РЕШЕНИЕ

№1812

Град  Пловдив, 16.10.2020 ГОДИНА

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХIV състав в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди и двадесета година в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА

     ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАТЕЕВА

ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

при секретаря К.Р.и при прокурора ДАНАИЛА СТАНКОВА, като разгледа докладваното от съдия Вълчев к.н.а.х. дело номер 1485  по описа на съда за 2020 година

Производство по чл.208 и сл. от АПК във вр. чл.63 ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, предявена от „ДЖИРО ТРЕЙД“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Първенец, община „Родопи“, ул. „Тракия“ № 3, с управител И.С.Н., против Решение № 684 от 13.04.2020г., постановено по АНД №8072/2019г. по описа на Пловдивския районен съд- XIV наказателен състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 254/04.12.2019г от 02.12.2019г., издадено от Директора на Териториална дирекция Тракийска, упълномощен със Заповед № ЗАМ-43/32-8734 от 07.01.2019г. на Директора на Агенция „Митници“, с което на  „ДЖИРО ТРЕЙД“ с ЕИК *********, е наложено административно наказание-имуществена санкция в размер на 500.00 /петстотин/ лв. за извършено нарушение по чл. 74, ал.1 от ППЗАДС вр. с чл. 112б, ал.1 от ЗАДС.

Касационният жалбоподател твърди, че съдебният акт на първоинстанционния съд, е неправилен и незаконосъобразен. Посочва, че нито в АУАН, нито в НП са отразени дата и описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, липсва описание на фактическата обстановка. Допуснати са съществени нарушения на изискванията на ЗАНН, свързани с описание на обстоятелствата, при които е осъществено административното нарушение. В тази връзка се сочи, че в НП са посочени две различни дати за констатираните липси- в обстоятелствената част е посочена дата 01.08.2019г., а в диспозитива -01.08.2018г., което счита, че е съществено нарушение на административно – производствените правила, водещо до ограничаване на правото на защита. Твърди се, че неправилни са изводите на ПРС за законосъобразност, в предвид неправилната правна квалификация на посоченото за извършено деяние. В тази връзка излага аргументи, че разпоредбата на чл.112б ал.1 от ЗДДС не е приложимата за описанието на извършеното деяние, а то е следвало да бъде квалифицирано съобразно разпоредбата на чл.78 ал.1 ЗДДС. Сочи също така, че изводите на първоинстанционния съд относно неприложимост на чл. 28 от ЗАНН са необосновани. Претендира се отмяна на решението на районния съд, респективно отмяната изцяло на НП. Не се претендират разноски по делото.

Ответникът по касационната жалба –Териториална дирекция „Тракийска“ при Агенция Митници, чрез процесуалния си представител юрк. Г., намира касационните оплаквания за неоснователни и счита, че следва да бъдат отхвърлени. Моли за потвърждаване на решението на районния съд. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.

Пловдивският административен Съд – двадесет и четвърти състав, след като разг­ле­да по отделно и съвкупност наведените с жалбата касационни осно­ва­ния, нами­ра за установено следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява допустима. Разгледана по същество, тя е основателна поради следните за това съображения:

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно. Първоинстанционният съд е установил фактическа обстановка, изразила се в това, че         дружеството -жалбоподател стопанисвало обект – данъчен склад, находящ се в с.Първенец, обл.Пловдив, ул.Тракия № 3. На 01.08.2019г. свид. М. извършил проверка в посочения обект. В хода на същата констатирал, че в дневника на складовата наличност била отразена наличност 845бр бутилки, всяка по 0.75л вино „Каберне ренесанс“, а действителната наличност е 809бр.. Преценил, че това касае липса от 36бр. бутилки. От наличното бяло вино в съдове приел, че е налице липса от 837литра. В хода на проверката, тези данни за наличностите не възприемал лично, а те му били подавани от свидетеля К. М.– служител на дружеството жалбоподател, който се ориентирал или по вместимостта на съда, или по нивомера на съдовете, които имали такъв. След приключване на проверката на дружеството била дадена възможност да посочи на какво се дължи липсата. Били депозирани писмени обяснения от управителя, че липсата се дължала на технологични причини. Така възприетото било преценено като административно нарушение на чл.74, ал.1 ППЗАДС, поставящ  изискването материалната отчетност на лицензираните складодържатели да съдържа конкретна информация за всички поставени, произведени и съхранявани в данъчния склад стоки, както и за всички стоки, които се извеждат от склада, включително получени при условията на директна доставка. В тази връзка свидетелят М.съставил АУАН № 164/25.10.19г. в присъствието на един свидетел и на представляващия дружеството управител, а въз основа на него било издадено и процесното НП, в което в диспозитива е посочена дата на извършеното административно нарушение 01.08.2018година, а в обстоятелствената част е посочена дата на установяването му 01.09.2019 година. За административно нарушение по чл.74 ал.1 ППЗАДС е посочено, че в предвид установените липси на общо 837 литра акцизни стоки- бели наливни вина и на общо 36 бр. бутилки Р.каберне ренесанс- 0.750 литра, с алкохолно съдържание по обем превишаващо 1.2% vol., но непревишаващо 15% vol., в данъчен склад с ИНДС BGNCA00067001, находящ се в с.Първенец, общ.Родопи, обл.Пловдив ул.“Персенк“ №8, не са отразени в материалната отчетност- регистър „дневник на складовата наличност“. За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атаку­вано­то НП, състав на районният съд е приел, че при издаването му не са допуснати съ­ще­ствени нарушения на административно-производствените правила, налице е годен субект на вмененото нарушение, липсват посочените от жалбоподателят основания, изразява­щи се в несъответствие между словесното описание на нарушението и неговата пра­в­на квалификация, както и в това, да липсва опи­са­ние на конкретните обстоятелства, при които се сочи да е извършено нару­ше­нието.

Изводите на пръвоинстанционият съд са неправилни.

При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е издадено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при несъответствие с материалния закон.

На първо място, допуснато е съществено нарушение на проведения административно – наказателен процес, изразило се в непосочване на датата на извършеното административно нарушение. Възражението на касационният жалбоподател, че в диспозитива на издаденото НП е посочена дата на извършване на нарушението /01.08.2018г./, предхождаща датата на проверката, е основателно. Налице е съществено разминаване между обсъжданата в обстоятелствената част дата на проверката и тази, посочена в диспозитива за определяне на административното нарушение и за налагане на имуществената санкция в размер на 500.00 лева. При направено възражение в тази връзка от страна на  касационният жалбоподател липсват аргументи, при които да се отхвърли това възражение като неоснователно, независимо дали се касае за техническа грешка. Всяко конкретно разминаване на датите по извършеното административно нарушение, като в конкретният случай в обстоятелствата се обсъждат дати на осъществяването му, които са последващи на датата на извършеното административно нарушение в посочения диспозитив, съществено ограничават правото на защита на нарушителя. Налице е съществено нарушение на разпоредбите на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, което не е възможно да бъде поправено в хода на съдебното производство. В тази връзка основателни са възраженията, че липсва конкретно разбираема дата на извършване на нарушението, с оглед на което се нарушава възможността дружеството – жалбоподател да организира правилно своята защита. Допуснатият порок е съществен и води до самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП поради неговата незаконосъобразност.

Основателно е и възраженията за съществено разминаване между правната квалификация на деянието, вменено на касатора като извършено административно нарушение и приложената санкционна норма. В действителност разпоредбата на чл.74 ал.1 ППЗАДС, под която административният орган е подвел осъщественото от дружеството нарушение, сочи, че материалната отчетност на лицензираните складодържатели съдържа конкретна информация за всички поставени, произведени и съхранявани в данъчния склад стоки, както и за всички стоки, които се извеждат от склада, включително получени при условията на директна доставка. От своя страна административният орган е свързал с изпълнително деяние с изразило се бездействие- не са отразени установените липси в материалната отчетност, в частност - регистър „дневник на складова наличност“. Нормата на чл.112б ал.1 от ЗАДС определя, че лице, при което митническите органи установят липси на акцизни стоки, което обстоятелство не е отразено в материалната отчетност на лицето, се наказва с имуществена санкция в размер на акциза, дължим за липсващата акцизна стока, но не по-малко от 500 лева. Сама по себе си разпоредбата на чл.74 ал.1 от ППЗАДС не създава права и задължения за лицата, които управляват данъчен склад, а сочи необходимата информация, която следва да бъде отразена в материалната отчетност. Санкционната норма също не създава права и задължения за лицата с лиценз за управление на данъчен склад. Нормата, която поставя задължения към такива лица във връзка с водената материална отчетност е разпоредбата на чл.76 ал.2 от ППЗАДС, която съдържа четири подточки, всяка с конкретни подточки за необходими данни за отразяване на материалната отчетност. Неподвеждането на извършеното деяние на административно нарушение под съответните законови разпоредби ограничава правото на защита на нарушителя. Ето защо основателно е възражението на касатора, че е налице съществено нарушение на изискванията на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, като не са посочени конкретни нарушение законови разпоредби. Това е съществен порок на проведения административно – наказателен процес, който нарушава правото на защита на нарушителя и води до незаконосъобразност на атакувания административен акт. Данните по делото категорично обосновават извод за допуснати нару­ше­ния на разпоредбите на чл.42 т.4 и т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, което също са­мо по себе си е достатъчно основание за отмяна на процесното НП. За да презизвика целените с издаването им правни последици, АУАН и наказателното постановление, като писмено обек­ти­вирани волеизявления следва да съдържат отнапред определени в закона ми­ни­мален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безуслов­но следва да обхва­ща АУАН и наказателното постановление са посочени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл.42, т.3 и 4  чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, а именно – опи­­са­­ние на нарушението, датата и мястото, където е извър­ше­но, обстоятелст­ва­та, при които е извършено, доказателствата, които го потвърж­да­ват, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, състав­ля­ват моти­ви­те – фактическите и правни основания, от които следва постановения от админи­ст­ра­тивнонаказващия орган резултат. В този смисъл следва да е на­ли­це и съот­вет­ствие между описаното в АУАН и НП административно нарушение и админист­ра­тивното нарушение визирано от посочените законови разпоредби. Липсва в АУАН и самото НП необходимите доказателства, което да касае кнокретните обстоя­тел­ства по смисъла на чл.76 ал.1 ППЗАДС, при които се сочи да е извършено вмененото нарушение.

Не могат да се споделят съображенията на пръвоинстанционният съд, че както в АУАН, така и в самото НП конкретно били описани обстоятелствата при които е осъществена дейността – недопустимо е допълването на тези задължителни факти да става посредством разпита на актосъставителя или чрез произволно тълкуване да се отстраняват пропуските при съставянето на АУАН и издаването на НП. Правилата относно реда и начина на водене на материална отчетност при управление на данъчен склад са конкретно разписани в текстовете на чл.76 от ППЗАДС и те вменяват конкретни задължения на лицата, които извършват такава дейност, като във всеки отделен случай следва да се индивидуализират конкрет­ни­те такива, които се твърди да не са спазени, което в случая не е сторено. При това положение са налице касационните основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 НПК, като атакуваното решение на Районния Съд във връзка с чл.221 ал.2 АПК се явява неправилно и следва да бъде отменено, както и атакуваното НП като незаконосъобразно.

С оглед изхода на делото, разноски се дължат само на касационният жалбоподател. Искания от негова страна за присъждане на такива не са направени, поради което и не му се дължат.

В предвид на изложеното и на осн. чл.221 ал.2 АПК Съдът :

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 684 от 13.04.2020г. постановено по АНД № 8072/2019г. по опис на Районен съд гр. Пловдив- ХIV наказателен състав и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №№ 254/04.12.2019г от 02.12.2019г., издадено от Директора на Териториална дирекция Тракийска, упълномощен със Заповед № ЗАМ-43/32-8734 от 07.01.2019г. на Директора на Агенция „Митници“, с което на  „ДЖИРО ТРЕЙД“ с ЕИК *********, е наложено административно наказание-имуществена санкция в размер на 500.00 /петстотин/ лв. за извършено нарушение по чл. 74, ал.1 от ППЗАДС вр. с чл. 112б, ал.1 от ЗАДС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                              ЧЛЕНОВЕ : 1.

                 2.