на РДВР- Русе , по
което Н.Р. бил привлечен като обвиняем по обвинение за държане на два броя
ловни пушки , без да има надлежно разрешение за тях . Обвинението се базирало
на факта , че срокът на разрешението , което
притежавал за това оръжие , бил изтекъл през м.март 2003 г. Дознанието приключило със
заключително постановление от 10.02.2005 г. за извършено престъпление по чл.339
ал.1 от НК и с мнение за повдигане на обвинение и за
предаване на ищеца на съд . На 25.02.2005 г. РРП внесла обвинителен акт срещу Н.Р.
, за това , че в периода 31.03.2003 г. – 09.09.2004 г. ( когато се снабдил с нужния документ ) държал две огнестрелни оръжия – нарезна ловна карабина модел “RODOPA-BLAZER” с калибър
30-06 SТ с фабр. № R/А 0019 и гладкоцевна
пушка “ИЖ 18”, кат. 410, с фабр. № К 08754 , без да има надлежно разрешение за това –
престъпление по чл. 339 ал. 1 . В тази връзка било
образувано НОХД № 635 / 2005 г. по описа на РРС , по което на 07.04.2005 г. била постановена оправдателна
присъда . В мотивите си съдът приел , че забавянето в
издаването на разрешението се дължи в по-голяма степен на прекомерната
натовареност на служба КОС при РДВР-Русе , че издаденото през 2004 г. разрешение е за тригодишен
срок, считан от момента на изтичане на предходното разрешение и поради това от
субективна страна не е налице пряк умисъл за извършване на престъпление по
чл.339 ал.1 от НК , както и че забавянето от страна на
лицето , макар и формално да осъществява признаците на състава , има явно незначителна
обществена опасност . Срещу съдебния акт бил внесен протест от РОП и образувано
ВНОХД № 264 / 2005 г. по описа на РОС . С Присъда № 264 от 29.09.2005 г. ищецът бил признат за
виновен в извършването на престъпление по чл.339 ал. 1
от НК и му било
наложено наказание “ пробация ” за срок от 6 месеца , като било постановено и отнемане на огнестрелните
оръжия .
С влязло в
сила Решение № 481 от 30.05.2006 г. , постановено по КНОХД № 1117 / 2005 г. по описа на ВКС , Н.Р. бил оправдан по обвинението по чл.339 ал.1 от НК .
По делото не
се спори , че към 2004 г. ищецът заемал длъжността
Председател на Ловно –рибарска дружина – с.... , както
и относно обстоятелството , че след започване на наказателното производство
лицето се оттеглило от този пост . В
този смисъл са и показанията на разпитаните свидетели – Р.Я.
, познат на Н.Р. , и Р.Р. , бивша съпруга . Двамата установяват , че ищецът участвал активно в ловното движение
в рамките на региона . Същият бил дългогодишен ловец , с
много контакти в тези среди . Свидетелите сочат , че Р.
тежко преживял факта , че срещу него е заведено наказателно производство .
Чувствал се унизен . Станал нервен ,
напрегнат и се затворил в себе си . Обстоятелството ,
че не може да носи оръжие създало
у него силен дискомфорт . Бившата съпруга сочи , че ловът е част от живота на Н.Р. . Тази негова
страст намерила отражение и в семейния им живот . Ищецът
възпитавал децата им в отговорност и грижа за животните ,
споделял с тях и съпругата си преживяванията от всеки лов . Приготвянето
и прибирането на оръжието било изпълнявано като ритуал в техния дом . Ищецът се чувствал щастлив при ловуването
. Р.Я. установява , че през есента на 2005 г. поканил два пъти Н.Р. на лов . Същият го придружил , но
не можел да участва пълноценно в мероприятието , тъй като вече имал забрана да
носи оръжие . Р.Р. свидетелства , че
тогава съпругът й се почувствал много унизен . Обстоятелството
, че в ловните среди и техните близки и познати знаят за заведеното срещу
него наказателно дело , травмирало психически ищеца .
Свидетелката сочи , че в дружината трудно приемали
факта , че срещу председателя им е повдигнато обвинение . Това мотивирало Н.Р. да се оттегли сам от поста ,
за да не бъде отстранен . Впоследствие ищецът станал член на ловната дружина на
с..... Св.Р.Я. установява , че прочел публикацията във
в-к ” ... ” ( приложена към исковата молба ) по повод наказателното
производство по чл.339 т.1 от НК . Едва впоследствие лицето разбрало за кого се
отнася написаното . Р.Я. уточнява ,
че по време на ловния сезон 15.08.-31.01. , на
лов се излиза почивните дни и рядко в сряда . Р.Р. установява , че бившият й съпруг ловувал в събота и неделя .
Същата свидетелства , че ищецът се почувствал емоционално
по-добре едва след постановяване на решението на ВКС .
При тази фактическа обстановка , съдът прави
следните правни изводи :
Предявеният иск е с правно основание чл.2 ал.1
т.2 от ЗОДОВ и се цели ангажиране отговорността на
държавата за вреди , причинени на ищеца от дейност на Прокуратурата .
По делото се установява
, че с влязла в сила присъда по
НОХД № 635 / 2005 г. по описа на РРС , Н.Р. е
бил признат за невинен в това , че в периода 31.03.2003 г. – 09.09.2004 г.
държал две огнестрелни оръжия ,
без да има надлежно разрешение за това – престъпление по чл. 339 ал. 1 . При тези данни налице е хипотезата на чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ – ищецът е
бил обвинен в извършване на престъпление и с влязла в сила присъда е оправдан .
Има основание да се ангажира отговорността на държавата за причинените вреди .
Съгласно чл. 4 от , държавата отговаря за всички имуществени или
неимуществени вреди , които са пряка и непосредствена последица от увреждането
, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице . От
събраните в настоящото производство гласни доказателства се установява
, че Н.Р. тежко
преживял факта , че срещу него е заведено наказателно производство . Чувствал
се унизен . Станал нервен ,
напрегнат и се затворил в себе си . Обстоятелството ,
че е дългогодишен ловец , а не може да носи оръжие , създало у него
силен дискомфорт . Без значение е фактът
, че през есента на 2005 г. Н.Р. два пъти e придружил свой познат при лов .
След като същият не е могъл да извършва нито една от дейностите по ловуване , визирани в чл.43 от ЗЛОД , налице е ограничаване
на правото му на лов за времето 19.01.-31.01.2005 г. и 15.08.-31.01.2006 г. Обстоятелството , че в ловните среди и негови близки и
познати знаят за заведеното наказателно
дело , допълнително травмирало психически Н.Р. . Същият
възстановил душевното си равновесие едва след постановяване на Решение № 481 от
30.05.2006 г. по КНОХД № 1117 / 2005 г. по описа на ВКС
. С оглед тези констатации , съдът намира , че са
налице предпоставки да се приеме , че лицето е търпяло неимуществени вреди във
връзка с водената срещу него наказателна процедура .
Ответникът е направил възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат
. Съдът намира , че доказателствата по делото
не могат да обосноват такъв извод . Видно от приложеното НОХД № 635 / 2005 г. по описа на РРС
, към момента на постановяване на заключителното постановление по
Дознание № 501 / 2004 г. на 10.02.2005 г. , ищецът вече
е бил снабден с нужния документ ( 09.09.2004 г. ) . При това положение съдът счита , че не са налице предпоставките на чл.5 от ЗОДОВ .
Основателен се явява доводът на ответника , че
публикациите в пресата и обстоятелството , че ищецът по свое усмотрение е подал
оставка като председател на ловната дружина , не са в пряка и непосредствена
връзка с увреждането . Недоказани остават твърденията на Н.Р.
, че е бил ограничен да носи оръжие включително до
м.ноември 2006 г. Съдът намира
, че в писмената защита ищецът е навел нови доводи за претърпени вреди –
относно продължителността на периода , през който е бил обвиняем . Такива
твърдения липсват по исковата молба , поради което и
не следва да се вземат предвид при определяне размера на търсеното обезщетение .
С оглед изложеното съдът намира , че претърпените от ищеца неимуществени вреди от
воденото срещу него наказателно производство
и негативните преживявания на лицето във връзка с това , включително и
невъзможността да упражнява хобито си през определен период от време , следва
да бъдат обезщетени , като се изхожда от общия критерий на чл. 52 от ЗЗД за
справедливост. Съдът счита , че следва да присъди в
полза на Н.Р. сумата от 2 500 лв. В останалата част
искът трябва да се отхвърли , като неоснователен .
Сумата се дължи със законната лихва , считано от 30.05.2006
г. до окончателното плащане . В тежест на ответника са доказаните разноските по делото .
По изложените съображения , съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на Република България – гр. София да
заплати на Н.Б.Р. , ЕГН ********** *** , със съдебен адрес : гр. София , бул. ” Васил Левски ” № 1 Б , ет.3 , ап. 22 , адвокатско сдружение ” Г. и Д. ” ,
чрез адв. Й.Г. от САК , на основание чл. 2 ал.1 т. 2
от ЗОДОВ , обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с водено
срещу него наказателно производство , приключило с оправдателна присъда по НОХД
№ 635 / 2005 г. по описа на РРС , в размер на 2
500 лв. , заедно със законната лихва върху нея ,
считано от 30.05.2006 г. до окончателното плащане , както и 10 лв. –
разноски за производството .
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди над 2 500 лв. до 15 000 лв. , като неоснователен .
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : /п/