Р Е Ш Е Н И Е
№ 809
08.11.2019 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Диана Динкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №723 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.46, ал.5 от Закона за общинската собственост (ЗОС).
Образувано е по жалба на Н.М.М. ***, срещу Заповед №Н-92 от 12.06.2019 г. на Кмета на Община Хасково.
Жалбоподателката счита заповедта за неправилна, незаконосъобразна и постановена в противоречие с процесуалните правила, напълно немотивирана и необоснована. Твърди, че по силата на Заповед Н-115/03.05.2018 г. от Заместник кмета на Община Хасково, била настанена в общинско жилище от общински фонд „Продажби“, на което извършила ремонт. По време на наемните правоотношения не била закъснявала с наемите, нямала забавени плащания за ток или вода, заплатила била всички разходи за сметосъбиране и данък. На 30.04.2019 г. представила документи, с които удостоверила, че все още отговаряла на изискванията за настаняване в общинско жилище, а чрез служител на общината направила справка, че и тази година все още нямало решение на общинския съвет за реализиране на процедура по продажба на предоставеното ѝ жилище съобразно приетата програма за управление на общинската собственост за 2019 г. С представените документи жалбоподателката доказвала все още наличието на жилищна нужда и поискала договорът за същото жилище да бъде продължен за още една година. Считала обжалваната заповед, с която договорът ѝ се прекратявал поради изтичане на срока на същия, за немотивирана, тъй като в нея липсвал анализ на обстоятелствата по отношение на фактите, с които доказвала, че отговаря на изискванията за настаняване, съобразно общинските разпоредби. Твърди, че тези обстоятелства били доказани и представени пред Община Хасково в срок, преди да изтече срокът на договора ѝ. Излага довода, че съгласно ЗС договорът за наем можело да бъде продължен, ако продължавала да отговаря на изискванията. Претендира обжалваната заповед да бъде отменена.
Ответникът, Кмет на Община Хасково, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно представената по делото (л.60) Заповед №Н-115/03.05.2018 г., издадена от Зам.-кмет на Община Хасково, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във връзка с чл.15, ал.1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общинските жилища на територията на община Хасково на Общински съвет – Хасково и Протокол №8 от 18.04.2018 г. на Комисията по жилищно настаняване при Община Хасково, жалбоподателката Н.М.М. и членовете на семейството (домакинството) М. А. К.– съжителстващо без брак лице и Г. М. А. – дъщеря, се настанява в общинско жилище от фонд продажби, находящо се в гр.Х., ул.„И.“ №***, вх.**, ет.**, ап.**, при определен месечен наем. В заповедта е посочено, че настаняването е за срок от 1 (една) година, считано от датата на сключване на договора.
На основание чл.15, ал.5 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общинските жилища на територията на община Хасково на Общински съвет – Хасково и Заповед №Н-115/03.05.2018 г. за настаняване под наем в общинско жилище на Кмета на Община Хасково, на 09.05.2018 г. между Община Хасково като наемодател и Н.М.М. като наемател е сключен Договор за наем на общински жилищен имот рег.№ОС-099/09.05.2018 г. (л.58-59), с предмет общински жилищен имот, представляващ Апартамент №***, находящ се в гр.Х., ул.„И.“ №***, вх.**, ет.**, ап.**, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с жилищна площ от 58,00 кв.м., с прилежащо избено помещение №***.
Съгласно чл.3 от Договора, той се сключва за срок от 1 (една) година, считано от датата на договора. В чл.10 от Договора са изброени случаите, в които същият се прекратява, включително: (т.1) С изтичане на срока, за който е сключен; (т.9) Когато се установи, че наемателят не отговаря на условията за предоставяне на общинско жилище под наем и (т.13) Поради непредставяне на актуални документи, съгласно чл.14, ал.2 и ал.3 от цитираната Наредба.
Под рег.индекс: 94Н-3084-1/24.04.2019 г. (л.40) в Община Хасково е регистрирана декларация, адресирана до Кмета на общината, с която Н.М.М. прилага изброени с номерата си документи (приложени по делото на л.41 – л.55), във връзка с изтичане на договора ѝ за наем на общинско жилище.
Представените документи са Удостоверение за семейно положение на Н.М.М.; Клетвена декларация от същата, с нотариална заверка на подписа от 24.04.2019 г., в която декларира, че живее на семейни начала и без брак с М. А. К.; Акт за раждане на дъщеря им Г. М. А., родена 2016 г., т.е. малолетна; удостоверения за декларирани данни за собственост на недвижими имоти и МПС, за извършвани прехвърлителни сделки; удостоверения и декларации за доходи, за постоянен и за настоящ адрес на Н.М.М., М. А. К.и Г. М. А..
Като част от административната преписка е приложен Протокол №7 (л.36-38) от проведено на 16.05.2019 г. заседание на комисията по чл.9, ал.1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общинските жилища на територията на община Хасково (по-нататък само Наредбата), назначена със Заповед №408/28.03.2019 г. на Кмета на Община Хасково.
По точка X от дневния ред в Протокола е отразено „Разглеждане на заявление, подадено от Н.М.М. за подновяване на договор за наем на общинско жилище, находящо се в гр.Х., ул.„И.“ №***, вх.**, ет.**, ап.**“, и следното решение на Комисията: „Поради изтичане на срока на договор за наем на общинско жилище …, съгласно чл.17, ал.1, т.6 от Наредбата …, договора за наем на лицето Н.М.М. се счита за прекратен и няма да бъде продължен.“
Със Заповед №Н-92/12.06.2019 г., издадена на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.17, ал.2, във връзка с чл.17, ал.1, т.6 от Наредбата, чл.10, т.1 от Договора за наем на общински жилищен имот и Протокол №7/16.05.2019 г. на Комисията по жилищно настаняване при Община Хасково, Кметът на Община Хасково прекратява наемното правоотношение с Н.М.М. – наемател на недвижим имот, общинска собственост, представляващ апартамент №***, находящ се на ул.„И.“ №***, вх.**, ет.**, в гр.Х..
В заповедта е посочено, че съгласно Договор за наем с рег.№ОС-099/09.05.2018 г. Община Хасково е отдала под наем на Н.М.М. недвижим имот, общинска собственост, че договорът за наем на общинското жилище е за срок от една година, считано от датата на договора 09.05.2018 г. и че към този момент срока за настаняване в общинското жилище „е със статус изтекъл срок, което представлява само по себе си основание за прекратяване на договора за наем на общински жилищен имот“.
Видно от отразяването под текста на Заповед №Н-92/12.06.2019 г. на Кмета на Община Хасково, същата е получена от Н.М.М. срещу подпис на 14.06.2019 г.
Жалбата срещу тази заповед е подадена в съда на 21.06.2019 г.
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е при спазване на 14-дневния преклузивен срок за обжалване, предвиден в чл.149, ал.1 от АПК, във вр. с чл.46, ал.5 от ЗОС. Насочена е срещу годен за съдебно оспорване административен акт и изхожда от надлежна страна – адресат на акта, за който е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Оспорената Заповед №Н-92/12.06.2019 г. е обективирана в писмена форма и е подписана от издателя си – Кмет на Община Хасково, чиято компетентност не се оспорва.
С тази заповед се прекратява наемно правоотношение за недвижим имот – апартамент, общинска собственост, който безспорно представлява общинско жилище.
Общата правна регламентация, касаеща общинските жилища, е по Глава пета от ЗОС, и според нея лица с установени жилищни нужди се настаняват под наем в определени категории общински жилища.
В чл.45а, ал.1 от ЗОС е предвидено, че условията и редът за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилищата по чл.43 и 45 се определят с наредба на общинския съвет.
Съгласно чл.46, ал.1 от ЗОС, наемните правоотношения се прекратяват поради: 1. неплащане на наемната цена или на консумативните разноски за повече от три месеца; 2. извършване на ново строителство, надстрояване или пристрояване, основен ремонт или реконструкция, когато се засягат обитавани помещения; 3. нарушаване на добрите нрави; 4. неполагане грижата на добър стопанин при ползване на жилището; 5. прекратяване на трудовите или служебните правоотношения на настанените във ведомствено жилище лица, освен ако в наредбата по чл.45а, ал.1 е предвидено друго; 6. изтичане на срока за настаняване; 7. отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище; 8. използване на жилището не по предназначение; 9. други основания, определени с наредбата по чл.45а, ал.1.
В ал.2 на чл.46 от ЗОС е предвидено, че наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед, в която се посочват основанието за прекратяване на наемното правоотношение и срокът за опразване на жилището, който не може да бъде по-дълъг от един месец.
Според ал.4 на чл.46 от ЗОС, при изтичане на срока на настаняване наемното правоотношение може да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище.
На основание чл.45а от ЗОС, Общински съвет – Хасково е приел Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общинските жилища на територията на Община Хасково (видно от §4 от ПЗР на Наредбата), приета с Решение №213 от 22.07.2016 г., текста на която е представен по делото в приложимата му редакция, последно изм. и доп. с Решение №834 от 22.02.2019 г. на Общински съвет – Хасково.
В Глава втора от Наредбата са уредени условията и реда за настаняване под наем в общински жилища, като в чл.5, ал.1 са изброени условията, на които следва да отговарят едновременно гражданите и техните семейства, за да имат право да кандидатстват за настаняване под наем в общински жилища по чл.2, ал.1, т.1 (социални жилища), а в чл.8, ал.1 от Наредбата са изброени документите, с които съгласно чл.5, ал.2 от Наредбата, се установяват тези обстоятелства.
В чл.15, ал.1 от Наредбата е предвидено, че настаняването в общинските жилища се извършва със заповед на кмета, в която се индивидуализира предоставеното жилище, трите имена и ЕГН на настаненото лице и членовете на семейството му (домакинството), срока на настаняване и размера и условията за плащане на наемната цена. Според чл.15, ал.3 от Наредбата, въз основа на настанителната заповед, издадена от кмета на общината, се сключва писмен договор за наем със съответното лице.
В чл.17, ал.1 от Наредбата, в 15 точки се посочват предпоставките, поради които се прекратяват наемните правоотношения.
Според чл.17, ал.2 от Наредбата, наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед. В заповедта се посочват основанието за прекратяване на наемното правоотношение и срокът за опразване на жилището, който не може да бъде по-дълъг от един месец.
Съгласно чл.17, ал.5 от Наредбата, при изтичане на срока на настаняване наемното правоотношение може да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище.
В обжалваната заповед издателят ѝ – Кмет на Община Хасково, се е позовал на разпоредбата на чл.44, ал.2 от ЗМСМА, съгласно която в изпълнение на своите правомощия кметът на общината издава заповеди.
Настоящият съдебен състав приема, че Кметът на общината е компетентният орган, който единствен разполага с правомощия да издаде заповед от вида на процесната – за прекратяване на наемно правоотношение с наемател на общинско жилище, поради което обжалваният акт е валидно постановен от материално и териториално компетентен орган. Кметът на общината ръководи цялата изпълнителна дейност на общината, а приложимата по силата на препращането на чл.45а, ал.1 от ЗОС Наредба предвижда изрично, че настаняването в общинските жилища се извършва със заповед на кмета. Ето защо именно кметът е органа, който прекратява със заповед наемното правоотношение по смисъла на разпоредбата на чл.46, ал.2 от ЗОС, възпроизведена като съдържание и в чл.17, ал.2 от Наредбата, независимо че настанителната заповед в случая е издадена от името на Зам.-кмет на Община Хасково.
Страните по делото не спорят относно възникналото между тях по силата на настанителната заповед наемно правоотношение, а валидността на последното не е предмет на преюдициално разглеждане в настоящото производство, образувано по оспорване на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение.
Съдът намира за основателно възражението на жалбоподателката, че оспорената заповед не е мотивирана, въпреки посочването в нея на кореспондиращи си фактически и правни основания.
От фактическа страна в заповедта е посочено, че срокът на сключения между жалбоподателката като наемател и Община Хасково като наемодател договор за наем на конкретно общинско жилище е изтекъл на 09.05.2018 г., и е приложено правното основание на чл.17, ал.1, т.6 от Наредбата, според което наемните правоотношения се прекратяват поради: изтичане на срока за настаняване. Този нормативен подход съответства и на цитирания в акта чл.10, т.1 от наемния Договор рег.№ОС-099/09.05.2018 г., чийто срок безспорно изтича на 09.05.2018 г.
Същевременно в обжалваната заповед е извършено изрично препращане към Протокол №7/16.05.2019 г. на комисията по жилищно настаняване при Община Хасково, който е представен и по делото като част от административната преписка по издаване на заповедта.
Видно от съдържанието на този протокол, Комисията по чл.9, ал.1 от Наредбата, т.е. за установяване жилищните нужди на гражданите, е разгледала заявлението, подадено от Н.М.М. за подновяване на договора ѝ за наем на общинското жилище, като е приела единствено решение, че договорът за наем няма да бъде продължен поради изтичане на срока му.
При така изложената в процесната заповед фактическа обстановка е видно, че административният акт е издаден без извършена преценка на обстоятелствата, обуславящи приложението на чл.46, ал.4 от ЗОС, съдържанието на която разпоредба по идентичен начин е възпроизведено и в чл.17, ал.5 от общинската Наредба.
Предвидената в тези норми възможност – при изтичане на срока за настаняване наемното правоотношение да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище, означава, че същата следва да бъде преценена, преди наемното правоотношение да се прекрати поради изтичане на срока му.
Видно е, че в чл.14, ал.3 на Наредбата е въведено задължение за настанените (под наем в общинско жилище) за срок до 18 месеца лица, до 30 дни преди изтичане на срока на договора за наем да представят актуални документи по чл.8, ал.1 от същата Наредба, а в ал.4 на разпоредбата е посочено, че наемните правоотношения на настанени под наем лица, декларирали неверни данни, или непредставили актуални документи, се прекратяват.
От съдържанието на раздел IX от Протокол №7/16.05.2019 г. е видно също, че Комисията е разгледала подадените, поради изтичане на срока на договорите за наем на общинско жилище, актуални документи на още 30 лица – наематели, и е взела решение за удължаване срока на договорите им за наем с една година поради това, че са подали актуални документи по чл.8, ал.1 и отговарят на изискванията на чл.5, ал.1 от Наредбата.
При така възприетия подход от страна на административния орган и помощната му Комисия, неясно остава защо подадените от Н.М.М. под рег.индекс: 94Н-3084-1/24.04.2019 г. документи, приети за заявление за подновяване на договор за наем, не са разгледани и преценени по същия ред, като на останалите наематели на общински жилища с изтичащ срок на договорите. След като в съдържанието на обжалваната заповед има данни за инициирано от наемателя производство по продължаване на наемното правоотношение по реда на чл.17, ал.5 от Наредбата, то е задължително да бъдат изложени и фактическите установявания във връзка с това искане – съответно подадено ли е съобразно изискванията, придружено ли е с всички нормативно регламентирани документи и удостоверяват ли те изпълненията на изискванията на Наредбата, предпоставящи продължаването срока на наемното правоотношение. Липсата на изложени фактически твърдения в този смисъл, както в обжалваната заповед, така и в протокола на Комисията, към който се препраща в акта, прави заповедта немотивирана, а съдът е в невъзможност да извърши преценка по същество на нейната законосъобразност.
Изложените непълноти в съдържанието на административния акт са основание за неговата отмяна по смисъла на чл.146, т.2 то АПК, съответно пропускът да бъдат изследвани посочените по-горе обстоятелства представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на акта, тъй като ако не бяха допуснати, административният орган бил могъл да достигне до различен от изложения в акта краен извод за прекратяване на наемното правоотношение.
В случая е нарушен и основният принцип на равенство, изведен в разпоредбата на чл.8, ал.2 от АПК, според който в пределите на оперативната самостоятелност, при еднакви условия, сходните случаи се третират еднакво. След като за останалите наематели на общински жилища с изтекъл срок на наемното правоотношение в Община Хасково се разглеждат подадените актуални документи и се удължава срока на договорите за наем, при липса на данни за различни условия на третиране, същият подход е трябвало да бъде приложен и по отношение на наемателката Н.М.М.. Административният орган е следвало да упражни правомощията си добросъвестно и справедливо, като при спазване на предвидения в чл.6 от АПК принцип на съразмерност, приложи спрямо жалбоподателката, като адресат на административния акт, онези мерки, които са по-благоприятни за нея, т.е. първо да провери дали може да бъде продължено наемното правоотношение при изтичане на срока му, преди да го прекратява.
Обжалваната заповед, с която наемното правоотношение се прекратява само на основанието, че срокът на сключения Договор за наем е изтекъл, следва да бъде отменена като незаконосъобразна, а административната преписка следва да бъде върната на ответника за нова преценка, относно възможността за подновяване на наемното правоотношение в хипотезата на чл.46, ал.4 от ЗОС.
При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените и своевременно поискани разноски за производството – 10 лв. внесена дължима държавна такса и 450 лв. заплатено възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 20.06.2019 г., платими от ответника.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №Н-92 от 12.06.2019 г. на Кмета на Община Хасково.
ВРЪЩА административната преписка на Кмета на Община Хасково за ново произнасяне, съобразено с указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на Н.М.М., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 460 (четиристотин и шестдесет) лева.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: