РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 23.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 68 / 2020 год. и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.
Със Заповед за прилагане на ПАМ № 20-0451-000012/04.02.2020 г. по чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП на Началник РУ – Ябланица към ОДМВР- Ловеч е наложена ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“ на Й.Х.Й., ЕГН: **********,***.
Недоволен от заповедта е останал жалбоподателят Й.Х.Й., ЕГН: **********,***, който в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК е подал настоящата жалба с твърдения за нарушение на материалния закон. В жалбата не се сочат конкретни пороци по смисъла на чл. 146 от АПК, а се сочи, че обжалваната ЗПАМ е издадена преди съставяне на АУАН и при условията на предварително изпълнение. Сочи се, че не е посочен срок на началото на изпълнението. Сочи се, че ЗПАМ е немотивирана. Сочи се, че жалбоподателят живее в с. ****, като на 04.02.2020 г. е потеглил с процесното МПС от жилището на родителите към жилището на приятелката си и само след 200 метра на „неосветено място“ и „при ситуация на изненада е спрян от контролните органи“. Сочи, че при условие, че му се нарушават правата е отказал проверка за установяване на алкохол. Сочи, че „няма административно нарушение и вредни последици от същото.“ Сочи, че за същото административно нарушение „и заплаха и от друго административно наказание се нарушават както правата му на собственик и тези на защита“. В заключение се моли съда да отмени оспорената заповед. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява, като липсват доказателствени искания.
Ответникът Началник РУ – Ябланица към ОДМВР - Ловеч не се явява и представлява, не ангажира писмено становище, като липсват и доказателствени искания.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Жалбата е неоснователна.
При цялостната проверка на законосъобразността на процесния ИАА, на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК съдът намира същият за законосъобразен.
Заповедта е изадена от материално и териториално компетентния орган съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и т. 1.5 на Заповед № 295з-805/25.04.2017 г. на Директора на ОДМВР – Ловеч /на л. 17-18 и л. 33-34 от делото/, както и служебно изисканото и представено от ответника удостоверение на л. 32 от делото, видно от което И.И.Б.е преназначен на ръководна длъжност Началник III степен на РУ – Ябланица към ОДМВР- Ловеч, считано от 07.03.2017 г. и продължава да служи на същата длъжност и към момента.
Относно спазването на установената форма съдът намира, че заповедта е издадена в установената от закона форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59 от АПК. Видно е, че процесната заповед отговаря на всички изисквания съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК-съдържа наименование на органа, който я е издал, наименование на акта, адресат на акта, фактически и правни основания за издаването на ИАА, които с оглед предмета на заповедта за налагане на ПАМ не следва да бъдат по-подробни, като съдържа и разпоредителна част, а също и реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 7 и т. 8 от АПК.
Следва да се отбележи, че мотивите на заповедта могат да се излагат и отделно в самата административна преписка, поради което и при наличие на посочване в заповедта на АУАН № GA9726/04.02.2020 г. /на л. 7 от делото/, който представлява част от административната преписка, както и талон за изследване /на л. 8 от делото/, докладна записка /на л. 9 от делото/, докладна записка /на л. 10 от делото/, ежедневна форма за отчет /на л. 11-13 от делото/, справка за нарушител /на л. 14-15 от делото/, също част от административната преписка, същите съставляват и мотиви на заповедта.
Отделно съдът намира лаконичното възражение на оспорващия в бланкетната жалба за липса на безспорно установено административно нарушение и за липса на мотиви за неоснователно. Оспорената заповед съдържа достатъчно мотиви с оглед приложимата материалноправна норма на чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, а именно в заповедта е посочено: „на 04.02.2020 г. около 20,55 часа в с. ****, на ул. „****“, като водач на МПС – БМВ ****с рег. № ****, Държава България, при обстоятелства: с. ****, ел. ****, посока на движение път 358 управлява лек автомобил БМВ **** с рег. № ОВ ****лична собственост. Водача отказа да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест дрегер 7410 с ARSK 0286. На водача е издаден талон за медицинско изследване с номер 0004448, издаден стикер за валидност и сигурност на пробата с пореден 000444.1, а останалите седем броя към талона предназначени за водача, извършил: отказва проверка с техн. средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологична проби за хим.лабораторно изследване за установяв. на конц. на алк. в кръвта му, с което виновно е нарушил чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП“.
При това положение установи се по делото, че заповедта отговаря на всички изисквания за форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК. Ето защо при липса на каквото и да било нарушение относно реквизитите за форма на това основание искането за отмяна е неоснователно.
По отношение на изискването на чл. 146, т. 3 от АПК съдът съобрази, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила води до отмяна, а единствено съществено такова. По делото, видно от приложената административна преписка, не се установи съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Отделно съдът служебно е събрал доказателства, като е изискал и допълнителни доказателства за компетентност на издателя на заповедта.
Няма спор, а и се установява от всички писмени доказателства, че оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на ПАМ № № 20-0451-000012/04.02.2020 г. по чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП на Началник РУ – Ябланица към ОДМВР- Ловеч е издадена след АУАН № GA9726/04.02.2020 г. /на л. 7 от делото/,по повод констатираните със същия административни нарушения.
Въпреки че в жалбата липсват конкретно изложени твърдения за противоречие на заповедта с материалноправните разпоредби, като в жалбата се отрича лаконично извършването на административното нарушение, съдът служебно извърши проверка и за наличие на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК, като констатира, че заповедта съответства на материалния закон.
В жалбата жалбоподателят признава, че е отказал да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване – осъществил е фактическия състав на чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП. В жалбата жалбоподателят сочи че: жалбоподателят живее в с. ****, като на 04.02.2020 г. е потеглил с процесното МПС от жилището на родителите към жилището на приятелката си и само след 200 метра на „неосветено място“ и „при ситуация на изненада е спрян от контролните органи“. Сочи, че при условие, че му се нарушават правата е отказал проверка за установяване на алкохол.
Съдът намира, че признанието на жалбоподателя, че е отказал да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване – е достатъчно за осъществяване на фактическия състав на чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП.
Съгласно чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се издава ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Следва да се посочи, че между страните няма спор по фактите. Оспорващият не отрича, че е отказал да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване, като е правно ирелевантно за настоящото административно производство дали жалбоподателят е спрян за проверка на „неосветено място“ и „при ситуация на изненада е спрян от контролните органи“, както и дали при извършване на проверката и съставяне на АУАН са допуснати каквито и да било процесуални нарушения при съставянето на АУАН, които биха се отразили на законосъобразността на евентуално издадено наказателно постановление и подлежат на преценка от компетентните съдилища в производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Релевантно по делото, което се установява от всички събрани писмени доказателства: АУАН № GA9726/04.02.2020 г. /на л. 7 от делото/, талон за изследване /на л. 8 от делото/, докладна записка /на л. 9 от делото/, докладна записка /на л. 10 от делото/, ежедневна форма за отчет /на л. 11-13 от делото/, справка за нарушител /на л. 14-15 от делото/, които са непротиворечиви по между си, подробни и ясни, поради което съдът кредитира, е отказът на жалбоподателя да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване, с което е осъществен фактическият състав на чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП.
При това положение съдът прима за установено, че на 04.02.2020 г. около 20,55 часа в с. ****, на ул. „****“, като водач на МПС – БМВ ****с рег. № ****, Държава България, при обстоятелства: с. ****, ул. „****“, посока на движение път 358 жалбоподателят управлява лек автомобил БМВ **** с рег. № ОВ ****лична собственост. Жалбоподателят Й.Х.Й. отказва да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест дрегер 7410 с ARSK 0286. Доказано е, че жалбоподателят е отказал проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не е изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологична проби за хим.лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.
Както беше посочено по-горе, по делото няма спор относно фактите, които се установяват и от всички писмени доказателства по делото, които са непротиворечиви, подробни и ясни. Самият жалбоподател не оспорва фактите, както и не сочи и доказателства.
В настоящото производство съдът не следва да обсъжда възраженията на жалбоподателя, че заповедта е издадена при условията на предварително изпълнение, т.к. същото е допуснато въз основа на закона чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, а от жалбоподателя е липсвало искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, поради което съдът не е произнасял такова определение. Ето защо доводите на жалбоподателя в тази насока не са относими при преценка законосъобразността на обжалвания административен акт – съгласно чл. 172, ал. 6 от ЗДвП - подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.
По същия начин ирелевантно за настоящото производство е твърдението на жалбоподателя, че за същото административно нарушение „и заплаха и от друго административно наказание се нарушават както правата му на собственик и тези на защита“. Следва да се посочи, че обжалваната в настоящото производство ЗПАМ е издадена по реда на чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН, във връзка със специалния текст на чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, като ПАМ не е административно наказание и всички доводи на жалбоподателя във връзка с евентуално наложено му административно наказание с наказателно постановление са относими в производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН пред съответните съдилища, но не и в настоящото производство.
Видно от всички събрани по делото доказателства установява се фактическият състав на чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, поради което наложената ПАМ е законосъобразна.
Съдът служебно констатира, че заповедта съответства и на целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК, като ПАМ е наложена с цел да се осигури безопасност на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения.
С оглед съображенията, изложени по-горе, съдът намира, че Заповед за прилагане на ПАМ № 20-0451-000012/04.02.2020 г. по чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП на Началник РУ – Ябланица към ОДМВР- Ловеч е законосъобразна, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
От страна на оветника не са претендирани разноски по делото, поради което и съдът не следва да се произнася относно разноските.
На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Й.Х.Й., ЕГН: **********,***, срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 20-0451-000012/04.02.2020 г. по чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП на Началник РУ – Ябланица към ОДМВР- Ловеч, с която е наложена ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“ на жалбоподателя.
Решението е окончателно съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП /ДВ
бр.77 от
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: