№ 7731
гр. София, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А.Е.Х.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от А.Е.Х. Гражданско дело № 20221110107900
по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена от /фирма/, искова молба,
насочена против /фирма/, с която са предявени обективно кумулативно съединени
искови претенции с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумите както следва: 415.61лв., невъзстановена от ответника част от
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение, представляваща разходи за
заместващ автомобил, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на вземането и 57.95лв. – мораторна лихва за периода
28.09.2020г. – 11.02.2022г..
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на
18.10.2019г., в гр. София е настъпило ПТП между лек автомобил „Фиат 500“ с ДК №
********, застрахован при ищеца по застраховка „Каско“ и лек автомобил с ДК №
********, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, при
което водачът на застрахованото при ответника МПС причинил виновно вреди по
автомобила застрахован при /фирма/. Твърди се от ищеца, че във връзка с процесното
ПТП при него е образувана преписка по щета № **********/18.10.2019г. по
процесната застраховка „Каско“, по която е определено и изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 2 637.06лв., от които 2221.45лв. – ремонт на автомобила и
415.61лв. – разходи за заместващ автомобил. Твърди се, че след изплащане на
процесното обезщетение до ответното дружество, в качеството му на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобила управляван от виновния водач,
са изпратени регресни покани, получени на 23.01.2020г. и 28.08.2020г., като след
получаването им ответното дружество е възстановило част от претендираната сума
2236.45лв., като невъзстановена останала сумата от 415.61лв. – разходи за заместващ
автомобил. В тази връзка се прави искане да се постанови решение, с което ответното
дружество да бъде осъдено да заплати претендираните суми.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор, с който се излагат подробни
съображения за неоснователност на заявените претенции. Ответното дружество не
оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, наличието на застраховки
„Каско“ и „Гражданска отговорност“, вината на водача на застрахования при него лек
автомобил, изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение, получаването на
1
регресните покани, както и обстоятелството, че е възстановил част от претендираната
сума, а именно 2236.45лв. Сочи обаче, че с изплащане на сумата от 2236.45лв.
ответното дружество е репарирало изцяло вредите, причинени по МПС -то,
застраховано при ищеца. Твърди се, че процесните разходи за заместващ автомобил не
попадат във вредите, които следва да бъдат възстановявани от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“, като се излагат подробни съображения в тази
насока.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите както
следва: 415.61лв., невъзстановена от ответника част от изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение, представляваща разходи за заместващ автомобил, ведно
със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане
на вземането и 57.95лв. – мораторна лихва за периода 28.09.2020г. – 11.02.2022г..
По иска с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ
Възникването на регресното право на застрахователя по имуществена
застраховка "Каско" срещу застрахователя по имуществена застраховка "Гражданска
отговорност" на делинквента се обуславя от осъществяване на следните
материалноправни предпоставки /юридически факти/: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и собственика на увреденото имущество, в
срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновното и
противоправно поведение на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и да е
направил съответните ликвидационни разноски.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства: че на 18.10.2019г., в гр.
София е настъпило ПТП между лек автомобил с ДК № ********, застрахован при
ищеца по застраховка „Каско“ и лек автомобил с ДК № ********, застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, при което водачът на
застрахованото при ответника МПС причинил виновно вреди по автомобила
застрахован при /фирма/, че във връзка с процесното ПТП при ищеца е образувана
преписка по щета № **********/18.10.2019г. по процесната застраховка „Каско“, по
която е определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 2 637.06лв.,
от които 2221.45лв. – ремонт на автомобила и 415.61лв. – разходи за заместващ
автомобил, че до ответника са изпратени регресни покани, получени на 23.01.2020г. и
28.08.2020г., както и че след получаването им ответното дружество е възстановило
част от претендираната сума 2236.45лв., като невъзстановена останала сумата от
415.61лв. – разходи за заместващ автомобил
Извършеното частично погасяване на регресната претенция на ищеца от страна
на ответното дружество представлява изявление, съдържащо неизгодни за ответника
факти. Изявлението на страната по делото, което съдържа неизгодни за нея факти,
релевантни за спорното право, има характер на признание и се явява важно
доказателствено средство. Когато признанието води до съвпадане на фактическите
твърдения на двете спорещи страни това е указание за тяхната истинност. Признанието
има доказателствено значение, затова съдът преценява признанието, с оглед на всички
обстоятелства по делото - чл. 175 ГПК / в този смисъл Решение № 98 от 21.03.2011 г.
на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 952/2010 г./. По изложената аргументация следва извода, че
с извършеното частично плащане ответното дружество прави извънсъдебно признание
2
на елементите от фактическия състав на чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ.
Вината на водача се предполага по силата на оборима законова презумпция /
чл.45, ал.2 ЗЗД /, която поради липсата на проведено обратно доказване от страна на
ответника, е необорена и следва да бъде приложена.
Спорен по делото е въпросът дали в обхвата на застраховка „Гражданска
отговорност“ попадат извършените от застраховател по застраховка „Каско“ разходи
/изплатено застрахователно обезщетение / за заместващ автомобил.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие.
В разпоредбата на чл. 493, ал. 1 КЗ е законоустановено, че застрахователят по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число
пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди
вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по
време на движение или престой. В тези случаи застрахователят покрива: 1/
неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт,
2/ вредите, причинени на чуждо имущество, 3/ пропуснатите ползи, които
представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането, /4. разумно направените
разходи във връзка с предявяването на претенция по т. 1 – 3, включително съдебните
разноски, присъдени в тежест на застрахования /5 лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2.
Непосредствени и преки са онези вреди, които по време и място следват
противоправния резултат. Причинната връзка се разглежда като необходимо следствие
на конкретно човешко деяние, ако вредата закономерно произтича от самото деяние, т.
е. между вредата и деянието има причинна връзка, когато деянието е решаващо,
вътрешно необходимо /а не случайно/ свързано с резултата, т. е. закономерно води до
настъпване на вредоносните последици.
Отговорността на застрахователя по застраховката "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е обусловена от отговорността на делинквента, респективно с оглед
правилото на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, със сигурност и в причиннавръзка делинквента би
дължал и сумата за заместващия автомобил, която се явява претърпяна загуба,
доколкото ако липсваха застрахователни отношения, то между страни би било налице
класическа хипотеза в която едно лице наема за да ползва автомобил, поради факта, че
неговият автомобил е бил увреден от делинквента – без значение предвидимост, тъй
като такава при деликта не се изисква. В случая е засегнато имуществото на
увреденото лице /като съвкупност от права, задължения, фактически състояния и пр. / -
ако автомобилът не беше увреден, нямаше да се наложи ремонта му и собственикът му
щеше да продължи да го ползва. Самият ремонт изисква престой в сервиз и до
отремонтиране автомобилът не може да се ползва, което представлява загуба за
собственика. В случая ответникът не е оспорил срока за извършване на ремонт, а
видно от САТЕ наем е начислен за около 15 дни, което е разумен срок за ремонт на
увредения автомобил от оторизиран сервис с оглед претърпените вреди.
Видно от приложената полица по застраховка "Каско на МПС" и Добавък № 1
към процесната застрахователна полица КЛАУЗА "Е+"- "Заместващ автомобил" /л. 13
и л. 15 /, в случай на настъпване на застрахователно събитие и при изпълнение на
изрично посочени условия застрахователят предоставя на застрахования услугата
"Заместващ автомобил" /чл. 2, ал. 1 от Добавък № 1/, като конкретния автомобил се
предоставя след изрично искане на застрахования, от изрично определено от
застрахователя дружество-наемодател, предлагащо услугите "рент – а – кар" и
3
заплащане в негова полза на депозит за наетия автомобил в размер на 200 лв. от страна
на застрахования /чл. 3 и чл. 4 от Добавък № 1/.
От приложеното на л. 29 по делото копие на възлагателно писмо за заместващ
автомобил се установява, че ищцовото дружество, в качеството му на застраховател по
застраховка „Каско“ е възложило на фирма „Ауто Италия“ по силата на клауза „Е“ във
връзка с приемане за ремонт на увредения лек автомобил „Фиат“ с ДК № ******** да
предостави заместващ автомобил за срок от 30 дни. Видно от приложеното на л. 33
копие на договор за наем, заместващият автомобил е предоставен за ползване на
12.11.2019г., като увреденият автомобил е отремонтиран на 29.11.2019г., респективно
периодът, за който е ползван предоставеният заместващ автомобил „Опел Корса“ е
12.11.2019г. – 29.11.2019г. От заключението на вещото лице по допуснатата и
изготвена съдебно автотехническа експертиза, което съдът кредитира като пълно,
мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална
квалификация се установява, че средният пазарен наем на предоставения заместващ
автомобил за периода 12.11.2019г. – 29.11.2019г. е 624.33лв. С оглед изложеното и
съобразявайки принципа на диспозитивното начало, съдът намира, че претенцията с
правно основани чл. 411 КЗ се явява изцяло основателна за предявения размер от
415.61лв.
Възражението на ответника, че добавък № 1 към застрахователната полица "К.
на МПС" за услугата "заместващ автомобил" не е подписан от застрахования, поради
което няма доказателствена стойност, е неоснователно. Действително формалният
характер на застрахователния договор изисква всяко негово изменение или допълнение
да бъде извършено в писмена форма, за да обвърже страните по застрахователното
правоотношение. В случая, формалното отсъствие на подпис на застрахования върху
добавък № 1 към застрахователна полица по застраховка "К. на МПС" № 1. г., касаещ
клауза "Е +" – "заместващ автомобил", е в нарушение на императивното изискване за
форма на застрахователния договор, в т. ч. и за неговото изменение или допълнение
/чл. 344, ал. 1 КЗ/, но предвид характера на този договор като абсолютна търговска
сделка и препращащата разпоредба на чл. 343, ал. 2 КЗ, следва да се приеме, че в
случая е приложимо общото правило на чл. 293, ал. 3 ТЗ и по този начин е преодоляно
изискването за форма на добавъка към застрахователния договор. Това е така, тъй като
данните по делото сочат, че застрахователят не е оспорвал действителността на
изявлението на застрахованото лице, нито относимостта на сключения с него добавък
към процесния автомобил.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за
процесния период.
Съдът намира за неоснователно наведеното с отговора на исковата молба
възражение за неоснователност на акцесорната претенция за лихва, поради следните
съображения:
Съдебно предявеното регресното право на суброгиралия се застраховател е с
източник законът – чл. 411, изр. 1 КЗ, а не непозволено увреждане, поради което
приложима е разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД и тъй като вземането е срочно –
падежът, съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ, настъпва след изтичането на 30-дневен срок от
писменото предявяване на претенцията с всички доказателства.
С доклада по делото за безспорно е обявено обстоятелството, че ищецът е
изпратил до ответника регресни покани, получени на 23.01.2020г. и 28.08.2020г.,
респективно считано от 28.09.2020г., ответникът е в забава. Акцесорната претенция е с
начална датата именно 28.09.2020г. и крайна такава 11.02.2022г. За процесния период
размерът на лихвата за забава върху уважената част на претенцията с правно основание
4
чл. 411 КЗ /415.61лв./, изчислен с помощта на компютърна програма е 57.96лв., като
доколкото акцесорната претенция е заявена за сумата от 57.95лв. същата се явява
изцяло основателна.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество
следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски в размер на 710.00лв., от
които 100.00лв. – внесена държавна такса, 250.00лв. – депозит за вещо лице и
360.00лв.– адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, да заплати на /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
/фирма/, на основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите както
следва: 415.61лв. - невъзстановена от ответника част от изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение, представляваща разходи за заместващ автомобил, във
връзка с настъпило на 18.10.2019г. в гр. София ПТП, по образувана преписка по щета
№ **********/18.10.2019г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба – 16.02.2022г. до окончателно изплащане на вземането и 57.95лв. – мораторна
лихва за периода 28.09.2020г. – 11.02.2022г..
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати
на /фирма/, ЕИК *********, сумата от 710.00лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5