РЕШЕНИЕ
№
Гр.*******, 30.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи състав на дванадесети юли, две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. МИХАЙЛОВ
Секретаря И. В.
като разгледа докладваното от съдията НАХД №227 по описа за 2018 година, за което съобрази, че производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „К. ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес с.*******, общ. *******, обл.Варна, ул.“39-та“, №1, представлявано от Н. К. Д. против наказателно постановление № 23-0000366/19.03.2018г. на Началника на ОО”АА”- Варна, с което на дружеството е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1000лв. на основание чл.104, ал.1 от ЗАП, за нарушение на чл.10, §2 изр. 1 пр. 2 от Регламент 561/2006г. ЕП във вр. с чл.78, ал.1т.1 от ЗАП, в която се сочи, че същото е незаконосъобразно, издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Излага доводи за липса на пълно описание на нарушението и обстоятелствата на същото съобразно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Изтъква обширни доводи в тази насока и моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
По изложените в жалбата съображения моли съда да отмени наказателното постановление поради липса на нарушение. В съдебно заседание процесуалният представител поддържа жалбата и моли на основанията в нея наказателното постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна при редовност в призоваването не се явява представител и не изразява становище по жалбата.
Провадийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Обжалваното НП е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 246645/28.02.2018г., съставен на жалбоподателя за това, че на 08.08.2017 г. около 10:35ч. в обл. Варна, общ. *******, с. *******, ул. "39-та" № 1, превозвачът "К. транс” ЕООД, притежаващ лиценз на Общността за извършване на международен автомобилен превоз на товари № 7627/26.09.2011г., валиден от 26.09.2016г. до 25.09.2026г. не е организирал работата на водачите по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват глава II от Регламент (ЕО) № 561/2006г. на Европейския парламент и Съвета, видно от: водачът Г. П. Б., ЕГН: **********, не е ползвал поне намалена седмична почивка от 24 часа, не по - късно от края на шест 24- часови периода, започващи в 10:25ч. на 02.08.2017г., видно от тахографските листи за дати 02.08.2017г., 03.08.2017г., 04.08.2017г., 05.08.2017г., 06.08.2017г., 07.08.2017г. и 08.08.2017г., от монтирания във влекач марка "Рено Премиум", кат. N3, с per. № *****, аналогов тахограф марка "Siemens", модел "1324-724115”, сериен № 02126919. Водачът е почивал от 17:30ч. на 07.08.2017г. до 10:30ч. на 08.08.2017г. - общо 17 часа. Намалението на седмичната почивка е било с 07 часа. Водачът е ползвал седмична почивка чак на 17.08.2017г.
АУАН бил предявен и подписан от въззивника.
С обжалваното наказателно постановление за извършеното нарушение на жалбоподателя е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1000лв.
По делото са представени Заповед № РД 08-249/15.05.2015г., извадка от издадените лицензи на жалбоподателя, покана, приемо-предавателен протокол, констативен протокол, писма, тахографски листи, справка за нарушител и др.
Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата като депозирана в срок, от легитимирано за това лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, е допустима. Съгласно дадените от закона правомощия, съдът следва да извърши цялостна проверка на обжалваното НП, досежно неговата законосъобразност.
Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.10 § 2, изр.1 пр.2 от Регламент 561/2006 ЕП, съгласно която разпоредба транспортното предприятие организира работата на водачите, посочена в параграф 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват глава II от настоящия регламент. Съгласно чл.8, § 2 от Регламента, уреден в Глава II от същия за всеки период от 24 часа след края на предходната дневна почивка или седмична почивка водачът трябва да е ползвал следващата дневна почивка, като ако частта от дневната почивка, която попада в този 24-часов период, е поне девет часа, но е по-къса от 11 часа, въпросната дневна почивка се разглежда като намалена дневна почивка. Видно от приложения по делото тахографски лист за период от 24 часа, започващи в 10:25ч. на 02.08.2017г., видно от тахографските листи за дати 02.08.2017г., 03.08.2017г., 04.08.2017г., 05.08.2017г., 06.08.2017г., 07.08.2017г. и 08.08.2017г., от монтирания във влекач марка "Рено Премиум", кат. N3, с per. № *****, аналогов тахограф марка "Siemens", модел "1324-724115", сериен № 02126919.
Водачът е почивал от 17:30ч. на 07.08.2017г. до 10:30ч. на 08.08.2017г. - общо 17 часа. Намалението на седмичната почивка е било с 07 часа. Водачът е ползвал седмична почивка чак на 17.08.2017г.
По фактите, досежно така констатираното не се спори, а и същите се установяват по несъмнен и безспорен начин въз основа на приложените по делото тахографски листи. От същите е видно, че именно водачът Г. П. Б. не е ползвал поне намалена седмична почивка от 24 часа, не по - късно от края на шест 24- часови периода
Съдът намира за безспорно установено горното, а и тези констатации не са оборени от жалбоподателя във въззивното производство. Показанията на тахографския лист са правилно разчетени от проверяващото лице, поради което съдът намира за безспорно установено от обективна страна неползването от водача Б. на намалена дневна почивка за посочения период. Понятието “дневна почивка” е дефинирано в Регламента, в разпоредбата на чл.4, б.”ж”, съгласно която „дневна почивка" означава дневен период от време, през което водачът може свободно да разполага със своето време и който включва „нормална дневна почивка" и „намалена дневна почивка". Намалената дневна почивка означава всеки период с продължителност от поне девет часа, но по-къс от 11 часа, поради което съдът приема, че в случая водачът не е ползвал именно тази намалена дневна почивка. Задължение на жалбоподателя е да следи и съблюдава спазване разпоредбите на Регламента и да организира така работата на водачите и да ги контролира, щото същите да спазват разпоредбите за почивките. Разпоредбата на чл.78ал.т.1 от ЗАП предвижда приложението разпоредбите на Регламента, като в наказателното постановление, съдът намира, че не е конкретизирано кои точно разпоредби от същия са нарушени. Посочената разпоредба от европейското законодателство действително е бланкетна и препраща съответно към Регл. №3821/85г. и към глава II от Регл. 561/06г. Нормата на чл.6 от Регл. 561/06г. урежда дневното и седмично време на управление, а в нормата на чл.8 от Регл.561/06г е уредено ползването от водачите на дневни и седмични почивки. Посочените в НП разпоредби на чл.10, § 2 изр.1 пр.2 от Регламент 561/06г., вр. чл.78, ал.1, т.1 от ЗАП не визират конкретни изисквания към превозвача, нито конкретни права на работника- според първата от тях, транспортното предприятие организира работата на водачите по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват глава II от Регламент 561/06 г., а втората го задължава да спазва изискванията на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент.
В обстоятелствената част на НП обаче не се сочи кои точно разпоредби от Глава ІІ са нарушени, поради което формално е налице нарушение, но според настоящият състав на съда то не е съществено и от естество да опорочи административно наказателното производство, тъй като нарушителят се защитава срещу фактите. С оглед горното съдът намира, че допуснатото нарушение не е довело до нарушаване правото на защита на нарушителя.
От друга страна, за да се приеме, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение, не е достатъчно да се установи неизпълнение на разпоредбите за работното време и почивките от страна на един водач на предприятието, а следва да се установи чрез допустими по закон средства, че това неизпълнение е в резултат на действие или бездействие на работодателя, т.е че то е резултат от създадената от работодателя организация на работа или от липсата на такава, а не например да се дължи единствено на виновно поведение на водача, вследствие на неизпълнение на утвърдения от работодателя график за управление на превозното средство. Нещо повече, налице е бланкетно позоваване на нарушената разпоредба, без да се сочи конкретното действие на работодателя/ а не на работника/, което е довело до допускане на описаното в НП ползване на почивка в намален размер като част от задължението му да организира работата на водачите. Горното обосновава съществено нарушение на процесуалните правила- чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. По делото не е изследван изобщо въпроса и няма каквито и да било доказателства за това дали транспортното предприятие за посочения период е изпълнило задължението си да изготви предварителен график за управление на превозното средство от съответния водач, за почивките по време на работа и за периодите, когато водачът следва да е на разположение, още по-малко е установено, че има такъв изготвен график и предвидените почивки в него не осигуряват спазването на правилата за работното време и почивките на водачите. По тези съображения съдът намира, че нарушението на дружеството по чл. 104, ал.1 от ЗАП не е доказано.
Следва да се отбележи, че в обстоятелствената част на НП наказващият орган е посочил, че превозвача притежава лиценз на общността за обществен превоз на товари- международен, но никъде не е посочено, че конкретно описаното нарушение е във връзка с извършване на международен превоз на товари. Изискванията на ЗАП и Регламент № 561/06г. не касаят-единствено международните превози на товари, а в чл.2 от същия очертан предметния му обхват, който се простира и за превози, извършени в страната.
|
|
Наред с всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че не става ясно, защо АНО е приел, като дата на извършване на нарушението 08.08.2017г. Нарушението е било описано, като неорганизиране работата на водачите, но по какъв начин е следвало да бъде организирана работата на водачите не става ясно. Съдът споделя становището в жалбата, че това предполага извършване на няколко проверки, инструктаж през определен интервал от време, като неясно остава, така посочената дата, датата на първата проверка ли е, или на последната.
В АУАН и в издаденото въз основа на него НП липсва коректно посочване на датата и мястото на извършване на нарушението, което представлява нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, т. 3 от ЗАНН и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, и води до опорочаване на административно-наказателното производство. Доколкото се касае за неизпълнение на дължимо поведение, т.е. бездействие. То трае от определен момент, в който за дружеството е възникнало това задължение до момента, в който или бъде прекратено, или бъде констатирано от надлежен орган. В акта като дата на нарушението е посочена 08.08.2017г.. Паралелно с това и в АУАН, и в НП като обстоятелства, свързани с нарушението е посочено: "превозвачът не е организирал работата на водачите, водача Г. Б. е почивал от 17:30ч. на 07.08.2017г. до 10:30ч. на 08.08.2017г. - общо 17 часа. Водача е ползвал седмична почивка чак на 17.08.2017г.”. Така формулираното нарушение е общо и неясно, а датата на нарушението не следва да се определя чрез тълкуване. На дружеството е вменено осъществяването на нарушение чрез бездействие - като не е организирало работата на водача Г. Б. така, че той да е в състояние да спази изискването за почивка, посочено в регламента на ЕС. В АУАН и НП не са посочени конкретни признаци, относими към състава на нарушението - не е отразено как превозвачът е следвало да организира работата на водача, за какъв период и като не я е организирал какво нарушение е извършил, тъй като неспазването на регламентираната почивка може да се дължи не на липса на организация, а други причини. Налице е пълна текстова неяснота на твърдяната пасивност и така жалбоподателят действително е бил в обективна невъзможност да разбере в какво нарушение е обвинен и да организира защитата си.
С това безспорно е допуснато съществено нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото нарушението не е описано в пълнота от фактическа страна. Следва да се отбележи, че не е достатъчно да се установи неизпълнение на конкретна разпоредба, а следва да се докаже по несъмнен начин, че това неизпълнение е в резултат на действие или бездействие на превозвача, че то е в резултат от създадената организация на работата или от липсата на такава, а не се дължи единствено на виновно поведение на водач. Неспазването на максимално определеното време за управление на МПС в 24 часов интервал и неползването на седмична почивка може да се дължи и на виновно поведение на водача, който може да не спазва създадената от работодателя организация на труд, което не е доказателство за неорганизацията на работата, създадена от превозвача.
Поради гореизложеното съдът счита, че при издаване на НП е било допуснато нарушение по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и то се явява съществено, поради нарушеното право на защита на наказаното лице, което не е могло да разбере какво точно нарушение му се вменява и въз основа на какви доказателства и съответно му е отнета възможността да организира правилно и адекватно защитата си.
Тези така цитирани нарушения са от категорията на съществените, които не могат да бъдат преодолени по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като в пълен обем нарушават правото на защита на жалбоподателя.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, тъй като в хода на производството остана недоказано вмененото на жалбоподателя нарушение, а от друга страна НП е издадено в нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не е налице пълно описание на нарушението чрез посочване на всички съставомерни факти.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 23-0000366/19.03.2018г. на Началника на ОО „АА“ - Варна, с което на „К. ТРАНС“ ЕООД, ЕЖ *********, с адрес с.*******, общ.*******, обл.Варна, ул.“39-та“, №1, представлявано от Н. К. Д. е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1000лв. на основание чл.104, ал.1 от ЗАП, за нарушение на чл.10, §2 изр. 1 пр. 2 от Регламент 561/2006г. ЕП във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: