РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 28.05.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на двадесет и шести март две
хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА
БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 5652/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 60498/09.05.2017г., предявена от Ж.Г.А., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, и П.Г.А., с ЕГН: **********, с адрес ***, против „Д.З.“ ЕАД, ЕИК: ********,
седалище и адрес на управление:***.
Ищците
Ж.Г.А. и П.Г.А.,
твърдят, че на 13.07.2014 г., около 19.40 ч., на път І-56, между с.
Стряма и с. Калековец, и двете в Пловдивска област, в района на километър
86+500м, Р.П.П., при управлението на лек автомобил „Хонда СРХ 1.6“, с рег. №
*******нарушил правилата
за движение по пътищата, в резултат на което станал
причина и реализирал пътнотранспортно произшествие (ПТП), при което
починала С.Й.И., с ЕГН: **********, която била пътник
в лек автомобил „Фолксваген Голф“, с
рег. № ******По
случая било образувано НОХД № 1632/2015 г.
по описа на Окръжен съд – Пловдив, по което водачът Р.П.П. бил осъден с влязла
в сила присъда по.
Ищците твърдят, че като деца на починалата С.Й.И., са нейни
наследници по закон. Ищците преживели по изключително тежък
начин смъртта на своята майка, към която
били изключително привързани. Ищците сочат, че покойната С.И. се е била
посветила приживе на отглеждането и възпитанието на своите деца – ищците по
делото. Ищците и покойната им майка били изключително привързани един към друг
и се обичали и уважавали взаимно, имали
изключително силна връзка. Смъртта й им причинила постоянна мъка и страдания,
които вероятно нямало да преодолеят до края на живота си.
Предвид
изложеното, ищците молят да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден, да им заплати по 165 000 лева – главница,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вради от смъртта на
тяхната майка, ведно със законната лихва, считано от 13.07.2014 г. до
окончателното плащане. Ищците
претендират и направените по делото разноски.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът „Д.З." ЕАД е
депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на
ПТП, по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, е
застраховал гражданска отговорност на водача на лек автомобил „Хонда СРХ 1.6“,
с рег. № *******който виновно е причинил
процесното ПТП, че в резултат на това ПТП е починала С.Й.И., с ЕГ:Н **********, както и че ищците са нейни деца.
Ответникът заявява, че признава искове за неимуществени вреди за основателни до сумата от по
100 000 лева за всеки от ищците.
Над тази сума , ответникът счита исковете за неоснователни и силно завишени. Сочи, че при определяне на размера до който
се признава иска, са отчетени всички относими
факти и обстоятелства имащи отношение към размера
на обезщетението, икономическата обстановка в страната, както и определяните от съдилищата обезщетения при подобни
случаи.Ответникът оспорва
претенциите за присъждане на законна лихва от дата на ПТП.
В допълнителната искова молба, ищците заявяват, че справедливите размери на
обезщетенията са тези претендирани с исковата молба.
В допълнителния отговор „Д.З."
ЕАД поддържа направените в отговора твърдения и възражения.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно съединени
осъдителни искове с правна квалификация чл. 267, ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 о КЗ,
обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.
Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал.
2 на чл. 226 КЗ (отм.), може да прави
възраженията, които произтичат от договора и
от гражданската отговорност на застрахования. Видно от
законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено
наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”
между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от последния
автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя,
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за
обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на застрахования деликвент и има
вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се
предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в
тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към 13.07.2014 г. (датата на
процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен във формата на застрахователна полица № 06114001171765, валидна от 23.04.2014г.,
до 23.04.2015г., „Д.З.“ ЕАД е
застраховало гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи лек
автомобил „Хонда СРХ 1.6“, с рег. № *******включително
и на водача Р.П.П..
Този
факт е приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между
страните по делото (с определението от 03.11.2017 г.), а и се установява от
представената застрахователна полица (л.
19).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Не
се спори по делото, че на 13.07.2014 г., на пътя между с. Калековец и с. Стряма, обл. Пловдив, Р.П.П., при управлението на лек автомобил „Хонда СРХ 1.6“, с рег. №
*******е нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което е станал
причина и е реализирал пътнотранспортно произшествие (ПТП) с лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. №
КН3926АВ, при което е починала С.Й.И., с ЕГН **********.
Тези
факти също са отделени, като безспорни
по делото - с определението от 03.11.2017 г., а и се установяват и от представените по делото
писмени доказателства.
С присъда № 114 от 22.12.2015 г. по НОХД № 1632/2015 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, Р.П.П. е бил признат за виновен в
това, че на 13.07.2014
г., на път ІІ-56, в участъка между с. Калековец и
с. Стряма, обл. Пловдив, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил „Хонда“, с рег. № *******е нарушил правилата за движение по
пътищата – чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 21, ал. 1 ЗДвП,
при което по непредпазливост е причинил смъртта на две лица – Б.В.Б.и С.Й.И.,
както и средни телесни повреди на две лица, като деянието е извършено в пияно
състояние и случаят е особено тежък. С решение № 95/12.04.2016 г. по ВНОХД №
98/2016 г. на АС – Пловдив, присъдата на ОС-Пловдив е изменена, в частта на
наложеното наказание и е потвърдена в останалата й част. Решението на
АС-Пловдив е оставено в сила с решение № 205/19.01.2017 г. по н.д. № 671/2016
г. на ВКС.
Следователно присъдата на ОС – Пловдив е
влязла в сила на 19.01.2017 г.
Съгласно
чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила
присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли
е деянието, виновен ли е деецът и
наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК. Следователно и при отчитане на обективните и
субективни предели на постановената от Окръжен съд – Пловдив присъда по НОХД № 1632/2015 г.,
настоящият състав следва да зачете
силата на присъдено нещо на съдебния акт и да приеме, че от него се установяват първите три от
посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно, че Р.П.П. е извършил деянието, че то е противоправно,
че деянието е извършено виновно, както и че Р.П.П. по непредпазливост е
причинил смъртта на С.Й.И.. В
случаите когато с деянието са причинени вреди и те са елемент от състава на
престъплението, влязлата в сила присъда, формира сила на пресъдено нещо, поради
което е задължителна за гражданския съд (решение № 135 от 13.10.2014 г. по т.
д. № 3945/2013 г., т. к., І т. о. на ВКС и
решение № 22 от 05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г., т. к., І т. о. на
ВКС). Ето защо по делото е установено, че в резултат на виновното и
противоправно поведение на застрахования при ответника водач, на 13.07.2014 г.
са причинени травматични увреждания на С.Й.И., които са довели до нейната смърт.
Видно
от представените по делото препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за
наследници, ищците са наследници по закон на С.Й.И., (съответно дъщеря и син).
По
делото са събрани гласни доказателства (по делегация) чрез разпита на свидетелите
Л.С.Н. и Д.К..
Свидетелката
Л.С.Н. сочи, че отношенията между С.Й.И.
и децата й били много добри, били сплотено семейство, разчитали един на друг. С.И.
успяла да възпита децата си, имала с тях прекрасни отношения, подкрепяли се,
обичали се и се уважавали. Свидетелката заявява, че не е присъствала на
скандали и разправии между тях, а на нормални отношения между майка и деца. На
погребението на С.И., и двамата ищци били съсипани и разтроени. След смъртта на
С.И., на ищците се наложило да поемат „живота“ по-самостоятелно. Свидетелката
сочи, че и двамата ищци били много близки с майка си и тя им липсвала много.
Свидетелят Д.К. е съпруг на ищцата А., с която от 2013 г. до деня на катастрофата,
живели заедно със С.Й.И.. Свидетелят
сочи, че С.и децата й са били привързани един към друг. Ищецът живеел в с.
Калековец, но винаги бил „в контакт“ със своята майка. Свидетелят заявява, че
скандали между ищците и покойната им майка не е имало, единствено понякога
имало леки спорове. И двамата ищци приели тежко смъртта на С.И.. Свидетелят
сочи, че ищцата още го преживява, а ищецът се опитвал да прикрие болката, но
това не означавало, че страда по-малко. И двамата всяка седмица ходили на гроба
на своята майка. Ищцата всяка вечер целувала снимката на своята майка и искала,
ако има дете, да го кръсти на нея.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал.2 от ЗЗД не беше
опровергана. Събраните по делото писмени и доказателства и
доказателствени средства установяват предпоставките
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.), застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ „Д.З.“ ЕАД
дължи да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увредените
лица, каквито се явяват ищците (чл. 265, ал. 2 и ал. 1 КЗ-отм.). Съгласно формираната с ППВС № 4/1961 г., ППВС
№ 5/1969 г. и ППВС № 2/1984 г. задължителна съдебна практика, ищците са в кръга
на лицата, легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на своята майка. С оглед на това съдът намира, че исковете, предявени от
Ж.Г.А. и П.Г.А.,
са доказани по основание, което и не се оспорва от ответника.
Що
се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът
намира следното:
Ответникът заявява, че признава исковете до сумата от 100 000 лева – за всеки от тях.
Както
беше посочено, ищците са наследници по закон на С.Й.И. (съответно дъщеря и син). Въпреки липсата на
възможност за съпоставяне между претърпените страдания от ищците от смъртта на С.Й.И.,
и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредените да
претендират парично обезщетение за
неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне
на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на
причинените неимуществени вреди, конкретните обстоятелства, при които е
настъпила смъртта; как са е отразила върху психиката и емоциите на ищците;
възрастта на пострадалия и тази на ищците към датата на деликта; родствените и
емоционални отношения между ищците и пострадалия, близостта между тях;
конкретните чувствата на ищците към момента на деликта и след това; отражението
върху психиката и начина им на живот, общовъзприетото понятие за справедливост
и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за
номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва
да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици от претърпените
от ищците страдания, в каквато насока е константната съдебна практика на всички
съдилища в Република България, вкл. и указанията, дадени с Постановление №
4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС. Като база
при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди служат
стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по
време на възникване на увреждането. Нивата на застрахователно покритие, респ. нормативно определените лимити на отговорност
по застраховката „гражданска отговорност на автомобилистите“, са от значение
при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди относно
възможния максимален размер, при произнасяне по отговорността на застрахователя
при предявен пряк иск, индиция са за икономическата конюнктура, но сами по себе
си не са критерий, нито са база за определяне размера на обезщетението (в този
см. решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, I ТО, решение №
179/29.01.2016 г. по т. д. № 2143/2014 г. на ВКС, I ТО, решение №
207/-3.09.2013 г. по т. д. № 207/2011 г. на ВКС, II ТО, решение № 83/06.07.2012 г. по т.
д. № 795/2008 г. на ВКС, II ТО, решение №
1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, II ТО, решение по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, II ТО, решение по т.
д. № 1948/2013 г. н ВКС, II ТО, решение по т.
д. № 2974/2013 г. на ВКС, II ТО, решение по т.
д. № 2908/2015 г. на ВКС, I ТО и др.).
Определяйки
размера на обезщетенията за неимуществени вреди, съдът съобрази и възрастта на починалата и на
ищците, към датата на настъпване на ПТП – С.Й.И. е била на 51
години, а ищците са били съответно на 30
години и на 27 години, несъмнено установените
изключително добри взаимоотношения между починалата и ищците, както и че
смъртта на майка им се е отразила тежко върху психическото и емоционалното
състояние на ищците.
Съдът
съобрази всички посочени по-горе обстоятелства, както и инфлационните процеси
към момента на увреждането, определящи стандарта в страната към релевантния
период, лимитите, вменени на застрахователните дружества, както и съдебната
практика по аналогични случаи. Съобразявайки всичко изложено, както и принципа
на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът приема, че претърпените от ищците неимуществени вреди ще
бъдат възмездени чрез парично обезщетение от по 140 000 лева.
Неимуществените
вреди от загубата на родител са неизмерими с пари – какъвто и размер
на обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира вредата. Размерът на
обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява загубата на ищците.
За целите на реализиране на отговорността обаче следва да се определи размер на
задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Този критерий
включва освен обективно установените по делото факти и обществената мяра за
справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в
съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията.
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането, поради което същата е
функционална и застрахователят се смята в забава с оглед привилата на
непозволеното увреждане. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана, поради което върху определеното обезщетение се
дължи
лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - от деня на увреждането (аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД). В този смисъл е
и постоянната практика на ВКС – решение № 6/28.01.2010г. по т.д. № 705/2009г.
на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/08г. на ВКС, ТК,
решение № 72/30.04.09г. по т.д. № 475/08г. на ВКС, ТК, решение
№594/17.10.2006г. по т.д. № 192/2006г. на ВКС, ТК и др. Поради това,
присъдените обезщетения са дължими от ответника ведно със законната лихва от
датата на увреждането –13.07.2014 г.
Относно разноските:
На
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл.
37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането
на правната помощ, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 200 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъди
сумата от 30 лева (200
х 0.15) за юрисконсултско
възнаграждение.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38,
ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер
на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ищеца – адв. Й.Г.Д., адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената
част от иска в размер на 8865.50
лева, (10430 лв. х 0.85).
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената
част от исковете, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Софийски градски
съд, сумата от 11 200лева –
държавна такса, от внасянето на които ищците са освободени.
Така
мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Д.З.“
ЕАД,
ЕИК: ********, седалище и адрес на управление:***, да заплати на Ж.Г.А., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, на основание
чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ
(отм.), сумата от 140 000
лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди от смъртта на С.Й.И., настъпила вследствие на пътно –
транспортно произшествие, реализирано на 13.07.2014 г., ведно със законната
лихва, считано от 13.07.2014 г. до окончателното
плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска, за разликата
над 140 000 лева до пълния предявен размер от 165 000 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Д.З.“
ЕАД,
ЕИК: ********, седалище и адрес на управление:***, да заплати на П.Г.А., с ЕГН: **********, с
адрес ***, на основание чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), сумата от 140 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от
смъртта на С.Й.И., настъпила вследствие на пътно – транспортно произшествие,
реализирано на 13.07.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 13.07.2014 г. до окончателното
плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска, за
разликата над 140 000 лева до пълния предявен размер от 165 000 лева,
като неоснователен.
ОСЪЖДА Ж.Г.А., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, и П.Г.А., с ЕГН: **********, с адрес ***, да заплатят
на „Д.З.“
ЕАД,
ЕИК: ********, седалище и адрес на управление:***, на основание
чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, сумата от 30
лева – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Д.З.“ ЕАД, ЕИК: ********, седалище
и адрес на управление:***,
да заплати на адвокат Й.Г.Д.,
с ЕГН: **********, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата,
сумата от 8865.50 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Д.З.“ ЕАД, ЕИК: ********,
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на
основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 11
200лева – държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: