Р
Е Ш Е Н И Е
Номeр
ІV-6 Година 2019, 01 февруари гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен
граждански състав, на двадесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година
в открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ТАНЯ ЕВТИМОВА
2. ДИМАНА КИРЯЗОВА - ВЪЛКОВА
при
секретаря Ваня Димитрова разгледа докладваното от съдия Евтимова въззивно
гражданско дело № 1690/2018г.
по описа на Окръжен съд - Бургас. За да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на О.А.М.
с адрес в к.к.“Слънчев бряг - запад“, община Несебър, комплекс „Съни Дриймс“,
бл.1, вх.В, ет.2, ап.В9 против решение № 151/09.08.2018г., постановено от
Районен съд – Несебър по гр.д. № 431/2018г. С това решение районният съд е
приел за установено на основание чл.422 от ГПК, че Минавеа дължи на Етажната
собственост на жилищен комплекс „Съни Дриймс“ – к.к.“Слънчен бряг“ – запад,
представлявана от управителя „Дриймвил“ ООД, ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление в гр.Пловдив, 4003, район „Северен“, бул.“Дунав“ № 5 сумата
от 917,16 евро, представляваща незаплатени задължения за текущо поддържане и за
фонд „Ремонт и обновление“ на етажната собственост, от които 362,94 евро за
2014г., 262,94 евро за 2015г., 158,42 евро за 2016г. и 132,86 за 2017г., ведно
със законната лихва, считано от 30.01.2018г. - датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК до окончателното плащане на сумите. С решението съдът е осъдил
О.М. да заплати на етажната собственост сумата от 85,88 лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски за заповедното производство и сумата от 136 лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски за исковото производство.
Съдът е сезиран с искане за отмяна на
решението и за постановяване на друго, с което да бъдат отхвърлени исковете, предявените
от етажната собственост. Във въззивната жалба М. оспорва изводите на решаващия
съд и твърди, че същите не съответстват на установената по делото фактическа
обстановка. В съдебно заседание М. се представлява от адвокат Д. от БАК, който
поддържа оспорването без да сочи доказателства.
Ответната страна - Етажната собственост
на жилищен комплекс „Съни Дриймс“ – к.к.“Слънчен бряг“ – запад, представлявана
от управителя „Дриймвил“ ООД представя писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на жалбата. В съдебно заседание етажната собственост
се представлява от юрисконсулт Ч., която пледира за отхвърляне на жалбата без
да ангажира доказателства. Представя писмена защита, в която е обективирано
искане за присъждане на съдебни разноски.
Като взе предвид твърденията на страните
и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд приема за
установено от фактическа страна следното:
О.М. притежава право на собственост
върху самостоятелен обект с идентификатор № 51500.507.112.1.20 по КККР на
гр.Несебър с общ площ от 46,83 кв.м., находящ се в к.к.“Слънчев бряг“ – запад,
вх.В, ет.2, ап.В9, построен в сграда в режим на етажна собственост.
С решение на общото събрание на етажната
собственост от 14.09.2012г. е определена годишната такса за поддържане на комплекса
за 2013г. и 2014г. в размер на 7,50 евро/кв.м. и таксата за фонд „Ремонт и
обновление“ за 2013г. и 2014г. в размер на 0,25 евро/кв.м. Дължимата от М. сума
за 2014г. е 362,94 евро. Тази сума
не платена.
С решение на общото събрание на етажната
собственост от 20.08.2014г. е определена годишната такса за поддържане на
комплекса за 2015г. и 2016г. в размер на 7,50 евро/кв.м. и таксата за фонд
„Ремонт и обновление“ за 2015г. и 2016г. в размер на 0,25 евро/кв.м. Дължимата
от М. сума за 2015г. е 362,94 евро, от които тя е платила 100 евро. Остават
дължими 262,94 евро. Дължимата от М.
сума за 2016г. също е 362,94 евро, от които тя е платила 204,52 евро. Остават
дължими 158,42 евро.
С решение на общото събрание на етажната
собственост от 12.08.2016г. е определена годишната такса за поддържане на
комплекса за 2017г. и 2018г. в размер на 7,50 евро/кв.м. и таксата за фонд
„Ремонт и обновление“ за 2013г. и 2014г. в размер на 0,25 евро/кв.м. Дължимата
от М. сума за 2017г. е 362,94 евро, от които тя е платила 230 евро. Остават
дължими 132,86 евро.
На 31.01.2018г. Етажната собственост на
к/с „Съни Дриймс“ подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК срещу О.М. за сумата от 917,16 евро. На 07.02.2018г. Районен съд
– Несебър издава заповед за изпълнение на парично задължение № 52/07.02.2018г.
за сумата от 917,16 евро, от които 362,94 евро за 2014г., 262,94 евро за
2015г., 158,42 евро за 2016г. и 132,86 за 2017г., ведно със законната лихва,
считано от 30.01.2018г. до окончателното плащане на сумата и за сумата от 85,88
лева, представляващи разноски в заповедното производство. Заповедта е връчена
по реда на чл.47 от ГПК на 02.03.2018г. и на заявителя е указано, че може да
предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на
съобщението за това.
На 09.05.2018г. Етажната собственост на
„Дриймвил“ ООД подава искова молба против О.М. с правно основание чл.422, вр.
чл.415 от ГПК. В молбата ищецът излага фактически твърдения за дължимост на
сумата като се позовава на решенията на общото събрание от 14.09.2012г.,
20.08.2014г. и 12.08.2016г.
В отговор на исковата молба М. оспорва
претендираната сума и твърди, че ищецът не изпълнява задълженията си за
поддържане и обновяване на комплекса. Представя доказателства.
В хода на първоинстанционното
производство са събрани множество писмени доказателства, които мотивират
районния съд да уважи установителните искове.
Въз основа на изложените факти, въззивната
инстанция достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за която първоинстанционното
решение поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, жалбата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Предметният обхват на въззивното
произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на
цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на
чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено
е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената
от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е
при наличие на правен интерес от търсената защита за всяка от страните и при
определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 151/09.08.2018г. е правилно.
Този извод се налага по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗУЕС решенията на общото събрание се изпълняват в определените в тях срокове.
Когато срокът не е определен, решенията се изпълняват в 14-дневен срок от
оповестяването им по реда на чл.16, ал.7. Според ал.2 когато собственик,
ползвател или обитател не изпълни решение в определения срок, председателят на
управителния съвет може да подаде заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.40, ал.1, т.1 от ГПК. Към заявлението се прилага
препис от решението на общото събрание. В конкретния случай е установено по
категоричен начин, че общото събрание на етажната собственост е взело решения
за събиране на годишна такса за поддържане на комплекса в размер на 7,50
евро/кв.м. и на годишна такса за фонд „Ремонт и обновление“ в размер на 0,25 евро
от всички етажни собственици. Решенията са взети на 14.09.2012г., 20.08.2014г.
и 12.08.2016г., не са обжалвани и са породили правно действие. Тези решения се
отнасят за 2013г., 2014г., 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г. От събраните по
делото доказателства се установява също, че М. е направила частични плащания –
100 евро за 2015г., 204,52 евро за 2016г. и 230 евро за 2017г. При тези данни,
не може да има съмнение, че М. дължи на етажната собственост разликата от
917,16 евро. Като е достигнал до аналогичен правен извод, районният съд е
постановил правилно решение, по отношение на което не са налице основанията за
отмяна. Решението е обосновано и много добре аргументирано. Поради това,
настоящият съдебен състав препраща към мотивите, изложени в него на основание
чл.272 от ГПК, без да ги пресъздава, допълва или доразвива.
Оплакванията на М., изложени във
въззивната жалба, преповтарят възраженията й, направени пред първата инстанция.
На тези възражения районният съд е отговорил изчерпателно и задълбочено.
Въззивната инстанция споделя напълно доводите на решаващия съд за отхвърляне на
възраженията и препраща и към тях по реда на чл.272 от ГПК.
По изложените съображения, жалбата на О.М.
е неоснователна и трябва да се отхвърли със следващото от това потвърждаване на
първоинстанционното решение.
По делото е направено искане за
присъждане на съдебни разноски от процесуалния представител на въззиваемата
страна, но няма доказателства, такива да са извършени. Поради това, искането е
неоснователно.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен
съд, IV въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 151/09.08.2018г.,
постановено по гр. дело № 431/2018г. по описа на Районен съд – Несебър.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Етажната
собственост на жилищен комплекс „Съни Дриймс“ – к.к.“Слънчен бряг“ – запад,
представлявана от управителя „Дриймвил“ ООД, ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление в гр.Пловдив, 4003, район „Северен“, бул.“Дунав“ № 5 за
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Решението окончателно и не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: