ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр. София, 09.06.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в закрито заседание на девети
юни две хиляди и двадесета година в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 443 по описа за 2020 година на
Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от “Б.” ЕООД, ЕИК *******, против ответника “З.д.Е.” АД, ЕИК *******.
С разпореждане
от 04.03.2020 г. съдът, като е констатирал нередовности на исковата молба, е
оставил същата без движение и е указал на ищеца в едноседмичен срок от
съобщението: 1. да изложи конкретни твърдения относно обстоятелствата, при
които е възникнало застрахователното събитие, за което се претендира от
ответника застрахователно обезщетение, както и място и дата на настъпване на
застрахователното събитие, имуществените вреди за застрахования, покрития риск
по застрахователната полица; 2. да конкретизира искането си към съда, като
посочи размера на обезщетението, което се претендира от ищеца, както и размера
и периода на претендираната мораторна лихва; 3. да представи по делото
доказателства за внесена държавна такса по сметка на Софийски градски съд в
размер на 2 531,76 лева, съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК; 4. да посочи банкова сметка ***анията на чл. 127, ал.4 от ГПК.
С молба с вх. № 35860/30.03.2020 г. ищецът е направил уточнения на исковата
молба, като не са отстранени в цялост констатираните от съда нередовности.
С разпореждане
от 07.05.2020 г. съдът, като е констатирал, че не са изпълнени в цялост
дадените указания, е указал на ищеца в едноседмичен срок от съобщението: 1.
да изложи конкретни твърдения относно обстоятелствата, при които е възникнало
застрахователното събитие, за което се претендира от ответника заплащане на
застрахователно обезщетение и лихви върху обезщетението, както и място и дата
на настъпване на застрахователното събитие, имуществените вреди за
застрахования, покрития риск по застрахователната полица; 2. да конкретизира
искането си към съда, като посочи размера на обезщетението (главница), което
ищецът претендира. В случай, че ищецът претендира главница за застрахователно
обезщетение, изрично да посочи датата, на която твърди да е извършено от
ответника плащането по същата; 3. в случай, че ищецът предявява осъдителен иск
за застрахователно обезщетение за възникнало застрахователно събитие
(главница), следва да представи по делото доказателства за довнесена по сметка
на Софийски градски съд държавна такса в размер на 4 на сто върху общата цена
на исковете, съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, като приспадне внесената държавна такса от 50 лева; 4. да
уточни титуляра на банковата сметка, посочена в молба с вх. № 35860/30.03.2020 г., съгласно чл. 127,
ал. 4 от ГПК. На същия са указани и последиците от неизпълнение в
срок на дадените указания. Разпореждането е връчено на ищцовото дружество, чрез
адв. Т., на 29.05.2020 г.
С молба с вх. № 48509/04.06.2020 г.
ищецът е уточнил, че не претендират главница от ответника, доколкото същата е
платена след завеждане на делото и уведомяване на ответника за това. Уточнил е,
че се претендира присъждането на сумата от 330 лева, представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата от 62 625 лева за периода от 08.02.2020
г. до 26.02.2020 г., сумата от 382 лева, представляваща законна лихва за забава
върху главницата от 62 625 лева за периода от датата на подаване на
исковата молба до датата на първото плащане – 19.03.2020 г. Ищецът сочи, че е
представил доказателства за внесена държавна такса от 50 лева, която бил
достатъчна за предявените искове. Уточнява титуляра на посочената банкова
сметка ***.127, ал. 4 от ГПК. Съдът приема, че в молбата е уточнено, че с
исковата молба е заявена главница по застрахователното обезщетение в размер на
62 625 лева.
При така
направените от ищеца твърдения и уточнения, съдът намира следното:
Държавна такса се дължи при предявяване
на искането за защита или съдействие, съгласно чл. 73, ал. 3 от ГПК, което в
случая е направено с подаването на искова молба на 27.02.2020 г. Така е уреден
въпросът и в чл. 3,
ал. 1 от Закона за
държавните такси. Държавните такси
се заплащат при предявяване на определено искане и подобно действие е
безусловно необходимо за образуване на валидно исково производство по редовна
искова молба и изцяло независещо от изхода на спора. Тъй като само редовно предявената искова молба може да сезира съда, десезирането
на съда по чл. 232 или чл. 232 от ГПК в заявената част – главницата по застрахователното
обезщетение в размер на 62 625 лева, не може валидно да бъде направено, преди страната да е отстранила пречките
за развитие на производството, т.е. да изпълни указанията на съда за внасяне на
дължимата държавна такса за всички заявени претенции.
Самото действие
на ищеца – подадената молба от 04.06.2020 г. касателно десезирането от главния
осъдителен иск за присъждането на застрахователно обезщетение в размер на
62 625 лева (главница), води до извод, че ищецът не желае на изпълни
указанията за внасяне на такса по тази претенция.
По изложените съображения съдът намира, че поради невнасяне на държавна такса в указания срок и
неизпълнение на указанията за уточняване на претенцията следва да върне исковата
молба на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК в частта относно претендираното застрахователно обезщетение в размер на 62 625 лева (главница), която и не се поддържа от ищеца, видно от
изявленията в уточняващата молба, и да прекрати производството по делото в
тази част.
Предвид прекратяването на производството
по делото в горепосочената част, по делото остава за разглеждане претенцията на
ищеца за присъждане на законна лихва.
На основание чл. 103 от ГПК на районния
съд като първа инстанция са подсъдни всички граждански дела, с изключение на
тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция. В случая
предявеният осъдителен иск е с цена на иска под 25 000 лева, от което
съобразно чл. 104, т. 4 вр. с чл. 103 от ГПК следва, че същият е подсъден на
районния съд като първа инстанция.
По изложените съображения, настоящият
състав намира, че производството пред Софийски градски съд в частта по претенцията
на ищеца за присъждане на законна лихва следва да бъде прекратено и делото да
бъде изпратено по подсъдност на Софийски районен съд на основание чл.118, ал. 2
от ГПК.
Водим
от изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА искова
молба с вх. № 26310/27.02.2020 г., подадена от “Б.” ЕООД, ЕИК *******, против ответника “З.д.Е.” АД, ЕИК *******, в частта, с която е предявен от “Б.” ЕООД против ответника “З.д.Е.” АД осъдителен иск за присъждане на застрахователно
обезщетение в размер на 62 625 лева (главница), и ПРЕКРАТЯВА производството по търговско
дело № 443/2020 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-8
състав, в тази част, на основание чл. 129,
ал. 3 от ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството
по търговско дело № 443
по описа за 2020 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-8 състав,
в останалата част по претенцията на “Б.” ЕООД против
ответника “З.д.Е.” АД за присъждане на сумата
от 330 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от
62 625 лева за периода от 08.02.2020 г. до 26.02.2020 г., и на сумата от
382 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата от
62 625 лева за периода от датата на подаване на исковата молба до датата
на първото плащане – 19.03.2020 г., и ИЗПРАЩА
делото по подсъдност на Софийски районен съд, на основание чл. 118, ал. 2 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба
пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от съобщаването му.