Р Е Ш Е Н И Е
№ 68
гр.Габрово,
11.7.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито съдебно заседание на четиринадесети юни
две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
при секретаря Мариела Караджова и в присъствието на прокурора Милчо Генжов, като разгледа докладваното от съдията РАЧЕВ адм. д. № 17 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 203 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е след като
с Решение № 428 от 13.1.2017г. постановено от ВАС на РБ по АД 11745/2015г. е отменено
постановеното от Административен съд – Габрово Решение № 6 от 7.8.2015г. по ГД
№ 9/2015г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Съдът е сезиран с искова молба с вх. № СДА-01-469 от 24.03.2015 година по описа
на Административен съд Габрово, подадена от В. Звезделинова Ф., ЕГН **********,***,
с размер на искова претенция- 31 124.32 /тридесет и една хиляди сто двадесет и
четири лева и тридесет и две стотинки/ лв.
Претенцията
на ищцата, според изложеното в исковата молба произхожда от следната фактическа
обстановка:
Тя
е била призната за собственик, заедно с останалите наследници на Р. П. К. и Р.
И. К., на новообразуван имот 326, кадастрален район 35 по плана на гр. Габрово,
местност Ш., с код по ЕКАТТЕ: 14218, одобрен със заповед № 340 от 06.10.2004 г.
на Областния управител на област Габрово, с площ от 1 043.56 кв.м. Собствеността
била придобита, като с решение 3550 от 31.10.1997 г. на ПК Габрово им било
признато правото на собственост в стари реални граници върху нива с площ от
3.750 дка и нива от 4.500 дка, находящи се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. От
така възстановените два броя ниви, се образували няколко имота, един от които с
номер 326, който е образуван от два ПИ: №14218.35.329 и № 14218.35.326.
Със
заповед № 340 от 06.10.2004 г. на Областен управител на област Габрово бил
одобрен помощен план и план за новообразуваните имоти за земите по § 4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ в горепосочената местност, в който тези два ПИ били предоставени на
Община Габрово за стопанисване.
Със
заповед № 1545 от 30.07.2010 г. на Кмета на Община Габрово било одобрено
частично изменение на влязъл в сила ПНИ, одобрен със заповед № 240 от
06.10.2004 г. на Обл. Управител, като било вписано правото на собственост на
ищцата и на останалите наследници върху тези два ПИ. От двата така посочени
имота бил образуван нов с идентификатор 14218.35.326 с нова площ от 1 043.56
кв.м.
Със
заповед № 1978 от 27.09.2010 г. по § 4к, ал.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците
на Кацарови било възстановено право на собственост върху новообразувания имот и
с тази заповед завършил фактическият състав по реституцията.
С
мисълта, че имотът е собственост на наследниците на К. ищцата го приела с
договор за доброволна делба със сънаследниците си в свой изключителен дял и се
снабдила с нотариален акт /НА/ за собственост върху него. Била изненадана,
когато с последваща заповед № 1301 от 06.07.2011 г. предходната заповед № 1978
от 27.09.2010 г. била отменена „поради явна фактическа грешка”, т.к. в разпоредителната
й част следвало да се чете вместо „възстановявам правото на собственост на
наследниците на Р. и Р. К.” „Е. А. А. да придобие правото на собственост върху
ПИ 14218.35.326, закупен, съгл. нотариален акт 113 от 23.07.2001 г.”.
Ищцата
атакувала тази последна по време на издаване заповед и същата била отменена с
влязъл в сила съдебен акт.
Когато
г-жа Ф. завела иск за собственост върху имота срещу настоящите му ползуватели
пред РС Габрово се установило, че последните били внесли по сметка на общината
сумите по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В резултат на това, че се била доверила на
служителите от Община Габрово ищцата твърди, че 10 години е изхабила време,
енергия и парични средства, плащала е данък на имот, който всъщност не
притежава и за който факт не е била наясно, поради поддържаното у нея погрешно
впечатление, че е негов собственик по вина на тези лица.
Вредите,
които ищцата твърди, че е претърпяла, произхождат от отменен като
незаконосъобразен административен акт- заповед № 1301 от 06.07.2011 г., както и
бездействието на длъжностни лица от Община Габрово, които не са я уведомили за
наличието на ползуватели на имота, които са го заплатили по реда на § 4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ.
Размерът
на исковата претенция е посочен като 1 124.32 лв. направени финансови разходи
по озаконяването на имота; 20 000.00 лв. пропуснати ползи, произлизащи от това,
че при направената делба на наследствено имущество ищцата се е отказала от дела
си в другите имоти, за да придобие процесния. Останалата част в размер на 10
000.00 лв. съставлява претендирани неимуществени вреди- изгубено време и
енергия, влошено здравословно състояние, поради напрежението, усещане за
административен хаос и невъзможност да й бъдат защитени адекватно гражданските
права.
В
съдебно заседание ищцата се явява, представлява се и от надлежно упълномощен
процесуален представител. Поддържа иска, претендира уважаването му, представя писмена
защита.
Ответникът
– Община Габрово, чрез процесуалния си представител, оспорва иска. В
пледоарията си по същество развива подробни съображения в подкрепа на
становището че искът е неоснователен. Претендира присъждане на разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Габрово дава заключение за неоснователност на исковата
претенция. Не се били установили бездействия на общинската администрация, които
да са относими към приложението на чл. 1 от ЗОДОВ.
Изложената в исковата молба фактическа обстановка не е
спорна между страните и съдът я приема за установена.
По
правото:
За
да бъде основателен искът по чл. 1 от ЗОДОВ е необходимо наличието на следните
предпоставки - незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния
ред, действие или бездействие на административен орган или длъжностни лица по
повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда и причинна връзка между отменения акт,
действието или бездействието и вредата. При липсата на който и да е елемент
отговорността по чл. 1 ЗОДОВ
не може да се реализира. Ищецът, който претендира обезщетение, носи
доказателствената тежест за установяване на всички елементи от фактическия
състав. В случая не може да се приеме, че ищецът е доказал кумулативното наличие
на посочените три предпоставки.
1.
Във всички свои становища, включително и в писмената защита, представена пред
настоящия състав ищцата твърди, че е налице “противозаконен акт отменен по
надлежния ред – Заповед № 1301/6.7.2011г. с която е отменена /диспозитивът на
заповедта е “изменям”/ заповед № 1978/27.9.2010г за възстановяване на
наследниците на К.…..Поради тази противозаконна заповед в периода 6.7.2011г. –
13.3.2012г. тя не била в състояние да защити правата си, да се легитимира като
собственик на процесния имот, не е могла да се снабди с нотариален акт и да
противопостави основанието си на това на лицата, които владеят и ползват имота,
което е могла да стори почти година по-късно.” Вярно е че посочената заповед е
отменена като незаконосъобразна с решението по АД 170/2011г. на Административен
съд – Габрово и следователно противоправността на административния акт е
установена по несъмнен начин. В случая обаче не се установи ищцата да е понесла
вреди от незаконосъобразната заповед. Първо тя се е снабдила с нотариален акт
повече от половин година преди издаването й /вж. л.9 от ГД 1172/2013г./ и второ – дори през посочения от самата нея
период /6.7.2011г.-13.3.2012г./ да беше “противопоставила основанието си” на правоприемниците
на бившите ползватели посредством искова молба по чл. 108 от ЗС, резултатът от
делото би бил същият като постановеният съдебен акт по ГД 1172/2013г. влязъл в законна сила. Това е
видно от мотивите на съдебното решение, постановено от Районен съд – Габрово и
на оставилото го в сила въззивно решение.
2.
Относно твърдението, че бездействието на администрацията изразяващо се в
непредоставяне на информация за наличието на ползватели, които са заплатили
процесния имот, е довело до настъпване на твърдяните от ищцата вреди, съдът
намира следното.
а)
Съгласно чл. 14, ал.1 от ЗСПЗЗ Поземлената комисия се произнася с решение
за: -възстановяване на правото на
собственост върху земи в съществуващи или възстановими на терена стари реални
граници; - възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в
нови реални граници с план за земеразделяне; или - признаване на правото на
собственост при условията на § 4 - 4л;
В решението на поземлена комисия от което наследниците на Кацарови, включително
ищцата, черпят правата си /л.157 от ГД 9/2015г/ изрично е записано, че се
възстановява правото на собственост върху двете ниви по т.1 и т.3 които се
намират в терен по § 4 от ЗСПЗЗ. За разлика от първите две хипотези на възстановяване
на собствеността, трета хипотеза се развива по особена процедура, която изисква
необходимата грижа и активност от страна на собствениците, ако те желаят
сложният фактически състав да приключи с положителен за тях резултат. В случая
наследниците на Кацарови, въпреки че с решението на Поземлена комисия Габрово изрично
са уведомени, че нивите се намират в терен по § 4 са неглижирали интереса си и
не са проявили необходимата грижа за опазването му.
б)
Все в тази връзка следва да се има предвид че възстановяването на собствеността
върху земи попадащи в терени по § 4 от ЗСПЗЗ, съответно придобиването на
правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със заповед на
кмета на общината, съгласно § 4к, ал.7 от същия закон. За да се стигне до тази
заповед е необходимо да се премине през процедурата по създаване на План на
новообразуваните имоти и на предхождащия го Помощен план /§4к, ал.1/.
Процедурата по изработването и приемането на посочените планове е разписана подробно
в ППЗСПЗЗ – чл. 28б. Тази процедура предвижда разгласявания и обнародване,
както на проектите на плановете така и
одобреният със заповед на областния управител окончателен ПНИ. Наследниците на
К., в нито един от етапите по изработването и одобряването на конкретния план
на новообразуваните имоти не са заявили правата си, с цел тяхното охраняване.
Точно по тази причина в регистъра на имотите към този план за двата имота с №№
326 и 329 е посочено че се стопанисват от Община Габрово /л.68 и 69 от ГД
9/15г./
в) Наследниците на Кацарови стават “видими” за общинските
служби едва след 12.8.2009г. с подаване от тяхна страна на искането за
изменение на одобрения още през 2004г. от Областния управител ПНИ. До този
момент в Община Габрово липсва информация че те претендират някакви права
относно земи находящи се в терен по § 4.
г)
Видно от представените две удостоверения от 7.4.1999г. /л.128 и 129 от същото
ГД/ е че ползвателите са заплатили определената цена за ползваните от тях
земеделски земи по §4. Вярно е че § 62, ал.5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ предвижда, че
заповедта с която се утвърждава оценката на земята, дължима от ползвателите, се
съобщава на както на ползвателите така и на собствениците. Поради изложените
по-горе факти обаче към този момент /1999г./ наследниците на К. са били
неизвестни на общината и не е имало как да бъдат уведомени.
В заключение
1)
по делото не се установи да са настъпили вреди от отменената като незаконосъобразна
– Заповед № 1301/6.7.2011г. на Кмета на Община Габрово;
2)
не се установи също и бездействие от страна на общински служби, изразяващо се в
неизпълнение на нормативно разписано задължение за Община Габрово да уведоми
ищцата, за наличие на ползватели, заплатили дължимата сума за ползваната от тях
земеделска земя. Както бе е отбелязано по-горе в действащото право по време на целия
период - от 1997г. до настоящия момент, не е налице задължение за общинската
администрация за уведомяване на ищцата, което да е нарушено от ответника в
настоящото производство.
Исковата
претенция следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.
При
този изход на делото основателна се явява претенцията на процесуалния
представител на ответника за присъждане на разноски. На основание чл. 143, ал.4
от АПК, във връзка с чл. 78, ал.8 от ГПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и
чл. 24 от НАРЕДБА за заплащането на
правната помощ ищцата следва да бъде осъдена да заплати на Община Габрово сумата
200,00 лева.
Така
мотивиран и на основание чл.1 от ЗОДОВ и чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс, настоящия състав на Административен съд – Габрово
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на В.
З. Ф., ЕГН **********,***, с размер на искова претенция- 31 124.32 /тридесет и
една хиляди сто двадесет и четири лева и тридесет и две стотинки/ лв.
ОСЪЖДА В. З. Ф., ЕГН **********,*** да
заплати на Община Габрово, сумата 200,00 /двеста/ лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от получаване на
съобщението.
Препис от настоящото да се изпрати на страните.
СЪДИЯ: