№ 355
гр. София , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание
на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20211001000554 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано е по жалба от 28.04.2021 г., подадена по пощата на 26.04.2021 г., на Агенцията по вписванията
срещу решението от 14.04.2021 г. по т.д. № 449/2021 г. на Софийския градски съд, VІ-4 състав, с което е отменен
отказ № 20210308162359/9.03.2021 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията,
постановен по заявление с вх. № 20210308162359.
В жалбата се твърди се, че неправилно СГС е приел, че не е необходимо вписването на променения размер на
дружествения дял на правоприемника А.З. в поле № 19 на партидата на дружеството. Сочи се, че понастоящем в
същото поле е вписан предходния размер на дяловете на съдружниците, което не съответствало на положението
след прехвърлянето, а без надлежно сезиране със заявление ДЛР не може да постанови служебна промяна.
Твърди се и, че неправилно съдът е приел, че при прехвърляне на дялове между съдружници не е необходимо
представяне на декларация по чл. 129, ал. 2 ТЗ, както и представянето на актуален дружествен договор, отразяващ
настъпилата промяна в притежанието на капитала.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и да отхвърли
жалбата срещу отказа на длъжностното лице по регистрацията. Претендира разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
Заявителят „Интер Феймъс“ ООД в писмен отговор оспорва жалбата. Претендира разноски.
Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по жалбата намира
за установено следното:
Жалбата е подадена срока по чл. 25, ал. 4, изр. 2 от ЗТРРЮЛНЦ и е допустима. Разгледана по същество тя е
неоснователна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Интер Феймъс“ ООД, чрез законния си представител, с жалба от
10.03.2021 г. срещу отказ № 20210308162359/9.03.2021 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по
вписванията, постановен по заявление с вх. № 20210308162359, на длъжностно лице по регистрацията при
Агенцията по вписванията, постановен по заявление с вх. № 20210108135239, с което е поискано вписване на
следните промени: 1) в поле № 19 „Съдружници“ – заличаване на Н. Н. Н. като съдружник с дял на номинална
стойност 33 лв., и 2) в поле № 24 „Прехвърляне на дружествен дял“ – прехвърлител: Н. Н. Н.; правоприемник: А.
С. З..; размер на дяловото участие: 33 лв.; дата, на която е възникнало основанието за прехвърляне на дружествен
1
дял: 8.02.2021 г.
Жалбата е оспорена с отговор от 15.03.2021 г., подаден от Агенцията по вписванията.
От служебно извършената от въззивния съд справка в електронния Търговски регистър се установи, че
дружеството „Интер Феймъс“ ООД е регистрирано на 14.10.2016 г. с капитал 100 лв. и съдружници – А. П. Б. с
размер на дяловото участие 34 лв., А. С. З.. с размер на дяловото участие 33 лв. и Н. Н. Н. с размер на дяловото
участие 33 лв.
Към процесното заявлението с вх. № 20210308162359 са приложени: 1) договор от 8.02.2021 г. с нотариална
заверка на подписите и съдържанието, с който Н. Н. Н. е продал на А. С. З.. собствените си 33 дружествени дяла с
номинална стойност 33 лв. от капитала на „Интер Феймъс“ ООД, за цена от 33 лв., платена при подписване на
договора; 2) декларации по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ; 3) адвокатско пълномощно и документ за внесена
държавна такса.
За да постанови атакувания отказ от 9.03.2021 г. длъжностното лице по регистрацията е приело, че в поле 19
не е заявен за вписване новият размер на дяловото участие на съдружника А.З. след извършеното прехвърляне на
дялове, като уважаването на заявлението в този вид би довело до несъответствие между вписания размер на
капитала и вписаното по партидата дялово участие на съдружниците, което би въвело в заблуждение трети
добросъвестни лица. Допълнително е посочено, че към заявление не е представена декларация по чл. 129 ТЗ от
управителя и прехвърлителя, нито изменен дружествен договор, отразяващ настъпилата промяна в притежанието
на капитала и протокол от ОС, на което е изменен.
В обжалваното решение от 14.04.2021 г. СГС е приел, че от разпоредбата на чл. 119, ал. 2 във вр. с чл. 115 ТЗ
следва, че данните за размера на дяловете на всеки съдружник не се вписва в ТР, а промяната в дружествения
договор е последица от прехвърлянето на дяловете и не е предпоставка за вписването на прехвърлянето. Прието е,
че доколкото прехвърлянето е между съдружници, то не е необходимо спазването на изискванията по чл. 129, ал.
1, изр. 2 ТЗ.
Въззивният съд намира, че решението е правилно.
За да бъдат вписани или обявени в търговския регистър съответните обстоятелства или актове, длъжностното
лице по регистрацията следва да провери налице ли са изискванията на чл. 21 ЗТР, част от които са дали
заявлението изхожда от правоимащо лице /т. 3/, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно
изискванията на закона /т. 4/, както и дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и
съответствието му със закона се установяват от представените документи съответно дали подлежащият на
обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона /т. 5/. Безспорно е в съдебната практика,
че при разглеждането на жалба по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ съдът не е ограничен в проверка само на правилността на
приетите от ДЛР основания за отказ, а следва служебно да провери спазването на всички изисквания за вписване
или обявяване в съответния регистър.
В конкретния случай е поискано вписване на заличаване на Н. Н. Н. като съдружник и вписването на
прехвърляне на дружествения му дял с номинал 33 лв. на досегашния съдружник А. С. З... Вписването на подобна
промяна изисква установяването чрез документите по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ на настъпването на правновалидно
прехвърляне на дружествения дял, без да е нужно изследване в регистърното производство на тяхната истинност
– тя подлежи на проверка единствено в спорно исково производство по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. Такова е доказано
чрез представения към заявлението договор от 8.02.2021 г. с нотариална заверка на подписите и съдържанието, с
който съдружникът Н. Н. Н. е продал на съдружника А. С. З.. собствените си 33 дружествени дяла. Договорът
отговаря на изискванията за форма за валидност по чл. 129, ал. 2 ТЗ.
Що се отнася до това дали е необходимо и спазването на изискването за представяне на декларация от
управителя на дружеството и от праводателя, че дружеството няма изискуеми и неизплатени задължения и
служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения, с които са прекратени
до три години преди прехвърлянето на дружествения дял, то настоящият съдебен състав от самото начало на
въвеждането на това изискване с изменението от ДВ, бр. 15/16.02.2018 г. е тълкувал и прилагал същото само
спрямо прехвърлянето на дялове на от съдружник на трето лице, а не и между съдружници[1]. Това следва както
от буквалното граматическо тълкуване на разпоредбата на чл. 129, ал. 1 ТЗ, така и от съображенията на
законодателя при приемането му, целящи ограничаване на прехвърлянето на дружествени дялове на
неплатежоспособни трети лица при наличието на непогасени задължения на дружеството по трудови
правоотношения или осигурителни вноски. Изискването за декларация по ал. 2 на чл. 129 ТЗ касае само начина
на доказване на изпълнение на изискванията по ал. 1, които се отнасят само до прехвърлянето на дялове на
трети лица. Извън приложното поле на ал. 2 е за кои хипотези на прехвърляния е необходимо представяне на
декларации – те са уредени в ал. 1. Целта на ал. 2 не е да разшири тези изисквания и спрямо първата хипотеза на
ал. 1 – прехвърляне на дялове между съдружници. В случай, че законодателят искаше да уеднакви режима на
прехвърлянето и за двете хипотези, то това е следвало да намери отражение на систематичното място в ал. 1,
която разпоредба именно урежда този въпрос, а не и ал. 2, имаща отношение само към доказването. Ето защо от
2
актуалната редакция на ал. 2 не следва извод, че във всички случаи на прехвърляне на дялове е необходимо
представяне на визираната декларация. Такава е необходимо само за доказване на изпълнението на условието по
ал. 1, а то е относимо към хипотезата на прехвърляне на дялове от съдружник на трето лице. Следователно, за
вписване на поисканата с процесното заявление промяна, изразяваща се в прехвърляне на дялове между
досегашните съдружници, е достатъчно представянето на прехвърлителен договор в изискуемата форма за
валидност по чл. 129, ал. 2 ТЗ, което е спазено.
Липсата на заявена за вписване промяна в размера на дружествения дял на приобретателя в поле 19 от
партидата и липсата на представен актуален дружествен договор, отразяващ тази промяна, не са основание за
отказ за вписване на вече заявените обстоятелства. От една страна, размерът на дружествените дялове е извън
подлежащите на вписване обстоятелства по чл. 119, ал. 2 във вр. с чл. 115 ТЗ, от която изрично са изключени
обстоятелствата по чл. 115, т. 5 – размера на дяловете, с които съдружникът участва в капитала. От друга страна,
ирелевантно за исканото вписване е дали са уредени всички други последици /имуществени, неимуществени
вътрешноорганизационни и др./, които следват от вече настъпилото прехвърляне на дяловете между
съдружниците. Това е така, защото за промяната на едно вписано в ТР обстоятелство е достатъчно да се докаже
правновалидното настъпване на самата промяна на същото обстоятелство, а не промените на други обстоятелства,
които не са предмет на заявлението. Липсата на заявени и доказани промени в други вписани обстоятелства или
обявени актове /напр. дружествения договор/ не може да доведе до отказ за вписване на заявеното обстоятелство,
тъй като съобразно изричната разпоредба на чл. 24, ал. 1, изр. 1 ЗТРРЮЛНЦ отказ може да се постанови само при
липсата на някое от предвидените в чл. 21 изисквания, а нито едно от тези изисквания по чл. 21 не обвързва
съдбата на поисканото вписване на конкретното обстоятелство със съдбата на все още непоискано такова. Ако
ДЛР установи, че заявеното за вписване обстоятелство е настъпило, то следва да бъде вписвано. Ако същото
обстоятелство обуславя и други промени, които обаче не са заявени, то това може да доведе до други евентуално
последици, различни от отказ за вписване – напр. административнонаказателна отговорност по чл. 40, ал. 1
ЗТРРЮЛНЦ за незаявяване на вписване на обстоятелство или непредставяне на акт за обявяване в определения от
закон срок. Прочее, вписването на едно обстоятелство изисква установяването единствено на юридическия факт,
от който то произтича, а не установяване на други факти, които се явяват необходими последици на същия факт.
Ето защо обжалваният отказ се явява незаконосъобразен.
С оглед на изложеното обжалваното решение следва да се потвърди като правилно.
От страна на заявителя е заявено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
300 лв.. Съобразно новоприетата разпоредба на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ (ДВ, бр. 105/11.12.2020 г.) в
производството по съдебно обжалване на отказа за вписване съдът присъжда разноски на страните по реда на
ГПК. Регистърното производство по този закон не представлява охранително производство по ГПК, тъй като
такива могат да бъдат само производствата пред съд или нотариус, а не и пред административен орган. Ясната
воля на законодателя, вкл. и в мотивите на закона, а и в мотивите на последващи изменителни закони, е това
производство да се уреди като административно. Това е видно и от разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ (ДВ,
бр. 105/30.12.2016 г.), от която следва, че издаваните от ДЛР актове са административни, а такива могат да се
постановяват само в рамките на административни производства. Отделен е въпросът, че охранителните
производство по правното си естество са вид административни такива per se, тъй са „безспорна администрация
на гражданските отношения“ и са „подвид на безспорната администрация изобщо, намираща израз в т. нар.
облагоприятстващи административни актове“[2]. Означаването на един акт като „охранителен“ е с цел
субектно, а не съдържателно разграничение – охранителният акт е административен акт, издаван от съдебен орган
/най-често/, поради което е безсмислено ако този акт се издава от административен орган, той да не бъде наричан
с истинското му име – административен акт, вместо с неговия синоним.
Следователно, обжалването на отказ за вписване в ТРРЮЛН е обжалване на индивидуален административен
акт, а не на охранителен акт, какъвто могат да издават само съдилища и нотариуси.
Уреждането на обжалваемост на отказите на ДЛР пред общите съдилища, а не пред административните, макар
и изключение не е прецедент, а е въпрос на законодателна целесъобразност – напр. на общите съдилища са
подсъдни и адм. спорове по ЗСПЗЗ, а на административните съдилища са подсъдни и някои граждански спорове
/напр. по чл. 1 ЗОДОВ/. Ето защо разпоредбата на чл. 541 ГПК не е приложима в случая, а разпоредбата на чл.
25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ препраща към общите правила на чл. 78 ГПК. При положение, че разпоредбата на чл. 25, ал.
6 очевидно изхожда от идеята в това производство да се присъждат разноски, то алогично е да се приеме, че тя
препраща към изцяло изключващата тази възможност разпоредба на чл. 541 ГПК – подобно препращане би било
non sens.
При това положение и в зависимост от изхода на настоящия спор на заявителя следва да се присъдят
поисканите разноски. Такива са доказани в общ размер 300 лв. – за заплатеното адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие от 4.06.2021 г., приложен към отговора на частната жалба.
3
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,
[1] вж. решение от 2.04.2018 г. по т.д. № 1752/2018 г. на САС, 11 състав.
[2] така Ж. Сталев, БГПП, изд. 2012 г., стр. 58 – 59.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 14.04.2021 г. по т.д. № 449/2021 г. на Софийския градски съд, VІ-4 състав.
ОСЪЖДА Агенцията по вписванията, с адрес – гр. София, ул. „Елисавета Багряна“ № 20, да заплати на
„Интер Феймъс“ ООД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, район „Красно
село“, ул. „Хан Паган“ № 7А, бл. 224, вх. Б, ет. 3, ап. 24, сумата 300 лв. – разноски за производството пред СГС и
САС.
Решението не подлежи на обжалване.
Заверени преписи от решенията на СГС и САС да се изпратят на Агенцията по вписванията съобразно чл.
25, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4