№ 1880
гр. С., 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Ем. Малоселска
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Мария Ем. Малоселска Въззивно гражданско
дело № 20221100500153 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Предмет на обжалване е решение № 20199291 от 16.10.2021 г., постановено по
гр. д. № 8339 по описа за 2021 г. на СРС, 27 състав, в частта, с която са отхвърлени
предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *******, искове за установяване на вземания на
ищеца по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за неоснователно
обогатяване на „Ю.“ ЕООД за доставена топлинна енергия за разликата над уважения с
решението размер от 329,20 лева до предявения общ размер от 1912,96 лева, за лихва за
забава за периода от 15.08.2017 г. до 14.07.2020 г. за разликата над уважения размер от
6,49 лева до пълния претендиран размер от 237,27 лева, за главница за неоснователно
обогатяване за сумата от 70,45 лева, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.06.2017 г. до 30.04.2019 г. ведно със законна
лихва от 27.07.2020 г. до изплащане на вземането, за мораторна лихва върху
последната главница в размер на 12,69 лева за периода от 31.07.2017 г. до 14.07.2020 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
от 18.08.2020г. по ч.гр.д. № 33414/2020г. по описа на СРС, 27 състав.
Подадена е въззивна жалба от ищеца „Т. С.“ ЕАД, с което се заявяват
оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част, тъй
като неправилно първият съд приел, че ищецът не е установил в производството
реалното количество на топлинна енергия, доставено в процесния топлоснабден имот.
1
Подчертава, че между страните не е бил подписан договор за доставка на топлинна
енергия за стопански нужди, с оглед което счита, че собственикът се е обогатил
неоснователно за сметка на дружеството с претендираните в производството суми.
Поддържа, че доколкото в имота не е бил извършен реален отчет на индивидуалните
уреди, то за ищеца е възникнало правото да начисли количество топлинна енергия на
осн.чл. 44 от Наредба № I6-334 за топлоснабдяването. По изложените с жалбата
съображения моли за отмяна на решението в посочената част и за уважаване на
исковете за пълния заявен размер.
Ответникът по жалбата „Ю.“ ЕООД оспорва нейната основателност, като
поддържа, че решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
Третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД не заявява становища по жалбите.
Софийски градски съд, II-Д въззивен състав, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, и с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е
валидно и е допустимо в обжалваната от ищеца част. Не са допуснати нарушения на
императивни материални норми, както и несъответствия на дейността на съда с
правилата на процесуалния закон, които да налагат отмяна на съдебното решение само
на това основание. Във връзка с доводите на страните, релевирани във въззивното
производство, настоящият състав на съда намира, че дължи собствен анализ на
формираната в хода на съдебното дирене пред СРС доказателствена съвкупност, както
и излагането на свои мотиви по приложението на закона и основателността на
заявените от ищеца претенции.
По същество въззивният съд намира, че решението на СРС е правилно и следва
да бъде потвърдено, като съображенията за това са следните:
С оглед правната квалификация на предявените искове правилно районният съд
е разпределил доказателствената тежест между страните по спора.
При иск с правна квалификация по чл. 59 ЗЗД спорното материално право се
обуславя от кумулативната даденост на следните предпоставки: 1) наличие на
обогатяване у ответника и обедняване на ищеца, 2) общ правопораждащ факт,
причиняващ едновременно обогатяването и обедняването, 3) липса на основание
2
(конкретен юридически факт) за едновременното настъпване на обедняването и
обогатяването и 4) правен интерес от предявяването на иска, обусловен от липса на
възможност за защита с друг иск. В конкретния случай посочените предпоставки водят
до извода, че в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59,
ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е доставил топлинна енергия в твърдените количества и на
посочената стойност, с което ответникът се е обогатил, спестявайки дължимата за
същите цена. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил задължението си към ищеца.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и
продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със
Закона за енергетиката. Нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата
на топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори
при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на
топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно §1, т.33а (изм. ДВ, бр. 66/26.07.2013г.)
от ДР на ЗЕ, "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
От така цитираните разпоредби следва изводът, че за да са налице отношения на
покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо да се сключи
писмен договор, който да обвързва страните и да регламентира правата и задълженията
им по правоотношението за продажба на топлинна енергия, какъвто в случая не се
твърди да е сключен между страните за процесния период.
Имуществените облаги имат материално естество и те са оценими в пари.
Изразяват се в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на
неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е
трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води до
обогатяване, в случай че разходите са били необходими и ответникът по иска с правно
основание чл. 59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да
съществуват изгледи за тяхното връщане. В настоящия случай се твърди, че
ответникът е спестил разходи за доставената и ползвана топлинна енергия за
процесния имот, на който е собственик.
Ето защо въззивният съд следва да даде отговор на въпроса основателни ли са
предявените искове, с оглед събраните в първоинстанционното производство
доказателства.
Не е спорно между страните, а и това се установява от представения и приет
като писмено доказателство нотариален акт за прокупко-продажба на недвижим имот
от 23.07.1993 г., че ответното дружество е собственик на процесния апартамент № 3,
находящ се на ******* вх. А, жк „*******“, гр. С..
3
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил да е ползвана и реално да е
била доставена на адреса на процесния имот топлинна енергия.
В хода на първоинстанционното производство е прието заключението на СТЕ,
от което се установява, че за процесния недвижим имот, за процесния период е била
начислявана сума за сградна инсталация остойностена на сумата от 329.20лв. В
откритото съдебно заседание, приведено пред районния съд на 30.09.2021г., законният
представител на ответника е признал, че сумите за сградна инсталация са консумирани
и дължими, с оглед което и съдът е уважил предявения иск в посочената част, като е
съобразил признанието на ответника.
От доказателствата по делото: изравнителни сметки, протоколи за извършени
главни отчети, талони за пломбиране на водомери, както и от заключението на вещото
лице по СТЕ, въззивният съд приема за установено, че остатъкът от претендираната от
ищеца сума не е за реално доставена в процесния имот топлинна енергия, а
представлвлява служебно начислена от ищеца сума на база максимален специфичен
разход за сградата. Съдът намира, че от представените по делото доказателства,
съдържащи констатаци от предхождащи и последващи процесния период проверки, по
делото е установено, че в имота не е ползвана топлинна енергия през процесния
период. Обратно начисленото служебно количество топлинни единици, с чиято
стойност ищецът претендира ответникът да се е обогатил, спестявайки разходи, извън
тези за сградна инсталация, не е реално доставено количество топлинна енергия, която
ищецът е доставил на ответникът, а последният не му е заплатил, които обстоятелства
се твърди от ищеца да са довели до неоснователното имуществено разместване в
правните сфери на страните.
С оглед изложеното и като взе предвид обстоятелството, че от представените по
делото писмени доказателства не се установява фактът на ползване на топлинна
енергия в имота, въззивният съд приема, че искът за главница за сумата над 329,20 лева
правилно е отхвърлен с обжалваното решение.
Що се отнася до иска за главница за цена на услугата за дялово разпределение
следва да се посочи, че ищцът не е легитимиран да претендира същата по реда на чл.
59 ЗЗД с оглед липсата на договорно правоотношение с ответника. Ищецът признава в
производството, че друго лице е осъществило предоставянето на услугата, с оглед
което и дори ответникът да е спестил разходите за същата, не за ищеца е настъпило
обедняването, доколкото в производството не са ангажирани твърдения, нито
доказателства да се е суброгирал в правата на третото лице помагач по отношение на
това вземане. Ето защо правилно първоинстанционният съд е отхвърлил и този иск.
Предвид изводите на въззивния съд за неоснователност на главните претенции в
обжалваната от ищеца част, то неоснователни са и обусловените претенции за лихви за
забава, предмет на въззивното производство.
4
В аспекта на гореизложеното всички оплаквания, заявени с жалбата, са
неоснователни. При липсата на други доводи, релевирани от въззивника, обжалваното
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
В качеството си на въззиваема страна ответното дружество не е представило
доказателства за извършването на разноски във въззивното производство, с оглед което
и такива не следва да се присъждат с решението.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20199291 от 16.10.2021 г., постановено по гр. д.
№ 8339 по описа за 2021 г. на СРС, 27 състав, в частта, с която са отхвърлени
предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *******, искове за установяване на вземания на
ищеца по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за неоснователно
обогатяване на „Ю.“ ЕООД, ЕИК *******, за доставена топлинна енергия за периода
от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. за разликата над уважения с решението размер от
329,20 лева до предявения общ размер от 1912,96 лева; за лихва за забава за периода от
15.08.2017 г. до 14.07.2020 г. за разликата над уважения размер от 6,49 лева до пълния
предявен размер от 237,27 лева; за главница за неоснователно обогатяване за сумата от
70,45 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.06.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 27.07.2020 г. до
изплащане на вземането; за мораторна лихва върху последната главница в размер на
12,69 лева за периода от 31.07.2017 г. до 14.07.2020 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 18.08.2020г. по ч.гр.д. №
33414/2020г. по описа на СРС, 27 състав.
Първоинстанционното решение е влязло с сила в частта, с която са уважени
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т. С.“ ЕАД искове с правно основание
чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 329,20 лева, представляваща цена на
доставена от топлофикационното дружество топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 27.07.2020 г. до изплащане на
вземането, както и за сумата от 6,49 лева, представляваща мораторна лихва за периода
от 05.05.2020г. до 14.7.2020 г.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Т.С.“ ЕООД на
страната на въззивника „Т. С.“ ЕАД.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6