Решение по дело №17/2017 на Административен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 юли 2017 г. (в сила от 28 януари 2019 г.)
Съдия: Светлозар Георгиев Рачев
Дело: 20177090700017
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 януари 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 68

гр.Габрово, 11.7.2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и седемнадесета година  в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

 

при секретаря  Мариела Караджова и в присъствието на прокурора Милчо Генжов, като разгледа докладваното от съдията РАЧЕВ адм. д. № 17 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

         Производството по делото е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е след като с Решение № 428 от 13.1.2017г. постановено от ВАС на РБ по АД 11745/2015г. е отменено постановеното от Административен съд – Габрово Решение № 6 от 7.8.2015г. по ГД № 9/2015г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Съдът е сезиран с искова молба с вх. № СДА-01-469 от 24.03.2015 година по описа на Административен съд Габрово, подадена от В. Звезделинова Ф., ЕГН **********,***, с размер на искова претенция- 31 124.32 /тридесет и една хиляди сто двадесет и четири лева и тридесет и две стотинки/ лв.

         Претенцията на ищцата, според изложеното в исковата молба произхожда от следната фактическа обстановка:

         Тя е била призната за собственик, заедно с останалите наследници на Р. П. К. и Р. И. К., на новообразуван имот 326, кадастрален район 35 по плана на гр. Габрово, местност Ш., с код по ЕКАТТЕ: 14218, одобрен със заповед № 340 от 06.10.2004 г. на Областния управител на област Габрово, с площ от 1 043.56 кв.м. Собствеността била придобита, като с решение 3550 от 31.10.1997 г. на ПК Габрово им било признато правото на собственост в стари реални граници върху нива с площ от 3.750 дка и нива от 4.500 дка, находящи се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. От така възстановените два броя ниви, се образували няколко имота, един от които с номер 326, който е образуван от два ПИ: №14218.35.329 и № 14218.35.326.

         Със заповед № 340 от 06.10.2004 г. на Областен управител на област Габрово бил одобрен помощен план и план за новообразуваните имоти за земите по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в горепосочената местност, в който тези два ПИ били предоставени на Община Габрово за стопанисване.

         Със заповед № 1545 от 30.07.2010 г. на Кмета на Община Габрово било одобрено частично изменение на влязъл в сила ПНИ, одобрен със заповед № 240 от 06.10.2004 г. на Обл. Управител, като било вписано правото на собственост на ищцата и на останалите наследници върху тези два ПИ. От двата така посочени имота бил образуван нов с идентификатор 14218.35.326 с нова площ от 1 043.56 кв.м.

         Със заповед № 1978 от 27.09.2010 г. по § 4к, ал.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Кацарови било възстановено право на собственост върху новообразувания имот и с тази заповед завършил фактическият състав по реституцията.

         С мисълта, че имотът е собственост на наследниците на К. ищцата го приела с договор за доброволна делба със сънаследниците си в свой изключителен дял и се снабдила с нотариален акт /НА/ за собственост върху него. Била изненадана, когато с последваща заповед № 1301 от 06.07.2011 г. предходната заповед № 1978 от 27.09.2010 г. била отменена „поради явна фактическа грешка”, т.к. в разпоредителната й част следвало да се чете вместо „възстановявам правото на собственост на наследниците на Р. и Р. К.” „Е. А. А. да придобие правото на собственост върху ПИ 14218.35.326, закупен, съгл. нотариален акт 113 от 23.07.2001 г.”.

         Ищцата атакувала тази последна по време на издаване заповед и същата била отменена с влязъл в сила съдебен акт.

         Когато г-жа Ф. завела иск за собственост върху имота срещу настоящите му ползуватели пред РС Габрово се установило, че последните били внесли по сметка на общината сумите по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В резултат на това, че се била доверила на служителите от Община Габрово ищцата твърди, че 10 години е изхабила време, енергия и парични средства, плащала е данък на имот, който всъщност не притежава и за който факт не е била наясно, поради поддържаното у нея погрешно впечатление, че е негов собственик по вина на тези лица.

         Вредите, които ищцата твърди, че е претърпяла, произхождат от отменен като незаконосъобразен административен акт- заповед № 1301 от 06.07.2011 г., както и бездействието на длъжностни лица от Община Габрово, които не са я уведомили за наличието на ползуватели на имота, които са го заплатили по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

         Размерът на исковата претенция е посочен като 1 124.32 лв. направени финансови разходи по озаконяването на имота; 20 000.00 лв. пропуснати ползи, произлизащи от това, че при направената делба на наследствено имущество ищцата се е отказала от дела си в другите имоти, за да придобие процесния. Останалата част в размер на 10 000.00 лв. съставлява претендирани неимуществени вреди- изгубено време и енергия, влошено здравословно състояние, поради напрежението, усещане за административен хаос и невъзможност да й бъдат защитени адекватно гражданските права.

         В съдебно заседание ищцата се явява, представлява се и от надлежно упълномощен процесуален представител. Поддържа иска, претендира уважаването му, представя писмена защита.

         Ответникът – Община Габрово, чрез процесуалния си представител, оспорва иска. В пледоарията си по същество развива подробни съображения в подкрепа на становището че искът е неоснователен. Претендира присъждане на разноски.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава заключение за неоснователност на исковата претенция. Не се били установили бездействия на общинската администрация, които да са относими към приложението на чл. 1 от ЗОДОВ.

            Изложената в исковата молба фактическа обстановка не е спорна между страните и съдът я приема за установена.

         По правото:

         За да бъде основателен искът по чл. 1 от ЗОДОВ е необходимо наличието на следните предпоставки - незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред, действие или бездействие на административен орган или длъжностни лица по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда и  причинна връзка между отменения акт, действието или бездействието и вредата. При липсата на който и да е елемент отговорността по чл. 1 ЗОДОВ не може да се реализира. Ищецът, който претендира обезщетение, носи доказателствената тежест за установяване на всички елементи от фактическия състав. В случая не може да се приеме, че ищецът е доказал кумулативното наличие на посочените три предпоставки.

         1. Във всички свои становища, включително и в писмената защита, представена пред настоящия състав ищцата твърди, че е налице “противозаконен акт отменен по надлежния ред – Заповед № 1301/6.7.2011г. с която е отменена /диспозитивът на заповедта е “изменям”/ заповед № 1978/27.9.2010г за възстановяване на наследниците на К.…..Поради тази противозаконна заповед в периода 6.7.2011г. – 13.3.2012г. тя не била в състояние да защити правата си, да се легитимира като собственик на процесния имот, не е могла да се снабди с нотариален акт и да противопостави основанието си на това на лицата, които владеят и ползват имота, което е могла да стори почти година по-късно.” Вярно е че посочената заповед е отменена като незаконосъобразна с решението по АД 170/2011г. на Административен съд – Габрово и следователно противоправността на административния акт е установена по несъмнен начин. В случая обаче не се установи ищцата да е понесла вреди от незаконосъобразната заповед. Първо тя се е снабдила с нотариален акт повече от половин година преди издаването й /вж. л.9 от ГД 1172/2013г./  и второ – дори през посочения от самата нея период /6.7.2011г.-13.3.2012г./ да беше “противопоставила основанието си” на правоприемниците на бившите ползватели посредством искова молба по чл. 108 от ЗС, резултатът от делото би бил същият като постановеният съдебен акт по  ГД 1172/2013г. влязъл в законна сила. Това е видно от мотивите на съдебното решение, постановено от Районен съд – Габрово и на оставилото го в сила въззивно решение.

         2. Относно твърдението, че бездействието на администрацията изразяващо се в непредоставяне на информация за наличието на ползватели, които са заплатили процесния имот, е довело до настъпване на твърдяните от ищцата вреди, съдът намира следното.

         а) Съгласно чл. 14, ал.1 от ЗСПЗЗ Поземлената комисия се произнася с решение за:  -възстановяване на правото на собственост върху земи в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници; - възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в нови реални граници с план за земеразделяне; или - признаване на правото на собственост при условията на § 4 - 4л; В решението на поземлена комисия от което наследниците на Кацарови, включително ищцата, черпят правата си /л.157 от ГД 9/2015г/ изрично е записано, че се възстановява правото на собственост върху двете ниви по т.1 и т.3 които се намират в терен по § 4 от ЗСПЗЗ. За разлика от първите две хипотези на възстановяване на собствеността, трета хипотеза се развива по особена процедура, която изисква необходимата грижа и активност от страна на собствениците, ако те желаят сложният фактически състав да приключи с положителен за тях резултат. В случая наследниците на Кацарови, въпреки че с решението на Поземлена комисия Габрово изрично са уведомени, че нивите се намират в терен по § 4 са неглижирали интереса си и не са проявили необходимата грижа за опазването му.

         б) Все в тази връзка следва да се има предвид че възстановяването на собствеността върху земи попадащи в терени по § 4 от ЗСПЗЗ, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със заповед на кмета на общината, съгласно § 4к, ал.7 от същия закон. За да се стигне до тази заповед е необходимо да се премине през процедурата по създаване на План на новообразуваните имоти и на предхождащия го Помощен план /§4к, ал.1/. Процедурата по изработването и приемането на посочените планове е разписана подробно в ППЗСПЗЗ – чл. 28б. Тази процедура предвижда разгласявания и обнародване, както на проектите на плановете така  и одобреният със заповед на областния управител окончателен ПНИ. Наследниците на К., в нито един от етапите по изработването и одобряването на конкретния план на новообразуваните имоти не са заявили правата си, с цел тяхното охраняване. Точно по тази причина в регистъра на имотите към този план за двата имота с №№ 326 и 329 е посочено че се стопанисват от Община Габрово /л.68 и 69 от ГД 9/15г./   

         в) Наследниците на Кацарови стават “видими” за общинските служби едва след 12.8.2009г. с подаване от тяхна страна на искането за изменение на одобрения още през 2004г. от Областния управител ПНИ. До този момент в Община Габрово липсва информация че те претендират някакви права относно земи находящи се в терен по § 4.

         г) Видно от представените две удостоверения от 7.4.1999г. /л.128 и 129 от същото ГД/ е че ползвателите са заплатили определената цена за ползваните от тях земеделски земи по §4. Вярно е че § 62, ал.5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ предвижда, че заповедта с която се утвърждава оценката на земята, дължима от ползвателите, се съобщава на както на ползвателите така и на собствениците. Поради изложените по-горе факти обаче към този момент /1999г./ наследниците на К. са били неизвестни на общината и не е имало как да бъдат уведомени.

         В заключение

         1) по делото не се установи да са настъпили вреди от отменената като незаконосъобразна – Заповед № 1301/6.7.2011г. на Кмета на Община Габрово;

         2) не се установи също и бездействие от страна на общински служби, изразяващо се в неизпълнение на нормативно разписано задължение за Община Габрово да уведоми ищцата, за наличие на ползватели, заплатили дължимата сума за ползваната от тях земеделска земя. Както бе е отбелязано по-горе в действащото право по време на целия период - от 1997г. до настоящия момент, не е налице задължение за общинската администрация за уведомяване на ищцата, което да е нарушено от ответника в настоящото производство.

         Исковата претенция следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.

         При този изход на делото основателна се явява претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски. На основание чл. 143, ал.4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал.8 от ГПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ ищцата следва да бъде осъдена да заплати на Община Габрово сумата 200,00 лева.

 

         Така мотивиран и на основание чл.1 от ЗОДОВ и чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, настоящия състав на Административен съд – Габрово

 

         Р Е Ш И:

 

         ОТХВЪРЛЯ иска на В. З. Ф., ЕГН **********,***, с размер на искова претенция- 31 124.32 /тридесет и една хиляди сто двадесет и четири лева и тридесет и две стотинки/ лв.

         ОСЪЖДА В. З. Ф., ЕГН **********,*** да заплати на Община Габрово, сумата 200,00 /двеста/ лева юрисконсултско възнаграждение.

 

         Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

         Препис от настоящото да се изпрати на страните.    

 

 

 

                                              СЪДИЯ: