Р Е Ш Е Н И Е
№ 1425/30.11.2022г., гр. Бургас,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският административен съд, ХХІV-ти състав, в публично заседание на тридесет и първи октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател:
Нели Стоянова
при секретаря Д. Д., като разгледа докладваното от съдия Стоянова
адм.дело № 743 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.203 от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова
молба подадена от „Бургас 2010“ АД, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителния директор А.А.П., чрез адвокат
В.Г. ***, с която се претендира осъждането на ответника да заплати на ищеца
обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразен
административен акт - Заповед №
1674/22.06.2021 година на Заместник кмет „Строителство, инвестиции и регионално
развитие“ при Община Бургас прогласен за нищожен с влязло в сила Решение № 96/01.02.2022 година постановено по
адм.дело №1950/2021 година на Административен съд – Бургас, и представляващи неустойка в размер
на 80 000 лева за неизпълнение на предварителен договор за продажба на недвижим
имот от 19.03.2021г., сключен между „Бургас
2010“ АД, като продавач и „Блу Сиис Уиф“ ЕАД, като купувач, ведно със законната лихва върху претендираната
сума от датата на предявяване на иска – 03.05.2022 г. до окончателното
изплащане. Ищеца твърди, че на 21.05.2020г., като
собственик на УПИ VI-218 в кв. 17 по плана на ЦГЧ
- гр. Бургас е подал молба с вх. № 70- 00-67-16/4/21.05.2020 г. до Община -
Бургас с искане за разглеждане и произнасяне по по-рано подадено от него и
разгледано от ОЕСУТ при Община - Бургас заявление с вх. №
70-00-6716/07.09.2018г. за разрешаване изработване на проект за изменение на
ПУП - ПРЗ и РУП за имота, индивидуализиран по КККР на гр. Бургас с
идентификатор 07079.618.218. Твърди, че ответника Община - Бургас не се е
произнесъл в законовия срок по искането, поради което ищеца е обжалвал
мълчаливия отказ на заместник - кмета на Община - Бургас до Административен съд
- Бургас. Образувано било административно дело № 1357/2020 г. по което съдът е
отменил атакувания мълчалив отказ и е изпратил преписката на ответника за
произнасяне по нея в едномесечен срок, съобразно мотивите на съдебното решение. С оглед влязлото в сила съдебно
решение, на 19.03.2021г. дружеството-ищец сключило предварителен договор за покупко-продажба на посочения поземлен
имот, ведно с построената в него сграда с „Блу Сиис Уиф“ ЕАД.
Съгласно чл. 2.2 от този договор продавачът поел задължение в срок от 6 месеца
след подписването му, но не по - късно от 03.02.2022 г., да представи на
купувача документ, от който да е видно, че за имота има одобрен от Община -
Бургас проект за изменение на ПУП – ПРЗ. Посочено е още, че съгласно чл. 6.2 от
договора неизпълнението на това задължение, ще доведе до разваляне на договора
и до санкция за продавача, като неизправна страна, а именно заплащане на
неустойка в полза на купувача в размер на 80 000 лв. Въпреки влязлото в сила
съдебно решение по адм. дело 1357/2020 г. на Административен съд - Бургас била
издадена Заповед № 1674/22.06.2021г. на заместник - кмет „Строителство,
инвестиции и регионално развитие“ на Община – Бургас, с която е отказано да се
разреши изработването на проект за изменение на ПУП - ПРЗ за собствения на
ищеца поземлен имот. Отказът бил обжалван и било образувано адм. дело
1950/2021г. на Административен съд – Бургас, по което съдът се произнесъл с
решение на 01.02.2022г., с което обявил нищожността на атакуваната заповед
поради противоречие с влязлото в сила съдебно решение по адм. дело 1357/2020г.
на Административен съд - Бургас и изпратил преписката на Община - Бургас за
произнасяне съобразно мотивите на решението в едномесечен срок. След влизане в
сила на съдебното решение по адм. дело 1950/2021г. на Административен съд -
Бургас, с писмо изх. № 70-00-6716/14/17.03.2022г. ищеца бил уведомен, че
заместник - кметът „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ е разрешил
изработването на проект за изменение па ПУП - ПРЗ за УПИ VI-50,128 в кв. 17 по плана на ЦГЧ - гр. Бургас, ПИ с идентификатор 07079.618.218. На 17.03.2022г. ищеца
получил „Покана за доброволно плащане на задължение“ от купувача по сключения
предварителен договор, с която същият е поканен да заплати на продавача
неустойка в размер на 80 000 лв. поради неизпълнение на поетото от продавача
задължение по чл. 2.2 договора. Ищеца на 21.03.2022 г. заплатил по банковата
сметка на купувача по договора сума в размер на 40 000 лева, а за остатъка от
дължимата неустойка в размер на 40 000 лева, поел задължение да заплати в срок
до 30.12.2022г. Издадената заповед № 1674/22.06.2021г. на заместник - кмет
„Строителство, инвестиции и регионално развитие“ при Община - Бургас,
прогласена от Административен съд - Бургас за нищожна, е довела до невъзможност
да бъде изпълнено в срок задължението по сключения предварителен договор и до
автоматичното разваляне на този договор. Ето защо, ищеца счита, че с неправомерното си поведение ответната
Община Бургас е станала причина чрез постановяване на незаконен акт, ищеца да
претърпи имуществена вреда в размер на 80 000 лева,
представляваща дължимата и заплатена частично неустойка по развален договор за
покупко-продажба на собствен
на дружеството недвижим имот, която вреда била пряка и непосредствена последица
от незаконосъобразната заповед.
Претендира се присъждане на сумата от 80 000 лв. – обезщетение за причинена на
ищеца от Община Бургас имуществена вреда,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане.
В съдебно
заседание ищеца поддържа иска, ангажира доказателства и пледира за уважаване
на исковата претенция. Претендира разноски. Представя писмени бележки.
Ответникът по иска – Община Бургас, чрез процесуален
представител в отговора в срока по чл.131 от ГПК и в с.з. оспорва исковата
молба като неоснователна. Твърди, че липсва валидно сключен
предварителен договор от страна на ищеца, като възразява за достоверността на
датата на сключване на договора. На следващо място сочи, че предварителния
договор е нищожен, поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави,
тъй като за продажбата на имота съгласно устава на дружеството - продавач било
необходимо изрично решение на съвета на директорите. Излага доводи, че и в двете
дружества (продавач и купувач) имало свързани лица по смисъла на ТЗ и при това
положение следвало да се уведоми съвета на директорите на АД. Посочва още, че
сключеният предварителен договор не засягал Община Бургас, тъй като договорът
бил сключен под условие и бил обвързан с краен срок, който зависел от едно
бъдещо несигурно събитие. Оспорва реалното плащане на неустойката. Претендира
съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение. Представени са
писмени бележки.
Представителят на Прокуратурата счита, че предявеният иск е
неоснователен и недоказан.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Със заявление с вх.№70-00-6716/07.09.2018г. до гл.архитект на Община Бургас е депозирано
искане за разрешаване изработване на проект за изменение на ПУП-ПРЗ и РУП за
УПИ VІ-218 в кв.17 по плана на ЦГЧ-гр.Бургас собственост на дружеството. Заявлението
е разгледано от ОЕСУТ като е дадено заключение предвид спецификата на случая да
бъде изискано допълнително становище от министъра на образованието. Към
вече внесеното и разгледано заявление за изменение на ПУП-ПРЗ и на основание
допълнителното становище, жалбоподателят депозирал ново искане с рег.№
70-00-67-16/4/21.05.2020г., като по него не последвало произнасяне. Мълчаливият
отказ за произнасяне по искането бил обжалван от „Бургас 2010“ АД и същият бил отменен с Решение №
1775/22.12.2020г. по адм.дело № 1357/2020г. на Административен съд-Бургас, като
административната преписка била върната на органа за ново произнасяне по
заявлението на дружеството-ищец.
С исковата
молба е представен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с
дата 19.03.2021г., с който „Бургас 2010“
АД се съгласява в качеството си на продавач да продаде поземлен
имот, представляващ жилищна сграда в УПИ
VI – 218 в
кв. 17 по плана на ЦГЧ - гр. Бургас и прилежащия към нея
парцел – ПИ с идентификатор
07079.618.218 по КК на гр.Бургас, а купувача „Блу Сиис Уиф“ ЕАД се задължава да заплати
продажна цена в общ размер на 800 000 лева (л.15-16). В т.2.1 от раздел ІІ
на договора е отразено, че сумата от 100 000 лева ще бъде заплатена по
банкова сметка ***т за одобрено от Община Бургас изменение на ПУП-ПРЗ за имота,
като в т.2.2 е уговорен срока за изпълнение на това задължение - 6
(шест) месеца от подписването на договора, но не по-късно от 03.02.2022г. В т.6.2 от раздел VІ от договора е уговорено, че при
неизпълнение на задължението по т.2.2 от раздел ІІ за одобряване на изменение
на ПУП-ПРЗ за имота договора се разваля автоматично, като продавача дължи на
купувача неустойка в размер на 80 000 лв.
Със
заповед № 1674/22.06.2021г. на Заместник
кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ при Община Бургас (л.13-14)
било отказано разрешаване на изработване на проект за изменение на ПУП-ПРЗ за
УПИ VІ-50, 128 в кв.17 по плана на ЦГЧ, гр.Бургас, ПИ 07079.618.218
по КК на гр.Бургас. Заповедта
била обявена за нищожна с решение №96/01.02.2022г. на Административен съд– Бургас постановено по адм.дело № 1950/2021г.
Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила на 23.02.2022г.
По делото е представена
нотариално заверена покана от 17.03.2022г. изхождаща от „Блу Сиис
Уиф“ ЕАД -
купувач по предварителния договор (л.17), с която дружеството „Бургас 2010“ АД – продавач по
предварителния договор е уведомено, че поради
неизпълнение на предварителния договор, същото дължи неустойка в размер на
80 000 лв. Даден е и срок за доброволно изпълнение - до 30.03.2022г. По
делото няма данни за получаване на поканата от „Бургас 2010“ АД.
Със Заповед № 669/10.03.2022 г. на Заместник
кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ при Община Бургас
(л.20-21) е разрешено исканото изработване на изменение на ПУП – ПРЗ за УПИ VІ-50, 128
в кв.17 по плана на ЦГЧ, гр.Бургас, ПИ 07079.618.218
по КК на гр.Бургас. По делото не са представени доказателства дали е издадена Заповед
за одобряване на изменение на ПУП – ПРЗ за имота.
По
делото са представени три платежни нареждания с УРН 220805121568 от 21.03.2022г. (л.18), УРН 221924119293 от 11.07.2022г. (л.63) и УРН 220805121568 от 22.08.2022г. (л.76) с които „Бургас 2010“ АД
превежда на „Блу Сиис Уиф“ ЕАД суми както следва: по първото в размер на 40 000 лв., по второто в
размер на 30 000 лв. и и по третото в размер на 10 000 лв. като и в
трите е посочено основание за плащане - неустойка по предварителен договор от
19.03.2022г.
По делото е изслушана и приета,
като неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза (л.68-70). Съгласно
заключението на същата по банковата сметка на „Блу Сиис
Уиф“ ЕАД е
постъпила наредената на 21.03.22г. от „Бургас 2010“ АД сума от 40 000 лв., същата е осчетоводена по дебита
на сметка 503 „разплащателна сметка в левове“, като е кредитирана сметка 792
„приходи от глоби и неустойки“. Вещото лице е изследвало движението по всички
сметки за периода 01.01.2022г. - 27.07.2022г., като по сметка 792 са видни сумите от 40 000 лв. и 30 000 лв.
При разглеждането на делото са
събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля В.Д.Д.. В показанията
си свидетелят Д. е заявил, че същия е бил счетоводител в дружеството „Блу Сиис Уиф“ ЕАД и той
е изготвил предварителния договор, както и че пред него на дата 19.03.2021г. са
се подписали представителите на дружествата страни по предварителния договор.
По делото са приложени като доказателство адм.дело № 1950/2021г.
на Административен съд -Бургас с предмет Заповед № 1674/22.06.2021
година на зам. кмет „СИРР“ при Община Бургас и адм.дело № 1357/2020 г. на Административен съд -Бургас с предмет Мълчалив отказ на зам. кмет „СИРР“ при Община
Бургас да се произнесе по
искане с вх.№ 70-00-67-16-/4/21.05.2020г. за изменение на ПУП-ПРЗ на процесния
имот.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 1,
ал.1 от ЗОДОВ, според който държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административната дейност. В производството по проверка допустимостта на
предявен осъдителен иск съдът извършва проверката по чл. 129
от ГПК,
приложим на основание чл. 144
от АПК, относно
правосубектността и дееспособността на страните, евентуално наличието на сила
на присъдено нещо или идентичен висящ вече спор, както и доколко е родово и
местно компетентен. По отношение осъдителните искове правният интерес произтича
от природата на търсената защита и не е необходимо да се установява изрично. В
конкретния случай, исковете са предявени от субект, претендиращ присъждането на
обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, породени от
незаконосъобразен акт на Заместник
кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ – административен орган в структурата на Община
– Бургас (юридическото лице по смисъла на чл. 205
от АПК), от
което следва, че ищецът и ответникът са легитимирани да бъдат страни в
производството по чл. 1,
ал.1 от ЗОДОВ, поради което иска е ДОПУСТИМ.
Разгледан по
същество, съдът намира предявеният иск за неоснователен по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 203
от АПК
гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за
вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при
условията на чл.
1 от ЗОДОВ, като отговорността
е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното
лице, пряк причинител на вредите. За ангажиране на предвидената в чл.
1, ал.1 на ЗОДОВ
отговорност за вреди, следва да са налице следните кумулативно
дадени предпоставки: 1. Незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или
бездействие; 2. Незаконосъобразният административен акт, действие или
бездействие да са при или по повод извършване на административна дейност; 3.
Реално настъпили имуществени или неимуществени вреди от тези актове (действия
или бездействия); 4. Пряка и непосредствена причинна връзка между постановения
незаконосъобразен административен акт (действия или бездействия) и вредоносния
резултат. Елементите от фактическия състав за реализиране
отговорността на държавата не се предполагат, а следва да бъдат доказани в
тяхната логическа последователност от ищеца, търсещ присъждане на
обезщетението. При липсата на който и да било от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на
чл. 1,
ал.1 от ЗОДОВ.
В конкретния случай ищецът претендира вреди, причинени от
незаконосъобразен акт на административен орган - Заместник кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ при
Община Бургас – заповед
№ 1674/22.06.2021г., с която
е отказано издаването на разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП
– ПРЗ за
УПИ VІ-50, 128 в кв.17 по плана на ЦГЧ, гр.Бургас, ПИ 07079.618.218 по КК на гр.Бургас.
Не се спори по делото, че
Заповедта е била обявена за нищожна с решение № 96/01.02.2022г. на Административен съд – Бургас по адм.дело № 1950/2021г. Решението не е обжалвано
и е влязло в сила на 23.02.2022г. Този факт обосновава наличието на първата
предпоставка от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – наличие на
незаконосъобразен административен акт.
В хода на съдебното производство обаче,
ищецът не е доказал наличието на другата предпоставка от фактическия състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - причинната връзка
между отменената, като незаконосъобразна заповед и претендираните вреди. В
случая причинната връзка е опосредена, а не пряка и непосредствена. За да са ангажира отговорността на държавата и общините
по реда на ЗОДОВ не е достатъчно да е налице причинна връзка, а следва тя да е
пряка и непосредствена, в който смисъл разпоредбата на чл.
4 от ЗОДОВ изрично
сочи, че на обезщетяване по реда на ЗОДОВ подлежат само вредите, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането, настъпило от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на администрацията. Вредата е пряка, когато
закономерно следва от неизпълнението на определени задължения, т.е обосновава
причинна връзка между противоправното поведение и вредите, и е непосредствена,
когато противоправният резултат директно предпоставя вредата, без намесата на
други фактори на въздействие, т.е. тези вреди, които по време и място следват
противоправния резултат.
В настоящият случай съдът счита за неоснователна
претенцията, представляваща заплатена неустойка в размер на 80 000 лв. от
дружеството по развален предварителен договор в резултат на незаконосъобразен
акт на адм.орган. Сключеният предварителен договор и заплатената по него
неустойка за неизпълнение на поето задължение е проявление на договорната
отговорност на продавача по договора поемайки задължение за изработване и
одобряване на изменение на ПУП-ПРЗ за имота. По сключеният предварителен
договор който е в резултат на свободно договаряне по чл. 9 от ЗЗД, а не издадената заповед, ищеца е извършил
плащане на неустойка. Предварителният договор и заложените в него клаузи прекъсват причинната връзка между незаконосъобразният акт и
твърдяната вреда. Сключеният предварителен договор е юридическия факт, който опосредява резултата и изключва наличието
на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразният
административен акт и вредоносния резултат.
Твърденията на ищеца се
основават на представения от него частен документ-предварителен договор без
достоверна дата. Съгласно чл. 180 от ГПК частните писмени документи притежават единствено формална
доказателствена сила, т.е. относно авторството на положените в тях подписи, а
съдържанието им включително и посочените в тях дати, не се ползват с обвързваща
съда материална доказателствена сила. Достоверността в смисъла на чл.
181, ал.1 от ГПК на посочената в
договора дата, не е оспорена от страна на ответника, при което дори същата да
бъде приета за достоверна, съответно договора за съставен преди датата на
издаване на заповед № 1674/22.06.2021г., то установените с платежните
нареждания факти за извършени от ищцовото дружество плащания на неустойка, не
сочат на наличието на претърпяна от ищеца имуществена загуба, която да е пряка
и непосредствена последица от отменената като незаконосъобразна заповед № 1674/22.06.2021
г. Според съда, всички последици, квалифицирани от ищеца като имуществени вреди
са пряк и непосредствен резултат от клаузите в сключените от него договор, съгласно
съдържанието на които той сам е поел риск да носи гражданска отговорност за
стоящ извън волята му юридически факт, представляващ в случая административен
акт. Случайността не е белег на причинно-следствена връзка и в този смисъл
случайно е съвпадението между незаконосъобразността на адм.акт и клаузите в
договорите за отговорността на ищеца, тъй като нито една от тях не регламентира
отговорността като възникваща само и единствено при наличие на
незаконосъобразен адм.акт (незаконосъобразен отказ за разрешаване и одобряване изменение
на ПУП-ПРЗ) - последиците за изменение, прекратяване на договорите и за плащане
на неустойки по тях са така регламентирани, че да настъпят дори и при
законосъобразен отказ за издаване на посоченият административен акт. Независимо
обаче, от това как в договора е регламентирана отговорността на ищеца,
обективно е невъзможно извършените по повод на нея плащания, да бъдат пряка и
непосредствена последица от отменената като незаконосъобразна заповед № 1674/22.06.2021
г. на зам.кмет „СИРР“ на Община Бургас. Във тази връзка съдът счита, че
показанията на разпитания свидетел не влияят върху правните изводи на съда,
предвид установената липса на причинно следствена връзка между твърдените вреди
и заявената имуществена вреда настъпила в резултат на договорна отговорност.
Всички изброени съображения отнесени към конкретния случай
означават, че претендираните вреди биха били преки, ако произтичат директно от
издаването на незаконосъобразната заповед на административния орган, и
непосредствени, ако са единствено и само следствие от нея. В случая това не е
така, т.к. връзката е опосредена от договорни отношения, в които ищецът
доброволно се е съгласил да участва и в които Община – Бургас не е била страна.
В настоящият спор ищецът, като собственик на УПИ VI
– 218 в кв. 17 по
плана на ЦГЧ - гр. Бургас, който имот по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Бургас представлява поземлен имот с идентификатор 07079.618.218, на 19.03.2021г. сключил с „Блу Сиис Уиф“
ЕАД,
предварителен договор за прехвърляне право на собственост върху поземления
имот, ведно с изградената в него сграда, като за дата на сключване на
окончателния договор е посочена - 30.03.2022г.
Съдът следва да
отбележи, че с подписването на предварителния договор страните са влезли в
облигационни отношения с конкретни права и задължения, като са изразили
свободно волята си и двустранно са поели ангажименти. Съгласно чл.2.2 от Договора ищецът поел
задължение в срок от 6 (шест) месеца от подписването му, но не по-късно от
03.02.2022г. да осигури влязло в сила изменение на ПУП-ПРЗ за застрояване на
имота. Изпълнението на това задължение било посочено в договора като съществено
условие за изискуемост на задълженията на страните за сключване на окончателния
договор, а неизпълнението му в срок било уговорено като основание за разваляне
на договора. Съгласно правилата
на чл. 81, ал. 1 ЗЗД: „Длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението
се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина“. Затова без вина
няма отговорност. Изпълнението на предварителния договор в случая е обусловено
не само от волята и действията на продавача, а от множество допълнителни
фактори, произтичащи от административна дейност. Това са обстоятелства извън
волята на длъжника – „Бургас 2010“ АД, които го освобождават от отговорност, съгласно правилото
на чл. 81, ал. 1 ЗЗД. По каква причина е сключен предварителния договор,
условията на този договор, срока, уговорен в него, са въпроси от
компетентността на общия съд, тъй като са на плоскостта на облигационното
правоотношение, възникнало със сключването на договорите.
На следващо
място следва да се посочи че основен фактор в причинно-следствената верига е
съгласуваната воля между продавача-обещател и купувача по сключеният
предварителен договор, който съдържа клаузи, характерни за предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот. Страните са се съгласили за
настъпването на последици като прекратяването на договора, и заплащането на
неустойка при неизпълнение на поети задължения, ако от „Бургас
2010“ АД не представи одобрено изменение на ПУП-ПРЗ за имота
най-късно до 03.02.2022г. Тези последици са обвързани с изтичането на посочения
срок, независимо от причината, поради която изменението на ПУП-а не е одобрено,
което означава, че те биха настъпили дори и при законосъобразно постановен отказ
от страна на адм.орган на Община Бургас за издаване на заповед за одобряване на
исканото изменение на ПУП-ПРЗ.
След като при
изложените в исковата молба обстоятелства, сочените в нея вреди имат за свой
единствен пряк и непосредствен източник създадените от ищеца облигационни
отношения, то обективно тези вреди не могат да бъдат пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразната заповед, при което разпоредбата на чл.
4 от ЗОДОВ изключва отговорността по чл.
1, ал.1 от ЗОДОВ, именно по която
причина съдът намира предявеният иск за изцяло неоснователен. Освен
неоснователен, съдът намира искът и за недоказан. Налице е връзка между акта на
адм.орган и възникналото задължение за обезщетение, но тя не е пряка и непосредствена
и не може да се разглежда като причина за настъпване на сочените вреди.
На
следващо място съдът счита, че в проведеното съдебно производство с решението по което е
обявена за нищожна Заповед № 1674/22.06.2021 година на зам. кмет „СИРР“ при Община Бургас не
е налице никаква индиция, че ищеца е поел някакви облигационни задължения
свързани с имота. Нещо повече, видно от доказателствата по приложеното към
настоящото дело адм. дело № 1950/21г. на Административен
съд -Бургас,
преди датата на сключване на предварителния договор – 19.03.2021г. на ищеца е
бил известен факта, че са налице отрицателни становища на адм. орган за
исканото изменение на ПУП - протокол-решение № 3/10.02.2021г. на ОЕСУТ-Бургас
(л.18-20 от адм.д.№1950/2021г.), както и отрицателно становище с рег.№
70-00-6716/7/09.03.2021г. на Директор Дирекция „Устройство на територията“
(л.15-17 от адм.д.№1950/2021г.). Въпреки тези факти дружеството-ищец е сключило
предварителния договор от 19.03.2021г. поемайки задължение да изработи изменение
ПУП-ПРЗ за застрояване на имота. Неустойката по договора е платена след постановяване
решението по адм.д. №1950/2021г., а не преди него. Платена е доброволно без
доказателства за получаване на поканата за доброволно изпълнение, както и без
волеизявление на кредитора за разваляне на договора, което да е достигнало до
длъжника. Ищеца не е ангажирал доказателства, че „Блу Сиис Уиф“ ЕАД е направил волеизявление за
прекратяването на предварителния договор.
Действително в договора е записано че се прекратява автоматично при
неизпълнение на поетото задължение, но въпреки това е необходимо волята на
кредитора за разваляне на договора да достигне до длъжника. Въпреки това
дружеството-ищец е превело на няколко транша сумата от 80 000 лева. Тези
констатации подкрепят извода, че ищецът безусловно е извършил плащания, които
претендира да му бъдат заплатени като имуществени вреди, без да извърши
съответна на интересите му оценка за точното изпълнение на условията, при които
другата страна може да поиска изменение/прекратяване на договора.
Воден от гореизложеното съдът счита,
че претенцията за имуществени вреди е останала недоказана, поради което иска
следва да бъде отхвърлен.
При този изход от спора разноски
следва да се присъдят в полза на ответника. Ответника е заплатил 350 (триста и
петдесет) лв. възнаграждение за вещо лице и претендира юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 (сто) лв. Разноските са
претендирани своевременно и се дължат.
Съдът определя общия размер на
дължимите разноски от ищеца в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лв.
По изложените
съображения, Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Бургас 2010“ АД, ЕИК *********, иск
за заплащане на обезщетение в размер на 80 000 лв. за претърпени имуществени
вреди причинени в резултат на заповед № 1674/22.06.2021г. на зам.кмет „СИРР“
при Община Бургас, обявена за нищожна.
ОСЪЖДА „Бургас 2010“ АД, ЕИК *********, да заплати на Община Бургас сумата
от 450 (четиристотин и петдесет) лева разноски по делото.
Решението може да се обжалва
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: