Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 143 21.01. 2021 год. Град
Разград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Разградският
административен съд, в публично заседание на двадесет и първи декември две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при секретаря Ралица Вълчева като разгледа докладваното от
съдията Марин Маринов административно дело № 266 по описа за 2019, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.156, ал.1 и сл. от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс
/ДОПК/.
Образувано е по
жалба на П. М. Р. от гр. Р., ж.к. „*****”, бл. **, ет. ** срещу Ревизионен акт № Р-03001718001088-091-001 от
27.02.2019 год. , издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден
с Решение № 242 от 22.10.2019 год. на Директора на Дирекция „ОДОП” – Варна при
ЦУ на НАП, с който са определени задължения
за внасяне за: данък върху доходите по чл. 48, ал. 2 от Закона за данъка
върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за 2015 год. в размер на 345.40 лв.
главница и лихва в размер на 98.93 лв.; данък
върху добавената стойност по Закона за данък добавена стойност /ЗДДС/ за данъчните периоди от м. 11.2015 год. до м.
10.2017 год. включително общо в размер
на 32333.52 лв. главница и лихви в размер на 7222.90 лв.; задължителни
осигурителни вноски за ДОО като самоосигуряващо се лице по кодекса за
социално осигуряване /КСО/ за 2015 и 2016 год. общо в размер на 1290.24 лв.
главница и лихва в размер на 399.62 лв.;
задължителни осигурителни вноски за ДЗПД-УПФ за самоосигуряващо се лице по КСО
за 2015 и 2016 год. общо в размер на 504 лв. главница и лихва в размер на
156.10 лв.; задължителни здравно осигурителни вноски за 2015 и 2016 год. общо в
размер на 806.40 лв. главница и лихва в
размер на 156.10 лв.
В жалбата се твърди,
че оспорения РА е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения, тъй
като не е доказано наличието на основания за
прилагане на особените правила за ревизии по чл. 124 във вр. с чл. 122 от ДОПК.
Твърди, че не е регистриран като едноличен търговец и не е данъчно
задължен като такова лице, Твърди също,
че ревизиращия екип е събирал само
доказателства за приходите му, но не и за разходите. Не са установили
какви са разходите му за придобиване на
описаните в РА стоки. Твърди, че резултатите от ревизията са определени
само въз основа на изпратените от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС” справки за получени от
оспорващия суми. Оспорващият иска от съда да отмени обжалвания ревизионен акт и
да му присъди направените по делото разноски
Ответникът по
оспорването - Директорът на Дирекция „ОДОП“
–Варна при ЦУ на НАП-София, чрез процесуалният си представител – юрисконсулт З. Е., оспорва
жалбата като неоснователна и недоказана и иска от съда да я отхвърли, както и
да му присъди разноски на основание чл.
161, ал. 1 от ДОПК.
Разградският
административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които
съобрази с доводите и становището на страните, приема за установено следното:
I.По допустимостта на жалбата:
Жалбата е
процесуално допустима. Същата е подадена от ревизираното лице, в предвидения в
чл. 156, ал. 1 от ДОПК срок и след изчерпване на фазата на административното обжалване. Обжалваният ревизионен акт е потвърден от Директора на
дирекция „ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП
По формата на РА:
РА и приложеният към него ревизионен доклад
(РД) отговарят на изискванията за форма. Те съдържат реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК и по чл. 117, ал. 2 от ДОПК.
ІІ. По валидността и процесуалната
законосъобразност на оспорения РА:
Ревизионното
производство е започнало със заповед за
възлагане на ревизия № Р-03001718001088-020-001 от 23.02.2018, издадена от М. А. В. – началник сектор, редовно оправомощена със заповед
№ Д-1249 от 30.06.2017 год. на директора на ТД на НАП – Варна, служебно
известна на съда, с която е възложена ревизия на П. М. Р. с ЕГН ********* с адрес по чл.
8 от ДОПК в гр. Р. Ревизията е възложена на екип в състав Н. В. Г. – старши инспектор по приходите – ръководител
на екипа и П. И. К. – старши инспектор по приходите със срок от 3
месеца от връчване на заповедта. Заповедта е връчена на оспорващия на 13.03.2018
год., съгласно известие за доставка /л. 1 от адм.пр. – номерацията по долната
дясна част на листа/.
Заповедта
за възлагане на ревизия е изменена със заповед за изменение на ЗВР
№ Р- 03001718001088-020-002 / 01.03.2018
г. /л.6 от адм.пр./, връчена на оспорващия на 13.03.2018 год. /л.4 от адм.пр./;
със ЗВР Р-03001718001088-020-003
/13.06.2018 /л.9/, връчена на 13.06.2018 год. по електронен път /удостоверение
л. 7 от адм.пр./
Със заповед
№ Р-03001718001088-023-001/22.06.2018 г.
/л. 11/ ревизионното производство е спряно на основание чл. 34, ал. 1, т. 1 от ДОПК. Заповедта е връчена на
ревизираното лице на 12.09.2018 год. по електронен път /удостоверение л. 10 от адм.пр./. Няма данни
същата да е обжалвана и да е отменена. С
Решение № Р-03001718001088-098-001 от 21.11.2018 год. /л.12 от адм.пр./ директорът
на ТД на НАП Варна е иззел разглеждането и решаването на ревизионното производство от М. А. В. поради пенсионирането ѝ, и е възложил правомощията
по възлагане на Й. Р. А. от ТД на НАП
Варна в качеството му на възлагащ орган. Към преписката е приложена заповед за
прекратяване на служебното правоотношение на М.
В., считано от 03.09.2018 год. /л. 40 от
допълнителните материали към адм.преписка/, както и заповед № Д-1465 от 31.08.2018
год. на директора на ТД на НАП Варна /л. 39 от допълнителните материали към
адм.пр./ за оправомощаване на Й. Р. А. като орган по приходите да издава
ЗВР, съгласно чл. 112 от ДОПК и резолюции за възлагане на проверки,
съгласно чл. 110, ал. 3 от ДОПК считано от 03.09.2018 год.
Със заповед №
Р-03001718001088-143-001 / 23.11.2018 г. /л.15 от адм.пр./ на Й. Р. А. производството е възобновено считано от 23.11.2018
год. Заповедта е връчена на ревизираното лице на 01.12.2018 год., съгласно
удостоверение /л. 13 от адм.пр./.
Със заповеди за
изменение на ЗВР с номера Р-03001718001088-020-004/23.11.2018 г. /л.18 от
адм.пр./, Р-03001718001088-020-005/29.11.2018 г. /л.21 от адм.пр./,
Р-03001718001088-020-006/03.12.2018 г. /л.24 от адм.пр./, и Р- 03001718001088-020-007/28.12.2018 г. /л.27
от адм.пр./, издадени от Й. Р. А. – орган по приходите при ТД на НАП Варна са променени срокът за
завършване на ревизията, предметният обхват
и ревизирания период. С последната заповед е определено ревизията да
завърши на 14.01.2019 год. Същата да обхване задълженията на оспорващия Р. за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2015
год. до 31.12.2016 год., за ДДС за
периода от 29.11.2015 год. до 01.02.2018 год. за ДОО, за Здравно
осигуряване и за УПФ за самоосигуряващи
се за периода от 01.01.2015 год. до 31.12.2016 год. Заповедите са връчени на РЛ
по електронен път, съгласно удостоверения на л. 16,19,22 и 25 от адм.пр.
След приключване на ревизията и в
срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е
издаден ревизионен доклад №
Р-03001718001088-092-001 от 28.01.2019 год. /л. 165-189 от адм.пр./. Същият е
връчен на ревизираното лице на 29.01.2019 год. по електронен път /л.164 от
адм.пр./. Срещу ревизионния доклад оспорващият е подал възражение с вх. № 3448/13.02.2019
год. /л.191-192 от адм.пр./
Въз основа на ревизионния доклад е издаден РА Р-03001718001088-091-001 от
27.02.2019 год. /л.196-202 от адм.пр./,
подписан от Й. Р. А – началник сектор и
от Н. В. Г. – главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията. Същият
е издаден в срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Връчен е на РЛ на 04.03.2019 год.
по електронен път, съгласно разписка /стр. 195 от адм.пр./.
Ревизионният акт е обжалван изцяло с жалба с вх. № 6285от 19.03.2019 год.
по описа на ТД на НАП Варна- офис Русе Ф-82 от 26.03.2019 год. по описа на
Дирекция ОДОП - Варна /л.203-206 от адм.пр./. След отстраняване на нередовности
в жалбата с Решение № 82 от 28.05.2019 год. /л. 17 от допълнителните материали/
Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП е прекратил производството
по административното обжалване на ревизионния акт. С определение № 2049 от 06.08.2019 год. по адм.д. № 1705/2019 год. по
описа на Административен съд – Варна /л.19-21 от доп. мат. по преп./, съобщено на дирекция „ОДОП“ Варна на 26.08.2019
год., решението за прекратяване е отменено и преписката е върната за
произнасяне по същество.
С Решение № 242 от 22.10.2019 год.
Директорът на Дирекция „ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП е потвърдил изцяло
ревизионния акт. Решението е съобщено на ревизираното лице по електронен път на
23.10.2019 год. /л.10/, а жалбата срещу ревизионния акт /л.4-7/е подадена на
07.11.2019 год.
Всички посочени по-горе документи на данъчната администрация и органите по
приходите съставляват електронни документи, подписани с валиден електронен
подпис от техните издатели, което се установи при приобщаването им в
проведеното съдебно заседание на 03.06.2020 год. /л.66-69/.
При тези данни съдът приема, че оспореният РА е валиден, като издаден от
компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, при спазване на
регламентираните в ДОПК срокове. По своята форма и съдържание той отговаря на
изискванията на чл.120 от ДОПК.
В хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила
и норми. Жалбоподателят е бил надлежно уведомен за започналото производство,
като му е предоставена възможност да участва в производството и да ангажира
доказателства във връзка със спорните обстоятелства.
При провеждане
на ревизията данъчните органи са извършили съответните процесуални действия, за
да съберат относимите към спора доказателства и в тази връзка са изискали
конкретни писмени документи и обяснения. На ревизираното лице са връчени както
следва: на 13.03.2018г., Искане за представяне на документи и писмени обяснения
от ЗЛ /ИПДПОЗЛ/ № Р-03001718001088-040-001/ 01.03.2018 г. /л. 73 от адм.пр./;
на 13.06.2018 г. ИПДПОЗЛ Р-
03001718001088-040-002/07.06.2018 г. /л.161 от адм.пр./; От ревизираното лице
са представени писмени обяснения и копия от документи, заведени с вх. №
7863/27.03.2018 г. /гърба на л. 78, л.79 от адм.пр./ Ревизираното лице е представило писмено
обяснение и изисканите декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК с писмо с вх. № 15482/22.06.2018 год. /л.166 от
адм.пр./. На 15.09.2018г. на
ревизираното лице е връчено ИПДПОЗЛ Р- 03001718001088-040-003/07.06.2018 г.
/л.178 от адм.пр./. По това искане не са
постъпили обяснения. На 02.01.2019 г. на ревизираното лице е връчено ИПДПОЗЛ Р-
03001718001088-040-004/27.12.2018 г. Същото е
представило писмени обяснения и копия на част от изисканите документи с
писмо с вх. № 670/11.01.2019 г. /л.184 от адм. пр./. На 20.03.2018 г., на
„Еконт Експрес” ЕООД е връчено Искане за представяне на документи, сведения и
писмени обяснения от трети лица /ИПДСПОТЛ/ № Р-
03001718001088-041-001/16.03.2018 г. /л.187 от адм.пр./. Изисканите данни и
документи са предоставени в електронен вид с придружително писмо с вх. №
10632/27.04.2018 г. /л. 44-45 от адм.пр./. СД-то е в найлонов плик пред л. 206 от
административната преписка.
Ревизията е
проведена по реда на чл. 122 и
следващите от ДОПК.
Те имат за предмет уреждането на специален ред за установяване на съответните
факти, но само ако са налице предпоставките регламентирани в чл. 122, ал. 1
от ДОПК.
При липса или непълнота на доказване на обстоятелствата послужили на приходния
орган да определи основата за облагане по реда на чл. 122, ал. 2
от ДОПК,
фактическите констатации на ревизионния акт не се ползват с доказателствената
сила по чл. 124 от ДОПК.
В конкретния случай констатациите за
приложимостта на особения ред за провеждане на ревизия са свързани с няколко
обстоятелства – извършване на търговска дейност от Р. през продължителен период
от време от 2014 година до 2017 година и неподаване на дължими данъчни
декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ
за 2015 и 2016 год., неподаване на заявление за регистрация по ЗДДС (след
достигане на прага, установен в закона), липса на счетоводна отчетност за
реализираните продажби, извършените продажби и получените приходи. Тези
обстоятелства, обосновават хипотезите на
чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 от
ДОПК. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалването на ревизионния акт
при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се
смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по
чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства.
Въз основа на
изложените мотиви, съдът приема, че от доказателствата по делото – твърденията
на жалбоподателя и неопроверганите от него отрицателни факти, констатирани от
приходната администрация - е установено наличието на основанията по чл. 122 от ДОПК за провеждане
на ревизията по този специфичен ред, поради което изводите на издателите на РА
се ползват от оборимата презумпция по чл. 124, ал. 2
от ДОПК,
а доказателствената тежест по опровергаването им е възложена върху Р.
По отношение на
представениия от „Еконт експрес” електронен носител-СД, съдържащ таблици с данни за извършени от дружеството куриерски и пощенски услуги
и копия на счетоводни документи
издадени във връзка с тези услуги, чието съдържание беше възпроизведено в съдебно
заседание на 03.06.2020 год. съдът намира
следното от процесуална страна.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от
ЗЕДЕУУ,
електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от
Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014
г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива
1999/93/ЕО
(OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) №
910/2014".
Нормата на чл. 3, т. 35 от Регламент 910
предвижда, че "електронен документ" означава всяко съдържание,
съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или
аудио-визуален запис.
Файловете в оптичните дискове, представени от
третото лице „Еконт експрес” ООД в хода на ревизията съдържат текстови и
визуални записи, съхранявани в електронна форма – таблици с данни за търговски
продажби, извършени от Р. с посочване на неговото име и телефон като подател на
пратките, описание на пратките, място на получаване и данни за получателя,
заедно с данни за паричната стойност на продажбите, реализирани в условията на
наложен платеж. Отделно се съдържат файлове с фотокопия, на РКО и разписки за
изплатени парични суми, по които на жалбоподателя са били превеждани сумите,
получени от приобретателите на вещите, изпратени чрез пощенския оператор. Тези данни
са били представени на приходната администрация, заверени с електронен подпис,
от конкретно лице, представляващо "Еконт Ескпрес" ООД, с което
автентичността им е удостоверена, по аргумент от чл. 3, т. 10 от Регламент 910.
Още повече, нормата на чл. 46 от Регламент 910 сочи изрично, че правната сила и
допустимостта на електронен документ като доказателство в съдебни производства
не могат да бъдат оспорени единствено на основанието, че той е в електронна
форма.
Веществените доказателствени средства
/какъвто е СД, представено от”Еконт експрес” ЕООД и СД-та на ответника/ обаче
не са негодни. Те са допустими /арг. от чл. 71 ДОПК,
както и чл. 184 ГПК/
и относими. Събирането им в извънсъдебната фаза на производството е осъществено
по реда на чл. 37, ал. 5 ДОПК чрез изискване на сведения от лица, които не са субект в
административния процес. От разпоредбата на чл. 54, ал. 5 ДОПК не следва дисквалифицирането като доказателствено средство на техническите
носители на информация, а се разширява кръга на информационните източници с
допускането на разпечатки от такива носители като писмени доказателства.
Представянето на данните на електронен носител не е в противоречие и с
правилото на чл. 184 ГПК.
Изготвянето на разпечатка е правна възможност – в този см. Решение № 5798/2020
г., ВАС, Първо Отд. В цитираното решение е възприето и няма повод за отклонение
от разбирането в насока - касае до производен от първични писмени доказателства
/товарителници, РКО и разписки за доставка на пощенска пратка/пощенски запис/.
Същите в случая не са изключени от доказателствения материал по реда на чл. 183 ГПК
вр. с § 2 ДР ДОПК, поради непредставянето им в оригинал – именно поради
неоспорването по реда на чл. 193 ГПК.
В обратната хипотеза, която не бе осъществена
/при оспорване по реда на чл. 193 ГПК
на документация от диска/, съдът би задължил ответника да представи оригиналите
на оспорените документи по реда на чл. 183 ГПК,
вкл. посредством неучастващото по делото лице „Еконт Експрес“ ООД. При
оспорване на документите, съдържащи се в диска и непредставянето им в оригинал,
би последвало изключването им от доказателствата. Само когато невъзможността за
извършване проверка на истинността на доказателствата /при оспорването им по
реда на чл. 193 ГПК/
се дължи на непредставянето им в годен за проверката вид, е налице последицата
от несъобразяването им при фактически и правни изводи по спора. В случая следва да се има предвид, че в
съдебно заседание на 03.06.2020 год. тези дискове бяха визуализирани в
присъствието на оспорващия и процесуалният представител на Р. заяви, че електронните
дискове /2 бр. СД/ с документи и информация, таблици, представени от „Еконт
експрес”, както и таблиците на ревизиращия екип са връчени на оспорващия заедно
с РД. Че той е запознат с тях, както и че оспорва правните изводи и
интерпретацията на фактите от органите по приходите. Визуализираното съдържание
на дисковете не бяха оспорени от Р. По същество не се оспорват фактическите
констатации в РА /виж последният абзац от стр. 2 от протокола от съдебно
заседание на л. 66/.
С оглед на изложеното, съдът приема, че при
решаването на спора следва да се съобрази с доказателствената стойност на
данните, съдържащи се в оптичните дискове, представени от "Еконт
експрес" ООД в хода на ревизията.
Предвид горното съдът намира, че органите по
приходите не са допуснали съществени нарушения на процесуалните правила в ревизионното производство по издаване на
оспорения РА.
ІІІ. По
материалната законосъобразност на РА.
В хода на
ревизионното производство „Еконт експрес” ЕООД с БУЛСТАТ ********* – трето лице, е представило с писмо вх. № 10632/27.04.2018 г. /л. 44-45 от адм.пр./ на електронен
носител /СД/ поисканите с ИПДСПОТЛ № Р- 03001718001088-041-001/16.03.2018 г. /л.187 от адм.пр./ данни, документи и обяснения. В приложения
към преписката електронен носител-СД, чието съдържание беше възпроизведено в
съдебно заседание на 03.06.2020 год. се
установиха както следва:
папка с надпис „П. М. Р.“ и съдържа 9
файла: архивен файл ZIP формат, 8 файла във формат excel
и 1 файл във формат word.
Към тези файлове се намират файлове с електронни подписи във формат PKCS#7 Sigmature. При зареждане
на удостоверението към файла с електронен подпис се установява, че това е
електронният подпис на Н. Й. С. – представляващ
към този момент „Еконт Експрес” ООД, съгласно
вписванията в Търговския регистър, с доставчик на услугата StampIT Global Qualified CA, с валидност за
периода 09.01.2018 г. до
09.01.2019 г.
При
визуализирането се установи следното: файл excel КУ *********
подател, съдържащ електронна таблица със
записи на 11 347 реда; файл excel КУ *********
получател, съдържа електронна таблица със записи на 2936 реда; файл excel КУ П. М. Р. подател,
съдържа електронна таблица със записи на 72 реда; файл excel
КУ П. М. Р. получател, съдържа електронна таблица със записи на
2268 реда; файл excel ППП *********
подател, съдържа електронна таблица със записи на 678 реда; файл excel ППП ********* получател, съдържа електронна таблица
със записи на 3050 реда; файл excel ППП П. М. Р. подател, съдържа електронна таблица със записи на
534 реда; файл excel ППП П. М. Р. получател, съдържа електронна таблица със записи на
39 реда. На всички тези файлове на 1-ви и 2-ри ред няма записи. На 3-ти ред са
наименованията на колоните. На 4-ти ред започват записите с данни за
конкретните товарителници, като редът започва с номера на товарителницата. Файл Word УП
съдържа писмо с изх. № 5171/ 26.04.2018 г. ZIP файл
SR-45283_26.04.2018, съдържа папка SR-45283, която съдържа
2 папки: post_dc и
папка rko. В папка post_dc има 3070 файла, съдържащи снимки във
формат JPG.
В папка rko има 363 снимки във формат JPG.
При зареждане на удостоверението към
файла с електронен подпис се установява, че това е електронният подпис на Н. Й. С., с доставчик на услугата StampIT Global Qualified CA, с валидност за периода 09.01.2018 г. до
09.01.2019 г.
В
придружителното писмо /л.44-45 от пр./ е
посочено, че в системата на „Еконт експрес” ЕООД по ЕГН може да се извърши
проверка дали има създаден картон и, че в базата данни съществува клиентски
картон на П. М. Р. с ЕГН **********, с тел. **********, но няма сключен договор с дружеството.
Посочено е също, че за куриерските и пощенски услуги нямат опция за търсене по
ЕГН/ЕИН, а по телефонен номер и имена. Описан е
алгоритмът, по който са съставени електронните таблици.
Въз основа на
представените от ”Еконт експрес“ ООД документи, органите по приходите са
изготвили справки /електронни таблици подписани с електронен подпис/ на електронен носител – СД /находящ се в найлонов джоб пред л. 206 от адм.пр. с надпис
„справки приложение 13”/ за действително получените от жалбоподателят суми,
отговарящи на сумите, изплатени с разходните касови ордери и разписките за
прием на паричен превод, в които като получател е посочен П. М. Р. или П. Р. Посочено е,
че в таблиците са включени само онези получени суми /приходи, за които са били
налице четливи копия на разходни касови ордери и разписки за прием на паричен
превод, съобразени с писмените декларации на П.
Р. В таблиците не са включени изплатените на жалбоподателят суми, за които
липсват платежни документи и/или документите за плащане са нечетливи.
В таблици,
подписани с електронен подпис, .”Пратки с наложен платеж с платежен документ“ и
”Самостоятелни пощенски парични преводи с платежен документ” органите по
приходите са обвързали изпратените стоки с товарителници и изплатените суми от
пощенските парични преводи и РКО. В таблиците са добавени колони с
наименования: „Месец на изплащане“; „Име на папка и файл, съдържащ платежния
документ“; „Вид документ“ и „Година на изплащане“.
По данните от
дружеството-куриер органите по приходите са установени получените от
жалбоподателя суми по наложен платеж /3328 бр./ и пощенски парични преводи /31
бр./, за които няма съответстващи пратки с наложен платеж, възлизащи в общ
размер на 243 797.06 лв. по месечно и по години, както следва: за м. 12/2014 г.
-7 759.00 лв.; за 2015 г. - 67 273.50 лв.; за 2016 г. -78 271.56 лв., за 2017
г. - 90 493.00 лв. и за м. 01-02/2018 г. - 0.00 лв. /виж таблица на стр. 7-9 от
РД и „Пратки с наложен платеж с платежен документ“ и „Самостоятелни пощенски
парични преводи с платежен документ“ /
виж електронния носител - CD_Spravki Приложение № 13 от РД/.
Въз основа на
данните в таблиците „КУ получател“ и „КУ подател“ органите по приходите са
установили платените разходи за куриерски услуги и стойността на върнатите
пратки /15 бр. на обща стойност 670.00 лв./, обобщени във файл „Върнати пратки
с НП“ и стойността на закупените 
стоки в общ размер на 232 284.22 лв., обобщени във
файл „Закупени
стоки чрез пратки с НП (CD_Spravki).„
В отговор на ИПДПОЗЛ от
01.03.2018 г.. заведен с вх. № 7863/27.03.2018 г. /л. 156- 158 гръб/, жалбоподателят
заявява, че е продавал през сайтове в
интернет и във facebook стоки, които са
закупувани за негова сметка. Относно начина на придобиване на стоките, които е
продавал, е уточнил, че същите са закупувани от сайтове в интернет от физически
лица и са стоки втора ръка. Стоките е получавал чрез куриерската фирма „Еконт
Експрес“ и ги е изпращал чрез същата фирма. Същите от момента на получаването
им до момента на изпращането им били съхранявани в жилището, където живее. Тъй
като е работил с физически лица. Не е получавал фактури и митнически
декларации. Не е залагал определена стойност на надценката на продаваните от
него стоки, цената формирал на база договореност с купувачите. Не е съхранил
товарителниците и не може да ги представи. Пратките е изпращал от свое име и е
получавал наложените платежи също от свое име.
Към писмените обяснения
оспорващия е приложил документи в т.ч. и банкови извлечения на сметки: с IBAN: *********, открита в „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД, за периода 01.01.2015 г. -19.03.2018 г. и с IBAN: *********, открита в „Уникредит Булбанк“
АД за периода 01.01.2015 г. - 01.02.2018 г. / л. 76-126 от адм.пр./.
При анализа на банковите сметки
са установени получени парични преводи през 2015 г„ 2016 г. и 2017 г. от EARTHPORT PLC, Ц. Е. Х. и от „РЕЗОН“ ООД с основание:
БАЗАР.БГ на обща стойност 11506.00 лв., както и 334.76 лв. от WWW.OZONE.BG. Транзакциите подробно са изброени
по дати, сума и основание на стр. 18-21 от РД.
С ИПДПОЗЛ № Р-03001718001088-040-002
и № Р-03001718001088-040-003, и двете от дата 07.06.2018 г., от П. Р. са изискани писмени
доказателства относно произхода и основанието, на което са му били преведени
сумите, постъпили по банковите му сметки и произхода и основанието, на което са
му били преведени пощенски парични преводи през 2016 г. и 2017 г. от О. К. М. чрез „Еконт Експрес“
ООД в общ размер на 2 252,00 лв. (подробно описани в исканията л. 72-75 и
59-61). В отговор № 15482/22.06.2018 г. /л. 70 от адм.пр./ жалбоподателят е заявил,
че не притежава други документи и не желае на този етап от ревизията да даде
други писмени обяснения.
С ИПДПОЗЛ №
Р-03001718001088-040-004/28.12.2018 г., връчено на 02.01.2019 г., от
ревизираното лице е изискано представяне на: банкови извлечения за периода
22.05.2017 г. - 01.02.2018 г. за банковите сметки в „УниКредит Булбанк“ АД с IBAN ********** и IBAN **********; извлечения от акаунтите му в EBAY, AMAZON, OLX,
eMAG, Prodavalnik и/или всички други
интернет базирани платформи, чрез които е осъществявало онлайн продажби;
извлечения от акаунтите му в PAYPAL и/или всички други платформи за електронни разплащания,
чрез които е получавало плащания във връзка с осъществяваните от него онлайн
продажби. Указано е, че извлеченията следва да съдържат подробни аналитични
данни за извършените продажби / получените плащания чрез платформите за
периодите от 01.12.2014 г. до 01.02.2018 год. Повторно е изискано представяне на писмени
обяснения и доказателства относно произхода и основанието за получаване
на паричните преводи по банковите му сметки, като същите
отново са изброени изчерпателно. Изискано е представяне на писмени обяснения и
доказателства относно произхода на сумите, които са му били преведени чрез
пощенски парични преводи чрез „Еконт Експрес“ ООД от О. К. М. и други лица /в искането са
изброени изчерпателно всички получени чрез „Еконт Експрес“ ООД пощенски парични
преводи, за които не са установени съответстващи записи за куриерски пратки с
наложен платеж/.
Органите по приходите
са уведомили П. Р., на основание чл.
56, ал. 2 от ДОПК, че в случай, че изисканите писмени обяснения не бъдат
представени в определения срок, ще бъде прието за доказано наличие на приходи
от търговска дейност в размер на получените суми по изброените банкови преводи
и пощенски парични преводи.
С
писмо с вх. № 670/11.01.2019 г. /л. 50-53/, от ревизираното лице са
представени банкови извлечения от движението по банкови сметки в „Уникредит
Булбанк” АД с IBAN ********** и IBAN **********. По отношение на изисканите
писмени обяснения, в придружителното писмо ревизираното лице е изложило
следните обстоятелства: Получените междубанкови преводи от контрагент Earthport PLC представлявали залози от ВЕТ 365.
Другите пари от лицата П. П., Ц. Х. и О. М. били негови лични средства, които бил им предоставил
на ръка, а те му ги връщали по „Еконт Експрес“ с парични преводи. Твърди, че
никога не е извършвал търговия с обувки и не може да предостави документи на
хартиен носител, тъй като няма достъп до наредените преводи. Сумата, получена
от „Резон“ ООД, с основание Базар.БГ, била изплатен паричен бонус, а получената
сума от OZONE.bg била възстановена сума от
анулирана поръчка.
Органите по приходите приели, че
ревизираното лице не е представило
доказателства в подкрепа на направените от него твърдения, въпреки че
това изрично е поискано от него по реда на ДОПК. Освен това ревизираното лице
не е представило и изисканите по реда на ДОПК извлечения от акаунтите му в EBAY, AMAZON, OLX, eMAG, Prodavalnik и/или всички други интернет базирани платформи, чрез
които е осъществявало онлайн продажби, както и извлечения от акаунтите му в PAYPAL и/или всички други платформи за
електронни разплащания, чрез които е получавало плащания във връзка с
осъществяваните от него онлайн продажби. На осн. чл. 37, ал. 4 от ДОПК, тъй като лицето не е
представило изискани по реда на чл. 37 ал. 3 от ДОПК доказателства, органите по
приходите са приели, че те не съществуват и са преценили само събраните в
ревизионното производство доказателства.
При тази фактическа обстановка
органите по приходите са достигнали до извод, че оспорващият П. М. Р. през
процесния период е извършвал търговски сделки по занятие чрез услуги на
куриерска фирма на територията на страната, тъй като продажбите на стоки не са
единични и не са инцидентни сделки, а са осъществявани редовно, през
продължителен период от време и с цел реализиране на приходи (доходи), при
което лицето е действало като търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ТЗ. Прието
е, че ревизираното лице е данъчно задължено за целите на ЗДДФЛ и получените
приходи от продажба подлежат на облагане като търговски сделки по чл. 28, ал. 1
от ЗДДФЛ, във връзка с чл. 48. ал. 2 от с.з. Установените доходи не са
декларирани в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Органите по приходите приели също
за установено, че ревизираното лице е достигнало облагаем оборот за
задължителна регистрация по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС към м. 10.2015 г., но
не е подало заявление за регистрация по ЗДДС до 14.11.2015 г. и не е
начислявало ДДС за извършените от него продажби на стоки чрез куриерска фирма
„Еконт Експрес” ООД за периода от 29.11.2015 г. до 01.02.2018 г.
Въз основа на установеното,
органите по приходите са приели, че за жалбоподателя са налице обстоятелствата
по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и по конкретно по т. 1 – до започване на ревизията не
е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация и по т. 2
– налице са данни за укрити приходи или доходи.
При тези факти и правни изводи
органите по приходите са установили с
РА задължения за внасяне от ревизираното лице както следва:
По ЗДДФЛ
За 2015 год. по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК органите по приходите са
определили облагаем доход по чл. 26, ал. 7 от ДДФЛ в размер на 3603.18 лв.
равен на разликата между установените нетни приходи/общ размер на приходите
намален с дължимия ДДС/ за годината в
размер на 66020.84 лв. и признатите разходи в размер на 62417,66 лв. / виж
таблицата на стр. 3 от РА/. Годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ е
определена на 2302.86 лв. равна на разликата между облагаемия доход по чл. 26
намален със задължителните осигурителни вноски по КСО и ЗЗО установени с РА в размер на 1300.32 лв. Върху
така определената данъчна основа по чл. 122, ал. 4 от ДОПК е установен данък по чл.
48, ал. 2 от ЗДДФЛ при ставка от 15 % в размер на 345.40 лв.
За 2016 год. органите по
приходите установили финансов резултат – загуба, в размер на 1052,88 лв. като
разлика между нетните приходи от продажби в размер на 74305.50 лв. и размерът
на признатите разходи от 75358.38 лв.
По ЗДДС
Органите по приходите приели за
установено, че от извършените продажби, които представляват облагаеми доставки
по смисъла на чл. 12 от ЗДДС. Жалбоподателят е реализирал облагаем оборот,
който през м. 10/2015 г. е надхвърлил 50 000 лв. /посочено в таблица на стр.
30-32 от РД/ и е следвало до 14.11.2015 г. да подаде заявление за задължителна
регистрация по ЗДДС, но той не е сторил това. Съобразявайки разпоредбата на чл.
25, ал. 3, т. 4 от ЗДДС, и датите, на
които жалбоподателят е получавал наложените платежи от „Еконт Експрес“ ООД
и плащанията по банков път, органите по
приходи са изчислили реализирания облагаем оборот по месеци, за периода
01.12.2014 г. - 01.02.2018 г. /таблица на стр. 30-32 от РД/. Органите по
приходи са приели, че за жалбоподателя е приложима разпоредбата на чл. 102, ал.
3, т. 2 от ЗДДС, съгласно която в случаите, когато задълженото лице е било
длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето
дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми
вътреобщностни придобивания за периода от изтичането на срока, в който е
следвало да бъде издаден актът за регистрация /в случая 29.11.2015г./, ако
лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която са
отпаднали основанията за регистрация. Задълженията се определят с ревизионен
акт по реда на ДОПК. На основание цитираната разпоредба, органите по приходи са
определили по реда на чл. 122 от ДОПК основа за облагане с ДДС и дължим ДДС /по
правилото на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС/ и съответните лихви, описани
по данъчни периоди в таблицата на
стр. 4-5 от РА. За периода 29.11.2015 г.
- 01.02.2018 г. е установен дължим ДДС в общ размер 32 333.52 лв., ведно с
дължимите лихви за забава в размер на 7222.90 лв.
По КСО
При ревизията е
установено, че отсъстват данни за регистрация на РЛ като самоосигуряващо се по
см. на чл. 4, ал. 3, т.
1,
2 или 4 КСО. Отразени са
трудов договор на Р. с „Технополис България” ЕАД – от 01.01.2015 год. до
12.01.2016 год. при осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т.
1 КСО
и чл. 40, ал. 1,
т. 1 ЗЗО. Органите по приходите са приели, че оспорващия Р. за
упражняваната от него стопанска дейност като едноличен търговец, макар и
нерегистриран по ТЗ, за ревизирания период е следвало да се осигурява като
самоосигуряващо се лице, съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и чл. 1, ал. 1 и 2
от Наредбата за общественото осигуряване на самооситуряващите се лица и
българските граждани на работа в чужбина и морските лица /ДВ бр. 21/2000 г./.
Установили са, че същият за периода от 01.12.201 год. до 31.12.2016 год. не е
внесъл осигурителните вноски за самоосигуряващо се лице. Съобразявайки се с
разпоредбите на КСО и Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за
2015 и за 2016 год. органите по приходите установили дължими осигурителни
вноски и съответната лихва помесечно за 2015 и 2016 год., подробно описани в
справка № 1 и Справка № 2 /стр. 38 от РД/ С оспорения РА на оспорващия са
установени за внасяне задължения за ДОО за 2015 год. в размер на 645.12 лв. и лихва в размер на
232.61 лв., за 2016 год. в размер на 645.12 лв. и лихва в размер на 167.01 лв.
С оглед на
разпоредбите на чл. 127, чл. 157, ал. 5 и ал. 6 и чл. 158 от КСО органите по
приходите са приели, че оспорващия дължи
и авансови вноски за допълнително задължително обществено осигуряване за ревизирания период върху доходите, за
които се дължат вноски за ДОО. На това основание са установили дължими осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ и
съответната лихва помесечно за 2015 и 2016 год., подробно описани в справка № 3
и Справка № 4 /стр. 39-40 от РД/ С оспорения РА на оспорващия са установени за
внасяне задължения за ДЗПУ за УПФ за 2015 год. в размер на 252 лв. и лихва в размер на 90.86
лв., за 2016 год. в размер на 252 лв. и лихва в размер на 65.24 лв.
За здравно осигурителни вноски по ЗЗО.
Органите по приходите са приели,
че на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от
330, Райков е следвало да внася авансови здравноосигурителни вноски върху
минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен в Закона
за бюджета на ДОО за съответната календарна година, в срока, определен в същата
разпоредба, както и да определя окончателен размер на вноските за здравно
осигуряване въз основа на окончателния размер на осигурителния доход.
За периода 01.01.2015 г. -
31.12.2016 г. П. М. Р. не е внасял здравноосигурителни вноски, като
самоосигуряващо се лице за дохода, придобит от упражняването на търговска
дейност. В справка № 5 и № 6 от РД /стр. 41-42 от РД/ органите по приходите са посочили
размерът на дължимите вноски за здравно осигурявани и съответната лихва по
месечно за 2015 и 2016 год.,
С оспорения РА
на оспорващия са установени за внасяне задължения за здравно осигурителни
вноски за 2015 год. в размер на
403.20 лв. и лихва в размер на 145.37
лв. и за 2016 год. в размер на 403.20 лв. и лихва в размер на 9086 лв.
В хода на
съдебното производство беше разпитан като свидетел М. П. П. В показанията си
същият заявява, че се познава с оспорващия от 10 години и му е приятел. Имали
общи интереси свързани с интернет и видеоигри. Оспорващият, като регистриран във „Фейсбук” имал по-голям достъп до
игрите. Той намирал игри и ги поръчвал,
след което му ги давал. След като
свидетелят нямал интерес вече към играта я давал на оспорващия и той я
продавал и с парите от продажбата купувал нова игра. Лично той на седмица
получавал по две игри, след което му ги връщал. Игрите били на дискове. Същото
било и с конзолите за игри. Това започнало от 2014 година.
По делото също
така беше изслушано вещо лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, заключението
на което не беше оспорена от страните.
Съдът обаче кредитира
заключението на вещото само частично както следва: По т. 1 изцяло. По т. 2 само в частта, в която вещото лице
дава заключение, че получените от
оспорващият Р. суми по междубанкови парични преводи, получени по банкова
сметка *** ********** в „Уникредит Булбанк” АД, чрез Еаrthport PLC за периода от 02.02.2016г. до
9.05.2016г. в размер на 10185,00 лв. са приходи от хазарт от залагания от в www.bet365.com, получени чрез
Еаrthport PLC, както и че сумата от 334,76 лв. от
03.04.2017 год. е върнато плащане на оспорващия М.,
чрез карта 4390, направено на сайта Оzon.bg.
Съдът не
кредитира заключението в останалата част от точка три, тъй като същото не е
обосновано в тази част по следните съображения.
Видно от
обстоятелствената част на заключението вещото лице е направило изводи за приходите на оспорващия получени чрез „Еконт експрес” ООД, само въз основа на сканирани оригинали от
документи, изпратени му по електронната поща
- 71 /седемдесет и един/ разходни касови ордера, съотносими към периода
на задачата и 158 /сто петдесет и осем/ разписки за доставка на пощенски запис,
във връзка с 893 /осемстотин деветдесет и три/ пратки, изпратени му по
електронната поща. Приложения към РД
електронен носител /СД/, представен от „Еконт експрес” ЕООД в хода на
ревизията, съдържа ZIP файл SR-45283_26.04.2018,
в който се намира папка SR-45283, която съдържа 2 папки: post_dc и папка rko. В папка post_dc има 3070 файла, съдържащи снимки във
формат JPG.
В папка rko има 363 снимки във формат JPG.
В ревизионният доклад е посочено, че от сравняването на тези платежни документи с представените от „Еконт
експрес” данни за изпратени от оспорващия пощенски пратки с наложен платеж се установява,
че предоставените платежни документи съответстват на 3328 броя товарителници за
пратки с наложен платеж, като общият размер на наложените платежи по тези
пратки е 240875,06 лв., в това число:
2968 бр. пратки с наложен платеж, на обща стойност 201253,60 лв. са
изплатени с разписки за изплащане на пощенски парични преводи; 360 бр. пратки с
обща стойност на наложените платежи 39622,00 лв. са изплатени разходни касови
ордери; 31 броя пощенски парични преводи, изплатени с разписки за изплащане на
пощенски парични преводи с обща стойност 2922,00 лв., които не съответстват
записи за куриерска пратка с наложен платеж.
Предвид
изложеното съдът намира, че вещото лице е дало заключението си без да е извършило проверка на всички
находящи се в „Еконт експрес”, платежни документи, с които са изплатени суми на
оспорващия по подадени от него пратки с наложен платеж и върху които са
изписани поне двете му имена и е положен подпис, тъй като очевидно дружеството
не му е предоставило всички платежни документи, съответстващи, отговарящи на
това изискване, а много по малко – само за 893 пратки. Вещото лице не се е
съобразило от указанието на съда да даде заключението си и след запознаване с
материалите по делото в т.ч. и копия на документите, представени от „Еконт експрес”
ЕООД на оптичен носител.
Този извод на
съда се потвърждава и от следните факти. В обстоятелствената част на
експертизата вещото лице не е посочило, че се е запознало с представените по
делото от „Еконт експрес” копия на документи на оптичен носител /СД-Р/. При
преглед само на малка част от файловете в папка rko от ZIP файл
SR-45283_26.04.2018, на приложения към РД
електронен носител СД, съдът установи, че съдържащите се във файлове 105162379284_20150217.jpg;1051623853657_20150219.jpg;1051623929420_20150224.jpg;1051624077823_20150224.jpg; 1051624365478_20150226.jpg сканирани копия на РКО от 17, 19, 21, 24 и 26
февруари 2015 год. за изплатени на оспорващия Р.
суми по пратки с вписани неговите имена
и положен подпис, не са взети предвид
и обсъдени от вещото лице, тъй като тези РКО не са описани в таблицата
на л. 3 от заключението за изплащане на наложени платежи с РКО. Също така при преглед на много малка част от
файловете в папка post.dc от ZIP файл
SR-45283_26.04.2018, същото СД, съдът установи, че съдържащите се във файлове *********_20150810.jpg; *********_20160912.jpg; *********_20161227.jpg; *********_20170112.jpg; сканирани
копия на разписки за изплатени на оспорващия Р.
суми по парични преводи с вписани неговите имена и положен подпис от 10.08.2015 г., 12.09.2016
г.,27.12.2016 г. и 12.01.2017 год. не са посочени и обсъдени в заключението на
вещото лице. Тези два примера потвърждава извода на съда, че „Еконт експрес”
ЕООД не е предоставило на вещото лице
всички документи, съдържащи поне двете
имена на оспорващия и неговия подпис, с които на оспорващия са изплатени суми
по негови пратки чрез дружеството за
ревизирания период и заключението на вещото лице е необосновано.
На
гореизложените основания съдът не кредитира заключението на вещото лице и по т. 4,5,6,7 и
8, тъй като те се основават на некредитираната част от заключението на вещото
лице по т. 3.
Предвид
изложеното, съдът приема, че оспорващият успя да обори приетите от органите по
приходите фактически констатации само по
отношение на приетото от тях, че получените от оспорващият Р. суми по междубанкови парични преводи по банкова сметка *** ********** в „Уникредит Булбанк” АД, чрез Еаrthport PLC за периода от 02.02.2016г. до
9.05.2016г. в размер на 10185,00 лв. и
сумата от 334,76 лв. от 03.04.2017 год. от
Оzon.bg. по банкова
сметка *** ********** са приходи от стопанската му дейност по
занятие като едноличен търговец.
С оглед на
горните констатации съдът прави следните правни изводи:
1. По ЗДДФЛ
Органите по приходите правилно са приели, че РЛ е
действало като търговец по см. на чл. 1, ал. 1 ТЗ. В случая не бе
доказано да са налице изключенията по смисъла на чл. 2 ТЗ. Жалбоподателя
твърди, че не е осъществявал търговска дейност по занятие, независима икономическа
дейност, а продавал лични вещи втора
употреба. Това обстоятелство се опровергава от събраните по делото
доказателства в т.ч. писмени обяснения на л. 57 от допълнителните материали по
адм.преписка.
С оглед на това
съдът счита, че органите по приходите правилно са приложили разпоредбата на чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ,
която сочи, че по реда на ал. 1 - 6 се облагат и доходите от стопанска дейност
на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като
едноличен търговец. Данъчната основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ
за извършената икономическа дейност без регистрация по ТЗ е опредена от
органите по приходите като са взети
предвид приложимите по чл. 122, ал. 2
от ДОПК обстоятелства.
За 2015 и 2016 год. са налице укрити приходи във връзка с тази
дейност. Правилно облагаемият доход по
чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ за съответния данъчен период е определен като общият оборот от продажбите с наложен платеж
в т.ч. с ДДС е намален с дължимият ДДС, установен с РА и с общият размер на
признатите разходите за съответния данъчен период. Правилно годишната данъчна основа
по чл. 28 от ЗДДФЛ е определена като разлика между облагаемия доход по чл. 26
намален със задължителните осигурителни вноски по КСО и ЗЗО, установени с РА.
Правилно върху така определената
данъчна основа е установено задължения за Р. за данък
по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ при
ставка от 15 % в размер на 345.40 лв. за 2015 год. и липса на задължение за
данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2016 год. поради установен финансов резултат
– загуба, в размер на 1052,88 лв.
С оглед разпоредбата на чл. 175,
ал. 1 от ДОПК органите по приходите
правилно са установили и задължение за
лихва, тъй като установеното публично задължение не е внесено в срок до
30.04.2016 год., съгласно разпоредбата на чл.67, ал. 4 от ЗДДФЛ в приложимата
редакция.
2.По установените задължения за осигурителни вноски по КСО и ЗЗО.
След като е действал като търговец за
периода от 01.01.2015 – до 31.12.2016 година оспорващият е следвало да се
осигурява като самоосигуряващо се лице върху минимален осигурителен доход,
съгласно нормата на чл. 6, ал. 8 (предишна ал. 7 - ДВ бр. 61/2015 година), от
КСО в размер на 12, 8 % за този период.
Правилно е прието, че макар за периода от 01.01.2015 год. до
12.01.2016 год. оспорващият Р. е имал доходи от трудово правоотношение и е осигуряван по него, то те
заедно с установените доходи от дейността му като търговец за този период не
надвишават максималния месечен размер на осигурителния доход и той дължи
осигурителни вноски за 2015 и 2016 год. съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 11
/ предишна ал. 10, изм. С ДВ бр.61/2015 г./ от КСО.
След като дължимите осигурителни и
здравноосигурителни вноски не са внесени, в нарушение на изискванията на чл. 7, ал. 4 от КСО, във връзка с чл. 3 от
НООСЛБГРЧМЛ, законосъобразно такива вноски са определени за внасяне с
обжалвания РА.
Съгласно чл. 127, ал. 1 от КСО задължително се
осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени
след *** година, ако са осигурени при
условията и по реда на част първа от КСО. Вноските се внасят до
25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. П. Р. е роден през **** година и подлежи на задължително осигуряване по реда
на чл. 127, ал. 1 от КСО. На основание чл. 124"а" от ДОПК, разпоредбите на чл. 122 - 124 от ДОПК се прилагат и за
установяване на задължителни осигурителни вноски.
Съответно, съгл. чл. 33 ЗЗО, задължително осигурени в НЗОК са
всички български граждани, поради което те дължат осигурителни вноски,
определени с бюджета на НЗОК – чл. 29, ал. 3 ЗЗО. Здравно-осигурителните вноски са
дължими на основание чл. 40, ал. 1,
т. 2 ЗЗО. Предвид възприетото за установено
обстоятелство – извършвана трудова дейност от РЛ, на основание чл. 40, ал. 1,
т. 2 ЗЗО във вр. с чл. 4, ал. 3, т.
2 КСО П. Р. подлежи на задължително социално и здравно
осигуряване в качеството на самоосигуряващо се лице. Допълнително установените
задължения за ЗОВ на РЛ – в качеството на самоосигуряващо се лице за
ревизирания период са последица от установения осигурителен доход по реда на чл. 122-124 ДОПК вр. с чл. 124а ДОПК
С оглед разпоредбата на чл. 175,
ал. 1 от ДОПК органите по приходите
правилно са установили и задължение за
лихва, тъй като установените публични задължения за осигурителни вноски за ДОО,
ДЗПУ в УПФ и ЗО не са внесени в установения от закона срок. Органите по
приходите правилно са установили датата
на възникване на задълженията и срока на забавата.
3.По установени задължения за данък върху добавена стойност по ЗДДС
Съгласно чл.
96, ал. 1 от ЗДДС
(в редакцията му към ДВ, бр. 105 от 2014 година, в сила от 01.01.2015 година),
всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лева или повече за период
не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно
в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този
оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.
За периода м. декември 2014 год. до м.
октомври 2015 година оборотът, реализиран от П. Р. е възлязъл на 56929.50 лв. над прага, изискващ
задължителна регистрация по относимата редакция на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Р. е следвало да подаде заявление за регистрация до
14.11.2015год. Заявление за регистрация
като задължено лице по ЗДДС не е било подадено. Впоследствие не са били
подавани и справки – декларации по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС.
При ревизията екипът е установил
търговските обороти на Р. за всеки месец от данъчните периоди по ЗДДС и
доколкото при продажбите не е бил начисляван ДДС, размерът на данъка е
определен по реда на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, съгласно който когато
при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи
отделно, приема се, че той е включен в договорената цена.
В съответствие с цитираната норма, в РД и
РА от оборота е определен дължимия данък, нанесен в табличен вид. Съдът счита,
че избраният подход за определяне на данъка е законосъобразен. След като за
лицето е възникнало задължение да начисляване на ДДС, при достигане на прага за
регистрация, а не го е сторило, то от продажната цена, в която данъкът не е бил
посочен изрично, е следвало да бъде отделен дължимия ДДС по реда на чл. 67, ал.
2 от закона.
Съдът обаче намира, че
неправилно органите по приходите са включили в облагаемите обороти, получените от
оспорващия Р. суми по междубанкови парични преводи по банкова
сметка *** ********** в „Уникредит Булбанк” АД, чрез Еаrthport PLC
в размер общо на 10185,00 лв., а по данъчни периоди както следва: за м.
02.2016 год. – 2645 лв.; за м.03.2016 год. – 7200 лв.
за м. 04.2016 г.- 160 лв. и за м. 05.2016 г. – 180 лв.
Съгласно чл. 96,
ал. 2 от ЗДДС Облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от
лицето облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;доставки на
финансови услуги по чл. 46;
доставки на застрахователни услуги по чл. 47. Съгласно чл. 12 от ЗДДС Облагаема доставка е всяка
доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е
извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на
територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка,
извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон
предвижда друго. Според чл. 5, ал. 2 от ЗДДС не са стока по смисъла на ал. 1 парите в обращение и чуждестранната
валута, използвани като платежно средство
С оглед на тези
правни норми получените от Р. суми от
участие в хазарт не са резултат от независима икономическа дейност на РЛ, не са
от доставка на стока или услуга, а са получени от залагания на букмейкъра „bet365” от гр. Stoke trent Великобритания,
т.е. от участие в хазартни игри. С оглед
на тази разпоредба изплатените на Р. пари от
залагания на хазартни игри не могат да се подведат под нито една от хипотезите
на чл. 96 ал. 2 от ЗДДС.
Съдът констатира
също така, че за сумите от 550 лв. и 90 лв., за които органите по приходите са
приели, че са получени от оспорващия чрез междубанков превод по банкова сметка ***
********** в „Уникредит Булбанк” АД, чрез Еаrthport PLC на 07.03.2016 год. и са включени в облагаемия оборот
по ЗДДС за този данъчен период, липсват доказателства по административната преписка.
В приложените към преписката банкови извлечения, въз основа на които органите
по приходите са направили тези констатации, липсват такива преводи /виж л. 100
от адм.пр. стр. 47 от банковото извлечение/. Тези изводи на
съда не водят до отпадане на основанието за задължителна регистрация на РЛ на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС за
посочените данъчни периоди, тъй като размерът на облагаемият оборот с
натрупване за последните дванадесет месеца
включително и текущият отново е над 50000 лв.
Ето защо облагаемите
обороти за данъчните периоди м. 02.2016 год., м.03.2016 год. и м. 04.2016 год.
и м. 5.2016 год. трябва да бъдат намалени
с горепосочените суми и да бъде определена нова основа, върху която се дължи
ДДС както следва:
м. 02. 2016 год. облагаем оборот
според РА - 7822.56 лв.
Сума за приспадне 2645
лв.
Облагаем оборот, установен
от съда 5177.56
лв.
м. 03.2016 год.
облагаем оборот според
РА - 10705 лв.
Сума за
приспадане 7840
лв.
Облагаем оборот, установен
от съда 2865
лв.
м.04.2016 год. облагаем оборот според РА - 3720
лв.
Сума за
приспадане 160
лв.
Облагаем оборот,
установен от съда 3560
лв.
м. 05.2016 год.облагаем
оборот според РА - 5505 лв.
Сума за
приспадане 180
лв.
Облагаем оборот,
установен от съда 5325 лв.
Съдът счита, че
правилно органите по приходите не са включили сумата от 334,76 лв. от
03.04.2017 год. получена от Оzon.bg. по банкова
сметка *** ********** в облагаемият оборот за
м. 04.2017 год., тъй като тя не е резултат от извършена от Р. облагаема доставка по смисъла на чл. 12 от ЗДДС, а е
върнато плащане.
С оглед
разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът следва да определи размера на дължимия
от оспорващия данък добавена стойност по данъчни периоди и лихвата за забава.
ДДС
Предвид приетото
от фактическа и правна страна, съдът
определя задълженията за ДДС дължими от
Р. за посочените данъчни периоди на основание чл. 103,
ал. 3, т. 2 от ЗДДС по реда на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС и по формулата, посочено в чл. 53, ал. 2 от
ППЗДДС и съответните лихви за забава на
основание чл. 175 от ДОПК, както следва:
м. 02.2016г.дължим
ДДС 862,93 лв. вместо определения с РА 1303.76 лв. и лихва 258.93лв. вместо
определената с РА 391.20 лв. за периода от 15.03.2016г. до 27.02.2019
г.
м. 03.2016
г. дължим ДДС 477.5 лв. вместо
определения с РА 1784.16 лв. и лихва 139.16 лв. вместо определената с РА 519.97
лв. за пер. от 15.04.2016 г. до
27.02.2019 г.
м. 04.2016
г. дължим ДДС 593.33 лв. вместо определения с РА 620 лв. и лихва от 167.64 лв.
вместо определената с РА175.17 лв. за времето от 17.05.2016 г. до
27.02.2019 г.
м. 05.2016
г. дължим ДДС 887.5 лв. вместо
определения с РА 917.5 лв. и лихва от 243.59 лв. вместо
определената с РА 251.83 лв.за периода от 15.06.2016 г. до 27.02.2019 г.
В останалата
част РА е материално законосъобразен и оспорването следва да бъде отхвърлено.
При посочения изход на
спора, на основание чл. 161, ал. 1, пр. 1 от ДОПК, на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени своевременно поисканите сторени разноски в
производството, съразмерно на уважената част на жалбата. Същите се констатираха
в размер на 144.20 лв., представляващи съответната част от заплатените държавна
такса за образуване на съдебно производство, депозит за вещо лице и
възнаграждение за един адвокат
На ответния административен орган, с оглед
направеното своевременно искане, следва да бъде присъдено възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената част на жалбата.
Изчислено съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. т 4 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, юрисконсултското
възнаграждение възлиза на 1733.81 лв. лв.
Мотивиран така, и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Ревизионен акт №
Р-03001718001088-091-001 от 27.02.2019 год. , издаден от орган по приходите при
ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 242 от 22.10.2019 год. на Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Варна при ЦУ на НАП в
частта, с която на П. М. Р. от гр. Р., ж.к. „*****”, бл. **, ет. ** са установени
задължения за внасяне на данък добавена стойност по ЗДДС и съответните лихви за
данъчните периоди, КАТО НАМАЛЯВА техния размер, както следва: за месец 02.2016
г. ДДС от 1303.76 лв. на 862,93 лв. и
прилежаща лихва от 391.20 лв. на 258.93лв.; за месец 03.2016 г. ДДС от 1784.16
лв. на 477.5 лв. и прилежащата лихва от
519.97 лв. на 139.16 лв.; месец 04.2016 г. от 620 лв. на 593.33 лв. и прилежаща
лихва от 175.17 лв. на 167.64 лв. и за м. 05.2016 г. ДДС от 917.5 лв. и
прилежаща лихва от 243.59лв
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. М. Р. от гр. Р., ж.к. „*****”, бл. **, ет. ** срещу Ревизионен акт №
Р-03001718001088-091-001 от 27.02.2019 год. , издаден от орган по приходите при
ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 242 от 22.10.2019 год. на Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Варна при ЦУ на НАП в частта, с която по
отношение на П. М. Р. са установени за внасяне задължения за: данък по
чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2015 год. в размер на 345.40 лв. главница и лихва в
размер на 98.93 лв.; осигурителни
вноски за държавно обществено осигуряване по КСО за 2015 и 2016 год. общо в размер на
1290.24 лв. главница и лихва в размер на
399.62 лв.; осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване
в универсален пенсионен фонд по КСО за 2015 и 2016 год. общо в размер на 504
лв. главница и лихва в размер на 156.10 лв.; здравно осигурителни вноски по ЗЗО за 2015 и 2016 год. общо в размер на
806.40 лв. главница и лихва в размер на
156.10 лв. и за данък върху добавената стойност по ЗДДС за данъчните периоди от
м. 11.2015 год. до м.01.2016 год. включително и от м. 06.2016 год. до м. 10.2017
год. включително общо в размер на 27708.10 лв. главница и лихва в размер на
5884.23 лв.
ОСЪЖДА П.
М. Р. с ЕГН ********** от гр. Р.,
ж.к. „*****”, бл. **, ет. ** да заплати на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” – Варна при Централно управление на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер
на 1733.81 лв. лв.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” – Варна при Централно управление на НАП да заплати на П. М. Р. с ЕГН ********** от гр. Р.,
ж.к. „*****”, бл. **, ет. ** разноски по делото в размер на 144.20 лв.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/п/