Решение по дело №8459/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4382
Дата: 2 октомври 2023 г.
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20231110208459
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 4382
гр. София, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. В.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20231110208459 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.
Софийски районен съд е сезиран с жалба от Р. Д. Ц. от .........................., с
ЕГН: **********, чрез упълномощен защитник против Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система Серия К № 6173038 на СДВР, с който е било
установено, че на 08.07.2022г. в 11:24ч. в гр.София, по бул.,,Тодор
Александров“ срещу номер 64, с посока на движение от бул. ,,Вардар“ към
бул.,,К.Величков“, при въведено ограничение на скоростта за населено място
50 км/ч. жалбоподателката управлявала МПС лек автомобил марка
........................, модел .................. с рег.№ ................... със установена скорост
от 75 км/ч. превишавайки максимално допустимата скорост на движение с 25
км/ч., с което извършила нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Деянието било
установено с преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
АТТС CORDON MD 1197. Нарушението било извършено в условията на
повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/3574778.
В подробно мотивирана жалба се съдържат оплаквания, че
1
електронният фиш е незаконосъобразен и издаден при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и на закона, тъй като липсва
прецизиране на елементи от обективната страна на изпълнителното деяние
,,повторност“, както и посочване на местоположението на заснемащото
техническо средство, прецизиране на нарушените хипотези на закона, на
протокол по наредбата, на снимков материал, както и на конкретен издател на
акта. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което същият да
бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят Р. Ц., редовно призована, не се
явява. Представлява се от преупълномощен защитник, който поддържа
жалбата и моли същата да бъде уважена. Развива подробни съображения в
тази насока. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.
Административно – наказващият орган - СДВР, редовно призован, не
изпраща представител. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт
се оспорва жалбата като се иска от съда да остави същата без уважение.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана в това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства
намира за установено следното от фактическа страна:
На 08.07.2022г. в 11:24ч. в гр.София, по бул.,,Тодор Александров“
срещу номер 64, с посока на движение от бул. ,,Вардар“ към
бул.,,К.Величков“, при въведено ограничение на скоростта за населено място
50 км/ч. жалбоподателката Р. Ц. управлявала МПС лек автомобил марка
................. модел ................. с рег.№ ................ със установена скорост от 75
км/ч. превишавайки максимално допустимата скорост на движение с 25 км/ч.
Нарушението било извършено в условията на повторност в едногодишния
срок от влизане в сила на ЕФ К/3574778. Деянието било установено с
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип АТТС CORDON MD
1197.
2
Горната фактическа обстановка се установи по категоричен и несъмнен
начин от приложените към делото писмени доказателства.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери
депозираната жалба за основателна по следните съображения:
Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на
санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
С промените в ЗДвП / ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвиди
възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно
постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира
бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията. Съгласно
чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен талон и на нарушител, се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е
нарушението да е установено и заснето с техническо средство мобилна
система за видеоконтрол на стационарен режим, т.е. да няма възможност за
човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне
субективния човешки фактор. Ето защо текстът по чл.189, ал.4 от ЗДвП
следва да се тълкува в следния смисъл – когато нарушението е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство, се издава електронен фиш,
като в процеса на неговото издаване, не участват двете страни, характерни за
първата фаза на административно – наказателното производство. Поради тази
причина и в него липсва издател и подпис.
В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол, при
която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
пътна радарна система, технически годна да извърши заснемането, за което е
налице надлежен Протокол от проверка № 09 – СГ – ИСИС/ 15.03.2022г. на
Българския институт по метрология и Решение за одобрение на типа на уреда
за измерване № 558 – 02 – 01 – 01/1-17-3.
Съдът намира, че процесната система за контрол отговаря на
изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето
нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при
установяване и заснемане на всяко конкретно нарушение.
3
Видно от писмените данни по делото е, че безспорно са налице данни,
за точното място на заснемане на нарушението, което е било коректно
отразено и в обжалвания електронен фиш. Техническото средство е било
годно да заснема движението на МПС – то и да отчете съответната скорост.
При извършена служебна проверка съдът констатира, че
административно наказващият орган правилно е подвел жалбоподателката
под административна отговорност за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Презумптивната разпоредба на чл.189, ал.4 от ЗДвП регламентира до
доказване на противното като субект, извършващ съответното нарушение,
собственикът на заснетото МПС.
Съдът не споделя наведените в жалбата оплаквания за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Диференцираната
процедура по съставяне на електронен фиш въз основа на заснето с
техническо средство превишаване на максимално допустимата от закона
скорост, не изисква човешка намеса, като същевременно от приложената
ежедневна форма на отчет се доказва, че има лице, член на дневния наряд.
По отношение на местоположението на уреда и липсата на протокол
следва да се отбележи, че не всички пропуски и непълноти в
административно наказателната преписка, обусловят незаконосъборазността
на електронния фиш. Законът не изисква посочване на мястото на поставяне
на техническото средство, нито наличие на снимков материал, последният от
които е приложен към преписката. Също така не се изисква посочване на
издателя на фиша като физическо лице, тъй като вече цитираната разпоредба
на чл.189, ал.4 от ЗДвП изрично се посочва, че актът се издава по образец,
одобрен от държавна институция и съдържа наименованието на съответното
териториална структура към Министерството на вътрешните работи, на
територията на която е било заснето нарушението, която в случая е СДВР.
Относно вмененото нарушение, извършено при условията на
повторност съдът констатира, че административно наказващият орган
правилно е приложил разпоредбите на закона като е съобразил
обстоятелството, отразено в справка за нарушител/водач, че посредством
връчване на ЕФ К/3574778 на СДВР, за извършено нарушение по чл.21, ал.1
от ЗДвП, е налице квалифициращия признак, отразен в &6, т.33 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Това е така, тъй като заснетото деяние,
4
за което е била подведена под административна отговорност
жалбоподакелката Р. Ц., е било извършено в рамките на едногодишния срок
от влизане в сила на предходен електронен фиш за същото изпълнително
деяние.
Предвид отмереното превишаване на скоростта, регламентирана със
закона в населено място от 50 км/ч. със скорост над 25 км/ч., правилно е било
наложено административно наказание по чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.4 вр. с
ал.1, т.3 от ЗДвП от 200 лева. Предвид строго регламентирания размер на
санкцията, същата и не подлежи на последваща редукция. В този смисъл не
следва да бъде споделено и възражението, че липсва конкретика относно
санкционната разпоредба, под която се наказва жалбоподателката.

При разглеждане на делото от съда не са констатираха съществени
процесуални нарушения в хода на административно – наказателното
производство, които да обосноват отмяната на акта на процесуално
основание.
Поради тази причина съдът прие, че електронният фиш за реализиране
на административно – наказателна отговорност е бил издаден
законосъобразно, поради което същият и следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на СДВР сумата от 100.00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, а по сметка на СРС и сумата от 05.00 лева в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.5 във вр. с чл.58д т.4 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система серия К №
6173038 на СДВР, с който на Р. Д. Ц. от ......................., с ЕГН: ********** е
наложена глоба 200 лева за административно нарушение по чл.21, ал.1 от
ЗДвП.
НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.4 от ЗАНН ОСЪЖДА Р. Д. Ц. от
5
г..............................., с ЕГН: ********** да заплати по сметка на СДВР сумата
от 100.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, а по сметка
на СРС и сумата от 05.00 лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – гр.София град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6

Съдържание на мотивите Свали мотивите


Софийски районен съд е сезиран с жалба от Р. Д. Ц. от
............................., с ЕГН: **********, чрез упълномощен защитник против
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К № 6173038 на
СДВР, с който е било установено, че на 08.07.2022г. в 11:24ч. в гр.София, по
бул.,,Тодор Александров“ срещу номер 64, с посока на движение от бул.
,,Вардар“ към бул.,,К.Величков“, при въведено ограничение на скоростта за
населено място 50 км/ч. жалбоподателката управлявала МПС лек автомобил
марка ..................., модел ...................с рег.№ ...................... със установена
скорост от 75 км/ч. превишавайки максимално допустимата скорост на
движение с 25 км/ч., с което извършила нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Деянието било установено с преносима система за контрол на скоростта на
моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип АТТС CORDON MD 1197. Нарушението било извършено в
условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ
К/3574778.
В подробно мотивирана жалба се съдържат оплаквания, че
електронният фиш е незаконосъобразен и издаден при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и на закона, тъй като липсва
прецизиране на елементи от обективната страна на изпълнителното деяние
,,повторност“, както и посочване на местоположението на заснемащото
техническо средство, прецизиране на нарушените хипотези на закона, на
протокол по наредбата, на снимков материал, както и на конкретен издател на
акта. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което същият да
бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят Р. Ц., редовно призована, не се
явява. Представлява се от преупълномощен защитник, който поддържа
жалбата и моли същата да бъде уважена. Развива подробни съображения в
тази насока. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.
Административно – наказващият орган - СДВР, редовно призован, не
изпраща представител. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт
се оспорва жалбата като се иска от съда да остави същата без уважение.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана в това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства
намира за установено следното от фактическа страна:
На 08.07.2022г. в 11:24ч. в гр.София, по бул.,,Тодор Александров“
1
срещу номер 64, с посока на движение от бул. ,,Вардар“ към
бул.,,К.Величков“, при въведено ограничение на скоростта за населено място
50 км/ч. жалбоподателката Р. Ц. управлявала МПС лек автомобил марка
....................., модел .................... с рег.№ ........................ със установена скорост
от 75 км/ч. превишавайки максимално допустимата скорост на движение с 25
км/ч. Нарушението било извършено в условията на повторност в
едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/3574778. Деянието било
установено с преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
АТТС CORDON MD 1197.
Горната фактическа обстановка се установи по категоричен и несъмнен
начин от приложените към делото писмени доказателства.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери
депозираната жалба за основателна по следните съображения:
Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на
санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
С промените в ЗДвП / ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвиди
възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно
постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира
бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията. Съгласно
чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен талон и на нарушител, се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е
нарушението да е установено и заснето с техническо средство мобилна
система за видеоконтрол на стационарен режим, т.е. да няма възможност за
човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне
субективния човешки фактор. Ето защо текстът по чл.189, ал.4 от ЗДвП
следва да се тълкува в следния смисъл – когато нарушението е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство, се издава електронен фиш,
като в процеса на неговото издаване, не участват двете страни, характерни за
първата фаза на административно – наказателното производство. Поради тази
причина и в него липсва издател и подпис.
В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол, при
която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
пътна радарна система, технически годна да извърши заснемането, за което е
налице надлежен Протокол от проверка № 09 – СГ – ИСИС/ 15.03.2022г. на
Българския институт по метрология и Решение за одобрение на типа на уреда
за измерване № 558 – 02 – 01 – 01/1-17-3.
Съдът намира, че процесната система за контрол отговаря на
изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето
2
нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при
установяване и заснемане на всяко конкретно нарушение.
Видно от писмените данни по делото е, че безспорно са налице данни,
за точното място на заснемане на нарушението, което е било коректно
отразено и в обжалвания електронен фиш. Техническото средство е било
годно да заснема движението на МПС – то и да отчете съответната скорост.
При извършена служебна проверка съдът констатира, че
административно наказващият орган правилно е подвел жалбоподателката
под административна отговорност за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Презумптивната разпоредба на чл.189, ал.4 от ЗДвП регламентира до
доказване на противното като субект, извършващ съответното нарушение,
собственикът на заснетото МПС.
Съдът не споделя наведените в жалбата оплаквания за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Диференцираната
процедура по съставяне на електронен фиш въз основа на заснето с
техническо средство превишаване на максимално допустимата от закона
скорост, не изисква човешка намеса, като същевременно от приложената
ежедневна форма на отчет се доказва, че има лице, член на дневния наряд.
По отношение на местоположението на уреда и липсата на протокол
следва да се отбележи, че не всички пропуски и непълноти в
административно наказателната преписка, обусловят незаконосъборазността
на електронния фиш. Законът не изисква посочване на мястото на поставяне
на техническото средство, нито наличие на снимков материал, последният от
които е приложен към преписката. Също така не се изисква посочване на
издателя на фиша като физическо лице, тъй като вече цитираната разпоредба
на чл.189, ал.4 от ЗДвП изрично се посочва, че актът се издава по образец,
одобрен от държавна институция и съдържа наименованието на съответното
териториална структура към Министерството на вътрешните работи, на
територията на която е било заснето нарушението, която в случая е СДВР.
Относно вмененото нарушение, извършено при условията на
повторност съдът констатира, че административно наказващият орган
правилно е приложил разпоредбите на закона като е съобразил
обстоятелството, отразено в справка за нарушител/водач, че посредством
връчване на ЕФ К/3574778 на СДВР, за извършено нарушение по чл.21, ал.1
от ЗДвП, е налице квалифициращия признак, отразен в &6, т.33 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Това е така, тъй като заснетото деяние,
за което е била подведена под административна отговорност
жалбоподакелката Р. Ц., е било извършено в рамките на едногодишния срок
от влизане в сила на предходен електронен фиш за същото изпълнително
деяние.
Предвид отмереното превишаване на скоростта, регламентирана със
закона в населено място от 50 км/ч. със скорост над 25 км/ч., правилно е било
наложено административно наказание по чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.4 вр. с
3
ал.1, т.3 от ЗДвП от 200 лева. Предвид строго регламентирания размер на
санкцията, същата и не подлежи на последваща редукция. В този смисъл не
следва да бъде споделено и възражението, че липсва конкретика относно
санкционната разпоредба, под която се наказва жалбоподателката.

При разглеждане на делото от съда не са констатираха съществени
процесуални нарушения в хода на административно – наказателното
производство, които да обосноват отмяната на акта на процесуално
основание.
Поради тази причина съдът прие, че електронният фиш за реализиране
на административно – наказателна отговорност е бил издаден
законосъобразно, поради което същият и следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на СДВР сумата от 100.00 лева представляваща юрисконсултско
възнаграждение, а по сметка на СРС и сумата от 05.00 лева в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
4