Р Е Ш Е Н И Е
№ 1708
Гр. П., 25.11.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-П., Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Божура Антонова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 03787/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от С.В.Б. срещу „Техремонт“
ЕООД обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ,
чл. 224, ал. 1 КТ, чл. 222, ал. 1 КТ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 822,83 лв., представляваща стойност на неплатено нетно трудово
възнаграждение за месец февруари 2017 г., сумата от 994,43 лв., представляваща
стойност на неплатено нетно трудово възнаграждение за месец март 2017 г.,
сумата от 420,71 лв., представляваща стойност на неплатено нетно трудово
възнаграждение за месец април 2017 г., сумата от 625,86 лв., представляваща
нетната стойност на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 5 дни
от 2016 г. и 7 дни от 2017 г. /след допуснато изменение на исковете чрез
намаляване на размерите им под формата на оттегляне, респ. увеличаване,
съответно от 900 лв. на 822,83 лв.; от 500 лв. на 420,71 лв., от 900 лв. на
994,43 лв. и от 702 лв. на 625,86 лв. с протоколното определение от 24.10.2019
г./ сумата от 1 147,51 лв., представляваща обезщетение за оставане без
работа за периода от 15.04.2017 г. до 15.05.2017 г. /след допуснато изменение
на иска чрез увеличаване на размера му от 788 лв. на 1 147,51 лв. с
протоколното определение от 24.10.2019 г./, законната лихва върху всяка от
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.06.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 182,39 лв., представляваща лихва
за забава за периода от 31.03.2017 г. до 17.06.2019 г., начислена върху
главницата за месец февруари 2017 г., сумата от 212,15 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 30.04.2017 г. до 17.06.2019 г., начислена върху
главницата за месец март 2017 г., сумата от 86,25 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 31.05.2017 г. до 17.06.2019 г., начислена върху главницата
за месец април 2017 г., сумата от 128,30 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 31.05.2017 г. до 17.06.2019 г., начислена върху обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск и сумата от 225,68 лв., представляваща лихва
за забава за периода от 30.06.2017 г. до 17.06.2019 г., начислена върху обезщетението
за оставане без работа /след допуснато изменение на исковите претенции чрез
намаляване под формата на оттегляне, респ. увеличаване на размерите им съответно:
от 202,50 лв. на 182,39 лв.; от 104,04 лв. на 86,25 лв.; от 195 лв. на
212,15 лв. и от 157,39 лв. на 225,68 лв. с протоколното определение от
24.10.2019 г./.
Ищецът твърди, че в качеството си на работник,
с ответното дружество, в качеството му на работодател, през периода 27.09.2016
г. – 15.04.2017 г. са били обвързани от трудово правоотношение. По силата на
същото С.Б. заемал при „Техремонт“ ЕООД длъжността „***“ с място на работа –
производствена база на ответника в гр. П.. Поддържа се, че правоотношението е
прекратено със Заповед № 025/13.04.2017 г. на работодателя на основание чл.
328, ал. 1, т. 4 КТ – при
спиране на работа за повече от 15 работни дни, считано от 15.04.2017 г. Посочва
се, че заповедта е връчена на ищеца на 13.04.2017 г. Твърди се, че ответното
дружество не заплатило в срок – последния ден от месеца, следващ този, за който
са дължими, следващите се на ищеца трудови възнаграждения за месеците февруари,
март и април 2017 г., както и обезщетението за неизползваните общо 12 дни
платен годишен отпуск от 2016 г. и 2017 г., чийто нетни размери са предмет на
процесните искове. Намира за дължимо и обезщетението за оставане без работа за
периода от 15.04.2017 г. до 15.05.2017 г., следващо му се на основание чл. 222,
ал. 1 КТ. Претендира и законната лихва за забава върху всяка от главниците за
период от падежа на съответното вземане до датата, предхождаща подаването на
исковата молба, както и от последната до окончателното им изплащане.
В срока по чл. 131, ал. 1 КТ ответникът
„Техремонт“ ЕООД не е подал писмен отговор. В съдебно заседание не изпраща
представител.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и от
приетите по делото писмени доказателства се установява, че ищецът С.В.Б. е
назначен като служител при ответното дружество
„Техремонт“ ЕООД на длъжността „***“ на 26.09.2016 г. по силата на сключен
между страните трудов договор № 3/26.09.2016 г.
Уговорено е място на работа – производствена база в гр. П. и работно място –
Металообработващ участък. Договорено е основно месечно трудово възнаграждение в
размер на сумата от 700 лв., което да се изплаща на работника до последното
число на месеца, следващ този, за който е дължимо – т. 4 от договора.
Предвидено е и изплащането на допълнително месечно възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит в размер от 25 % от основната заплата. В
клаузата на т. 6 от договора е установено, че работникът има право на 20 дни
основен платен годишен отпуск. Удостоверено е, че С.Б. е постъпил на работа на
27.09.2016 г.
Изяснява се, че така възникналото между
страните трудово правоотношение е прекратено
на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ – поради спиране на работата за повече
от 15 работни дни, считано от
15.04.2017 г., за което е издадена Заповед № 025/13.04.2017 г. от управителя на
„Техремонт“ ЕООД. В последната е удостоверено, че на работника следва да бъде
изплатено парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 12 дни,
от които 5 дни за 2016 г. и 7 дни за 2017 г. Вписано е също, че на Б. не се
дължат други обезщетения. Препис от заповедта е връчен на работника на 13.04.2017
г. – обстоятелство, изрично признато от ищеца.
От удостоверяванията, направени в
трудовата книжка № 1276 на С.Б. /приета в заверени копия на част от
съдържанието ѝ/, съответно от извършената в съдебното заседание
констатация от оригинала следва, че след прекратяване на трудовото
правоотношение между страните на 15.04.2017 г., ищецът е регистриран и е
получавал парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а КСО с
отразени дата на постъпване на 15.04.2017 г. и дата на обезщетението 18.05.2017
г. Установява се, че на 22.01.2018 г. Б. е постъпил на работа при третото за
процеса лице „Стомана Индъстри“ АД.
От изводите на вещото лице, обективирани
в изготвеното и прието по делото заключение на съдебносчетоводната експертиза и
уточненията, направени от експерта в съдебно заседание се изяснява, че месец
февруари 2017 г. е пълен отработен месец за ищеца с 20 отработени дни с
начислено брутно трудово възнаграждение от 1 055 лв. и нетно такова /след
приспадане на дължимите данък и осигуровки/ в размер от 822,83 лв. През месец
март 2017 г. ищецът има отработени 22 дни – отново пълен отработен месец със
следващо му се брутно възнаграждение в размер от 1 275,01 лв. и нетно от 994,43
лв. За месец април 2017
г. Б. има отработени 9 дни, за които начисленото му възнаграждение възлиза на
сумата от 637,50 лв. в брутен размер и на 420,71 лв. в нетен. Изяснено е, че размерът на
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 12 дни възлиза на сумата
от 625,86 лв. Експертизата достига до извод, че размерът на обезщетението за
оставане без работа по чл. 222, ал. 1 КТ, при съобразяване с данните за
последното начислено на ищеца брутно трудово възнаграждение за пълен отработен
месец, възлиза на сумата от 1 275,01 лв. Отразено е, че лихвата за забава за съответните
периоди, изчислена до 18.06.2019 г., дължима върху главниците за неплатено
трудово възнаграждение за месеците февруари, март и април възлиза съответно на
сумата от 182,39 лв.;
ня 212,15 лв.; на 86,25 лв., лихвата за забава върху главницата, представляваща
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск в размер на сумата от 128,30
лв., а лихвата за забава върху изчисленото обезщетение за оставане без работа
на 225,68 лв. Съдът кредитира заключението, преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК, като компетентно изготвено, въз основа на материалите по делото и след
направена проверка в съответното ТД на НАП с данни за осигуреното лице и
Декларация – образец № 1 за периода от 01.02.2017 г. до 31.05.2017 г., даващо отговор
на поставените задачи и същевременно останало неоспорено от страните.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът
достига до следните правни изводи:
По исковете с правно основание чл.
128, т. 2 КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 128, т.
2 КТ работодателят е длъжен в установените срокове да заплаща на работника
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Възникването в полза
на ищеца на вземането за трудово възнаграждение е обусловено от установяване
кумулативното наличие на следните обстоятелства: съществуването на трудово
правоотношение между страните през процесния период, ищецът реално да е полагал
труд при работодателя през времето, за което претендира заплащане на работна заплата и размерът на дължимото
трудово възнаграждение, респ. падежа на вземането.
По делото се установи, че страните
са били обвързани от действието на валидно трудово правоотношение през периода
26.09.2016 г. – 15.04.2017 г., когато същото е прекратено с едностранно
волеизявление на ответника, адресирано и получено от ищеца, за което ответникът
е издал нарочна Заповед № 025/13.04.2017 г.
Съдът приема, че в рамките на това
правоотношение и конкретно през разглеждания период – месеците февруари – април
2017 г. /9 дни/ ищецът С.Б. реално е полагал труд при работодателя си в
изпълнение на задълженията си, произтичащи от заеманата длъжност „***“,
доколкото по делото няма данни за неизпълнение на поети с договора трудови
задължения от негова страна, нито въведени фактически твърдения от ответника в
този смисъл. Наред с това, от заключението по съдебносчетоводната експертиза се
установи, че именно ответникът „Техремонт“ ЕООД е декларирал пред съответната
институция, че през тези месеци ищецът е положил труд при него с отработени съответно
20, 22 и 9 дни. Следователно, последният дължи заплащане на претендираното
трудово възнаграждение за извършената работа, което, с оглед експертните изводи
и липсата на проведено оспорване съдът приема, че възлиза на нетна сума в размер
от 822,83 лв. за месец февруари 2017 г., 994,43 лв. за месец март 2017 г. и
420,71 л. за 9 дни от месец април 2017 г.
Въпреки разпределената му
доказателствена тежест ответното дружество не установи положителния факт на
плащане на дължимите на ищеца трудови възнаграждения за процесния период,
поради което предявените искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ се явяват
основателни и следва да бъдат изцяло уважени.
По исковете с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД:
Възникването в полза на ищеца на
вземането за законна лихва за забава е обусловено от установяване наличието на
главен дълг и изпадането на ответника в забава. По делото се установи, че
ищецът има изискуеми вземания срещу ответника, представляващи нетната стойност
на трудовите му възнаграждения за периода месец февруари – месец април 2017 г.
Процесните вземания за трудово
възнаграждение имат срочен характер, като изискуемостта им се обуславя
единствено от уговорения между страните в трудовия договор ежемесечен падеж. Следователно,
с настъпването на падежа ответникът изпада в забава без да е необходима нарочна
покана от ищеца.
От данните, следващи от приетия по
делото препис от трудов договор от
26.09.2016 г., сключен между страните се установи, че същите са
уговорили изплащане на работната заплата на работника до последното число на
месеца, следващ този, за който е дължимо.
В настоящата хипотеза лихвата се
претендира именно за такъв период, съответно за времето от 31.03.2017 г. до
17.06.2019 г. – по отношение на възнаграждението за месец февруари 2017 г., за
периода от 30.04.2017 г. до 17.06.2019 г. – по отношение на вземането за месец
март 2017 г. и за времето от 31.05.2017 г. до 17.06.2019 г. – относно вземането
за месец април 2017 г. С оглед изложеното, предявените искове се явяват
доказани по основание.
Размерът на лихвата за забава върху
съответните главници за процесните периоди /с краен момент от периода
17.06.2019 г., вместо посочената от вещото лице 18.06.2019 г./ възлизат
съответно на сумата от 184,92 лв.; на сумата от 215,20 лв. и на сумата от 87,42
лв. Последните съдът определи на основание чл. 162 ГПК с помощта на електронен
лихвен калкулатор. С оглед диспозитивното начало в процеса, в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени поисканите от него развмери, явяващи се по-ниски от
така определените, поради което акцесорните искове следва да бъдат уважени
изцяло.
По иска с правно основание чл. 224,
ал. 1 КТ:
Възникването в полза на ищеца на
вземането за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е обусловено от
кумулативното установяване на следните факти: прекратено трудово
правоотношение, без значение от основанието за прекратяване, полагащите му се
дни платен годишен отпуск, както и размера на обезщетението.
В случая, ищецът претендира
заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в нетен размер от
625,86 лв. за 5 дни от 2016 г. и за 7 дни от 2017 г. Изясни се, че трудовото правоотношение между
страните, възникнало на 26.09.2016 г. е прекратено на основание чл. 328, ал. 1,
т. 4 КТ с едностранно изявление на работодателя, считано от 15.04.2017 г.
Ответникът не оспорва, а и от
приетите по делото писмени даказателства следва, че ищецът има неизползван
годишен отпуск за общо 12 дни от 2016 г. и 2017 г., което обстоятелство се
потвърждава от извънсъдебното признание на „Техремонт“ ЕООД, обективирано в
Заповедта от 13.04.2017 г. за прекратяване на правоотношението.
С оглед изложеното, съдът намира, че
в полза на ищеца е възникнало правото да получи парично обезщетение за притежаваните
и неизползвани от него дни отпуск, равняващи се на общо 12 дни, от които 5 за
2016 г. и 7 за 2017 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 224 КТ
обезщетението се изчислява по реда на чл. 177 КТ към деня на прекратяването на
трудовото правоотношение – от начисленото при същия работодател среднодневно
брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, през който
работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни /чл. 224, ал. 2, вр. с чл. 177, ал. 1 КТ, вр. чл. 18, ал. 1 от
Наредба за структурата и организацията на работната заплата/. Въз основа на
посочената база и изводите на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза
относно размера на среднодневното брутно трудово възнаграждение за месец март
2017 г. /последният работен месец с отработени повече от 10 работни дни/ следва, че
процесното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск възлиза на нетната
сума от 625,86 лв., което прави исковата претенция на ищеца изцяло основателна.
Въпреки разпределената му
доказателствена тежест и изричното указание, че не сочи доказателства за
съответните обстоятелства, ответникът не проведе доказване, от което да се
установи, че ищецът е използвал полагащите му се дни платен годишен отпуск за
процесния период, съответно, че ответното дружество му е заплатило полагащото
му се обезщетение на основание чл. 224, ал. 1 КТ.
По иска с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД:
Възникването в полза на ищеца на
акцесорното вземане за заплащане на обезщетение за забава е обусловено от
установяване наличието на главен дълг, изпадане на длъжника в забава, както и
размера на претендираното обезщетение.
Съгласно трайната практика на ВКС,
обезщетение за забава върху размера на обезщетението за платен годишен отпуск в
конкретния случай (както и върху всяко обезщетение по КТ) се дължи само в
случай, че има отправена изрична покана за плащане. При безсрочните задължения, каквото е
това за заплащане на обезщетение по чл. 224 КТ, длъжникът изпада в забава след
като бъде поканен от кредитора – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Когато липсва покана,
лихвата се дължи от деня, в който е предявен искът (ТР № 3/19.03.1996 г. по гр.
дело № 3/95 г., ОСГК на ВС и определение № 901/10.08.2010 г. по гр. дело №
376/2010 г., III ГО, ВКС).
В случая ищецът нито твърди, нито
ангажира доказателства за отправена покана до ответното дружество за заплащане
на следващото му се обезщетение преди датата на предявяване на исковата молба.
Ето защо, предявеният акцесорен иск
се явява недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло, като върху неплатената
главница от 625,86 лв. бъде присъдена единствено законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 18.06.2019 г. до окончателното изплащане
на вземането.
По иска с правно основание чл. 222,
ал. 1 КТ:
Възникването полза на ищеца на
процесното вземане, представляващо обезщетение за оставането му без работа е
обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване,
прекратяването на трудовото правоотношение с ответника на посоченото основание
– спиране на работата за повече от 15 работни дни, оставането си без работа в
продължение на 1 месец и размера на следващото се обезщетение.
По делото се установи, че трудовото
правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ
– спиране на работа за повече от 15 работни дни, което е сред основанията за
прекратяване, изборени от законодателя в разпоредбата на чл. 222, ал. 1 КТ като основание за
възникване на правото за получаване на процесното безщетение.
Изясни се също, че за периода от
15.04.2017 г. до 15.05.2017 г. – за 1 месец от прекратяване на правоотношението
си с ответника, ищецът е останал без работа, като е започнал нова такава на 22.01.2018
г. – с оглед отбелязванията в трудовата книжка на ищеца.
Ответникът не твърди и не установява
започването на работа от ищеца в по – ранен период, нито заплащане на
следващото му се обезщетение, поради което вземането се явява доказано по
своето основание.
Съгласно чл. 222, ал. 1 КТ обезщетението
е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника за времето, през
което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. От изводите на вещото
лице се изясни, че изчислено на тази основа обезщетението възлиза на сумата от 1
147,51 лв.
Предвид изложеното, предявеният иск
следва да бъде изцяло уважен.
По иска с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД:
Възникването в полза на ищеца на
акцесорното вземане за заплащане на обезщетение за забава е обусловено от
установяване наличието на главен дълг, изпадане на длъжника в забава, както и
размера на претендираното обезщетение.
По делото се установи, че в полза на
ищеца С.Б. съществува правото на обезщетение в размерна сумата от 1 147,51 лв.
от „Техремонт“ ЕООД за оставането си без работа за период от 1 месец, считано
от прекратяване на трудовото правоотношение между страните.
Съдът намира, че процесното
обезщетение се явява дължимо по силата на закона и непосредствено при
прекратяване на трудовото правоотношение. В този смисъл, ответникът е изпаднал
в забава за изпълнение на задължението си го заплати, считано от датата на
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, а именно от 15.04.2017 г.
В настоящия случай Б. претендира обезщетение
от по-късен момент – за периода от 30.06.2017 г. до 17.06.2019 г., а с това и
от момент, в който ответникът вече е в забава в плащането на сумата. Размерът на
лихвата за забава възлиза на сумата от 228,88 лв., определен от съда
по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен лихвен калкулатор. Следователно,
предявеният иск за сумата от 225,68 лв. следва да бъде уважен изцяло.
По отговорността
за разноски:
При
този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от исковите, имат и
двете страни. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца, съразмерно с
уважената част от исковите претенции, следва да бъде присъдена сумата от 438,09
лв. – сторени разноски по делото за адвокатско възнаграждение, чието заплащане
в брой следва от удостовереното в договора за правна защита и съдействие от 06.06.2019
г. – приложен по делото /л. 6 /. Ответникът не е възразил срещу претендирания
размер по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което съдът не следва да обсъжда
последния. От страна на ответното дружество не са претендирани разноски, като
не са ангажирани доказателства такива да са извършени, поради което и не следва
да му бъдат присъждани. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК отнетникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – П. сумата от 305,53 лв.,
представляваща разноски за държавна такса и депозит за вещото лице, съразмерно
с уважената част от исковете. Останалата част от тези разноски следва да остане
за сметка на бюджета на съда.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Техремонт“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Шести септември“ № 1, ет. 2 да заплати на С.В.Б., с
ЕГН: **********, с постоянен адрес:*** по исковете с правно основание чл. 128,
т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 822,83 лв., представляваща стойност на неплатено нетно трудово
възнаграждение за месец февруари 2017 г., сумата от 994,43 лв., представляваща стойност на неплатено нетно трудово
възнаграждение за месец март 2017 г., сумата от 420,71 лв., представляваща стойност на неплатено нетно трудово
възнаграждение за месец април 2017 г., законната
лихва за забава върху главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба – 18.06.2019г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от 182,39 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 31.03.2017 г. до 17.06.2019 г., начислена върху главницата
за месец февруари 2017 г., сумата от 212,15
лв., представляваща лихва за забава за периода от 30.04.2017 г. до
17.06.2019 г., начислена върху главницата за месец март 2017 г. и сумата от 86,25 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 31.05.2017 г. до
17.06.2019 г., начислена върху главницата за месец април 2017 г.
ОСЪЖДА „Техремонт“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Шести септември“ № 1, ет. 2 да заплати на С.В.Б., с
ЕГН: **********, с постоянен адрес:*** по иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата
от 625,86 лв., представляваща
нетната стойност на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 5 дни
от 2016 г. и 7 дни от 2017 г. и законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 18.06.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Техремонт“ ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шести септември“ № 1, ет. 2 да
заплати на С.В.Б., с ЕГН: **********, с постоянен адрес:*** по исковете с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1
147,51 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за
периода от 15.04.2017 г. до 15.05.2017 г., законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 18.06.2019 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 225,68 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 30.06.2017 г. до 17.06.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.В.Б., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес:*** срещу „Техремонт“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Шести септември“ № 1, ет. 2 иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 128,30 лв., представляваща лихва за забава за периода от 31.05.2017
г. до 17.06.2019 г., начислена върху обезщетението за неизползван платен
годишен отпуск.
ОСЪЖДА „Техремонт“
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Шести септември“ № 1, ет. 2 да заплати на С.В.Б., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 438,09 лв., представляваща сторени
разноски по делото.
ОСЪЖДА „Техремонт“
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Шести септември“ № 1, ет. 2 да заплати по сметка на Районен съд – П., на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 305,53
лв., представляваща разноски по делото за държавна такса и депозит за
вещото лице, съразмерно на уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: