Р Е Ш
Е Н И
Е
№…………………………….
2020 година,
гр.ВАРНА
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна, тридесет и втори състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
В
съдебно заседание, проведено на 04.11.2020г.
при секретаря Камелия Александрова и с участието на прокурор Силвиян Иванов изслуша
докладваното от председателя
административно дело № 2119/2020
г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 203 от АПК, във връзка с приложението на чл. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ.
Инициирано
е по искова молба от „М.г.б.“ ЕАД, ЕИК ********* , с адрес на управление в гр.
София, представлявано от управителя П.П., срещу Агенция „Митници“ с правно
основание чл. 1 от ЗОДОВ.
Претендира
се за присъждане обезщетение в общ размер от 720 лв. ведно със законната
лихва, за претърпени от дружеството имуществени вреди –
сторените разноски за адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство за две съдебни инстанции - по НАХД № 2781/2019 г. по описа на ВРС, с
решението по което въззивният съд
отменил НП № 402/2018/2019 г.,
издадено от заместник директора на ТД „Северна морска“ при Агенция „Митници“ –
София и по КНАХД № 2247/2019 г. по описа на Адм. Съд Варна, с решението по което касационната инстанция е
потвърдила въззивното решение.
Твърди
се, че разноските за адвокатско
възнаграждение и по двете цитирани дела са реално платени, като доказателствата
за това са приложените договори за правна защита и съдействие, фактури, опис и
платежни нареждания за всяко от водените дела.
Въз основа на изложеното е формиран
петитум с искане ответникът да бъде осъден да заплати претендираните имуществени вреди - сторените
разноски за адвокатско възнаграждение по първоинстанционното и касационното
производства, ведно със законната лихва.
Претендира присъждане на разноски и по настоящото производство.
Ответникът чрез процесуалния си
представител оспорва иска както по основание, така и по размер. Счита, че не са
налице предпоставките на чл.1 от ЗОДОВ,
тъй като заплатените разноски за адвокатско възнаграждение не
представляват пряка и непосредствена
вреда, въз основа на изложеното моли съда да го остави
без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ВОП счита иска за
основателен и доказан и пледира съдът да го уважи.
Настоящият
съдебен състав, като анализира доказателствата и съобрази доводите на страните
с данните по делото, приема следното:
Искът е предявен от активно легитимирана страна, срещу
надлежен ответник и преди настъпване на преклузията по чл. 110 от ЗЗД, приложим
съгласно препратката на §1 от ЗОДОВ,
поради което съдът го счита за допустим.
Разгледан по същество е ОСНОВАТЕЛЕН.
Фактите по случая са следните:
С Решение
№ 1442/16.07.2019 г., постановено по НАХД № 2781/2019 г. от ХХІІ-ри състав на ВРС е отменено НП №402/2018/2019 г.,
издадено от заместник директора
на ТД „Северна морска“ в Агенция
„Митници“, с което на ищеца за нарушение на чл. 234, ал.2, т.1, във връзка с ал.1 т.1 от ЗМ във връзка с чл. 70, §1 от Регламент
(ЕО) № 952/2013 г. на ЕП и Съвета, във връзка и с чл. 128, §1 и 2 от Регламент
2015/2447 на Комисията, е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер от 724.10 лв., представляваща 100% от избегнатите публични
държавни вземания.
В производството пред ВРС ищецът е ползвал
правна защита и съдействие от
адвокат, за което е платил договореното
възнаграждение в размер от 360 лв. Видно от съдържанието на договора за правна
защита и съдействие приложен на л. 7 от НАХД №2781/2019 г. и представената на
л.8 от същото фактура № **********/03.06.2019 г. възнаграждението
е платено по банков път на същата дата.
С решение № 147/05.02.2020 г., постановено по КНАХД № 2247/2019 г. от ІХ-ти касационен
състав при Адм. съд Варна въззивното решение е оставено в сила.
По тези факти спор между страните няма.
Спорът е
правен и се свежда до отговор на въпроса установено ли е кумулативното
наличие на всички изискуеми законови
предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на Държавата по
специалния ред на ЗОДОВ, най-вече -
налице ли е отменено поради незаконосъобразност наказателно
постановление.
По правото:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ.
Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на
администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните
елементи, посочени в чл. 4 от ЗОДОВ, който се прилага субсидиарно, предвид чл.
203, ал. 2 от АПК: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и
причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от
елементите на посоченият фактически състав не може да бъде ангажирана
отговорността на държавата на основание чл. 1 от ЗОДОВ. Доказателствената
тежест за кумулативното наличие на тези три елемента е възложена изцяло на
ищеца, търсещ обезвреда.
Съгласно
Тълкувателно постановление №
2/2014 от 19 май 2015 г., по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС,
Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС,
дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна
дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор,
възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно
производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването.
Наказателното постановление, като резултат от
упражнената дейност по административно наказване, също представлява по
естеството си правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи
белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки
това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на
извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване
не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително
като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по
реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на
правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват.
Независимо,
че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт
по смисъла на чл. 21 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен
орган, представлява властнически акт и въпреки, че поражда наказателно правни последици, е правен
резултат от административна дейност по осъществяване на една от формите на
юридическа отговорност. Неговото издаване е последица от изпълнение на
нормативно възложени задължения, упражнена административно наказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност.
От друга страна
законодателят не предвижда
ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Доколкото искът по чл.
1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие
незаконосъобразно издаден административен акт, действия или бездействия в
рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на
направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по
същия ред.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г.,
постановено по тълк. д. № 2 по описа за 2016 г. на Върховен административен
съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления,
изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и
отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4
от същия закон.
В разглеждания случай с отмяната
на издаденото срещу ищеца НП № 402/2018/2019 г. с влязло в сила съдебно решение е
изпълнена първата и най-съществена предпоставка, за ангажиране на отговорността - наличие незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод
изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред.
Относно втората предпоставка – наличие на имуществена
вреда вследствие на незаконосъобразно упражнена административна дейност.
Сторените
във въззивното
производство съдебни разноски не подлежат на присъждане в рамките на това
производство, поради което за жалбоподателя не съществува друг правен способ да
претендира същите, освен по исков ред.
Събраните по
делото доказателства установяват по
безспорен начин, че с
фактическото плащане на уговорения адвокатски хонорар за производството пред ВРС по НАХД № 2781/2019
г., за ищеца са настъпили имуществени вреди,
представляващи пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, отменено от компетентния съд като
незаконосъобразно.
В производството по КНАХД № 2247/2019г. по описа на
Адм. съд Варна, с решението по което е потвърдено въззивното решение за отмяна
на издаденото срещу ищеца наказателно постановление, същият в качеството на
касационен ответник е ползвал правна помощ и съдействие от адвокат, за което е
платил адвокатско възнаграждение в размер от 360 лв. , доказателствата по което са приложени на л.16,
17 и 18 от цитираното касационно дело.
Следва да се отбележи и че откритото съдебно заседание по КНАХД № 2247/2019
г., на което е даден ход на спора по същество е проведено на 14.11.2019 г. ,
т.е. преди влизане в сила на
новоприетата алинея 3-тана на
чл.63, ал.3 от ЗАНН, обнародвана в ДВ бр. 94/29.11.2019 г. Предвид този факт,
към този момент за касационния ответник по този спор – ищецът по настоящото
дело, не е съществувала правна
възможност да претендира присъждането им пред касационната инстанция, което
определя иска като основателен по
отношение и на тази претенция.
Това предпоставя реализирането на отговорността на
Държавата на основание чл. 1 от ЗОДОВ.
Направените разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с воденото въззивно производство
следва да бъдат квалифицирани като реално причинени вреди, произтичащи
непосредствено от отменения поради незаконосъобразност административен акт.
С
оглед изложеното от фактическа и правна страна, съдът намира за доказани всички предпоставки за ангажиране на отговорността на
ответника на основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, вр. с чл. 203 от АПК. Предявеният
иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълния претендиран общ размер от 360 лв. ведно със законната лихва до окончателното
и изплащане.
Предвид
изхода от спора и своевременно направеното от процесуалния представител на ищеца искане за присъждане на
разноските, сторени по настоящото производство съдът намира същото за
основателно и доказано (л.4;5, 6 и 7 от
настоящото дело) и ще следва да го уважи в пълния му размер от 385 лв.
Мотивиран от изложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ТД „Северна морска“ при Агенция „Митници“ да „ заплати на „М.г.б.“ ЕАД ЕИК ********* , с
адрес на управление в гр. София, представлявано от управителя П.П., обезщетение за претърпени имуществени
вреди - сторени от ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение по НАХД № 2781/2019 г. по описа на ВРС и по КНАХД
№2247/2019 г. по описа на Адм. съд Варна в общ размер от 720 (седемстотин и
двадесет лв.) ведно със законната лихва
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ТД „Северна морска“ при
Агенция „Митници“ да
заплати на „М.г.б.“ ЕАД, ЕИК
********* , с адрес на управление в гр. София, представлявано от управителя П.П.,
сторените по настоящото дело разноски в
общ размер от 410 лв.(четиристотин и десет лева).
Решението
подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните с касационна жалба пред ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА