№ 27
гр. Стара Загора, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско
дело № 20225500500684 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба от В. Р. П. от с.Р., ***,
чрез адв.Н. Т. от АК Стара Загора против Решение № 260028 от 13.06.2022г.
постановено по гр.дело № 1110/2020г. по описа на Районен съд Казанлък.
Въззивницата обжалва изцяло първоинстанционното решение. Моли
решението да бъде обезсилено, а производството по делото да бъде
прекратено. Счита, че първоинстанционното решение е недопустимо, поради
постановяването му по нередовна искова молба, като излага подробни
аргументи относно недопустимостта на исковата молба, тъй като е вписана
след връчване на ответницата. Счита, че в разрез с принципа на равенството
на страните в процеса - чл.9 от ГПК и този на диспозитивното начало - чл.6 от
ГПК, в хода на делото първоинстанционният съд на два пъти не е
санкционирал ищците, като неизправна страна в процеса, не е върнал
исковата молба на ищците и не е прекратил производството. Така
първоинстанционният съд е постановил едно недопустимо решение.
Въззивницата сочи и други допуснати в хода на първоинстанционното
производство съществени процесуални нарушения, поради което в случай, че
не бъде обезсилено решението и прекратено делото на основание чл.270, ал.3
от ГПК, то моли същото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на
Казанлъшки районен съд. Въззивницата сочи, че в доклада на съда липсва
разпределяне на доказателствена тежест между страните, както и посочване
1
от страна на съда кои права и обстоятелства се признават и кои не се нуждаят
от доказване.
Счита, че първоинстанционният съд е постановил неправилно и
немотивирано решение, тъй като в него не са обсъдени всички събрани
доказателства по делото, съдът не е обосновал решението си в частта за
разноските и особено защо не прилага чл.78, ал.2 от ГПК.
Претендира и измяна на решението в частта за разноските, като съдът
намали дължимото с 452,80 лева.
В случай, че не бъдат уважени исканията и за прекратяване на делото и
връщането му за разглеждане от друг състав на Казанлъшки районен съд, то
моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено
друго, което да бъде мотивирано и обосновано.
Претендира присъждане на направените разноски в настоящето
производство.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другите две
страни М. Р. Б. и М. Р. М. и двамата от с.Я., ***, чрез адв.Н. М. от АК Стара
Загора, в който заявяват, че въззивната жалба е неоснователна и подадена при
липсата на правен интерес, като излагат изключително подробни
съображения в тази насока. Сочат, че по отношение на иск по чл.30 от ЗН при
хипотеза на универсално завещание наследствената маса не се образува, а
завещателното разпореждане се намалява в дробна част, която е равна на
размера на запазената част. Цитира трайна и непротиворечива съдебна
практика по сходни казуси. Взема становище по всяко от оплакванията
наведени във въззивната жалба.
Претендира оставяне в сила на постановеното от Казанлъшки районен
съд решение, а в случай, че съдът установи, че решението е неправилно и
немотивирано, молят да бъде решен спора по същество, както и да им бъдат
присъдени направените по делото съдебни и деловодни разноски.
Въззивницата В. Р. П., редовно и своевременно призована, не се явява
лично, и не се явява и надлежно упълномощен от нея ПЪЛНОМОЩНИК по
делото.
Въззиваемите страни М. Р. Б. и М. Р. М. и двамата от с.Я., ***, редовно
и своевременно призовани, не се явяват вместо тях се явява пълномощника
им адв.Н. М. от АК Стара Загора, която заявява, че въззивната жалба е
неоснователна и подадена при липсата на правен интерес, като излага
изключително подробни съображения в тази насока, в съдебното заседание по
съществото на делото от датата 30.11.2022 год. , като молят въззивния съд да
остави без уважение въззивната жалба и да потвърди изцяло
първоинстанционното съдебно Решение.
След като се запозна с изложеното в жалбата и с писмения отговор на
въззиваемите, както и с писмените доказателства по делото съдът намира за
изяснено следното:
2
Предявени са искове с правно основание чл. 30 и сл. от ЗН, във вр.
с чл. 28 и чл.29 от ЗН за възстановяването на запазена част, чрез
намаляването на извършеното преди това универсално завещание.
В първоинстанционното производство правилно установена следната
фактическа обстановка:
По делото е представено и прието като писмено доказателство пред
първостепенния съд надлежно заверено копие от Удостоверението за
наследници с изх.№ 238/2019г. на Община гр.Казанлък, от което е видно, че
ищците и въззиваеми са наследниците по закон, съответно дъщеря и син на
общия наследодател Р. М. Ю. починал на 10.07.2018 г..
Видно от препис -извлечение от акта за смърт под № 395/2019 . на
Община Казанлък Р. М. Ю. е починал на 10.07.2018 г., като е оставил за свои
наследници по закон дъщеря М. Р. Б. и син М. Р. М. (удостоверение за
наследници № 238/2019 г. с. Я.). На 27.02.2015 г. Р. М. Ю. е направил
саморъчно завещание, с което е завещал цялото си движимо и недвижимо
имущество, което притежава, включително и вземанията, които има към
момента на смъртта си на В. Р. П..
Видно от приложеното ч.гр.д. с № 2057/2018 г., образувано на 10.08.2018
г. по описа на PC-Казанлък по молба на М. Б. и М. М. е извършен описа на
имуществото на Р. М. Ю.. Описът съдържа посочените от ищците шест броя
земеделски имота и дворно място, представляващо УПИ Н-541, с площ 690
кв.м., в кв. 54, по плана на с. Р., *** със следните постройки: жилищна сграда
с площ 110,25 кв.м., масивна, едноетажна, таванът е стоманобетонова плоча,
покривът - дървена конструкция с керемиди. Всички помещения без една от
стаите са без врати и прозорци. Сградата се състои от всекидневна, две
спални и санитарен възел - недовършен; масивен гараж с ЗП 29,90 кв.м.
Видно от нот.акт с № 119, нот. дело № 411 от 18.10.2006 г. на нотариус
М.П. Р. М. Ю. е закупил имот УПИ 11-541, с площ 690 кв.м., в кв. 54, по
плана на с. Р., ***, с неприложена улична регулация при граници: север -
УПИ 1-540, изток - край на регулация, юг - УПИ Ш-542 и УПИ IV-543, запад
- улица. На - четвърта категория; имот № 128017 (сто двадесет и осем хиляди
и седемнадесет) в местността „ТЕКЕН БУНАР" в землището на с. Я., ***, при
граници имоти с идентификатор 87641.128.76, 87641.128.75, 876.128.74,
87641.128.18, 87641.128.18, 87641.128.221, 87641.128.16.
Съдът намира, че пазарната стойност на 1/3 идеална част от
недвижимите земеделски имоти е в размер на 2 946, 94 лв.
Молят съда да намали завещателното разпореждане, извършено в полза
на В. Р. П., ЕГН **********, до размер на 1/3 от същото, като възстанови в
полза на М. Р. Б., ЕГН ********** и М. Р. М. ЕГН **********, като деца на
починалия Р. М. Ю., запазената им част от наследството в размер на 2/3; да
присъди в полза на М. Р. Б. и М. Р. М. направените съдебни и деловодни
разноски.
Ответницата В. Р. П., чрез адв. Н. Т., АК-Стара Загора пред
3
първостепенния съд признава правото на запазена част на законните
наследници в размер на 2/3 от имуществото на Р. М. Ю., заявява че не им го е
оспорвала, не е дала повод за завеждане на настоящия иск. Претендира да й
се присъдят сторените от нея разноски в настоящото производство. На
основание чл.78, ал.2 от ГПК поради това, че не е дала повод за завеждане на
делото, и признава иска, моли съда да възложи всички разноски в тежест на
ищците.
Твърди, че ищците са законните наследници на Р. М. Ю., с когото е
живяла на семейни начала над 22 години. От 2010 г. Р. бил пенсионер по
болест в Гърция, където получавал около 230 евро пенсия, без право на
работа. От тогава до смъртта му се грижила за него, за неговото здраве,
работела единствено тя. Когато се върнали в България, тя продала своята
къща и с парите от нея започнали заедно да строят къща в с. Р.. През това
време живеели заедно с Р. в къщата на сина й заедно с нейната майка. Синът й
често карал с колата Р. до болницата в С. за прегледи и операция. Помагал им
и с пари и труд за новостроящата се къща, ходил да купува строителни
материали. Винаги, когато Р. влизал в болница, тя уведомявала ищците или
лично или чрез общи познати за състоянието на баща им, но те нито веднъж
не го посетили. За операцията на сърцето покойният имал нужда от кръв, но
ищците не се отзовали на молбата й да дарят кръв за баща си, нито го
посетили. Тя и нейният син се грижели за Р., когато бил болен. Живели
заедно, строили заедно дома си - къщата в с. Р.. Р. направил завещанието за да
я осигури в случай, че той си отиде по-рано от този свят. След като Р.
починал, неговите деца дошли при нея, за да поискат банковата му сметка.
Уведомила ги, че баща им й е завещал всичко. Те не й повярвали и се
разсърдили. След известно време се 87641.128.17 - нива от 7.008 (седем дка и
осем кв.м) от които 4.765 дка пета категория и 2.243 дка - четвърта категория;
имот № 128017 (сто двадесет и осем хиляди и седемнадесет) в местността
„ТЕКЕН БУНАР" в землището на с. Я., ***, при граници имоти с
идентификатор 87641.128.76, 87641.128.75, 876.128.74, 87641.128.18,
87641.128.18, 87641.128.221, 87641.128.16.
Видно от описа на действията на съдия-изпълнителя по ч.гр.д. №
2057/2018 г. по описа на PC-Казанлък, считано от 22.08.2018 год., когато
бравата на входната врата на къщата е сменена, ответницата няма достъп до
имота. Фактическата власт се упражнява от ищеца М. Р. М., който е
определен за пазач на имота и в това му качество му е предаден ключа от
сменената брава.
На 26.09.2018 год., видно от нотариален акт №1, том 3, per. №4625, дело
331, поправен с н.а. №48/25.10.2018 г. ответницата В. Р. П. се е снабдила с
констативен нотариален акт за собственост на целия недвижим имот- дворно
място с постройки в с. Я., предмет на настоящото производство и на 1/3
идеална част от земеделските земи, собственост на М. Ю. А., на които Р. Ю. е
един от наследниците по закон. Исковата молба е подадена при
първоинстанционния съд на датата 12.06.2020 г.
4
Страните не спорят, че приживе Р. Ю. не е извършвал дарствени или друг
вид разпореждания с имущество в полза на М. Р. и/или М. Р..
Съгласно чл.28, ал.1 ЗН, когато наследодателят остави низходящи,
родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или с
дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от
наследството. Вън от тази запазена част е разполагаемата част на
наследодателя, с която той може да се разпорежда чрез дарение или да
завещава. В случая наследодателката е направила дарение в полза на едното
си дете. При това положение, за да се определи размера на запазената, респ.
на разполагаемата част, следва съгласно чл.31 ЗН да се образува една
наследствена маса от всички оценими в пари права, които са принадлежали на
наследодателя към момента на смъртта му. Наследството влиза в масата
изцяло.
Относно оплакванията във въззивната жалба, касаещи редовността на
исковата молба.
Въззиваемите се обръщат към първостепенния Казанлъшки районен съд
с искането да бъде възстановена именно тяхната нарушена запазена част от
наследството на починалия им баща Р. М. Ю., накърнена с универсалното
завещание направено в полза на въззивницата В. Р. П..
По отношение на иск по чл. 30 от Закона за наследството ЗН/ при
хипотезата на универсално завещание, съдебната практика е трайна и
непротиворечива. Наследствена маса не се образува, а завещателното
разпореждане се намалява в дробна част, която е равна на размера на
запазената част. Така например Решение № 657/1995г. по гр. д. 636/1995г. на
ВС, I ГО; Решение № 752/1994г. по гр.д. 628/1994г. на ВС, I ГО; Решение №
187/2011 г. по гр.д. 1780/2009г. на ВКС, I ГО; Решение № 324/16.102012г. по
гр. д. 654/2011г. на ВКС, 1ГО и др.
Във въззивната жалба се навежда довод, че исковата молба е нередовна,
т.к. е вписана след връчване на ответницата. Това, обаче не е основание за
нередовност, т.к. вписването е извършено в указания от съда срок и
същевременно с това е на практика и ненужно и безпредметно. Въззивният
съд счита, че разпореждането на първоинстанционния съд за вписване и
представяне на вписана искова молба по чл. 30 от Закона за наследството е
неправилно, тъй като в закона никъде не е предвидено такова вписване. С
оглед същността на субективното право по чл. 30 от ЗН на наследника да иска
възстановяване на запазената си част от наследството , която го
характеризира като облигационно вземане, а не защита на вещно право, и при
липса на изискване в закона за вписване на искова молба по този иск, то
последното не представлява и нередовност в нея, за да се приложи
неблагоприятната последица от неизпълнението на даденото в тази посока
указание, вкл. и хипотезата на т.3 от ТР под № 3/2010год. по т.д. с №3/2009г.
на ОСГК на ВКС, препращаща към проверка по чл. 127 и чл. 128 ГПК. Така
напр. Определение № 35 от 28.01.2014г. по ч.гр.д.15/2014г. на ВКС II ГО.
По отношение на възраженията относно непредставяне или закъсняло
5
представяне на документи, настоящата инстанция счита, че същите са
неоснователни. Към датата 01.07.2020г. (датата на получаване на
Определение с № 1018 от 19.06.2020г. за отстраняване на нередовности) по
делото няма изготвен доклад и съответно разпределяне на доказателствената
тежест. Но към образуваното по исковата молба на въззиваемите
производство е приложено ч.гр.д, с № 2054/2018г., по описа на Казанлъшки
районен съд, с което М. Р. Б. и М. Р. М. приемат наследството на своя починал
баща Р. М. Ю. „по опис“. В описа е изчерпателно посочено установеното
имущество на починалия по вид и стойност, както и съответно
неустановеното такова.
В допълнение към вече изложените в началото на настоящите мотиви
съображения по отношение същността на иска по чл. 30 от ЗН следва също
така да се отбележи, че поради липсата на необходимост от образуване на
наследствената маса в конкретния случай, то конкретизиране за имуществото
по вид и стойност също е ненужно, респ. недвижимото имущество да бъде
индивидуализирано по вид и стойност. Въпреки това, същото е вече
представено и приложено по делото, а повторното му искане (изпълнено) не е
основание за настъпване на неблагоприятни последици за ищците и
въззиваеми.
В теорията и практиката е трайно установено разпределението на
доказателствената тежест в провеждането на производство по възстановяване
на запазена част. Ищецът по чл. 30 от ЗН следва да установи наследственото
си качество и извършването на безвъзмездното разпореждане на
наследодателя, а ответникът има правен интерес да установи, че няма
накърняването на запазена част като докаже, че в наследството е имало и
друго, свободно, неразпределено и имущество, от което предявилият иска по
чл. 30 от ЗН може да попълни запазената си част. Съдебната теория и
практика стига и още по-далеч в това отношение. Тогава, когато се образува
наследствена маса и съдът установи накърняване на запазена част от
наследството, то той трябва сам, по свой почин да определи обезщетението в
полза на лицата с право на запазена част, за времето, за което са били лишени
от право да се ползват от наследството. Така напр. Решение с № 105 от
06.07.2020г. по гр.д. 2633/2019г. на ВКС, IV ГО; Решение под № 385 от
18.04.2012г. по гр.д. 1538/2010г. на ВКС; Решение № 261 от 09.07.2012г. по
гр.д. 46/2012г. на ВКС и др. В депозираната въззивна жалба, жалбоподателя
се оплаква от лошо изпълнение на негово задължение, извършено от
ответната страна, но без да опита да го изпълни.
С оглед гореизложеното счита, че за въззивника не са настъпили
неблагоприятните последици от евентуално нарушаване на принципа на
равнопоставеност и диспозитивното начало на гражданския процес.
По отношение оплакването за липсата на мотиви в съдебното решение
въззивният съд възприема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК в решение, постановено при
признаване на иска е достатъчно в мотивите да бъде указано, че то се
6
основава именно на признанието на иска. И въпреки това в обжалваното
решение са изложени мотивите, като същите подробно и обосновано
обсъждат доказателствата по делото, както и самото процесуално поведение
на страните.
По възражението и оплакването във въззивната жалба за разноските по
делото, въззивната инстанция намира следното:
С отговора на исковата молба ответницата привидно признава иска, но
същевременно с това изнася и твърдението, че въззиваемите са „закрили
банковата сметка на починалия, като изтеглиха сумите в нея“. Поради това
твърдение на В. Р., въпреки универсалното завещателно разпореждане в
нейна полза, следва да бъде образувана наследствена маса. Наследствена маса
се образува (дори и при тази хипотеза), когато наследникът, който иска да му
бъде възстановена запазена част се явява облагодетелстван. Поради
твърденията на ответницата в тази посока, се налага да се събере
наследствена маса, да се оцени същата, с оглед което съдът да прецени
накърнено ли е правото на запазена част на наследниците. В производството
не се доказа компенсиране на наследниците по закон, но това стана ясно едва
с признанието на ответната страна в съдебно заседание от датата 25.05.2021г.,
че наследеното по завещание имущество е описаното в нарочния опис,
съставен по ч.гр.д с № 2057/2018г„ приложено към настоящето производство,
като същият е изчерпателен.
Отделно, в производството се налага събиране на наследствена маса и
нейното остойностяване поради искането на ответницата за получаване и на
обезщетение.
Макар и недоказани, горните обстоятелства следва да бъдат изследвани
и обсъдени от съда и във връзка с изясняване на спора е наложително да се
съберат доказателствата за конкретните вещи и права, включени в
наследството, както и за тяхната стойност. В случаите на направено искане по
чл. 30 ЗН съдът следва по свой почин да назначи експертиза, която да
определи стойността на имуществото. Вместо нарочна експертиза, с оглед
процесуалната икономия, съдът е възприел, а ответната страна съответно е
приела, че извършеното в законовия срок приемане на наследството е именно
„по опис“ съгласно специалните разпоредби на чл.60 и сл. т ЗН.
С оглед горното и съобразно изложеното в Определение под № 328 от
21.12.2013г. по ч.гр.д. 1288/2012г. на IV ГО на ВКС въпреки, че разноските са
направени в отделно, но процесуално свързано производство, съдът е
определил и отговорността за разноските в това отделно производство, в
качеството си на съд, който разглежда и разрешава повдигнатия
материалноправен спор пред него.
Въззивният съд намира за несъстоятелни оплакванията на процесуалния
представител на въззивницата във въззивната й жалба, че възстановяването
на запазената част в стойностно изражение било недопустимо, тъй като
имотите били неподеляеми и трябвало да се определи тази запазена част
в идеални части като дробна цифра за всеки един от тях. По този въпрос
7
Върховните съдии на Републиката са на мнението, че същият въпрос за
установяването обема на наследството е такъв за преценка на конкретните
доказателствата по делото, както и че възстановяването на запазената част
може да бъде и стойностно. Самата запазена, респективно разполагаема част
не съставляват дял в натура от наследството, макар и Закона за наследството
при регламентацията им /чл. 28 и чл. 29 от ЗН/ да употребява изразите "част
от наследството" и "част от имуществото на наследодателя, тъй като начинът
на определяне на размера на запазената част съгласно чл.31 от ЗН налага
извода, че запазената част е цифрова величина, дроб от една стойност,
която се изчислява чрез извършване на регламентираните в закона
действия.
В тази насока въззивният съдът намира, че въззивната жалба се явява
неоснователна и поради следното:
Въззивната инстанция следва да посочи, че въззивницата се е
ограничила до горецитираните бланкетни твърдения, без да ги е подкрепила
със съответните и надлежни доказателства, а се излагат само някакви доводи,
които нито сочат в какво точно се изразяват нарушенията на материалния и
по-конкретно на ЗН, нито сочат да са налице и някакви неточности или
пропуски и в самите аритметични изчисления на запазените част на страните.
Съгласно разпоредбата на чл.29, ал.1 ЗН „Запазената част на низходящи
(включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е:
при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или
низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя.“. Това означава,
че запазената част от наследството в конкретния случай е 2/3 идеални
части (тъй като наследодателят е оставил двама низходящи), а
разполагаемата част, с която наследодателката е можела да се разпореди
свободно, е 1/3 идеална част. Запазената част от наследството на ищцата
и въззивницата е в размера на 1/3 идеална част.
В тази насока настоящата въззивна инстанция приема, че не налице
никакво нарушение на посочените текстове на ЗН и не е осъществено такова
от първоинстанционния съд, най-малкото защото стриктно са спазени както
разпоредбите на чл.28 и чл.29 от ЗН, така и императивната и специална
разпоредба на чл.31, ал.1 от ЗН.
Съдът точно и правилно е приложил тези разпоредби на специалния ЗН
в решението си и по никакъв начин не е нарушил изискванията на сочените от
въззивницата нормативни текстове.
В този смисъл твърденията на въззивницата за допуснати от съда
нарушения на материалния закон се оказват безпочвени и неподкрепени с
нищо - нито някакви доводи, нито надлежните доказателства за това.
Съдът е обсъдил всички, представени по делото доказателства, в
тяхната цялост и взаимовръзка и е постановил решение, което отговаря на
приетите за установени по делото факти и при спазването на предвидените в
закона съдопроизводствени правила. Твърденията на въззивницата за
допуснати нарушения от съда на правилата на материалния закон, видно от
8
изложеното по-горе, се явяват, безпочвени, необосновани и недоказани,
поради което и следователно атакуваното решение не страда от нито един от
сочените от въззивната жалбоподателка В. Р. пороци.
С оглед на гореизложеното, Окръжният съд като въззивна инстанция
следва да постанови съдебно решение, с което да потвърди обжалваното
Решение, като правилно и законосъобразно.
На основание чл.78, ал.1 във връзка с чл. 273 от ГПК и във връзка с
определение под № 152/08.06.2015 год., постановено по ч.гр. дело под №
6646/2014 год. на ВКС, 2-ро гр.о. въззивницата следва да бъде осъдена да
заплати на въззиваемите, направените от последните разноски по делото пред
въззивната инстанция, общо в размер на 600 лева, представляващи
възнаграждение за един адвокат адв. Н. Е. М. от Адв. Колегия – Стара Загора
съобразно представените доказателства за направени такива, а именно
договор за правна защита и съдействие от 21.10.2022 год. /на лист 9 от
въззивното дело/, в който е отбелязано че посоченото възнаграждение на адв.
М., е заплатено изцяло и в брой, както и представения пред въззивната
инстанция списъка на разноските по чл.80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260028 от 13.06.2022г. постановено по
гр.дело № 1110/2020г. по описа на Районен съд Казанлък, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА В. Р. П., ЕГН ********** с адрес: с. Р., ***, *** да заплати на
М. Р. Б., ЕГН ********** от с. Я., ***, *** и М. Р. М. ЕГН ********** с. Я.,
***, *** сумата от 600 /шестотин/ лв., представляваща направените от
последните разноски по делото пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд при наличието на
предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9