СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на втори октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

при секретар: Татяна Терзиева, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело № 484 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 105 от 19.03.2018 година на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” (БД ИБР), с което на „Водоснабдяване и канализация” („ВиК”) ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Т.Р.М., за нарушение на чл. 44, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ) е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 150 лв.

Дружеството-жалбоподател моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил издаден в нарушение на процесуалния – били нарушени чл. 57, ал. 1, т. 5 (не била посочена датата на нарушението) и чл. 43 от ЗАНН (Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) не бил връчен надлежно на представител на дружеството) и на материалния закони – липсвали доказателства относно водовземането и количеството му и била налице неяснота относно фактическите характеристики на административното обвинение. Оспорват се констатациите в АУАН и в Констативния протокол (КП).

В съдебната фаза, редовно призовано, дружеството-жалбоподател, не изпраща представител. За тях се явява юрисконсулт Аднан Адил, който пледира за отмяна на обжалвания акт. Представя Писмени бележки, в които сочи основанията за отмяна на обжалвания акт.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган АНО (въззиваемата страна) - Директорът на БД ИБР, редовно призовани,не изпращат представител. За тях се явява юрисконсулт Даниела Пирянкова, която пледира за потвърждаване на обжалвания акт. Представя Писмени бележки, в които сочи основанията за потвърждаване на обжалвания акт.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

Дружеството-жалбоподател има издадено от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) Разрешително с № 0564/03.10.2001 година за водоползване от подземни води с цел водоснабдяване на населени места в област Хасково чрез водовземно съоръжение от два каптирани естествени извора (КЕИ) в района на село Студена, област Хасково, като изворите са с максимален експлоатационен дебит 0.2 л/сек. Срокът на Разрешителното, касаещ двата КЕИ в района на село Студена е месец юни 2003 година.

При извършена на 27.06.2017 година проверка на обект: помпена станция (ПС) „Студена” със заснети географски координати и находяща се в землището на село Студена, област Хасково, оградена с ограда и заключена с метална врата и стопанисвана от дружеството-жалбоподател, свидетелят Е.Г.В. и колегата й П.А.П. (към онзи момент служителите на АНО) констатират че дружеството-жалбоподател в момента на проверката водовзема с водовземни съоръжения с общ експлоатационен дебит 0.2 л/сек подземни води от два КЕИ, като водата попада в събирателна шахта на територията на ПС „Студена” и чрез хоризонтална центробежна помпа питейната вода се подава към водоем, от там по гравитачен път към потребителите от село Студена и село Дервиш могила, което е сторено без Разрешително за водовземане от подземни води, издадено от МОСВ и дадено съгласно изискванията на ЗВ.

На посочената дата и предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят Е.Г.В. (Главен експерт в Дирекция „Контрол” при АНО) и П.А.П. (към онзи момент Старши експерт в Дирекция „Контрол” при АНО), изготвят КП с № Х-208/2017, в който отразяват констатациите си.

Представител на дружеството-жалбоподател е поканен да се яви на 20.09.2017 година за съставяне на АУАН. Поканата, ведно с копие от съставения КП, са получени на дата 14.09.2017 година видно от Обратната разписка, приложена в Административнонаказателната преписка, (АНП), която е надлежно оформена – датирана и подписана с посочване на името на служителя, получил документите.

На посочената в Поканата дата, представител на дружеството-жалбоподател не се явява, поради което АУАН с № 199/20.09.2017 година е съставен от свидетеля Е.В. в отсъствие на представител на „ВиК” ЕООД. Това процесуално действие извършва с участието на П.П.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с водовземане на подземни води с цел водоснабдяване без Разрешително, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбите на чл. 44, ал. 1 от ЗВ, която вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен и връчен на дружеството-жалбоподателя, видно от входящия номер на последното, поставен върху придружителното Писмо на АНО с изх.№ ПО-02-3/15.01.2018 година.

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Директорът на БД ИБР, издава процесното НП № 105 на 19.03.2018 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 44, ал. 1 от ЗВ и налага на дружеството-жалбоподател административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 150 лв. НП е редовно връчено на служител дружеството-жалбоподател, на 23.04.2018 година, видно от Известието за доставяне, приложено в АНП и надлежно оформено – датирано и подписано с посочване имената на служителя, получил документа.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Директора на БД ИБР да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗВ, се доказва от приетата по делото Заповед № РД-03-96/25.07.2017 година на Директора на БД ИБР и предвид фактът, че Георги Семерджиев е изпълнявал към датата на издаване на обжалвания акт длъжността „Директор на БД ИБР”.

Приложена е и Справка от Търговския регистър относно актуалното състояние на дружеството-жалбоподател.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитания в съдебно заседание, проведено на 02.10.2018 година свидетел Е.Г.В.. Писмените доказателствени източници Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания, които са безпротиворечиви и логични, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля. Не се установява свидетеля Е.Г.В. да има личностно отношение към представители на дружеството-жалбоподател, което да я провокира да състави АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното й качество – служител на БД ИБР, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от нейна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на вътрешни противоречия (както вече бе посочено), от друга страна тези показания не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на дружеството-жалбоподател. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията на посочения свидетел не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочените гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от дружеството-жалбоподател, с оглед установения факт на водовземане на подземни води с цел водоснабдяване без Разрешително. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. Наведеното оспорване от страна на дружеството-жалбоподател на част от документите в АНП не бе проведено успешно, поради което Съдът при преценка на настоящия казус ползва всички документи, налични по делото, включително и оспорените такива.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично управителят на дружеството-нарушител, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен и девулативен ефект.

Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.

Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на дружеството-жалбоподател. Необходимо е да се отбележи, че не са допуснати нарушения на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването на АУАН в отсъствие на представляващия по закон дружеството–жалбоподател или упълномощено от него лице, след като са установени предпоставките за това по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Наред с това, осигурена е впоследствие възможност представляващият по закон дружеството-жалбоподател да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, след като е изпълнено следващото процесуално действие – това по връчването му, макар и да е осъществено чрез куриерска служба. Дори и да се приеме, че посочените действия са извършени в нарушение на процесуалните норми, то те не съставляват съществени процесуални нарушения, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице.

Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. За пълнота следва да се посочи следното:

1. Решаващо за преценката в случая относно съдържанието на съставения АУАН е това, че въпреки необходимото разграничение, което следва да бъде прокарвано между датата на извършване на нарушението и датата на неговото установяване, дори когато те фактически съвпадат, не се приема за съществено процесуално нарушение, подход, като този на актосъставителя в настоящата хипотеза, когато твърденията ясно и недвусмислено сочат, че изпълнителното деяние се осъществява и към момента на осъществяване на проверката и тези твърдения безпротиворечиво водят към недвусмислен извод за датата на нарушението.

2. Действително в НП никъде не е посочена датата на проверката, която определя и датата на нарушението, което според настоящия Съдебен състав не съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като точната дата на извършването му може да бъде установена по безспорен и категоричен начин с оглед съдържащото се в НП посочване и препращане към КП Х-208/27.06.2017 година – в този смисъл е и Решение № 349 от 26.04.2018 година по КАНД № 253/2018 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова.

3. Неоснователно е и наведеното възражение относно неконкретизиране на мястото на извършване на деянието, тъй като е посочено коректно. Дори да се приеме, че мястото не може да бъде контретизирано на базата на GPS географски координати (, които данни са идентични във всички, приложени по делото документи), заснети със служебно зачисления на проверяващите GPS „Гарлинг” дакота 20, то е посочено землището, в което се намират КЕИ – предмет на проверката. За пълнота във връзка с наведените възражения в Писмените бележки на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател следва да се посочи, че лицето П.П., участвало при проверката, е геодезист, видно от Справката от ТД на НАП - Хасково.

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „б” от ЗАНН, вр.чл. 201, ал. 1 от ЗВ и чл. 47, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 201, ал. 2 от ЗВ. Актовете, с които се установяват нарушенията по цитирания закон, се съставят от длъжностни лица, оправомощени от Министъра на околната среда и водите или от Директорите на Басейновите дирекции. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 20.09.2017 година актосъставителят Е.Г.В. е била упълномощена да съставя подобни АУАН видно от Заповед № РД-03-96 от 25.07.2017 година, т.е. била е длъжностно лице по контрол по смисъла на чл. 201, ал. 1 от ЗВ. Е.В. - служител на АНО, към датата на проверката е можела да съставя КП, видно от представената Заповед № РД-03-21 от 08.03.2017 година. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността „Директор на БД ИБР” и деянието е извършено в зоната на отговорност на БД ИБР.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове, които са давностни. Спазени са давностните срокове, тъй като съставът на нарушението предвижда като форма на изпълнителното деяние водовземането. То, от своя страна, може да се разбира, както в смисъл на относително трайно във времето, фактическо положение, така и като краткотраен (дори еднократен) акт. От начина на описание на фактическите положения в процесния АУАН се обосновава извода, че се има предвид тъкмо втората хипотеза, с оглед редакцията на чл. 44, ал. 1 от ЗВ, визираща дейност каквато е водовземането и ползването, която може да се осъществява както еднократно, така и продължително във времето.

Предвид изложеното изследвайки от формална страна обжалваното НП и предпоставилия го АУАН, Съдът не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са съществени такива и да обуславят процесуалноправна незаконосъобразност.

По отношение на материалноправната законосъобразност на НП - не е спорно, че наказаното дружество, което е „ВиК” оператор по смисъла на закона, извършва дейността по водовземане, за която дейност ЗВ предвижда издаване на Разрешително съгласно чл. 44, ал. 1, като наказаното дружество не попада в обхвата на изключенията по чл. 44, ал. 1, т. 1 - 3. Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗВ, Разрешително за водовземане се изисква във всички случаи, освен: 1. в случаите по чл. 43 ал. 2 – не е налице в конкретния случай; 2. за дейностите по защита на населението при въведен план за защита при бедствия по реда на Закона за защита при бедствия – не е налице в конкретния случай и 3. в случаите по чл. 58, ал. 1, т. 1 и т. 2 – не са налице в конкретния случай. Следователно жалбоподателят „ВиК” ЕООД е трябвало съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗВ да има Разрешително, издадено от МОСВ, за водовземане за работещи КЕИ към ПС „Студена”. Жалбоподателят има Разрешително № 0564/03.10.2001 година, но то е с начало на 03.10.2001 година и краен срок – за всяко конкретно водовземно съоръжение или система – съгласно Приложение 1. За процесните съоръжения в ПС „Студена” срокът на Разрешителното за водовземане е изтекъл през месец юни 2003 година. Към момента на проверката - 27.06.2017 година жалбоподателят „ВиК” ЕООД са нямали ново Разрешително за водовземане (, а старото отдавна е с изтекъл срок), т.е. водовземането от процесните КЕИ се е извършвало без Разрешително за това. Така ЕООД е нарушило задължението си по чл. 44, ал. 1 от ЗВ. Т.е. според настоящия състав правилно в АУАН и НП извършеното от жалбоподателя нарушение е квалифицирано по чл. 44, ал. 1 от ЗВ. Нито в Жалбата, нито пред настоящия Съд се удостоверява продължаване на този срок, поради което единствено възможния извод е, че към датата на проверката на тези работещи съоръжения в ПС „Студена”, чрез същото наказаното дружество извършва дейността по водовземане без да има към същия този момент – 27.06.2017 година, действащо Разрешително за това.

За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че разпитаният по делото свидетел Е.В. е категорична, че при проверката са присъствали представители на дружеството-жалбоподател, осигурили са достъп до проверявания обект, които е бил заключен, което води до еднозначния извод, че именно наказаното дружество е „ВиК” оператор, който извършва водовземане от процесните КЕИ.

Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната отговорност на ЕООД, доколкото се касае за обективна отговорност, не следва да се обсъжда въпроса за субективната страна на деянието. Т.е. отговорността за нарушението на юридическото лице е безвиновна, обективна и не подлежи на изследване от субективна страна - установяването на предвидените в санкционната норма обстоятелства от обективна страна, влече съответно административнонаказателна отговорност за този субект (в този смисъл е Решение № 154 от 15.03.2018 година по КАНД № 342/2017 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Кремена Костова-Грозева).

Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административното нарушение, процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява маловажен случай, според Съда. И това е така, както поради неговия формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат, така и поради наличието не само на смекчаващо (не е налице възпрепятстване на проверката), но и на отегчаващи обстоятелства (множество други нарушения видно от съставените КП и АУАН, цитирани в различни Писма, приложени към АНП). Отделно от това следва да се отбележи, че водата е един изключително важен природен ресурс и не би следвало да се позоваваме на маловажност за нейното потребление и разходване. Оценката на количественото и качественото състояние на водните тела и ефективността на изпълнените мерки, предвидено в плановете за управление на речните басейни, респ. за анализ и стратегия за начините за комплексно, многократно и ефективно използване на водните ресурси, са приоритет не само в националното, а и в европейското законодателство. Поради това липсват предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.

В Жалбата е наведено твърдение, че не е установен реално експлоатационният дебит на КЕИ съгласно изискванията на чл. 178 от наредба № 1 от 10.10.2007 година за проучване, ползване и опазване на подземните води. Действително свидетелят Е.В. посочи, че като стойност експлоатационният дебит е определила съгласно цитираното по-горе Разрешение, в което е посочено че максималният такъв за двата КЕИ е именно 0.2 л/сек. Съдът не счита изложеното за съществено процесуално нарушение, водещо до нарушаване правото на защита на дружеството-жалбоподател, тъй като по делото безспорно е установено водоползването от двата КЕИ и тъй като посоченият експлоатационен дебит, имащ значение единствено за размера на санкцията, попада в графата на възможно най-малкия такъв.

С оглед на изложеното настоящият Съдебен състав приема, че е налице извършване на нарушението по чл. 44, ал. 1 от ЗВ от дружеството-жалбоподател на посочената в АУАН и НП дата - 27.06.2017 година, което налага извод, че е налице основание за налагане на санкция за същото, предвид санкционния състав на чл. 200, ал. 1 от ЗВ. Съгласно чл. 200, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗВ, наказва се с Глоба, съответно Имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което ползва води без необходимото за това основание или в отклонение на предвидените условия в Разрешителното или Договора - с количество до 1 л/сек - от 150 лв. до 1 000 лв. В конкретния случай Съдът приема, че експлоатационният дебит на КЕИ е 0.2 л/сек и попада точно в хипотезата на чл. 200, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗВ. Административното наказание е правилно определено по вид и по размер. Според настоящия Съдебен състав така проведената индивидуализация от АНО е обоснована и правилна според критериите на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Наложеното наказание е в минимален размер, поради което няма правна възможност за неговото намаляне. Наказващият орган не е събрал доказателства относно финансовото състояние на дружеството-жалбоподател, но при определяне размера на наказанието „Имуществена санкция” се е съобразил с тежестта на нарушението, която в случая не е висока, както и с установените по делото от свидетелските показания обстоятелства с ефект на смекчаващи такива, за каквито се отчита фактът, че представители на дружеството-нарушител не са възпрепятствали проверката или правили опит да осуетят същата. Така индивидуализирано по вид и размер наказание се явява справедливо и съответно на тежестта на нарушението. То е достатъчно ефективно за постигане на поправително-превъзпитателната функция на административното наказание, посочена в чл. 12 от ЗАНН.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 105 от 19.03.2018 година на Директора на БД ИБР, с което на „ВиК” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Т.Р.М., за нарушение на чл. 44, ал. 1 от ЗВ е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 150 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

(Кремена Стамболиева)

Номер на акта:	166
Дата:	8 октомври 2018 г. (в сила от 10 януари 2019 г.)
Съдия:	Кремена Тодорова Стамболиева Байнова

Дело:	20185620200484
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	4 септември 2018 г.

Решение по дело №484/2018 на Районен съд - Свиленград

Съдържание на акта Свали акта

СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на втори октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав: