Р Е Ш Е Н И Е
260418/22.12.2021г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично съдебно заседание проведено на
двадесет и девети ноември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при секретаря Татяна Тодорова, като
разгледа докладваното от съдията ГД № 2971/2020 г., по описа на ШРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от И.Х.И., срещу С.Ж.Д., с която са предявени в условията на първоначално
обективно кумулативно съединяване искове, както следва: 1/иск, с правно
основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 123, ал. 2 СК, за предоставяне упражняването
на родителските права по отношение на малолетно дете; 2/иск, с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 126,
ал. 1 СК, за определяне местоживеенето на детето при майката; 3/иск, с правно
основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 3 СК, за определяне режим на лични
отношения на бащата с детето; 4/иск, с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл.
142 СК, за осъждане на бащата да плаща месечна издръжката на малолетното дете,
чрез майката в размер на 200 лв., считано от завеждане на исковата молба –
30.12.2020 г., ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска; 5/иск, с
правно основание чл. 149 СК, за осъждане на бащата да плати издръжката на
малолетното дете, чрез майката, в размер на 200 лв. месечно за периода от
01.03.2020 г. до 30.12.2020 г. в общ размер на 2000 лв.
Ищецът
твърди, че с ответницата С.Ж.Д. имали
връзка, от която имат едно дете – С. И.
И., родена на *** г..
През 2019 г. преди да се роди детето изтеглил кредити, които продължавал да
изплаща, за да може да направи ремонт на жилището, в което мислел да живеят
заедно и да отглеждат детето си, но след раждането на детето започнали
разногласията им. През месец март ответницата взела детето и заминала да живее
при майка си. Твърдяла, че ще се върне, но това така и не се случило. Въпреки
това твърди, че не преставал да се грижи за детето и майката. Купувал храна и
памперси и всичко от каквото имали нужда. Въпреки грижите, които полагал
ответницата не била доволна и му отказвала да вижда детето. Не му позволявала
дори да се доближава на разстояние по-малко от 2 метра, заради Ковид-19.
Въпреки молбите му отказвала контакти на детето с него или някой от неговите
близки. Отказите били съпроводени от различни доводи. През лятото със
съдействието на служител от отдел „Закрила на детето“ бил допуснат да види
детето, но неговите родители не били допуснати.
Моли съдът да постанови
решение, с което упражняването на родителските права върху малолетното дете да
бъдат предоставени на майката, както и местоживеенето му да бъде определено при
нея.
На бащата да бъде
определен режим на лични контакти съобразен с изменение възрастта на детето: до
навършване на двегодишна възраст, след навършване на двегодишна възраст и след
навършване на тригодишна възраст.
Ищецът
е съгласен да плаща издръжка за детето в размер на 170 лв. месечно, чрез неговата
майка и законен представител, до 5 /пето/ число на месеца, за който се дължи,
по банкова сметка ***, считано от датата на влизане в сила на решението, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законовите
основания за изменение или прекратяване на така присъдената издръжка.
Претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответницата подава
отговор на исковата молба. Намира исковете за допустими и частично основателни.
Не оспорва факта, че са родителите на малолетното дете, съгласна е родителските
права да бъдат предоставени на нея, както и местоживеенето на детето да бъде
определено при нея. Оспорва размера на издръжка като твърди, че бащата има
възможност да плаща по – висок и претендира 200 лв. Предявява насрещен иск за
издръжка на детето за минало време - за периода от 01.03.2020 г. до датата на
подаване на исковата молба – 30.12.2020 г. в размер на 200 лв. месечно или общо
2000 лв., ведно със законна лихва до плащане. Не претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът по
насрещния иск изразява становище за неоснователност на същия. Оспорва
твърденията в насрещната искова молба. Твърди, че след раздялата им е
продължавал да полага грижи за детето и майката и да я подпомага.
С определение чл. 323, ал. 2 ГПК съдът е постановил
привременни мерки като е предоставил упражняването на родителските права върху
детето на майката и е
определил местоживеенето му при нея. Определил е режим на лични контакти на
бащата с
детето, както
следва: всяка първа и трета събота от месеца от 9,30 ч. до 12,00 ч. и
всяка втора и четвърта неделя от месеца от 9,30 ч. до 12,00 ч., като детето се взема и връща от дома на майката. Определен
е режим на лични контакти на бащата с детето, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от
9,30 ч. до 12,00 ч. и всяка втора и четвърта неделя от месеца от 9,30 ч. до
12,00 ч., като детето се взема и връща от дома на
майката. Бащата е осъден да заплаща месечна издръжка за детето в размер
на 200 лв.
В открито съдебно заседание страните
лично и чрез процесуалните си представители поддържат исковата молба, отговора,
насрещния иск и отговора на насрещния иск.
Съдът, след като взе предвид
допуснатите и приети по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване по делото обстоятелствата: че страните са родители на малолетното
дете С. И. И.; че родителските права следва да бъдат предоставени на майката,
както и да бъде определено детето да живее при нея, като на бащата да бъде
определен режим на лични контакти с детето предложен от бащата.
От приетият
по делото Социален доклад /л. 91/ се установява, че в момента основните грижи
за детето полага майката, която задоволява
потребностите му от ежедневни грижи, храна, облекло, здравеопазване и обучение.
Гарантира сигурността му при отглеждането му в семейна среда. Притежава добри
жилищни и битови условия. При отглеждането на детето
е подпомагана от майка си. Майката притежава необходимия родителски капацитет
да полага грижи за детето. Според социалния работник изготвил доклада, основния
проблем между родителите е режима на лични контакти на бащата с детето.
От приетата по делото Справка за осигурителния доход на страните /л. 96/, се установява, че в периода от една година
назад ищецът е осигуряван върху доход от 1573 лв., а ответницата - върху доход 610
лв.
От свидетелските показания на Владислав Радков, без родство със страните, се
установява, че страните са в конфликт. Ищецът работи на смени и няма възможност
да спазва режима на лични контакти с детето, а майката от своя страна извън
този режим отказва бащата да се среща с детето. Твърди, че ищецът му е споделял
че желае да вижда детето по-често.
От показанията на свидетеля
Д. С. – майка на ищеца,
чиито показания съдът кредитира при условията на чл.
172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост
от изхода на делото, се установява, че отношенията между страните са влошени и при всяка среща
завършват със скандал. Твърди, че ответницата отказвала срещи на детето с бащата.
Намира, че бащата притежава необходимия родителски капацитет да се грижи за
детето.
Свидетелката И. Ж., майка на ответницата, чиито показания съдът кредитира при условията на чл.
172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост
от изхода на делото, твърди, че има проблеми
между страните. Намира, че бащата се е дезинтересовал от детето.
Предвид задължителните указания дадени с ППВС №
1/12.XI.1974 г., ГД № 3/74 г., т. 1, съдът допусна изслушване на родителите по въпроса за личните отношения
между детето и бащата. Ищецът поддържа становището на процесуалния си
представител и изразява желание за по-разширен режим на лични контакти, но с
оглед че работи на смени не може да определи конкретен режим. Ответницата
намира, че определеният с привременните мерки режим на лични контакти на бащата
с детето е подходящ.
Съдът, въз основа на установеното, като съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, преценени поотделно и в съвкупност, извежда
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК, ако родителите не постигнат споразумение относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му спорът се решава от
районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася по тези въпроси
съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 СК. Производството
по чл. 127, ал. 2 СК не е исково, а представлява спорна съдебна администрация
относно начина за осъществяване на признати и гарантирани от закона материални
субективни права. Актът на съда в това производство не поражда последици, които
засягат /отричат или признават/ съществуването на подлежащите на защита права,
а има за цел единствено управлението /администриране/ им, т. е. определяне
начина на упражняването им. Целта на производството и постановения съдебен акт
е да се постигне охраняване в максимална степен на конкретни материални
субективни права, както в интерес на участващите в производството лица, така и
в публичен интерес. Като производство спорната администрация е учредена именно,
за да се даде възможност за уреждане реализирането на субективни права от
обществена значимост, каквито са посочените в чл. 127 СК пряко свързани със
закрилата на децата и държавната политика за реализирането й. Поради вменената
му от закона цел, в производството за спорна съдебна администрация, за разлика
от исковото и охранителното производства, е засилено служебното начало и съдът
е задължен да администрира в пълен обем спорните правоотношения, дори и без да
е сезиран изрично за всяко от тях, като охранява интересите на страната,
ползваща се от държавна закрила и събира по своя инициатива всички относими
данни и доказателства, без ограничение във времето и извън установените в
исковото производство преклузии. В производството чл. 127, ал. 2 СК,
законодателят изрично възлага на съда, при липса на споразумение между
родителите по чл. 127, ал. 1 СК, по който и да е от елементите му –
местоживеене, упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка на
детето, да се произнесе служебно по всички тези правоотношения, уреждащи в
пълнота упражняването на родителските права и правното положение на детето,
макар и да е сезиран само с един от тези въпроси като спорен между родителите,
и без да има предявени от някой от тях каквито и да е други претенции по
останалите въпроси. Изрично текстът на правната норма задава критериите за
решението на съда, като го препраща към разпоредбата на чл. 59 СК относно
служебното решаване на въпросите, свързани с упражняването на родителските права
при развод и към нормите, касаещи определянето издръжката на детето.
Относно исковете за предоставяне на
родителските права, страните не спорят да бъдат предоставени на майката. Също
така съдът намира, че не са налице данни и не се
установиха факти, които да сочат на невъзможност майката да полага грижи за
детето или които да опровергаят родителските й качества. Съобразявайки горното,
както и възрастта на детето, възможност за обгрижването и възпитанието му, така
и от съвкупността от обстоятелства, релевантни за решаването на въпроса, съдът
намира, че родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване на
майката, като определя местоживеене на детето при нея.
По отношение режима на лични отношения с
родителя, който не упражнява родителските права:
На бащата,
поради гарантираната от закона възможност, следва да се определи режим на лични
контакти с детето. Преценката е служебна и се извършва от съда, който не е
ангажиран с конкретно предявената такава от страните, като следва да бъде съобразен, както с
възрастта на детето, така и с местоживеенето на бащата. Предвид възрастта на
детето и становището на ответницата, че е съгласна с предложения в исковата
моолба режим на лични контакти съдът намира, че на бащата следва да бъде
определен режим на лични контакти, а именно: -до навършване на
двегодишна възраст от детето: всяка първа и трета събота от месеца от 09.30
часа до 12.00 часа; всяка втора и четвърта неделя от месеца от 09.30 ч. до
12.00 ч.; на рождения ден на детето - 20 януари - два часа по договорка между страните; на рождения ден на бащата
-11 април - два часа по договорка между страните; на празниците Великден,
Коледа, Нова година - от 09.30 часа до 12.00 часа. При съвпадане на общия режим
с официален празник се изпълнява режима предвиден за официални празници. При
изпълнение на режима детето се взема и връща от дома на майката;-след
навършване на двегодишна възраст: всяка първа и трета събота и неделя от месеца
- от 11.00 часа в събота до 16.00 часа в неделя с преспиване; десет дни през лятото,
като всяка четна година от 01.08. до 10.08. и за всяка нечетна година от 10.08.
до 20.08. от 9.00ч. на първия ден до 18.00ч. на последния ден; всяка четна
година – на Коледните празници от 10.00 часа на 25 декември до 16.00 часа на 26
декември, с преспиване; всяка нечетна година по време на Новогодишните празници
от 10.00 часа на 31 декември до 16.00 часа на 01 януари с преспиване; на рождения ден на детето – 20
януари – два часа по предварителна уговорка между страните; на рождения ден на бащата -11 април –
по два часа с предварителна уговорка между страните; по два дни от всяка учебна
ваканция на детето, с изключение на лятната. При изпълнението на този режим
детето следва да бъде вземано и връщано от адреса на майката; -след навършване
на тригодишна възраст: всяка първа и трета събота и неделя от месеца - от 10.00
часа в събота до 17.00 часа в неделя с преспиване; двадесет дни през пятото, като всяка четна
година от 01.08. до 20.08. и за всяка нечетна година от 01.07. до 20.07. от
9.00ч. на първия ден до 18.00ч. на последния ден; всяка четна година – на
Коледните празници от 10.00 часа на 25 декември до 17.00 часа на 26 декември, с
преспиване; всяка нечетна година по време на Новогодишните празници от 10.00
часа на 31 декември до 17.00 часа на 01 януари
с преспиване; на рождения ден на детето – 20 януари – два часа по
предварителна уговорка между страните; на
рождения ден на бащата -11 април – по два часа с предварителна уговорка между
страните; по два дни от всяка учебна ваканция на детето, с изключение на
лятната. При изпълнението на този режим детето следва да бъде вземано и връщано
от адреса на майката.
Съдът не
намира основание за прилагане на защитните мерки по чл. 59, ал. 8, т. 2 СК,
като родителят, осъществяващ режима на лични отношения, е свободен да прецени
по какъв начин ще го упражнява в рамките на предоставените му от съда часове.
По иска с правно основание чл. 143, ал. 2 СК.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК, родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът на
издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи – арг. чл. 142, ал. 1 СК. Нуждите на
лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на
техния живот, а общественото положение на задълженото лице и размерът на
доходите му не следва да водят до присъждане на издръжка в размери, които
стимулират към обществено неполезен начин на живот, към лукс или за използване
средствата за цели извън издръжката. СК не съдържа други ограничения или
условия, които да се спазват при определяне размера на издръжката – в този
смисъл са разясненията в ППВС 5/30.XI.1981
г., т. 1. С
Постановление на Министерски съвет № 265/21.09.2020 г. за определяне размера на
линията на бедност в страната за 2021 г. е определен праг в размер на 369 лв.
месечно. От този размер нагоре следва да бъде определен размерът на издръжката
за едно дете, съобразно Конвенцията за
правата на детето /Приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с
решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55
от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г./. В същата е признато правото на всяко
дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо,
умствено, духовно, морално и социално развитие. В чл. 27 ал. 2 от същата е
посочено, че родителят/родителите или другите лица, отговорни за детето, имат
първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и
финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето.
Съгласно Конвенцията задължението на родителя е не само по отношение на
задоволяване на неговите първостепенни физически потребности, но и по отношение
задоволяването на неговите умствени, духовни, морални и социални потребности,
във връзка с осигуряване на развитие на детето. Съдът намира, че
постановлението за определяне на праг на бедност, макар да не може да служи,
като база за определяне на количеството средства, нужни на едно дете, тъй като
този показател не е съобразен с изискванията на Конвенцията за правата на детето, все пак е минимума, необходим за едно
лице за физическото му оцеляване. От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че ответницата реализира доходи в размер на 610 лв., а ищеца
реализира месечно доходи в размер на 1573 лв., в трудоспособна възраст, не се
установи да страда от заболявания, които да възпрепятстват да осъществява
обичайните трудови дейности. Нуждите на детето, съобразно твърденията в
исковата молба, са в рамките на нормалните за възрастта разходи. Детето е на
почти две години, не посещава ясла или градина. За да определи размера на
месечната издръжка за детето, съдът
прецени потребностите съобразно
неговата възраст, от средства за прехрана, облекло, занимателни пособия и други
консумативни разходи от
първостепенна необходимост за правилното му отглеждане и възпитание. Съдът намира, че задължение и на двамата родители е да гледат
и издържат децата си, а когато гледането се осъществява изключително и само от
единия родител, както е в случая, то другият родител следва да компенсира с
увеличен размер на издръжката. При така преценените потребности на детето и възможностите на
страните, съдът определя месечна
издръжка за малолетното дете в размер на 370 лв., от който бащата следва да
плаща 200 лв., а разликата да се поема от майката. Началният момент на дължимост на издръжката е датата на
подаване на исковата молба – 30.12.2020 г., тъй като се касае за определяне на
първоначална издръжка. Ето защо предявеният насрещен
иск за издръжка се явява основателен.
По иска с правно основание чл. 149 СК.
В разпоредбата на чл. 149 СК е предвидена възможността
да се претендира издръжка и за минал период. Това касае случаите при първоначално
определяне размера на дължимата издръжка, когато не е била престирана такава,
съобразно право по закон. Възможността да се търси издръжка „за минало време“
обхваща периода, за който такава издръжка не е определена, като законодателят е
ограничил този период до една година преди предявяване на иска за определяне на
издръжка. От събраните по делото доказателства не се установи ответникът по
насрещния иск да е осигурявал издръжка на детето през процесния минал период –
01.03.2020 г. – 30.12.2020 г. (датата на подаване на исковата молба). За
установяване на това обстоятелството ответникът по насрещния иск дължи пълно и
главно доказване, което не е провел в настоящото производство. В хода на
производството се установи, че в този период ответникът по насрещния иск не е
живял с детето и не е полагал грижи за него. По делото не бяха оспорени и
твърденията на ответницата, че грижите по отглеждането му са били поети от нея.
При тези доказателства съдът приема за установено липса на престирани издръжка
и грижи от страна на ответника по насрещния иск, дори и чрез фактически
действия, за целия период – от 01.03.2020 г. до 30.12.2020 г., поради което
счита, че иска за издръжка за минало време се явява основателен до
претендирания размер от по 200 лв. месечно.
Относно разноските.
При този изход на делото, относно искът,
с правно основание чл. 142, ал. 1 СК, предвид, че е иск за периодични платежи
за неопределено време, дължимата от ищеца държавна такса е в размер на 4 %
върху сборът на платежите за три години – арг. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК вр. чл.
1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК или
288 лева, а относно исковете, с правно основание чл. 149 СК - 4 % върху цената
на иска, но не по – малко от 50 лева - арг. чл. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК или 80 лева, както и 5 лева такса
в случай на служебно издаване на изпълнителeн лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
На
основание 242, ал. 1 ГПК, съдът следва да постанови предварително изпълнение на
решението, в частта относно присъдената издръжка.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
Предоставя упражняването на родителските права върху малолетното
дете С. И. И., с ЕГН ********** на
майката С.Ж.Д., с ЕГН ********** и адрес: ***, като определя местоживеенето й
при нея на същия адрес.
Определя режим на лични контакти на
бащата И.Х.И., с ЕГН **********, с детето С. И. И., с ЕГН **********,
както следва: -до навършване на двегодишна възраст от детето: всяка първа и трета
събота от месеца от 09.30 часа до 12.00 часа; всяка втора и четвърта неделя от
месеца от 09.30 ч. до 12.00 ч.; на рождения ден на детето - 20 януари - два
часа по договорка между страните; на
рождения ден на бащата -11 април - два часа по договорка между страните; на
празниците Великден, Коледа, Нова година - от 09.30 часа до 12.00 часа. При
съвпадане на общия режим с официален празник се изпълнява режима предвиден за
официални празници. При изпълнение на режима детето се взема и връща от дома на
майката;-след навършване на двегодишна възраст: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца - от 11.00 часа в събота до 16.00 часа в неделя с преспиване;
десет дни през лятото, като всяка четна година от 01.08. до 10.08. и за всяка
нечетна година от 10.08. до 20.08. от 9.00ч. на първия ден до 18.00ч. на
последния ден; всяка четна година – на Коледните празници от 10.00 часа на 25
декември до 16.00 часа на 26 декември, с преспиване; всяка нечетна година по
време на Новогодишните празници от 10.00 часа на 31 декември до 16.00 часа на
01 януари с преспиване; на рождения ден
на детето – 20 януари – два часа по предварителна уговорка между страните; на рождения ден на бащата -11 април –
по два часа с предварителна уговорка между страните; по два дни от всяка учебна
ваканция на детето, с изключение на лятната. При изпълнението на този режим
детето следва да бъде вземано и връщано от адреса на майката; -след навършване
на тригодишна възраст: всяка първа и трета събота и неделя от месеца - от 10.00
часа в събота до 17.00 часа в неделя с преспиване; двадесет дни през пятото, като всяка четна
година от 01.08. до 20.08. и за всяка нечетна година от 01.07. до 20.07. от
9.00ч. на първия ден до 18.00ч. на последния ден; всяка четна година – на
Коледните празници от 10.00 часа на 25 декември до 17.00 часа на 26 декември, с
преспиване; всяка нечетна година по време на Новогодишните празници от 10.00
часа на 31 декември до 17.00 часа на 01 януари
с преспиване; на рождения ден на детето – 20 януари – два часа по
предварителна уговорка между страните; на
рождения ден на бащата -11 април – по два часа с предварителна уговорка между
страните; по два дни от всяка учебна ваканция на детето, с изключение на
лятната. При изпълнението на този режим детето следва да бъде вземано и връщано
от адреса на майката.
Осъжда И.Х.И., с ЕГН ********** и адрес: ***, да плаща
в полза на малолетното дете С. И. И., с ЕГН **********, чрез майката С.Ж.Д., с ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 200 (двеста) лева, с падеж пето число на текущия месец, считано от
завеждане на исковата молба – 30.12.2020 г., ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска, за който се дължи, до настъпването на законово основание за
изменение или прекратяване, на основание чл. 127 ал. 2 вр. чл. 143 СК.
Осъжда И.Х.И., с ЕГН **********
и адрес: ***, да плати в полза на малолетното дете
С. И. И.,
с ЕГН **********, чрез нейната
майка и законен представител С.Ж.Д., с ЕГН **********, сумата от 2000.00
(две хиляди) лева, представляваща издръжка за периода от 01.03.2020 г. до
30.12.2020 г., на основание чл. 149 СК.
Осъжда И.Х.И., с ЕГН ********** и адрес: ***, да плати
в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с BG 20 BUIN 7014 3130 2030 14, при ТБ „Алианц
България“ АД – Шумен, сумата 368.00 (триста шестдесет и осем) лева, представляваща държавна такса по исковете за издръжка, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, както и 5.00 лева такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Постановява предварително изпълнение на решението, в
частта относно присъдената издръжка, на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи
на страните заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7,
ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните, на
основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Районен съдия:……………….