№ 1635
гр. София, 13.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110141745 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на „.“ ЕООД срещу „.“ ЕАД, като предявените с
нея искове са допустими, а исковата молба - редовна.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
С исковата молба ищецът е представил документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
С исковата молба ищецът е поискал да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза с
поставени в исковата молба задачи касаещи въпроса дали процесната фактура е
осчетоводена от двете дружества, какъв е размерът на дълга след приспадане на
извършените плащания и съответно какъв е размерът на мораторната лихва. В случая за
изчисляване на мораторна лихва и аритметично пресмятане на оставащо задължени след
извършено плащане при посочени размери на извършените частични плащания и известен
пълен размер на дълга, не са необходими специалния знание. По отношение на
обстоятелството дали фактурата е осчетоводено, от страна на ответника това не се оспорва.
Ето защо не се явява необходимо допускането на съдебно-счетоводна експертиза.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза по поставените в исковата молба задачи.
НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 25.02.2025 г. от
10.20 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото
1
определение, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2
ГПК:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искова от „.“ ЕООД срещу
„.“ ЕАД с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 16 594.22 лева,
представляваща възнаграждение по сключен между страните договор № .г с предмет: „. –
4000 метра.“, във връзка с който е издадена фактура № .г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 05.06.2024г. до окончателното заплащане на сумата,
и сума в размер на 9772.11 лева, представляваща лихва за забава в размер на законната
лихва върху главницата за периода от 08.01.2019г.. до 05.06.2024г.
Ищецът твърди, че на 25.09.2018г. между „.“ ЕООД, в качеството на изпълнител, и ДП „.“
/преобразувано в „.“ ЕАД/, в качеството на възложител, е бил сключен договор, по силата
на който ищцовото дружество се задължило да извърши работа, а именно - . – 4000 метра.
Поддържа се, че било уговорено възнаграждение в размер на 47 040 лева с ДДС, което
следвало да бъде заплатено в срок от 45 дни въз основа на двустранно подписан протокол за
установяване на изпълнението на работата и издадена фактура. В исковата молба се посочва,
че ищецът е изпълнил изцяло задълженията си по процесния договор, като извършената
работа е била прието от ответника с подписването на двустранен протокол обр. 19 от
07.01.2019г., в който било прието, че изпълнителят е изпълнил задълженията си и подлежи
на заплащане уговореното възнаграждение. Предвид това се подчертава, че ищцовото
дружество е издало фактура № .г. за сума в общ размер от 47 040 лева с ДДС. Излагат се
твърдения, че на 14.01.2019г е било подписано тристранно споразумение между ищеца,
ответника и трето за спора лице – „.“ АД, с което било уговорено, че „.“ АД като длъжник на
ответника се задължава да заплати на ищеца 12 445.78 лева с ДДС, след плащането на което
ответникът остава да дължи сумата от 34 594.22 лева. Сочи се, че на 15.03.2019г ответникът
е заплатил част от дължимото възнаграждение в размер на 12 445.78 лева, а на 01.03.2019г и
на 14.03.2019г. е заплащал по 5000 лева. Подчертава се, че след това до м.05.2022г плащания
от ответника не са извършени, като са били водени преговори с изпълнителните директори
на ответното дружество, в резултат на което на 30.05.2022г по банков път била заплатена
сумата от 8000 лева, като е останала дължима сумата от 16 594.22 лева с ДДС. Твърди се,че
на 10.05.2024г от името на ищцовото дружество е изпратена покана за плащане до
ответника, но такова не е последвало. Излагат се аргументи относно значението на
осчетоводяването на фактурата като признание на задължението по нея, както и относно
изпадането на ответника в забава. С оглед изложеното се моли да бъдат уважени
предявените искова, като в полза на ищеца бъдат присъдени сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва основателността на исковите претенции, с аргумента, че вземанетията са погасени
по давност. Посочва се, че съобразно сключения между страните договор възнаграждението
е следвало да бъде заплатено до 22.02.2019г., поради което на 22.02.2024г., преди депозиране
2
на исковата молба, се твърди, че е изтекла погасителната давност за вземането. Подчертава
се, че дори и да се приеме, че подписването на тристранно споразумение представлява
признание на дълга, то вземането, предмет на настоящото производство, би било погасено
по давност на 14.01.2024г, съответно на 15.03.2024г. Излагат се аргументи и относно
приложението в практиката на ВКС досежно заплащането на ДДС и значението му на
признание на задължение, като се изтъква, че в конкретната хипотеза в нито един от
документите за плащане не е посочено, че се погасява ДДС по фактурата.Същевременно не
оспорва факта на сключване с ищеца на процесния договор, посочен в исковата молба, както
и изпълнението на задължението по договора. Не се оспорват и твърденията, че процесната
фактура е била осчетоводена от страните. Ето защо се моли исковете да бъдат отхвърлени,
като в полза на претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД, вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД е да докаже наличието на валидно сключен договор за
изработка между страните, по който е изпълнил качествено всички поети от него задължения
и че работата му е приета от ответното дружество, както и размерът на претендираното от
него възнаграждение.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните обстоятелства е
да докаже заплащане на възнаграждение за извършената работа в пълен размер, за което
обстоятелство не е ангажирал доказателства.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е
да установи възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане своевременно, за което не са ангажирани доказателства.
С оглед заявеното в отговора на исковата молба от ответника на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: наличието на валидни договор .г с предмет: „. – 4000 метра.“, сключени
между страните по делото с уговорено възнаграждение в размер на 47 040 лева с ДДС;
сключването между страните и трето за спора лице на тристранно споразумение от
14.01.2019г; извършени частични плащания на сумата по процесната фактура на 08.01.2019,
на 01.03.2019г, на 14.03.2019г и на 30.05.2022г.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
3
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е
необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4