Р Е Ш Е Н И Е
№ ,04.11.2013 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
граждански състав, на четвърти октомври през двехиляди и тринадесета година, в
публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
секретар М.К.
като разгледа докладваното от районния съдия ВЪЛЧЕВА гр.
дело №166 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.2 ал.1,
т.2 от ЗОДОВ /в редакцията му ДВ, бр.17/06.03.2009 год., сега чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ/ и чл.86 от ЗЗД.
Подадена
е искова молба от Г.С.Г.,***, съдебен адрес: гр.П., ул."П. М." №** офис *** **, ет.**, офис №** против ПРОКУРАТУРАТА
на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр.С*, бул."В*"
№**, представлявана от Главен прокурор С. Ц., в която ищецът твърди, че работи в системата на МВР от 07.02.1994г., като
от 30.03.2000г. и до момента заема длъжността „Началник сектор „Борба с
организираната престъпност" (ТЗ БОП), гр.П. Твърди, че на 15.06.2010г., около 9.20 часа, в
кабинета му в
ОДМВР-гр.П. влезли прокурор К. Д. от СГП, следовател Р. А. от СГП-СО и 4 или 5
служители на Дирекция „Вътрешна сигурност" (ДВС). Твърди, че в този момент приключвал оперативката със състава и останал на доклад ВНД Началник група „Наркотици и
контратероризъм" – В. К. Прокурор Д. се представил и
заявил, че е добре, че са двамата, тъй като има постановление и разрешение от
СГС за личен обиск, претърсване и повдигане на обвинения на него и К. Обявил, че им взема 72-часова мярка за неотклонение „задържане под
стража" и ще им даде възможност да докажат своята невинност. За него бил съставен протокол, че в периода 10.30ч.-10.55ч. му е извършен личен обиск, като доброволно предал на прокурор Димитров 2 мобилни телефона и лични
документи. Бил ограничен да излиза от кабинета още от 9.20ч. и му било ограничено правото на свободно придвижване. След това,
в 11.00ч. му били повдигнати от него обвинения по чл.302, т.1, пр.5, т.2 и т.4, б."б", във връзка с
чл.301 ал.3, пр.1, във връзка с ал.1, пр.1, алт.2 и чл.26 ал.1 от НК и съответно на основание чл.64 ал.2 от НПК му
взел мярка за процесуална принуда 72-часово
прокурорско задържане. Мотив за тази мярка бил „с
цел да се попречи на обвиняемия да се укрие или извърши ново престъпление,
като са взети предвид степента на опасност на извършеното деяние, обвинителните
доказателства, здравословното му състояние, семейното положение, професията,
възрастта и други данни за личността му и поради необходимостта, на основание чл.чл.56-59 и чл.63 от НПК да се внесе в
СГС-НО искане за неговото задържане под стража, вземам на обвиняемия Г. мярка за процесуална принуда 72-часово прокурорско задържане по чл.64 ал.2 от НПК, с цел да се подсигури
незабавното му явяване пред СГС-НО за участие в особеното наказателно
производство по вземане на постоянна най-тежка мярка за неотклонение“. Твърди, че същият го разпитал за
времето от 11.05ч. до 11.18ч.,
като едва тогава му се дала
възможност да потърси защитник. Останал задържан в сградата на ОДМВР гр.П., като едва около обяд дошъл защитникът му. Разследващите
продължили да извършват процесуални действия, вкл. с допълнителен
протокол за доброволно предаване за чантичка с лични пари и ключове. По неясни причини и според него противозаконно, в 15.00ч., прокурор Димитров, в присъствието на защитника, му предявил ново
Постановление за 72-часово задържане на обвиняемо лице, „считано до
18.06.2010г., 15.00 часа или до внасяне на искане от СГП в
СГС-НО за неговото задържане под стража." Последвало
принудителното му транспортиране до ареста в гр.С., ул. "…."
№**. Доколкото
му е известно,
на 18.06.2010г., около 13.00ч.-14.00ч., СГП е направила искане
до некомпетентен съд (С. г. съд-СГС) за постоянна мярка
„задържане под стража". С разпореждане от 18.06.2010г. по
ч.н.д.№С-459/10г. на VІІ-ми н.с. СГС, прекратил производството и изпратил делото по компетентност на ПзОС. Междувременно продължавал да бъда задържан и воден с белезници от органите на
съдебна охрана. Известно му е, че малко след 15.00ч.
на 18.06.2010г., защитникът му е депозирал писмена молба, с която е поискал
незабавно да бъда освободен и транспортиран от него до гр.П., където Окръжният съд да
разгледа искането на СГП за постоянна мярка за неотклонение „задържане под
стража". Вместо да бъде освободен незабавно, заедно с К., бил транспортиран с
белезници до гр.П. Там останал с белезници до 19.00ч., когато започнало
разглеждането на мярката по ч.н.д.№444/2010г. на ПзОС.
Твърди,
че ПзОС установил, че не са налице достатъчно доказателствени източници
и доказателства, от които да се направи обосновано предположение, че е извършил престъпленията, за които е обвинен; че липсват данни да се укрие или да извърши
престъпление и не са налице предпоставките на чл.63 ал.2, т.1 от
НПК, поради което не уважил искането за постоянна
мярка „задържане под стража" и му взел най-леката мярка за неотклонение „подписка", т.е
бил освободен в 21.20ч. на 18.06.2010г. По протест на СГП, П.
апелативен съд (ПАС) по в.ч.н.д.№291/2010г. изменил мярката за неотклонение от „подписка" в
„домашен арест". Този съд, като споделил голяма
част от доводите на ПзОС, приел, че имало опасност да
извърши престъпление против правосъдието или да
попречи на събирането на доказателства (гласни и
писмени), както и да окаже натиск върху свидетели,
които тепърва щяло да бъдат разпитвани. Тази мярка „домашен арест"
продължила до 20.08.2010г.,
когато влязло в сила Определение от 17.08.2010г. по
ч.н.д.№553/2010г. на ПзОС за изменението й в „подписка". Счита, че фактическото му задържане в 9.20ч.;
двукратното вземане на 72-часова прокурорска мярка за задържане (в 11.00ч. и 15.00ч.);
задържането му от Прокуратурата, след изтичане на всякакви срокове - след 9.20ч. на 18.06.2010г.; транспортиране под стража и с
белезници след 9.20ч. на 18.06.2010г.;
престояването му с белезници до 19.00ч. и освобождаването му
едва в 21.20ч. на 18.06.2010г., внасяне на искане пред некомпетентен първоинстанционен съд, както
и задържането му под стража от Прокуратурата за периода от 11.00ч. на 15.06. 2010г. до 11.00ч. на 18.06.2010г. са грубо нарушение на НПК от
страна на С. градска прокуратура. Твърди, че СГП не е имала доказателства за извършени
от него престъпления. Тя го е задържала фактически по-рано и е постановила два
пъти 72-часова мярка, за да има повече време да събира доказателства за неговата виновност. В този смисъл, не е задържан, за да се осигури незабавното му явяване пред компетентния съд (ПзОС), а това е
станало в нарушение на НПК, за да се събират едва тогава доказателства. С Постановление
от 14.02.2012г. на прокурор И. Т. от СГП, наказателното производство срещу него е прекратено, на
основание чл.243 ал.1, т.1 и т.2, във връзка с
чл.24 ал.1, т.1 от НПК, влязло в сила на 17.07.2012г. по Определение
№143/17.04.2012г. по ч.н.д.№206/2012г. на ПзОС.
Твърди,
че с описаните нарушения на
прокурора К. Д. от СГП
били ограничени конституционните му права по чл.30 ал.1; чл.31 ал.1; чл.34 и чл.35 ал.1 от Конституцията на Република България (КРБ) на лична свобода, неприкосновеност, свободно
придвижване на територията на страната и предаването в законния срок от
Прокуратурата на съдебната власт. От една страна е налице незаконно задържане,
което ангажира отговорността на Прокуратурата по чл.2 ал.1, т.1 от ЗОДОВ. От друга страна е налице
незаконно образуване на наказателно производство, което ангажира отговорността
на Прокуратурата по чл.2 ал.1, т.2 от ЗОДОВ. Твърди, че описаните незаконни действия на Прокуратурата му причинили неимуществени
вреди - стрес, неудобство, накърняване на доброто
име и авторитет в обществото, загуба на вяра в правосъдието, които оценява общо
на 20000лв., от които: 1/. 10000лв. - за незаконното задържане от 11.00ч. на 15.06.2010г. до 11.00ч. на 18.06.2010г. по взета мярка 72-часово
задържане от Прокуратурата и 2/. 10000лв. - за незаконно фактическо задържане от 9.20ч. до 11.00ч. на
15.06.2010г.; повторно вземане на принудителна мярка 72-часово задържане от
Прокуратурата в 15.00ч. на 15.06.2010г., с незаконно
превишаване на законоустановения срок за предаване пред съдебната власт - пред П.
окръжен съд в 9.20ч. на 18.06.2010г. Относно незаконното образуване на
наказателното производство и повдигане на обвинения срещу него (извън незаконното задържане), воденето му в
неразумно дълъг срок и други процесуални нарушения на Прокуратурата, които
ангажират отговорността й по чл.2 ал.1, т.2 от ЗОДОВ, ще предяви отделен иск. В този смисъл, този иск за незаконно задържане е частичен за
отговорността по чл.2 ал.1, т.2 от ЗОДОВ.
Моли съда, на
основание чл.2 ал.1, т.1 и т.2 от ЗОДОВ да осъди Прокуратурата
на Република България да му
заплати сумите: 1/. 10000.00лв. - неимуществени
вреди по чл.2 ал.1, т.1 от ЗОДОВ -
за незаконно задържане от 11.00ч. на 15.06.2010г. до
21.20ч. на 18.06.2010г. по взета мярка
„72-часово задържане" от Прокуратурата с Постановление от 11.00ч. на 15.06.2010г., заедно със законната лихва от
18.06.2010г. до окончателното й изплащане; 2/ 10000.00лв. - неимуществени
вреди (частично) по чл.2 ал.1, т.2 от
ЗОДОВ - за незаконно фактическо задържане от 9.20ч. до 11.00ч. на
15.06.2010г.; повторно вземане на принудителна мярка 72-часово задържане от
Прокуратурата с Постановление от 15.00ч. на
15.06.2010г., с незаконно превишаване
на законоустановения срок за предаване пред съдебната власт (П. окръжен съд) в 9.20ч. на 18.06.2010г., заедно със законната лихва от 18.06.2010г. до
окончателното й изплащане, както и
деловодните разноски. Представя писмени доказателства и прави доказателствени искания.
В
изпълнение на указанията на съда за отстраняване на констатираните нередовности
на така подадената искова молба, ищецът е депозирал по делото писмена молба, с
която е заявил, че счита, че
няма противоречие между обстоятелствена част и петитума по отношение на крайния час на незаконното задържане
и незаконното превишаване на законоустановения срок за предаване пред
съдебната власт. Твърди, че в обстоятелствената част на исковата молба
изрично е посочено, че в нарушение на НПК, СГП на два пъти (с две
постановления) е вземала 72-часова мярка за прокурорско задържане - първото
е от 11.00ч, а второто е от 15.00ч.
Освен това е посочено, че фактически (без постановление на прокурора), Г. е бил задържан от 9.20ч. до 11.00ч. на 15.06.2010г., когато му е предявено първото прокурорско
постановление. Посочено е, че фактически (след изтичане
на законните 72 часа по всяко едно от двете постановления), Г. е бил държан затворен от 11.00ч. по първото
постановление, респ. от 15.00ч. по второто
постановление, до 21.20ч. на 18.06.2010г., когато ПзОС не е одобрил постоянна мярка за
задържане. По този начин в
обстоятелствената част са описани, че са налице отделни периоди на задържане и
различни незаконни прокурорски действия: 1/. Период на задържане въз основа на законен
прокурорски акт, издаден на основание чл.64 ал.2 от НПК (първото
постановление от 11.00ч. на 15.06.2010г.,
като законният 72-часов срок изтича в 11.00ч. на 18.06.2010г.).
Този период е започнал от 11.00ч. на 15.06.2010г. и
фактически е продължил до 21.20ч. на 18.06.2010г., като е превишен 72-часовия срок,
който е изтекъл в 11.00ч. на 18.06.2010г. В
обстоятелствената част е посочен срокът за
действие на това първо постановление от 11.00ч. на 15.06.2010г. до 11.00ч. на 18.06.2010г., до който е следвало Г. да бъде
представен на органите на съдебната власт. Твърди, че именно по този прокурорски акт се е произнесъл ПзОС по ч.н.д. №444/
2010г. и не е взел исканата постоянна мярка за неотклонение „задържане под
стража", а на 14.02.2012г. е прекратено и
наказателното производство и точно по него в т.1 от петитума се претендират
неимуществени вреди за незаконно задържане в размер на 10000лв. на основание
чл.2 ал.1, т.1 от ЗОДОВ; 2.1/. Период на фактическо задържане, без
прокурорски акт (без постановление), продължил от 09.20 ч. до 11.00ч. на
15.06.2010г. и необходимостта да бъде предаден
на съдебните органи до 09.20ч. на 18.06.2010г.; 2.2/. Действие по издаване на незаконен втори прокурорски акт
за 72-часово задържане (второто постановление от 15.00ч. на 15.06.2010г.),
въпреки наличието на вече издаден прокурорски акт (първото постановление от 11.00ч. на 15.06.2010г.); 2.3/. Действие по превишаване на задържането и след 15.00ч. на 18.06.2010г. по второто постановление и
непредаването и в този срок на органите на съдебната власт. Твърди, че именно тези обстоятелства (т.2.1, т.2.2 и т.2.3) и точно по тях в т.2 от петитума се претендират
неимуществени вреди в размер на 10000лв. на основание чл.2 ал.1, т.2 от
ЗОДОВ. За това е посочено, че този иск е частичен
по иска по чл.2 ал.1, т.2 от ЗОДОВ. С това счита, че има съответствие между
обстоятелствена част и петитума и по двата пункта.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото е
постъпил писмен отговор по така подадената искова молба от ответника, чрез М.Н. – прокурор при Районна
прокуратура-П.,
командирован в Районна прокуратура-П., с който взема становище, че така предявените искове от Г.С.Г. *** срещу
Прокуратурата на Република България, с посочено правно
основание чл.2 ал.1, т.1 и т.2 от ЗОДОВ са
допустими. По същество, счита така
предявените искове за неоснователни. Оспорва
основанието на исковата претенция по чл.2 ал.1, т.1 от ЗОДОВ. Твърди, че за да е налице основанието на чл.2 ал.1, т.1
от ЗОДОВ, задържането под стража, към каквото следва да се приравни и
задържането за срок от 72 часа, на основание чл.64 ал.2
от НПК, следва да бъде отменено, като незаконно, а според
действащата към момента на твърдения правопораждащ факт материалноправна норма,
същото задържане трябва да бъде отменено, като
незаконно, поради липса на правно основание. В настоящия случай, с Определение
на ПзОС от 18.06.2010г. по ЧНД №444/2010г. се оставя без уважение искането за вземане на мярка
за неотклонение „Задържане под стража" спрямо Г. и се взема мярка
„подписка". С Определение от 24.06.2010г. по
ВЧНД №291/2010г. на Апелативен съд – П., същият съд отменя Определение на ПзОС от 18.06.2010г. по ЧНД №444/2010г. и
спрямо Г. се взема мярка за неотклонение по чл.62 ал.1 от НПК, във връзка с чл.58, т.3 от
НПК, ограничаваща свободата му на придвижване. Последната мярка се отличава от „Задържане
под стража" по смисъла на чл.63 ал.1 от НПК, във връзка с чл.58, т.4 от НПК, единствено по местоизпълнението
си, като Апелативен съд – П. е преценил, че
съществува реална опасност Г. да извърши престъпление против правосъдието или
да попречи на събирането на доказателства. Ето защо, осъщественото спрямо Г.Г.
задържане по реда на чл.64 ал.2 от НПК никога не е било отменено, като незаконно, още по-малко - поради липса на правно основание, каквото очевидно има. Фактът
на последващо оставяне без уважение на исканата мярка за неотклонение
„Задържане под стража" не съставлява „отмяна" на Постановлението по
чл.64 ал.2 от НПК и не може да бъде основание за отговорност по смисъла на чл.2
ал.1, т.1 от ЗОДОВ. Алтернативно, оспорва исковата
претенция по размер. В тежест на ищцовата страна е да докаже претърпените
неимуществени вреди, техният размер и връзката им с незаконните действия,
съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и утвърдената съдебна практика. В случая
не са събрани доказателства за твърдените стрес, неудобство, накърняване на
доброто име и авторитет в обществото и загуба на вяра в правосъдието. Следва да
се има предвид, че относително кратката продължителност на осъщественото
задържане - 72 часа, както и цялостната икономическа обстановка в страната,
съобразно с размера на минималната работна заплата, както към момента на
задържането, така и понастоящем, водят до заключението, че претендираният
размер на неимуществени вреди от 10 000 лева е очевидно прекомерен.
Оспорвам основанието на исковата претенция
по чл.2 ал.1, т.2 от ЗОДОВ. Твърдяното
фактическо задържане, без прокурорски акт, за периода от 9.20 часа до 11.00ч. на 15.06.2010г. е недоказано. Тук следва да се има предвид, че
прякото участие на едно физическо лице в процесуално следствени действия,
включително личен обиск /претърсване на лице/ и изземване, не съставлява
фактическо задържане на лицето по смисъла на закона, включително и на чл.2
ал.1, т.2 от ЗОДОВ. На следващо място, Прокуратурата на Република Б. може да носи отговорност за претърпени вреди от
физическо лице от момента, в който същото лице бъде привлечено, като обвиняем по досъдебно производство. В настоящия
случай, това безспорно е сторено към 11.00 часа
на 15.06.2010г., видно от Постановлението за привличане на обвиняем от
15.06.2010г. Твърди се също така, че Г.С.Г.
е претърпял неимуществени вреди, поради задържането си на
основание второ, „незаконно" Постановление по реда на чл.64 ал.2 от НПК от
15.06.2010г., 15.00 часа, след като вече е имало първо,
„законосъобразно" такова, от 15.06.2010г., 11.00 часа. Следва да се отбележи, че независимо колкото
на брой основания за задържане на едно лице съществуват, то фактът на
задържането остава един. Именно същият факт, а не различните основания за
задържане, независимо „незаконосъобразни" или „законосъобразни", би
могъл да причини имуществени или неимуществени вреди за едно физическо лице.
Ето защо, няма как да твърди, че едновременно, за едно лице, за един и същи
период от време и по практически едно задържане за срок от 72 часа, на
основание чл.64 ал.2 от НПК, за Прокуратурата на Република България възниква, както отговорност по чл.2 ал.1, т.1 от ЗОДОВ, на
основание „законосъобразно" Постановление от 15.06.2010г., 11.00 часа, така и по чл.2 ал.1,
т.2 от ЗОДОВ, на основание „незаконосъобразно" Постановление от
15.06.2010г., 15.00 часа. Горното би имало смисъл единствено, ако се твърди, че Г.С.Г. търпи неимуществени вреди не
от факта на задържане за срок от 72 часа, а от обстоятелството, че в правния
мир съществуват две постановления по реда на чл.64 ал.2 от НПК за същото.
Последното счита за несъстоятелно. Твърдението
за превишаване на срока за задържане, след
определените от закона 72 часа, също счита по същество
за недоказано. Алтернативно, оспорва
исковата претенция по размер. Твърди, че в тежест на
ищцовата страна е да докаже претърпените неимуществени вреди, техният размер и
връзката им с незаконните действия, съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и
утвърдената съдебна практика. В случая не са събрани доказателства за
твърдените стрес, неудобство, накърняване на доброто име и авторитет в
обществото и загуба на вяра в правосъдието. Следва да се има предвид, че
твърдяното фактическо задържане за периода от 9:20 часа до 11.00 на 15.06.2010г., както и това след изтичане на
предвидените в чл.64 ал.2 от НПК 72 часа, са с изключително кратка
продължителност. Последното, както и цялостната икономическа обстановка в
страната, съобразно размера на минималната работна заплата, както към момента
на задържането, така и понастоящем, водят до извода, че претендираният размер
на неимуществени вреди от 10000 лева е очевидно прекомерен.
Отделно от горното, възразява срещу
началния момент, от който се твърди право на законна лихва, както на иска с
посочено правно основание чл.2 ал.1, т.1 от ЗОДОВ 18.06.2010г., така и на този по чл.2
ал.1, т.2 от ЗОДОВ - отново 18.06.2010г. Твърди, че лихвата, като акцесорно вземане, следва основното такова, включително и по момент на
изискуемост, ето защо, по исковата претенция с основание чл.2 ал.1, т.1 от ЗОДОВ, лихва не може да се претендира преди датата на влизане в сила на
Определение по ВЧНД №291/2010г. на Апелативен съд – П., а именно - 24.06.2010г.
При уважаване на исковата претенция с посочено правно основание чл.2 ал.1, т.2
от ЗОДОВ, лихва следва да се дължи от момента на влизане в сила на
Постановление за прекратяване на наказателното производство срещу Г.С.Г. -
17.07.2012г. Взема становище
по доказателствените искания на ищеца и прави свои искания по доказателствата.
Предявените искове се поддържат изцяло в проведените по
делото съдебни заседания от ищеца и от неговия пълномощник. Подробни
съображения по съществото на правния спор са изложени в представената и приета
по делото писмена защита.
Ответникът - Прокуратурата на Република България, чрез
процесуалния си представител, оспорва исковете, като неоснователни и недоказани
и моли съда да ги отхвърли. Излага доводи по съществото на делото в приложената
писмена защита.
Съдът,
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Видно от
приетите по делото писмени доказателства е, че с Разпореждане по НЧД №С-445
на СГС, НК, 17-ти състав по описа за 2010г. от 10.06.2010г. е разрешено да се извърши личен обиск на ищеца Г.С.Г., с ЕГН **********.
От представения,
приет и неоспорен Протокол за личен обиск /претърсване на лице/,
изземване и привличане на обвиняем по реда на чл.219 ал.2 от НПК от 15.06.2010г. на
прокурор К.Д. – прокурор при С. градска прокуратура е видно, че на ищеца Г.С.Г., в присъствие
на поемните лица П.И.Д. и Стамен Д.А., е бил извършен личен обиск за времето от 10.30 ч. до 10.55 ч., при който ищецът е предал доброволно описаните в протокола вещи за нуждите на
следствието. Със
същия протокол, на основание чл.219 ал.2, във връзка с чл.196 ал.1, т.3 от НПК,
ищецът е привлечен, като обвиняем за престъпление по чл.302, т.4, т.2 и т.1, пр.5, б.“б“, във връзка с
чл.301 ал.3, пр.1, връзка
ал.1, пр.1, алт.2, връзка с чл.26 ал.1 от НК. В протокола е отразено, че на обвиняемия Г. се взема мярка за процесуална принуда 72-часово
прокурорско задържане по чл.64 ал.2 от НПК, с цел да се подсигури незабавното му явяване пред СГС–НО за
участие в особеното наказателно производство по вземане на постоянна най-тежка
мярка за неотклонение. Протоколът е предявен на ищеца в 11.00 часа на 15.06.2010 год., видно от
направеното отбелязване. Извършен е и разпит на обвиняемия, видно от приложения протокол за разпит на
обвиняем от
15.06.2010 год., за времето от 11.05 ч. до 11.18 ч.
По делото е представено и Постановление за
72-часово задържане на обвиняемо лице от 15.06.2010г., 15.00 ч., с което прокурора от С. градска прокуратура е постановил
задържане на обвиняемия Г.С.Г., в Следствения арест при СО-СГП, служебен адрес: гр.С., ул.„….“ №… за срок от 72 часа, считано до 18.06.2010г., 15.00
часа или до внасяне на искане от СГП–НО за неговото задържане под стража. Екземпляр от постановлението е връчен и получен от обвиняемия на 15.06.2010 год. в 15.00 часа.
Видно
от представения Дневник-регистър за пропуснати лица в ОДМВР-П., на 15.06.2010г., в 9.10. са
регистрирани влизания на лицата Е.Г.Д. и П.И.Д..
По делото са представени и приети Заповед №219 от
14.06.2010г., издадена от Началник ОЗ „Охрана-П.“ за конвоиране на задържани лица, както и заверени копия от Пътна
книжка на СКА марка Т. Х. рег.№…… за 15.06.2010г.
С Постановление за конвоиране на обвиняемо
лице от 16.06.2010
год., постановено от прокурора при СГП по Дознание №ДП
13-П/2010 год., пр.пр.
№4-1452/2010г. по
описа на СГП, е разпоредено
довеждането на ищеца
Г.С.Г. и В. И. К. от ареста на
ул. „М. В.“ №… в конвойните помещения в сградата на Съдебната
палата, бул. „В.“ №.. за
провеждане на разпит пред съдия в качеството на свидетел на 16.06.2010 год. в 15.00 часа.
По делото е приет
и Опис
№1536а на кореспонденцията, изпратена на 18.06.2010г., от който е видно, че искане,
вх.№4-777 от 18.06.2010г. е постъпило на същата дата в 13.15 ч. Представено е и писмо от 16.05.2013г.
на СГС, според което СГП е внесла на 18.06.2010г. в 13.15 ч. искане за вземане
мярка за неотклонение по отношение на Г.С.Г. и В. И. К. по чл.64 от НПК.
Видно от представеното Извлечение
от Дневник за постъпилите и освободени лица в ареста на ул.„М. Г.В.“ №.. е, че лицето Г.С.Г. е
постъпил на 15.06.2010г. в 17.20 ч. и е освободен на
18.06.2010г. в 15.00 ч., поради изтичане срока на задържането.
По
делото е прието и заверено копие от жалба, подадена от адв. Р.П. – защитник на
обвиняемия Г.С.Г. до СГП /на вниманието на прокурор Кирил Димитров/, с която е
поискал /настоял/ да бъде освободен незабавно ищеца /а евентуалният транспорт
поема за себе си/, предвид изтичането на взетата мярка за неотклонение „задържане
под стража за 72 часа“ в 15.00 часа на 18.06.2010 год. и предвид на това, че до
момента 15.05 часа няма насрочено съдебно заседание за мярката, а обвиняемият Г.
продължава да е задържан. Копието на жалбата е заверено и изпратено от СГП, а в
съпроводителното писмо е посочено, че оригиналът на същата се намира в
наблюдателните материали по делото и по нея наблюдаващият прокурор не е взел
отношение, с оглед факта, че към момента на подаването й, материалите от
досъдебното производство са се намирали в СГС, впоследствие препратени от СГС в
Окръжен съд-гр.П.
С Разпореждане от 18.06.2010г., постановено от
С. градски съд, наказателно отделение, 7-ми състав, по ч.н.д. №С-459/2010г. е прекратено съдебното
производство по делото и същото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд–гр.П.
С Постановление за конвоиране на обвиняемо
лице от 18.06.2010г., прокурора при СГП е постановил обвиняемите лица ищеца Г.Г. и В. К. да бъдат преведени от ареста в конвойните помещения на Съдебната палата
на 18.06.2010г. в 13.30 ч., за участие в особеното наказателно производството по вземане на най-тежка мярка за неотклонение.
По делото са представени
и заповедите за конвоиране на обвиняемите лица от 15.06.2010г., 17.06.2010г. и
18.06.2010г.
С Протоколно определение от 18.06.2010г., постановено по
ч.н.д. №444/2010
год. по описа на П. Окръжен съд, е оставено без уважение искането на
Софийска градска прокуратура за вземане на мярка за неотклонение „задържане под
стража“ спрямо обвиняемите Г.Г. и В. К. и е взета мярка за неотклонение „подписка“. Видно от направеното отбелязване
в протокола е, че съдебното заседание по делото е приключило в 21.20 часа.
С Определение
от 24.06.2010г., постановено по вчнд №291/2010 год.
по описа на Пловдивския апелативен съд, е отменено протоколното определение на П. окръжен съд по отношение и на двете обвиняеми лица и им е взета мярка за неотклонение „домашен
арест“.
С
Протоколно определение от 17.08.2010г., постановено по ч.н.д. №553/2010 год. по описа на П. Окръжен съд, е изменена мярката за неотклонение „домашен арест“ по отношение на ищеца Г.Г. и на Виктор
Кожухаров от
„домашен арест“ в „подписка“.
С Постановление за прекратяване на
наказателното производство по Досъдебно производство №13-П/10г. по описа на СО-СГП, пр.пр. №4-1452/10г. по описа на СГП от 14.02.2012г. на прокурора при СГП, на основание чл.199, чл.243 ал.1, т.1 и т.2, във връзка
с чл.24 ал.1, т.1, чл.243 ал.3, чл.111 ал.2 от НПК, е прекратено наказателното производство, водено срещу
Г.С.Г. и В. И. К., за посочените по-горе престъпления. Прокурорът е приел, че не е
доказано повдигнатото обвинение срещу ищеца.
С
Определение №143 от 17.04.2012 год., постановено по ЧНД №206/2012 год. по описа
на П. окръжен съд, е оставена без разглеждане жалбата на три физически лица
против постановлението на прокурора от 14.02.2012 год., с което е прекратено
наказателното производство. Определението е влязло в законна сила на 17.07.2012
год.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите В. К., М. С., В. П., В. Б., С. А. и Е.Д..
От показанията на свидетеля В. И.
К., който към месец юни
От показанията на свидетеля В. Т.
П., работещ в сектор „БОП”, се установява, че около 9.20 ч. на 15.06.2010 год.,
се налагало да излезе и тъй като ключовете за служебните автомобили стоят при
началник групата, то трябвало да говори с К., за да вземе автомобила. След като
видял, че К. не е в стаята, попитал друг колега, къде е В. и той му казал, че
все още е при началника. Свидетелят тръгнал да влиза при тях да им каже, че
излиза със служебния автомобил и при вратата бил спрян от друг колега от
„Вътрешна сигурност”, който му казал, че не може да влезе при тях. Не му казал
защо не може да влезе. Свидетелят попитал втори път, но отново му било
отказано. Излязал със служебния автомобил и час по-късно съпругата му, която е
колежка в Районното управление, му се обадила и го питала дали е вярно, че са
задържали началниците му. Свидетелят останал втрещен и не можел да повярва. Върнал
се в сектора. Тях ги нямало никъде по коридора. Попитал колегата си дали това е
истина, че са задържали началниците.Той му казал, че никой официално не е казал
нищо и че нямат достъп до тях и никой не им дава обяснение. В последствие към
12.00 часа видял В. К. в коридора, който бил буквално обграден от трима служители
от „Вътрешна сигурност”. Това правело впечатление. Не успял да види Г..
Доколкото е запознат, абсолютно никой не е успял да влезе при Г.. Г. го видял
за първи път, след мярката, към девет часа вечерта, след 95-96 часа задържане.
След пет и половина, шест часа, се е гледала мярката. Те излезли към девет
часа, девет и нещо. Когато излезли от съда, били освободени. От В. разбрал, че
до към 17-18 часа са били с белезници, докато адвокатите им са поискали да ги
махнат. Доколкото му е известно, когато са ги карали в С. са били с лице, което
е било задържано в сектора няколко месеца по-рано, К. Самият Г. се е чувствал
абсолютно зле. От Г. знае, тъй като са коментирали преживяното, че първоначално
не са имали силата да се изправят да излязат навън и че са смачкани от това, че
ги приравняват с хората, които са задържали. Те не можели, в началото да
повярват, че законът не е равен за всички. Свидетелят е чувал и от двамата, че
в Ареста са се чувствали зле и са били с хора, които извършват престъпления. Задържането
на началника дало отражение на работата на сектора, тъй като в даден момент
оставали без ръководител. След като разбрали кои са лицата, които са дали
обяснение, всички в сектора били афектирани, че ръководството не вярва на
колегите, а вярва на думите на хора, които са осъдени от съда, въз основа на
събрани доказателства от този сектор. Свидетелят си спомня, че два, три дни
след задържането, бившият директор на
ГДБОП и главният секретар дошли в Областната дирекция и ги извикали при
директора. Там направили срещата. На свидетеля му направило впечатление отношението
на бившия директор на ГДБОП, който бил антинастроен срещу Г.. Казал: „…този
човек, щом е взимал пари, значи трябва да си понесе отговорността…„. Според
свидетеля неговото и на колегите му отношение към двамата началници не се
променило. Те двамата, обаче, Г. и К. са променени. Според него Г. се състарил,
като човек, както физически, така и психически.
Установява се от показанията на
свидетеля М. Г. С.в, говорител на ОД на МВР П., че фактът на задържане на
ищеца, станал известен на него и на колегите му на 15.06.2010 г. В началото
всички били в шок и невидение за това, какво се случва и защо именно началника
на БОП П. Г.Г., заедно с колегата Виктор Кожухаров, са задържани и за какво.
Впоследствие това било оповестено и в медиите. Разбрали, че действията се ръководят
от СГП. Отчитайки казаното в медиите за нещата, в които обвиняват Г., били меко
казани шокирани, поради факта, че Г. и секторът под неговото ръководство, пряко
се е борило с този вид престъпления, за които него го обвиняват. В момента на
оповестяване на тази информация в медиите, тъй като служебната ангажираност на
свидетеля е пряко свързана с комуникациите, получил стотици обаждания от
най-различни медии, защо, как е задържан, в какво е обвинен, имало ли е сигнали
срещу него. С две думи имало небивал медиен интерес. Това продължило в рамките
на няколко дни, включително и в деня, в който трябвало да бъде разгледана
мярката за неотклонение. Медийният интерес бил небивал, както от национално,
така и от регионално естество. Когато очаквали да бъде гледана мярката за
неотклонение, продължавали колегите журналисти да се интересуват къде ще бъде
гледана, какво се очаква и в ОД свидетелят разбрал, че мярката ще бъде гледана
в СГС. Впоследствие разбрал, че ще бъде гледана в ПзОС. Имало много въпросителни
и недоумения и защо било това прехвърляне и какво се случва през това време. Свидетелят
не можел да отговори защо те са задържани тук в П., а са приведени в Ареста в С.
и между колегите имало информация, че са
транспортирани с лице, което е задържано от сектор „БОП”. Свидетелят и други негови
колеги, както и колеги от сектор „БОП” и
други дошли пред сградата на съда в очакване на разглеждане на мярката. Вече било
станало тъмно, към 21.30-21.40, двамата излезли от сградата на съда и тогава
разбрали, че им е наложена мярка за неотклонение „Подписка”. Отвън имало и
немалко журналисти. Според свидетеля, информация, че нещо се случва на етажа на
сектор „БОП”, при него дошла, около 09.30ч.-10.00ч. Първоначално колегите му били
останали с впечатление, че сектор „БОП” провеждат някаква тяхна акция, операция.
Разбрал пак от колеги, че Г. и К. са задържани и на етажа има представители на
прокуратурата. Това предизвикало и техния шок. Свидетелят се поинтересувал
какво се случва и не бил допуснат от колеги. Било му казано, че не може да
влиза там, тъй като в момента се извършват процесуални действия. Имало колега
от сектор „БОП”. Имало и непознат за него служител. Първото му виждане с Г. било
в момента на освобождаването му от мярката,
около 21.30 ч. След това се чували нееднократно по мобилния телефон. Той
също бил шокиран от случващото се. Бил много огорчен и се стараели колегите,
които говорели с него да му вдъхват надежда и чисто колегиално отношение. Той бил
много обезсърчен. Г. не недоумявал, че е задържан повече от 72 часа от 15.06.2010
год. до вземането му на мярка за освобождаване. Говорили и за това, че всички
обвинения, спрямо него и колегата Кожухаров, се градят 99% на лица, срещу които
секторът е работил и са били съдени за извършени от тях престъпления. Още в
момента, в който Г. бил освободен от Ареста, свидетелят го видял видимо
променен. Бил много отслабнал, пребледнял, но въпреки това бил категорично
уверен в правотата си и това той му го заявил още на входа на съда, че е убеден
в правотата си. Според свидетеля най-силно влияние задържането на Г. и
Кожухаров оказало върху техните колеги от сектор „БОП” и на голяма част от
служителите на ОД на МВР, които са отделно от звеното „БОП”. Коментирали, че никой
от тях не е застрахован, че докато върши работата си съвестно и съзнателно,
някои няма, образно казано, да го натопи и да бъде задържан по същия начин,
както те двамата. Служителите от сектор „БОП” П., след задържането на Г. и К.,
били силно обезсърчени и деморализирани. Служителите от сектор „БОП” не променили
отношението си спрямо Г.. Напротив, имало обаждания и срещи с него в дома му,
когато бил с мярка „Домашен арест”.
Свидетелят В. Д. Б. - Началник
сектор ОЗ„Охрана“-гр.П., дава показания, че е бил повикан от Директора на ОД на
МВР. Когато отишъл при него, той му казал, че е по неприятен повод и че има
прокурори, които са взели мярка на техни служители и ще се наложи да ги
конвоират. Завели го в една стая и там един господин му се представил за
прокурор от СГП, показал си и картата. Имало и още един прокурор, който също му
се представил. Прокурорът му казал, че се налага да конвоират двама служители
на МВР, които са задържани, до град С. Свидетелят му отговорил, че няма
проблем, но че трябва да получи съответните документи по съответния ред и той му
казал, че ще бъдат изготвени. След обяд, по негов спомен, след 15.00 часа,
получили разпореждането от прокурора за привеждане на двамата служители в С.
Свидетелят издал заповед, командировъчни и със служебния автомобил марка „Т.”,
ги закарали в гр.С. Разпореждането било да бъдат приведени на ул.”М. В.” №…,
където се намира Централният С затвор. Изпратил конвоен отряд, с изготвена
документация. След като се върнали, конвоят му казали, че всичко е протекло
нормално и че са оставили хората в ареста на ул.”В.”. Впоследствие му се обадили
от С. и му казали, че трябва да върнат хората, които са закарали, че делото не
е подсъдно на Градски съд и трябва да се върне да се гледа от Окръжен съд П.
Софийският конвой докарали хората обратно. Било след 17.00 часа за гледане на
мярката. Докарали ги със съответните изисквания, които имат, с белезници. Мярката
продължила до късно. Свалянето на белезниците е с разпореждане на председателя на съда. Спомня си, че обратният
конвой от С. за П. бил след изтичане на 72- часовата мярка, защото колегите от С. му казали, че изтича 72-часовата
мярка, а хората все още са задържани и има разпореждане на СГС да бъдат върнати
в П. за гледане на мярката. Те, обаче, не можели да освободят хората. Нямали
тези компетенции и нямали разпореждане от съда, а задържаните били и със
Софийския конвой. Софийският конвой докарали ищеца на мястото, определено за
автомобили на конвоя. През служебния вход вкарали лицата и ги завели в първа
зала. Спомня си, че имало медиен интерес и за да избегнат това нещо, ги привели
през служебния коридор. Белезниците били свалени в съдебно заседание, след
разпореждане на съдията.
Свидетелят Е.Г.Д. дава показания,
че доколкото си спомня, е било през месец юни 2010г., когато той и негов
колега, с когото работят заедно П., отишли по работа в полицията. Било сутринта,
някъде към 09.00 часа. Записали се, че отиват при Виктор Кожухаров, тъй като жалбата
на свидетеля била при него. Полицаите на пропуска им дали едни бележки и им
казали да чакат, че ще ги вземат. По едно време, някакъв господин им казал да
дойдат с него и двамата. Качили ги горе, в една много голяма стая. Имало и
други хора и им казали да седнат и те седнали. Поискали им личните карти. В
този момент и Г. бил там и В.К. бил там. Имало и други хора. Имало и един
господин с побеляла коса, пълничък, който явно бил някакъв шеф, тъй като
личните им карти ги дали на него. В този момент, той казал на Г. и К., че са
арестувани и да изваждат от джобовете, флашки, ключове за каси, телефони,
всичко, каквото имат и започнали да ги обискират пред свидетеля. В този момент,
господинът, който им гледал личните карти, побутнал с ръка господина до него и
казал „този не става”. Оказало се, че това бил свидетеля. Тогава му казали да
става, изкарали го навънка и му казали да си отива. П. останал. След час, два, П.
дошъл на работа и казал на свидетеля, че са го накарали за поемно лице и че са
обискирали каси и такива неща и че той е присъствал на обиските. Още когато
свидетелят бил в полицията, казали, че са задържани Г. и К., а после и П. казал,
че са задържани и после пресата гръмнала.
При така възприетата фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Въз
основа на изложените в исковата молба и допълнителната молба на ищеца
фактически обстоятелства и предвид заявените от ищеца искания, съдът приема, че
е сезиран с искове, намиращи правното си основание в разпоредбите на чл.2 ал.1,
т.2 от ЗОДОВ /действащ към правнозначимия период от време – задържането на
ищеца - в редакцията му ДВ, бр.17/06.03.2009 год., сега чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ/. Съдът счита за нужно изрично да отбележи, че не е обвързан с дадената от ищеца правна квалификация на
исковете, по начина и по подточките, които той е посочил и заявил в исковата си
молба и допълнил с допълнителната си молба. Определянето на правната
квалификация на исковите претенции е от компетентността на съда и в конкретния
случай съдът се ръководи от твърдяните от ищеца факти и обстоятелства.
Действително
в съдебно заседание и при доклада на делото и с оглед твърдяните от ищеца
обстоятелства, съдът е посочил като правна квалификаия чл.2 ал.1, т.1 и т.2 от ЗОДОВ, но предвид гореизложеното счита, че в настоящия казус т.1 на чл.2 ал.1
от ЗОДОВ се поглъща от чл.2 ал.1, т.2 от ЗОДОВ. В тази насока е и Тълкувателно
решение №3 от 22.04.2004 год. на ВКС по тълк. гр.д. №3/2004 год., ОСГК /т.13/. Счита
също, че с тази правна квалификация не се променя доказателствената тежест и не
се нарушават правата на страните, тъй като същите в хода на производството по
делото са вземали становище и са се защитавали по всички правнорелевантни факти
и обстоятелства.
Съдът
приема, че в крайна сметка, ищецът твърди, че е бил незаконно задържан за
периода от 9.20 часа на 15.06.2010 год. до 21.20 часа на 18.06.2010 год. и
претендира обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразните действия
на ответника по задържането му.
Претенцията
за незаконното задържане е заявена, като частичен иск, с оглед посоченото от
ищеца, че за незаконното образуване на производството, повдигането на обвинение
и воденето му в неразумно дълът срок ще предяви друг иск.
Безспорно
се установи по делото, че на ищеца Г.Г. е била взета мярка за процесуална
принуда 72-часово прокурорско задържане по чл.64 ал.2 от НПК по реда и на
основание чл.219 ал.2, във връзка с чл.196 ал.1, т.3 от НПК, които действия са
инкорпорирани в приложения и приет по делото
Протокол за личен обиск /претърсване на лице/, изземване и привличане на
обвиняем по реда на чл.219 ал.2 от НПК. Протоколът, видно от направеното
отбелязване е предявен на ищеца в 11.00 часа на 15.06.2010 год. Настоящият
съдебен състав приема, че от посочения ден и час е започнал да тече срока на
72-часовото задържане на ищеца и съответно този срок е изтекъл в 11.00 часа на
18.06.2010 год. Съдът счита също, че повторното вземане на мярка за 72-часово
задържане на ищеца с Постановлението за 72-часово задържане на обвиняемо лице
от 15.06.2010 год., 15.00ч. е не само ненужно, но и изцяло незаконосъобразно,
тъй като по отношение на ищеца вече е била взета, по предвидения в закона процесуален
ред, мярка за 72-часово задържане с посочения протокол и тя вече е била
действаща и в сила, към момента на постановяване на това прокурорско
постановление. С последното безспорно и несъмнено се удължава срока на вече
взетата мярка с още четири часа. Нещо повече в това постановление е посочено,
че е за срок от 72 часа, считано до 18.06.2010 год., 15.00 часа или до внасяне
на искане от СГП в СГС-НО за неговото задържане под стража. Последното пък,
следва да се има предвид само и единствено в случай на по-ранно внасяне на
искане в съда за вземане на постоянна мярка задържане под стража, т.е. преди
изтичането на 72-часовия срок на задържане. В противен случай, би било абсурно.
Безспорно
е установено по делото, че искането на СГП до СГС за вземане на постоянна мярка
задържане под стража на обвиняемия ищец Г.Г. е внесено в СГС на 18.06.2010 год.
в 13.15 часа. В тази насока са приетите по делото писмени доказателства – писмото
от СГС до ПРС и описа, цитирани по-горе. Налага се безспорния извод, че
прокуратурата е внесла искането си след изтичането на срока на 72-часовото
задържане на ищеца в 11.00 часа на 18.06.2010 год. Безспорно доказано е и това,
че СГС е приел, че е местно некомпетентен да се произнесе по искането на
прокурора за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ на ищеца и
че е прекратил съдебното производство по делото и е изпратил делото по
компетентност на П. Окръжен съд, както и че разглеждането на делото в Окръжен
съд-гр.П. е започнало в 19.00 часа на 18.06.2010 год. е и приключило в 21.20
часа на същата дата, видно от изготвения протокол от проведеното съдебно
заседание. Доказано е и това, че в промеждутъка от внасянето на искането в СГС
до разглеждането на делото от ПОС, в 15.05 часа на 18.06.2010 год., е
депозирана до СГП /на вниманието на наблюдаващия прокурор/ жалба-искане от
адвокат Р.П. – защитник на обвиняемия ищец Г.Г. за незабавното му освобождане,
поради изтичането на 72-часовата мярка за задържане. Установено е, че по същата
не е било взето никакво отношение от представител на прокуратурата. Безспорно
доказано е и това, че ищецът и другото обвиняемо лице по наказателното
производство свидетеля Виктор Кожухаров не са били освободени в 11.00 часа на
18.06.2010 год., когато е изтекъл срока на 72-часовото им задържане, както и че
са били конвоирани от съдебната охрана от гр.С. до гр.П. за гледане на делото,
че са били с поставени белезници до започването на съдебното заседание по
делото в П. окръжен съд, когато същите са им били свалени по разпореждане на
съдията. Реалното освобождаване на ищеца е станало след приключването на
производството по делото пред ПОС в 21.20 часа на 18.06.2010 год. и предвид
взетата му по-лека мярка за неотклонение „Подписка“. Макар и да са му били
свалени белезниците, ищецът е останал в съдебната зала под наблюдението и
охраната на служителите на съдебната охрана. Този извод, съдът извежда от
събраните по делото гласни и писмени
доказателства. Действително няма преки свидетелски показания и писмени
доказателства, че съдебната охрана е продължила да охранява ищеца, но пък и
няма данни да са налице други факти и обстоятелства, водещи до промяна на
фактическото и правно положение на ищеца и на свидетеля Виктор Кожухаров от
установеното до този момент.
Съдът
приема за изцяло доказани твърдяните от ищеца обстоятелства, че е бил незаконно
задържан за времето от 9.20 часа на 15.06.2010 год. до 11.00 часа на 18.06.2010
год., от които фактическо задържане от 9.20 часа на 15.06.2010 год. до 11.00
часа на същата дата - 15.06.2010 год. и 72-часово задържане, въз основа на
прокурорския акт, на основание чл.219 ал.2, във връзка с чл.196 ал.1, т.3 от НПК, инкорпориран в Протокола за личен обиск /претърсване на лице/, изземване и
привличане на обвиняем по реда на чл.219 ал.2 от НПК. 72-часовото задържане на
ищеца за периода от 11.00 часа на 15.06.2010 год. до 11.00 часа на 18.06.2010
год. е безспорно доказано по делото. Установено е, че ищецът е бил конвоиран до
Следствения арест в гр.София, че е бил настанен в самостоятелна килия, че е бил
воден под конвой до СГС за участие в разпит на свидетел, че са му били
поставяни белезници, както при конвоирането, така и при извеждането на каре.
Съдът
приема за доказано по делото и така нареченото от ищеца в исковата му молба
фактическо задържане за времето от 9.20 часа до 11.00 часа на 15.06.2010 год.
Установи се по делото, че личният обиск на ищеца е бил извършен с разрешение на
СГС от 10.06.2010 год., дадено с Разпореждане по НЧД №С-445 на СГС, НК, 17-ти състав
по описа за 2010 год. и въз основа на искане на прокурор при СГП, видно от
същия съдебен акт. Установи се също така, че след пристигането на прокурорите и
служителите на отдел „Вътрешна сигурност“ на работното място на ищеца в 9.20
часа на 15.06.2010 год., той е бил ограничен в сводбодата си на придвижване и
на общуване. Вярно е, че той през посочения период от време е участвал в
извършваните процесуално-следствени действия, като личен обиск, изземване и
доброволно предаване на вписаните в протокола движими вещи, както и че за
извършването на същите, безспорно е било нужно време – за изготвянето на
документите, за осигуряването на поемни лица и други. Но факт е и това, че
ищецът е бил ограничен в движенията си, че около него непрекъснато са били
служителите на полицията, които са го придружавали навсякъде, че са му били
иззети мобилните телефони, включително и личните и че не е можел свободно да
общува, че не е имало достъп до него, включително и за подчинените му служители
от ръководения от него сектор.
Установи
се по делото по един категоричен начин, че всички посочените по-горе действия
са били ръководени или пък са били под прякото наблюдение на прокурорите от С.
Градска прокуратура.
В
конкретния случай, незаконността на горните действия и задържането на ищеца, се
обуславят от крайния изход на воденото срещу него наказателно производство,
което е било прекратено, поради недоказаност на повдигнатото обвинение. Предвид
това и съдът даде правна квалификация на претенцията на ищеца, като такава по
чл.2 ал.1, т.2 от ЗОДОВ. Затова и в твърденията си, ищецът е заявил, че този
иск е частичен от иска за обезщетение на посоченото правно основание, тъй като
в него се включват и другите обстоятелства, свързани изцяло с воденото и
впоследствие прекратено наказателно производство, за което пък ищецът е
уточнил, че ще води отделно исково производство. Самият факт, че наказателното
производство, водено срещу ищеца е прекратено с влязъл в сила акт, в случая с
влязлото в сила прокурорско постановление, обуславя незаконосъобразността на всички
извършени в хода на това наказателно производство действия и в частност на
задържането на ищеца под стража по 72-часовата мярка за процесуална принуда,
както и на фактическото задържане по повод на нея и задържането му след
изтичането на 72-часовия срок и до приключване на съдебното заседание пред ПОС.
Затова,
съдът приема, че искът е доказан и основателен и че в полза на ищеца ще следва
да се присъди обезщетение по чл.2 ал.1, т.2 от ЗОДОВ.
По доводите
на ищеца за извършените от прокурора действия по издаване на незаконен втори
прокурорски акт за 72-часово задържане, по постановлението от 15.00ч. на
15.06.2010 год., съдът приема, че от самия факт на постановяне на същото,
ищецът не търпи вреди. А доводите му са точно в тази посока. Постановяването на
същото не променя нито фактическото, нито правното положение на ищеца, тъй като
по отношение на него вече е действала 72-часовата мярка за задържане, взета и инкорпорирана
в протокола, връчен му в 11.00 часа на 15.06.2010 год. Съдът в мотивите си
по-горе изрично посочи защо счита това постановление за незаконосъобразно.
Доказа
се по несъмнен начин по делото, че действията по незаконното задържане на ищеца, безспорно са извършени по почин на ответника и че са изцяло под негов надзор и контрол, поради което съдът намира, че същият е пасивно
легитимиран да отговаря по предявените
искове.
По изложените
съображения, съдът счита, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди. Налице е пряка причинна връзка между горните
действия на прокуратурата и претърпените от ищеца негативни емоции и
преживявания – стрес от задържането, неудобство, накърняване на доброто му име
и авторитет, разочарование от прилагането на законите в страната. Всички те представляваща
неимуществени вреди по смисъла на закона.
Правно релевантните предпоставки по чл.2 ал.1, т.2 от ЗОДОВ, в посочената му редакция,
в конкретния случай, са налице.
При определяне
размера на обезщетението, съдът отчита високото
служебно положение, което ищецът е заемал по време на незаконното му задържане,
а именно „Началник сектор „Борба с организираната престъпност“ /ТЗ
БОП-гр.Пазарджик/, показността на задържането му - на работното му място пред
очите на подчинените му служители, с участието на двама прокурори и доста
служители на „Вътрешна сигурност“, конвоирането му съвместно с лице, което е
осъдено за престъпления, въз основа на работата на ръководения от него сектор.
Стресът и притесненията, които ищецът е изживял, са допълнени и подсилени от
големия медиен интерес, във връзка със задържането му. Несигурността, която е
изпитал относно това, че не се прилага правилно закона и че не го освобождават,
въпреки изтеклата 72-часова мярка за задържане. Според свидетелските показания,
ищецът е бил видимо отслабнал и състарен, при освобождаването му на 18.06.2010
год.
С оглед на гореизложеното и
като съобрази посочените по-горе обстоятелства, съдът намира
предявения иск за частично доказан по размер, а именно до размера от 4800 лева.
Съдът определя дължимото обезщетение за неимуществени вреди по справедливост и в
съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Над този размер и до претендирания
с исковата молба общ размер от 20000 лева, искът, като неоснователен, ще следва
да се отхвърли.
Ще следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца и законната
лихва върху главницата от 4800 лева. За начална дата за присъждане на
законната лихва по иска по чл.2 ал.1, т.2 от ЗОДОВ, съдът приема датата на
влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство
срещу ищеца, която е 17.07.2012 год. – датата на влизане в сила на
Определението на П. Окръжен съд №143 от 17.04.2012 год., постановено по ЧНД
№206/2012 год. по описа на същия съд. Затова, като неоснователна, ще следва да
се отхвърли претенцията за времето от 18.06.2010 год. до 17.07.2012 год.
Съдът намира
за неоснователни доводите на процесуалния представител на ответника
по делото, че в настоящия казус уврежданията са причинени
изключително
по вина на ищеца, поради което е приложима разпоредбата на чл.5 от ЗОДОВ - за
освобождаване или намаляване на отговорността на ответника.
По
делото липсват доказателства относно това, ищецът да е предизвикал с
поведението си задържането си или пък да е признал извършването на вменените му
престъпления. Напротив той е съдействал изцяло на прокурора, като е предал
доброволно намиращите се у него движими вещи, описани в протокола за личен
обиск. Затова съдът
намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.5 от ЗОДОВ.
При
този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените от него разноски за внесената държавна такса по делото в размер на 10 лева.
Ищецът
не е ангажирал писмени доказателства за сторени от него по делото други разноски,
вкл. и за адвокатско възнаграждение. Не е представил и Списък на разноските по
чл.80 от ГПК.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И :
По исковете
на Г.С.Г.,***, съдебен
адрес: гр.П.,
ул."П. М."
№**, офис *****, ет.** офис №** против ПРОКУРАТУРАТА
на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр.С., бул."В."
№…, представлявана от Главен прокурор С. Ц., с правно основание чл.2 ал.1, т.2 от ЗОДОВ /в редакцията му ДВ,
бр.17/06.03.2009 год./ и чл.86 от ЗЗД:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр.С.,
бул."В." №…,
представлявана от Главен прокурор С. Ц. да заплати на Г.С.Г.,***, съдебен
адрес: гр.П.,
ул."П. М."
№.. офис …, ет…., офис №.. на основание чл.2 ал.1, т.2 от ЗОДОВ /в редакцията му ДВ,
бр.17/06.03.2009 год./ сумата в размер на 4800 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от незаконното му задържане за времето от 9.20 часа
на 15.06.2010 год. до 21.20 часа на 18.06.2010 год., в рамките на водено срещу
него наказателно производство, прекратено с влязло в сила прокурорско
постановление, поради недоказаност на обвинението, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на влизане на постановлението в сила –
17.07.2012 год. до окончателното изплащане на същата, както и разноските за внесената държавна такса по делото в
размер на 10 лева, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
обезщетение за неимуществени
вреди над посочения по-горе размер от
4800 лева и до претендирания с исковата молба общ размер от 20000 лева, както и
претенцията за мораторна лихва за времето от 18.06.2010 год. до 17.07.2012
год., като неоснователни.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: