Номер 12305.11.2020 г.Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – РазградВтори въззивен граждански състав
На 05.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
Секретар:Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Въззивно гражданско дело №
20203300500176 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №147/17.VІ.2020 по грд №61/2020 по описа на РРС е уважен иск, предявен по реда и в
срока на чл.422 ГПК от „Първа инвестиционна банка“АД, ЕИК831094393 срещу Д. В. Г. , ЕГН********** и Г.
Ц. Г. , ЕГН********** като на осн.чл.124 ГПК в отношенията на страните е прието за установено, че
ответниците дължат на банката в условия на солидарна отговорност, както следва: в изпълнение на главница по
договор за банков кредит- сумата 6380 евро, ведно със законната лихва от 16.10.2019г. до окончателното й
изплащан; сумата 5686,01 евро- договорна лихва за периода от 14.10.2016г. до 14.10.2019г. включително; сумата
1942,36евро-наказателна лихва за периода 14.10.2016г. до 14.10.2019г. включително; сумата 3,54 евро -
просрочена законна лихва за периода от 14.10.2019г. – 15.10.2019г. включително; сумата 30,68 евро разходи за
ЧСИ За които вземания, в производство по ч.гр.д.№2004/2019г. по описа на РРС на осн.чл.417 ГПК е издадена
Заповед за незабавно изпълнение на парични задължения. До първоначалният размери и за периода на три
години назад от дата на заявяването му пред заповеден съд, искът на банката за наказателна лихва е
отхвърлен като неоснователен поради погасяването му по давност.
Недоволни от така постановеното решение, ответниците обжалват същото в цялост като неправилно,
необосновано, незаконосъобразно и постановено при липса на мотиви.
В законоустановения и предоставен й за това срок, насрещната по жалбата страна се е възползвала
от правото си на отговор. Оспорва основателността на жалбата.
В с.з., лично и чрез процесуалния си представител по пълномощие –адв.Събева, въззивниците
заявяват, че поддържат жалбата. На релевираните с нея основания молят за отмяна на решението и за
постановяване на ново такова, с което съдът да отхвърли предявените срещу тях искове. Развиват съображения за
неоснователността на предявените срещу тях искове поради неусвояване на договорения кредит, погасяване на
вземанията по давност и своевременно депозиран пред кредитора отказ от договора при недължимо връщане на
договорения кредит, поради неусвояването на последния . Претендират присъждане на сторени за двете
инстанции разноски.
1
В с.з., чрез процесуалният си представител въззиваемият пледира за потвърждаване на моли за
потвърждаване на решението като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт.
Претендира разноски.
Като подадена в срок, при редовност от формална страна и от легитимиращи интерес от обжалването
страни, жалбата е допустима. Атакуваното решение е валидно, а в обжалваните си части и допустимо
постановено, по същество на предявен по реда на чл.422 ГПК иск за установяване съществуване на парично
вземане, произтичащо от обявен за предсрочно изискуем договор за кредит.
Дадената от съда правна квалификация е съответна на заявената с иска защита. Фактическата обстановка по
делото е установена от първоинстанционния съд с допустими по см. на ГПК доказателства и доказателствени
средства, при съответно на изискванията на ГПК разпределение на доказателствената тежест. Искът, за
установяване на оспореното по реда на чл.41 ГПК вземане се явява допустимо предявен от заявителя в
заповедното производство, в рамките на законоустановения за това срок и в пределите на предявените, и оспорени
му в заповедното производство вземания. Въз основа на допустимо събраните в производството доказателства,
РРС е установил фактическа обстановка, която се споделя от настоящата инстанция, но при дължими в
допълнение мотиви относно установени от доказателства и релевантни за изхода на делото факти.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
При анализа на допустимо събраните по делото доказателства, в този си състав съдът установи следното:
Процесните вземания са присъдени в полза на „Първа инвестиционна банка“АД, ЕИК831094393 по
реда на заповедното производство по ч.гр.д.№2004/2019г. по описа на РРС. След подадено в срока по чл.414
ГПК възражение от въззивниците, против издадената заповед за незабавно изпълнение по чл. 414 ГПК, в срока
по чл. 415 ГПК кредиторът е предявил установителния иск по чл. 422 от ГПК, с който е поискал съдът да признае,
че Д. В. Г. и Г. Ц. Г. , съответно като кредитополучател и поръчител, в условия на солидарна отговорност
дължат в изпълнение на сключен с банката кредитен договор сумите, за които е издадена заповедта за
незабавно изпълнение.
По делото се следва за безспорно установено, че на 28.ХІІ.2012г. между БАНКАТА и въззивника Ганев е
сключен договор за банков кредит №205LD-R-000354, по силата на който на въззивника е предоставен банков
кредит в размер на 6380 евро, при насрещно поето от него задължение за погасяване на кредита в срок до
15.ХІІ.2022г. на равни месечни вноски. Съгласно двустранно подписания и считан за неразделна част от договора
погасителен план, по отношение на дължимите в изпълнение на договора анюитетни вноски е предвиден падеж
на 15-то число на съответния месец. В обезпечение на дължимото по договора изпълнение, на 28.ХІІ.2012г. между
БАНКАТА и въззивницата Г. Георгиева е 2012г. е сключен договор за поръчителство. Страните по делото не
оспорват потребителския характер на кредитния договор.
Съгласно чл.1 от процесния договор, кредитът е предоставен за погасяване на съществуващи задължения
по сключени с въззивника договори за кредит с №205LD-R-000100/28.10.11г. и за кредитна карта №205СС-R-
000328/25.01.12г. Предвидено е, че сумата по кредита ще бъде преведена от кредитора по нарочно разкрита на
името на кредитополучателя разплащателна сметка. В подписаните от страните ОУ към договора,
разплащателната сметка е дефинирана като сметка, по която кредитодателят служебно превежда и погасява
сумите по кредита в договорената поредност: разноски, лихви и главница. В чл.3.8 изрично е предвидено, че
кредитът се счита усвоен в деня на заверяване на разплащателната сметка със съответната сума от кредита.
Усвояването му се отразява в счетоводните книги на банката. Факт, удостоверен с приложеното като
доказателство извлечение от счетоводните книги по партида на въззивника. В задължение по договора
въззивникът е поел заплащане и на възнаградителна лихва в размер на 6 895,42€ , разпределена като задължение
в месечно дължимите анюитетни вноски. Съгласно чл.3.1 от договора, цената на кредита е договорена като
2
годишна лихва в размер на индивидуално договорения БЛП на банката за евро, възлизащ към дата на сключване
на договора в размер на 7,99% . Лихвата представлява стойност на банковия ресурс за ЕВРО, определен от
банката + 8.51 пункта надбавка годишно.
По делото се твърди и се доказва с назначената по делото СИЕ, че предоставената в заем сума от 6380 евро
е преведена по сметка в евро на въззивника Георгиев на 28.ХІІ.2012. На същата дата, в съответствие с
предоставените й по см. на чл.1 ОУ правомощия и с предвидената в договора цел, банката извършва
вътрешнобанков превод, прехвърляйки постъпилите в разплащателната сметка суми в погашение на поетите от
въззивника задължения по договори за кредит с №205LD-R-000100/28.10.11г. и за кредитна карта №205СС-R-
000328/25.01.12г. С последващи вътрешнобанкови операции, кредиторът е превел по разплащателната сметка на
въззивника суми в погашение на задълженията му за такси и лихви по процесния договор.
От събраните по делото доказателства се установява, че договорът е валидно сключен в изискуемата се за
това писмена форма и че попада в обхвата на понятието "договор с потребител" по смисъла на чл. 143 във вр. с §
13, т. 1 от ДР на ЗЗП .
При така установените факти обосновано следва да се приеме, че банката – кредитор е изпълнила
задължението си по договора да предостави на заемополучателя уговорената парична сума. За доказване
изпълнението на задължението на кредитора за отпускане на сумата по кредита, е достатъчно да се докаже
надлежно заверяване на сметката на кредитополучателя съгласно съответните записвания в електронната система
на банката. Именно със заверяване на разплащателната сметка с цялата сума по кредита, последната следва да се
счита за усвоена/предоставена на кредитополучателя. В този смисъл е и решение № 125 от 12.07.2013 г. на ВКС
по т. д. № 910/2012 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Ирелевантен за тази преценка е дали и
как кредитополучателят реално е разходвал предоставената му в заем сума.
С оглед на това възражението на въззивника, че средствата по договора не са били предоставени и
усвоени, се преценява от съда за неоснователно и опровергано от доказателствата по делото, т. к. по силата на чл.
180 от ГПК самият договор за заем удостоверява неизгодното за него изявление, че е получил сумата и че
същата е била усвоена с превеждането й в погашение на задълженията му по договори за кредит с №205LD-R-
000100/28.10.11г. и за кредитна карта №205СС-R-000328/25.01.12г. С погасяването на които, подписвайки
договора кредитополучателят изрично се е задължил/вж. т.11,б.“а“ от договора/.
В тази връзка следва да се посочи, че отричането на заявените от ищеца в исковата молба твърдения като
неверни, недоказани и необосновани не може да се приеме за възражение, което следва да бъде нарочно
обсъждано от съда, ако същото не е подкрепено с изложение на съответните обстоятелства, които го обосновават.
Аргумент в тази насока е разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, която вменява доказателствена тежест на страната
за установяване на фактите, на които тя е основала исканията или възраженията си.
От тълкуването на нормата следва извода, че надлежното упражняване на правото на защита на ответника
чрез възражение изисква мотивиране на същото чрез излагане на съответните факти, които го обосновават, и
които ще бъдат предмет на доказване в процеса.
По същите правни съображения, като неоснователно се преценява и възражението на ответника относно
незнанието му за валутата, в която се предоставя и се дължи връщането на кредита. заемните средства. В тази си
част договорът притежава характеристиките на индивидуално постигнато между страните споразумение относно
вида на предоставените, усвоени и дължими в погашение на кредита парични средства. При тълкуването на
цялостния договор и отделните уговорки в него по реда на чл. 20 от ЗЗД ,не би могло да се приеме, че се касае за
едностранно наложена от банката договореност, върху която кредитополучателят не е могъл да влияе и/или
промени.
Между страните липсва спор по отношение на твърдения от ищеца факт, че длъжникът-
кредитополучател е преустановил погасяването по кредита, считано от падежирала на 15.II.2013г. анюитетна
вноска. Т.е., налице е обективирана от страна на кредитополучателя неизправност, при настъпване на която,
3
според разпоредбата на чл.10.1.2, б.“а“ от ОУ на Договора, в право на кредитора е предвидена възможност да
обяви кредита изцяло за предсрочно изискуем.
Позовано на предвиденото в чл.10.1.2 от подписаните към кредитния договор ОУ, банката-кредитор
е предприела вменените й с разпоредбата на чл.60 ЗКИ действия по обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, за което въззивниците са били уведомени с връчената им на 3.IX.2019г. покана за погасяване на
просрочените по кредита вземания в срок от пет работни дни, считано от получаването й. Датата на получаване на
поканата е удостоверена от оторизирания с връчването й ЧСИ, рег.№912 КЧСИ и р-н на действие при РОС. С
връчване на поканата, въззивниците са уведомени, че ако в предоставения за това срок не погасят задължението,
на датата на изтичането му банката ще обяви кредита по договора за предсрочно изискуем.
Считано от удостоверената в съобщението на ЧСИ дата, предоставеният за погасяване на просрочените
задължения срок е изтекъл на 11.IX.2019(в периода, освен почивните събота и неделя, попада и обявеният за национален
празник 6.IX.) Поради неизпълнение на задължението в предоставения за това срок, на 16.Х.2019г. банката е
подала пред РРС заявление по чл.417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
В заключение, приетата от страните и съда СИЕ констатира, че за времето от 15.II.2013 до
14.Х.2019, приета от експерта като дата на обявената от кредитора предсрочна изискуемост, по договора не са
извършвани плащания. Считано към дата на постъпване на заявлението по чл.417 ГПК в съда, кредиторът е в
забава на 80бр. месечни вноски , формиращи непогасени с изтекъл падеж задължения в общ размер на 14 339,76€
;
При така установените по делото факти, от правна страна съдът приема, че относимо към 16.Х.2019- дата на
предявяване на заявлението по чл.417 ГПК, респ. на установителния иск, процесните вземания са били с
настъпила по см. на чл.430 ТЗ предсрочна изискуемост.
В срока за отговор, въззивниците са въвели, поддържано и в настоящото производство, възражение за
погасяване на процесните вземания по давност, позована съответно за задълженията по главницата на осн.чл.110
ЗЗД, а за договорната лихва и дължимите в обезщетение лихви -в хипотеза на чл.111 ЗЗД.
Направеното от ответниците възражение за погасяване на вземанията по главницата и договорната
лихва, като компоненти на месечно договорените в изпълнение на договора анюитетни вноски, е прието от
първоинстанционния съд за неоснователно по съображения за неделимост на дължимите по заемния договор
плащания. В основание на този си извод РРС е приел, че тези две вземания не са с периодичен характер и че са
станали изискуеми на 14.Х.2019 –датата, на която кредиторът е обявил предсрочната изискуемост на кредита,
считано от която към дата на предявяване на иска не бил изтекъл предвидения в чл.110 ГПК пет годишен
давностен срок.
Изразеното от първоинстанционния съд становище по въпроса за погасителната давност на
главницата и възнаградителната лихва по договор за кредит е в противоречие със закона и съдебната практика.
В множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на Върховен касационен съд е прието, че
уговореното между страните връщане на предоставена в заем (кредит) сума на погасителни вноски не превръща
този договор в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части.
Това становище съответства изцяло и на дадените с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на
ВКС задължителни разяснения относно съдържанието на понятието "периодични плащания" по смисъла на чл.
111, б. "в" ЗЗД. С оглед мотивите на тълкувателния акт и разгледаните в него примери за периодични плащания
(вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги) се налага извода, че макар да са породени от един и същ факт, периодичните
задължения са относително самостоятелни и че периодичността е характерна за престациите и на двете страни по
договора (в посочените в тълкувателното решение примери повтарящото се задължение на едната страна е за
доставка на стоки и услуги през съответния период, а на другата страна – за заплащането на конкретно
получените през този период стоки и услуги). По отношение на договора за кредит това изискване не е налице,
4
тъй като нито задължението на банката-кредитор за предоставяне на уговорената сума, нито задължението на
длъжника за връщането й, е повтарящо се. Връщането на предоставената за ползване сума на погасителни вноски
представлява по своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части (чл. 66 ЗЗД).
С оглед на горното разбиране, към основното задължение на длъжника е приложима общата, предвидена
в разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД петгодишна погасителна давност. Тази давност тече не от крайния падеж на
цялото задължение (или от датата на обявяване на предсрочната му изискуемост), а от датата, на която длъжникът
е следвало да плаща всяка една от уговорените месечни погасителни вноски. С оглед на това възражението на
ответниците за изтекла в тяхна полза погасителна давност е основателно за пет годишния период, предхождащ
депозирането на исковата молба в съда – 16.Х.2019 г.
Неправилно и противно на дадените с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС
задължителни разяснения, първоинстанционният съд е приел, че договорената като цена на кредита лихва не е с
характер по аргумент на чл.111, б.“в ЗЗД договорената като цена на кредита лихва е с периодичен характер и за
погасяването й приложима кратката три година давност.
Предвид изложеното и при съобразяване с изводите на ВЛ от назначената съдебно-икономическа
експертиза настоящият съдебен състав намира,че предявеният установителен иск за главното вземане е
основателен и доказан до размера на 5 968,91 евро, а искът за установяване на вземане по договорна лихва е
доказан по основанието си до размера на 2 238, 42евро.
За този си извод съдът съобрази като основателно въведеното в срок за отговор възражение на
въззивниците Ганев и Георгиева за погасяване на претендираното по главницата вземане от 6 380 евро до
размера на 411,09 евро поради изтекла в хипотеза на чл.110 ЗЗД погасителна давност и за погасяване на
претендирано по договорна лихва вземане от 5 868,01 евро до размера на 3 629,59евро поради изтекла в
хипотеза на чл.111,б.“в“ ЗЗД давност. Сумата от 411,09евро представлява сбор от дължимо изискуеми и
неплатени в периода 15.02.2013 до 15.Х.2014г. вноски по главницата, а сумата от 3 629,59евро – сбор от
периодично дължими и изискуеми вземания по договорна лихва за времето от 15.02.2013 до 11.09.2016г. До
посочените размери, в частта, с която РРС е уважил предявените срещу въззивниците искове решението е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Водим от изложените мотиви, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №147/17.VІ.2020 по грд №61/2020 по описа на РРС, в частта с която на осн. чл.422
във вр. с чл.124 ГПК в отношенията между „Първа инвестиционна банка“АД, ЕИК831094393, Д. В. Г. ,
ЕГН********** и Г. Ц. Г. , ЕГН********** като страни по Договор за банков кредит №205LD-R-000354 от
28.ХІІ.2012г. е прието за установено, че в условия на солидарна отговорност Д. В. Г. , ЕГН********** и Г. Ц. Г. ,
ЕГН********** дължат на Първа инвестиционна банка“АД, ЕИК831094393 както следва: в изпълнение на
главница по договор за банков кредит- сумата 5 968,91 евро , ведно със законната лихва от 16.10.2019г. до
окончателното й изплащане; сумата 2 238, 42 евро- договорна лихва за периода от 11.09.2016г. до 12.09.2019г.
включително; сумата 1942,36евро-наказателна лихва за периода 14.10.2016г. до 14.10.2019г. включително;
сумата 3,54 евро - просрочена законна лихва за периода от 14.10.2019г. – 15.10.2019г. включително; сумата 30,68
евро разходи за ЧСИ За които вземания, в производство по ч.гр.д.№2004/2019г. по описа на РРС на осн.чл.417
ГПК е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парични задължения.
ОТМЕНЯ Решение №147/17.VІ.2020 по грд №61/2020 по описа на РРС, в частта с която на осн. чл.422
във вр. с чл.124 ГПК в отношенията между „Първа инвестиционна банка“АД, ЕИК831094393, Д. В. Г. ,
5
ЕГН********** и Г. Ц. Г. , ЕГН********** като страни по Договор за банков кредит №205LD-R-000354 от
28.ХІІ.2012г. е прието за установено, че в условия на солидарна отговорност Д. В. Г. , ЕГН********** и Г. Ц. Г. ,
ЕГН********** дължат на Първа инвестиционна банка“АД, ЕИК831094393 както следва: в изпълнение на
главница по договор за банков кредит- сумата 411,09евро, представляваща погасили се по давност вноски по
главница с настъпил в периода 15.02.2013-15.10.2014г. падеж; в изпълнение на възнаградителна по лихва по
договор за банков кредит- сумата 3 629,59евро, представляваща погасили се по давност вноски по договорна
лихва с настъпил в периода 15.02.2013-11.09.2016г. падеж и вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска на „Първа инвестиционна банка“АД,
ЕИК831094393 срещу Д. В. Г. , ЕГН********** и Г. Ц. Г. , ЕГН********** да установяване на вземания по
Договор за банков кредит №205LD-R-000354 от 28.ХІІ.2012г., съответно за главница - за разликата от 5 968,91
евро до първоначално предявения размер от 6 380 евро и за вземане по договорна лихва- да разликата от 2 238,
42евро до първоначално предявения размер от 5 868,01евро.
В останалата си част като необжалвано решението на РРС е влязло в сила.
Решението на РОС подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6