Решение по дело №10/2019 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 131
Дата: 22 април 2019 г. (в сила от 22 април 2019 г.)
Съдия: Рени Петрова Ковачка
Дело: 20191700500010
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 януари 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

  131

 

гр. Перник, 22.04.2019год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на 21.03.2019год. / двадесет и първи март през две хиляди и деветнадесета година  / в състав :

 

 Председател: Рени Ковачка  

Членове: Димитър Ковачев  

мл.с. Кристина Костадинова    

 

при секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното от съдия Ковачка възз. гр. дело № 10 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 998/ 16.10.2018год., постановено по гр.дело № 08067/ 2017 год., Пернишкият районен съд е отхвърлил като неоснователен предявения от „Екс Дебт Мениджмънт“ ООД гр.София срещу Н.Г.К. иск за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 2 330.37лева, представляваща главница по договор за издаване на кредитна карта от *** сключен между ответницата и цедента „Транскарт Файнешънъл Сървисис“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № 06304 по описа за 2017год. на Пернишкия районен съд.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от  „Екс Дебт Мениджмънт“ ООД гр.София, с която моли първоинстанционното решение да бъде отменено и постановено ново за уважаване на предявения от него установителен иск, ведно с произтичащите от това последици. Жалбоподателят твърди, че неправилно районния съд е приел неоснователност на исковата претенция за сумата над 1150 лева, тъй като тази сума не съставлява главница по договора за кредитна карта, без да съобрази изрично формулираната му воля за установяване съществуването на вземане, представляващо главница споразумение от 18.03.2014год ., която е в размер на 2 330.37 лева след приспадане на заплатената вноска в размер на 360 лева. Неоснователно според жалбоподателя районния съд е приел, че искът е предявен след изтичане на погасителната давност, без да се зачете извършеното от ответницата със сключване на споразумението от *** признание на задължението. Счита, че в случая е налице активна субективна новация и че със сключване на споразумението между страните по делото  се е породило ново задължение за длъжника, за което е започнало да тече нов давностен срок, съгласно чл.114 от ЗЗД, който не е изтекъл към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Поддържа, че с подписване на споразумението длъжникът Н.К. е направила признание на своя дълг, което съставлява и доброволен отказ от настъпилата погасителна давност.

Въззиваемата Н.К. не е депозирала писмен отговор в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са налице основания за обезсилването му, поради което следва да бъде извършена проверка относно правилността му въз основа на наведените в жалбата доводи:

Пред районния съд са били предявени искове с правно основание чл.422 от ГПК и чл.86 от ЗЗД от «Екс Дебт Мениджмънт» ООД гр.София против Н.К. за установяване съществуването на вземания от ищеца против ответника, за които е издадена Заповед № 5217/26.09.2017 год. за изпълнение  на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 2330.37 лева, представляваща главница по Споразумение  от ***, ведно със законната лихва, считано от 25.09.2017год. до окончателното изплащане на вземането. Ищецът е претендирал и присъждане на направените в заповедното производство разноски в размер на 96.61лева.

Ищецът е твърдял, че на *** между ответницата и «Транскарт Файненшъл Сървисис» ЕАД е сключен договор за издаване на кредитна карта, че ответницата е започнала да разходва средства от получаната карта, които не е погасила и по този начин е генерирала непогасен дълг. Твърдял е също, че вземанията на «Транскарт Файненшъл Сървисис» ЕАД по този договор са му били прехвърлени с договор за цесия от 30.10.2013год., за което ответницата е била надлежно уведомена На *** между него и ответницата било сключено споразумение, с което последната е признала дълг възлизащ на 2 690.37 лева и се е задължила да го погаси разсрочено до 30.07.2016год. Твърдял е също така, че след сключване на споразумението ответницата е направила плащания в размер на 360 лева, след което била преустановила плащанията. Поискал е от съда да признае за установено съществуването на процесното вземане срещу ответницата, ведно със законнта лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното му изплащане, както и да му присъди направените направените в заповедното производство разноски.

С уточняваща молба ищецът е конкретизирал, че под «главница» има предвид дължащата се  по споразумение от *** сума.

Ответницата  не е подала писмен отговор.

Районният съд е отхвърлил така предявения иск като е приел съществуването на вземане на ищеца към ответницата в размер на 1150 лева, породено от Договор за кредит от ***, сключен между Н.К. и «Транкскарт  Файненшън Сървисис» ЕАД, което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за цесия. Приел е също така, че вземането е погасено по давност и че признанието на дълга от ответницата, извършено с подписване на Споразумение от *** не прекъсва давността, тъй като към момента на подписване на споразумението давностния срок е бил изтекъл. Счел е, че с подписване на споразумението не е налице новиране на задължението, тъй като страните по делото са разсрочили плащането на цедираното вземане, а не са погасили старо задължение.

Съдът констатира следното:

На *** между «Транскарт Файненшъл сървисис» ЕАД гр.София и Н.Г.К.  е бил сключен договор за предоставяне на кредит-транскарт, по силата който на кредитополучателя е предоставен роволвиращ кредит с горна граница 1 200 лева, която горна граница не ограничава начисляването на лихви по усвоения кредит съгласно условията на договора и начисляването на такси, съгласно цинова листа на кредитодателя, която е неразделна част от договора. В договора е посочено, че целта на кредита е плащане на стоки и услуги на тероторията на страната в оторизирани търговски обекти чрез кредитна карта «Транскарт». В чл.4 от него е уговорено, че срокът на действие е 24 месеца,а в чл.5 - условията за олихвяване и обслужване на кредита. Съгласно цитираната разпоредба от датата на първата транзакция с картата започва да тече безлихвен период, който може да продължи до изтичане срока на договора, но при условие, че кредитополучателя винаги до 15 число на вески месец погасява общото задължение по кредита, натрупано към последната дата на предходния месец. В случай, че кредитополучателя не стори това, считано от 16-то число на месеца върху текущия размер на общото задължение се начислява лихва в размер на 18 % годишно. На последната дата на всеки месец начислената лихва се прибавя към общото задължение по кредита. Общото задължение по кредита се формира от сбора от: непогасените усвоени суми, дължимите лихви и начислените, но неплатени такси. В случай, че кредитополучателя погаси цялата сума от общото задължение, кредитът премина автоматично в безлихвен период. Кридитополучателят се е задължил всеки месец до 15-то число за издължава минималната погасителна вноска, която се формира от сбора на: дължимите лихви, начислените такси и сума  равна на 3 % от общото задължение. Ако в срок от 60 дни от навлизане в лихвения период кредитополучателят не погаси сума равна на минималната погасителна вноска, издателят блокира картата. При плащане на минималната или по-голяма погасителна вноска картата се деблокира. В случай, че кредитополучателя в срок от 90-дни от навлизане в лихвения период не погаси сума, равна на минималната погасителна вноска, издателят начислява такса, а кредитополучателя губи правото на деблокиране на картата.

 По делото са представени Приложение № 1 и потвърждение за извършена цесия на парични вземания на основание чл.99 от ЗЗД, от които се установява, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.10.2013год. цедентът «Транскарт Файненшъл сървисис» ЕАД е прехвърлил на «Екс Дебт Мениджмънт» ООД вземанията по сключения на *** договор за предоставяне на кредит-транскарт. На ответницата е изпратено уведомление за прехвърляне на вземанията изх.№ 45/04.11.2013год., което същата е получила на 05.02.2018год. като част от приложенията към исковата молба.

Със споразумение от *** сключено между ищеца и ответницата страните са констатирали, че съгласно сключен на 30.10.2013год. договор за продажба на вземания между «Транскарт Файненшъл сървисис» ЕАД и «Екс Дебт Мениджмънт» ООД последният е придобил вземане против ответницата, представляващо неплатени суми по договор от *** за издаване на кредитна карта, което вземане към *** е в размер на 2 690.37лева и е уговорено  същото да бъде заплатено  на вноски с краен срок за плащане- 30.07.2016год.

По делото е изготвена и приета съдебно-икономическа експертиза, от която се установява, че неизплатената главница по договора за кредит към датата на сключване на споразумението между страните / ***/  е  в размер на 1 150 лева, а общият размер на целия дълг към настоящия момент е в размер на 2 330.37лева, формиращ се от: 1 150 лева главница, 869.37лева възнаградителна лихва и 311 лева такса напомнителна. Това е размерът на дълга към настоящия момент, след приспадане на платената след сключване на споразумението сума в размер на 360 лева.

На 25.09.2017год. «Екс Дебт Мениджмънт» ООД гр.София е депозирал пред ПРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против Н.Г.К.. Със Заповед за изпълнение № 5217/26.09.2017год., постановена по ч.гр.дело № 06304/2017год. районният съд е разпоредил Н.К. да заплати на «Екс Дебт Мениджмънт» ООД гр.софия сумата от 2 330.37лева главница по Споразумение от ***, ведно със законната лихва, считано от 25.09.2017год. до окончателното изплащане на вземането, 46.61лева държавна такса и 50лева юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.414 от ГПК Н.К. е подала възражение, в което е посочила, че не дължи сумите по заповедта, тъй като са погасени по давност.

С оглед така установеното от фактическа страна, настоящият състав достигна до следните правни изводи:

Предмет на делото е установяване дължимостта на сума по Споразумение от ***, сключено между страните по делото, за която е издадена заповед за изпъление по чл.410 от ГПК. Със споразумението е разсрочено плащането на цедирани на ищеца вземания, произтичащи от Договор за предоставяне на кредит от ***

Въз основа на съвкупния анализ на събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно установено по делото, че между «Транскарт Файненшъл Сървисис» ЕАД и Н.К. са били възникнали валидни облигационни отношения по договор за кредит, сключен на *** с кредитен лимит 1200 лева, в изпълнение на който на ответницата е предоставен кредит-транскарт. Ответницата е усвоила на *** еднократно сума в размер на 1150 лева като на 30.11.2010год. е погасила 600 лева от нея. Установено е също така, че вземането на  «Транскарт Файненшъл, Сървисис» ЕАД гр.София към ответицата по договора за кредит е прехвърлено на «Екс Дебт Мениджмънт» ООД с договор за цесия от 30.10.2013год., че към *** задължението на ответницата по договора е било в размер на 2 690.37лева  и че въпреки уговорения начин на плащане в споразумението, сключено с цесионера «Екс Дебт Мениджмънт» ООД ответницата е погасила единствено сума от 360 лева. Към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, респ. към датата на приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд нейното задължение  в размер на 2 330.37лева, от които 1 150 лева главница, 869.37 лева възнаградителна лихва и 311 лева такса напомнителна. Предвид така установеното по делото, съдът намира че въззивникът в настоящото производство се явява носител на ликвидно и изискуемо вземане в заявения от него размер, основано на неплатени задължения по договор за предоставяне на кредит от *** и споразумение от ***, което вземане му е прехвърлено с договор за цесия от 30. 10.2013год..

Тук следва да се посочи, че под «вземане» на ищеца настоящият състав има предвид не само главницата по договора за кредит както е приел районния съд, но всичко дължимо по него.  Както бе отбелязано по-горе, предмет на делото е установяване дължимостта на сума по Споразумение от ***, сключено между страните по делото, която е в размер на 2 330.37лева. Последната съставлява вземане, произтичащо от Договор за предоставяне на кредит от ***, което, както е посочило вещото лице, се състои от няколко компонента - главница, лихва и такса. Действително в уточняваща молба от 22.01.2018год. ищецът е определил сумата от 2 330.37лева като «главница», която квалификация не е задължителна за съда.  От изложеното в исковата молба и формулирания петитум, както и от молба вх.№ 2099/22.01.2018год. и молба вх.№ 8920 /02.04.2018год. е видно, че  съдът е бил сезиран с искане да установи съществуване /дължимостта/ на сума по споразумението от ***, а не на главницата по договора за издаване на кредитна карта от ***  Независимо от направената  квалификация на претенцията си, ищецът е поискал установяване дължимостта на сумата  по споразумението, тоест не само главницата по договора за кредит, а всичко дължимо по него.

Със споразумението от ***, сключено между страните по делото, ответницата е признала задължението си, произтичащо от Договор за издаване на кредитна карта от ***, като възлизащо в размер на 2 690.37лева и е поела задължение да го изплати на цесионера на вноски до 30.07.2016год.

При така постигната договореност между страните, настоящият състав намира, че е налице отказ от давност, поради което длъжникът не може да се ползва от нея. Дори и да се приеме, че такава е била изтекла за вземането до сключване на споразумението, то не следва да бъде зачетена. Ако за прекъсването на давността е необходимо давността да не е изтекла, за признаването на вземането законът не поставя такова изискване. След като длъжникът може да изпълни и след изтичане на давностния срок и това да доведе до погасяване на вземането, то той би могъл да стори и по-малкото - да признае вземането, тест своето задължение. В тази хипотеза, признанието всъщност съставлява отказ от позоваване на изтекла давност и този отказ е неотменяем и е произвел действието, тъй като изявлението  за признание на дълга е с конкретен адресат и е достигнало до него. Отказът на изцяло изтеклата погасителна давност ще доведе до нов срок на погасителната давност, равен на изтеклия.

 След като е налице валиден отказ от изтекла погасителна давност от страна на Н.К., то споразумението от *** е породило своето правно действие. С подписване на цитираното споразумение ответицата е поела задължение да заплати сумата от 2 690.37лева в срок до 30.07.2016год., като е заплатила само 360лева, а останалите 3 330.37лева остават дължими.

Възникналото по силата на процесното споразумение задължение не е погасено по давност. След като е направила отказ от изтекла погасителна давност, от датата на падежа- 30.07.2016год. е започнала да тече нова давност, равна на изтеклата. Дори и да се приеме по блогоприятното за ответницата, а именно че по  отношение задължението по споразумението е приложима кратката погасителна давност по чл.111 от ЗЗД, то до датата на подаване на заявленито за издаване на заповед за изпълнение -25.09.2017год. същата не е изтекла и вземането не е погасено по давност.

В случая процесното споразумение няма характер на новация по реда на чл.107 от ЗЗД. Новацията по чл.107 от ЗЗД, разглеждана като договор, с който длъжникът поема едно задължение с цел то да замести друго старо задължение, което вследствие на това се погасява, предпоставя да са налице три кумулативни предпоставки- наличие на предшестващо задължение, пораждане на действително ново задължение и воля за подновяване, която да е изразена от страните по ясен и недвусмислен начин, а не трябва да се предполага или извежда по тълкувателен път /решение № 789/22.04.2001год. по гр.дело № 2292/01год. на ВКС/. За да е налице обективна новация, новото задължение трябва да се различава от старото по предмета или по каузата си. Обективната новация по чл.107 от ЗЗД винаги предполага нов елемент в състава на облигационното отношение, като разликата между старото и новото отношение трябва да засяга някои от съществените му  елементи и да води до поемане със споразумението между длъжника и кредитора на нов дълг, с нов предмет или основание, в замяна на старото задължение и то при изрично и недвусмислено изразено новационно намерение. Или обективната новация изисква ясно изразена воля за поемане от длъжника на нов дълг с нов предмет или ново основание в замяна на старото задължение по сключения с кредитора договор. В случая с процесното споразумение е извършено преструктуриране /предоговаряне/ на съществуващ между страните дълг по договор за кредит, което не води до новиране на задължението, тъй като липсва воля за погасяване на старото задължение и за възникване на друго ново такова.

Предвид на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че ищецът има вземане към ответницата в претендирания от него размер, поради което предявения установителен иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен. Тъй като районния съд е приел противното в обжалваното решение, то следва да бъде отменено изцяло и да бъде постановено ново, с което да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца сумата от 2 330.37 лева по споразумение от *** и договор за издаване на кредитна карта от ***, сключен между ответницата и  «Транскарт Файненшъл сървисис» ЕАД, ведно със законната лихва, считано от 25.09.2017год. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение № 5217/26.09.2017год. по ч.гр.дело № 06304/2017год. на ПРС.

 Съгласно т.12 от ТР № 4/2013год. на ОСГК на ВКС, съдът който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 от ГПК следва да се произнесе и за дължимостта на направените в заповедното производство. Предвид на това и искането в тази връзка, ответницата следва да бъде осъдена за заплати на заявителя направените в заповедното производство разноски, които са в размер на 96.61лева.

Предвид на горното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд

 

Р            Е            Ш                И:

 

 

ОТМЕНЯ  Решение № 998/16.10.2018год., постановено по гр.дело № 08067/2017год. по описа на Пернишкия районен съд като ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска по чл.422 от ГПК предявен от «ЕКС ДЕБТ Мениджмънт» ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София,бул.» Мадрид» № 52 срещу Н.Г.К. с ЕГН ********** с постоянен адрес: ***, че Н.Г.К. дължи на «ЕКС ДЕБТ Мениджмънт» ООД гр.София сумата от 2 330.37 лева по договор за издаване на кредитна карта от *** сключен между ответницата и цедента „Транскарт Файнешънъл Сървисис“ ЕАД и споразумение от ***, сключено между ответницата и ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.09.2017год. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № 06304 по описа за 2017год. на Пернишкия районен съд.

 ОСЪЖДА Н.Г.К. с ЕГН ********** с постоянен адрес: *** да заплати на «ЕКС ДЕБТ Мениджмънт» ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София,бул.» Мадрид» № 52 разноски в заповедното производство в размер на 96.61лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

Председател :                                     Членове: