Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер………. 09.07.2020г.    гр.С.З.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски окръжен съд – търговско отделение, на 30.06.2020г., в публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                     

                                                                               Председател:  АННА ТРИФОНОВА

                                                                                        Членове:  РУМЯНА ТАНЕВА

                                                                                                           ХРИСТО СИМИТЧИЕВ

                                                                                                                                                     

И секретаря Даниела Калчева, като разгледа докладваното от съдията Симитчиев въззивно търговско дело номер 1106 по описа за  2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А.И.С., ЕГН **********, с адрес ***, против Решение №51/13.01.2020г. по гр.дело №2493/2019г. по описа на С. районен съд, с което се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.И.С., ЕГН **********,***.***, че същия дължи на „З.” АД С., със седалище и адрес на управление гр.С., район ***, представлявано от ***, ЕИК ***, сумата от 3569,77лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за причинени от А.И.С. при ПТП на 03.05.2014г. вреди на трето лице, ведно със законната лихва от 26.11.2018г. до окончателното плащане, за изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на ЗК „Л.“ АД С. против А.И.С. заповед №3409/27.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №5944/2018г. по описа на СтРС и се осъжда ответника да заплати на ищеца направените по делото пред първата инстанция разноски в размер на 371,40 лв., както и сумата 146,40 лв. разноски в заповедното ч.гр.д. №5944/2018г. по описа на Районен съд С.З..

Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано, като са не са изложени конкретни общи съображения във връзка с направените оплаквания. Единственото конкретно възражение е, че районният съд е постановил обжалваното решение в противоречие със съдопроизводствените правила, като е допуснал разпит на вещото лице в отсъствие на процесуалния представител на ответника, който в писмена молба по делото е заявил изрично, че има въпроси към вещото лице. Направено е искане съдът да отмени изцяло обжалваното решение и да отхвърли предявения иск.

В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който ищецът заявява, че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди първоинстанционното решение.

С.т окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК и като взе предвид становищата и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, намира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

По делото няма спор, а и се установява от събраните доказателства, че на 03.05.2014г. в 12:15 часа, в гр.С.З., на кръстовището на *** и ***, ответникът А.И.С., управлявайки л.а. „П.” с рег.№ ***, собственост на П.Б.С., след употреба на алкохол – 2,93 промила и движение с несъобразена скорост, катастрофирал в л.а. „М.“ с рег.№ СТ8838КК, собственост на Т.Й.С. и управляван от А.С.А.. За настъпилото ПТП бил съставен протокол № 1471551 от 03.05.2014г. на ОДП С.З.. Собственикът на увреденото МПС имал доброволна застраховка „Каско" ЗК „О.” - ***“ № 281322692262070001777 със срок на валидност 15.12.2013г. до 14.12.2014г. След настъпване на ПТП, била заведена щета под № 1422601030000357, извършен оглед на лекия автомобил „М.“ и било определено и изплатено на доверения сервиз обезщетение в размер на 3973,38 лв. След изплащане на застрахователното обезщетение, ЗК „О.” - *** предявила претенция към ищеца, като отговарящ за гражданската отговорност на делинквента по сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ - полица № 22113001630766, валидна от 20.06.2013г.до 19.06.2014 г. за л.а. „П.” с рег.№ ***. Образувана била щета № 0000-5128-15-5-02224 и от претендиралата сума 3973,38 лв. Ищецът е признал и заплатил на ЗК „О.“ сумата 3549,77 лв., която включвала щети 3501,77 лв. и репатриране 48,00 лв. Погасяването на задължението било извършено чрез прихващане на вземанията на двете компании съгласно Приложение 1 и 2, като се установява, че под № 2 в Приложение № 1 е процесната щета и сума. От предявената сума 3973,38 лв. била призната сумата от 3549,77 лв, като освен нея, ищецът претендира, че ответникът му дължи и 20 лв ликвидационни разходи.

За вземането си, ищецът подал заявление по реда на чл.410 ГПК, като по същото било образувано ч.гр.дело №5944/2018г. по описа на С. районен съд, по което съдът, на основание чл.411 ал.3 ГПК, е издал заповед за изпълнение №3409/27.11.2018г., съгласно която е разпоредил длъжникът А.И.С.  да заплати на кредитора ЗК „Л.“ АД С. С. сумата от 3569,77лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за причинени от длъжника имуществени вреди на трето лице, ведно със законната лихва от 26.11.2018г. до окончателното плащане и 146,40лв. разноски по делото. В срока по чл.414 ал.2 ГПК, ответникът е възразил, че не дължи вземането по издадената заповед за изпълнение.

Пред първата инстанция, с оглед установяване вида и размера на причинените вреди, е назначена и изслушана автотехническа експертиза. С оглед релевираните във въззивната жалба възражения, следва да се прецени дали действително първоинстанционният съд е допуснал визираното процесуално нарушение да приеме заключението без участието на представителя на ответника, респ. ако го е сторил, дали това се отразило на правилността на постановения акт по съществото на спора.

На първо място, въззивният съд констатира, че пълномощникът на ответника действително е пуснал молба за съдебното заседание, в което е прието заключението на САТЕ, в която е поискал да се отложи делото, с аргумента, че има въпроси към експерта, Уточнено е, че нито адвоката, нито доверителят могат да се явят за заседанието. Заявено е, че заключението се оспорва и че ще се поиска възможност за ангажиране на други доказателства, вкл. за допълнителна или повторна експертиза. Към молбата обаче не са били приложени доказателства за служебната ангажираност на пълномощника, нито за невъзможността на ответника да се яви в съдебно заседание. Освен това, в молбата не са посочи конкретни възражения към заключението, нито пък въпроси, които съдът да постави на експерта при изслушването му. Също така, не е формулирано искане нито за допълнителна, нито за повторна САТЕ, вкл. такова липсва и във въззивната жалба, в която не се съдържат конкретни възражения и оспорвания към приетото заключение. Предвид изложеното, настоящата инстанция приема, че първоинстанционният съд е процедирал правилно и не е допуснал процесуално нарушение като е приел заключението в съдебното заседание на 17.12.2019г., за което ответникът и пълномощникът му са били редовно призовани и за което не са представени доказателства за наличието на хипотезата на чл.142, ал.2 ГПК нито пред първата инстанция, нито пред настоящата. С писмена молба за проведеното пред настоящата инстанция първо заседание, въззивникът е поискал допускане на нова автотехническа експертиза, като е формулирал конкретни въпроси към същата. В съдебно заседание, въззивният съд го е оставил без уважение като преклудирано съгласно чл.266, ал.1 ГПК и поради липса на предпоставките по ал.3 ГПК поради изложените по-горе съображение

От заключението на САТЕ се установява вида и размера на причинените вреди, подробно описани в т.3 на заключението, които вещото лице след сравнителен анализ при спазване на Наредба №24/08.03.2006г., е оценило на 3762,50лв. за л.а. „М.“ с рег.№ СТ8838КК. Вещото лице сочи, че анализа на вида и степента на увреждане на частите по л.а. „М.“ с рег.№ СТ8838КК показва пълно съответствие между механизма на ПТП, настъпилия удар и силите, възникнали в резултат на този удар, и дава заключение, че е налице причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и уврежданията по  л.а. „М.“ с рег.№ СТ8838КК. Въззивният съд кредитира заключението като компетентно и обосновано, даващо отговор на поставените въпроси, изискващи специални знания.

Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че от събраните доказателства по делото се установява наличието на всички елементи от пораждащия регресното право на ищеца фактически състав, което обуславя основателност на предявеният иск, който се явява доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло. Тъй като районният съд е стигнал до същия извод и го е уважил, първоинстанционното решение следва да се потвърди изцяло.

На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца 100 лв юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Мотивиран от горното, съдът

 

                                                            РЕШИ:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №51/13.01.2020г. по гр.дело №2493/2019г. по описа на С. районен съд.

ОСЪЖДА А.И.С., ЕГН **********,***.***, да заплати на „З.” АД С., със седалище и адрес на управление гр.С., район ***, представлявано от ***, ЕИК ***, 100 лв юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                        

 

 

ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                                1.

                                                                                 

      

 

 

  2.