РЕШЕНИЕ №
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Плевен, 05.08.2020гг.
Плевенският районен съд трети наказателен състав на трети август, две хиляди и двадесета година,в публично съдебно заседание на 23.06.2020 г. в със
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ МИТЕВА
секретар Д.Тодорова , като разгледа докладваното от съдията НАХД № 584/2020 г. по описа на ПлРС, трети н. с., намира за установено следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Постъпила е жалба срещу наказателно постановление №19-0938-006558/20.12.2019г. на *** с което на жалбоподателя В. *** *** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева на основание чл.чл183ал5т2 от ЗДвП,за извършено нарушение на чл 120 ал1 т2 от ЗДвП.
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат до допуснати нарушения на материалния закон и несъставомерност на извършеното, които обуславят незаконосъобразност на НП, поради което се иска и неговата отмяна. Жалбоподателят, редовно призован не се явява лично, явява се адв.П.В.-*** поддържа жалбата и излага аргументирано становище относно незаконосъобразността на НП, като пледира за неговата отмяна.
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява от законовия или процесуален представител, и не вземат становище по жалбата.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становищата на страните и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 10.12.2019г в *** на кръстовище ул.*** и ул ***,с посока на движение към *** ,като водач на и управлява л.а. ***,с ДК№*** извършва следното нарушение: при навлизане в горепосоченото кръстовище и извършване на десен завой,не спира и не пропуска правилно пресичащ пешеходец ,намиращ се до разделителен остров.
По този повод против жалбоподателя бил съставен АУАН №136844/ 10.12.2019г., който му бил предявен и връчен срещу подпис.
Въз основа на акта било издадено атакуваното НП. То било връчено лично на нарушителя на 04.03.2020г., който го подписал и получил екземпляр от същото.
Жалбата против НП била подадена чрез АНО от жалбоподателя на 05.03.2020 г., при което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП пред компетентния съд по местоизвършване на нарушението.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на приетите писмени доказателства и показанията на свидетелите Д.Х. ,които преповтаря фактическа обстановка в АУАН написана от него. В тази насока са и показанията на свидетелят на АУАН В.Т...
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
Предвид изложеното, като съобрази доводите изложени в жалбата и становищата на въззивника и на въззиваемата страна, но и като е задължен да извърши цялостна служебна проверка относно законосъобразността и правилността на атакуваното наказателно постановление, в случая от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата.
В този смисъл съдът намира за необходимо да посочи, че АУАН е съставен от компетентен орган, т.к. св. Д.Х. е действал в качеството си на *** при О.н.М.П. поради което и разполага с правомощието да съставя АУАН за констатирани нарушения на ЗДвП. Видно от атакуваното НП е, че същото е издадено от *** , като е посочено, че същият е оправомощен с МЗ 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
Според настоящия съдебен състав, освен посоченото по-горе, в хода на административно наказателното производство е било допуснато и съществено процесуално нарушение, което е достатъчно и самостоятелно основание за отмяна на НП.
Налице са допуснати както от актосъставителя, така и от административно наказващия орган в хода на административно - наказателното производство съществени процесуални нарушения довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и водещи до отмяна на издаденото НП.
С оглед формалния характер на административно наказателното производство, предвид въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, само редовно съставените такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание. В процесната административно наказателна преписка АУАН и НП са съставени при съществени нарушения на процесуалните правила, предвид несъответствие между извършеното в действителност деяние от жалбоподателя и вменената му с административно наказателното обвинение квалификация на същото, което е довело и до неприлагане на съответната санкционна разпоредба, имащо за резултат нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
Съображенията на съда за това са следните:Актосъставителя и административно наказващият орган са квалифицирани деянието като нарушение на чл. 120, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Посочената разпоредба гласи следното:
чл.120,ал.1 Когато преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар или от регулировчик, водачът на пътно превозно средство е длъжен:
1. при подаване на сигнал, който забранява преминаването - да спре пред пешеходната пътека;
2. след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването - да пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека;
Абсолютно задължително е и в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената, като нарушена норма от съответния нормативен акт.
Също така следва да съществува правно единство между описаното, като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление.
Актосъставителя и наказващият орган са допуснали нарушение съответно на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като при описване на нарушението не са посочили всички, факти ,обстоятелства, при които то е било извършено.
НИКЪДЕ, нито в АУАН, нито в НП е отбелязано, че въпросното кръстовище е било регулирано със светофарна уредба. От показанията на актосъставителя Х. се установява, че това кръстовище е регулирано със светофарна уредба, която към момента на констатиране на нарушението е работела и както водачът на лекият автомобил така и пресичащият пешеходец, са се движили при разрешен сигнал за движение.
Непосочването на тези обстоятелства /наличието на светофарна уредба/ е довело до грешна квалификация на нарушението чл.120, ал.1, т.2, а не по специалния такъв - чл. 119, ал. 4 ЗДвП, който е свързан със завиването на нерелсови пътни превозни средства и тяхното задължение да пропуснат пешеходците / така както е описано нарушението в АУАН и в НП/
От така формулираното в АУАН обвинение и това в НП, следва да се направи извод за извършено нарушение на чл. 119, ал.4 от ЗДвП, която гласи следното:
Чл. 119. (1) При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
(2) При заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека пътно превозно средство водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да се движи с такава скорост, която да му позволи да спре, за да пропусне преминаващите по пешеходната пътека пешеходци.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.).
(4) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г., доп., бр. 54 от 2010 г.) Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците.
Неправилното приложение на материалния закон опорочава НП и води незаконосъобразност на последното и налага неговата отмяна /в т.см. е и реш.462 по КНАХД № 530/2018г на АС – Плевен/
Констатираните нередовност по своята същност опорочават издаденото Наказателно постановление под формата на незаконосъобразност. Това е така, защото едно от изискванията за законосъобразност на наказателното постановление, с което се реализира административно – наказателна отговорност, е то да съдържа всички нормативно установени реквизити. Причина за това е накърняване правото на защита на жалбоподателя, който има право да узнае за какво точно неизпълнение е санкциониран, кога и къде.
Следва да се има в предвид, че административно наказателното производство въвежда строги правила за осъществяването му както в основния закон - ЗАНН, така и в специализираните закони, които определят различните видове административни нарушения и наказанията за тях. Ето защо и особено важно е за държавните органи, които прилагат административно наказателните разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите разпоредби. Именно стриктното спазване на императивните правила е гаранция за справедливост на процедурата и липса на произвол. В конкретния случай когато държавните органи искат да ангажират административно наказателната отговорност на едно лице, извършител на административно нарушение, са задължени съобразно посочените правни норми да опишат точно и ясно самото нарушение, включително и да конкретизират мястото, където считат, че е налице осъществено съставомерното деяние. Изпълнението на това задължение е от съществено значение не само за защитата на жалбоподателя, който има право да научи кога, коя точно правна норма е нарушена от него, и с кое му поведение е сторено това, за да организира защитата си в пълен обем, но и с оглед на спазването на принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното право. Отделно от това неизпълнението на тези задължения от страна на наказващия орган поставя в невъзможност и съдът да прецени законосъобразността по същество на атакувания акт.
Доколкото районният съд в производството по обжалване на наказателни постановления по реда на чл. 59–63 от ЗАНН следва да установява съществуването или не съществуването на описаното в наказателното постановление административно нарушение и съответно съпоставянето на фактически установеното действие или бездействие на жалбоподателя със съответната законова норма, регламентираща същото административно нарушение. Като установяването в хода на съдебното производство на съществуването или не съществуването на описаното в наказателното постановление административно нарушение, предпоставя индивидуализацията на съответното административно нарушение съобразно всички изисквания на чл. 57 от ЗАНН.
Докато законът в чл. 53, ал.ІІ от ЗАНН дава възможност на административно наказващият орган да издаде НП макар и в АУАН да е допусната нередовност, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се отнася до издаването на НП, при което административно наказващият орган следва да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, като неспазването на това изискване води до не законосъобразност на наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество.Именно съблюдаването на формалния характер на производството по налагане на административни наказания е гаранция за липсата на засягане и ограничаване на правото на защита на наказаното лице.При това положение съдът намира, че допуснатото съществено процесуално нарушение в административно наказателното производство в горепосочения смисъл, ограничава правата на санкционираното лице, което води до незаконосъобразност на атакуваното НП, което пък обуславя и необходимостта от неговата отмяна.
По направените по делото разноски:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.): „В съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс“, а според правната норма, отразена в чл. 143, ал.1 от ЗАП: „Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ“. Видно от приложения по делото (стр. 19) договор за правна помощ е че адв.П.В. *** е осъществявала правна помощ в настоящото производство на жалбоподателят В.И.П. е посочена сумата от 300лв.
Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, в настоящия си състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ №19-0938-006558/20.12.2019г. на *** с което на жалбоподателя В. *** *** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева на основание чл.чл183ал5т2 от ЗДвП,за извършено нарушение на чл 120 ал1 т2 от ЗДвП. наказателно постановление като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63, ал.3 вр. с чл. 38 ал. 2 вр. с ал.1 от ЗА вр. с 8, ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаградения, издадена от ВАС ***, представляван от *** да заплати на В. *** *** сумата от 300,00 лева за направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд гр. Плевен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: