Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260000 27.04.2022 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На тридесет и първи март две хиляди двадесет и втора година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Светлана Тонева
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
административно дело № 2/2021г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по жалбата на С.И.Б., ЕГН ********** ***
и С.И.Е., ЕГН ********** *** като наследници на Ж.Д.З. против решение № ***г.
на ОС”Земеделие” – Созопол в частта му относно т.1, т.2 и т.4 от раздел III, с която е отказано
възстановяване на правото на собственост в стари реални граници на наследниците
на Ж.Д.С. на следните недвижими имоти: нива от 3.300 дка, находяща се в
землището на ***, местността ***, нива от 2.200 дка, находяща се в землището на
***, местност *** и нива от 8.707 дка в землището на ***, в местността *** и
относно т.1 от раздел IV, с която е отказано да бъде признато правото на собственост на нива от
5.500 дка, находяща се в землището на ***, в местността ***. Излагат се
подробни съображения за допуснати процесуални нарушения и нарушения на
материалния закон. Моли се за отмяна на решението в обжалваните части, като се
възстанови на жалбоподателите правото на собственост върху посочените имоти.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от
пълномощника. Ангажират се доказателства.
Ответната ОСЗ е
представила преписката по издаването на административния акт, както и становище
по жалбата. Моли за отхвърляне на жалбата.
Бургаският районен
съд, като съобрази данните по делото и закона, намери следното:
Жалбата е допустима
като подадена в срок. Жалбоподателите са наследници на Ж.Д.З., т.е. са адресати
на обжалвания административен акт, поради което имат правен интерес от оспорването.
По същество жалбата е основателна.
С решение № ***г. на ОСЗ-Созопол е признато
правото на собственост на наследниците на Ж. Д. З.върху конкретно посочени
имоти /раздел I/, възстановено е правото им на собственост в стари реални граници върху
част от имотите /раздел II/, отказано е възстановяване на друга част от
имотите /раздел III/ и е отказано признаването правото на собственост на наследниците по
отношение на определени имоти /раздел IV/. Решението на ОСЗ се обжалва в частта му, в
която е отказано възстановяване правото на собственост в съществуващи стари
реални граници за имотите по т.1, т.2 и т.4 от раздел III. Това са нива от 3.300 дка в м.***, нива от 2.200
дка в м.*** и нива от 8.707 дка в строителните граници на *** в м.***. За
първите две ниви е записано, че правото на собственост не се възстановява
поради “МНО“, а за третата нива е записано поради “Попада в с. ***“. Жалбата
касае и решението по т.1 от раздел IV, с което е отказано да се признае в полза на
наследниците правото на собственост в стари реални граници за нива от 5.550 дка
в м.***, като за тази нива е записано, че правото на собственост не се
възстановява поради “3.841 дка в ГФ и 1.709 дка МНО“.
Съдът намира, че процесното
решение е постановено при съществено нарушение на
административнопроизводствени правила – основание за оспорване на административния акт по чл.146, т.3 АПК.
Разпоредбата на чл.59 АПК урежда формата на индивидуалния административен акт. Съгласно чл.59, ал.2,
т.4 АПК актът съдържа фактически и правни основания за
издаването му. В случая според БРС, в
решението относно обжалваните му части липсват фактически основания за издаване
на акта. За трите имота по т.1, т.2 и т.4 от раздел III като причина за отказа да бъде възстановена
собствеността в стари реални граници е записано само “МНО“ и “Попада в с. ***“.
За имота по т.1 от раздел IV като причина за отказа да се признае правото на
собственост в съществуващи стари реални граници е записано само “3.841 дка в ГФ
и 1.709 дка МНО“. Не са изложени ясно и точно фактите, установени по
преписката, послужили за причина за постановените откази. Съкращенията МНО и ГФ
по всяка вероятност означават Министерство на народната отбрана и Горски фонд,
но само това не е достатъчно, за да се мотивира решението на ОСЗ в тези му
части. Не са изложени твърдения точно къде в териториите на МНО и селото
попадат нивите, не се съдържат мотиви защо попадането на имотите в териториите
на министерството, на горския фонд или в с. *** води до отказ да бъдат
възстановени нивите в полза на жалбоподателите, няма твърдения дали върху
имотите има сгради или мероприятия. В този смисъл решението в обжалваните му
части не съдържа фактически основания. Не са посочени и правни основания за
отказите, т.е. отказите не са подведени под конкретна разпоредба на ЗСПЗЗ.
Вследствие
на изложеното, съдът намира, че оспореното решение на ОСЗ в обжалваните му части не
съдържа реквизитите, обективирани в разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 АПК - не
са посочени фактическите обстоятелства - мотиви, въз основа на които са постановени отказите, нито са посочени правните
норми, които да оправдават тези откази. Мотивите
представляват обосновката на акта, фактическите констатации, изведени след
анализ на събраните доказателства в хода на процедурата, както и формираните
правни изводи за приложение на определената правна норма. Липсата на мотиви е съществено процесуално
нарушение на чл.59, ал.2, т.4 АПК, тъй като лишава съда от възможността да
установи, дали оспореният административен акт е в съответствие с целите на
закона, което е едно от основанията, посочени в чл.146, т.5 АПК. В случая в
оспореното решение в обжалваната му
част липсват мотиви, което пречи да бъде извършен съдебен контрол по същество, тъй като не е ясно
изразена волята на административния орган по отношение на причините, мотивирали
го да откаже възстановяване на земите.
Констатираните пороци са основание за отмяна на административния акт в обжалваните части като незаконосъобразен, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Вследствие на изложеното, съдът намира, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, като бъде отменено процесното решение в атакуваната му част. Отмяната на решението е на процесуално основание, доколкото не е ясно мотивирана волята на ОСЗ да откаже възстановяване на нивите, ето защо съдът не разглежда спора по същество и е безсмислено да се анализират събраните по делото писмени доказателства, включително двете съдебно-технически експертизи.
След като в случая съдът не може да реши спора по същество, на основание чл.173, ал.2 АПК преписката следва да се изпрати на ответника по жалбата с указание за стриктно съблюдаване на изискването за надлежно мотивиране на административния акт, съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 вр. ал.1 АПК.
На
основание чл.143 АПК ответният административен орган следва да се осъди да
заплати на жалбоподателите сторените от тях разноски по делото за експертизи и адвокатско
възнаграждение. Всеки от двамата жалбоподатели е заплатил по 1000 лева за
адвокатски хонорар. В тази връзка ответникът е направил възражение на основание
чл.78, ал.5 ГПК вр. чл.144 АПК за прекомерност на адвокатските възнаграждения,
което съдът намира за основателно. Според чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на
адвокатските възнаграждения, за настоящото дело се дължи минимален хонорар от 500 лева. С оглед ниската
сложност на делото, съдът намира, че следва всеки от хонорарите да се намали на
600 лева. Следователно в полза на С.Б. трябва да се присъдят общо 1400 лева
разноски за експертизи и адвокатски хонорар, а в полза на С.Е. – разноски от
600 лева за адвокатски хонорар.
Така мотивиран Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № ***г. на ОС”Земеделие” – Созопол в следните негови части:
т.1 от раздел III, с която е отказано възстановяване правото на собственост в полза на наследниците на Ж. Д. З.в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 3.300 дка, находяща се в землището на ***, в м.***,
т.2 от раздел III, с която е отказано възстановяване правото на собственост в полза на наследниците на Ж. Д. З.в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 2.200 дка, находяща се в землището на ***, в м.***,
т.4 от раздел III, с която е отказано възстановяване правото на собственост в полза на наследниците на Ж. Д. З.в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 8.707 дка, находяща се в строителните граници на ***, в м.***,
т.1 от раздел IV, с която е отказано признаването правото на собственост в полза на наследниците на Ж. Д. З.в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 5.550 дка, находяща се в землището на ***, в м.***.
ВРЪЩА преписката на Общинска служба “Земеделие“ – гр.Созопол за повторно произнасяне с административен акт по отношение на посочените имоти, който да е надлежно мотивиран, в изпълнение на чл.59, ал.2, т.4 АПК.
ОСЪЖДА Общинска служба “Земеделие“ – гр.Созопол
да заплати на С.И.Б., ЕГН ********** ***
сумата от 1400 лева /хиляда и
четиристотин лева/ разноски по делото.
ОСЪЖДА Общинска служба “Земеделие“ – гр.Созопол
да заплати на С.И.Е., ЕГН ********** ***
сумата от 600 лева /шестстотин лева/
разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)