№ 220
гр. Б. 27.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б. ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Катя Бельова
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20231200500059 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.278, ал.1 вр. с чл.274, ал.1, т.2 вр. с
чл.248, ал.3 ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от В. Д. Х., чрез
адвокат С. А. - процесуален представител на ищеца, назначен по ЗПП,
насочена против Определение № 906855/18.10.22 г., постановено по гр.д.
№3088/19 г. по описа на РС – гр. Б.
С атакуваното определение е оставена без уважение молбата с вх.№
903251/30.05.2022г. от ищеца по делото В. Д. Х., чрез адвокат С. А. -
процесуален представител на ищеца, назначен по ЗПП, с която се иска
изменение на постановеното по делото Решение № 906497 от 04.05.2022г., в
частта за разноските, като неоснователна.
В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на
атакуваното определение и се иска неговата отмяна.
Отговор на частната жалба, по реда на чл.276, ал.1 ГПК, не е депозиран.
Б.кият окръжен съд, след като съобрази материалите по делото и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от
надлежна страна и против подлежащ на обжалване по арг. от чл.248, ал.3, изр.
1
второ ГПК първоинстанционен съдебен акт. Същата отговаря на изискванията
за редовност по чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК. В този смисъл е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна.
Аргументи:
С атакуваното по делото Определение №906855/18.10.22г., постановено
по гр.д.№3088/19 г. по описа на РС – гр.Б.е оставена без уважение молбата с
вх.№ 903251/30.05.2022г., подадена от ищеца по делото В. Д. Х., чрез адвокат
С. А. - процесуален представител на ищеца, назначен по ЗПП, с която се иска
изменение на постановеното по делото решение № 906497 от 04.05.2022г., в
частта за разноските, като неоснователна.
Първостепенният съд е приел, че при условията на обективно
кумулативно съединяване са предявени два иска. Първият иск е уважен, а
кумулативно предявеният осъдителен иск е отхвърлен като неоснователен. На
основание чл. 78, ал.3 от ГПК на ответника ищецът дължи сумата от 500,00
лв. разноски, съобразно отхвърлената част от този иск. Фактът, че ищецът е
освободен от заплащане на такси и разноски по иска не го освобождава от
задължението да възмезди разноските, направени от насрещната страна за
неоснователно заявения и поддържан правен спор. Това е и в съотвествие с
принципа за неоснователното обогатяване. Приел е, доколкото минималния
размер адвокатско възнаграждение, съобразно заявения материален интерес
по този иск от 2000 лв. е в размер от 370 лв./арг. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №
1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения/, следва да
се съобрази и калкулирането на по 100 лв. за провеждане на дело с повече от
две съдебни заседания за всяко следващо заседание след второто се заплаща
допълнително по 100 лв. за всяко заседание – арг. чл.7, ал.9 от цитираната
Наредба.
Изложените от първостепенния съд съображения за отхвърляне на
молбата за изменение на решението в частта досежно разноските се споделят
от настоящия състав на съда и на основание чл.272 ГПК съдът препраща към
мотивите на районния съд.
Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК дава възможност на съда да присъди по-
нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани от
страна в производството, когато това възнаграждение, макар и заплатено, е
2
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото.Упражняването на това правомощие е обусловено от направено
изрично искане в тази насока от насрещната страна. Дори такова искане да е
направено обаче съдът е ограничен в преценката си и не може да определя
адвокатско възнаграждение в размер по-нисък от минимално определения
такъв съобразно чл.36 от ЗА. В тази връзка въз основа на законодателната
делегация в чл.36, ал.2 от ЗА Висшият адвокатски съвет е приел цитираната
Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредбата).
В настоящия случай,от ответната страна са представени доказателства за
направени разноски в общ размер от 1000,00 /хиляда/ лева за адвокатско
възнаграждение и за тази сума и основание е вписана в списъка, представен
по чл.80 ГПК.
Ето защо, доколкото в случая, съобразно заявения материален интерес
по единия иск от 2000 лв. е в размер от 370 лв./арг. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения/, следва
да се съобрази и калкулирането на по 100 лв. за провеждане на дело с повече
от две съдебни заседания за всяко следващо заседание след второто се
заплаща допълнително по 100 лв. за всяко заседание – арг. чл.7, ал.9 от
цитираната Наредба, то адвокатското възнаграждение, така изчислено
надхвърля обжалваната сума в размер на 500 лв.
С оглед изложеното, несъстоятелни са оплакванията на жалбоподателите,
че в случая първоинстанционният съд е направил погрешни изчисления и е
определил сума, която е над минимума, определен в цитираната наредба,
поради което не следва да се обсъждат и останалите наведени доводи в
жалбата.
Ето защо атакуваното определение следва да се потвърди.
Водим от гореизложените съображения, Б.кият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №906855 от 18.10.2022 г., постановено по
гр.д.№3088/2019 г. по описа на РС – гр. Б.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4