№ 385
гр. П., 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П. в публично заседание на двадесет и четвърти
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ ХАНТОВА
при участието на секретаря Десислава Домусчиева
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Административно
наказателно дело № 20231230200561 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Д. С., ЕГН-**********, от /населено място/ против
Наказателно постановление/НП/ № 23-0314-000376/04.07.2023 г. на Началника на РУ П. при
ОДМВР - Б., с което за административни нарушения по чл.116 ЗДвП, по чл. 123, ал.1, т.2,
б.“а“ от ЗДвП и по чл.100 ЗДвП на жалбоподателя, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.179,
ал.2 във вр. чл.179 ал.1 т.5 предл.4 ЗДвП, чл.175 ал.1 т.5 ЗДвП и чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от
ЗДвП са му наложени административни наказания "Глоба" в размер на 200 лв., „Глоба“ в
размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца и „Глоба“ в
размер на 10 лева.
С жалбата С. оспорва атакуваното НП като излага доводи за незаконосъобразност и
неправилност на обжалваното НП, като постановено при нарушена процедура и неправилно
установена фактическа обстановка. Твърди се и недоказаност на субективния елемент от
нарушенията. Иска се да бъде отменено изцяло атакуваното наказателно постановление
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощен процесуален
представител, и поддържа жалбата по съображенията изложени в същата, изразява
становище по същество.
Административно-наказващият орган и РП - П., редовно и своевременно призовани не
ангажират представител по делото. В съпроводителното писмо, с което е изпратена
административно-наказателната преписка се изразява становище, че жалбата следва да бъде
оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено.
Районна прокуратура – Б., ТО - П., не изпраща представител и не взема становище по
1
делото.
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протокол от проведено
съдебно заседание на 24.10.2023 г., разпитани са свидетелите К. З., Д. М., Г. П., изслушани
са обясненията на жалбоподателя.
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото
доказателствен материал и закона, установи следното:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по настоящото дело е
ангажирана за това, че на 16.06.2023 година в 18,50 часа, в град П., на улица М. в посока
към ул. "А.М." в района на хранителен магазин "П.", жалбоподателят управлявал лек
автомобил МАЗДА МХ-5, с рег. № ***, собственост на Р. С. С.а от град П., като не е
внимателен към уязвимата група пешеходци, към която спадат децата, при движение на
автомобила е допуснал ПТП с леко „рано“ (вероятно ранено) дете – С.А. С., с ЕГН-
********** от град П., ж.к."Ц.С." №***, ет. ***, ап. ***, което изскочило внезапно на
платното за движение зад паркиран автомобил. Водачът като участник в ПТП не е уведомил
компетентните служби на МВР и не е могъл да представи КТ от СУМПС.
За посоченото, на 16.06.2023г., свидетелят К. З. З., , в присъствието на свидетеля Д. Г. М.,
съставил АУАН Серия GА № 965219 против А. Д. С., в който отразил, че последният като
водач на лек автомобил МАЗДА МХ-5, с рег.№***, собственост на Р. С. С.а от град П., на
16.06.2023 г., в 18,50 часа гр. П. по улица „М.“ в посока към улица "А.М." в района на
хранителен магазин "П.":
- не е предпазлив и внимателен към уязвимата група пешеходци, към която спада
пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите,
които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и
към престарелите хора, ПТП, с което виновно е нарушил чл.116 ЗДвП,
- като участник в ПТП не уведомява компетентната служба на МВР, с което виновно е
нарушил чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ ЗДвП.
- не носи контролния талон към свидетелство за правоуправление – чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП.
Актът е предявен на жалбоподателя, като същият е оформен при условията на отказ да
получи същия, което обстоятелство е удостоверено с подпис на свидетел – К.Т.Т..
Препис от акта е предоставен на жалбоподателя, за което е оформена разписка с подпис на
С..
С вх.№000-6698/19.06.2023 година на РУ-П., жалбоподателят е депозирал възражение по
АУАН на основание чл.44 ал.1 ЗАНН, в което същият изразява несъгласие с установеното в
акта. Твърди, че на първо място констатираното в АУАН деяние не отговаря на вменените
му нарушения. Оспорва да е бил невнимателен като шофьор и случилото се е по независещи
от него причини. Твърди, че на въпросния участък няма пешеходна пътека или някакви по-
различни обозначения и детето е изскочило внезапно на пътното платно играейки си с други
деца в „мъртва“ за него точка, тъй като е имало спрял автомобил „Пикап“ и не се е виждало
нищо отстрани на тротоара по независещи от него причини, което се потвърждава от
свидетелката-очевидка Г. П.. Твърди, че се е движил с много ниска скорост и след
2
съприкосновението на детето с автомобила, веднага е спрял и попитал детето как се чувства.
Детето веднага се е изправило и казало, че му няма нищо. След няколко минути на място
пристигнала и майката, която започнала да се държи арогантно. Била помолена от
жалбоподателя да закара детето до Бърза помощ, но тя категорично отказала. При завяване
от страна на жалбоподателя, че ще позвъни на телефон 112, майката казала, че няма нужда,
тъй като сама ще се оправи и се прибрала вкъщи. Жалбоподателят твърди още, че е посетил
Бърза помощ, където не открил майката и детето, върнал се в магазина и оставил
телефонния си номер за връзка. Два часа по-късно му се обадили от полицията и сам е
отишъл в полицейското управление.
Във връзка с постъпилото възражение е изготвена Докладна записка от инсп.В.Г. с рег.
№314р-11849/20.06.2023 г. до началника на РУ – П., с която на АНО е предложено да се
остави без уважение направеното възражение по връчения АУАН, т.к. е съставен АУАН за
това, че водача не е уведомил компетентните органи за настъпило ПТП както и че в самото
възражение С. посочва, че не е уведомил никого, а само е предложил да уведоми МВР чрез
телефон 112. Сочи се още, че сигналът е подаден от спешен център за постъпило дете в
ЦСМП от ПТП и водача посочва, че след това е призован по телефона от органите на МВР.
В кориците на административно-наказателната преписка се намира собственоръчно
написана Жалба УРИ314-000-6676/19.06.2023г., от А. В. С. – майка на детето. Жалбата е
датирана собственоръчно от жалбоподателката с дата 16.06.2023 г. В жалбата се сочи, че на
16.06.2023 година около 18,30 часа дъщерята на жалбоподателката – С.А. С. е била ударена
от МПС. Жалбоподателката твърди, че в 21.30 ч. се е обадила на телефон 112 и е съобщила
за станалия инцидент на месарница "П." в ж.к. Ц.С.. Твърди се, че детето има охлузвания и
наранявания на по ръцете и лицето и е стресирано. Твърди, че шофьора е блъснал детето
докато е пресичало улицата, а последният отричал да е виновен. Иска от органите на МВР да
бъдат взети мерки по ПТП и виновника да бъде наказан.
С молба до Началника на РУ – П. с рег. УРИ -314-000-6710/19.06.2023 г., А. В. С. изрично
моли жалбата й от 16.06.2023 година да не бъде разглеждана. Заявява, че няма претенции
към водача на автомобила, тъй като на детето му няма нищо.
В административната преписка се намират още снети на 16.06.2023 година писмени
обяснения от Г. Д. П., А. В. С. и жалбоподателя по случая, Написан на ръка и подписан
документ, наименован „Д-р К., хирург“ – без дата; документ, наименован „Съобщение“ без
датата и без подписи; Докладна записка до Началника на РУ - П. относно ПТП с леко ранен,
изготвена от К.З. на 16.06.2023 година за постъпил сигнал за блъснато дете, регистрирана в
деловодството на РУ – П. с рег.№314р-11583/19.06.2023 г.; Справка за нарушител/водач;
Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне
на служби за контрол по ЗДвП и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове
за налагане на глоби, да съставят АУАН, да издават наказателни постановления, да
използват технически средства и системи за измерване и контрол и да осъществяват
контролна дейност по пътищата.
Въз основа на така съставения акт, на 04.07.2023 г. Началникът на РУ към ОДМВР – Б., РУ
П. издал обжалваното НП № 21-0314-000376/04.07.2023г., в което възпроизвел идентична на
3
изложената в АУАН фактическа обстановка, с което за административни нарушения по чл.
116 ЗДвП, по чл. 123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП и по чл.100 ЗДвП на А. Д. С., на основание чл.
53 от ЗАНН и чл.179, ал.2 във вр. чл.179 ал.1 т.5 предл.4 ЗДвП, чл.175 ал.1 т.5 ЗДвП и
чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП са му наложени административни наказания "Глоба" в размер
на 200 лв., „Глоба“ в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца и „Глоба“ в размер на 10 лева.
НП е връчено лично и срещу подпис на жалбоподателя А. Д. С. на 13.07.2023 г., в
законоустановения срок – 13.07.2023 г. е постъпила и разглежданата в настоящото
производство жалба.
В съдебно заседание са разпитани полицейските служители актосъставителят К. З. З. и
свидетелят по съставянето на акта Д. Г. М., изслушани са обясненията на жалбоподателя,
разпитана е и свидетелката – очевидка Г. П..
Свидетелите К. З. З. и Д. Г. М. заявяват, че не са присъствали на инцидента, а били
запознати със случая в административната сграда на РУ – П., след постъпил на 16.06.2023
година около 21,30 часа сигнал за блъснато 9 годишно дете. Свидетелите заявяват още, че
били извикани от дежурния в полицията, за да съставят акт на нарушителя, като работели
само по образуваната преписка и били запознати единствено с обясненията на майката на
детето, не са виждали детето. Свид. З. заявява, че по свидетелските показания на
очевидците е констатирано нарушението за деня и мястото. Заявява, че майката не е
очевидец на случая, но има друг такъв. Свидетелят М. заявява, че е присъствал на
съставянето на АУАН като свидетел на самото съставяне, на нарушението не е присъствал.
Няма спомен дали С. си е носил контролния талон, Не знае дали друг е присъствал на
произшествието. След като били уведомени от дежурния, че е станал инцидент, отишли с
колегата З. на място и е нямало никой. Свидетелката П. излязла от магазина и разказала
какво е станало, като С. е предложил да заведе детето в Спешен център. Свидетелят заявява,
че не е видял детето и не е видял дали има наранявания. Жалбоподателят С. е дошъл сам в
полицията.
Свид. Г. П. в показанията си в открито съдебно заседание заявява, че стопанисва
хранителен магазин, който се намира на ул. "А.М." и ул.“М.“, спомня си инцидента и дава
подробни показания за същия. Не си спомня точната дата, но било лятото на тази година,
привечер. П. стояла с нейните деца на служебния вход на магазина откъм ул.“М.“. Децата й
си играели със С.. Пред тях на улицата имало паркирани МПС-та, а целият тротоар бил с
обемни дървета и няма добра видимост. Паркозоната била заета с коли. Отстрани видяла
жалбоподателя да се приближава с автомобила си, който се движил с бавна скорост. При
играта на децата, С. внезапно изскочила между колите на улицата и се блъснала в калника
на колата на жалбоподателя, който спрял автомобила, за да види какво става. Детето било
уплашено, но нямало никакви наранявания. П. извикала майката на детето, за да си прибере
детето. Последната, като разбрала за случая започнала да крещи и да се кара на шофьора.
Взела детето си, като преди това категорично отказала предложената й помощ от С., който
въпреки, че детето нямало видими наранявания настоявал за това. Св.П. изцяло потвърждава
заявеното от жалбоподателя както в хода на административно-наказателното разследване,
4
така и в съдебно заедание относно факта, че С. се е завърнал на местопроизшествието,
заявил, че спешния център не е постъпвало детето и е търсил информация за състоянието на
детето.
В обясненията си дадени от жалбоподателя и в хода на административното разследване, и
пред съдебния състав жалбоподателят излага една и съща фактическа обстановка, която
напълно се припокрива с свидетелските показания на св.П.. Заявява, че два-три часа след
инцидента е извикан в полицията, за даде показания. В полицията била и майката с детето,
което през цялото време било с нея. Полицаите отишли да снематт обяснения от Г. П., след
което му съставили акт. Всичко е приключило малко преди полунощ.
От приложената справка за жалбоподателя А. Д. С. като водач на МПС е видно, че същият
притежава свидетелство за управление на МПС от 2001 г. за категория В, от 2004 г. за
категория А и от 2020 г. за категории С ТКТ, до този случай има издадени 5 броя
наказателни постановления за извършени нарушения по ЗДВП /съответно по едно през 2002
г., 2004 г., 2006 г., 2008 г. и 2019 г) и 3 броя фиша за извършени нарушения на ЗДвП през
2012, 2018 г. и 2023 г.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът кредитира свидетелските показания на разпитаните в хода на съдебното производство
свидетели. Техните показания се подкрепят от писмените доказателства и от обясненията на
жалбоподателя.
Съдът частично кредитира изнесеното в Докладна записка с рег.№314р-11894/20.06.2023 г.
(лист 10 от делото) предвид обстоятелството, че заявеното в същата, че сигнал по случая
има подаден от спешен център за постъпило дете в ЦСМП от ПТП, тъй като това твърдение
противоречи на останалия доказателствен материал, от който безпротиворечиво се
установява, че сигналът до МВР е подаден чрез депозиране на писмена жалба по случая на
място в РУ – П. от А. В. С. – майка на детето С.А. С., за което се твърди, че е пострадало от
ПТП, а и по делото не се установи постъпване на детето в ЦСМП, още по-малко да е налице
подаден сигнал за ПТП оттам.
Съдът НЕ КРЕДИТИРА и изключи от обсъждане на доказателствата, находящите се в
делото неподписано съобщение за ПТП (лист 18 от делото) и ръкописно изписан и подписан
документ, наименован „Д-р К., Хирург“ (лист 17 от делото). Първият документ не носи
подписа на издател и като такъв не е годен да бъде третиран като валидно доказателство –
макар и да носи изявление за фактически данни, свързани с обстоятелствата по делото, и би
могло да допринесе за изясняването им, въпросният документ е неподписан и поради това
не може да се приеме, че носи изявление на конкретен автор по обстоятелства във връзка с
делото. Вторият документ е с вид, придаден му, че е издаден от лекар, изявлението в него
касае преглед на дете, с явно констатирани наранявания, за които се твърди, че е от ПТП.
Документът обаче няма данни нито за лечебното заведение, в което е извършен преглед,
нито е удостоверено на кое дете е правен преглед и на коя дата е сторено това. Предвид това
въпросният документ не може да се третира като годен такъв, удостоверяващ телесни
повреди, причинени на детето С.А. С., още по-малко може да установи, че същите са
вследствие на инкриминирания пътен инцидент.
5
Съдът кредитира писмените доказателствени средства, изброени по-горе и приложени към
делото на основание чл.283 НПК.
От всичко по-горе в обобщение, съдът приема, че на процесната дата и място се е състоял
пътен инцидент, при който е имало съприкосновение между шофирания от жалбоподателя
лек автомобил и детето С.А. С. след внезапното й излизане на пътното платно между
паркирали коли. Относно въпросът дали детето е пострадало от пътния инцидент, съдът
приема, че макар и да е имало леко съприкосновение между бавнодвижещия се автомобил,
управляван от жалбоподателя и детето, в хода на съдебното следствие не се събраха
доказателства за телесни повреди на детето.За такива повреди не изнА. данни свидетелката-
очевидка П., останалите разпитани свидетели въобще не са виждали детето. По отношение
на този въпрос, съдът дава вяра и на обясненията на жалбоподателя, който заявява, че на
детето му е нямало нищо. Съдът кредитира тези обяснения, тъй като същите са
непротиворечиви и допълват заявеното от свидетелката-очевидец, и от изявленията на
майката, възприели детето непосредствено след инцидента. По отношение на родителката
на детето, съдът съобрази че собственоръчно изписаната жалба на майката от деня на
инцидента, съдържаща изявления и относно телесни увреди на малолетното й дете е
оттеглена на 19.06.2023 година, като в молбата за оттеглянето А. С. се е отрекла от
твърдяното от нея по-рано и изрично е заявила, че „на детето му няма нищо“.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на законоустановения срок за
обжалване съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол
административно-наказателен акт, пред компетентния районен съд по местоизвършване на
деянието, поради което се явява процесуално допустима.
ПО КОМПЕТЕНТНОСТТА НА ОРГАНИТЕ:
Съгласно чл.189, ал.1 ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се
съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Съгласно
чл.189 ал.12 ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните
работи или от определени от него лица.
В процесния случай се установи, че АУАН е издаден от компетентен орган – К. З. З. –
младши автоконтрольор при ОД на МВР- Б., длъжностно лице на служба за контрол,
съгласно чл.189 ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи/приложено заверено копие/. В т. 2. 1. от заповедта са определени да
съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП полицейските
органи от секторите пътна полиция в областните дирекции на МВР, какъвто се явява
актосъставителят.
Атакуваното Наказателно постановление в настоящето производство е издадено от
компетентен орган – от И.А.Т. – началник РУ в ОДМВР –Б., РУ – П., съгласно изискванията
на чл.189 ал.12 от ЗДвП и Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
6
работи/приложено заверено копие/. В т. 3. 8 от заповедта са определени да издават
наказателни постановление по ЗДвП началниците на на РУ при СДВР и ОДМВР.
ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се зА.гат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на
двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл.40, чл.42, чл.43, чл.57 и чл.58 ЗАНН.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението,
респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно
постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни
срокове, визирани в разпоредбата на чл.34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на наказателното постановление не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за
отмяна на НП само на това основание.
В настоящия казус административнонаказателната отговорност на жалбоподателя С. е
ангажирана за това, че на 16.06.2023 година в 18,50 часа, в град П., на ул.“М.“ в района на
хранителен магазин "П." управлява лек автомобил марка „Мазда МХ-5“ с рег. № ***,
собственост на Р. С. С.а от град П.. Водачът не е внимателен към уязвимата група
пешеходци към която спадат децата и при движение на автомобила е допуснал ПТП с леко
рано (вероятно „ранено“) дете С.А. С., с ЕГН-********** от гр.П., жк“Ц.С.“ №***, ет.***,
ап.***, което е изскочило внезапно на платното на движение зад паркиран автомобил.
Водачът като участник в ПТП не е уведомил компетентните служби на МВР. Не може да
представи КТ от СУМПС, с което според административно-наказателното обвинение: 1. не
е предпазлив и внимателен към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни
увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които
се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора, ПТП, с което виновно е нарушил
чл.116 ЗДвП, 2. като участник в ПТП не уведомява компетентната служба на МВР, с което
виновно е нарушил чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ ЗДвП и не носи контролния талон от
свидетелството за управление – с което виновно е нарушил чл.100 ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.
По административното обвинение за нарушение на разпоредбата на чл.116 от ЗДвП:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че на
7
посочените както в АУАН, така и в НП дата, час и място е допуснал ПТП с леко ранено дете
– С. В.. В случая основополагащо при преценката за законосъобразното ангажиране на
отговорността на жалбоподателя е обстоятелството, дали е имало съприкосновение между
автомобила, управляван от жалбоподателя и детето С.А. С., в резултат на което е
предизвикано нараняване у детето С., т.е. наличието на причинено ПТП.
Пътнотранспортното произшествие, съгласно легалната дефиниция на понятието по § 6, т.30
от ДР на ЗДвП, е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство
и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път,
пътно съоръжение, товар или други материални щети. Следователно, за да се квалифицира
едно събитие като пътнотранспортно произшествие, е необходимо да бъде установено
наличието на предизвикано нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети, настъпили в процеса на
движението на ППС.
На първо място, в конкретния случай, от фактическа страна, както в АУАН, така и в НП, се
твърди за допускане на ПТП с „леко РАНО дете“, т.е. дори не е повдигнато обвинение за
ранено дете, но и дори да се приеме, че така изписаното е при допусната техническа грешка,
липсва изложение в какво се изразява „леката раненост“ на внезапно изскочилото внезапно
на платното за движение зад паркиран автомобил дете. Това е от съществено значение не
само за установяване на нарушението, но и за квалификацията му, тъй като вредите
причинени на пешеходеца, според степента на зА.гане, могат да обосноват извод и за
извършено престъпление. АНО се е задоволил с посочването единствено на „ПТП“ в
правната квалификация на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят.
По този въпрос от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени
средства не се установява по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е
реализирал ПТП. „Свидетелката П. е категорична в твърдението си, че детето е изскочило
ненадейно на улицата и се блъсна в калника на колата на жалбоподателя. Тя (детето С.)
падна …… беше уплашена…. Виждаше се, че по детето няма наранявания“ Никой друг от
разпитаните свидетели не можа да изложи ясни, точни и конкретни факти и обстоятелства
касаещи деянието, никой от свидетелите не е възприел лично и непосредствено случващото
се, като всеки препредава факти, които са му известни от друго лице – полицейските
служители и от майката на детето в нощта на съставяне на АУАН и от жалбоподателя.
Същевременно, не се установи и доказа по несъмнен начин нанесени ли са някакви вреди в
резултат от „блъскането“ на детето, съответно какви са нанесените вреди.
По този въпрос в събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства
не се установяват дори противоречия. Полицейските служители актосъставителят З. и
свидетелят по съставянето на акта М. изобщо не са изследвали настъпването на вреди у
детето, нещо в повече – и двамата заявяват, че не са виждали въобще детето и не могат да
дадат показания относно него. Св.З. сочи, че когато посетил ЦСМП детето и майката не са
били там, отишли били в по-късен час, а свид.М. изрично заявява „Аз не съм видял детето,
не съм видял дали има наранявания“. В жалбата си до РУ на МВР майката на детето описва
някакви наранявания и три дни по-късно с нарочна молба сама се отрича от заявеното и
8
изрично заявява, че „на детето му няма нищо“.
Паралелно с изложеното, сочената за нарушена норма на чл.116 от ЗДвП въвежда
единствено общото задължение за внимание и предпазливост по отношение на определена
категория участници в движението, но не предвижда конкретно правило за поведение с
точно определени параметри и изисквания към водачите на МПС.
От разпоредбата на чл.179, ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр.4 ЗДвП, с която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, следва извода, че
съставомерен признак на нарушението по повдигнатото на С. административнонаказателно
обвинение, е наличието на причинено ПТП. В случая, както е изложено по-горе в настоящия
съдебен акт, обективният факт на настъпилото ПТП, като съставомерен признак на
нарушението по чл.179, ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр.4 ЗДвП, (допускане на ПТП поради
неспазено предимство) според състава на съда не е установен от АНО по безспорен и
категоричен начин.
Доколкото административното нарушение по чл.179, ал.2 от ЗДвП е резултатно такова–
съставомерен признак на нарушението е наличието на причинено ПТП, липсата на
надлежни доказателства за факта на настъпило ПТП по смисъла на §6, т.30 от ДР на
ЗДвП при описаната в наказателното постановление фактическа обстановка, обуславя извод
за несъставомерност на деянието по повдигнатото административно обвинение. В тежест на
наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно главно доказване
наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието
факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност.
Отделно от това обвинението в тази част не е ясно. В коя от хипотезите АНО е приел че е
причинено ПТП не става ясно. С разпоредбата на чл.179 ал.2 от ЗАНН е предвидно
административно наказание за причиняване на ПТП поради движение с несъобразена
скорост, неспазване на дистанция или нарушение на чл.179 ал.1 ЗАНН. В конкретния
случай наказанието е наложено на основание чл.179 ал.2 във вр.с ал.1 т.5, предл.4 ЗАНН –
причиняване на ПТП поради не спазено предимство.
При решаване административно-наказателната съдба на жалбоподателя не е обсъдена от
АНО въобще установената в случая внезапност на излизане на детето на пътното платно и
изложените още на първия етап от административно наказателното производтсво
възражения, сторени от жалбоподател. Неизследването на този въпрос от своя страна е
довел до презюмиране виновността на жалбоподателя в грубо нарушение на закона.
Всестранният, пълен и обективен анализ на събрания доказателствен материал, обосновава
изводи за недоказаност на оспореното от жалбоподателя нарушение на ЗДвП. В случая,
наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.103 ал.1 от НПК да докаже
предявеното обвинение и констатациите на същия очевидно се основават на предположения.
Предвид изложеното, съдът приема, че процесното НП в тази му част е неправилно и
незаконосъобразно, поради което същото следва да се отмени.
По административното обвинение за нарушение на разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2,
б.“а“ от ЗДвП:
9
Съгласно сочената за нарушена разпоредба, водачът на ППС, който е участник в ПТП,
когато при произшествието са пострадали хора, е длъжен да уведоми компетентната служба
на МВР.
При изложените по-горе мотиви, които съдът не счита за необходимо да повтаря, се
установи, че процесното деяние не изпълва обективния факт на настъпило ПТП, както и не
се доказа по категоричен начин, че в резултат на ПТП-то са причинени вреди на детето С.
С.. При тези констатации следва обоснованият извод, че в казуса изцяло липсва
съставомерен признак на нарушението, а именно – жалбоподателят като водач на ППС да е
участник в ПТП, при което са пострадали хора, поради което описаното нарушение не е
осъществено от обективна страна.
Формално при описанието и на това нарушение е налице непълнота при отразяване на
съставомерните обстоятелства на нарушението, като не е посочено дали при ПТП са
пострадали, за да се може да се направи извод какви са били точните задължения на водача и
дали те са били изпълнени. По този начин се накърнява правото на защита на нарушителя,
който има право да узнае какво точно нарушение на правилата за движение се твърди, че е
извършил. Нарушаване на правото на защита във всички случаи води до порочност на
издаденото наказателно постановление, тъй като представлява съществено процесуално
нарушение.
Съгласно §6 т.30 от Преходните разпоредби на ЗДвП "Пътнотранспортно произшествие" е
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети".
В атакуваното наказателно постановление е посочено, че е допуснал ПТП с „леко рано дете“
– не е посочено въобще дали има контузия и дали тази контузия е причинена от твърдяното
пътнотранспортно произшествие, за да се направи извод за действително възникнало
задължение за уведомяване органите на МВР.
При липсата на посочена контузия и причинно-следствена връзка между контузията на
детето С. С. и движението на управлявания от С. лек автомобил, извода за наличие на
пътнотранспортно произшествие с пострадало лице не би могъл да бъде обоснован, а от там
и извода, че въззивникът е участник в пътнотранспортното произшествие с пострадали лица
не е установен по безспорен начин.
Отделно от това жалбоподателят не е възприел детето да е пострадало и затова не е
уведомил компетентната служба от МВР. Не е налице осъществено нарушение от страна на
С. на чл.123 ал.1, т.2, б."а" от ЗДвП и от субективна страна.
В настоящия случай съдът счита, че нито актосъставителят, нито административно-
наказващият орган е установил правилно фактите по случая, липсва преценка за
изпълнението на изискванията на §6 т.30 от Преходните разпоредби на ЗДвП и респективно
доказателства установяващи, че е налице пътнотранспортно произшествие по смисъла на
закона. Твърдението за получени наранявания на детето от блъскането му в автомобила на
жалбоподателя, за което няма представени обективни доказателства, не изпълнява
изискванията на посочената разпоредба за събитие, представляващо пътнотранспортно
10
произшествие. При липсата на нараняване на хора изводът за наличие на пътнотранспортно
произшествие е необоснован. След като не е настъпило пътнотранспортно произшествие, то
не е налице съставомерно деяние по чл. 123, ал. 1, т. 2 б. „а“ от Закона за движение по
пътищата. Съставът на това административно нарушение изисква настъпване на
пътнотранспортно произшествие с пострадали хора, след което възниква задължението за
водача да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи.
Водачът следва да знае, да има ясното съзнание, че е участник в пътнотранспортно
произшествие и съответно да предприеме изискващите се законови действия. В случая от
събраните по делото доказателства не се установи въззивникът да е разбрал, че евентуално е
причинил пътнотранспортно произшествие с пострадало лице (в случая да е пострадало
детето С. С.), за да се преценяват последващите му действия като извършени в нарушение на
чл.123 ал.1, т.2, б."а" от ЗДвП. След като не е налице от обективна и субективната страна
извършване на нарушение, не би могла да се реализира и следващата се административно-
наказателна отговорност за него. Наложено е наказание при липса на доказателства и
основание за ангажиране отговорността на дееца.
Предвид изложеното, съдът приема, че процесното НП и в тази му част е неправилно и
незаконосъобразно, поради което същото следва да се отмени.
По административното обвинение за нарушение на разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1, от
ЗДвП:
Съгласно Разпоредбата на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВП, действащ към момента на издаване на
АУАН, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление
на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.
Разпоредбата на чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП към датата на нарушението предвижда наказание
Глоба 10 лв. за водач, който: не носи определените документи - свидетелство за управление,
контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно
средство. Конкретното обвинение е за неносене на контролен талон към свидетелството за
управление.
Тук следва да се отбележи, факта, че свидетелите св. З. и М., не са очевидци на деянието и
не са присъствали при неговото установяване. Тоест в момента на инкриминираното
нарушение и непосредствено след ПТП-то те не са извършили проверка на документите на
жалбоподателя, за да установят дали той носи или не и дали представя или не контролен
талон. Даже и да са извършили такава проверка, то това е било при съставянето на АУАН -
няколко часа по-късно в сградата на полицейското управление, след като жалбоподателят е
извикан от дома си в сградата на РУ - П. и при това положение дори и жалбоподателят да не
е представил контролен талон няма данни да е управлявал МПС към този момент, когато е
съставен АУАН, а и да е управлявал, то няма повдигнато такова обвинение за този момент.
Затова и съдът намира, че в т. 3 от НП същото е незаконосъобразно и следва да се отмени и
в тази му част.
С оглед всичко изложено, съдът следва да постанови съдебно решение, с което да отмени
11
изцяло атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
С оглед изхода от спора основателна се явява претенцията на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски, които по аргумент от чл.63д
ЗАНН се присъждат по реда на АПК. В тази връзка, съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен
акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В случая е направено искане за заплащане на разноски в размер
500 лв., искането е направено своевременно, поради което същото се явява основателно и
следва да бъде уважено, като ОД на МВР – Б., РУ П., следва да бъде осъдена да заплати
сторените разноски за адвокатско възнаграждение, в претендирания размер.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, П. районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление Наказателно постановление/НП/ № 23-0314-
000376/04.07.2023 г. на Началника на РУ П. при ОДМВР - Б., с което на А. Д. С., ЕГН-
**********, от /населено място/, с което за административни нарушения по чл.116 ЗДвП,
по чл. 123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП и по чл.100 ЗДвП на жалбоподателя, на основание чл. 53
от ЗАНН и чл.179, ал.2 във вр. чл.179 ал.1 т.5 предл.4 ЗДвП, чл.175 ал.1 т.5 ЗДвП и чл.183
ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП са му наложени административни наказания "Глоба" в размер на 200
лв., „Глоба“ в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца и
„Глоба“ в размер на 10 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Б., РУ П., да заплати на А. Д. С., ЕГН-**********, от /населено
място/ сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Б. в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
12