№ 10402
гр. София, 04.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20251110104398 по описа за 2025 година
Делото е образувано въз основа на жалба на **** срещу мълчалив отказ на
********** да издаде заповед за изменение съдържанието на Удостоверение с изх. №
********** г., издадено по реда на чл. 13 ППЗСПЗЗ.
В жалбата и уточнението към нея, жалбоподателят посочва, че има качеството
на наследник на отчужден собственик на имоти, за които е подадено заявление за
възстановяването им през **** г. пред ОСЗ, като част от имотите били възстановени с
Решение на ОСЗ – **** № **** по преписка ******** г. във връзка с Удостоверение
по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ и скица от дата **** г.
Твърди, че по преписката било издадено Удостоверение с изх. № ********** г.,
издадено по реда на чл. 13 ППЗСПЗЗ, видно от което имот ***, урегулиран за ****
***-***, ****, урегулиран за **** ***-***, **** урегулиран за **** ******-***, ***,
урегулиран за **** ХV********35, ****, като частите, попадащи в посочените
урегулирани поземлени имоти не може да бъде възстановена, тъй като към **** г. са
били законно застроени, съгласно приложените доказателства и с оглед изискването на
чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Това удостоверение е издадено във връзка с открити нови
доказателства и изпратено на компетентния орган за отмяна на Решение № ****/****
г. на **** – ****, издадено на наследниците на ****.
По делото е приложено и предходно издадено Удостоверение, касаещо същите
имоти, в скица към което е посочена незастроената площ, подлежаща на
възстановяване.
В молбата до ********** е направил искане за издаване на заповед за
изменение на Удостоверение с изх. № ********** г., издадено по реда на чл. 13
ППЗСПЗЗ на главния архитект при съображения, че това удостоверение противоречи
на предишното издадено, а по отношение на сграда, построена в **** се твърди, че
същата е незаконен строеж и не е пречка за възстановяване на правото на собственост
върху имота.
Съдът намира, че така подадената жалба е недопустима, поради следните
съображения:
На първо място, съдът съобрази, че удостоверението и скицата по чл.13, ал.5 и
6 ППЗСПЗЗ се издават от техническата служба на общината при възстановяване на
собственост по реда на ЗСПЗЗ върху земи, които се намират в границите на
1
урбанизираните територии. Съгласно чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ тези земи се възстановяват в
съществуващи реални граници, поради което, органът по поземлената собственост
следва да разполага с данни за точното местоположение на подлежащите на
възстановяване земи, техните граници, площ, регулация, застрояване, провеждане на
обществени мероприятия и други обстоятелства, които са от значение за
възстановяването. Това налага и провеждане на процедурата по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ
за определяне на застроената част от имота, която не подлежи на възстановяване. Тази
процедура включва два елемента: решение на техническата служба, което има
помощен характер и заповед на кмета на общината за одобряване на решението. На
обжалване по реда на АПК подлежи заповедта, като индивидуален административен
акт, инкорпориращ и решението на техническата служба (ТП № 2/2017 г. на ВКС и
ВАС. Същевременно в ТР № 5 от 18.10.2011 г. по т.д. № 8/2010 г. на ОС на колегиите
при Върховния административен съд е прието, че производството по чл. 11 ППЗПЗЗ не
е самостоятелно, има обслужващ характер в реституцията и съответно се подчинява на
режима на реституционното производство, като цяло. Въз основа на решението на
кмета за определяне на застроената част, техническата служба на общината издава
удостоверение по чл.13, ал.5 и скица по чл.13, ал.6 ППЗСПЗЗ, които установяват част
от релевантната за възстановяване на собствеността информация: нанесен ли е имотът
в кадастралния план, под какъв номер и с каква площ, какви са границите и
регулационният му статут, каква е застроената част, за която се дължи обезщетение по
чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ и какъв е размерът на свободните площи, които подлежат на
възстановяване, има ли учредено право на строеж и дали строежът на законно
разрешената сграда е започнал /чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ/, както и дали има ограничения на
собствеността.
Въз основа на издадените вече удостоверение и и скица, **** постановява
решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на
урбанизираните територии – чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ или отказ да се възстанови
правото, с който акт приключва процедурата.
При анализа на горните разпоредби може да се обоснове извод, че
производството по издаването на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и 6 от
ППЗСПЗЗ е междинно производство, като удостоверението не представлява
индивидуален административен акт, а същият ще намери отражение при преценката на
органа по чл. 11 от Правилника за постановяване на решение за възстановяване на
собствеността или отказ. Именно с решението на органа приключва процедурата и
този акт подлежи на обжалване.
Следователно жалбоподателят няма интерес да обжалва отказа да се измени
това удостоверение, тъй като неговото съдържание се преценява от органа по чл. 11 от
ППЗСПЗЗ, като същият има право да обжалва решението му, когато същото засяга
негови законни права и интереси.
На следващо място, съдът намира, че самостоятелна процедура за изменение на
удостоверението по чл. 13 от ППЗСПЗЗ не е предвидена, а до такъв резултат се стига в
процедурата по чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ - При откриване на нарушения на този закон и на
правилника за неговото прилагане, на нови обстоятелства или на нови писмени
доказателства от съществено значение за постановяване на решението по ал. 1, в срок
до една година от откриване на нарушенията, на новите обстоятелства или на новите
писмени доказателства, но не по-късно от три години от влизането в сила на плана за
земеразделяне или от постановяването на решението на **** по ал. 1, т. 1, **** по своя
инициатива или по искане на заинтересуваните лица отменя решението на **** или
2
разпорежда на **** да го измени. Видно е, че в случаи като настоящия, на изменение
подлежи не удостоверението, а решението на ОСЗ, като компетентен е ****,
следователно кметът няма такива правомощия. Същевременно ако е проведена такава
процедура, отново е предвидено, че на обжалване подлежи решението на министъра, а
не междинните актове, издавани от помощните органи при провеждането на
процедурата.
От данните по делото може да се заключи, че процесното удостоверение е
издадено именно поради открити нови обстоятелства, като след издаването на
удостоверението следва да е постановено и решение за изменение или отмяна на
решението на ОСЗ за възстановяване на собствеността.
Следователно жалбоподателят има право да обжалва решението на **** в
случай на проведена процедура по чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ, или на решението по чл. 11, ал.
1 от ППЗСПЗЗ, с което въз основа на това удостоверение е постановен отказ за
възстановяване на собствеността, а самото удостоверение, респективно изменение на
съдържанието му, не подлежи на обжалване, доколкото не представлява самостоятелен
административен акт.
В допълнение следва да се посочи, ответникът по жалбата – *****, няма
законова компетентност по изменение на удостоверението, като същият съответно
няма правомощие да се произнесе по молбата на жалбоподателя за изменение на
удостоверението. Същевременно от данните по делото, става ясно, че ответникът по
жалбата е отговорил на молбата на жалбоподателя, в която е подробно посочил реда за
защита, от което пък следва, че не е налице и твърдения от жалбоподателя мълчалив
отказ.
Съдът следва също така да акцентира, че същият този отказ на *****, но вече
изричен, а не мълчалив, е предмет на разглеждане по адм.д. № 394/2025 г. по описа на
АССГ, като при извършена служебна справка съдът констатира, че производството не
е прекратено и е все още висящо. Поради тази причина е налице хипотезата на чл. 159,
ал. 7 АПК – налице и висящо производство между същите страни и на същото
основание, поради което настоящото производство и само на това основание подлежи
на прекратяване.
И не на последно място и доколкото ответникът по жалбата е изрично посочил в
свое писмо, че е некомпетентен да измени удостоверението, което жалбоподателят
приема за изричен отказ, предвид жалбата въз основа на което е образувано адм.д. №
394/2025 г. по описа на АССГ, то този „отказ“ е връчен на жалбоподателя на 29.11.2024
г., а жалбата срещу отказа е подадена на 13.01.2025 г., т.е. след изтичането на 14-
дневния срок за оспорването му. Същевременно наличието на две идентични молби до
ответника по жалбата за изменение на удостоверението по чл. 13, ал. 5 и 6 от
ППЗСПЗЗ с промеждутък от 20 дни цели единствено откриването на нова възможност
за образуване на съдебно производство, въпреки че органът вече се е произнесъл с
посоченото по-горе писмо.
Въз основа на изложеното, производството по делото следва да бъде
прекратено като недопустимо.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на **** срещу мълчалив отказ на
********** да издаде заповед за изменение съдържанието на Удостоверение с изх. №
********** г., издадено по реда на чл. 13 ППЗСПЗЗ
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 4398/2025 г. по описа на СРС, 157
състав.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Административен
съд – София град в 7 дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4