Определение по дело №13604/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 9940
Дата: 5 март 2024 г. (в сила от 5 март 2024 г.)
Съдия: Виктория Марианова Станиславова
Дело: 20231110113604
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 март 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 9940
гр. София, 05.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:В. М. С.
като разгледа докладваното от В. М. С. Гражданско дело № 20231110113604
по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба вх. № 49119/14.02.2024 г., на Д. Й.
Б., чрез адвокат К. Х. /с пълномощно на л. 9 СРС/, срещу М. Н. К..
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор от
ответника М. Н. К..
На основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.04.2024 г. от
14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, и чл. 92 ЗЗД, а при условията
на евентуалност – иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца съответно: 1./ сумата от 2 500,00 лева – непогасена главница по писмен
договор за заем от 05.01.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 15.03.2023 г., до окончателното плащане, 2./ сумата от 200,00 лева
сторени разноски във връзка със сключване на договора за заем за транспортни разходи за
явяване пред нотариус и заплатени нотариални такси и такси за банков превод; 3./ сумата от
250,00 лева – мораторна неустойка по чл. 6, ал. 2 от сключения договор; 4./ сумата от 185,42
лева – мораторна лихва върху главницата за периода 22.06.2022 г. – 15.03.2023 г.
В исковата молба, уточнена с молба вх. № 49119/14.02.2024 г., се излагат твърдения,
че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по сключен
помежду им писмен договор за заем от 05.01.2022 г. с нотариална заверка на подписите рег.
№ /05.01.2022 г. на нотариус К. Б., с рег. № . на НК, по силата на който ищецът Д. Й. Б. – в
качеството на заемодател, се е задължил да предостави на ответника М. Н. К. – в качеството
на заемател, сумата в размер на 2 500,00 лева, срещу насрещно задължение на заемателя да
върне предоставената му сума в определен срок. Съгласно чл. 2 от договора заемната сума
следвало да бъде предадена по банков път в едноседмичен срок от сключване на договора,
което задължение било изпълнено от заемодателя съгласно приложено към исковата молба
платежно нареждане от 06.01.2022 г. Съгласно чл. 3 от договора заемателят се задължил да
върне заетата му сума по банкова сметка на заемодателя в срок от 6 месеца, на пет равни
месечни вноски от по 440,00 лева – всяка платима до 20-то число на съответния календарен
месец, първата от които платима на 20.01.2022 г., както и една шеста изравнителна сметка в
1
размер на 500,00 лева – платима до 20.06.2022 г., или заемателят следвало да върне сума в
общ размер на 2 700,00 лева, в която наред с главницата от 2 500,00 лева била включена и
сумата от 200,00 лева – сторени от заемодателя разноски, подлежащи на възстановяване от
заемателя съгласно чл. 1 от договора. В уговорения срок заемателят не изпълнил своето
задължение за връщане на предоставената му сума, като не заплатил нито една от
погасителните вноски. Плащане не било извършено и към датата на сезиране на съда.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора при забава на плащането заемателят дължал заплащане на
мораторна неустойка в размер на 10 % от заемната сума. За периода на своята забава
заемателят дължал заплащане и на мораторна лихва, която съгласно уточнителната молба се
претендира при условията на евентуалност. При тези фактически твърдения се моли за
постановяване на съдебно решение, с което в полза на ищеца да бъдат присъдени
претендираните суми.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал писмен отговор на исковата
молба.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже по делото следните
обстоятелства:
По иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД: 1) наличието на облигационно
правоотношение с ответника по договор за заем с посоченото в исковата молба съдържание,
2) предаване в заем на ответника на процесната сума, и 3) настъпила изискуемост на
вземането за заемната сума.
По иска с правно основание чл. 82, вр. чл. 79 ЗЗД: 1) наличието на облигационно
правоотношение с ответника по договор за заем с посоченото в исковата молба съдържание,
вкл. наличие на клауза в него за заплащане на претендираните разноски във връзка със
сключването му; 2.) изпълнение на задълженията си по договора чрез доставяне на предмета
му съобразно уговореното; 3) претърпени вреди, изразяващи се заплащане на
претендираните разноски във връзка със сключване на договора за заем за транспортни
разходи за явяване пред нотариус и заплатени нотариални такси и такси за банков превод;
4.) размер на вредите.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД: 1) наличието на облигационно
правоотношение с ответника по договор за заем с посоченото в исковата молба съдържание;
2.) наличието на валидна клауза за неустойка в случай на забава в изпълнение на
задълженията на ответника, както и 3.) размера на уговорената неустойка.
По евентуалния иск: 1) съществуването и размера на главния дълг, 2) изпадането на
ответника в забава, и 3) размера на обезщетението за забава.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил задълженията си в срок в случай, че твърди това, за което той не сочи
доказателства.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за
реално сторени „разноски по договора“, вкл. транспортни разходи за явяване пред нотариус
и заплатени нотариални такси.
По доказателствата:
ДОПУСКА представените от ищеца с исковата молба документи като писмени
доказателства.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните.
2
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3