Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 27.05.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито
заседание на четвърти април, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. КЮРКЧИЕВ
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 5550 по
описа на състава за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ
/отм/ вр. с §22 ПЗР на КЗ и
искове с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищците Ш.М.Д., И.М.Д., Г.И.Е., Г.И.Е. и Е.И.Е. твърдят, че са понесли
значителни неимуществени вреди, вследствие на смъртта на И.Ш.Е., който загинал
при пътно-транспортно произшествие на 08.01.2016г. и бил син на първите двама
ищци, съпруг на третата ищца и баща на четвъртия и на петия
ищци. Причина за настъпване на пътния инцидент и източник на вредите било
виновното противоправно поведение на С.Ф.М., който в
качеството на водач на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег.№ ********загубил
контрол върху управлението и допуснал сблъсък в бетонна колона на разположената
в близост въжена линия. На задната седалка на автомобила пътувал И.Ш.Е., който понесъл тежки
травматични увреждания и починал на мястото на произшествието. Споменатите
факти били установени с Присъда №15 от 26.10.2016г., постановена по НОХД №158
от 2016г. по описа на Окръжен съд
Кърджали, която влязла в сила на 31.05.2017г. Освен значителните неимуществени вреди поради
загубата на баща си- двамата ищци - Г.И. Е. и Е.И. Е., твърдят че са понесли и
понасят имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от издръжката,
която баща им, ако би бил жив, следвало да предоставя на всеки от тях, до
навършване на пълнолетие, изчислена върху минималната база съгласно чл.142,
ал.2 СК. Тъй като водачът С.Ф.М. бил сключил договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със З. „Л.И.“ АД със
срок на валидност от 15.09.2015г. до 14.09.2016г., то за ответника възникнало
задължението да изплати застрахователно обезщетение на ищците, в качеството им
на трети увредени лица. При изложените
фактически твърдения ищците претендират за осъждане на ответното дружество да
им заплати застрахователно обезщетение както следва: на Ш.М.Д. сумата от
150 000 лева обезщетение за неимуществени вреди; на И.М.Д. сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди: на Г.И.Е. сумата от 160 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди; на Г.И.Е. сумата от 200 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди и сумата от 20 017, 50 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди-пропуснати ползи за неполучени
месечни издръжки от датата на деликта 08.01.2016г. до
навършване на пълнолетие 02.02.2029г.; на Е.И.Е. сумата от
200 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата
от 25 755 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди-пропуснати
ползи за неполучени месечни издръжки, считано от датата на деликта
на 08.01.2016г. до навършване на пълнолетие 27.10.2032г., ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането 08.01.2016г. до окончателното плащане.
Ответното дружество З. „Л.И.“ АД оспорва допустимостта на предявените
искове, по аргумент за неспазване на процедурата по чл.380 от КЗ. По същество
поддържа становище за неоснователност на исковете. Без да оспорва твърдениятато за настъпването на смъртта на И.Ш.Е. и
застрахователното покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ за водача на „Фолксваген Голф“ рег.№ ********С.Ф.М. - релевира възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна пострадалия,
който съзнателно бил се съгласил да бъде превозван от водач, за който знаел, че
е употребил алкохол и поради
обстоятелството, че пътувал без поставен предпазен колан, с какъвто автомобилът
е бил оборудван. Оспорва исковете на Г.И.Е. и Е.И.Е. за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от неполучена
издръжка в полза на двама от ищците, релевирайки
довод, че не е налице пропусната полза, тъй като не може да бъде установено,
дали починалият е предоставял и да се установи със сигурност, дали би
предоставял издръжка на децата си за в бъдеще т.е. дали в действителност ищците
са били лишени от сигурна издръжка от баща си. Оспорва предявените искове по
размер, като поддържа становище за прекомерност на претендираните
обезщетения. Привлича трето-лице помагач застрахования, С.Ф.М. аргументирайки
правния си интерес от привличането с процесуалната възможност за бъдещ регресен иск към него. Претендира да му бъдат присъдени
направените съдебни разноски, с оглед изхода на делото.
Третото лице- подпомагаща страна С.Ф.М., чрез процесуалния си представител,
заявява, че поддържа становището на ответника.
Съдът, след като прецени
доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Приет като доказателство
по делото препис от Удостоверение за наследници № 066/04.07.2017г., изд. от Община
Черноочене обл. Кърджали, установява, че ищците Ш.М.Д.
(баща), И.М.Д. (майка), Г.И.Е. (съпруга), Г.И.Е. (дъщеря) и Е.И.Е. (син) са
наследници по закон на починалия на 08.01.2016г. И.Ш.Е..
Приетият като
доказателство заверен препис от Присъда № 15/26.10.2016г., постановена по НОХД
№158 от 2016г. на ОС Кърджали обвързва в хипотезата на чл. 300 от ГПК доказателствените изводи на настоящия съд, относно това, че
на 08.01.2016г. в гр. Кърджали, на бул. „Христо Ботев“, С.Ф.М., в качеството на
водач на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег.№ ********е
нарушил правилата за движение – чл. 21, ал.2 вр. с
ал.1 от ЗДвП, в резултат на което е предизвикал настъпването на ПТП и причинил
смъртта на пътуващия на задната седалка И.Ш.Е.. В мотивите на присъдата /на
стр.11/ наказателният съд е обсъдил изрично релевирания
довод за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия – поради знанието и съгласието на последния - да бъде
превозван употребилия алкохол водач на лекия автомобил.
В дадените пред делегирания
съд показания, свидетелят А.И.М.заявява, че прекарал вечерта преди инцидента
със загиналия И.Ш.Е. и с водача на автомобила С.Ф.М.. Тримата употребявали
алкохол, седели на кръгла маса в заведение и пиели вино, но свидетелят заявява,
че той лично не можел да прецени, дали загиналия И.Е. е могъл да възприеме
факта, че С.Ф.М. употребява алкохол. Според спомените на свидетеля, именно С.Ф.М.
инициирал идеята, да посетят с автомобила гр. Кърджали. Свидетелят е
категоричен, че никой не е принуждавал И.Ш.Е. да пътува в лекия автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, с рег.№ ********, но той сам приел идеята и се
качил в автомобила.
Заключението на приетата
комплексна съдебно- медицинска и автотехническа
експертиза, изговена от вещи лица инж. М.Ф. и доц.
д-р Н.С. мотивира следните изводи, относно правнозначимите
юридически факти:
·
лекият автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с
рег.№ ********е бил оборудван с триточков предпазен колан на задно дясно
пътническо място, където е пътувал пострадалия И.Ш.Е.;
·
причината за смъртта на пострадалия И.Ш.Е. е масивната и
смъртоносна гръдна травма, довела до масивен кръвоизлив в гръдната кухина;
·
смъртоносна гръдна травма, довела до масивен кръвоизлив в
гръдната кухина показва начина, по който може да е била причинена – силен удар
във вътрешния интериор на автомобила и на свой ред мотивира категоричен извод,
че при настъпване на удара, пострадалият е пътувал без предпазен колан;
·
тъй като ударът на автомобила в бетонната колона е бил
челен, централен, тялото на пострадалия е осъществило движение напред и нагоре,
а функцията на предпазния колан /ако би бил използван/ е насочено към
предотвратяване на такова движение и евентуално последващите
травми. В изводите си, вещите лица са категорични, че ако пострадалият би
използвал предпазен колан, при описания и анализиран от тях механизъм на удара
– леталния изход за пострадалия не би настъпил, тъй като травмите не биха били
с такъв значителен интензитет.
Заключението на приетата
съдебно- икономическа експертиза, изговена от вещо
лице И., мотивира следните изводи, относно правнозначимите
юридически факти:
·
като се отчитат данните за датата на раждане и датата на
навършване на гражданско пълнолетие на ищцата Г.И.Е., както и нормативно
установените към датата на изготвяне на експертното заключение размери на
издръжката – размерът на паричната сума, която би била дължима от пострадалия И.Ш.Е.
да дъщеря му Г.И.Е. в периода от 08.01.2016г. до 02.02.2029г.
възлиза на 21250 лева.
·
като се отчитат данните за датата на раждане и датата на
навършване на гражданско пълнолетие на ищеца Е.И.Е., както и нормативно
установените към датата на изготвяне на експертното заключение размери на
издръжката – размерът на паричната сума, която би била дължима от пострадалия И.Ш.Е.
да сина му Е.И.Е. в периода от 08.01.2016г. до 27.10.2032г. възлиза на 27410
лева.
В дадените пред
делегирания съд показания, свидетелят А.Р.А.заявява, че имал преки и трайни
впечатления от взаимоотношенията между ищците и загиналия при ПТП И.Е.. Според
впечатленията на свидетеля, ищците и И.Е. живеели в едно домакинство. И. се
грижил за семейството си и особено за децата си. Работел в Германия и изпращал
средства за издръжка. Семейството на И. тежко преживяло гибелта му. Според
свидетеля „самото семейство пропаднало, най- вече финансово“.
При така установената
фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с
искове, които се основават на твърдението, че при наличие на предпоставките по
чл. 226, ал.1 КЗ /отм./, ответникът - в качество на застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, дължи
изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществените и имуществени вреди,
причинени от застрахования при него водач.
По допустимостта на предявените искове;
Исковете са процесуално допустими и подлежат на
разглеждане по реда на част ІV от вече отменения Кодекс на застраховането, по
силата на §22 от ПЗР на Кодекс на застраховането ДВ бр.102/2015г.
Релевираните от страна на ответника
доводи за неспазване на изискванията на чл. 380 от КЗ не биха могли да бъдат
споделени- понеже по аргумент от споменатата вече преходна разпоредба на
действащия кодекс - чл. 380 от КЗ не
намира приложение в хипотезите, при които спорът следва да се уреди при
условията на чл. 226, ал.1 от КЗ/отменен/.
По предпоставките за основателност на предявените
искове;
Посредством събраните в
хода на делото писмени и гласни доказателствени
средства, бяха установени всички предвидени в закона предпоставки за ангажиране
на задължението на ответника, да изплати застрахователно обезщетение, в
качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” на водача на лек автомобил „Фолксваген“, модел
„Голф“, с рег.№ ********.
Изводът за причинения деликт е мотивиран на първо място от правните последици на Присъда
№15 от 26.10.2016г., постановена по НОХД №158 от 2016г. по описа на Окръжен
съд Кърджали, която влязла в сила на
31.05.2017г. и обвързва настоящия съд по въпросите относно поведението на
застрахования водач, противоправността на това
поведение и естеството на настъпилите вреди /смъртта на И.Е./.
Логическото и
систематическо тълкуване на разпоредбата на чл. 300 от ГПК обаче недвусмислено
сочи, че гражданският съд не е обвързан от влязлата в сила присъда, по въпроса
за съпричиняване на вредоносния резултат, понеже релевираните доводи са елемент от причинно- следствената
връзка. Тези доводи съдът е длъжен да обсъди самостоятелно, съобразявайки се
със събраните доказателства и след обстоен анализ.
В конкретния случай,
след анализ на показанията на свидетеля А.И.М.- съдът приема за основателен релевирания от ответника довод, че пострадалият е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, понеже сам се е съгласил да
се качи в автомобил, за чиито водач е знаел, че е употребил алкохол непосредствено
преди инцидента. Тази теза се подкрепя именно от показанията на свидетеля М.,
доколкото посочените от този свидетел време, място и обстановка, при които е
бил употребяван алкохолът - обективно изключва възможността за това, пострадалия
И.Е. да не е могъл да разбере, че водачът на автомобила С.М. вече е употребил
алкохол.
След внимателен анализ на събраните по делото
доказателства, съдът намира за основателно и второто самостоятелно възражение
на ответника - относно съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, поради неспазване на задължението му по чл. 137а от ЗДвП. Този
извод е мотивиран по категоричен начин от заключението на приетата комплексна съдебно
– медицинска и авто- техническа експертиза.
Пострадалият, който е пътувал на задната седалка, не е спазил задължението си
да използва предпазен колан, въпреки факта, че автомобилът е бил производствено
оборудван с такъв колан – триточков инерционен тип. Като нормативно признато и
технически прилагано предпазно средство за пътниците - предпазният колан на
автомобилите способства за предотвратяването и/ или намаляването на травматични
увреди, които могат да бъдат причинени от предмети в интериора на автомобила при
внезапен сблъсък, вкл. и при завъртането му, както е станало в процесния случай. Експертното заключение мотивира по един
убедителен и категоричен начин извода, че самото естеството на уврежданията показва
неизползването на предпазен колан, както иизвода, че в
конкретния механизъм на настъпване на ПТП, предпазният колан би могъл да
осъществи ефективно своята функция, ако би бил използван от пострадалия и в
крайна сметка не би настъпил тежкия летален изход.
При изложените изводи,
съдът счита, че съпричиняването на вредоносния
резултат от страна на пострадалия е значителен и трябва да бъде оценен на 1/3
от общия обем на пряката причинно- следствена връзка, довела до осъществяване
на вредоносния разултат. Този извод, на свой ред
мотивира необходимостта от прилагането на чл. 51, ал.2 от ЗЗД при определяне на
платимия размер на обезщетението за всеки един от ищците.
Събраните доказателства
установиха наличие на валидно застрахователно правоотношение по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, която покрива деликтната отговорност на причинителя на вредите.
Надлежната материална
легитимация на ищците, да претендират изплащане на застрахователно обезщетение
бе установена, с оглед установяването на близката им родствена връзка /за
първите двама и последните двама ищци/, респ. брачно правоотношение /за третата
ищца/с пострадалия. Но при това, изводите на съда - относно размера на
обезщетението за неимуществени вреди, което се дължи на ищците, следва да бъдат
съобразени от една страна с действащите към момента на настъпване на събитието
нормативни разпоредби за задължителното застраховане, вкл. лимита на
отговорността на застрахователя, а от друга страна – да се основават на
доказателствата, установяващи естеството и обема на вредите, за които се твърди
да са претърпени от всеки един от ищците. Не на последно място, съдът следва да
съобрази и социално икономическите критерии на понятието за справедливост,
съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
По претенцията на Ш.Д. и
И.Д. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди;
По отношение размера на платимото застрахователно
обезщетение, съдът съобрази, че
обезщетението следва да се определи по справедливост, а вредите се свързват с негативните емоционални
преживявания, произтичащи от загубата на близък родственик - пълнолетен син. При
определяне на справедливия размер на платимото обезщетение, в конкретния случай
съдът съобрази комплекс от фактори, сред които – на първо място - установените
в хода на съдебното дирене субективни негативни преживявания на всяко едно от
увредените лица. Ищците са родители на загиналия мъж, които са го отгледали от
ранна възраст, помежду им е съществувала много близка връзка, живели са в едно
домакинство, поради което загубата на социални и емоционални връзки за
увредените лица е твърде значителна като последици. Съдът оценява тази загуба
като изключително тежка и поради това, като кредитира показания на разпитаните
свидетели - напълно споделя напълно релевираните в
исковата молба доводи в същата насока.
Социално- икономическите условия в страната, които
създават отправен критерии за социалните измерения на понятието - справедливост
- по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, определят втория основен критерии, с който
следва да бъде съобразен размера на дължимото от ответника обезщетение. За
определяне на размера на обезщетението следва да се отчита не само лимита на
застраховката, но и икономическия стандарт към момента на причиняване на
увреждането (което не е абстрактно а е винаги с конкретно измерение).
Отчитайки значителния обем на вредоносните
последици, но без да могат да бъдат пренебрегнати и икономическите критерии за
справедливост и константната съдебна практика за подобни случаи, с оглед анализа
на установените факти и при прилагане на принципа на справедливостта, съдът
намира, че размерът на обезщетението за релевираните вредоносни
последици, които са претърпените от ищците, следва да бъдат определено на сумата
от по 120 000 лева за всеки от двамата ищци. Размерът на обезщетението е
съобразен със социално икономическите условия и лимитите на застрахователните
обезщетения към 2016г.
Така определеният по- горе справедлив размер на
обезщетението обаче, ще трябва да бъде редуциран с една трета – на основание
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД – до размер на сумата от 80 000 лева. Редукцията в
случая е задължителна и е категорично обоснована от установения значителен
принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, който бе разгледан
по- горе.
Впрочем, тежката загуба на ищците не може да бъде
отречена по същия начин както и факта, че трагичния инцидент е бил резултат от
едно последователно безотговорно поведение, с което самият пострадал се е
подложил на значителен риск.
За разликата, която се формира между споменатата
сума от 80 000 лева и пълния претендиран от размер на
обезщетението за 150 000 лева, всеки от исковете следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
По претенцията на Г.И.Е.
за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди;
По отношение справедливия
размер на обезщетението, което се дължи на тази ищца, съдът съобрази, че
приложимата разпоредба на чл. 52 от ЗЗД изисква да се вземе предвид естеството
на фактически прекъснатите съпружески отношения между нея и починалия. В случая са прекъснати
нормативно признатите основни социални функции на семейството, които са основани
на емоционална привързаност, взаимопомощ в бита и обществените задължения;
уважение, общи усилия и взаимна отговорност за неговите членове; полагане на
грижи и подпомагане в морално и материално отношение. Всички тези социални
връзки са били безвъзвратно изгубени за ищцата, в период от живота й, в който
ролята на съпруга като партньор в семейството се увеличава, поради непълнолетието
на децата. Като кредитира показанията на разпитания свидетел, съдът приема, че
за ищцата, загубата на съпруга й е била тежък емоционален и социален удар -
поради това вредите са значителни.
Отчитайки значителния обем на вредоносните
последици, но без да могат да бъдат пренебрегнати и икономическите критерии за
справедливост и константната съдебна практика за подобни случаи, с оглед анализа
на установените факти и при прилагане на принципа на справедливостта, съдът
намира, че размерът на обезщетението за релевираните вредоносни
последици, които са претърпените от ищцата, следва да бъдат определено на сумата
от 120 000 лева. Размерът на обезщетението е съобразен със социално
икономическите условия и лимитите на застрахователни обезщетения към 2016г.
Така определеният по- горе справедлив размер на
обезщетението обаче, ще трябва да бъде редуциран с една трета – на основание
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД – до размер на сумата от 80 000 лева. Редукцията в
случая е задължителна и е категорично обоснована от установения значителен
принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, който бе разгледан
по- горе.
Впрочем, тежката загуба на ищцата не може да бъде
отречена по същия начин както и факта, че трагичния инцидент е бил резултат от
едно последователно безотговорно поведение на пострадалия, с което самият той се
е подложил на значителен риск.
За разликата, която се формира между споменатата
сума от 80 000 лева и пълния претендиран от размер на
обезщетението за 160 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
По претенцията на Г.Е. и
Е.Е. за изплащане на обезщетение за неимуществени
вреди;
По отношение низходящите на пострадалия, за които
се установи да са живели в едно домакинство с него вредите се свързват със
значителни по обем негативни емоционални преживявания, свързани със загубата на
техния баща, с когото са общували непрекъснато в бита и са били в тесни
икономически, социални и емоционални отношения. Вредите за тези ищци са твърде
значителни, понеже липсата на родителска подкрепа и обич оказват твърде
негативно влияние за ненавършилите пълнолетие деца на загиналия баща.
Социално- икономическите условия в страната, които
създават отправен критерии за социалните измерения на понятието - справедливост
- по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, определят втория основен критерии, с който
следва да бъде съобразен размера на дължимото от ответника обезщетение. За
определяне на размера на обезщетението следва да се отчита не само лимита на
застраховката, но и икономическия стандарт към момента на причиняване на
увреждането (което не е абстрактно а е винаги с конкретно измерение).
Отчитайки значителния обем на вредоносните
последици, но без да могат да бъдат пренебрегнати и икономическите критерии за
справедливост и константната съдебна практика за подобни случаи, с оглед анализа
на установените факти и при прилагане на принципа на справедливостта, съдът
намира, че размерът на обезщетението за релевираните вредоносни
последици, които са претърпените от ищците, следва да бъдат определено на сумата
от по 150 000 лева за всеки от двамата ищци. Размерът на обезщетението е
съобразен със социално икономическите условия и лимитите на застрахователните
обезщетения към 2016г.
Така определеният по- горе справедлив размер на
обезщетението обаче, ще трябва да бъде редуциран с една трета – на основание
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД – до размер на сумата от 100 000 лева. Редукцията в
случая е задължителна и е категорично обоснована от установения значителен
принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, който бе разгледан
по- горе.
Впрочем, тежката загуба на ищците не може да бъде
отречена по същия начин както и факта, че трагичния инцидент е бил резултат от
едно последователно безотговорно поведение, с което самият пострадал се е
подложил на значителен риск.
За разликата, която се формира между споменатата
сума от 100 000 лева и пълния претендиран от размер
на обезщетението за 200 000 лева, всеки от исковете следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен.
По претенцията на Г.Е. и
Е.Е. за изплащане на обезщетение за имуществени вреди
– неполучена издръжка;
Претенциите на ищците се
основават на твърдението, че са понесли и продължават да понасят имуществени
вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от издръжката, която баща им, ако би
бил жив, следвало да предоставя на всеки от тях, от момента на своята смърт, до
навършване на пълнолетие, изчислена върху минималната база, съгласно чл.142,
ал.2 СК.
При установените в хода
на процеса факти, съдът намира тези претенции за основателни. В тази насока
заслужава да се отбележи нормативно установеното задължение на всеки родител,
да предоставя издръжка на непълнолетните си деца, до навършване на пълнолетие.
Задължението е нормативно установено, при това, минималният размер на
издръжката се дължи винаги, независимо от волята и възможностите на родителя,
който е длъжен да я предоставя. По тази причина и като съобрази изводите на
приетата без оспорване съдебно- икономическа експертиза, настоящият състав на
съда намира предявените искове да основателни, до размера, в който те са
предявени. За ищцата Г.Е. размерът на вредите е за сумата от 20 017,50
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди-пропуснати
ползи за неполучени месечни издръжки от датата на деликта
08.01.2016г. до навършване на пълнолетие 02.02.2029г.; и за ищеца Е.Е. размерът на вредите е за сумата от 25 755 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди-пропуснати ползи за неполучени
месечни издръжки, считано от датата на деликта на 08.01.2016г.
до навършване на пълнолетие 27.10.2032г.
Така посочените суми на обезщетенията подлежат на
редукция с по 1/3 част, която е задължителна, на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД
- с оглед установения принос на
пострадалия за настъпване на вредоносния разултат.
След редукцията съдът намира, че предявения от ищцата Г.Е. иск за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди, следва да бъде уважен за сумата
от 13345 лева, а за горницата до пълния претендират размер от 20 017,50
лева - следва да бъде отхвърлен.
След редукцията съдът намира, че предявения от ищеца Е.Е. иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди,
следва да бъде уважен за сумата от 17170 лева, а за горницата до пълния
претендират размер от 25 755 лева - следва да бъде отхвърлен.
По претенциите за присъждане на законната лихва;
На основание чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./, във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД - ответникът следва да бъде осъден
да заплати на всеки от ищците и законната лихва, изчислена върху присъдения му размер
на обезщетението за неимуществени и имуществени вреди, за периода, считано от
датата на самото настъпване на вредоносния резултат за който е присъдено
обезщетението т.е. от 08.01.2016г., до деня на окончателното плащане.
По претенциите на
страните, за присъждане на съдебни разноски;
С оглед изхода на спора,
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищците направените съдебни разноски. Ищците обаче, фактически не са
извършили разноски, нито са заплатили държавна такса, тъй като са били
освободени от това задължение в хипотезата на чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК, а
дължимите суми са били понесени първоначално от бюджета на съда. При тези
обстоятелства, ответникът следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК – да заплати по сметката на Софийски градски съд, сумата от общо 18 820, 60 лева за държавна такса, дължима
по всеки един от предявените искове, съответно на уважената му част, както и
сумата от общо 300 лева за съдебни
разноски.
На процесуалния
представител на ищците адв. Я.М.С., ответникът следва
да бъде осъден да заплати общо сумата от 17 825 лева, представляваща сбор от
сумите на минималното адвокатско възнаграждение ( сбор от сумите 2930 лева,
2930 лева, 2930 лева, 3530 лева, 3530 лева, 1045 лева и 930 лева), което се
дължи в хипотезата на чл. 38 от ЗА, съразмерно с уважената част от исковете.
Ответникът също е
легитимиран да получи от всеки ищец, направените в порцеса
съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете. Направените в
рамките на процеса суми за съдебни разноски, които ищецът е легитимиран да
получи общо от ищците в инициирания от всички тях общ съдебен процес,
съразмерно с отхвърлената част от исковете възлиза на 255 лева и според
настоящия състав на съда, следва да бъде разпределен поравно, тъй като тези
разноски са направени за установяване на общи релевантни факти. Отделно от
споменатите разноски, всеки един от ищците следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от по 200 лева за процесуално представителство от юрисконсулт,
на основание чл. 78, ал.8 от ГПК.
Третото лице- помагач на
страната на ответника не е легитимиран да претендира изплащане на съдебни
разноски, по аргумент от чл. 78, ал.10 от ГПК и в конкретния случай не дължи
такива.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.и.” АД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Ш.М.Д. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв. Я.С.,***, на
основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ – сумата от 80 000 (осемдесет хиляди) лева,
представляващи редуцирано при условията на чл. 51, ал.2 от ЗЗД обезщетение за
неимуществени вреди, понесени в следствие смъртта на И.Ш.Е., при ПТП от 08.01.2016г.,
причинено от водача на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег.№ ********, заедно със законната лихва върху тази сума,
считано от 08.01.2016г. до деня на окончателното плащане, като отхвърля предявения иск за изплащане на застрахователно
обезщетение в частта- за разликата:
над присъдената сума и до пълния претендиран размер
от 150 000 лева.
ОСЪЖДА З. „Л.и.” АД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на И.М.Д. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв. Я.С.,***, на
основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ – сумата от 80 000 (осемдесет хиляди) лева,
представляващи редуцирано при условията на чл. 51, ал.2 от ЗЗД обезщетение за
неимуществени вреди, понесени в следствие смъртта на И.Ш.Е., при ПТП от
08.01.2016г., причинено от водача на лек автомобил „Фолксваген“, модел
„Голф“, с рег.№ ********, заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от 08.01.2016г. до деня на
окончателното плащане, като отхвърля
предявения иск за изплащане на застрахователно обезщетение в частта- за разликата: над присъдената сума и до пълния претендиран размер от 150 000 лева.
ОСЪЖДА З. „Л.и.” АД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Г.И.Е. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв. Я.С.,***, на
основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./– сумата от
80 000 (осемдесет хиляди) лева, представляващи редуцирано при
условията на чл.51, ал.2 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди, понесени в
следствие смъртта на И.Ш.Е., при ПТП от 08.01.2016г., причинено от водача на
лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег.№ ********, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.01.2016г. до
деня на окончателното плащане, като отхвърля предявения иск за изплащане на
застрахователно обезщетение в частта- за
разликата: над присъдената сума и до пълния претендиран
размер от 160 000 лева.
ОСЪЖДА З. „Л.и.” АД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Г.И.Е. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв. Я.С.,***, на
основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./– сумата от 100 000 (сто хиляди) лева,
представляващи редуцирано при условията на чл.51, ал.2 от ЗЗД обезщетение за
неимуществени вреди, както и сумата от 13
345 (тринадесет хиляди триста четиридесет и пет) лева, представляващи редуцирано
при условията на чл.51, ал.2 от ЗЗД обезщетение за имуществени вреди - неполучена издръжка,
за периода от датата на деликта на 08.01.2016г. до
навършване на пълнолетие 02.02.2029г., които вреди са
понесени в следствие смъртта на И.Ш.Е.,
при ПТП от 08.01.2016г., причинено от водача на лек автомобил „Фолксваген“, модел
„Голф“, с рег.№ ********, заедно със
законната лихва върху присъдените суми, считано от 08.01.2016г. до деня на
окончателното плащане, като отхвърля предявения иск за изплащане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в
частта- за разликата: над присъдената сума и до пълния претендиран
размер на обезщетение за неимуществени вреди от 200 000 лева и за
имуществени вреди от 20017, 50 лева.
ОСЪЖДА З. „Л.и.” АД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Е.И.Е. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв. Я.С.,***, на
основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ – сумата от 100 000 (сто хиляди) лева,
представляващи редуцирано при условията на чл. 51, ал.2 от ЗЗД обезщетение за
неимуществени вреди, както и сумата от 17170
седемнадесет хиляди сто и седемдесет) лева, представляващи редуцирано при
условията на чл. 51, ал.2 от ЗЗД обезщетение за имуществени вреди - неполучена издръжка,
за периода от датата на деликта на 08.01.2016г. до
навършване на пълнолетие 27.10.2032г., които вреди са понесени в следствие смъртта на И.Ш.Е., при ПТП от
08.01.2016г., причинено от водача на лек автомобил „Фолксваген“, модел
„Голф“, с рег.№ ********, заедно със
законната лихва върху присъдените суми, считано от 08.01.2016г. до деня на
окончателното плащане, като отхвърля предявения иск за изплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в частта- за разликата: над присъдената сума и до пълния претендиран размер на обезщетение за неимуществени вреди от
200 000 лева и за имуществени вреди от 25 755 лева.
ОСЪЖДА З. „Л.и.” АД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на адв. Я.М.С., с адрес гр. Кърджали, бул. „********ет.1,
на основание чл. 38 от ЗА - общо сумата
от 17 825 (седемнадесет хиляди осемстотин двадесет и
пет) лева, представляваща дължимо възнаграждение за процесуално представителство на Ш.М.Д.,
И.М.Д., Г.И.Е., Г.И.Е. и Е.И.Е. пред Софийски градски съд, в хипотезата на чл.
38 от ЗА и съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА З. „Л.и.” АД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметката на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал.6
от ГПК – сумата от общо общо 18 820, 60 (осемнадесет хиляди осемстотин и двадесет) лева
за държавна такса, дължима по всеки един от предявените искове, съответно на
уважената му част, както и сумата от общо
300 (триста) лева за съдебни разноски.
ОСЪЖДА всеки от ищците Ш.М.Д., И.М.Д., Г.И.Е., Г.И.Е. и Е.И.Е., всички със съдебен адресат – адв. Я.С.,***
– на основание чл. 78, ал.3 от ГПК – сумата от по 251 (двеста петдесет и един)
лева, за съдебни разноски пред Софийски градски съд.
Решението е постановено
при участието на третото лице-помагач на ответника С.Ф.М., ЕГН: **********, с
адрес на призоваване с. Габрово, общ. Кърджали.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд- София, чрез въззивна
жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от
него.
СЪДИЯ: