Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 18.10.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение, трети първоинстанционен състав, в публично
заседание на десети октомври две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Съдия:
Евгения Генева
разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 643/2018г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба вх.№ 8070/29.10.2018г. на Д.М.П. с ЕГН ********** ***,с която са представени
кумулативно обективно съединени искове против Г. фонд *** правно основание
чл.288,ал.7 от КЗ/отм./ вр.чл.45 и чл.52 от ЗЗД с
цена 100 000 лв.обезщетение за неимуществени вреди-„болки и
страдания“,претърпени вследствие смъртта на баба й С. Ц. И.,причинена от В.Г.В.
при ПТП на 21.12.2014г. в гр.П.,за което бил признат за виновен с присъда по
НОХД № 83/2016г. на СОС,ведно със законната лихва върху сумата на осн.чл.86 ЗЗД,считано от 22.12.2014г. до окончателно
изплащане на сумата ,ведно със съдебни разноски.Твърди,че била отгледана от
баба си,която била нейна морална подкрепа,тъй като отраснала без
баща.Вследствие внезапната й смърт преживяла тежък стрес,станала апатична,
страхувала се при шофиране,преустановила хобито си –ръкоделие и фолклор,
изоставила интересите си,отслабнала,самоизолирала
се,страдала от безсъние и кошмари.Сезирала ответника със застрахователна
претенция на 28.06.2018г. по щета 210226/28.06.2018г.,но не получила
обезщетение,въпреки представянето на исканите от Фонда доказателства.Присъдата
влязла в сила на 02.03.2018г.Било установено,че водачът извършил престъпление
по чл.343а,ал.1,б.“б“,вр.чл.343,ал.1,б.“в“,вр.чл.342, ал.1,пр.3 от НК.,нарушавайки правилата за
движение по пътищата съгласно чл.40,ал.1 и чл.40, ал.2 от ЗДвП.Автомобилът,с
който е извършено ПТП „Ауди“ модел „А6“ рег.№ СО3137 Ам не е бил застрахован със застраховка ГО.
Ответникът е депозирал отговор в
срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете.Признава,че е отказал да плати
обезщетение на ищцата,но се аргументира с липсата на доказателства за особено
близка връзка.Прави възражение за съпричиняване от
пострадалата- движела се по пътното платно за движение в нарушение на
чл.108,ал.1 и ал.2 ЗДвП, поради което иска допускане на автотехническа
експертиза, която да отговори на въпроса“Бил ли е предотвратим ударът и в кои
случаи“.Иска допускането на психиатрично-психологична и неврологична експертиза със задача да установи имало ли е депресивно
заболяване във връзка с внезапната смърт на баба й,колко е продължило
депресивното състояние,провеждано ли е лечение, какви прогнозите и има ли трайно увреждане на
психиката , включително промяна на личността на ищцата вследствие загубата на
баба й.Оспорва иска по размер като прекомерно завишен предвид стандарта на
живот и реално претърпените морални вреди.Оспорва началната дата на претенцията
за лихва, тъй като ГФ не изпада в забава от момента на деликта,
а след изтичане на срока за произнасяне по претенцията на увреденото лице .С
писмо изх.№ 24-01-481/12.10.2018г. ГФ се произнесъл в законния срок.Възразява
срещу разпита на свидетели,тъй като твърденията не подлежали на доказване с
гласни доказателства.
По искане на ответника е привлечено
трето лице-помагач В.Г.В. ***,което не е депозирало писмен отговор в срока по
чл.131 ГПК.
Ищцата е представила допълнителна
уточняваща молба,с която изменя цената на иска на 50 000 лв. и началната
дата на мораторната лихва-28.09.2018г.Оспорва съпричиняване от пострадалата.Възразява срещу задачата на автотехническата експертиза така ,както е формулирана и
прилага подробна задача.Прилага доказателства във връзка с ПТП.Възразява срещу
допускане на психиатрично-психологическа експертиза,тъй като не твърди,че е
получила психично и /или неврологично заболяване .
Ответникът е депозирал допълнителна
молба вх.№ 2800/03.04.2019г., с която аргументира оспорването на иска по
размер с параграф 96/1/от КЗ, съгласно
който до влизане в сила на наредба за утвърждаване на методиката по
чл.493а,ал.2,обезщетението за неимуществени вреди на лицата по чл.493а,ал.4 се
определя в размер до 5000лв. в.т.ч. за братя и сестри, баби и дядовци, внуци и
внучки.Поддържа искането си за съдебно-психиатрична експертиза и оспорва
искането за автотехническа експертиза,тъй като
задачата,поставена от ищцата, касае
преразглеждане на въпроси с влязлата в сила присъда.
Съдът намира обективно кумулативно съединените искове за
обезщетение и лихва процесуално допустими и частично основателни.
По безспорен начин е установено,че
ищцата е внучка на починалата вследствие ПТП С.Ц.И.,че с присъда № 27/16.11.2016г.
по НОХД № 83/2016г. на СОС В.В. е признат за виновен за причинената при ПТП по
непредпазливост смърт на пешеходката И..Съдът не е допуснал автотехническа
експертиза за съпричиняване,тъй като мотивите на
присъдата ясно и подробно установяват
механизма на процесното ПТП и поведението на
участниците в него, въз основа и на експертни заключения.Експертите са
допуснали два варианта на поведение на пешеходката с оглед възможността за съпричиняване от пострадалата и са стигнали до извода,че
при двата варианта на поведение на пешеходката ПТП е било предотвратимо-то е в
пряка каузална връзка с поведението на
водача на МПС,който ,преди да започне
движение назад,не се е убедил,че пътят зад превозното средство е
свободен,респективно не е намалил своевременно скоростта на движение или
спиране.Логично е,че ПТП би било предотвратимо и от пострадалата,ако се е
движила по тротоара или ако изобщо не бе излязла от къщи във фаталната
сутрин.Но пряката връзка изисква определен фактор да е не само необходим,но и
достатъчен ,за да настъпи събитието.В случая, самото движение по пътното платно
на пострадалата е необходимо,но не е достатъчно за настъпване на ПТП, и
последното не би настъпило,ако от своя страна водачът бе предприел необходимите
действия ,описани от експертите и в двата варианта.На второ място,каузалният
фактор трябва да осъществява закононарушение.В случая съпричиняване
би имало,ако движението по пътното платно на пешеходци бе забранено.Инцидинтът е станал на улица в малък град, при което
ходенето по пътното платно обичайно дори не е високо рисково,ако водачите на МПС спазват правилата.След като
не е имало пешеходна пътека или друго законово ограничение за пешеходци,
пострадалата не е извършила неправомерно действие.Следователно не е налице съпричиняване от пострадалата.Безспорно е,че МПС е било
управлявано от В. и че не е имало валидна застраховка ГО.Предпоставките в
хипотезата на чл.45 ЗЗД увреждане, неправомерно действие или бездействие на ответника
и причинна връзка между последното и увреждането са доказани.Вината се
предполага и се потвърждава от влязлата в сила присъда.Предпоставките за
гаранционна отговорност не са предмет на спор,доколкото ищцата е материалноправно легитимирана,което се оспорва от ответника
с аргумент от ТР № 1/21.06.2018г.на ВКС.Спорна е също тежестта на моралните
вреди,която е релевантна. Съдът не е допуснал съдебно-психиатрична и
съдебно-психологична експертиза,защото самата ищца е оспорила искането с
довода,че не твърди да е претърпяла патологични увреждания на психиката си
вследствие травмата от загубата на близък.Ето защо съдът приема,че следва да се
докажат нормално-психологични реактивни преживявания със свидетелски
показания.Свидетелката П.-майка на ищцата-установява,че от самото раждане на
дъщеря ѝ за нея се грижела баба ѝ Стефана,тъй като свидетелката
като единствен родител и работещ в семейството е била заета да осигурява
прехраната му.Свидетелят И., който познава семейството от още от края на 90-тте
години потвърждава казаното от майката.Версията му се верифицира от данните за
промени в адреснате
регистрация на ищцата.Ето защо съдът достига до извода,че връзката на ищцата с
баба ѝ е била специална,защото последната до голяма степен компенсирала
майчината грижа.Внезапната смърт на бабата ,която е преждевременна,тъй като
била в началото на шестото си десетилетие, несъмнено е понесено като тежък удар
за чувствителната душевност на момиче в юношеска възраст.От показанията на св.Д.
обаче съдът достига до извода,че ищцата се е възстановила от удара без тежки и
трайни последици и сравнително бързо,което е нормално и желателно за млад и
здрав човек.Свидетелката изтъква,че ищцата изпитвала страх при шофиране,дори в
деня на заседанието.Самият факт,че след смъртта на баба си ищцата е взела успешно изпит за шофьорска
правоспособност и кара кола е показателен за извода,че е преодоляла
травмата.Обратното би означавало ,че създава опасност на пътя за себе си и за
околните.Свидетелката установява,че от няколко години ищцата живее на семейни
начала с приятеля си от ученически години.Това означава,че в периода на
най-тежка скръб тя не е загубила желание и способност за интимна близост,което
би било симптом на тежка депресия,нито е ограничила важните за личността
социални контакти.При съвкупната преценка на тези данни съдът достига до
извода,че справедливото обезщетение за понесените неимуществени вреди възлиза
на 6000 лв.Съдът намира неоснователно възражението за промяна в нормативната
уредба,тъй като параграф 96/1/КЗ касае материално-правна норма и приложима е
действащата към момента на предявяване на иска.Претенцията за законната лихва
следва да се уважи с начална дата 28.06.2018г.,когато ищцата е сезирала ГФ и УС
се е произнесъл като с писмо изх.№ ГФ 24-01-481/27.09.2018г.е уведомил ищцата
за негативното си решение.За разликата до предявения размер обективно кумулативно
съединените искове са неоснователни.
Ответникът следва да заплати в полза
на СОС държавна такса в размер на 240 лв.От представения списък по чл.80 ГПК и
договор за правна защита и съдействие е видно,че се претендира 2030
възнаграждение по чл.38 ЗА ,поради което ответникът следва да заплати на адв.П.И.Ш.
съобразно уважената част от иска съдебни разноски в минималния размер по чл.7,
ал.2,т.3-сумата 630 лв.,предвид ниската правна и фактическа сложност на
делото,развило се в едно заседание.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Г. ф. ***,да заплати на осн.чл.288,ал.1,т.2б“а“ от КЗ/отм./ на Д.М.П. с ЕГН **********
,с адрес ***, обезщетение за неимуществени вреди- преживяна скръб и тъга
вследствие загубата на баба ѝ С. ц. И., починала при ПТП на
22.12.2014г.,причинено по вина на В.Г.В., признат за виновен с присъда № 27/16.11.2016г.
по НОХД 83/2016г., в размер на 6000/шест хиляди/ лева,ведно със законната лихва
върху сумата на осн.чл.86, ал.1 ЗЗД ,считано от
28.06.2018г. до окончателното плащане на сумата.
Сумите да бъдат изплатени по банкова
сметка *** : *** „П.К.Б.“.
ОТХВЪРЛЯ исковете за обезщетение и
законната лихва върху обезщетението за разликата до предявения размер като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Г. фонд с адрес ***, да
заплати на осн.чл.38
от ЗА на адвокат П.И.Ш. с ЕГН ********** с адрес *** ,офис 803 адвокатско
възнаграждение в размер на 630/шестотин и
тридесет/лева.
ОСЪЖДА Г. фонд с адрес ***,да заплати
на СОС държавна такса в размер на
240/двеста и четиридесет/ лева.
Решението бе постановено при участие
на трето лице помагач на ответника В.Г.В..
Решението може да бъде обжалвано пред
САС в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: