О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
17.12.2019 Дупница
Номер Година Град
НО, ІІІ
Районен съд – Дупница състав
17
декември 2019
на Година
закрито Светла Пейчева
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Частно наказателно
Като разгледа докладваното от
1395 2019
дело № по описа за година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.244 ал.5 от НПК.
С
Постановление от 13.01 .2020 г. на прокурор в РП- Дупница на основание чл. 244,
ал.1, т.2, във вр. с чл. 215, ал. 1 от НПК е спряно досъдебно
производство вх. №1738/2019г., ДП -587/2019 г. по описа на РП гр. Дупница,
ДП- 69/19 г. по описа на РУ на МВР гр. Рила, водено срещу неизвестен
извършител, за престъпление по чл.195 ал.1, т. 3 и т. 4 от НК.
Недоволен
от постановлението за спиране на наказателното производство е останал
жалбоподателят, като излага оплаквания, че се
касае кражба на движими вещи, находящи
се в наследствения му имот. Сочи, че от обстоятелствената част на обвинението
една част от инкриминираните вещи, както и извършителите на деянието са
установени. Моли атакуваното постановление на прокурора да бъде отменено и
делото върнато с указания за повдигане на обвинение по чл.195 ал.1, т. 3 и т. 4
от НК.
Жалбата
е подадена на 16.01.2020г., а препис от обжалваното постановление е връчено на
пострадалото лице на 14.01.2020г., поради което се явява подадена в законовия
7-дневен срок, предвиден в разпоредбата на чл.244, ал.5 от НПК. Жалбата е
подадена от лице, имащо качеството „пострадал“, поради което се
явява допустима. Преценена по същество същата е основателна.
Досъдебно производство вх. №1738/2019г., ДП -587/2019 г. по описа на РП гр.
Дупница, ДП- 69/19 г. по описа на РУ на МВР гр. Рила, е образувано на 31.07.2019 год. и водено
срещу неизвестен извършител, за това че за времето от 21.07.2019 г.
до 24.07.2019 г. от частен дом в с. Фролош, общ. Кочериново, са отнети чужди
движими вещи, а именно: 1 бр. меден казан за варене на ракия, с обем от 150 л.
с капак и лула; 1 бр. меден котел – около 80 л.; 1 бр. –меден котел- около 8 литра; 1 бр.
меден котел- около 4 литра; 1 бр. медна
лозарска машина, с кожени ремъци; 1 бр. мотокултиватор, малък, двутактов, тип
„фреза“, сив на цвят; 1 бр. тример за
косене на трева, зелен на цвят от владението на П.В.Ч. ***, без негово съгласие
с намерение противозаконно да бъдат присвоени, като за извършване на кражбата е
използвано МПС и са разрушени прегради направени здраво за защита на имот- н без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.195 ал.1, т. 3 и т. 4 от НК. В хода на производството са разпитани като свидетели пострадалият
свидетел П.В.Ч. и свидетелите Димитър В.Ч.,
Боян В.Ч., Здравко Янков Георгиев, Руска Петрова Берева, Владимир Йорданов
Евтимов, Йордан Василев Милев. Приложен е протокол за доброволно предаване, видно
от който св. Здравко Георгиев е предал три броя котли с различни диаметри и
1 бр. пръскачка, като е посочил,
че въпросните вещи ги закупил от лица с имена Йордан от с. Джерман и Владимир с
прякор „Румпи“ от гр. Дупница. В разпита
си свидетелят е посочил, че вещите са свалени от лек автомобил „Фолксваген
голф“ с рег. № КН 8686. Същият автомобил и посочени две лица, е посочила св.
Берева, която е споделила номера на автомобила на св. П.Ч. и св. Димитър Ч., но
впоследствие при разпита е заявила, че
не си спомня номера на автомобила.
След извършване на горните
процесуално-следствени действия водещия разследването е изпратил материалите на
прокурора с мнение наказателното производство да бъде спряно на основание
чл.244 ал.1 т.2 от НПК, тъй като извършителя на престъплението не бил
установен. С постановление от 18.12.2017г. на прокурор от РП-Хасково
наказателното производство е спряно до разкриване на извършителя на
престъплението. Прокурорът е приел, че на етапа, на който се намира развитието
на досъдебното производство е налице основанието за спиране по чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК, тъй като
извършителят на престъплението не е разкрит. Последното означава, че не са
събрани доказателства за извършителя на престъплението и той е неизвестен.
Хипотезата е различна от тази, при която извършителят на престъплението е
известен, но същият не е установен /не е установена самоличността му/ или не е
издирен, не е установено местоживеенето му, при което положение не би било
налице основанието за спиране по чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК. В обжалваното
постановление изобщо не е направен анализ на събраните в хода
на воденото разследване доказателства, като същото според съда се
явява
немотивирано. Съгласно
разпоредбата на чл. 199, ал. 1 от Наказателно – процесуалния кодекс досъдебното, в производство прокурорът и разследващите
органи се произнасят с постановления, а според ал. 2 на цитираната норма всяко
постановление съдържа: данни за времето и мястото на издаването му, за органа,
който го издава, за делото, по което се издава; мотиви; диспозитив и подпис на органа, който го издава. Тоест
изискването за мотиви се отнася, дори с още по – голяма сила, и за актовете на
прокурора, с които се прекратява или спира наказателното производство и които
подлежат на съдебен контрол за законосъобразност.
В
конкретния случай, след като в своя акт прокурорът е посочил, че престъплението
за което се води досъдебното производство е
по чл. 194 ал. 1 НК, въпреки събраните писмени и
гласни доказателства не е изложили никаква фактическа обстановка,
която да допринесе за изясняване, а всъщност дори за извличане по някакъв начин
на фактически твърдения за който и да е от обективните признаци от състава на
престъплението, за което се води разследването, а всъщност и за каквото и да
друго деяние, за да може да се отговори на последващия въпрос за неговия извършител.
Въпреки това обаче, с едно изречение и съвсем бланкетно,
представителят на държавното обвинение е приел, че от проведените до момента
действия, извършителят на деянието не бил разкрит, т.е. очевидно счита, че все
пак има някакво деяние. В конкретната хипотеза обаче, при липса на практика на изложение на каквато и да е фактическа
обстановка /изложената такава може да бъде само начало на такова фактическо
изложение или част от него, каквото всъщност се дължи при постановяване на
определен акт/, да се приеме от прокурора, че е налице деяние, но без да се
посочва в какво точно се изразява, изисква от съда да вземе определено
отношение. А то е в насока, че по този начин се е стигнало до
абсолютна невъзможност по пътя на съдебния контрол да бъде даден отговор
за правилността на изводите на прокурора дори по отношение на изначалния въпрос
за наличието на деяние, съставомерността на
деянието и неговата квалификация, а след това и за установеността на
обективните му признаци, сред които се явяват предметът на престъпление и
механизмът на неговото осъществяване, доколкото този за разкриване на неговия
извършител се явява последващ.
На
следващо място, конкретно във връзка с основанието мотивирало у прокурора извод
за спиране на наказателното производство – фактът, че извършителят е останал
неразкрит, следва да се отбележи, че изложеното по – горе важи в още по –
голяма степен. Липсват каквито и да е фактически и правни съображения в
обжалваното постановление в подкрепа застъпената в него теза, които поне да
подскажат как представителят на държаното обвинение е достигнал до този извод,
а е налице единствено декларативно и бланкетно изявление,
че „ въпреки проведените до сега оперативно - издирвателни и
процесуално -следствени действия, извършителя на деянието не е разкрит”.
С
оглед изложеното обжалваното постановление за спиране на наказателното
производство се явява постановено при допуснато съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в липса на описание на фактическа обстановка и пълна
липса на мотиви, поради което само на визираното основание атакуваният акт на
прокурора ще следва да бъде отменен, а делото – върнато на РП – Хасково,
доколкото с постановяването му, освен нарушаване правото на защита на страните,
се е стигнало и до невъзможност за осъществяване на последващия съдебен контрол
за законосъобразност.
Мотивиран
така и на основание чл.244 ал.5 от НПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Постановление
на Районна прокуратура-Хасково от 18.12.2017г., с което наказателното
производство по досъдебно производство №1083/2017г. по описа на
РУП-Хасково, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.194 ал.1
от НК, е спряно на основание чл.244 ал.1 т.2 от НПК.
ВРЪЩА
делото на РП-Хасково за изпълнение на посочените в
определението указания .
Определението
не подлежи на обжалване и протест.
Производството е по реда на чл.243 ал.6 от НПК.
Производството по делото е образувано по жалба до РП Дупница, депозирана от Стефан Борисов Тачев, от гр. Бобошево, ул. „Еделвайс“ № 6, с която е обжалвано Постановление за прекратяване на досъдебното производство вх. № 2479/27.11.2019 г.
Съдът, като съобрази
доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и
изхожда от лице, което има право да обжалва постановлението, а именно
пострадалия Стефан Борисов
Тачев, поради
което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.
По делото не са приложени доказателства относно обстоятелството, че
Стефан Тачев е бил кандидат за кмет на
гр. Бобошево за проведените местни избори на 27.10.2019 г. Такива твърдения се сдържат в показанията на
св. Нели Тачева –съпруга, която е подала сигнал в деня на балотажа -03.11.2019
г. до Районна прокуратура гр. Дупница. Като кандидат за кмет същият е носител
на пасивно избирателно право и е оправомощен да подаде жалба.
На основание чл. 356, ал. 2 от НПК на 08.11.2019 г. е започнато бързо производство вх. № 2479/2019 г. по описа на РП Дупница, за извършено престъпление по чл. 167, ал. 2, предл. 1-во от НК.
По постъпилият сигнал от Нели Тачева, са приложени снимки на два автомобила, като свидетелката е описала, че в непосредствена близост зад избирателна секция читалище „Лоза“, находящо се в гр. Бобошево лицата на които били закупени гласовете били в лек автомобил с рег. № КН 0886 АН. Освен това на място е бил спрял и друг лек автомобил с рег. № КН 1220 ВС, в който имало пътници, но от тях св. Тачева единствено разпознала лицето Иван Тусиев, който, според нея, се занимавал с предаване на парите на закупените гласове, след извършено реално гласуване. По делото освен, че не са изискани справки от КАТ относно собствеността на автомобилите, за да могат да бъдат издирени и разпитани лицата, които са ги управлявали ( разпитан е св. Бенислав Русимов, който посочва, че е бил заедно с Иван Иванов в неговия автомобил, който не е разпитван като свидетел), не е разпитан в качеството на свидетел и посоченото лице Иван Тусиев. В този смисъл не е изследвано обстоятелството кои са били лицата в автомобила, в който е бил Тусиев.
Освен това в случая не са приложени справки за постоянен и настоящ адрес на Александър Валериев Филипов, Валери Александров Филипов, Стоян Валериев Филипов, Траянка Стефанова, Димитър Асенов Арсениев, доколкото от същите твърдят, че от около 6-7 месеца са адресно регистрирани по настоящ адрес ***, като част от свидетелите( св. Валери Филипов, Стоян Филипов, Траянка Филипова) не знаят адреса си (името на улицата), а двама от тях, по данни на св. Ценева, даже не знаели в коя посока се намира къщата (вероятно става въпрос за св. Стоян Валериев Филипов и Димитър Асенов Арсениев). Ето защо следва да се изясни въпроса подавано ли и кога заявление за промяна и вписване на настоящ адрес от лицата Александър Валериев Филипов, Валери Александров Филипов, Стоян Валериев Филипов, Траянка Стефанова, Димитър Асенов Арсениев до община Бобошево, какъв документ е подаден за вписване на настоящ адрес )нотариален акт, договор за наем), кое е лицето дало съгласие за регистрация на адреса ул. „Околище“ № 1 и в какво качество. Колко лица са регистрирани на този адрес с постоянен и настоящ адрес. Подавано ли е заявление от тези лица за гласуване по настоящ адрес и кога. Следва да се извърши проверка дали тези лица за гласували в секцията по постоянен адрес като се изиска справка от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройство относно резултатите от извършена проверка за повторно гласуване. Следва да се изясни въпроса от месец април до месец ноември 2019 г. къде са работели тези лица (Валери Александров Филипов, Стоян Валериев Филипов, Траянка Стефанова, Димитър Асенов Арсениев), при кого в гр. Бобошево, какво е било естеството на работата им и каква е била е била работната им смяна, как са се придвижвали на работа. Да се изясни въпроса св. Димитър Арсениев от какво съди, че гласуването е задължително.
Предвид това и на основание чл. 245, ал. 4 от НПК, представителят на държавното обвинение е приел, че от установената фактическа обстановка, описана от показанията на разпитаните свидетели, без приложени справки и без проведени задълбочени разпити, е прекратил бързото производство за извършено престъпление по чл. 167, ал. 2 от НК, като преценил, че деянието не е доказано по несъмнен и категоричен начин.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на постановление за прекратяване на наказателно производство и показанията на разпитаните свидетели
При
така изложената и възприета фактическа обстановка съдът прие, че жалбата на
пострадалия е основателна и наказателното постановление, с което е прекратено п наказателното
производство да бъде отменено. Съображенията за това са следните:
В решение № 154/08.04.2009 г. на ВКС I н.о. е посочено, че деянието по чл.167 ал.2 НК е криминализирано от законодателя
със ЗИДНК, публикуван в ДВ.бр.75/2006 г., в сила от 13.10.2006 г., при мотиви,
че „купуването на гласове” създава предпоставки за опорочаване на изборните
резултати и поставя под съмнение демократичността на изборния процес.
Изпълнителното деяние на
престъплението по чл.167 ал.2 НК се изразява в предлагане или даване на имотна
облага с указаната в закона цел – за склоняване на другиго да упражни
избирателното си право в полза на определен кандидат. Престъплението е
довършено с упражняването на мотивационното въздействие в съзнаваната от дееца
насока, без да е необходимо лицето да е склонено, още по-малко да е постигната
целта.
Непосредствен обект на
защита на престъплението по чл.167 ал.2 НК е всеки конкретен изборен процес с
всички участници в него.
Правото на българския
гражданин да участва в избори за държавни и местни органи е от категорията на
основните му права – чл.42 от Конституцията на Република България. То най-общо
се изразява в това, че гражданинът има право да избира (активно избирателно
право) и да бъде избиран (пасивно избирателно право) в представителните органи
на държавната/местната власт. При това носителите на последното не са лишени от
правото да избират.
Избирателното право не
само е прокламирано в Конституцията на страната ни. Неговото упражняване е
гарантирано, включително и чрез наказателно правни гаранции, част от които е и
престъплението по чл.167 ал.2 НК.
Изборите са най-важният политически акт, в
който гражданите заявяват своите предпочитания към една или друга партия и
своето мнение по основни проблеми на управлението, вътрешната и външната
политика. Основно изискване на изборите е те да бъдат свободни, т.е.
гражданите да имат възможност свободно да изразят своята воля, която намира
пряк и непосредствен израз в изборните резултати.
Присъщи качества на общите избори е те да
бъдат свободни и честни. „Честното представителство е това, което приблизително
и най-адекватно представя обществените нагласи и политическите мнения в
парламента. И това основно изискване не би могло да се осъществи, ако по един
или друг начин, над утвърдените норми, се ограничава пасивното или активното
избирателно право” – виж Решение №8 от 03.05.2001 г. по кд № 10/01 г. на
Конституционния съд на Република България.
Жалбата на Стефан Тачев следва да
бъде уважена тъй като съдът приема, че прекратителният прокурорски акт е
постановен при неизяснена фактическа обстановка, т.е. при неизяснени правно
значими факти, поради което се явява преждевременен и незаконосъобразен.
При новото разглеждане на делото
трябва да се установят посочените по-горе факти и обстоятелства, като бъде
изяснен въпросът каква е причината Иван Тусиев да се срещне с хората от спрелия
автомобил марка „Фолксваген“ , с рег. № КН 0886 АН и да им подава нещо (вж.
показанията на св. Нели Тачева и св. Ваня Ценова). За изясняване на този въпрос
следва да бъде извършен повторен разпит н на св. Ценова, която да даде по-подробни данни колко общо лица от ромски
произход е видяла, къде са били те, къде е бил Иван Тусиев, водели ли са
разговор помежду си лицата от ромски произход с Иван Тусиев.
С оглед изложените фактически и
правни изводи, съдът приема, че трябва да отмени обжалваното постановление като
върне делото на прокурора при РП - Дупница за продължаване на наказателното
производство, съгласно дадените указания в настоящо определение.
С оглед на изложеното и на
основание чл.243, ал.6, т.3 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Постановление
за прекратяване на наказателно производство от 27.11.2019 г., с което прокурор при Районна
прокуратура гр. Дупница е прекратил БЪРЗО производство Вх. № 2479/19
г., БДП- 856/2019 г. по описа на ДнРП;
ДП -658/2019 по описа на РУ гр.
Дупница, започнато и водено за престъпление по чл. 167, ал. 2, предл. 1-во от НК на основание чл. 245, ал. 2 от НПК, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВРЪЩА делото на прокурора за изпълнение на указанията, съгласно мотивите на настоящото определение.
Определението може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Кюстендилския окръжен съд.
След
влизане в сила на определението досъдебното производство
да се върне на РП гр. Дупница.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
№ 163 / 31.5.2018 г.
О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
гр.Монтана, 31.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНА
КОЛЕГИЯ, І – ви
наказателен състав, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи май през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
в присъствието на секретаря ….. и
при участието на прокурора …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ Ч.Н.Д.№
814 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.244, ал. 5
от НПК
Първоинстанционният съд е сезиран с жалба
от М.В.С. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx против Постановление на прокурор при Районна
прокуратура – гр.Монтана от 21.03.2018г., с което е било спряно досъдебно
производство № 1112/2017г. по описа на РУ – гр.Монтана и пр.пр. № 2687/17г.по
описа на Районна прокуратура – гр.Монтана. Наказателното производство е било
образувано с постановление от 16.01.2018г. срещу неизвестен извършител за това,
че през периода 13.11. – 16.11.2017г. в с.Превала, Област Монтана, отнел чужди
движими вещи – пари на стойност 640 лева от владението на лицето М.В.С. xxx,
без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по
чл.194, ал.1 от НК.
С обжалваното постановление прокурорът е
спрял досъдебното производство като в мотивите си е приел, че в хода на
разследването са били извършени всички необходими действия по събиране на
относими по случая доказателства и при проведените оперативно издирвателни
мероприятия не бил установен автора на извършеното престъпление, както и
съпричастността на разпитаните свидетели към инкриминираното деяние. Като
основание за спиране на наказателното производство е посочена разпоредбата на
чл.244, ал.1 т.2 от НПК.
В жалбата на пострадалото лице се съдържат
оплаквания, че прокурорското постановление е неправилно, тъй като по делото са
налице достатъчно данни, че свидетелят О. В., който бил излязъл от затвора, е
именно лицето, отнело парите. В заключение се иска от съда да отмени спиращия
прокурорски акт и върне делото на прокурора със задължителни указания.
Съдът като съобрази изложеното в жалбата,
събраните по досъдебното производство доказателства и разпоредбите на закона,
приема за установено следното:
Жалбата е подадена в рамките на
преклузивния седемдневен срок по чл.244, ал.5 от НПК и от лице, което има право
да обжалва постановлението на прокурора за спиране на досъдебно производство,
поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Видно от материалите по досъдебното
производство е, че законният повод за неговото образуване е жалба на
пострадалата М.С. xxx. В нея пестеливо е посочено, че на 13.11.2017г. лицето е
взело пенсията си и оставило сумата в общ размер на 640 лева в черен калъф. На
16.11.2017г. около обяд установило, че парите липсват. При проведеното
разследване била разпитана в качеството на свидетел пострадалата С.. В разпита
си от 26.01.2018г. пред разследващ полицай същата заявила, че не успяла да
установи къде са й парите, но през времето от вземането на пенсията до
установяване на липсващата сума, в къщата са идвали единствено свидетелите О.
В. и И. П.. Именно това обстоятелство възбудило съмнение у свидетелката С., че
най – вероятно единия от двамата й е отнел парите. Разпитани двамата свидетели
В. и П. признават, че действително през този период са работили при
свидетелката С. като й пренасяли и редили дърва за огрев. В показанията си
обаче категорично отричат да са влизали вътре в къщата й и да са отнемали пари.
При така описаната фактическа обстановка и
анализ на събраните до този момент гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства съдът намира, че постановлението на прокурора за
спиране на досъдебното производство е правилно.
По досъдебното производство са били
извършени всички необходими действия по установяване на извършителя на
престъплението. Липсват обаче както преки, така и косвени доказателства, от
които да може да бъде направена необходимата индикация, че който и да е от
двамата свидетели В. или П., са отнели липсващата сума пари. Изложените в
жалбата на пострадалата С. твърдения, че свидетелят В. е излязъл от затвора и
по всяка вероятност той е откраднал парите й, не може да бъде възприето от съда
като каквото и да е доказателство, уличаващо лицето н извършване на престъпление.
При проведените оперативно издирвателни мероприятия не са намерени нито парите,
нито пък лице, за което на този етап да са били събрани достатъчно
доказателства, че ги е отнело.
Поради тази причина съдът намира, че до
настоящият момент органите по разследването са направили необходимото за
установяване на извършителя. Независимо че досъдебното производство е спряно,
на основание чл.245, ал.1 от НПК, прокурорът изпраща материалите по делото на
съответните органи на МВР, които продължават издирването на извършителя и на
откраднатите пари. До моментът, до който не бъдат намерени поне част от
откраднатите вещи или не бъдат събрани други доказателства, уличаващи конкретно
лице в извършеното престъпление, спирането на наказателното производство от прокурора
ще бъде законосъобразно.
Предвид гореизложеното съдът счита, че
обжалваното постановление за спиране на досъдебното производство следва да бъде
потвърдено.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на Прокурор при Районна
прокуратура – гр.Монтана от 21.03.2018г., с което е спряно наказателно
производство № 1112/2017г. по описа на РУ – гр.Монтана и прокурорска преписка №
2684/2017г. по описа на Районна прокуратура – гр.Монтана, образувано срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
Препис от определението да се изпрати на
прокурора и жалбоподателката.
Определението е окончателно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: