Решение по дело №980/2018 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 301
Дата: 12 март 2019 г. (в сила от 19 май 2020 г.)
Съдия: Кръстина Любенова Димитрова
Дело: 20185300100980
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 април 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                Р Е Ш Е Н И Е

 

 

          № 301,             12.03.2019 година,   гр.Пловдив

 

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав на четиринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРЪСТИНА ДИМИТРОВА

 

СЕКРЕТАР: ЕЛЕНА КАЛОНЧЕВА, като разгледа докладваното от председателя  гр.д.№980 по описа за 2018г., намира за установено следното: 

          Предявен е иск с правна квалификация чл.56, ал.1 от ЗН.

          Ищецът „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Младост“, бул.“Цариградско шосе“№135А /с предишно наименование „ИНТЕРЛИЙЗ“ЕАД/ твърди, че е кредитор на ответника И.З.П., ЕГН ********** *** със следните вземания:

1/ с влязло в сила решение по в.а.д.№731/2011г. по описа на Арбитражен съд при БТПП ответникът е осъден да заплати на ищеца сумите: 123 798,04 евро, представляващи неплатени лизингови вноски по договор за финансов лизинг на оборудване №2985/А/20.02.2007г.; 20 918,25 евро, представляващи договорна мораторна неустойка за платени със забава лизингови вноски; 18 525,00 лева – разноски по делото;

2/ с решение от 19.02.2016г., постановено по в.а.д.№731/2011г. по описа на  Арбитражен съд при БТПП ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 553,13 лева – разноски;

 3/ с решение от 17.02.2017г., постановено по т.д.№1302/2016г. по описа на ВКС, І т.о. ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 11 492,35 лева – разноски по делото;

4/ с влязла в сила присъда по НОХД №1859/2015г. по описа на ПРС ответникът е осъден да заплати на „ИНТЕРЛИЙЗ АУТО“ЕАД /преобразувано на 03.01.2018г. чрез вливането му в „ИНТЕРЛИЙЗ“ЕАД/ сумата 59 423,00 лева – обезщетение за имуществени вреди от извършено престъпление.

Ищецът твърди, че въз основа на изпълнителен лист, издаден на основание влязлото в сила арбитражно решение, е образувано изпълнително дело №1135/2015г. по описа на ЧСИ П.И.. Останалите вземания, описани по-горе били присъединени по същото изпълнително дело. Твърди се, че размерът на задълженията на ответника към ищеца възлизат на сума в размер на 426 685,07 лева.

Твърди се още, че с влязло в сила решение по гр.д.№2057/2016г. по описа на ПРС, V гр.с. съдът е унищожил отказа на ответника от наследството, оставено му от неговата майка Н.Ц.П..

Посочва се, че при направена справка по изпълнителното дело на 25.10.2017г. ищецът установил, че длъжникът И.З.П. е представил удостоверение, издадено по ч.гр.д.№13005/2017г. по описа на ПРС, от което е видно, че същият се е отказал от наследството на своя баща З.И.П., починал на ***Като поддържа, че не може да се удовлетвори от имуществото на ответника, а същевременно наследството на последния от неговия баща включва право на собственост върху недвижими имоти, ищецът сезира съда с искане да постанови решение, с което да унищожи направения отказ от наследството на З.И.П.. Претендира разноски.

Ответникът И.З.П. оспорва иска. Твърди, че по договора за лизинг, въз основа на който с арбитражното решение е осъден да заплати суми на ищцовото дружество, той не е насрещна страна по главното задължение, а солидарен длъжник. В тази връзка счита, че тъй като искът по чл.56, ал.1 ЗН наподобява иска по чл.135, ЗЗД следва да се зачете съдебната практика, съгласно която претенцията на кредитора срещу действията поръчителя е неоснователна, тъй като уважаването й би довело до недопустимо обезпечаване на самото обезпечение. На второ място счита, че след като лизингополучателят по договора „Нова принт“АД разполага с имущество на стойност над 10 000 000,00 лева, същите са достатъчни за погасяване на цялото задължение към ищеца.

Отделно от гореизложеното ответникът твърди, че разполага с достатъчно имущество за удовлетворяване на ищеца, включително притежава вземане в размер на 140 616,00 лева от „Нова принт“АД, прието с утвърден от съда списък на приетите вземания от кредиторите на това дружество. Претендира разноски. 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Искът е допустим като предявен в срока по чл.56, ал.2 ЗН /от вписване на атакувания отказ от наследство в особената книга на Пловдивски районен съд на ***до предявяване на исковата молба не е изтекъл едногодишен срок/. Ето защо същият следва да се разгледа по същество.

Видно от влязлото в сила решение от 30.10.2014г., постановено по  в.а.д.№731/2011г. по описа на Арбитражен съд при БТПП, ответникът е осъден да заплати на ищеца сумите: 123 798,04 евро, представляващи неплатени лизингови вноски по договор за финансов лизинг на оборудване №2985/А/20.02.2007г.; 20 918,25 евро, представляващи договорна мораторна неустойка за платени със забава лизингови вноски; 18 525,00 лева – разноски по делото. Вземането на ищеца произтича от договор за финансов лизинг №2985/А/20.02.2007г., по който И.З.П. има качеството на солидарен длъжник. Въз основа на решението в полза на ищеца е издаден изпълнителен лист от 13.10.2015г. Същият е послужил за образуване на изпълнително дело №20158210401135  по описа на ЧСИ П.И.. На 07.01.2016г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, като същият е уведомен за наложените възбрани, запори и насрочен опис на имущество.

Съгласно изпълнителен лист, издаден на 17.05.2016г. по т.д.№5106/2015г. на СГС, И.З.П. е осъден да заплати на „ИНТЕРЛИЙЗ“ЕАД сумата 553,13 лева.

Съгласно изпълнителен лист, издаден на 23.02.2017г. по т.д.№1302/2016г. на ВКС, И.З.П. е осъден да за плати на „ИНТЕРЛИЙЗ“ЕАД сумата 11 492,35 лева.

Съгласно изпълнителен лист, издаден на 09.10.2017г. по НОХД №1859/2015г. на ПРС, И.З.П. е осъден да за плати на „ИНТЕРЛИЙЗ АУТО“ЕАД сумата 59 423,00 лева.

На ***в особената книга на Пловдивски районен съд е вписан отказа на И.З.П. от наследството на неговия баща З.И.П., починал на ***Последният е оставил за наследници низходящите И.З.П. и В.З.П., видно от удостоверение за наследници, издадено от Община Пловдив /л.145/. Установява се от представените писмени доказателства, че в наследството на З.И.П. се включват недвижими имоти – поземлен имот в ***, ведно с построените в него сгради и земеделски земи в землището на ***.

Видно от удостоверение на ЧСИ П.И. с изх.№18220 от 03.04.2018г./л.1036 от делото/ към тази дата задължението на длъжника към взискателя „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ЕАД възлиза на сума от общо 426 685,07 лева.

Приетите по делото експертизи на вещите лица Л.Л. – Е. и В.Ш., които не са оспорени от страните и които съдът кредитира като компетентно изготвени, установяват, че пазарната стойност на цялото налично имущество на ответника, което е установено по изпълнителното дело и което към момента не е продадено е в размер на 2 120,00 лева. Общата стойност на продаденото имущество възлиза на 2074,77 лева. Според заключението на вещото лице В.Ш. от 30.01.2019г. в счетоводството на „Нова принт“АД са отразени непогасени задължения на дружеството към И. З.П. в размер на 140 616,00 лева. По данни от счетоводството на „ОББ Интерлийз“ЕАД за периода от 30.10.2014г. до 20.11.2018г. от ЧСИ П.И. са постъпили суми от изпълнението по изпълнително дело №1135/2015г. на стойност 4 387,24 лева.

При съпоставка между стойността на задължението на ответника съгласно цитираното удостоверение в размер на 426 685,07 лева и притежаваното от него имущество на стойност 2 120,00 лева, което заедно със вземането му от „Нова принт“АД в размер на 140 616,00 лева възлиза на обща стойност 142 736,00 лева, се налага извода, че той няма достатъчно налично имущество, което да удовлетвори кредитора „ОББ Интерлийз“ЕАД.

Ответникът не доказа твърдението си, че притежава достатъчно имущество, което може да послужи за погасяване на задълженията към ищеца. Неоснователни са неговите възражения, че искът не следва да се уважава, тъй като другият солидарен длъжник по основното задължение, произтичащо от договора за лизинг има достатъчно имущество за удовлетворяване на кредитора и тъй като самият той не е страна по главното задължение, а поръчител. Трайно установена е съдебната практика по приложението на разпоредбата на чл.122 ЗЗД, съгласно която „кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците. Предявяването на иск срещу един солидарен длъжник не засяга правата на кредитора спрямо останалите съдлъжници. Солидарният длъжник не може да противопостави на кредитора личните възражения на своите съдлъжници“. Именно защото кредиторът може да насочи изпълнението към имуществото на който и да е от солидарните длъжници, без да е длъжен да спазва някаква поредност, ирелевантно за решаване на настоящия спор е обстоятелството дали другият солидарен длъжник по договора за лизинг притежава имущество на стойност, достатъчна за погасяване на задълженията към ищеца. В същия смисъл е и произнасянето на ВКС по к.гр.д.№996/2018г., видно от представения препис от определение, с което не е допуснато касационно обжалване на решение №1334/03.11.2017г. по в.гр.д.№1529/2017г. на ПОС, с което е потвърдено решението на ПРС по гр.д.№2057/2016г. , с което е уважен иска на ищцовото дружество за унищожаване на отказа на И.З.П. от наследството на неговата майка.

За пълнота следва да се посочи, че няма данни ответникът да е подписал договора за лизинг в  качеството му на поръчител. В мотивите на арбитражното решение изрично е посочено, че не е налице поръчителство, тъй като съгласно съдържанието на договора лизингополучателят и И.П. са поели общо задължение, като П. е подписал договора и всички приложения към него в качеството на солидарен длъжник.  

Предвид изложеното съдът приема за установено по безспорен начин, че ищецът има качеството на кредитор по отношение на ответника, че последният не притежава имущество, достатъчно за да удовлетвори кредитора. Налице са изискуемите от закона предпоставки по смисъла на чл.56 ЗН, поради което искът като основателен следва да се уважи.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски общо в размер на 4593,24 лева, от които: 1926,36 лева – държавна такса, 2369,72 лева – адвокатско възнаграждение, 25,00 лева – такса за съдебни удостоверения, 54,00 лева – такса за преписи от исковата молба, 48,16 лева – такса за вписване на исковата молба, 20,00 лева – такси във връзка с допуснатото обезпечение, 150,00 лева – възнаграждение за вещо лице.

По изложените съображения съдът  

 

                                                    Р Е Ш И:

 

          УНИЩОЖАВА в полза на „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Младост“, бул.“Цариградско шосе“№135А заявеният от И.З.П., ЕГН ********** *** и вписан в особената книга на Районен съд – гр.Пловдив под №502/2017г. с определение №7850/***по ч.гр.д.№13005/2017г. по описа на ПРС, ІХ гр.с. отказ от наследство, останало след смъртта на баща му З.И.П., починал на ***ОСЪЖДА И.З.П., ЕГН ********** *** да заплати на „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Младост“, бул.“Цариградско шосе“№135А сумата 4593,24 лева – разноски по делото.          

          Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: