Р Е Ш Е Н И Е
№ 2552
град Бургас ,
15.10.2019год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
граждански състав
на първи октомври две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен Дойков
при секретаря Кина Киркова,
като разгледа докладваното от съдията Дойков гражданско дело № 4667 по описа за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното.
Делото
е образувано по исковата молба на Н.Г.Г., ЕГН **********,*** чрез адв. И.И.,*** против ГД „Гранична
полиция“ МВР, гр. София, бул. „Княгиня Мария Лузиза“ № 46. Ищецът претендира,
че в периода 11.06.2016г. до 11.06.2019г. е полагал труд като „мл. инспектор/
ст. полицай“ в ГКПП „Аерогара Бургас“ при ГПУ Летище Бургас, към РД „Гранична
полиция“ Аерогари София. Посочената структура е на подчинение на ГД „Гранична
полиция“ МВР гр. София. Сочи се, че според ЗМВР Г. е държавен служител. Сочи
се, че за процесният период ищцата е работела на 12- часови работни смени , по
график за всеки месец. За периода Г. била положила общо 1800часа нощен труд,
които следвало да се преизчислят с коефициент 1.143 , което правело общо 2057часа
дневен труд. Това пресмятане от дневен към нощен труд водело до извънреден труд
от 257часа , който следвало да бъде допълнително заплатен от ответника. Претендира се за сумата
от 1657.00лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен
нощен труд от 257часа за периода 11.06.2016г. до 11.06.2019г. С исковата молба
се претендира и обезщетение за забава – лихва за забава на осн. чл. 86, ал. 1
от ЗЗД в размер на 191.05лева , съобразно тримесечния период за отчитане на
положения в структурата труд. За периода 30.07.2016г. до 11.06.2019г. размерът
на лихвата за забава , според претенцията на ищеца, е в размер на 191.05лева .
Иска се осъждане на ответника и за законната лихва върху присъдената сума от
депозиране на исковата молба до окончателното й плащане , както и направените
разноски в производството. По реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК се прави изменение
на иска, като се претендира осъждане на ответника са сумата 1369.10лева за
положен извънреден труд, приравнен от нощен в дневен такъв, в размер на 205,21часа
и лихва за забава в размер на 186, 20лева.
В
хода на процеса адв. И.И.,*** е преупълномощил адв. М.. Д.. Д.., АК гр.
Хасково, гр. Свиленград, бул. „България“ № 77 да представлява ищеца по делото.
Ответникът
ГД „Гранична полиция“ МВР депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК
чрез гл. юрисконсулт К.И.. Исковата молба се оспорва като недоказани като
основание и размер предявените искове. Не се спори, че страните са се намирали
в посоченото правоотношение и това, че
ищцата е заемала посочената длъжност. Ответникът сочи, че ищцата е полагала
труд на 12- часови работни смени/ дневни и нощни/, съгласно месечни графици .
Отработеното време се изчислявало сумирано. В резултат на това изчисляване,
чрез прихващане на положителните и отрицателните разлики на отработеното време
се формирал резултат, който при
надвишаване на нормата на работните часове бил заплащан на ищцата на осн. чл.
178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР като извънреден труд. Сочат се разпоредбите на Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., Наредба № 8121з-908/02.08.2018г. , като се изтъква , че само в първия нормативен акт е
посочено основание , въз основа на което следва да се извършва преизчисляване
на положения нощен труд от 22.00 до 06.00часа с коефициент 0,143. Ответникът
оспорва приложимостта на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата , която е издадена на основание Кодекса на труда, която според него се
прилагала само за лицата работещи по трудово правоотношение.
Предявен
е иск с правно основание чл. 179, ал. 1 вр. чл. 176 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3
вр. чл. 187, ал. 3 и ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По делото е назначена и изготвена съдебно – счетоводна експертиза.
Заключението на вещото лице е, че за периода от м. юни 2016г. до м. юни 2019г.
ищецът е положил общо 1435часа нощен труд. Същият приравнен към дневен такъв
при уможение с коефициент 1.143 се равнявал на 1640.21часа труд. Съответно
вещото лице е посочило, че на ищеца не са заплатени 205,21часа извънреден труд,
който е оценен на 1369.10лева, а размерът на лихвата за забава е изчислен на
186.20лева.
Съдът, след
като обсъди представените с исковата молба писмени материали и становището на
ответницата по делото, счита за установено следното.
По делото не се спори , че между ищецът Н.Г.Г. и ГД „Гранична полиция” МВР гр. София е било
налице служебно правоотношение по ЗМВР. Г. е заемала длъжността „мл. инспектор/
ст. полицай“ в ГКПП „Аерогара Бургас“ при ГПУ Летище Бургас, към РД „Гранична
полиция“ Аерогари София.
Съгласно
чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР към
основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно чл. 187, ал.5, т.2 ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени.
В процесния случай ищецът е работил на 12- часови смени и е
следвало да му бъде заплатено трудово възнаграждение за положения извънреден
труд. Относимите към
предмета на делото разпоредби са тези от ЗМВР, Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. (отм.); , Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл.
176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.), брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни
такива. Видно от текста на чл. 179, ал. 1 от същия закон е и това, че на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна
степен, за полагане на труд през нощта от 22, 00 до 06, 00 ч., за
полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, като в ал.
2 е предвидено, че условията и редът за изплащане на тези допълнителни
възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а
техният размер – с негова заповед. Същевременно нормата на чл. 178, ал. 1, т. 3
от ЗМВР предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните
служители в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Според текста
на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна
работна седмица, а ал. 3 на същия член предвижда, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., през
което време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В предходната редакция
на ал. 3 е посочено, че периодът на изчисляване е едномесечен. В ал. 5, т. 2 е
предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното
работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща
с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6.
В ал. 7 е предвидено, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на
тримесечен период и 280 часа годишно. Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В допълнение към така изложената нормативна уредба
следва да се посочи и това, че през процесния исков период са действали Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., които
предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта
между 22, 00 и 06, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби не е предвидено, че при
сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва да
се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на
действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. -
02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. според съда представлява празнота в
специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде
запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата
и организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага
поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по
служебно правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по
трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при
сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в
по-неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е
недопустимо.
Съгласно чл.
9, ал. 2 на Наредба за структурата и организацията на работната заплата е
предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, който коефициент
според съда възлиза на 1, 143, изчислен като съотношение между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7 часа).
Може също
така да се отбележи, че нормата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР , касаеща часовете
нощен труд, които могат да се полагат , не изключва възможността този труд да
се преизчислява с посочения коефициент. Разпоредбата сочи, че „е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. Съгласно чл.140,
ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при
5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното
време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. Може да се изведе
заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се приравняват на 8 часа,
отработени през деня. За да се приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова
дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага
коефициент от 1.143, съответстващ на съотношението 8 към 7.
С оглед на всичко изложено до тук и като взе предвид
заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, според
което за периода м. юни 2016г. – м. юни 2019г. ищецът е
положил общо 1435часа нощен труд,
които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 1640.21часа дневен труд, т. е. налице е разлика от 205,21часа, за които на ищеца не е било платено
допълнително възнаграждение, а по изчисления на вещото лице е в размер на 1369.10лева и при липса на доказателства това
допълнително възнаграждение да е било платено от ответника на ищеца, то
изводът, който се налага е че искът е основателен и следва да се уважи в
предявения след увеличението размер.
Изчислена
е и дължимата лихва за забава върху процесната сума, като спрямо посочената
главница същата е определена в размер на 186,20лева, които също следва да бъдат
присъдени в полза на ищеца.
С оглед основателността на претенцията, на основание
чл. 86 от ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде присъдено и претендираното от
ищеца обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
уважения размер на главницата за периода от предявяването на иска на 11.06.2019 г. до
окончателното й изплащане.
По
отношение на възражението на ответника, че отчетният период за второто
тримесечие на 2019г. не е бил приключил, възражението не следва да се приема.
Съобразно чл. 235, ал. 3 от ГПК , следва да се съобрази, че този отчетен период
е настъпил в хода на процеса, а доколкото няма данни исковата сума да е била
заплатена на ответника, следва да се присъди и търсеното за този период.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца и направените от него разноски по делото, които са в размер
на 380.00лева за платено адвокатско
възнаграждение.
Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса при завеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна такса
за разглеждането на иск, която е в размер на 104.76лева и изплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице в размер
на 180.00лева.
На основание чл. 242, ал. 1, предл. 2 от ГПК следва
да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта относно
присъденото на ищеца допълнително трудово възнаграждение и законната лихва
върху него.
Воден от
изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, гр.
София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от Главен комисар С.. К..
– Директор, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Г.Г., ЕГН **********,*** сумата от 1369.10лева/ хиляда
триста шестдесет и девет лева и десет стотинки/ представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 205.21часа за периода 11.06.2016г.
до 11.06.2019г.- разликата между положения нощен труд и преизчисления в дневен
такъв с коефициент 1.143, ведно със сумата от 186.20лева, представляваща лихва
за забава върху дължимите суми за периода от 30.07.2016г. до 11.06.2019г.,
явяващи се допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за горепосочения
период , както и законна лихва върху главницата от датата на предявяване на
иска – 11.06.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №
46, представлявана от Главен комисар С.. К.. – Директор, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Г.Г., ЕГН **********,***,
сумата от 380.00лева /триста и тринадесет лева/ разноски по водене на
производството за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №
46, представлявана от Главен комисар С.. К.. – Директор, на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС гр. Бургас сумите от 180.00лева/ сто и
осемдесетлева/ за изготвената експертиза и 104.76лева /сто и четири лева и
седемдесет и шест стотинки/ държавна такса.
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд гр. Бургас в двуседмичен срок считано от
постановяването му на 15.10.2019г.
Съдия:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ