Производството е по чл.274 и сл. от ГПК. С определение № 5/26.02.2009 г., постановено от Момчилградския районен съд по гр.д. № № 289 по описа за 2008 г. на същия съд е прекратено производството по делото, като е върната исковата молба на Ана Асенова Дончева от с.Самодива, общ.Кирково, София Асенова Чолакова от с.Островец, общ.Кирково, Ана Асенова Арабаджиева от с.Върбен, общ.Кирково, Селим Хасан Ахмед, Анета Асенова Юриева и Ферище Хасанова Юсеинова против Община Кирково, на основание чл.130 от ГПК. Недоволни от така постановеното определение са останали частните жалбодатели Ана Асенова Дончева, София Асенова Чолакова, Ана Асенова Арабаджиева, Селим Хасан Ахмед, Анета Асенова Юреива и Ферище Хасанова Юсеинова, които чрез своя процесуален представител го обжалват като неправилно поради нарушение на материалния закон. В жалбата се сочи, че процесният имот бил възстановен на жалбодателите с решение на ОС “Земеделие и гори” – с.Кирково, като имотът бил индивидуализиран с посочване на границите му. Изготвен бил помощен план от Община Кирково, съгласно който от процесния имот били образувани два имота с пл. № 501 и № 501. Със заповед № РД-10-177 от 13.03.2006 г. на Кмета на Община Кирково били определени застроените части в имоти с пл. № 501 и № 502 в урбанизираната територия на с.Фотиново-център, общ.Кирково. Посочените в заповедта застроени части не съществували и това било видно от представените по делото помощни планове. Община Кирково претендирала, че е собственик на поземлените имоти, тъй като същите били актувани с актове за общинска собственост. Моли съда да отмени обжалваното определение на Момчилградския районен съд и да реши делото по същество, като уважи предявения иск. Ответникът Община Кирково не е представил отговор на основание чл.276, ал.1 от ГПК и не взема становище по жалбата. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от частните жалбодатели констатира: Частната жалба е допустима, а по съществото разгледана е неоснователна. От събраните по делото доказателства се установява, че ищците не са собственици на претендирания поземлен имот, тъй като не е приключила процедурата по възстановяването на земеделската земя. С решение № Ф146/18.08.2005 г. на ОС “Земеделие и гори” – с.Кирково не се възстановява правото на собственост и процедурата по възстановяване на земеделската земя не е приключила. Нещо повече, с това решение се отказва възстановяването на правото на собственост в съществуващи (възстановими)стари реални граници на заявената земеделска земя до представянето на скица, тъй като имотът попада в урбанизираната територия на с.Фотиново. Налице са данни, че със заповед № РД-10-125 от 21.02.2006 г. на Кмета на Община Кирково е приет помощен план по реда на чл.13а, ал.1 и 2 от ППЗСПЗЗ, както и, че със заповед № РД-10-177/13.03.2006 г. на Кмета на Община Кирково са определени застроените части от процесния имот, но с тези заповеди не се възстановява правото на собственост върху земеделска земя. Впрочем, единственият орган, който е компетентен да възстановява право на собственост върху земеделска земя е Общинската служба по земеделие, а не кмета на общината. Актовете на кмета на общината, респ. на техническата служба, по чл.11, ал.4 и чл.13а от ППЗСПЗЗ са подготвящи издаването на окончателен административен акт по възстановяването на правото на собственост върху земеделска земя и издаването на такива актове се налага предвид обстоятелството, че земеделската земя попада в урбанизирана територия. Това обаче, не означава, че с изработването на помощен план и определяне на застроените части от поземлените имоти, правото на собственост върху земеделската земя е възстановено. Необходимо е, както бе посочено по-горе, изричен акт на компетентния за това орган и издаването на скица, каквито в случая не са налице. И най-накрая, но не на последно място, следва да се посочи, че не е налице и правен интерес от предявяване на иск по чл.124 от ГПК, тъй като не съществува спор за материално право. Това е така защото общината не претендира собствени права върху земеделска земя по реда на чл.25, ал.2 от ЗСПЗЗ и няма данни по делото такива да са били заявени за възстановяване пред Общинската служба по земеделие. Само ако общината претендира да й бъдат възстановени земеделски земи по специалния реституционен закон – ЗСПЗЗ, и тези земи са заявени или възстановени на граждани е налице спор за материално право, но не и в останалите случаи при които се прилага презумпцията на чл.25, ал.1, предложение първо от ЗСПЗЗ. Съставянето на акт за общинска собственост не учредява право на собственост. Ако жалбодателите твърдят, че застроените части от заявения за възстановяване земеделски имот са определени неправилно, то те са имали възможността да обжалват заповедта на кмета на общината по реда на чл.11, ал.5 от ППЗСПЗЗ. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено определение, което да бъде оставена без уважение частната жалба на Ана Асенова Дончева, София Асенова Чолакова, Ана Асенова Арабаджиева, Селим Хасан Ахмед, Анета Асенова Юреива и Ферище Хасанова ЮсеÞнова против определение № 5/26.02.2009 г., постановено от Момчилградския районен съд по гр.д. № 289 по описа за 2008 г. на същия съд. Ето защо и на основание чл.278, ал.1 от ГПК, въззивният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Ана Асенова Дончева, София Асенова Чолакова, Ана Асенова Арабаджиева, Селим Хасан Ахмед, Анета Асенова Юреива и Ферище Хасанова Юсеинова против определение № 5/26.02.2009 г., постановено от Момчилградския районен съд по гр.д. № 289 по описа за 2008 г. на същия съд. Определението подлежи на обжалване с частна жалба при наличие предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението му на страните.
Председател:
Членове:1. 2.
|